Комикси: "Jack Eridon: Вуду"



"Беличка коса, червени очила,
без ръкавица главата ти ще отнеса."


Срам ме е! Срам ме е, драги бирохолици, че адаптирах текст на стара чалга, който незнайно защо е останал в главата ми, за да ви привлека вниманието ви към новото приключение на Джак Еридън. Ама вижте как хубаво приляга! Като огромен, син демонски юмрук в лицето на пишман наемник.

Графичната новела "Jack Eridon: Вуду" на Константин Витков-Титис кацна по книжарниците през април. Така както природата се събужда за живот, разни други неща правят същото в комикса, но знаем, че мразя спойлерите - надявам се и вие, така че ще си трая. То заглавието на графичната новела казва достатъчно.

За тези от вас, които не са запознати, творението на Титис - Джак Еридън, е частен детектив, живеещ в едно недалечно, но и не особено приятно бъдеще. Той няма кой знае колко приятели, но същевременно и грижите му не са много. Освен в някои по-напрегнати ситуации, когато се струпват една след друга. Основният "проблем" в живота му е фактът, че всъщност в него се крие един огромен син демон със слабост към разчленяване на човешки тела.

Прилича ли ви на един сърдит телевизионен водещ?

Това е едновременно благословия и проклятие, както ни учат уважаемите доктори Хенри Джекил и Брус Банър. Еридън обаче може да контролира своята тъмна половина с помощта на специална ръкавица, създадена от покойния му баща.

Това обаче не касае рицарят Зигфрид (не вдигайте вежди, зад рицарството му има чудесна история, разказана в самостоятелния комикс "Jack Eridon: Песен за Зигфрид"). Той е решен да елиминира демона, а с него и Джак, като за целта се е сдобил с нова помощ.

Но, както казахме, грижите в живота на частния детектив/демон идват накуп. В случая той сам е виновен за по-голямата неприятност - изпълнявайки една особена поръчка, Джак без да иска задвижва сили, с каквито дори специален индивид като него (да се разбира "демон") не се е сблъсквал.

Резултатът е 144-странична графична новела, която отново е изцяло Made in Bulgaria. Историята, рисунките и туша са на Титис, а Соня Анастасова отново улавя правилните мрачни нюанси, за да даде "живот" на персонажите.

"Вуду" обогатява света на Джак Еридън, който Титис показа преди година с първата графична новела - "Jack Eridon: Крадецът на спомени", и която чудесно беше допълнена от страничния "Песен за Зигфрид". Добавя още един свръхестествен елемент към митологията, развива героите (някои повече от други) и посява семена за следващи истории, при това без да стои незавършено като самостоятелна история.

Джак. Тютюнопушенето може да навреди на вашето здраве. Например, може да доведе до това да не можете да правите снимки на фокус. Макар при мен причината да е обикновена фотографска некадърност.

Имам своите дребни забележки, но вече имах приятната възможност да ги споделя на автора, защото все пак feedback-ът е важен. Хубавото е, че този създаден в България комиксов свят има потенциала да се разраства все повече. Очевидно е, че има идеи накъде да върви. Както ще видите от рисунките на гост-художниците отзад, има кой да рисува и странични истории, ако се стигне до още такива (личен фаворит сред бонус арта ми е рисунката на Георги Георгиев). А може би не знаете, но първата новела - "Jack Eridon: Крадецът на спомени", вече е в каталога и на най-големият американски разпространител на комикси, което си е "УАУ!". Уау, бе!

Ако харесвате комикси като мен, ви препоръчвам "Крадецът на спомени", "Песен за Зигфрид" и "Вуду" да се четат в този си ред, за да не ви убегне някой елемент от цялостната картина. Сега остава да чакаме следващия, а Титис да запази плашещата си продуктивност с молива.

Издателство: "Студио Артлайн"
Брой страници: 144
Хартия: приятно мазна, мирише секси

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...