Блогът на Бирето

WWE Elimination Chamber 2012 - Превю

2012-02-18T15:21:00.001+02:00

Три седмици минаха почти неусетно и WWE Elimination Chamber 2012 е утре вечер. Лошото е, че не много се промени от поста ми с ранните прогнози. Случи се една сериозна (но неприятна промяна) в единия Chamber мач, а undercard-ът остава все така постен, което ще попречи на PPV-то да е сред "наистина запомнящите се". Може и да ме опровергаят, даже се надявам, но ми се струва малко вероятно...

WWE Championship - Elimination Chamber Match: CM Punk (c) vs. R-Truth vs. Kofi Kingston vs. Chris Jericho vs. The Miz vs. Dolph Ziggler - Тук нищо не се е променило от предния пост. Важното е, че обърнаха внимание на всички участници в Chamber-a и нямаше промени в съдържанието му. Дори Кофи получи някакъв шанс да защити участието си както с думи, така и с два мача (Миз и Джерико, мисля). И все пак нещата се развиха така, че акцентът падаше прекалено много върху Пънк и Джерико и техните проблеми в частност, което пък ги направи единствените реални фаворити. Шансовете в мача са 50 на 50 за тях двамата, другите нямат никакъв реален (смислен) шанс за победа, което за EC мач е кофти. Въпросът е кой от двамата фаворити ще победи - кой ще бъде шампион и кой претендент на Мания. Залагам на победа на Джерико, той да си тръгне с титлата, а след това Пънк да получи реванш на WM.

Ambulance Match: Kane vs. John Cena - Очакванията ми за втори мач се оправдаха (напълно нормално), като изборът на gimmick за самия мач ми допада. Първият ambulance мач (Кейн срещу Шейн МакМеън, 2003 г.) намекваше, че двамата се мразят толкова, че един от тях трябва да си тръгне в линейка, за да приключи враждата. Да, наивно, но все пак това е кеч. Тук отново този тип мач се връзва доста добре с историята. Очаквам победа за Сина и даже ми се струва най-правилно той да победи, защото наистина се нуждае от тази "засилка" преди мача с Роки на Мания.

Divas Championship: Beth Phoenix (c) vs. Tamina Snuka - Няколко отборни мача, няколко staredown-a, няколко отбелязани туша от Тамина - достатъчно за divas feud, a? Пак е някакъв билд, а не като други изскочили от нищото мачове за титлата, които сме виждали преди. А и двете имат шанс да направят нещо гледаемо. Залагам на победа на Бет, която за Мания евентуално (и дано) да има сериозна програма с Наталия или Карма.

World Heavyweight Championship - Elimination Chamber Match: Daniel Bryan (c) vs. Cody Rhodes vs. Wade Barrett vs. The Great Khali vs. Big Show vs. Santino Marella - Големи проблеми с този мач... Марк Хенри, който бе задължителен за този мач заради това, че бе замесен в ситуацията около титлата, заради контузия бе заместен от Кали, който пък няма никакво място в мача. Коуди с неговата ИК титла не се връзва като победител, въпреки че заради представянето му през последните месеци заслужава мястото си вътре. И голямата глупост: заради втора поредна контузия на Ортън (която не знам дали е реална или просто поредната слаба история), той бе заменен в мача от... Сантино Марела. ОК, нищо против Сантино. Като комедиен образ човекът се справя страхотно, публиката го приема повече от добре. Големият проблем обаче е, че според мен такива глуповати образи нямат място в такива сериозни мачове. Разбира се, остава надеждата, че той ще бъде заменен в последния момент от някой - я Крисчън, я Алберто Дел Рио. WWE обичат изненадите в EC мачовете и подобен развой няма да ме учуди. Отсъствието на Ортън обаче рязко сваля от значимостта на мача, а и от интригата в него. Лично за мен Ортън беше с вторите най-добри шансове за победа (след шампиона Браян). Сега защитата от страна на Браян е почти сигурна, но пък той го и заслужава. Възможна изненада (друг победител) виждам само ако се сбъдне горното ми предположение и Крисчън/Дел Рио сменят Сантино в последния момент.

Големият проблем с това EC мачовете да са преди Мания отново се проявява: историите за Мания вече са тръгнали, горе-долу ясно е какви мачове се очакват и не всички участници в мача изглеждат с равни шансове за успех. Както и да е, ако има качествени спотове в клетките ще преживеем това... отново. Но другият проблем на ППВ-то остава: почти никаквият undercard, къде заради контузии, къде поради недостатъчно звезди, къде поради мързела на WWE да билднат мачове за US и Tag титлите. Виждам малка вероятност Primo/Epico да защитават срещу The Usos, но в това няма да има много логика. Също така Шеймъс можеше да получи някаква кратка вражда, която да му даде още повече инерция след победата на Rumble-a, а не да стои без мач на това PPV.

Как да е, каквото не ми харесва ще го оправя като почна с ребуукването. Не ни остава друго, освен да се настроим позитивно и да се насладим на това, което Elimination Chamber 2012 ще успее да ни предложи. Аз лично мисля да пропусна първия ден на семестъра, за да изгледам шоуто подобаващо (сандвичи, пуканки, Pepsi, скоч...). В Mania сезона всички изтрещяваме... XD

Какво да гледате (15.02.12) - "Anonymous", "A Dangerous Method" и "Tinker, Tailor, Soldier, Spy"

2012-02-15T21:34:00.001+02:00

Този път ще посоча само по-сериозни филми, тъй като това е нещото, което съм гледал в последно време. И не очаквайте екшън или много CGI. За това ще си говорим през лятото на комикс-филмите (dance). Да започваме обаче със смисленото, което гледах:

"Tinker, Tailor, Soldier, Spy" (трейлър) - Изключително. Добър. Каст. В защита на това твърдение започвам да изреждам: Гари Олдман (номиниран за Оскар за ролята), Джон Хърт, Марк Стронг, Колин Фърт, Том Харди, Киърън Хиндс (Цезар от HBO-ския "Rome"). И нямам предвид, че доброто е само в подбора на имената - говоря за актьорската игра на тези хора в този конкретен филм. Най-силното качество на TTSS определено са актьорите, но и фабулата заслужава адмирации: по време на Втората световна война на доскорошен агент на британското разузнаване му се налага да разследва предполагаемото наличие на "къртица", работеща за СССР. Дотук, повече не мога да кажа. Важно е обаче да ви предупредя, че това просто не е филм за масите. Първо, защото е доста бавен. Не очаквайте екшън, много стрелба или преследвания с коли. Второ, защото не е лесен за разбиране. Ако не следите внимателно действието, някои важни детайли могат да ви убегнат и в един момент да се усетите, че нямате идея какво се случва и защо. Малко по-особеният монтаж също е фактор за това, тъй като понякога е трудно да определиш коя сцена е в настоящето и коя показва вече минали събития. Ако обичате по-трудносмилаеми филми обаче и можете да се концентрирате за два часа, ви чака един прекрасен шпионски филм. "Шпионски" в буквалния смисъл на думата, а не в джеймсбондовския такъв. И просто не мога да не отбележа великата сцена, в която на коледно парти британски разузначавачи започват да пеят химна на СССР. Култ.

"A Dangerous Method" (трейлър) - Странен филм. Разказва за запознанството и взаимоотношенията между Зигмунд Фройд и Карл Юнг и, разбира се, зараждането и развитието на психоанализата. Майкъл Фасбендер (Магнито, X-Men First Class) играе Юнг, а Виго Мортенсен (motherf'n Арагорн) - Фройд. И двамата се справят доста добре, особено Мортенсен, който доста умело ни представя един уверен в идеите си Фройд, който не харесва някой да не е съгласен с него. Кийра Найтли пък прави горе-долу успешен опит да ни убеди, че е побъркана с нечовешко изкривяване на долната челюст и с обичайните ръкомахания. Не е най-убедителната лудост, която съм гледал във филм, но все пак бива. Ако се интересувате от тематиката или наистина нямате какво да гледате, си струва да опитате. Филмът си е нормална драма. Да, няма екшън, сори :/

"Anonymous" (трейлър) - Гледаем е, това е сигурно. Rhys Ifans се справя добре с ролята на Едуард Де Вер, като цялостната визия на героя е страхотна (по моите критерии за стил). С представянето си чак ми вдигна интереса за The Amazing Spider-Man (където играе Кърт Конърс/The Lizard). Да, успях да спомена филм по комикс докато пиша за филм за Шекспир. Самата теория, че Шекспир не е автор на пиесите си е точно това - теория. Няма значение дали сте съгласни или не, за да дадете шанс на филма, а той не набляга само на това, ами и на политическата ситуация в Англия по това време и борбата за трона на кралица Елизабет. Както казах - гледаем. Дотам. Като единствен по-сериозен минус мога да посоча един от проблемите на първият филм в този пост: времевото разположение на сцените. В смисъл... в един момент си в настоящето (така де, 1701-ва) в следващия те връщат 40 (май) години по-рано и то без каквото и да е предупреждение. Трябваше ми половин час, за да направя връзката и да оприлича младите герои на старите, за да схванат, че ни представят и миналото им. И между другото интересно е да видиш филм на Ролан Емерих, в който светът да не е пред свършване.

И за финал: хора, моля ви, стойте настрана от "Ronal The Barbarien". Харесвам анимационни комедии, харесвам просташкия, леко пародиен хумор, но не харесах този филм. Издържах едва 30 минути, за които искрено се засмях само на една смърт в началото. Може би не схващам скандинавския хумор (филмът е правен нейде там, на студено), но просто... *представете си потръпваща погнусена физиономия*. Гледайте някой от горните три филма. gg.

2012-02-15T15:27:00.001+02:00

Отнемането на живот, бил той и на животно, винаги ли е еднакво? Наличието на глад, ако приемем, че той е единствената оправдана нужда, променя ли факта, че прекъсваш нишката на едно съществуване? А когато гладът не е фактор? Само ние, хората, сме достатъчно умни или достатъчно глупави, зависи от гледната точка, за да мислим за това. Също така само ние сме способни да изпитваме вина след извършеното.

А когато вината я няма? Когато само стоиш и наблюдаваш? Дали надеждата ти, че си дал на животното по-бърз край и си му спестил мъки, е някаква форма на жал? Дали те прави повече човек? Гледаш последните гърчове на крайниците, обръщаш внимание на глупави детайли, като деформациите на зъбите в премазаната му устна кухина. И очите... Писателите винаги обръщат внимание на очите и най-вероятно има защо. Стоят там, но сякаш ги няма. Няма я искрицата живот в тях. Изглеждат празни.

Може би с всеки следващ път вината започва да се проявява все по-малко. Това би обяснило как повечето животновъди се справят с едно от задълженията си, а именно умъртвяването на "продукцията". Но ловците не ги разбирам. Разбирам тръпката от преследването, но не и как може да бъде понесена цялата тежест след няколко поредни успешни изстрела. Може би това е признак, че едни са по-малко "хора" от други. Но това вече е в сферата на прекалено дълбоки разсъждения, с които не желая да се занимавам.

И може би моментът, в който гледаш споменатите горе празни очи и видиш, че животът в тях го няма, моментът, в който усетиш, че този път не чувстваш вина, че извършеното не ти тежи... може би това е моментът, в който разбираме, че всъщност вече сме повече животни отколкото хора.

"На по чаша Пепси 2" със "CM Punk"

2012-02-12T14:28:00.000+02:00

Back in the business. Така е след сесия... Отново Неизвестният гост-интервюиращ взима интервю от настоящия WWE шампион "CM Punk". За съжаление този път Pepsi няма, но името е същото, за да запазим традицията. Клипът е със специалното участие и на "Мартин от "Под прикритие"". Хаха... yeah, right. Приятно убиване на мозъчни клетки!

Линк към видето, което обяснява поне малко последната част.
Линк към първото "интервю" от септември 2011 г.

"Под прикритие" - Размисли и страсти

2012-02-11T21:59:00.001+02:00

Препоръките на няколко души и доста навиване от тяхна страна бяха необходими, за да започна да гледам българския сериал "Под прикритие". Както споменах и в един скорошен пост, първоначално гледах епизодите на парчета от по 15 минути по време на хапвания. Тоест не ме грабна така бързо, както може би се очакваше. И все пак към средата на първи сезон сериалът ми стана по-интересен и за има-няма две седмици го изгледах целия (като същевременно успешно се подготвях за три изпита). И, естествено, реших да кажа няколко думи, за да (може би) убедя скептиците, между които доскоро бях и аз, че ако няма какво да гледат си струва да му дадат шанс. За тези, които пък са го изгледали, споделям мнението си по двата минали сезона, но това във втората част на поста.

Преди да започна с основното обаче, искам да посоча нещо, което изключително много ме издразни и май става традиция за българските сериали: още от първи епизод в откриващата графика на сериала пишеше "Под прикритие: Сезон 1". Поправете ме ако греша, но според мен за сезони трябва да се говори ако първият сезон на дадена продукция е бил успешен (гледан, донесъл пари). В случая обаче още от началото ни се казва "Втори сезон ще има със сигурност", което е малко дразнещо. Точно това желание на продуцентите на български сериали всяка тяхна продукция да продължава да върви дълго време ще доведе до спад в качеството на самите продукции (пример: "Стъклен дом"). Но дотук с тази забележка. Да наблегнем на "Под прикритие".

1. Основни впечатления от сериала (няма спойлери)

Какво лично на мен ми направи добро или лошо впечатление в продукцията ще посоча посредством точки, защото е най-лесно:

Историята. Основната фабула мисля, че е ясна на всички: дете на престъпник попада под закрилата на полицай, който го изпраща в чужбина, за да бъде обучено за работа под прикритие. Когато хлапето се връща в България е внедрено в престъпната организация на голям мафиотски бос, като целта е да събере достатъчно доказателства, за да може лошият да бъде заловен. Наскоро четох статия, в която се споменаваше приликата с "The Departed" на Скорсезе (велик филм между другото). Не се бях замислял, но има нещо подобно. Няма значение при условие, че резултатът е добър. Основата е добра, развитието също... Действието е представено някак реално, каращо те да повярваш в това, което виждаш. Много от случващите неща са логични, няма огромни дупки. Така че това е сериозен плюс.
Главната роля. Тук вече имаме минус. Не раздавам Оскари или нещо подобно, но като зрител имам правото да кажа, когато нечия игра не ми харесва. Ивайло Захариев, актьорът, който играе Мартин, ченгето под прикритие, просто не се справя добре. Много сковано поведение, недостатъчна емоция в изказа и в израженията на лицето му. Чудя се дали пък не са му дали главната роля единствено, за да краси сериала. Това нямаше да се натрапва толкова, ако ролята му беше по-малка, но, по дяволите, става дума за главния герой. Между другото самата лоша игра на Захариев може и да не е точно негова вина - гледах клипче с bloopers (неуспешни дубли, най-често заради смях на актьорите) и там той изглеждаше някак по-естествен, отпуснат. В края на втори сезон подобрение се забелязва, особено в една конкретна сцена, но нея ще я спомена когато започна да говоря по самите сезони.
Уникалните образи на някои от героите. Играта на "Мартин" може би нямаше да изглежда толкова зле, ако други актьори в сериала не се справяха страхотно с образите, които са им дадени. От раз посочвам имената на героите (защото с актьорите ще стане претупано, може да проверите кои са): Джаро (главният лошковец), Иво, Росен Куката и дори Косъма. Лично за мен само заради техните образи и това как са изиграни си струва човек да изгледа целия сериал. Чочо Попйорданов също прави силна поява във втория сезон. Огромни аплодисменти!
Цялостната визия на сериала. Сценография, режисура, работата на операторите - всичко е на едно доста приятно ниво. В началото имаше някои излишни междинни сценки, но изгладиха това впоследствие. За съжаление тук там не ми харесва подредбата на сцените, но недостатъци в това отношение се забелязват рядко.
Липсата на наистина добри женски образи. Може би е нормално за сериал, в който се разказва история за гангстери, но все пак тази липса се усеща. Визуално никоя от актрисите с по-важни роли в сериала не грабва поне мен (освен може би Елица от втори сезон), а не е като да имам адски трудни за покриване критерии. Що се отнася до актьорската игра най-отличаваща се е Койна Русева в ролята на адвокатката Бояна. Главната героиня (дали?) Съни пък лично за мен се оказа изключително дразнещ персонаж, но може би е умишлено. А и сигурно зависи от личната преценка на човек.
Екшън/интрига/напрежение. Има ги. Не винаги, но на доста места. Къде по оригинален начин, къде не - важното е, че едно от основните изисквания за това един сериал да е успешен е изпълнено.
Прекаленото продуктово позициониране. Няма да казвам на какви продукти и организации има вмъкнати реклами в сериала, но определено в един момент тъй модерното продуктово позициониране идва малко в множко. А и ми е интересно как може да се навиеш да те рекламират в сериал, в който свързват името на организацията/институцията ти с организираната престъпност. Може би наистина няма лоша реклама...

Това ми идва наум на първо време. Не знам дали е достатъчно, но май са някои от основните неща, които са ми направили впечатление, а може би ще направят впечатление и на вас. Ако наистина няма какво да гледате, дайте шанс на "Под прикритие". Аз с доста мъки се навих да го направя и сега не съжалявам, даже напротив - доволен съм от видяното. Сериала може да откриете както на познатото място за теглене, така и в YouTube (където е много по-удобно).

2. Мнение за сезоните (съдържа спойлери. Тези, който имат намерение да гледат сериала, а все още не са, да не четат)

Първи сезон - Тук по-накратко, защото вторият сезон разми и отдалечи спомените ми за първия. Започна бавно, но това е нормално. Беше нужно време да се обяснят взаимоотношенията между героите, да се обърне внимание на всеки герой, да се завъртят някакви интриги както между основните герои, така и при второстепенните. Големият минус за мен бе краят на "сезона". Нямаше кой знае колко интригуващо събитие или реален край на нещо, а просто бяха повдигнати няколко въпроса, но които трябваше да се чака отговора.

Втори сезон - Не започна кой знае колко интересно, а и голям минус бе това, че малко неща са бяха променили в края на първи сезон. Това обаче започна да се променя и колкото повече напредваше сезонът, толкова повече имаше промяна в пейзажа. Убийството на Съни си беше марк-аут момент, имайки предвид, че изобщо не я харесвах. А и не очаквах да е успешно. Добър обрат. Това доведе и до най-добрия и запомнящ се момент с Мартин - скандалът с Попов на покрива на някаква сграда. Журналистката Елица и ченгето Нешев бяха приятни допълнения към галерията от герои. Някои подистории бяха изключително забавни (продуцентството на Косъма и преоткритата вяра на Куката) и вдигнаха много нивото на епизодите. Интересно, но по средата сезонът ми напомняше на екранизация на "Grand Theft Auto" - отделна "мисия" или "задача", дадена от Джаро, а подчинените му изпълняват. И все пак всичко бе логично и се натрупваха случки и доказателства за големия финал. Последният епизод, макар и малко насилствено удължен, определено бе добър. Един истински season finale. Финалната сцена с присъдите на Джаро = злато! И, естествено, за да се даде стабилна основа на предстоящия трети сезон, трябваше да видим как арестуват Мартин пред изумения поглед на Иво (браво, Бахаров! Браво!). Сцената бе важна, да, но дойде много рязко след присъдите - Нешев докато беше в съда, изведнъж бе на гробищата. Ц, ц, ц...

Това е. Чакаме трети сезон (четох, че започва на 26-ти март), като може би сега вече ще го гледам по БНТ1. Да имам желание да гледам нещо по националната телевизия... О, чудо!

PS: Един познат (Тошо/Зото, много от познатите, които ще прочетат това, също го познават) мноооого прилича на Ивайло Захариев. Или Ивайло Захариев прилича на Тошо, все тая. Защо го казвам? Защото вече замислям пародия :/

PS2: И втори послепис - продуцентите изглежда имат желание да продадат сериите и в други страни и са му сътворили трейлър със субтитри на български, както ме информира един колега. Макар да не дава добра представа за сериала, поне е забавен с превода ("Стреляй бе!" = "Shoot him!"). Може да го видите тук.

Нови трейлър за "The Amazing Spider-Man" и клип за "Avengers"

2012-02-07T18:01:00.002+02:00

Оставяме снежния ад навън настрана, за да отчетем факта, че въпреки студа развлекателната индустрия не е скована. Има леко рекламно раздвижване покрай двата филма по комикси на Marvel планирани за това лято и, подобно на други колеги блогъри, като силно заинтересован от темата "филми по комиксите" (дааа, тъжно е, но е факт) реших да улесня достъпа ви до двата клипа, като ги придружа с по няколко думи.

Започваме с краткия клип на "Avengers" от провелия се в неделя SuperBowl:

Тук по-скоро съм доволен. Силният сборен каст (бог си, Дауни Джуниър), потенциалната възможност екшън сцените да изглеждат страхотно (втори филм, след Transformers 3, който да оправдае 3D-то?) и самият факт, че е първият superhero team филм в историята правят Avengers желано заглавие. И нали нямаше враговете им да са Skrull-ове?!? Скачащите от някакъв кораб изроди ми мязат точно на Skrull (тъмнозелен чуждопланетен етнос в Marvel вселената, за тези, които не четат комикси).

Loki: "I have an army."

Tony Stark: "And we have a Hulk."

Муахахаха!

След този назобан с марвълски величия потенциален хит (още ме съмнява как ще се справи Joss Whedon, мамка му...), преминаваме на новия, втори трейлър на The Amazing Spider-Man:

Ами... изглежда като предните филми, всъщност. Защо беше нужен reboot-a? За да разкарат Сам Рейми? Защото Тоби Макгуайър остаря? Защото Кристен Дънст погрозня? За да рекастнат леля Мей и чичо Бен? Сериозно. Можеха просто да направят Spider-Man 4, който да е в 3D, със същия злодей (Lizard), нов каст и щом толкова са искали да облекат Паяка в гума от баскетболна топка - пак можеха да го направят. Продължавам да съм на мнение, че цялата идея за reboot беше помия. Почти толкова голяма колкото Spider-Man 3.

Но да наблегна на трейлъра. Изглежда прилично и с една идея по-надъхващ от първия трейлър на филма. Обичайните сцени с летене на паяжината, няколко кадъра с Lizard (защо муцуната му не е издължена, мамка ви?), една сцена с която да покажем малоумното чувство за хумор на Паркър (одобрявам)... Честно казано все едно гледам трейлъра на предните три филма с няколко размествания. Блях... Ако не излизаше и филм за Супермен, TASM щеше да е в дъното на класацията ми за най-очаквани комикс филми през годината. Една бележка: преди известно време в комиксите за Паяка, Lizard тотално изтрещя и изяде 10 годишния си син. Ако вкарат това във филма, ще си вдигна оценката за него с поне половин единица, хохохо.

И въпреки всичко The Dark Knight Rises си остава най-желания комикс филм за мен тази година. Чакаме неговия втори трейлър, тогава вече ще се вдигне врява :D

Препоръчани песни - Част 69

2012-02-05T20:02:00.002+02:00

"Шуми градо, а теб те нема... Палим цигаро о цигаро (а мене ми се спи).
А теб те нема - мам'ти деба! И още 15 минути седим и си вървим!"

69-то издание на "Препоръчани песни". Дръжте езиците в устите си обаче, тъй като ще ви се наложи да използвате най-вече ушите си, за да чуете какво ви препоръчвам този път.

Това горе е пример за зле написано въвеждащо изречение в пост/статия или каквото и да е. Бъдещите журналистчета/водещи и т.н. да се учат.

Но за песните: след една наистина добра препоръка (а и ремиксът на "Frozen", който наскоро препоръчах тук), реших да се поразровя из песните на Blue Stahli. Това, което веднага ми направи впечатление, е "Corner". Адски силен entrance song (плашещо е колко често гледам на песните от тази гледна точка). Тя е и първото предложение в този специален брой. Точно след нея е "Моята жена 2 (10 год. по-късно)" на Румънеца и Енчев. Да, малко странно предложение, имайки предвид моя музикален вкус, но просто песничката е забавна и зарибява. А и Румънеца и Енчев са пичове и най-важното: не се взимат насериозно, както други български рапъри неуспешно (да, НЕуспешно) се опитват. За което заслужават адмирации, наистина. Присъствието на Митьо Пищова в клипа колкото и да е изненадващо е плюс - той се справя перфектно с това да играе себе си и да доведе до още няколко засмивания, пък може и от съжаление :D

Един страхотен ремикс на "Duel of the Fates" (може би най-емблематичният track от саундтрака на "новите" епизоди на Star Wars) също влиза в тазседмичната класация. Професионална работа, направо ми се дорева от кеф. И за да е стиловото разнообразие на ниво, още нещо... мммм, не точно рапърско, но пичът се опитва... "Invincible" на Machine Gun Kelly, която е официален theme song на тазгодишната WrestleMania (и ако не беше едва ли много хора щяха да знаят, че съществува).

Blue Stahli - Corner

Румънеца и Енчев - Моята жена 2

Star Wars - Duel of the fates (The Noisy Freaks and Dead CAT Bounce Remix)

Machine Gun Kelly ft. Ester Dean - Invincible

Въпреки първоначалните планове 69-тото издание на рубриката се размина без нито една песен твърдо на сексуална тематика (освен ако нещо в главите ви не щрака и не откриете някакъв такъв елемент в "Corner" или "Моята жена 2"). Ако сте разочаровани, слагайките слушалки и пускайте "Duel of the Fates". Порно за слуха (sun)

"А теб те нема - чудо големо... И още 15 минути седим и си вървим!"
Правилният начин на мислене :D

Ранно превю и прогнози за WWE Elimination Chamber 2012

2012-02-03T16:51:00.003+02:00

В поста има малък спойлер от тазседмичния SD (имената на участниците в Chamber мача)

И какво стана? Предположението ми за CM Punk vs. John Laurinaitis мач за WWE титлата на Elimination Chamber PPV-то се оказа грешно дори преди началото на RAW, след като бе обявено, че Пънк ще защитава титлата в Elimination Chamber мач. Бях казал, че няма да гледам SD редовно, ако се окаже, че греша... Е, няма да го гледам редовно, дори в момента просто го превъртам :D

Тази година отново ще имаме два Elimination Chamber мача в една вечер, но за съжаление този път (не се случва за първи път) и двата ще са за двете главни титли. Това си има плюсове и минуси. Винаги съм бил на мнение, че с тази подредба на ППВ-тата, след като победителят от Royal Rumble е избрал за коя титла да се бие, другото шоу трябва да има Elimination Chamber мач за определяне на претендента за WM за другата титла. Примерът с тази година: почти сигурно е, че Шеймъс ще избере да се бие за World Heavyweight титлата, следователно можеше единият Chamber да е за нея, за да стане ясно кой ще е шампион и негов противник на Мания (както ще стане и сега). Другият Chamber мач обаче, този на RAW, можеше и според мен трябваше да е за претендентското място за WWE титлата, а шампионът Пънк да има 1 на 1 мач срещу някого (чичо Лари беше просто перфектен, после ще кажа защо). Но ето, че WWE решиха и двата мача да са за титлите.

В RAW Elimination Chamber-a Пънк ще защитава WWE титлата срещу Миз, R-Truth, Крис Джерико, Кофи Кингстън и Долф Зиглър. Никакви забележки при подбора на претендентите, след като е ясно, че Кейн и Сина ще имат нов мач (най-вероятно някакъв гимик), в който ВЕЧЕ Сина да премаже Кейн и да бъде изстрелян като с прашка към Мания и мача с The Rock. Изборът на WWE този Chamber да е за титлата постига поне едно: повишава интригата за това кой ще си тръгне от ППВ-то като шампион. При предложената от мен комбинацията щеше да е прекалено очаквано Пънк да бие чичо Лари, а Джерико да спечели Chamber-a. Сега обаче вариантите според мен са два:

1. Пънк печели, запазва титлата и претендентът бива определен в RAW-овете до Мания (по-лош вариант според мен).

2. Джерико печели титлата и Пънк получава реванша си на Мания (по-добрият вариант за мен, тъй като би направил мача им на WM с една идея по-непредвидим).

И все пак си мисля, че щеше да е много по-добре да видим нещо предвидимо, но желано: Punk vs. Laurinaitis. Нито щеше да представи някакво добро качество, нито щеше да има опасност Пънк да загуби, но пък това е може би най-добрата вражда в момента в WWE и много хора (включително аз) имат желание да видят този мач и как Пънк в продължение на 10 минути смазва чичА ви Лари и хората, които ще му помагат (Отунга, Суагър, Зиглър...). Но оставям тази си идея настрана (до момента, в който не реша, че ми се ребуукват последните 2 месеца преди Мания) и да се надяваме, че ще се сбъдне вариант 2 (победа за Джерико в EC и реванш с Пънк на Мания).

В SD Elimination Chamber-a Daniel Bryan защитава World Heavyweight титлата срещу Big Show, Cody Rhodes, The Great Khali, Randy Orton и Wade Barrett. Отново логични опоненти. Роудс се представи доста добре в RR мача, ИК шампион е от няколко месеца - нека е вътре при липсата на Крисчън. Кали е слабото звено, но той бе добавен само заради контузията на Хенри, която изглежда вече не му позволява да е постоянно на ринга. В този Chamber на пръв поглед има повече възможности за победител и опонент на Шеймъс за Мания. От една страна най-очевидния (и може би добър избор) е Браян да запази. Това ще го затвърди като огромен късметлия и ще направи рейна му с една идея по-добър. От друга страна обаче Ортън винаги е потенциален победител и кандидат за МЕ мач на Мания, така че и той има някакви шансове. Може да се предположи и, че Барет има някакви шансове за победа. Лично аз най-много бих се радвал на мач между Барет и Шеймъс на Мания за титлата, но това ще има негативни последствия: както рейна на Браян ще бъде кофти прекъснат, така и този на Барет най-вероятно ще е доста кратък и ще дойде мааааалко раничко. Така че най-доброто предположение за победител в SD Chamber мача според мен остава Браян и едва ли залогът ми ще се промени.

Не трябва да забравяме, че Крисчън и Алберто Дел Рио се очертава да се завърнат скоро (дори Мистерио, мисля), така че не трябва да изключваме възможността някой от тях да замести някой от участниците в Chamber-ите в последния момент и да направи изненада на турнира. WWE обичат изненадите на Elimination Chamber PPV-то и аз лично винаги имам едно наум и не съм толкова сигурен в прогнозите си.

Големият проблем на тазгодишното Elimination Chamber PPV обаче се явява undercard-a. Всички по-важни имена са наблъскани в двата Chamber-a, което не остава кой знае каква възможност за интересен undercard. Ще имаме Сина-Кейн 2 с някаква стипулация, което е добре. Най-вероятно ще има някакъв мач за Divas титлата (което е примеливо). Варианти има и за Tag Team Titles мач (който най-вероятно ще е зле буукнат) или пък мач за US титлата на Суагър, който според мен ще е добър избор за мач, който да бъде добавен към undercard-a. Въпросът е срещу кого? Може би Brodus Clay? Шеймъс също се нуждае от опонент за ППВ-то и победа преди Мания, но и в SD не откривам някой останал извън Chamber-a, който да е на нивото му и да го "нахрани" добре. Така че това двата Chamber-a да са за титлите (и ИК шампионът да е в единия) един вид наранява възможността да има повече интересни мачове на ППВ-то.

Тук се появява идеята Коуди Роудс да загуби титлата си от Джъстин Гейбриъл преди ППВ-то и той да я защитава срещу някого, но и там няма да има достатъчно build, а и не вярвам рейна на Cody да бъде жертван по подобен начин.

Та това, драги ми кеч (с)маркове, е ранната ми позиция за EC 2012. По-нормално превю (и най-вероятно по-кратко, след като тук казах доста от основните неща) ще има два-три дни преди самото PPV.

PS: И след като приключих с писането на този пост, все повече ме сърбят пръстите да направя един Guest Booker с моите виждания за това как трябваше да изглежда карда на Elimination Chamber 2012... :/

Какво да гледате (01.02.12): Ides of March, Drive, Sherlock Holmes 2

2012-02-01T17:50:00.002+02:00

Няма да обяснявам целта на поста: който е видял предния - знае. Който не е, ще се досети. Минаваме направо на заглавията, които изгледах в последно време.

Sherlock Holmes: A Game of Shadows (трейлър) - Гледах го с много добра компания на кино преди доста седмици, но ето, че чак сега дойде момента да получи малко реклама в блога. Мисля, че все още го въртят по кината, така че не е късно да идете да го гледате.Подобно на ситуацията с първия филм, първоначално изобщо не бях надъхан да го видя, като първият трейлър също не спомогна със своите random екшън сцени. Нагласата ми обаче се промени 10 минути след началото на филма. Новият "Шерлок Холмс" е лично за мен с една идея по-добър от първия. Отново имаме уникалния Холмс на Робърт Дауни Jr., намиращ стабилна опора в Джъд Лоу, но този път срещу себе си има един по-равностоен противник в лицето на проф.Мориарти (хареса ми как Jared Harris се справя с ролята, напомняше ми за твърде интелигентен булдог). Интересна история, прекрасно развитие, приятен хумор, запомнящи се сцени и наистина силен финал. Хайде към най-близкото кино и стига мрънкане, че ви е скучно.

О, и един малък детайл: преди филма ще можете да видите трейлъра на "The Dark Knight Rises" на голям екран, което за мен може би беше дори по-важно. Que-que pasa-pasa (dance)

В случай, че ви мързи или не ви се дават пари (хайде, познаваме се...), имате и друга възможност (която скоро може и да нямате) - замунди, арени, колизеуми. Там може да откриете следващите две предложения:

Drive (трейлър) (към чието заглавие в България бе добавено "Живот на скорост", което не съм убеден, че е добра идея) - Странен филм. Шарен и по-някакъв свой си начин красив. Имам предвид визуалните му качества. Доколкото разбирам на някои допада много, на други - изобщо. Аз май клоня към първите. Филмът започва наистина бавно, но в един момент се завързва някаква интрига и най-накрая започват да се случват неща. Бях изненадан и от нивата на бруталност в някои сцени от втората половина на филма. Най-важното обаче май се явява Раян Гослинг. До скоро не свързвах мутрата му с нищо друго освен с The Notebook (който не съм гледал, хахаха), но той лека-полека започна да прави едно забележимо завръщане на големия екран. Не съм вярвал, че ще хваля някой актьор, заради липса на емоции по лицето му, но е факт: героят на Гослинг, с неговия замръзнал poker face, е по някакъв странен начин интересен. И тук не мога да ви кажа почти нищо за историята, защото в два реда ще ви разкажа целия филм. Струва си да видите филма, ако не за друго, то поне, за да определите в коя от двете категории гледали го попадате.

The Ides of March (трейлър) - "Мартенските иди" е малко по-специален филм, който едва ли ще е интересен на всички. Става дума за политически трилър/драма, отново с Раян Гослинг, но и с Джордж Клуни (слаб Батман си, д-р Рос). Клуни е сенатор, борещ се за кандидат-президентска позиция за следващите избори в САЩ. Предстоят вътрешнопартийни избори и Гослинг, млад и надъхан член на неговия екип, се превръща в още по-голям фактор за резултата от тях. Приятен филм с добра актьорска игра, но както казах няма да е интересен на всеки. Аз буквално го изядох, защото се разказва за предизборна кампания, god damn it (само познатите ще разберат, извинявам се на незапознатите с живота ми :D ). Като единствен минус мога да посоча, че като за филм, в който се говори и за политика (не само) историята можеше да е малко по-завъртяна, а краят малко по-ясен и категоричен.

Също така започнах да гледам и "Под прикритие", но няма смисъл да го препоръчвам, защото тези от вас, които са заинтересовани най-вероятно вече го гледат. След като няколко души ме убеждаваха, аз най-накрая го почнах, но и моето гледане е едно... по 15 минути докато хапвам (закуска, обяд). И така за две седмици съм изгледал 3 епизода. Fuck yeah!

WWE Royal Rumble 2012 Ревю (СПОЙЛЕРИ!)

2012-01-30T22:06:00.003+02:00

Мисля, че заглавието повече от ясно показва, че постът е пълен със спойлери, така че ако не сте гледали PPV-то и не искате да си спойлвате, а вече сте започнали да четете този текст - значи сте пълен глупак! Мерси.

След това толкова мило интро мога да се обърна към хората, които са наясно, че спойлери в поста има и най-вероятно вече са наясно с резултатите от Royal Rumble 2012. С Пича отделихме 3 часа за PPV-то, подкрепяйки се с пуканки и Pepsi (част от което разлях по леглото и панталоните ми, благодаря). Но край на излишните детайли. Вместо тях трябва да спомена най-важното: RR 2012 не бе на нивото, което очаквах. Да започнем мач по мач...

Напълно очаквана победа за Daniel Bryan в тройният мач в клетка за World Heavyweight Championship-a. Самият мач беше... приличен. В смисъл случваха се логичните неща: гигантите Хенри и Big Show се сблъскваха постоянно, докато шампионът бе най-вече размятан наляво-надясно из клетката или се опитваше да избяга отгоре. Това как Big Show държеше висящия Браян само с една ръка, при условие, че онзи тежи над 100 кг., бе най-впечатляващото нещо в целия мач, което може би не е добре. И тогава изведнъж дойде краят. Малко от нищото, малко по-рано от необходимото.

Двата filler мача бяха горе-долу трагедия. Женските random отборни мачове не са интересни в седмичните шоута, какво остава на PPV. Голяма слабост в букинга на WWE, която продължава да дразни. В другия мач WWE донякъде удариха няколко заека с един куршум: показаха Бродус Клей на ППВ аудиторията; продължиха победната му серия без да се налага да го вкарват в Rumble-а, където да изглежда по-слаб след като бъде елиминиран; продължиха и серията от загуби за МакЕнтайър. От тази гледна точка мачът беше ОК, а и не продължи дълго, но можеше поне да го обявят няколко дни преди PPV-то или по-добре - изобщо да не се състои.

Кейн и Сина ме изненадаха като качество на мача - трудно бих го нарекъл скучен. Резултатът обаче беше грешка. Нямаше полза от този double count-out и не съм доволен. Изненадан съм, донякъде положително, донякъде не, от това, че Кейн преби Сина накрая, а не загуби чисто от него. От една страна като фен на Кейн от хлапе се радвам, че не отнесе FU-то (AA, Fireman's Carry-то, На-Сина-на-майка-му..., u know) и че не само допреби Райдър, но и просна Сина накрая, тръгвайки си от PPV-то с една доста по-силна аура, ако мога така да се изразя. От друга страна обаче Сина е човекът, който трябва да мачка, за да е максимално "нахранен" преди Мания. Предполагам ще видим още един мач между двамата - сигурно на EC в случай, че някой от тях не е в Chamber мач - и там вече Сина ще маже като за финал.

И тук идва единственият мач, който май наистина ми хареса - Зиглър vs. Пънк за WWE титлата. Дадоха им прилично време, а случващото се накрая (многото "невидяни" победи за Пънк) вдигна малко драмата поне за мен, защото често в подобни случаи се е стигало до победа за хийла. За моя радост Пънк запазва и вече почти сигурно ще стигне с титлата до Мания. Ако трябва да дам някаква прогноза, то тя ще е, че още тази вечер в RAW ще бъде обявен мач за WWE титлата между CM Punk и John Laurinatis за Elimination Chamber. Защо? Ами защото това е може би най-добре изградената вражда в момента в WWE, нищо, че чичо Лари не е активен кечист. И миналата година мачът за WWE титлата на това ППВ бе филър, но за разлика от тогава (Миз vs. Lawler) враждата сега трябва да завърши с голям мач, а и ще освободи RAW Elimination Chamber-a мача, за да може той да е за претендентско място (и дано Джерико го спечели). Та чичо Лари vs CM Punk на EC за титлата. От мен го чухте.

Ако греша няма да гледам SmackDown редовно. Опа, аз и сега не гледам SD редовно. Мауахаха!

И стигаме до Royal Rumble мачът за 2012-та година... Да разделим нещата на точки:

Плюс. Комедия имаше и то предостатъчно. Искрено се смях на ентранса на Рикардо Родригез и това как се гавреше с (вече бившия?) шефа си. Сблъсъкът Кобра/Socko също ми бе забавен, макар че може би се проточи малко по-дълго от необходимото. Пак беше по-добро от Сина/Хорни комбинацията отпреди няколко години и най-важното: беше смешно.
Минус. Много появи на пенсионери. За мен е минус, особено имайки предвид, че никой от тях не бе кой знае каква атракция. Dugan - blah, Booker T - очаквано, RoadDogg - не ми пука, Lawler - гоооре-долу приятна поява, но сме я виждали милион пъти.
Минус. Нито едно желано завръщане. Нямаше Тейкър, нямаше Крисчън, нямаше Леснър (не, че някой се е надявал), нямаше дори поява на Дел Рио за няколко секунди, нямаше... който там можеше да се появи само и само да даде малко повече значимост на мача.
Минус. Лоша подредба на участниците. Като изключим това, че Миз, Truth и Коуди Роудс излязоха в началото, след това около 15 души бяха в "Пълнеж" категорията. Всички по-големи имена и потенциални победители излязоха сред последните десет. Също така съм разочарован от това, че Big Show бе номер 30. Изненада си беше, но не приятна.
Плюс. Наблегна се на младите. Роудс (новият Legend Killer, хех) и Миз (над 30 минути; титан) се представиха добре, Шеймъс спечели. Зиглър и Барет обаче не успяха да се запомнят.
Нямам идея дали е плюс или минус: Шеймъс спечели. Предпочитах Джерико и бях за Джерико накрая, но той изглежда бе прекалено очевидния избор. Все пак третият от Топ 3 предположенията ми спечели, така че не съм особено изненадан и за това. Мач с Браян на Мания? Или нещо по-интересно? Хайде дано е нещо по-интересно.

Основното е обаче, че Rumble-ът и тази година не изглеждаше като голямо събитие. Трудно ще се запомни. Нямаше сегменти с теглене на номера, които да надъхат, нямаше особено значение кой кога излиза, нямаше го просто нещото, което да направи Rumble-a запомнящ се. И това се случва за втора поредна година, което не ми допада. Ама никак. Последният път, когато треперех в края на Rumble мач бе през 2010-та.

Джерико отново "изтроли" всичко живо с обещанието за края на света. Нищо подобно не видяхме, а само се надъхвахме. Накрая ще успее да накара дори нас, псевдо-смарковете, да го мразим с това, че не оправдава очакванията ни. Поклон за което, стига да е умишлено.

Това е. Слаб Rumble, незапомнящ се, който не отговори на големите ми очаквания за три наистина яки часа, прекарани в гледане на кеч. Може и да е от това, че остарявам и не разбирам новите тенденции в sports entertainment-a. Хлапетата ще кажат дали им е харесало повече. Всъщност не ми пука. Хъхъхъ.

'Айде, дано RAW е по-интересен и струващ си. До превюто за Elimination Chamber ;)

WWE Royal Rumble 2012 - Превю

2012-01-28T18:30:00.000+02:00

С едва около 30-ина часа до началото на тазгодишното Royal Rumble PPV, реших, че е време за традиционното (някога) превю. RR е едно от най-интересните събития в WWE през годината и независимо, че има по-силни и по-слаби Royal Rumble мачове, главният мач винаги е една впечатляваща атракция, събираща на един ринг повечето от големите имена, макар и само за една вечер. Също така останалите мачове, може би и заради малката си бройка, винаги са някак свежи и интересни като идея. Да видим какво ни чака тази година.

ROYAL RUMBLE 2012 Card:

- 30-Men Royal Rumble Match

- WWE Championship (Special Guest Referee: John Laurinatis): CM Punk (c) vs. Dolph Ziggler

- World Heavyweight Championship - Triple Threat Steel Cage Match: Daniel Bryan (c) vs. Big Show vs. Mark Henry

- John Cena vs. Kane

Започваме с мачовете за титлите, където претендентите по традиция нямат големи шансове за успех. В единия мач Daniel Bryan залага World Heavyweight титлата в троен мач в клетка срещу Big Show и Mark Henry. Браян бе замесен доста успешно във враждата между двамата гиганти, като акцентът правилно се прехвърли върху него (все пак той е шампионът). С постоянните му схеми и опити за измъкване от проблемни ситуации, WWE най-накрая му изградиха някакъв образ и той е първият ЛОГИЧНО жалък WHW хийл шампион, а нелогични е имало много. Лично за мен е най-добре да запази (естествено по гаден начин), за да затвърди този си образ, пък вече за Elimination Chamber шансовете да загуби титлата ще се увеличат наистина много. Интересно, но вече дори ми се струва възможно да се добере с титлата до Мания. В другия мач шансовете на претендента Зиглър са по-големи с оглед на допълнителното правило, че чичо Лари е рефер. И все пак Пънк ми е фаворит за победител. Зиглър беше по-скоро добавка към враждата между WWE шампиона и главния мениджър, не бе изграден много добре като претендент, а и ако му дадат титлата най-вероятно го чака нов кратък рейн (е, не като предния 12-минутен такъв), а това няма да му се отрази добре. Залог: запазване и за двамата шампиони.

За да държат Сина вън от Rumble-a (което е логично, след като вече има уреден мач за Мания) го замесиха в една доста по-различна от обичайното вражда с Кейн. Макар да съм раздвоен в оценката си за цялата история с това, че Сина трябва да "прегърне омразата" (и образът на чудовище-психолог на Кейн да ме дразни), ми хареса как се развиха нещата досега. Колкото и да ми е кофти, най-логично и правилно ще е Сина да бие Кейн, за да бъде "нахранен" преди мача си със Скалата след два месеца. Надявам се поне в самия мач да бъде продължена историята за агресията и двамата да играят ролите си по-злобно, по-надъхано. Залог: Сина sucks. Простете, навик... Сина бие.

Самият Rumble мач е най-важното нещо, както винаги. Лично за мен един от факторите за качествен Rumble мач е бройката на "големите" звезди, хората, които имат някакъв потенциален шанс за успех. Говорим за бивши световни шампиони и хора, които не са държали световна титла, но са достатъчно добре изградени, че да спечелят такава. Друг фактор е правилната подредба на излизанията и елиминациите. Да, уж всичко е случайно, но това е само "уж". Все пак говорим за кеч. Внимателно обмисления ред на влизане, конфронтации в мача, ред и начин (кой кого) на елиминациите - всичко е от значение, за да се получи качествен Rumble мач.

Макар в сайта на WWE.com да няма точен списък на участниците, можем да посочим няколко, които лично за мен се вписват в горната графа за хора с някакъв хипотетичен шанс за победа:

Chris Jericho, Randy Orton, Sheamus, Wade Barrett, The Miz, R-Truth, Mick Foley, Cody Rhodes.

Готиното е, че хората не са обичайните заподозрени (с изключение на Ортън). Джерико, заради така бленувания от всички предполагаем мач с Пънк на Мания, изглежда като най-голям фаворит. Ортън, с цялата история покрай контузията му, се нарежда на второ място. Шеймъс също изглежда вероятен победител, особено ако Браян ще запазва до Мания. Барет, Миз и Truth също имат хипотетичен шанс, а Фоли получава такъв заради legend статуса си. Роудс съм го сложил в списъка просто защото е почти готов за това, но най-вероятно неговата година ще е 2013. Имената след Миз обаче са с наистина нищожни шансове и очаквам победа за някой от първите пет, горе-долу в същия ред.

Няма да се учудя и на някоя изненада що се отнася до участниците. Струва ми се много възможно ако Тейкър ще се завръща преди Мания тази година, да го направи още в Rumble мача. Алберто Дел Рио, миналогодишният победител, също е възможно да направи поява, въпреки уж все още не оправената му контузия. Кратко участие просто за цвят ще е ОК. Супер много ще маркна и на едно, макар и кратко участие на Скалата. Слабо вероятно е, знам. Но варианта Сина напук на всички да влезе в мача и Роки да влезе, за да го изхвърли, ме изкушава като аматьор-booker и ще даде страхотен boost на враждата им (като и ще вдигне значимостта на мача). Участието на който и да е от участниците в другите мачове (освен шампионите) също е напълно възможно.За други възможни завръщания/появи не мога да се сетя, а и по-добре: има шанс WWE да ме изненадат, а точно това очаквам от Rumble мач.

Брей, стабилно превю се получи. Понеделник вечерта ще е интересна: чипс, Pepsi, може би и малко уиски (но не като на Мания, където едва не се приспах...) и много фън, надявам се. Все още имам някакъв интерес към това чудо, мамка му...

И за финал:

Celldweller + Blue Stahli

2012-01-27T14:22:00.004+02:00

Рядко пиша постове само за една песен, но снощи цяла нощ въртях ремикса на "Frozen" на Celldweller, включващ и Blue Stahli, и просто няма как... Пък и настроението ми е такова. Както писах и в FB, все още не мога да разбера дали по-бързата скорост на този вариант отнема от еротичния (sex soundtrack) потенциал на песента или го издига до нови висини. We'll see... XD

Болни пичове сте, Klayton и Bret :/ Хвала на такива колаборации!

"Batman: Arkham City" - Когато постоянното повтаряне на репликата "I'm Batman!" най-накрая има някаква обосновка

2012-01-26T17:25:00.000+02:00

Това, колкото и да ме е срам, е пост за компютърна игра. Бяхте предупредени. Мерси.

Шегата настрана: и преди съм писал за игри, а покрай излизането на Diablo 3 постовете на тази тематика сигурно ще валят. И преди да минем на основното, още нещо странично: в момента аватарът ми в скайп е снимка на Батман, а в статуса ми има линк към предния пост в блога, този за завръщането на Джерико. Същинско чудо е, че се намират жени, които да имат желание да си пишат с мен при такъв профил.

Но фактът си е факт: "Batman: Arkham City" се оказа играта, която ме накара да се върна в доброто старо време, в което играех компютърни игри с кеф. Най-вероятно успя заради увлекателната си история и силния филмов елемент, не знам. Комикс факторът и неговото значение е ясен. Oh, I'm such a nerd...

Какво толкова е якото на "Arkham City", защо си правя труда да пиша пост за нея и защо я препоръчвам като средство за убиване на време, в случай, че имате такова: причините са в онези й качества, които лично на мен направиха впечатление и се чувствам длъжен да отбележа.

Батман. Uuuuhm... duuuuh! Както става ясно от заглавието на играта и картинката в поста, става дума за игра посветена на може би най-великия комикс герой, създаван някога (въпреки че точно Batman комиксите хич не ме влекат). Rocksteady са постигнали най-важното, за да направят играта привлекателна за комикс-нърдовете: докато играеш наистина можеш да се почувстваш като прилепа. Glide-ването във въздуха, изстрелването на въжета, многото джаджи по колана ('бах тоя колан, събира повече неща от сака ми...). Всичко просто ти дава страхотното усещане, че ти наистина си човека-прилеп, като за целта не се е наложило нито да намяташ одеало върху гърба си, нито да скачаш от покрива на къщата си, нито да се напиваш като свиня, за да ти се привиждат Жокеровци и Пингвини.
Историята. Второто най-силно качество на "Arkham City". Rocksteady (за втори път ги споменавам, а така и не отбелязах, че са разработчиците на играта) и в частност главният сценарист Paul Dini са изградили съвсем отделна и независима от комикси/игри/филми по темата история, която напълно логично да включва в себе си повечето от основните злодеи в Batman вселената. Повечето от намиращите се в Arkham City злодеи имат причина да са там, имат интереси в "квартала" и са малцина тези, които са сложени само за цвят, макар те да разнообразяват положението с участието си в страничните quest-ове, правещи играта маааалко по-неправолинейна и доста по-дълга. В main story-то (с което се справих вече, при това не особено трудно) нещата се развиват супер увлекателно. А якото е, че след него все още имам неща за разцъкване.
Бойната система. Много хора хвалят това чудо, аз честно казано не разбирам защо. Трудно ми е да приема нещо, което изисква натискане само на двата бутона на мишката за "система". Space-a и средния бутон на плъха влизат в употреба в редки ситуации и то точно срещу конкретен тип противници. Но не мога да отрека, че е красиво. Ти си цъкаш левия бутон на мишката, а прилепът си се върти, премята, раздава ритници, юмруци, шпагати прави, подсечки, засечки... Красота отвсякъде. Та затова го посочвам като плюс.
Светът. Gotham City на Rocksteady е от по-приятните за окото ми варианти на батмановия роден град. Макар в играта да виждаме само Arkham City (който се явява нещо като отделен със стена от основния град квартал), атмосферата е точно в реда на нещата - умерено готически вид, умерено вида на град от миналия век - сурови сгради с някоя друга статуя тук и там. Огромен плюс е и това, че играта е free world, т.е. може да си обикаляш из целия град (даже често се налага) без почти никакви ограничения. Като GTA, но вместо да си гангстер, крадящ коли, си Батман и летиш от покрив на покрив. Way cooler, don't you think?
Mark Hamill. Да, шибаният Люк Скайуокър. За незнаещите: Хамил е актьорът, озвучаващ по най-добър начин Жокера от първите Batman: The Animated Series насам. Уникалният глас, налудничавият смях... Хамил е перфектен и този път в тази роля, нареждаща се рамо до рамо с главната в старите Star Wars (все по-нърдско става положението тук...). За съжаление твърди, че повече няма да озвучава любимия Clown Prince of Crime никъде, освен ако не се направи адаптация на "The Killing Joke" комикса.
Catwoman. Има под-история, в която управляваш нея. Добър дизайн (по-добър от този на Селина Кайл в новия нолановски Бат-филм), доволно виртуално дупе и възможността докато играеш да се гавриш (ако си мъж), произнасяйки с възможно най-басов глас "I'm Catwoman. Мяяяяяу!".

За това се сещам в момента. Не е никак малко, мисля. Та минах вече основната история, сега в промеждутъците между ученето ще доразцъкам играта (но няма да се занимавам с всички Riddler загадки, нееее). Ако искате да видите и как изглежда геймплея, просто напишете "arkham city gameplay" в YouTube. Няма сега и линкове да ви давам, егати. И за финал: ако все още имате още малко останал детски акъл - теглете (защото в България пари за игри не даваме, да). Забавно е.

Fuck this, няма да ми се размине...

"I'M BATMAN!"

Муахахахахаха

Завръщането на Крис Джерико в началото на 2012 г.

2012-01-25T13:23:00.000+02:00

С умиление си спомням, че в първия пост в този блог, преди повече от 4 години, писах за възможното завръщане на Крис Джерико. Постът е от 30 септември 2007 г. и е писан малко след първия Save_us клип. Джерико наистина се завърна и за около половин година направи една плавна смяна на образа си и от веселата и превъзбудена рок-звезда се превърна в костюмиран и постоянно сериозен тип, обвиняващ всички фенове в двуличие. По мое мнение това доведе до най-успешният период в кариерата му: от декември 2007 до повторното му напускане в края на 2010 г. Джерико спечели две интерконтинентални титли (осма и рекордна девета), две отборни (с Острието и Грамадата) и най-важното: 3 World Heavyweight Championship-a. Не само, че ги печелеше, но автоматично правеше интересна ситуацията около титлата, която носеше.

Все пак в края на септември 2010 г. след множество намеци за напускане, историята бе развита така, че Ранди Ортън предизвика Джерико на мач в RAW, който ако Джерико загубеше трябваше да се махне от WWE. Така и стана, като за изпращане Джерико получи ритник в главата от Ортън. За да се пошегуваме със ситуацията трябва да отбележим, че това бе най-дълго sell-вания (показан като ефикасен или нещо подобно, не мога да ви обясня...) ритник, който Ортън е правил. И преди бе ритал хора в главите, но се бяха връщали до 3-4 месеца, а този ритник уж махна Джерико от ринга за повече от година. Ех, магията на кеча... хохохо.

Докато бе в своята въображаема кома и далеч от WWE, Джерико съумя да се свърже телепатично с Twitter, където главата му роди солидни простотии. И така - нито вест, нито кост от него в компанията, до края на 2011 г., когато в RAW започнаха да се въртят клипове с две деца, изглеждащи като излезли от хорър филм, в които се говореше за това, че на 2 януари 2012 г. светът ще спре да съществува по начина, по който го познаваме. Клиповете родиха спекулации за кой може да става дума: Джерико, липсващият Undertaker, че дори и Брок Леснър. Позицията за Джерико надделяваше, макар той да отричаше в Twitter (и изобщо да отказваше да отговаря на въпроси, свързани с кеч).

Когато датата дойде стана ясно, че наистина става дума за Джерико. Той направи поредното си впечатляващо появяване в залата, както и двете при предните му "дебюти" (1999 г. и 2007 г.), носейки яке с мигащи лампички и държейки се като фейс (добър герой), наподобяващ Y2J/рок-звезда образа му. И... не каза нито дума. Надъхваше феновете все едно са на концерт в продължение на 7-8 минути, след което просто си тръгна за огромно разочарование на много хора, очакващи дъъъълго промо от него. Ето го и завръщането, за което говорим, но имайте предвид, че в един момент става наистина отегчаващо:

Веднага започнаха спекулации, че това е "новият Джерико", наричан и JeriTROLL, гаврещ се както със стария си образ на рок-звезда, така и с феновете. На следващата седмица ситуацията се повтори: той излезе на ринга, надъхваше феновете няколко минути, след което се разплака и се прибра зад кулисите, отново без да каже нито дума. На третата седмица дойде време за първият му мач: Джерико в отбор с CM Punk и Daniel Bryan в мач 3 на 3 срещу Марк Хенри, Дейвид Отунга и Долф Зиглър. В средата на мача Джерико най-накрая влезе като смяна, отново изкрещя няколко пъти, за да надъха публиката, след което се смени с Браян, слезе от ринга и се прибра зад кулисите без да е взел каквото и да е участие в мача - нито един нанесен или поет удар.

Гаврите със стария му образ продължиха и в RAW от тази седмица, последният преди Royal Rumble. Рингът бе приготвен за неговото старо talk-шоу "The Highlight Reel", в което той по принцип не спираше да говори, независимо дали сам или с гост. Този път обаче Джерико отново мълчеше и само се усмихваше. Прибра се зад кулисите и се върна с пушка за изстрелване на тениски. След заигравка с публиката така и не изстреля тениската към тях, а вместо това посочи телевизора на ринга, където бе пуснат клип, показващ всички по-важни кадри от кариерата му (отново без думи обаче). След края на клипа Джерико отново бе сериозен и каза първите си думи на WWE ринг от 27 септември 2010 г.: "This Sunday at the Royal Rumble, it will be the end of the world as you know it.". Целият сегмент (при желание) може да изгледате тук:

И сега остават въпросите: ще участва ли Джерико в Rumble мача? Каква е историята покрай поведението му? Фейс ли ще е или хийл? С кой ще има мач на Мания? Ще се появи ли някоя жена, която да стои зад него, след като в клиповете се споменаваше "She"? И какво, по дяволите, има предвид Джерико под края на света?

След този приличен (мисля) преразказ на цялата история, мога да си позволя кратък анализ или моето собствено мнение. Джерико определено успя да грабне вниманието на феновете със завръщането си. Дори аз, въпреки че вече нямам кой знае какво желание да следя WWE и да си правя почивки едва ли не през месец, съм грабнат от историята и с интерес чакам "скучните" сегменти с него. Почти сигурен съм, че с всички тези сегменти се цели да бъде убита първоначалната позитивна реакция на феновете към него и той ще е отново хийл, като въпросът е дали ще видим пак костюмите и замръзналата физиономия или Джерико отново ще измисли нещо оригинално. Всички искат мач между него и Пънк на Мания (заради "Best in the world" тврденията), като аз също не бих ги отказал. Предпочитах първата му програма да е с Ортън и така да продължи историята покрай махането на Джерико от компанията, но това изглежда ще почака.

Забавно ще е ако се случи прогнозата на Болката (виден пазарджишки кеч-разбирач) и в Rumble мача номер 28 и 29 се елиминират, Джерико излезе под номер 30, направи си тролската обиколка около ринга, качи се там и спечели мача. Определено доста хора ще бъдат бесни. Друг вариант е Пънк да бъде прецакан по друг начин: след успешна защита срещу Зиглър, излиза Джерико и се оказва, че е получил мач за титлата от Нея (например Стефани МакМеън, чиято мутра, за моя радост, отдавна не сме виждали). Джерико печели титлата и враждата поема към Мания. Това, разбира се, е в сферата на fantasy booking-a.

Важното е обаче, че Джерико се върна и отново накара феновете да им пука за него. Дълго време той не бе слаган сред "големите" в бизнеса, но нещата, които измисля и прави, страхотните промота, мачове и истории вече са му запазили място там, което намира силна опора в простичкия факт, че на хората просто им пука за него и това, което прави. Можем само да си пожелаем и този път да се задържи поне 3 години и да създаде толкова добри и запомнящи се моменти като през последния си престой в WWE.

Филми или какво да гледате (22.01.12): Warrior и две комедии

2012-01-22T17:37:00.004+02:00

Сесията започна, но от личен опит знам, че само с четене не става. Трябват и почивки. Днес например изгледах последният епизод на "How I met your mother" (S07E14) и бях приятно очарован. Драма елементът от първата половина на сезона беше оставен настрана за сметка на прилична доза простотии (особено ми харесаха новите интерпретации на графиката за началото на сезона). Дано продължи така до края на сезона. Но да оставя сериалите настрана, тръгнах да пиша за филми...

Вече съм споменавал, че всички имаме "Какво да гледам?" моменти, в които се чудим какво точно да си свалим (тъжно, но факт: най-често срещаната ситуация е придружена от думата "свалим"). Затова, без каквито и да е претенции да съм кино-критик, ще споделя по няколко думи за филмите, които изгледах през последните седмици. Дано си харесате нещо. Този път нещо по-сериозно и две комедии:

Warrior - Започваме с един по-сериозен филм. Става дума за двама братя, единият от които тъкмо се е върнал от военна мисия зад граница, а другият - опитващ се да осигури прехрана на семейството си с малката си учителска заплата и някои не дотам легални занимания. След дългогодишна раздяла, единственото общо между тях са скапаните взаимоотношения и на двамата с баща им (Ник Нолти) и влечението към ММА (смесени бойни изкуства), което ги среща отново. Важно е да се отбележи, че Warrior не е като нискобюджетните помии на тематика "бойни изкуства", които незнайно как често достигат до Топ 10 в Zamunda. Това е един по-тежък филм, в който се обръща внимание на емоциите и живота на главните герои, като ММА е едно допълнение, един подходящ фон. Бих го сравнил с The Fighter от преди година-две, за който Крисчън Бейл взе Оскар за поддържаща роля. Тук Нолти прави силна роля, Том Харди (бъдещият Бейн) още по-силна, а дори другият брат - Joel Edgerton (или както аз го помня - "чича ви Оуен Ларс" от новата Star Wars трилогия) се справя добре. Готино е и че се обръща внимание на нов и все по-популярен спорт като ММА. Аз лично се изкефих и на малката роля на Кърт Енгъл (да, този Кърт Енгъл). Като ви се гледа нещо по-прилично, Warrior е добър избор. Но най-вече за мъже, мисля. Дамите трудно ще се трогнат от взаимоотношенията брат-брат, баща-синове и, разбира се, "взаимоотношенията" на ринга.

Damn, уж щях да казвам само по няколко думи, а то само за Warrior текста стана прилично дълъг. Но все пак той беше най-важното. Сега малко накратко за малко "пуканки за очи":

1. Johnny English Reborn - Изгледах го на два пъти, което ясно показва, че не е най-залепващият те пред монитора/телевизора/киноекрана (да бе) филм. Имаше си своите моменти, които отговарят на моите критерии за "забавно" и на които съм се хилил като идиот, но имаше и места, на които хуморът беше явно насилствен, т.е. искат да се смееш, но не се получава. Вариант е, стига да нямате нещо по-важно за гледане.

2. A Very Harold and Kumar 3D Christmas - Докато повечето филми по кината не признават явно, че основната причина за това да са 3D е само да натрупат повече пари и технологията всъщност е излишна за качеството на филма, при третия филм за Харолд и Кумар това е някак очевидно. Сякаш насилствено (за втори път пиша тази дума, изглежда ми допада) са набутани сцените, които да се възползват от 3D технологията. Може и без тях. Всъщност може да пропуснете и целия филм, който май е най-слабия от цялата поредица досега. Е, имаше си силните моменти: случилото се с Дядо Коледа, надрусаното бебе, залепналият член и кафето. Грозен хумор, но забавен. Най-силната част от филма, очаквано, бе обичайната за поредицата поява на Neil Patrick Harris в ролята на силно самоиронизираното си Аз. Смазах се от смях на гаврите му със собствената му хомосексуалност, с образа му на сваляч в HIMYM и предполагаемата му пристрастеност към дрогата. Палци горе! Не успях да открия тази част из сайтовете за видео обмен, така че си струва да погледнете целия филм само заради това. Велик NPH!

Пф... стига. Скоро пак, тъй като ако продължа ще стане мноооого дълъг пост. Трябваше поне и за "Sherlock Holmes: Game of Shadows" да напиша нещо, но ще остане за следващия път, заедно с предвидения за гледане "Tinker, Tailor, Soldier, Spy". И една малка Батман новина като за финал (някои може да я сметнат за спойлер, така че не е нужно да четете): някакво момиченце е признало в интервю, че в "The Dark Knight Rises" играе младата Talia Al-Ghul (дъщеря на Ras Al-Ghul, героят на Лиъм Нийсън от Batman Begins). Та изглежда, че все пак Талия ще е замесена в историята и за мое голямо удоволствие новият филм за Батман ще е по-отблизо свързан както с предния, така и с първия от трилогията на Нолан. Ох, нямам търпение вече...

И за финал, нещо свързано с темата: днес се навършват 4 години от смъртта на Хийт Леджър. Помня го сякаш беше вчера, когато Адриана ми писа в Skype, че "човекът на аватара ми е починал", тъй като тогава за аватар в скайп бях сложил негова снимка като The Joker. Дълбок поклон, за пореден път!

Препоръчани песни - Част 68

2012-01-19T13:16:00.002+02:00

"That night you whispered like a ghost and you looked so shaken
You were so quiet and small and you tell me you wanted to be taken.
I just never think of you as the kind of girl who would say that.
And you suddenly seem like some faceless thing in my grasp,
Your eyes so wide, your face so low...
It's the face of someone I don't know. "

Тези постове трябва да бъдат прекръстени на "Препоръчана музика" или "Препоръчан гърч", заради доста честата поява на dubstep тракове в тях през последните месеци. Този път, като за начало на новата година, няма да изневеря на тази нова тенденция, но ще има разнообразие в стиловете.

Започваме със свежото: "All I ever wanted" на The Airborne Toxic Event е лека alternative песничка, от онзи тип, който отбягвах доскоро, защото просто не можех да усетя агресия в тях. Обаче щом прослушах Panic at the Disco, вече трудно може да ме изненада нещо. Песента на TATE (велико съкращение, хохохо) има много силен текст, както може да се види горе. Дори за малко се поддадох на онова търсене на сходни точки с моя живот, което така люто оплюх преди време. От нея минаваме на "Sovngarde Song" на Miracle of Sound, която е... песен, посветена на игра, в случая тъй масовo обичания Skyrim. Представлява нещо като скандинавски/симфоничен метъл с капка епичност. Много ме радва, честно. Благодарностите отиват за Stranger-a, от чиито блог разбрах за нея. Щях да забравя да я препоръчам, но получих стрела в коляното. Знаете как е...

Завършваме частта с "нормални" песни с "Phoenix Down" на The Unguided (които имали нещо общо със Sonic Syndicate, които пък съм запомнил с врякането). Препоръча я В.Пенчев и аз пре-препоръчвам. Китари, барабани, някакъв пич пее, друг до него се дере като свиня пред заколение. Типичното. И сега да минем на по-hard: тракът на SELF-X е "metalstep", стил, който силно се надявам да се развива все повече и повече (щом KoRn опитаха има надежда). Другото нещо в dubstep насока е "Throne of Ravens" на Varien, чиито трак "Cloak and dagger" препоръчах наскоро. Това обаче е symphonic dubstep :D Стиловете и подстиловете в музиката винаги са ме обърквали прекалено много... толкова е по-леснo да я делиш на "приятна" и "неприятна".

ПЕСНИТЕ!:

The Airborne Toxic Event - All I ever wanted

Miracle of Sound - Sovngarde Song

The Unguided - Phoenix Down

SELF-X - Second & Sebring (Of Mice & Men Dubstep/Metalstep Remix)

Varien - Throne of Ravens

Какво ми остава да кажа... Обичайното "приятно слушане"? Ами да, приятно слушане!

"Your face so twisted and your eyes are light.
I want to tell you I can save you when you cry at night
But I'd be lying...
Love is defying <3"

"Dexter" - Сезон 6

2012-01-16T16:32:00.001+02:00

"I'm a father, I'm a son... and a serial killer."

Току що приключих шестия сезон на "Декстър" и съм все още силно повлиян от края му. Спокойно, спойлерите ще бъдат във втората част на поста. Като за начало ще говоря малко по-общо. Да започнем с това, че ако си мислите, че става дума за анимационната "Лаборатория на Декстър", то учтиво ще ви помоля да затворите браузъра си, да изключите компютъра, да излезете навън и да намерите най-оригиналния (и допадащ ви начин) да сложите край на безсмисления си живот. Мерси.

Сега нататък за тези, запознати с един от най-добрите съвременни сериали. След четвърти сезон лентата беше вдигната наистина високо и дори аз не бях убеден, че е възможно да се измисли нещо по-добро или поне също толкова добро, колкото нещата в него. Петият не ме разубеди. Имаше силни моменти, но дотам. Шестият обаче вдъхна нов живот на сериала или поне на силния ми интерес към него и дори се нареди на трето място в класацията ми:

Бировата класация за най-добри сезони на "Dexter":

1. Четвърти сезон (Trinity + най-шокиращият финал, който съм гледал някога)

2. Втори сезон (който е толкова високо най-вече заради Lila, която бе жената мечта, въпреки това, че беше побъркана. Или може би точно заради това...)

3. Шести сезон (причините са изброени долу)

4. Пети сезон (tick tick tick... имаше някакъв чар, но не особено запомнящ се)

5. Първи сезон (даде добър старт на сериала, но после нещата тръгнаха много по-добре)

6. Трети сезон (най-скучният антагонист, едва го изтърпях)

Та единствената причина за мен шести сезон да не е вторият най-добър в историята на сериала, е това, че заради Lila вторият сезон силно е заседнал там и трябва чудо, за да бъде изместен (каквото направи четвърти). Но все пак важното е, че ако все още не сте го изгледали (за шести говорим) трябва да го направите възможно най-скоро. Наистина добър сезон, заслужаващ гледането си. Причините? След картинката, като текста съдържа спойлери. Да четат само тези, които са го гледали, или тези, на които им е все тая... макар че вторите няма да разберат много.

РЕВЮ НА СЕЗОН ШЕСТ

(тук вече има спойлери)

Какво беше силното на този сезон? Да започнем с основния враг - The Doomsday Killer. До края на повратния епизод 9 нямах никаква идея, че Гелър е това, което се оказа - фантазия в главата на Травис. До този момент образът на Травис бе умерено интересен, най-вече с разкъсването си между добро и зло, несигурността му дали дейността "им" е нередна. Гелър сякаш имаше по-централна роля и макар да не впечатляваше с нищо, студеното му и спокойно присъствие беше creepy enough. И след това дойде големият обрат и Травис се изяви малко по-добре в ролята на малкото религиозно психопатче, тръгнало да слага край на света. Само прекалено невинното му излъчване ми пречеше да го възприема като солидна заплаха, но има логика един силно вярващ да изглежда толкова спретнат и подреден. Основната сила на Doomsday Killer-a обаче бяха изключително оригиналните убийства. "Какво ще е следващото" ефекта го имаше. GG за което.

Друга силна черта на сезона дойде от цялата тази религиозна основа, която историята имаше. Религията бе нещо, с което Декстър не се бе сблъсквал досега и ми беше интересно да наблюдавам как се лута между "светлината" и "мрака" в себе си. Появата на Руди в главата му и тоталното изтрещяване по средата на сезона внесоха малко свежест (и бяха сериозно намигване към първи сезон), но някак дойдоха претупано. Самият Декстър през целият сезон беше много несигурен в себе си и може би най-непредпазлив от когато и да било. Пресен в главата ми пример бе, когато в края на 9-ти епизод тръгна да търси Гелър в тайника на църквата без въобще да се замисли, че щом Травис е проснат, Гелър няма как да сложи масата над вратичката на тайника. Много глуповат момент, силно ме издразни.

Трета силна страна бяха развиващите се взаимоотношения между героите. Дебра приключи с Куин доста ударно, това беше може би сезона с най-важната и най-интересна роля за нея с всичко, което й се струпа на главата. Пропадането на Куин и отношенията му с Батиста доведе до доста забавни моменти. Масука също си имаше своите моменти, макар че не съм доволен от асистентите му. Искрено се надявах късокосата блондинка от Heroes да се задържи за целия сезон (и считах, че има нещо сбъркано в нея), но за съжаление я махнаха прекалено рано, за да я заменят със смотания гейм-дизайнер Луис. Надуших, че нещо не е наред с копелето още от първите сцени с него. После се убедих. Дадоха заявка историята с неговата мания да бъде продължена в седми сезон, но честно казано се надявам това да не е основната история. Просто... нито той ми е толкова интересен, нито ми се струва грабващо като идея. Покрай него обаче се намери място и за Джейми. Новите попълнения в каста бяха някак на място. Дори Андерсън, макар и с малка роля, може да е интересен занапред. Брат Сам също имаше стабилна и важна до средата на сезона роля, но в самия му край всичките сцени с него изглеждат някак излишни и безполезни. При това актьорът се справи добре.

Доста неща могат да се доразвият в сезон седем, беше им дадена основа, особено в края на този сезон. Седем сезона се чудим дали Деб най-накрая ще разбере и това се случи, когато лично аз най-малко очаквах. Оооо, забравих да спомена друго нещо, което предвидих доста рано в сезона: чувствата на Деб спрямо братчето й. И преди съм се замислял за тази възможност (не питайте защо мисля за такива неща), но този път нещата станаха още по-сериозни, което се връзва перфектно с края на сезона. А и имайки предвид, че в реалния живот са женени нещата просто се навързаха доста забавно. Доволен съм по този въпрос, въпреки че може би самото осъзнаване на Дебра стана малко набързо.

И отново обобщавам: много силен и интересен сезон, лично за мен. Изгледах го за около седмица, като след края на девети епизод нямаше как да не изгледам останалите 3 един след друг. Чакаме сезон седем :)

Супер забавна пародия на Hellsing - Abridged Episodes

2012-01-15T18:41:00.000+02:00

По принцип Hellsing е аниме, разказващо за вампира Алукард, притежател на интересни оръжия и садистично чувство за хумор, и принудителната му работа в организацията Hellsing. Но тук нямам намерение да говоря за анимето, тъй като най-вероятно само хората, които вече са фенове, ще си направят труда да изгледат клиповете долу. Но ако останалите пропуснат, ще направят грешка: двата клипа долу са доста различни от самото аниме, макар и правени с кадри от него.

А за какво точно става дума? "Hellsing Ultimate Abridged" е нещо като 10 минутна пародия, направена с монтаж на сцени от анимето, и изцяло нов, свръх идиотски и свръх забавен (Внимание: забавно по моите критерии!) дублаж. Алукард е с едно още по-изродско чувство за хумор, репликите между героите са уникално силни ("Bitch, I eat people!"), самите герои са с доста интересни промени по тях (акцентът на отец Андерсън в първото клипче, например). Абе... гледайте го! Не знам как да ви убедя, трябва просто да му дадете шанс. Аз се хилих като идиот и на двата клипа. Но е ясно, че имам доста черно и странно чувство за хумор. Пробвайте.

Последен опит за надъхване: първи епизод започва с убийството на Едуард и Бела (знаете кои и откъде). Голяма гавра. I love it!

Предполагам сте ги изгледали вече или сте опитали и не са ви допаднали. За съжаление на харесалите го трябва да ви информирам, че разликата в направата на първия и втория епизод е около една година. Следователно може би можем да очакваме трети епизод чак около Хелоуин тази година. А, по дяволите, след Freeman's Mind това е най-забавното fan made нещо, което съм гледал.

И, разбира се, големи благодарности на Тошо, който ми препоръча Abridged сериите. Жив и здрав!

PS (Тъй като знаете, че ги обичам):

*knock-knock*

Edward Cullen: Who's there?
Alucard: Oh, you know! *прострелва го неколкократно* A real fucking vampire!

Ахаеахеахехаеха!

Епичен/симфоничен dubstep

2012-01-11T16:55:00.001+02:00

Поредната дивотия, но зарибява. Епични track-ове слушам от хлапе, даже съм теглил гигабайти с трейлър музика, заради героичното надъхване, което дава. Идеята за комбинация с dubstep звучи малко... странно, но резултатът е повече от поносим. Даже приятен. Харесва ми. Но не всеки ще го хареса.

И, разбира се, този Varien, също като Травестилекс, изглежда така, че ако Пича го види ще изпита силно желание да го пребие на мига. А Пичът по принцип е изключително кротък, спокоен и разбран човек. Правете си сметка. И приятно слушане!

Нищо конкретно 1

2012-01-10T20:03:00.001+02:00

Джонатан Дейвис си пее някакви неща, докато останалите пичове от KoRn забиват на китарите и барабаните си, а бедният Травестилекс, който става все по-популярен по скромните ми наблюдения, се опитва да допринесе с нещо към музиката им, пускайки рандъм звуци, създадени въз основа на собствените му робо-хентай фантазии. Да, звучи "Narcissistic Cannibal", за да акомпанира един нарцистичен канибал в писането.

Наложи ми се да стана от леглото и да седна на масата в китната ми стая в общежитието, защото поради разположението на буксите за интернет, електрическите контакти и другите ел. уреди е невъзможно да се възползвам от комбинацията "интернет + включено зарядно". Така че тази седмица ще се наложи да редувам едното с другото. Всичко по реда си. Важното е, драги объркани читатели, че вече имам възможност да пиша всеки ден и единственото ми оправдание за празнотата на блога оттук нататък ще са собственият ми мързел или, в по-приемливия вариант, липсата на идеи и вдъхновение.

И това ме подсеща за единственото нещо, което май си струва да се разкаже. Да речем, че имах възможност да получа 110 дни безплатен мобилен интернет от мобилния оператор, на който съм абонат (като тази възможност не дойде от настоящия ми договор, а от нещо друго). Реших да се възползвам от офертата, като естествено идеята е да го ползвам докато изтече безплатния период, след което да върна USB stick-a, тъй като нямам намерение да сключвам още един договор с тези хора. НО! Оказа се, че на мое име от края на 2010 г. има още един, трети телефонен номер, който в момента е спрян заради неплатена сметка от 10 лв. от юли миналата година. И заради тези 10 лв. не мога да се възползвам от офертата за 110-те дни безплатен интернет, поне докато не оправя ситуацията около номера, т.е. да го разкарам. И трябва да го направя в рамките на три дни, иначе възможността изчезва. В цялата ситуация нямаше да има нещо кой знае колко странно, ако знаех откъде, по дяволите, се е пръкнал този номер. А аз нямам никаква идея. И още по-кофтито е, че цифрите в този тайнствен номер са по-готини и лесни за запомняне от моя собствен. ХА! Да се занимавам с такива глупости не ми е любимото занимание, но какво да се прави... ще се наложи, ако не за интернета (защото WiFi вече има къде ли не), то поне, за да махна това позорно петно от името си. Но повече ме дразни това, че изобщо не си спомням нищо около активирането на този номер. Може би съм почнал прогресивно да оглупявам, но не след 80-тата си година, например, а след 20-тата...

Naaaah. I'm awesome. Не аз не го помня, а просто е грешка в Матрицата. Тук е уместно тези от вас, които имат качествено чувство за хумор, да си помислят "Ти си грешка в Матрицата, пич.". Направихте го? ОК. gg wp.

Та да... "Уейк уийк уапнах" се (яд ме е, че не всички влизащи в блога са запознати с малоумния хумор, който витае между мен и познатите ми) и ми се пише. Много ми се пише. За какво ли не. И ще пиша, пък вие ако искате четете.

Роденият да бъде. Out.

PS: Отново на леглото, защото както умните от вас се досещат, този пост трудно ще бъде публикуван офлайн. Ах, как се изкушавам да поспя... но не. Излизам. Време е за поливане.
PS2: Доста постове "Нищо конкретно" ще има тази година, усещам.

Първият пост за 2012-та

2012-01-08T14:55:00.003+02:00

Време беше за първият пост за годината. Доста затормозен бях от това какво точно да напиша, за да дам началото на новата година и за самия блог. То не бяха идеи за пост за кеч, за музика, за филмите, които гледах в последно време. Все разсъждения по един глупав и не особено важен въпрос. Номерът е да почувстваш, че ти се пише, да седнеш и да оставиш мозъка да направлява пръстите ти в написването на първото нещо, което ти дойде наум. Така съм писал някои от най-интересни и забавни неща в блога, така са се получавали и някои от най-глупавите и безсмислени постове. Всичко е въпрос на шанс.

Както си личи от заглавната страница, и в края на 2011-та година нямаше финален пост за годината, в който да пожелавам разни неща от рода на здраве, щастие, късмет, тройка, по-лек махмурлук и т.н. Имах намерение да напиша такъв, но отново (ей, тази неувереност) не бях сигурен какво точно да напиша в него. Не виждах (и продължавам да не виждам) никакъв смисъл от това да пожелавам на вас, читателите, подобни неща. Много хора са ви ги пожелали и без това, а и каква разлика няколко насилено мили думи ще направят в животите ви, които се направляват почти изцяло от самите вас, а не от хорските пожелания? Yeap, никаква. Реших, че е безсмислено и да ви пожелавам приятно посрещане на новата година. Сега мога:

1. ...да постъпя адски прямо и да ви кажа, че изобщо не ми дреме как сте прекарали Нова година.

2. ...да съм малко по-умерен и във връзка с горния аргумент да кажа, че не моето пожелание щеше да направи посрещането на 2012-та приятно за вас, а самите вие и компанията, в която сте били.

Аз лично прекарах страхотно новогодишната нощ (макар че предполагам не се интересувате... напълно ви разбирам). Опитите ми като един истински forever alone guy от време на време да "избухвам" вкъщи и да "танцувам" на dubstep се оказаха от полза и имах възможността да приложа "таланта" си пред публика за свое голямо удоволствие. Бедната публика, indeed. Добре поне, че не обърнаха голямо внимание на гърчовете ми. Хубаво е един ден фактът, че не си кой знае колко добър танцьор и нямаш някакво страхотно чувство за ритъм (като това е под въпрос, между другото) да се окаже от полза, след като си започнал да слушаш едно свръхнеритмично подобие на музика, съставено от заводски шум и звуци на оргазмоизпитващи роботи.

Та 2012-та дойде, след едва дванайсетина месеца чакам голямото шоу (сътресения на пазарите, масова паники, групови самоубийства). Човешките същества винаги могат да те учудят по всякакъв начин със странните си вярвания и идеи. Някои дори се мислят за богове, което е тоооооолкова нелепо, райт? Хахахаха. Малко самоирония от време на време се отразява освежаващо на божествената ми същност. И тъй като (естествено) заговорих пак за себе си, позволете ми да вметна едно свое наблюдение, което преди малко отбелязах в Facebook:

"Сутринта Гацева много правилно отбеляза един интересен факт: в последния епизод на "Supernatural" бирата на Дийн изчезва от бутилката му. Както някои от вас би трябвало да знаят, преди седмица-две написах една пародия ("Свръхнатурално II: Духът от бутилката"), в която имаше лек подобен елемент. Пророк ли съм или да?

Всъщност истината е, че миналата година ме взеха на работа като сценарист на шоуто и това е една от основните причини седмият сезон да се върне към корените си и да е толкова приятен. Благодарете на мен, че Дийн отново се държи като badass, а не като малка ревлива кучка.

PS: Момиченцето от епизода, Криси, има rapeable потенциал в себе си, който до две-три години може би ще се развие. Но наистина е лоша актриса.

PS 2: Дори не знам защо се замислям за неща като горното."

Ако сте фенове вече знаете, че сте ми длъжници. Ако не сте едва ли ще схванете нещо от горните редове. Просто държа да ги има и тук, а не да се загубят в плеядата от неща, които публикувам в тъй обичаната/мразена социална мрежа. По-добре да се загубят сред огромното количество текст тук.

И ето така започва 2012-та. С хвърчаща от едно място на друго мисъл, слаб хумор и много чар, скрит в човека, пишещ тези редове, който не може да достигне до вас поради задочната ни и в голяма степен едностранна връзка. Четете, ако ви се чете. За предпочитане не толкова блога ми, колкото книги. Масово днешните хора имат нужда от това. Завърших поста с един добър, подтикващ към интелектуални занимания съвет. Доволен съм. Край.

"Свръхнатурално II: Духът от бутилката" - Част 2 от 2

2011-12-30T14:00:00.000+02:00

Волгата се носеше по магистралата със забележителните 93 км/час. Чистачките едва смогваха да почистят снежинките, които усилено се опитваха да покрият предното стъкло. Стойка стоеше с измъчена физиономия на задната седалка и гледаше през прозореца. Спас Калашников се бе концентрирал в пътя като всеки шофьор, на когото се налага да кара в такова време нощем. Брат му Антон бе на седалката до него и продължаваше да пее.

-АЙ'М ОН А ХААААААЙУЕЙ ТУ ХЕЕЕЛ! ХАААААЙУЕЙ ТУ ХЕЛ!

-Пич пич, моля те спри. - изрече тихо Спас.

-На вас ви липсва настроение. - отвърна му Антон и насочи бутилката първо към Стойка, а след това и към брат си. -Искате ли да пийнете?

-Както виждаш карам.

-Спокойно бе, аз ще покарам малко.

-Как пък не дадох на мръсните ти пияни ръчички да управляват съкровището ми. Надигай шишето и си трай. Дано това, че ще карам до Бургас си струва и успеем да хванем Духът от бутилката, защото...

-ХААААЙУЕЙ ТУ ХЕЕЕЛ!

-И пей по-тихо. Стойче, добре ли си? - Спас погледна в огледалото за обратно виждане. Стойка отлепи поглед от прозореца и се огледа.

-В какво се забърках?

-Казах ти, че не е необходимо да идваш.

-Сигурно бирата още ме държи щом не се съгласих с теб.

Спас Калашников се засмя леко и натисна газта. Волгата ускори до цели 96 км/ч към своята цел, въпреки нощта и снеговалежа.

*впрегнете жалките си фантазии и си представете падащи снежинки, които се натрупват по монитора ви, той замръзва, ледът се напуква и се пръска на парчета*

СВРЪХНАТУРАЛНО I I

ДУХЪТ ОТ БУТИЛКАТА

Част 2 от 2

С участието на: С.Терзов, А.Биров

Със специалното участие на: С.Бел.

Няколко часа по-късно, вратите на бар "Бакарди" в Бургас се отвориха рязко. Беше почти сутрин и вътре нямаше кой знае колко хора. Зад бара стояха две момичета и миеха чаши, а няколко сервитьорки дремеха на една маса в очакване на края на смяната. Антон Калашников едва ли не с трясък се настани на един от високите столове на бара и се загледа в една от барманките. Беше доста слаба, с красиво лице и силен, светъл грим край очите.

-Енд сееееейв ми фром дъ даааааарк! - изкара го певчески, но много по-тихо и внимателно от виенето си в колата. Брат му Спас и Стойка застанаха от едната му страна и се подпряха с лакти на бара. Барманката надигна поглед и очите й се разшириха като го видя.

-Калашников?!? Това ти ли си?

-В целия ми блясък, бейбе! - ухили се Антон и надигна едната си вежда - Макар и мааааалко пиян.

-Мина толкова време. О, и брат ти! Здравей! - барманката помаха на Спас, а той се усмихна насила - сега всичко му бе станало ясно. Тя отново се обърна към брат му и се отдаде на спомени: - Видяхме се за последно когато ме спасихте от онова огромно чудовище.

-Да, доста труден за убиване беше този Нацепен батка. - кимна Антон, все още с най-чаровната си пиянска усмивка на лице. - Но техният вид по принцип е от издръжливите. Ние обаче сме Калашникови. Имаме си колекция от анцузи от такива.

-С която не се гордеем особено. - допълни Спас и се обърна към сервитьорката. -Ще му сипеш ли?

-Разбира се. На какво си? - попита тя Антон.

-Скоч. Но съм сигурен, че когато ти ми ги сипеш, ще е много по-вкусен.

Барманката се засмя невинно докато пълнеше чашата му и леко наведе глава.

-Ооо, шегуваш се с мен, нали? - процеди Стойка, докато наблюдаваше сценката между двамата.

-Знам. - каза с не особено впечатлен поглед Спас. - Знам.

-Вие ще пиете ли нещо? - попита ги барманката.

-Не, благодаря. С кола съм. - Спас потрака с ключовете.

-А аз съм прекалено отчаяна от всичко това, за да пия. - каза Стойка. Барманката вдигна рамене.

-Май някой е счупил чаша под една от масите. Ще ида да почистя и след малко се връщам.

-Ще ми липсваш! - изстена Антон, който вече бе изгълтал половината съдържание на чашата си. Изчака я да отдалечи, погледна чашата и допълни: -Но поне си имам утеха.

-Каква е историята? - Стойка попита Спас.

-Тормозеше я един огромен изрод, по-здрав и от мен, което си е впечатляващо. Ние го убихме. За съжаление не можахме да спасим тогавашното й гадже, чийто врат Нацепената батка строши пред очите ни.

-Какво ви попречи?

-Той. - Спас посочи Антон. -Щях да спася гаджето й, но пичът тук ме спря и ми каза да изчакам. Въпреки че знаех какво крои, не се възпротивих. И без това нямаше да е честно да убия Нацепената батка докато е зает с друг човек. Изчаках го и се бихме едно на едно. Мускули срещу мускули. Моите мускули победиха.

-И либидото на брат ти, щом е уредил барманката да остане без гадже. - допълни Стойка.

-Хехе, хитрец съм! - ухили се Антон.

В този момент барманката се върна. Беше все така усмихната.

-Ще желаете ли още нещо?

-В момента желая само теб. - усмихна се широко пияният Калашников. Брат му хвана Стойка за ръката.

-Бъди готова. Брат ми знае какво иска, сега шансът Духът да се появи е най-голям. Трябва да ида до колата за материалите. Веднага се връщам.

Спас се втурна навън, а Антон и барманката се кикотеха един на друг.

-Какво пееше одеве? - попита го тя.

-Нашата песен. Не помниш ли как ми я пееше, докато лежахме под дърветата в онази горичка?

-Нямам такъв спомен.

-Значи е било само във фантазиите ми. - общ смях. Барманката се обърна и започна да говори нещо на колежката си, докато Стойка само поклащаше глава, все по-изумена от това, на което ставаше свидетел.

-Калашников, това е една моя добра приятелка. - барманката със светлия грим дръпна до себе си своята колежка, която като външен вид доста напомняше на нея. -Мислехме да отидем до нас за едно сутрешно питие, да си вземем душ и да се приспим с някой филм. Желаеш ли да се присъединиш?

Очите на Стойка се отвориха широко и тя буквално се опули насреща на барманките. Антон се ухили още по-широко и, не отлепяйки очи от тях, посегна към чашата с уискито си. Ръката му обаче докосна барплота - чашата бе изчезнала. Калашников се вторачи в плота учудено, огледа и от другата страна и измрънка:

-Къде ми отиде скочът, по дяволите?

-Отново се случва! - изкрещя Стойка и се отдръпна на няколко крачки от бара.

Двете барманки се заоглеждаха. Лампите в бара премигнаха няколко пъти, след което токът спря изцяло. Студ полази по гърбовете на всички, въпреки че допреди малко бе толкова топло, че да могат барманките спокойно да се разхождат по потници. Изведнъж барът се изпълни с ужасяващо стенание, което сякаш идваше от всяка една стена. В настъпилия мрак се разрази суматоха - малкото останали (и солидно подпийнали) клиенти започнаха да мрънкат и викат, падаха по пода, докато се опитваха да намерят вратата на заведението. Сервитьорките бързо се разбудиха и заедно с двете барманки се втурнаха навън пищейки - работата тук бе фактор и дори в тъмното лесно можеха да се ориентират. Стойка видя бялата снежна покривка навън, когато те отвориха вратата, и се зачуди дали да не ги последва, но стисна зъби и реши да остане. Искаше да види как този гаден дух си плаща за загубата на любимия й отбор. Затвори очи, абстрахира се от гласовете и студа, и зачака.

-Шегуваш ли се с мен? - чу се гласът на Антон Калашников сякаш след цяла вечност, макар може би да бяха минали секунди. Стойка отвори очи - токът бе дошъл, в бара отново бе светло, а единият от братята Калашникови бе станал от стола си и се полюшваше леко наляво-надясно, оглеждайки помещението с ядосано изражение. -Ти шегуваш ли се с мен?!? Две момичета ме канят на гости рано сутрин и искат... искат... каквото там искаха, и ти правиш този мизерен номер и ги караш да избягат?!? Отнемаш ми ги?!? Ти, безплътен кучи сине... Ти! Покажи се! Покажи се! - Антон се олюля, но успя да се хване за ръба на една маса. Уискито си казваше думата. - Балансирам like a boss. Хайде, духченце, покажи се!

Нещо сякаш го сграбчи и го хвърли към най-близката стена. Тялото на Антон звучно се удари в нея, а от ударът той остана без въздух. В бара се разнесе басов смях. Стойка леко се приведе и допря гръб до барплота, оглеждайки се със замръзнало изражение. Антон бавно и мъчително се надигна на крака, подпря се на стената и изтупа дрехите си. Изкашля се няколко пъти и също започна да се оглежда.

-Втори рунд... - прошепна.

Веднага му бе отговорено - чу се счупване на стъкло и иззад бара се показа счупена бутилка, която се рееше във въздуха без да се вижда ръката, която я държи. Бутилката се доближи на два метра от Биров и замръзна на едно място. Басовият смях се чу отново. Антон поклати тъжно глава.

-Е, хубав живот беше...

Басовият смях се усили и бутилката се стрелна напред. Миг преди да се забие в гърдите на Антон обаче, тя се пръсна на парченца. Спас Калашников стоеше на вратата на бара с пистолет в дясната ръка. С лявата държеше кофа, пълна догоре с някаква течност.

-Мисля, че е време да приключваме. - каза авторитетно Спас.

-Човек, изкара го като на филм... - намеси се Стойка, която бе отворила очи широко. Спас я погледна за секунда, усмихна се леко, после пак стана сериозен и насочи поглед към мястото, където допреди малко бе стояла бутилката. Брат му похъркваше. Изглежда бе заспал в очакване на смъртта. След счупването на бутилката обаче от Духа нямаше и следа.

-Не можеш да ме видиш. - чу са дебел и плътен глас. -Как ще убиеш нещо, което не можеш да видиш?

-По миризмата. - каза Спас. -Ти си Дух от бутилка. Следователно вониш. Стойче, къде е? - извика рязко. Стойка тръгна напред, вдигна глава и силно вдиша през ноздрите си.

-Точно пред теб! - изкрещя тя.

На секундата Спас пусна пистолета, сграбчи кофата и с другата си ръка, и лисна съдържанието й пред себе си. Течността сякаш се сблъска със въздуха, появиха се пара и дим, все едно нещо гореше. Духът от бутилката се опита да изкрещи, но замлъкна само след миг.

Спас и Стойка постояха така за няколко секунди. Зловещият смях не се чу отново и решиха, че всичко вече е наред. Засмяха се един на друг и се прегърнаха в средата на бара.

-Когато ми каза в колата, че ще го надуша изобщо не ти повярвах. Откъде знаеше, че ще успея? - попита Стойка.

-Имам нюх за тези неща. С нюх и мускули всичко се постига.

-А с какво го уби? Каква беше течността в кофата?

-Зелева чорба. - усмихна се Спас и вдигна рамене. -Така пише в книгите.

Братята Калашникови и Стойка излязоха от празния бар. Още бе тъмно навън, а снегът не спираше да вали. Спас подкрепяше брат си, който все още се бореше с ефектите от алкохола.

-Духът ми ги отне, пич пич! - едва на проплака Антон. -Подплаши ги и те избягаха! Разби надеждите ми!

-Знам, пич. Знам. Спокойно. Сега ще ти отворя задния прозорец, за да влиза при теб свеж въздух. - зауспокоява го Спас, докато го слагаше да легне на задната седалка на Волгата. -И не се тревожи. Ти се справи добре. Струваше си да жертваш едно желание.

-А защо ти не жертва свое? - попита Стойка зад него. -Защо ти не беше този, който трябва да се напие?

-Защото не исках надеждата ми да бъде разбита.

-А каква беше тя?

Спас се приближи до нея и за пореден път се усмихна. По принцип не го правеше често, но тази нощ изглежда бе пълна с изключения. Прегърна я.

-Някой друг път, Стойче. Някой друг път.

Стойка не знаеше какво да каже. Спас отвори вратата на Волгата, седна на шофьорското място и запали. Точно преди да тръгне колата, Антон се надигна рязко на задната седалка и извика провлачено на Стойка през леко отворения прозорец:

-Знаех си, че искате да спите заедно!

Стойка се засмя и помаха на отдалечаващата се кола на братя Калашникови. Огледа улицата, загледа се в падащите снежинки и скръсти ръце пред тялото си. Дори в Бургас определено си личеше, че е зима. В един момент очите й се отвориха широко, усмивката й изчезна и тя изкрещя след вече далечните светлини на Волгата.

-Хееееей! Мен кой ще ме върне вкъщи, бе?!?

КРАЙ!

Изпълнителен продуцент: С.Б. (който освен всичко друго все още ме изхранва)

Екипът благодари на на строителите на автомагистрала "Тракия" и отново на К.П. за изработката на постера и предоставянето на вдъхновяващия материал.

"Свръхнатурално II: Духът от бутилката" - Част 1 от 2

2011-12-29T00:00:00.000+02:00

Стойка се подпря трепереща от студ в единия ъгъл на тъмната стая. Запалката все още светеше в едната й ръка, а с другата извади телефона си и бързо намерени търсения номер.

-Да? - чу се спокоен мъжки глас от другата страна.

-Калашников? Спас Калашников? -тишина преди отговора.

-Да. Кой се обажда?

-Пачо, Стойка е. Помниш ли като ми каза, че на света има ужасни неща и ако някога почувствам нещо нередно без видима причина, трябва веднага да ти се обадя?

-Да. Какво става? Добре ли си?

-Уплашена съм. Гледах мач и пиех бира, когато токът спря. Изведнъж ми стана много, много студено. Не мога да си го обясня, защото климатикът работеше допреди една минута, а имам чувството, че в момента съм навън при снега. И най-странното е, че бирата ми изчезна ей така...

-Стойче, Стойче... успокой се! - опита се да я успокои гласът на Калашников. - Още ли живееш на стария си адрес?

-Да.

-Добре, идваме веднага. Докато пътуваме ще дам телефона на брат си Антон, за да говори той с теб.

-Не, Пачо, почакай...

-Алооооо! - чу се друг глас на телефонната линия.

-Кой е? Къде е Спас? - попита объркана Стойка.

-До мен. Вече говориш с красивия му брат. Антон Калашников на вашите услуги, мадам! Какъв е проблемът?

-Ъм... ами... - завладяващата я паника оплете езика й - Токът спря. Бирата ми изчезна.

-И на мен ми се случва често. Не е болка за умиране, но ако прекалиш боли глава.

Стойка не знаеше какво да каже. Токът изведнъж дойде и лампите светнаха, телевизорът също. Тя замижа за секунда, след което отвори очи и се огледа. Единственото, което успя да направи, е да изпищи в слушалката...

СВРЪХНАТУРАЛНО I I

ДУХЪТ ОТ БУТИЛКАТА

Част 1 от 2

С участието на: С.Терзов, А.Биров

Със специалното участие на: С.Бел.

Антон Калашников затвори хладилника и понесе поредната бутилка към брат си. Спас стоеше над бледото тяло на Стойка, поставено от тях двамата върху дивана във хола й. Проби капачката на бутилката Staropramen и я сложи на мястото на вече празната такава, върху измайсторената от тях система, направена от малък маркуч и закачалка. Пенливата течност тръгна надолу, право към устните на изпадналата в безсъзнание Стойка.

-Система за бира... - навъси се Антон. -Каква загуба, пич. Поне тази твоя позната има доста бутилки в хладилника си.

-Да, тя обича бира. Ето защо нашият приятел я е навестил.

-Сигурен ли си, че това е дело на Духa от бутилката? - попита брат му. -В смисъл... в тази къща има и доста празни бутилки, възможно е тази Стойка просто да се е насмукала като смок, да е излязла навън и да е премръзнала.

-Защо тогава я намерихме вътре?

-В един момент пияният й мозък се е сетил, че да стоиш навън в снега в студена зимна нощ е лоша идея, прибрала се е вътре и е решила да ти се обади. Звучеше ми пияна, сигурно е искала да ти говори мръсотии...

-Беше уплашена. - Спас прокара ръка през дългата си коса (защото да, той бе със дълга до малко над раменете коса) и погали Стойка по челото. -Пич пич, трябва да се справим с този скапан дух. Започва да ми омръзва да се занимавам с него. А, тя се събужда... Стойче, добре ли си? Опитва се да каже нещо. Не те чувам, Стойче, по-силно... - Спас премести тръбичката на системата и допря ухо до устни на Стойка.

-Какво казва пияндето? - попита Антон.

-Не е пиянде! - сопна се Спас докато се изправяше. -И каза, че иска още бира.

Десетина минути по-късно обстановката бе коренно различна. Антон Калашников се бе настанил удобно в един фотьойл с качени върху табуретка крака и зяпаше порно на телевизора. Брат му Спас бе свалил якето и тениската си и показваше бицепса си на седналата до него на дивана Стойка.

-А виж това... - каза той - Като стегна тук и изскачат вени, които нормалният човек не подозира, че има. И тук имам, около гърдите. Пипни, пипни!

-Пачо, не искам да ти пипам мускулите. - каза Стойка. Спас я погледна с безизразно лице, но в очите му се четеше разочарование. Взе тениската си и се зае да я облича.

-Така да бъде. - каза той, когато приключи с това трудоемко за напомпан тип като него занимание. - Разкажи ни тогава какво се случи.

-Ами по телефона ти разказах набързо. Стоях тук и гледах мач. Юнайтед срещу Базел. Знаеш, че Базел ни биха преди известно време и сега се надявах на отмъщение. Водехме с 1:0, помня, че беше 73-тата минута, когато започна нова атака на нашите. Тогава изгасна тока. Бях бясна. Светнах със запалката си, за да ми е поне малко по-светло. Потърсих си бутилката с бира и нея я нямаше, а бях сигурна, че съм я оставила на масичката до себе си. Изведнъж ми стана адски студено и ме обзе едно много тревожно чувство. И реших да ти се обадя.

-Аз все още мисля, че си се напила и просто звънна на пича, защото искаш да спиш с него. - каза от фотьойла Антон без да отмества поглед от сексуалния акт по телевизията. Стойка го погледна с вдигнати вежди, след което отново се обърна към Спас.

-Тогава ти ми даде да говоря с този идиот брат ти. Няколко секунди след това токът дойде и... и...

-Спокойно, Стойче! - Спас я хвана нежно за рамото, поне спрямо неговите възможности за нежност. - Всичко е наред. Защо изпищя по телефона? Какво видя

-Видях телевизора. Мачът бе свършил и бяхме паднали с 2 на 1. Два гола за 17 минути! Шибани Базел! Мразя ги! Мразя ги! - очите на Стойка се напълниха със сълзи и тя започна да удря ядосано с юмрук по дивана.

-Видя ли, пич? - Спас се обърна към брат си. -Надеждите й са били разбити.

Антон го погледна сърдито.

-Добре, беше прав. Духът от бутилката е. Какво ще правим?

-Имаш ли уиски в теб?

-Манерката ми е празна, във Волгата има две бутилки.

-Иди да ги вземеш. - Спас му подхвърли ключовете. - И внимавай как затваряш вратата на съкровището ми!

-Не се тревожи, ще я ритна нежно. - изсмя се Антон, докато излизаше.

-Пич, не се шегувам!

-Какво е Духът от бутилката? - надигна глава Стойка. Вече се бе успокоила.

-Един случай, с който се занимаваме в последно време. - отговори й Спас. -И е доста странен. Наложи ми се да търся и чета събраната информация за подобни същества, а аз мразя да чета. Та Духът от бутилката е особен вид изрод, който се вселява в любимото питие на човек. Така прехвърля част от себе си в него, разбира кое е най-голямото му желание в момента и прави така, че то да не се сбъдне.

-Искаш да кажеш, че това нещо е разбрало, че искам Юнайтед да бият, и затова е променило резултата на мача?

-Хора са умирали заради Дух в бутилка. Това да помогне на един футболен отбор да бие друг е нищо. Просто леко изменя реалността, така че да се случи това, което не желаеш. - отвърна Спас.

-Значи все пак Юнайтед са по-силни! - живна Стойка. -Това ме успокоява. Пък и това чудо не ме уби, което е добре. Няма и други умрели, предполагам, въпреки че бих предпочела това пред загуба за нашите, но как да е.

Спас я погледа мълчаливо и само поклати глава, показвайки неодобрението си за подобен тип мислене. В този момент Антон се появи на вратата с двете бутилки уиски в ръце.

-Двамата господа Ходещи вече са тук и са доста изморени. - заяви той с усмивка. -Къде да се настаним за по питие?

След още десетина минути Антон Калашников стоеше на един стол в центъра на хола, който бе разчистен от всички други мебели. Полюшваше се наляво-надясно, вдигаше бутилката към устните си, отпиваше и пак я сваляше долу.

-Тъм... търъръръъъъъъъъъъъм, търърътътъъъъъ... търъръръъъъъъъм, търърътътътъ... - започна да си припява на висок глас той.

-Какво прави той? - попита Стойка, която стоеше в ъгъла на стаята и наблюдаваше разтревожено случващото се в дома й.

-Пее си. - отвърна Спас, който стоеше до нея. Разликата бе, че вместо да наблюдава брат си, опипваше едната си гърда. -Пичът обича да пее като се напие. - той надигна глава към Стойка - Ти сигурна ли си, че искаш да останеш? Когато е в опасност Духът може да е агресивен.

*ИТ'С ДЪ ФАЙНЪЛ КААААУНТДААААААААУН!*

-Невидимото копеле донесе загуба на любимия ми отбор! Искам да видя как умира! - разпали се Стойка, макар и стресната от крясъка на Антон. -А и ме е страх да оставя теб и пияният ти брат да разбиете къщата ми.

-Умно! - съгласи се Спас и се обърна към брат си. -Пич, как върви?

-УИ'ЪР ЛИИИИВИНГ ТУГЕЕЕЕЕЕЕДЪЪЪЪЪЪР! А? К'во?

-Как върви напиването?

-Пушка съм. - ухили се Антон. -Я пак ми обясни защо трябваше аз да се напия?

-Защото Духът от бутилката най-вероятно е все още някъде наблизо. Надяваме да се всели в теб и да разбие някоя твоя голяма надежда. Като се появи ще го хвана със специалните ни оръжия. Сега разбра ли?

-Не разбрах почти думичка. - кимна Антон - Но тази вечер харесвам прическата ти.

-Продължавай да пиеш, пич, продължавай! - Спас помаха с ръце на брат си, който вдигна палец в знак на съгласие и пак надигна бутилката. Веднага започна нова песен.

*УЕЙК МИ АП! Уейк мииии ап инсааааайт! АЙ КЕН'Т УЕЙК АААП!*

-И все пак... защо точно той? - попита Стойка - Защо ти не пиеш?

-Аз съм силният и трябва да съм концентриран. Пък и не искам най-голямото ми желание в момента да бъде провалено от Духа.

-Но на брат ти може?

Спас само се усмихна. Изведнъж Антон рязко се изправи с пламък в очи, привличайки погледите на брат си и Стойка към себе си.

-Пич пич, добре ли си? - попита Спас.

-Ооооо, да! - изръмжа Антон, вторачил се в нищото. -Отиваме в Бургас!

-Моля?!? - попитаха Спас и Стойка едновременно, но Антон вече бе прегърнал втората бутилка и излизаше навън. Първото шише се търкаляше празно на пода. Спас и Стойка се погледнаха. Изглежда ги чакаше пътуване.

*БРИИИИИНГ МИИИИИИ ТУУУУУ ЛАААААЙФ!*

Край на първа част
ТУ БИ ЗАВЪРШЕНО: УТРЕ!

Изпълнителен продуцент: С.Б. (той все още плаща интернета, и все още пиша на компютъра, който също е платен от него)

Екипът благодари на Johnnie Walker за вдъхновението, което ни застига чак на следващия ден, и на К.П. за изработката на постера и предоставянето на един още по-вдъхновяващ материал. Но за него утре.

Коледни празнодумия 2011

2011-12-28T16:30:00.000+02:00

Весела Коледа казах ли? Не съм? Ами Весела Коледа. Дано сте я прекарали добре. Аз съм много доволен, най-вече от факта, че този прекрасен семеен празник у нас мина под надзора на г-н Keep walking. Обичам скоч. Много обичам скоч. Във връзка с празника в news.bg попаднах на една новина за това как папата е заклеймил комерсиализирането на Коледа. Hell, това е един от хубавите аспекти на празника - раздаването на подаръци, харченето на пари за неща, които ще ти носят щастие. Не по-малко важно е да го прекараш и с най-близките си, семейства да се съберат и да прекарат добре. Това, че уж Христос се бил родил на тази дата е... подробност. Sorry, pope! Тъй като с подобни изказвания се държиш като лошо момче, се надявам Дядо Коледа да не ти е оставил нищо под триметровата елха, отрупана с подаръци от мазнещи се кардинали и други подобни налитащи на дечица индивиди. Крис Джерико го казваше много добре: "Hypocrites.".

Тази година коледен клип за децата няма да има. Миналата Коледа им казах основното, не виждам как бих могъл да надмина себе си. Дотогава може да си припомните великите ми слова цъкайки тук (в момента съм по-хубав, което е добре).

Random geek вметка (лично производство):

Трябва да пиша курсови. Сериозно, трябва да го направя. Ваканцията бе предвидена точно за това. Успях да седна едва онзи ден и да се заема с първата от тях, но след написването на едва страница и половина, коледното настроение си каза думата и спрях. Вместо това си пуснах да догледам "Rise of the Planet of the Apes". "Догледам", тъй като в последно време имам огромен проблем с гледането на филми и е много трудно да седна и да изгледам един филм от начало до край. Та така и така се отклоних на филмова тематика: гореспоменатият филм е гледаем. В началото е малко муден, но след първият половин час става даже прилично интересен. Проблем обаче може би е финала. Сега разбирам какво имат предвид други хора, казващи, че "Rise of the Planet of the Apes" е по-скоро прелюдия към нещо по-голямо в следващ филм. Гледайте и най-вероятно ще схванете. Ето ви едно предложение за следващия ви "Какво да гледам?" мрънкащ момент. Приемете го като коледен подарък.

Колко лесно се отнасям... И отново: трябва да пиша курсови. Даже в момента, вместо да се занимавам с писане на random неща в блога, можеше да върша точно това. "Има време", както всъщност са двете най-успокоителни думи за всеки студент. Определено имам време, поне засега, а и има толкова други по-приятни неща за вършене. Уж си мислех, че през ваканцията ще пиша повече и в блога, а то какво стана - суша. Просто целият този мързел и бездействие действат не особено вдъхновяващо на човек. До довечера ще се опитам да съм постнал поне едно разказче, ей така, да има. Свръхнатурално, такова...

Сега ще чета коледна графична новела. За Батман. Така сме смотаняците. За курсовите има време... Коледа е. И ако не реша едностранно да общувам с вас тук, отсега ви желая весело изкарване на Нова година. Be cool.

Препоръчани песни - Част 67

2011-12-24T01:00:00.000+02:00

Не мога да ви оставя без нещо свежо за слушане за Бъдни вечер. Нещо, с което да направите престоя на семейната трапеза още по-приятен. Написах "приятен". Не съм убеден, но да го оставим така. Траковете тук са дяволски различни (написах "дяволски" в пост преди Коледа, ц, ц, ц) и по-забавното е, че има шанс да задоволя точно ничии вкус. Хо-хо-хо! Пиша глупости. Стегни се.

Започваме с песен от новия албум на Nightwish, която е на фински. Точно така, фински. Това е език. Да. Не разбирам и думичка от него, както предполагам и вие, но преводите на текста, които може да откриете в Google, показват приятна комбинация от красиви думи. Това, в съчетение с красивата музика, води до нещо... какво? *прависечеговоринабебетакоетонеедалечотистината* Красивоооо! И единственото по-сериозно нещо за слушане в този пост, между другото. След Nightwish минаваме на един уникален хит, идващ от Швеция (мисля). Спомняте ли си как преди няколко години Саманта Фокс изкара ремикс на хита си от 80-те "Touch me"? Би трябвало да помните. Е, ремиксът беше с участието на (следва много ирония) изпепеляващия с пеенето си идол на млади и стари Гюнтер. Препоръчвам ви една негова самостоятелна песен, която ако не друго, то мен винаги успява да ме разсмее. А и клипът е... страховит. Завършваме с две dubstep нещица, в създаването на които е замесен нелепо подстриганият елф Skrillex. Младите (които най-лесно се поддават на ново звучене) и феновете на трансформъровските секс звуци да пускат и да се радват. Признавам: докато слушам Zoology си представям Mortal Kombat style боеве във ферма за домашни животни. Някак си... връзва се.

Nightwish - Taikatalvi

Gunther - The Ding Dong Song

Benny Benassi ft. Gary Go - Cinema (Skrillex Remix)

Knife Party ft. Skrillex - Zoology

Конкретно Cinema я препоръчвам заради едно клипче на WWE. Точно така - те изглежда усетиха накъде духа вятъра в музикалния свят в момента и се престрашиха да използват (много на място при това) dubstep в свой клип. Връзва се перфектно с тематиката на клипа - реклама на новата изцяло кеч ориентирана телевизия WWE Network, която стартира през 2012. Рекламата може да изгледате тук.

btw гледам, че повечето клипове на "Taikatalvi" са изтрити заради авторски права, така че ако линкът е спрял да работи в момента, в който видите поста, потърсете песента сами. Струва си. Две минути умерено епичен кеф.

Хайде, приятно слушане и весело прекарване на коледните празници!

Коментари върху WWE TLC 2011

2011-12-20T06:30:00.000+02:00

Вчера си приготвих софрата (мезе и уиски = по-голямо удоволствие от гледането на каквото и да е) и изгледах WWE TLC 2011, макар и с маааалко скипване тук и там. Нямаше как, все още съм в не особено заинтересована фаза и не издържам да гледам всичко, особено когато става дума за не особено важни и понякога глупави неща. Ако мога да обобщя, ще кажа, че съм доста доволен от видяното - получи се солидно PPV, имаше интересни събития, изненада... Но все пак пиша поста, за да дам по-обширно мнение, не за да обобщавам. Внимание: СПОЙЛЕРИ!

Ако тази, казваща толкова много картинка, е спойлнала на някой... съжалявам. PPV-та се гледат преди да се ровиш в интернет :/

CM Punk запази в един много добър TLC мач и няма как да не съм доволен. Цялата идея с белезниците и заключването му за въжетата бе много добра и определено добави много драма в самия край на мача. Той, Дел Рио и Миз се справиха повече от прилично при условие, че май и на тримата им бе първи TLC мач. Единствената ми забележка е, че имайки предвид колко интересен беше, мачът можеше да е поне с няколко минути по-дълъг.

Не мога да кажа същото за HHH-Неш. Да, беше... гледаемо, но се проточи повече отколкото ми се искаше. Допадна ми, че Хънтър се концентрира в коленете на Неш, така оправдаха факта, че Diesel вече е без дизел и едва се движи. Радвам се също, че това е краят на историята - Неш уж писал в Twitter, че е "сложил край" с някого, когото обича, демек ННН. Ако бяха проточили нещата да Mania и този мач (или негова вариация) бе там, нямаше да съм никак доволен.

Като споменах Twitter, постоянното му споменаване в WWE изобщо не ми пречи. Даже мисля, че е страхотна идея. WWE яко протягат ръце към социалните мрежи и това е нещо напълно естествено и лично според мен е един добър бизнес ход. Връзката с публиката се засилва - вижте само какво става с Zack Ryder. Човекът едва ли не сам си изгради невероятна фен-база. Реакцията по време на мача му със Зиглър беше страхотна, самият мач също. Дори на мен ми стана яко да видя Райдър с титла, а сцената с ревящия му баща и подскачащия Big O беше готин момент за всеки фен на YouTube шоуто.WWE не издъниха това, браво!

Хареса ми и как се изгради малка история около мача за интерконтиненталната титла с двете атаки на Коуди Роудс над Букър Ти. Самият мач беше ОК, но може би Коуди може да вземе още нещо от враждата преди да премине към следващ претендент. Около WHW титлата нещата се развиха доста... интересно. Не очаквах точно това да се случи, т.е. мислех си, че ако Big Show спечели титлата, Браян няма да кешира и обратното. Ето обаче, че WWE отново направиха едно изключително кратко царуване със световна титла. Дали е грешка? Не. Big Show не ми е интересен като шампион, а и с това развитие на нещата Хенри излиза много силен от борбата за титлата, а Браян-Шоу вече имат солидна основа за мач на Royal Rumble.

Другото беше по-скоро ей така, като визирам най-вече трите "допълнителни" мача - Шеймъс/Суагър, Финикс/Кели и този за титлата по двойки. Ако ще ги има на PPV, поне да получат маааалко повече внимание преди това. Колкото до Ортън-Барет - беше ОК, но няма да го запомня. Дотам.

Биват нещата, биват. Даже в края на седмицата, ей така, ваканционно, мисля да изгледам и новия RAW. Интересно ми е какво ще стане между новите Остин/Винс, а именно Пънк/чичо Лари, както и какви ще ги върши Кейн. Ох, Кейн... ако не беше завръщането му миналата седмица щях да съм доста по-безразличен към WWE в момента. Отново ви споделям клипчето, няма как. Маската на оксиженист, новата маска, психарската усмивка... върнаха ме години назад. Хохохо!

Нов трейлър на "The Dark Knight Rises" се появи онлайн

2011-12-19T18:27:00.003+02:00

В интернет се появи трейлърът на "The Dark Knight Rises", макар и сниман с камера. Естествено, Warner Bros. веднага сформираха хайка за свалянето на видеото и в YouTube не можеше да се намери. Първо вградих видеото от един сайт, махнаха го, после от друг, а накрая и от YouTube, тъй като WB май се принудиха да го пуснат с високо качество и официално:

Основното за тези, които няма (не могат) да го видят:

-Клипът започва със сцена от стадион преди футболен мач. Бейн е показан на няколко пъти да обикаля с маниакалното си палто (или каквото там се води). Впоследствие целият терен пропада в следствие на имплозия, заедно с играчите върху него. Епично!

-Виждаме кадри на хаос по улиците, както и на затворници, излизащи през една метална врата, което ме кара да предполагам, че наистина ще видим някакъв тип освобождаване на пациентите на Arkham Asylum, макар вече да видяхме един такъв в Batman Begins. The Joker би трябвало да е там в момента, btw, поне според Нолановата линия на развитие на историята.

- Брус Уейн и Селина Кайл (Catwoman) танцуват на някакъв прием, което веднага ме сети за много подобната сцена от Batman Returns. Селина предупреждава Уейн за "наближаваща буря".

- Разни други кадри, показващи ни Алфред, брадат Брус, Joseph Gordon-Lewitt, маскировъчния "батмобил" (или както там се казваше новата танкоподобна машинка) на Бейн и летящия такъв на Батман. Awesome shit.

Бейн май наистина ще е интелигентен терорист, което много ме радва. Интересно ми е обаче какво ще е обяснението за маската му, дали ще присъства Venom химикалът и дали ще работи на същия принцип като в комиксите (напомпвайки мускулите на Бейн и правещ го звяр).

Спекулации ще има много до юли 2012. В момента по кината в Щатите преди прожекциите на Mission Impossible: Ghost Protocol се върти и 6-минутния пролог на филма, който предполагам, че е подобен на този на The Dark Knight като структура (преди премиерата на TDK част от рекламната му кампания бе пускането на сцената с обира на банката онлайн). Мисля да ида да гледам MI:GP тази седмица и да видя дали го има и у нас, но силно ме съмнява. Ако нещо - все пак ще информирам.

Мамка му, за това съм с пъти по-надъхан отколкото за The Avengers, а уж съм Marvel фенче. Сори, Marvel, Батман си е Батман...

PS: Този пост колко видя за два часа... Ц, ц, ц. Този бурен интернет.

Какво чета... (19.12.11)

2011-12-19T11:30:00.000+02:00

В последно време ударно се завърнах и към четенето, макар и не толкова силно, колкото през лятото. Последният път, когато писах за книги, беше за първата книга от фентъзи трилогията на Джо Абъркромби "Първият закон", носеща името "Гласът на острието". Е, преди няколко месеца прочетох и втората книга, която ми хареса дори повече. Заглавието й е "Преди да увиснат на въжето" и предлага нова обстановка (даже... три?), нови герои, нови истории и развитие на предните. Не мога да ви кажа много по историята, която е директно продължение на тази от първата книга, а и е прекалено сложна за разказване в няколко реда. Ще посоча само две неща: в тази книга имаше два сексуални момента, които ме накараха да ококоря очи. В единия Абъркромби чрез няколко реда стенания и реплики на прекалена искреност разказва за един доста забавен акт, а в другия виждаме как един влюбен мъж, отивайки да посети дамата на своето сърце, я вижда да прави секс с друг. И дори ги гледа за малко, докато от сърцето му се късат парче по парче. Ах, любов, любов... Ама наистина "...".

"Първият закон" е наистина страхотна поредица и отново я препоръчвам на всички, които се нуждаят от нещо приятно за четене. Имайте предвид обаче, че е трилогия, историята е цяла и ако ще я започвате по-добре да прочетете всичко (и да дадете 60 лв. за книгите). Няма смисъл да прочитате само първата книга. Аз преди няколко седмици си купих и последната, трета книга ("Последният довод на кралете"). Забавното обаче е, че въпреки, че отглагах закупуването й с месеци, сега, когато я имам, отлагам започването й. Предполагам, че ако имам време ще й се насладя през коледната ваканция.

С какви неща обаче са заети очите ми в последно време? Ами... с университетски. Наближава сесия, а и да не наближаваше, имайки предвид специалността ми, основното, което трябва да върша, е да чета. В една библиотека за стари книги в Пловдив открих "Вторият етаж" на Костадин Чакъров, някогашен деец в БКП, който разказва от своята гледна точка случващото се в партията до самите промени през '89-та и '90-та години. Макар и ставаща за четене, книгата не е за масовия читател, особено за по-младите. Интерес обаче може да имате (макар силно да ме съмнява) към "Изграждането на Европа" от Франсоа Рот, в която е описана историята на създаването на Европейския съюз, както е описана и структурата му. Макар и да става дума за суха материя, описанието на Рот е добро и увлекателно и става за запознаване и на обикновения читател с чудото (защото наистина си е чудо), наречено ЕС. А за хора като мен е перфектен справочник.

Сега пък, по собствено желание, съм се захванал с "Изборите и кампаниите: същност, стратегии и концепции" на Георги Л.Манолов. Мисля, че заглавието ви говори достатъчно. Следващият път, да се надяваме, че ще успея да ви препоръчам повечко художествени заглавия, но най-вероятно ще е след сесията. Дотогава: четете. Мъже, жените ще ви харесват повече. Жени, от четене се отслабва. True story.

WWE TLC 2011... все пак ще погледам малко преди края на годината.

2011-12-17T17:54:00.000+02:00

Вече на няколко пъти споменавам за диетата си що се отнася до гледането на кеч, но, човече, тази неделя WWE TLC 2011 изглежда повече от апетитно и ще го изгледам от-до, ако трябва дори насила. Макар изобщо да не гледам шоутата в момента и да следя само резултатите (поради което си спестявам коментари по билда), кардът на PPV-то изглежда много добре. Определено страхотен начин за приключване на годината. Но всъщност какво толкова можем да открием вътре?

Може би най-апетитното е първият в историята троен TLC мач за WWE титлата между CM Punk, Alberto Del Rio и The Miz. Добър вариант за край на враждата между Пънк/Дел Рио и вмъкването на отново набралия инерция Миз в борбата за златото. Колко по-свежо изглежда ситуацията около WWE титлата, когато в мачовете за нея не гледаме най-вече Сина, Ортън или Хънтър! Доволен съм. Тримата са способни да направят един страхотен мач. CM PUNK! CM PUNK! CM PUNK! За правилна атмосфера при гледането на мача ще трябва да се запася с Pepsi... хохохо.

Що се отнася до другите gimmick мачове, свързани с името на PPV-то, нещата също са повече от биващи. Big Show-Mark Henry N3 ще е мач със столове, което по принцип не е кой знае колко интересно, но е най-добрият вариант за тях двамата, а и имайки предвид случилото се във враждата има адски много логика. Мачът с маси между Ортън и Wade Barrett не е чак толкова логичен избор (мисля), но пък също става за край на feud. Победа за Барет ще му дойде добре. Дали победата ще иде при него обаче (особено след като му дадоха да тушира Ортън на SS) е съвсем друг въпрос. И за финал нещото, което ми е най-странно в карда: мач със стълби, с висящ над ринга чук - Triple H vs. Kevin Nash. Че отлагаха този мач адски дълго е ясно, дано е било за добро и Неш да е във форма да изнесе ако не добър истински мач (което е ясно, че няма да стане), то поне добър мач-сегмент. Моето мнение не е особено точно поради понижения ми интерес (и следене), но мисля, че доста от инерцията покрай историята между двамата се позагуби. Интересно ми е дали WWE ще сложат край тук или ще продължат с някой нов обрат (HBK?).

Друга силна черта на TLC са двата мача за мидкард титли. Букър Ти се връща на ринга в мач срещу Коуди Роудс, което си е свежо, стига победата да иде при Роудс, разбира се. С подобна вражда Букър може да помогне на Коуди да дръпне много и рейнът му с титлата наистина да стане качествен. А мачът за US титлата на Ryder-Ziggler е просто задължителен. Вражда, започнала в онлайн шоуто на Райдър, прехвърлила се в RAW, завладяла Twitter... едва ли не пример за бъдещето на wrestling-a. Дано публиката отново е качествена (като на SS). Представям си реакциите при евентуална победа на Райдър...

И за финал: ето този клип ме надъха още повече за PPV-то. Кейн се върна, бейби! При това по начина, по който го чакаме от поне 5-6 години! Сина остана без мач на ППВ за пръв път от години, така че няма да се учудя ако по някакъв начин го изправят срещу Кейн. ТРЯБВА!

На всички фенчета - приятно гледане! 2011-та изглежда ще свърши добре за WWE (беше си най-силната година от поне няколко, поне за мен). В понеделник: Pepsi, уиски и мезе и пред компютъра (dance)

Diablo III Opening Cinematic

2011-12-13T14:00:00.000+02:00

В събота, 10 декември, на Video Games Award 2011 шоуто на Spike TV, бе премиерата на целия opening cinematic на Diablo III. За вас, простички люде, цъкали само "контра", поясняваме, че това е началният клип, с който започва играта. Ей го на:

Поредна доза надъхвация. Едно от нещата, които чакам през 2012, е излизането на DIII. Нямам интерес към течащата дори в момента (мисля) бета, но когато цялата, завършена и полирана игра излезе... wow, не се заричам, защото не е сигурно, но май наистина ще се върна поне за кратко към геймърския живот*. О, и няма как да не спомена: почивай в мир, Deckard Cain! Шегичка... може и да не е мъртъв. А може и да е. Няма да спойлвам. И все пак - силно opening video. Чакаме!

* явлението "геймърски живот" включва нередовно хранене, зле оформени коса и брада, недостатъчно редовни душове и болки във врата и очите. И други неща, но не е уместно да ги споменаваме тук, хохохохо.

"Капки кръв" (разказ?)

2011-12-12T12:30:00.000+02:00

Под душа съм. Изтощеното ми тяло едва ме слуша. Посягам към шампоана. Изстисквам малко, оставям шишенцето и разтърквам бежавата субстанция в косата си. Оставям я така за няколко минути, изплаквам и посягам към душ-гела. В този момент виждам как една червена капка полита надолу от лицето ми и се разбива в насъбралата се около краката ми вода. Докосвам носа си с ръка, поглеждам - кръв. Изненада. Слаби капиляри или един вече предаващ се мозък? А може би и двете? Не знам и не ми пука. Оставям кръвта да си тече и отново посягам към душ-гела. Втора капка полита надолу към водата. После още една и още една. От време на време забърсвам носа си с мокрите си ръце и ги изплаквам под течащата от душа вода. Кървящ нос - символ на битка, дори на загуба. А с кого съм се бил? С никой. Какво съм загубил? Абсолютно нищо. Следователно глупавите метафори са излишни и проблемът са слабите капиляри.

Кап, кап, кап. Капка кръв след капка кръв си падат спокойно надолу, докато покривам тялото си с душ-гел. Докато гледам надолу няколко капки се озовават върху мен и се смесват с пяната от душ-гела. И какво от това? Водата бързо отмива всичко. А и капките вече ги няма. Пак докосвам носа си, вече се е превърнало в навик. Няма кръв. Но отново изненада: усещам я в гърлото си. Специфичният й, сух вкус. Изплювам се във водата. Червено. Прекрасно, просто прекрасно.

Вече съм вън от банята. Влизам в стаята си и поглеждам огледалото. Разрошвам косата си. Все така чаровен, все така роб на собственото си его. Оказва се, че по носа ми все още има следи от кръвта. Взимам носна кърпичка и най-спокойно ги махам. Ей така, с няколко прости движения следите от въображаемата битка изчезват. Време е да оставим огледалото да поспи.

Халатът ми сякаш тежи тон. Свалям го и го захвърлям настрани. Просвам се в големия си фотьойл. О, блажено чувство на лекота. Отварям очи и ги оставям да си харесат една точка, в която да се залепят. Примлясвам лениво. Хубаво е най-тежката дилема в живота ти да е какво да ядеш. Текущ проблем, настоящ. Смислен. Другото са глупости.

Усмихвам се и облягам глава на фотьойла. И все пак, въпреки всичко, там, в гърлото ми, все още усещам вкуса на собствената ми кръв...

За acoustic live шоуто на Димо и Виктор от P.I.F. в Пазарджик

2011-12-11T13:44:00.001+02:00

"Събираш целия ми свят в себе си."

Когато снощи чух това изречение нямаше как да не поддам. Нямах дори идея, че е от песен на P.I.F. и когато го чух... бам! Божиите очи се напълниха, седнах на стола и зациклих до края на цялата песен, която сега вече знам, че се казва "Цялото небе". Ще се пазя от нея.

Да, напълно очаквано (както го бях и предвидил) поне една от песните на Димо и Виктор от P.I.F. успя да разчувства вече тъй твърдото ми сърце. Двамата направиха страхотно шоу в "Бар без име" в Пазарджик и съм адски доволен, че отидохме. Макар и да не съм запознат с кой знае каква част от творчеството им, слушах всички песни с кеф. Фактът, че изпълненията бяха акустични, ми допадна още повече, защото целият акцент падна върху гласът на Димо и китарата на Виктор. Двамата споделиха, че импровизират на много места и решават на момента как да изсвирят дадена песен (на два-три пъти започваха отначало), но, hell, това си беше наистина добра импровизация.

Макар и малко по-плахо в началото, хората в бара постепенно се отпуснаха (отпуснахме) и от втората част нататък пеехме с пълен глас кой каквото може. И хоп - сега отново съм без глас! Загубих го още на седми декември в предпразничните изпълнения на жички, вчера тъкмо бях започнал да си го връщам и сега пак си замина. Какво да ви кажа... яко е. Който е ходил знае. Усещането да пееш песни, които знаеш и харесваш, докато създателите им ги изпълняват на живо на няколко метра от теб, е просто страхотно. А как виках... ооо, как виках...

Очаквах най-вече смазваща романтична атмосфера (все пак акустика + песни на P.I.F.), но имаше много весели и забавни моменти, като например избухването на "Колело" и изпълнението на "Излел е Дельо хайдутин". Което ме подсеща да отбележа, че най-силно усетих (и изпях/крещях) "Невидимо дете". Да чуя "Оставам тук" също бе много приятно удоволствие и най-важното: не се разревах на нея, както очаквах *successkid* "Песен" и "Приказка" също бяха силни попадения. Всъщност.. безсмислено е да изреждам всички песни. Кефих се на почти всичко и забавлението беше на ниво. Който е изпуснал може само да съжалява.

Май съм прекалено ентусиазиран, не знам. Но ми беше яко. На 17-ти януари, навръх именния ми ден, пак отивам да ги слушам/гледам, този път обаче в цял състав и в Пловдив. А дано в китния Пазарджик и занапред има подобни качествени събития.

PS: Умишлено няма да ви кажа какви вариации на текстовете бяха измислени от нас четиримата по време на шоуто, но ако някоя вечер ме срещнете някъде и съм почерпен ме подсетете да ви изпея нещичко.

PS 2: Димо свиреше на една уникална джаджа, наречена "теремин". Това чудо е страхотно, особено за live-ове. Мислим да си вземем по едно.
PS 3: Няма как да не отбележа "Сладката страна на нещата", която май е най-новата им песен. Ето ви линк, разпространявайте сред приятели.

И за финал една простичка истина:

"Блажено е това сърце

усетило безвремие..."

"За нещата за гледане 2" с Бирето и Барак Обама: Supernatural, 30 Rock, Домашен арест и други

2011-12-05T15:30:00.000+02:00

Все още науката не е измислила как да върне тандема Васа Г./Хохо в областта на телевизионната критика (и живота... ууу, грозен черен хумор), така че се налага аз и смелият, черен, наскоро надебелял котарак Барак Обама отново да влезем в ролята на ТВ критици. При това ТВ критици, които не ги бива за тази работа.

Ще се старая да не спойлвам. ОК?

Започваме с Supernatural и най-лубрикиращите своите фенки братя Сам и Дийн Уинчестър. След като шестият сезон беше горе-долу, стигнахме и до седми такъв, който доста набързо заряза основната сюжетна линия на предния и започна съвсем нова. В случая няма лошо, тъй като лично на мен новият сезон ми харесва доста. Върна се към корените някак. Основното:

- Голяма част от епизодите са от доскоро неприятния ми filler тип и си имат собствена, отделна история (изрод за убиване).

- Дийн вече няма толкова причини да се държи като мрънкаща кучка и отново е забавен. Сам е малко на кантар - от една страна е интересен с факта, че в главата му цари адски хаос, но от друга не обръщат много внимание на това и той се държи прекалено нормално. Очакваме развитие по този въпрос.

- Новите злодеи в сезона стават. Дик Роман започва да се утвърждава като един от най-запомнящите се лошковци от всички сезони, но има време. И все пак: "Дик" е мега силно име.

- И за финал: краят на midseason finale-то (епизод 10) беше доста тежък. Бях на косъм да се трогна. "Да" или "не" ще видим през 2012-та. "Да" ще да е. До-виж-да-не!

Оставяме свръхнатуралното настрана за една кратка спортна бележка: ROGER FEDERER!!! Sorry 'bout your damn luck, Tsonga! През 2012-та трябва да гледам повече тенис. Имам чувството, че ще си струва, особено ако Федерер продължава така. Край на бележката.

По bTV започна "Домашен арест". Като изключим, че сериалът в много отношения е копие на "Двама мъже и половина" (сходства има даже в героите, а къщата е 1 към 1, което е... странно и леко жалко), в общи линии става за гледане. Голям плюс лично за мен беше появата на Борислав Захариев, aka Боби Турбото. Изглежда ролята му на съседа на Коцето ще е постоянна, което е добре. Та... става за гледане. Толкова.

Преди около месец започнах да гледам 30 Rock (по някоя от бг телевизиите са го давали под името "Рокфелер Плаза", мисля) по препоръка на една позната. Много добро решение. Има си солидни причини през последните години този сериал да е постоянно сред номинираните и печелещите "Emmy" за комедийно шоу. Разказва се за едно шоу в NBC и това как главната сценаристка се опитва да се справи с изискванията на новия шеф и новата побъркана звезда на шоуто. Алек Болдуин прави нечовешка роля в ролята на шефа, просто нечовешка. Нали знаете как в комедийните сериали има някой, който да изпъква пред останалите и да е основна причина да гледате сериала? Шелдън в The Big Bang Theory, Чарли в Two and a half men, Барни в How I met your mother и т.н.? Интересното при 30 Rock е, че лично за мен се събират трима коренно различни герои, които да ме карат да го гледам: Джак (Болдуин), Кенет (наивният и сбъркан по своему асистент в телевизията) и Трейси (звездата на шоуто, сбъркан по много начини). 30 Rock определено си струва да се види. DO IT!

Постът отново взе да става скучновато голям... Скипваме набързо останалото инфо: почнах и "American Dad", но го гледам от дъжд на вятър. Бива. По-забавен ми е от другото отроче на McFarlane - "Family Guy". Приключих сезона на "South Park", който беше доволно смешен през втората си половина. Ще има още поне пет сезона, което означава още много загубени минути от живота ми, прекарани в гледането му. Мммм, изгониха Ангел и Моисей от X-Factor. Жалко. Те като че ли се оказаха най-свежото в шоуто, поне според мен, а вариантът им на "Черно море" от концерта във вторник беше страхотен. Ако не забелязвате съм дал линк. Чуйте ги.

И така. Евентуално, когато ми остане време за гледане на разни неща, мисля да почна "Под прикритие" (много хвалби му се събраха) и "The Walking Dead". А и сезонът на "Dexter" скоро трябва да свърши.

Хм... "критиката" ми всъщност е изброяване на това, което гледам без да кажа нещо важно. Ахахахаха! Изобщо не е лесно. Хайде, със здраве и от мен, и от Барак. И нали помните:

Зимата иде.

...чак през април 2012.

Препоръчани песни - Част 66

2011-12-04T21:30:00.000+02:00

Музикално ми е. То и личи - за четвърта поредна седмица в блога има пост, свързан с музика. Този обаче ще е по-разнообразен. Започвам с новина: оказа се, че на 10 декември Димо и Виктор от P.I.F. ще имат акустично изпълнение в едно от най-приятните ми местенца в Пазарджик - "Бар без име". Новината доста ме зарадва и вече навих двама-трима души да отидем. Както някои от вас знаят от поста миналата седмица, в който ви хвалих новата им песен "Оставам тук", бях надъхан да ида да ги слушам на живо в Пловдив на 17 януари. Не съм се отказал, но участието им по-наблизо е добре дошло и не е за изпускане. Доволен съм, даааа.

Като оставим тази новина настрана е хубаво да се сетя, че постът се казва "Препоръчани песни". Отново ще ви препоръчам три заглавия. Първото е един доста добър кавър на култовото парче на Нанси Синатра "Bang Bang". Пее го някакво момиче с шантаво име... може би полякиня? Не знам и не ми пука, получава й се. Оттам скачаме отново на Panic! At The Disco. Не ме линчувайте. След като през изминалата седмица скъсах "Mercenary" от въртене, реших да дам нов шанс на някоя друга тяхна песен. Долу ще видите победителката. А сакото на вокалиста им... ох, това сако. Искам го. Иссссссскам. За финал: песен, препоръчана от Гацева преди няколко седмици, но за която пак тя ме сети вчера. Интересен клип, интересен текст. Example не си губят времето.

Ania Dabrowska - Bang Bang

Panic! At The Disco - The Ballad of Mona Lisa

Skream ft. Example - Shot yourself in the foot again

Приятно слушане, отново. Сега след като отметнах важното за поста, още малко рандъм размисли на музикална тематика: отново започнах да слушам музика заради самата музика, заради ритъма, усещането. Не се опитвам да си обясня живота си чрез песни, защото... let's face it... глупаво е. Социалните мрежи наложиха една много лоша тенденция песни да се слушат и споделят с познати не толкова заради самите песни, колкото за да се каже/намекне нещо. Тази тенденция ме дразни, тъй като хората умишлено не искат да бъдат по-прями и откровени, а вместо това се крият за чужди (макар и по-красиви) думи. Глупци. Търсете смисъл, вниквайте в текстовете, но не песните описват/оправят живота ви, а вие самите. И не, с чалга методът не работи...

А, да... новият албум на KoRn се е появил в zamunda. Този, който е колаборация с разни известни dubstep "творци". Май става за слушане и определено е крачка в някаква по-положителна посока след последния им, "суров" албум. И въпреки всичко май само "Get up", която вече даже е стара, и интрото на "Narcissistic Cannibal" ме грабват. И все пак по-добре цял албум KoRn + dubstep, отколкото цял албум Metallica + Lou Reed. Днес чух една песен от втората комбинация и вече съжалявам феновете на Metallica.

Това е. Този необичайно дълъг и разнообразен за категорията "Музика" пост приключи. Чака ме сериозна борба срещу чалгата на седми и осми декември, но ако все пак открия някое струващо си нормално парче от хубав стил, другият уикенд пак може да препоръчвам. И помнете:

There's nothing wrong with just a taste of what you paid for...

Ту-туф, ту-туф...

2011-12-03T12:40:00.001+02:00

Миналият уикенд се бях захванал да пиша един пост по темата "стачката в БДЖ", който трябваше да съдържа кратък и не особено добър опит за анализ, гражданска позиция и една кратка история за това колко препълнена беше автогара "Юг" в Пловдив. Този пост така и не бе завършен, тъй като реших, че не съм точно аз човека, който трябва да се изказва по този въпрос. Всеки има мнение, но не всяко мнение е важно.

Този кратък пост тук обаче е следствие от прибирането ми вчера. За пръв път от около две седмици ползвах отново услугите на БДЖ и изживяването не бе приятно. Първият влак, който ми вършеше работа след 16:00 (когато стачниците възобновяват работата си), бе пътническият влак от Пловдив за София в 17:10. От 16:40 до посочения час на перона се бяха събрали много, много хора. При такава сган в комбинация със законите на Мърфи нямаше как да се случи друго, освен да се окаже, че влакът е от новите мотриси на Siemens (които скоро може да бъдат взети...) и няма как да поеме толкова пътници. Е, успя, въпреки че и пристигна на гарата със закъснение. Пътниците бяха двойно (и повече) от местата във влака и разминаването вътре бе предизвикателство. Големият наплив сигурно е нормален: петък вечер, а това е първият влак за София за почти целия ден. И все пак беше кофти.

Цялото това неудобство ме провокира все пак да драсна тези редове. Няма да променя нищо, не искам и да го променям. Стачниците, или поне някои от тях, най-вероятно имат някакво право. Ръководството, от друга страна, също. Но лошото е, че за 10 дни тази стачка не доведе до нищо добро, освен до загуби за и без това затъналото дружество и неудобство за клиентите му. Аз, лично, от чисто гражданска гледна точка, не вярвам стачката да доведе до нещо добро. Още повече загуби (в случая най-важното понятие, тъй като води до всичко останало) и най-вероятно повече хора, загубили работата си.

Ще тръгна да разсъждавам, а можем да минем и без това. Докато нещата не се нормализират по някакъв начин, било то възобновяване на нормалния работен процес в БДЖ или неговия фалит и...ммм... реформация, аз нямам намерение повече да се мъча да ползвам услугите на железниците. Ще пътувам с автобус.

А доколко е удобно това (и дали е възможно за всички и навсякъде) е друг въпрос...

PS: Черен влак сееее композира,
катафалка сееее композира,
БДЖ-тоооо умира, бе пичове,
в цялата Бългаааарияяяяя.

Препоръчани песни - Част 65

2011-11-27T14:30:00.000+02:00

"Оставам тук, бъди до мен
и двама сме в този плен
мълчание, а после смях
това не може да е грях..."

Опитите ми в сферата на писането вчера и днес са доста неуспешни. Горният цитат, част от текста на първата препоръчана песен, ме вдъхновиха преди малко, но не в посоката, която ми е нужна в момента. И все пак успяха, което е едно от чудесата на музиката. А какво е препоръчаното тази седмица:

P.I.F. - Оставам тук
Daughtry - Drown in you
Panic at the disco! - Mercenary

Чух парчетата преди по-малко от час и не съм спрял да ги въртя. Нямаше как да не ги препоръчам. Първото ми стана известно благодарение на Радо от BWC, така че благодарете на него. P.I.F. отново ме изненадаха приятно. След "Messiah" те отново показват, че могат да правят музика на световно ниво. Песента просто може да бъде почувствана. Браво на пичовете, дори ме надъхаха да ида да ги слушам на живо. Според сайта им на 17 януари (чак сега се замислих, че тогава е именния ми ден) ще са в "Петното" в Пловдив, така че ако има желаещи да ходим - свиркайте!

Колкото до другите две песни: от саундтрака на "Batman: Arkham City" са. Чаках го с интерес, но причините за това ме разочароваха: парчетата на Blaqk Audio и Serj Tankian вътре не са нищо особено. За сметка на това Daughtry очароват с доста приличен текст, а Panic с весела мелодия. Не съм някакъв голям фен на нито една от двете банди, но точно тези две песни са силни попадения. Приятно слушане!

PS: "Harder to breathe" на Maroon 5 има адски силен текст, но да я препоръчам ме спря само фактът, че иначе уникалният глас на Adam Levine не ми допада особено. Текстът обаче си е бруталия. True story.

"За нещата за гледане" с Бирето и Барак Обама: Тенис, X-Factor и "Шменти капели"

2011-11-26T13:30:00.000+02:00

Няма вече Васа Ганчева, няма вече Хохо (Alf ate him) и сега е нужно от време на време някой друг да се нагърбва със задачата да разказва приказки за телевизията, киното и т.н. Днес сам си давам тази чест. Искаше ми се да имам представител на семейство котки за съавтор, но неуспешен остана опита ми да открия нашия котарак, носещ много по-респектиращото име Барак Обама (защото е черен. Котаракът, не Обама). Сигурно се е отдал на котешки разврат някъде в околностите. От уважение вписвам името в заглавието на поста и да се надяваме, че следващия път (който може и да е утре) той ще е на линия. И така, макар и сам, впускам се в дебрите на "нещата за гледане" - не само по телевизията, но и по кината, а и пред мониторите, благодарение на готините торент тракери...

* * *

Започваме с нещото, което е в развитие и днес: Barclays ATP World Tour Finals или казано на по-човешки език - тенис турнира в Лондон. Имайки предвид големите имена, които бяха замесени, това си беше доста изкушаващо за следене, но нямах тази възможност в Пловдив. Широка усмивка и злорадо удоволствие изпитах през седмицата, когато разбрах за победата над Федерер над Надал. Фен съм на първия откакто за пръв път гледах тенис, мразя втория горе-долу от същото време. Фактът, че Надал не успя да достигне до полуфиналите е още по-радващ. Нещата можеха да се развият и по-добре и двата полуфинала да са по-звездни, но поради ред причини нито Джокович, нито Надал (за него сме доволни), нито дори Мъри, който май отпадна заради контузия, не успяха да стигнат до заветната четворка. А мачовете между полуфиналистите са днес:

Roger Federer vs. David Ferrer

Tomas Berdych vs. Jo-Wilfried Tsonga

Ясно е, че се надявам за победа на Федерер. За другият финалист не ми дреме (Федерер трябва да вземе този турнир и да се надяваме, че ще го направи), но като чуя името на Цонга ми изскачат лоши спомени отпреди няколко години, така че май по-добре да не е той...

Двата мача може да гледате по Film +. Знам, че абонатите на Bulsatcom я имат (имаме), но не знам дали е екслузивна само за този доставчик.

***

За втори път направих грешката да гледам "Фермер търси жена", макар и с едно око. Но нямам намерение да говоря за тези си перипетии, а за друго риалити на Нова - X-Factor, който споменах и миналата седмица. Изгониха Стела. Трябваше да изгонят Стела. Впечатли с мега много чар още на кастингите (беше една от малкото, чието изпълнение там успях да гледам), започна добре, после... не знам. Има много готин глас за определен тип песни, но само за тях, а те я карат да пее най-разнообразни неща. Както правят всички музикални шоута от този тип, без да разбирам защо (като можеш да пееш перфектно в даден стил - пей само в него).

Та тази седмица, както може би знаете, на елиминициите се стигна до Ангел/Моисей vs. Стела. Бруталното освикркване за младата дама (в момента се правя на възрастен критик) беше... ами... брутално. Честно казано и аз бях спрял да я харесвам в последно време. Ревеше при всички оценки на журито, нямаше страст в изпълненията й... но какво разбирам аз от пеене? И все пак, въпреки че Моисей няма някакъв страхотен глас (макар в последно време май да пее доста по-добре), той и Ангел заслужаваха с пъти повече да останат. А и песента им на елиминациите, въпреки тежкия религиозен елемент, беше страхотна. Пуснах ли смс за тях? Не. Защо? Част от дългата история за ползите и негативите от смс гласуването в ТВ шоута, която ще развия друг път. Чао, Стела! Беше ми приятно до един момент.

***

И за финал (в този пост трябваше да се говори за няколко сериала, но стана прекалено дълъг) един малък киносъвет: ако все още има къде да го откриете, отидете да гледате "Операция: Шменти Капели" на Влади Въргала. Забравете кецове, острови и др. подобни неща, които не намерих сили да си причиня (псевдофилософстването в българското кино ме кара да пропускам дори може би добри заглавия). Отидете на "Шменти капели" и се позабавлявайте. Абстрахирам се от размислите върху българския преход и наблягам върху основното: смях се, при това доста. Филмът лично за мен е с пъти по-смешен от прехваления "Мисия: Лондон". Да, отново се набляга на темата "колко лоши сме българите", но погледнато от една наистина забавна гледна точка. Изглежда в нашенските филми само тази тема е способна да ни разсмее (че и разплаче едновременно).

Това е. Котаракът не се вясна по време на написването на този пост и ще бъде лишен от храна. Кого залъгвам: не го храня аз. Следващият път ще говорим за сериали. Може би още утре. Лек ден!

Ваш ТВ/кинокритик:

Mr. "Nobody cares about critics' opinions"

Diablo III: Black Soulstone Trailer

2011-11-22T15:00:00.000+02:00

Като изключим зарибявката ми по World of Warcraft в началото на това лято (която отмина сравнително бързо), май не съм играл друга сериозна компютърна игра тази година. Опитах с някои заглавия, които преди съм имал желание да поцъкам, но просто... не стана. Няма я тръпката. Diablo III обаче е заглавието, което е способно да застопори задника ми пред компютър за доста дълго време, и излизането му наближава все повече и повече. Преди няколко дни най-накрая попаднах на трейлъра от Blizzcon (който беше през октомври месец, но кой да обърне внимание...) и доволно поцвилих от кеф. Ето го и самото видео, за тези, които все още не са го видяли:

Очарователно. Blizzard-ските трейлъри винаги са успявали да ме грабнат, пък и Diablo II се води любимата ми игра like ever, нормално е да съм надъхан за това, че 10 години по-късно най-накрая ще излезе продължението й.

Между другото още от времето, когато цъках D2 и разучавах lore-a на Sanctuary, си мислех, че Belial и Azmodan най-вероятно ще са в третата игра. В смисъл... беше нормално при условие, че всички други измряха. Сега въпросите са какво е The Black Soulstone и дали самият Diablo ще се върне под някаква форма в края на играта. Съгласете се, че ще е кофти това да не стане. Предпочитам да намират начини да го съживяват игра след игра, отколкото да умре за постоянно в някой Act IV (защото и тройката ще има толкова) и оттам нататък игрите да се казват Diablo, но да са без любимия ни червен рогоносец вътре.

И така... първата четвъртинка на 2012, а? Силно ме съмнява, макар че ще е страхотен подарък за рождения ден. Blizzard имат навика да изкарват игрите си през лятото, така че едно кратко отлагане няма да ме учуди. Но 2012 е годината. Да видим дали DIII ще успее да измести D2: LoD от сърцето ми и дали ще ме накара отново да се почувствам като жаден за гейминг забавления хлапак, склонен да прекара 12 часа нон стоп в цъкане пред компютъра. Да видим.

Видео: Скалата и Джон Сина vs. Awesome Truth + кратки бележки по Survivor Series 2011

2011-11-21T16:29:00.001+02:00

ВНИМАНИЕ: Не мисля, че е нужно да го казвам, но в този пост се съдържат спойлери. Който мисли да гледа PPV-то без да знае резултатите, просто да не чете.

Започвам с най-важното, а именно видео от самия мач. Разделих го на две части и го качих в vbox за всички стари и настоящи фенове, които искат да видят дали Скалата все още е така... "развлекателен" на ринга. Enjoy:

Скалата и Джон Сина vs. The Miz/R-Truth

Част 1:

Част 2:

Така... това бе най-важното. Сега останалото: Survivor Series 2011 мина и, както и очаквах, успях да изгледам само главния мач, но пък си набелязах още няколко за гледане за в бъдеще, когато интересът ще е по-голям (Пънк/Дел Рио, 5-на-5 и Морисън-Зиглър). Но наистина събитието на вечерта си беше МЕ-та и завръщането на Скалата на ринга. Освен обичайните надъхващи клипове, за атмосферата допринесоха и два смазващи сегмента - поредното силно промо на Скалата (няма такъв човек на микрофона... няма) и последвалото промо на Awesome Truth, в което разказът на R-Truth за гълъбите ме съсипа. Много смях.

Качих и двете промота в vbox, така че ако ви се гледа, заповядайте:

Промо на Скалата на Survivor Series

Промо на Awesome Truth

Стигаме и до самия мач, който като цяло беше доста приятен и само по средата малко се забави и стана скучноват за известно време. Може би нещата можеха да се развият и по-добре, по-драматично, но хей - нямам никакво намерение да се оплаквам. Скалата показа страхотна, ама страхотна форма при условие, че това е първият му мач от повече от 7 години. Другите трима също бяха на ниво. Да, Awesome Truth бяха сянка както през цялата вражда, така и в мача, но е напълно нормално. Някой просто трябваше да е в ролята на противниците на Сина/Rock и на тях се падна тази... чест, може би.

Нямам право на други оценки след като превъртях повечето мачове. Просто... интересът е мега слаб. Трябва обаче да отбележа три неща:

1. Реакцията, която получи Зак Райдър в началото, като се почне от скандиранията "We want Ryder" по време на първия мач и се стигне до "Woo Woo Woo" след появата му, беше просто невероятна за човек в midcard-a. Има хора, които се водят main event-ъри и не могат да изкарат такава реакция. WWE трябва да пушват този човек като луд, явно е, че мнозинството фенове го обожава.

2. Честита WWE титла на CM Punk! Още утре ще полея победата му с доволно количество Pepsi. Доколкото чета, а и от малкото, което видях, това е бил мачът на вечерта като качество, така че задължително ще го изгледам някой ден. CM PUNK! CM PUNK! CM PUNK! Обичам да си chant-вам в писмена форма ^^

3. Публиката в Madison Square Garden като цяло беше страхотна. Много реакция, много chant-ове, някои от които доста добри. Отново се потвърждава твърдението, че страстта на публиката в залата прави кеча по-интересен и въздействащ. Да си пожелаем повече такива публики занапред!

Това е. Няма задълбочени анализи или ревюта на всеки детайл от всеки мач. Просто фен, който казва краткото си мнение и впечатления от един от големите 4 турнира за годината. И за финал ще го кажа отново: със Скалата кечът е по-интересен.

If ya smell... XD

Гърди, чужда самоличност и опит за sms измама чрез Facebook

2011-11-20T16:42:00.001+02:00

Преди едва час ми се случи нещо доста забавно, което като добър гражданин и човек считам, че трябва да споделя с вас, защото колкото повече сме информирани, толкова по-малка е вероятността да направим глупост. Та историята в този пост е предупреждение за всички мъже, но и представителките на нежния пол могат да я прочетат, за да се позабавляват малко.

Преди около седмица, може би две, в Facebook получих покана за приятелство от "Зоя Тодорова". Като всеки един себеуважаващ се, необвързан двуглав дадох "приятелството" си на това лице и минах през рутинната процедура: основно инфо (учи в ПУ и работи като модел) и снимки (както лични, така и професионални такива). Дотук добре.

Снощи получавам кратко съобщение "zdr", но докато отговоря вече я нямаше на линия. Нищо изненадващо тук: красиво момиче, работи като модел. Напълно в реда на нещата е да не знае как (не може/не иска) да напише "здравей" на кирилица и затова използва съкратената грозна версия. Днес отново писа същото. Отговорих и започна някакъв семпъл разговор. "Тя" намекна, че се чувства много зле. Причината? Губела с 69 гласа (69!!!) в гласуването за конкурс, който свършвал в 20:00 тази вечер. Предложих да навие всичките си познати да гласуват. Отговорът: били гласували вече, а и имало ограничение. Да, и аз се сетих, че ще поти и мен. Но до момента историята изглеждаше горе-долу истинска. Тук започнаха забавните неща.

Попитах за линк, за да бутна едно рамо (нормална двуглава реакция). Оказа се обаче, че линк нямало, защото махнали конкурса от заглавната страница на "vizzajj" (почти сигурен съм, че така го написа) още вчера. Отбелязах колко е странно, че са махнали инфото за конкурса ден преди края на гласуването, но вместо обяснение "тя" ми съобщи, че не се гласува онлайн. Гласувало се чрез sms. Хохохо! Струвал "само 6 стотинки", могат от един номер да се пратят до 30 смс-а, като общо излизали лев и осемдесет. Колко сладко. Как човек да не се трогне от такава оферта и възможноста да направи един тъжен модел отново щастлива, нали? Е... изглежда отговорът се крие в това да имаш две работещи глави, не една (прекалявам с теорията за двуглавите).

Вече усетил накъде върви разговорът, обясних (поправка: излъгах), че телефонът ми е спрян от 3 дни заради неплатена сметка. Като се замисля наистина ще го спрат до няколко дни... Както и да е. Веднага последва въпросът не мога ли да попитам някой около мен или да пиша на някой приятел. Хохохо! Писах на приятел. Копирах целия разговор на Пачо, за да се забавлява с мен и му споделих съмненията си. Пропуснах нещо важно: веднага след като ми каза, че са махнали инфото за конкурса от сайта на Visage, аз влязох в сайта и разгледах набързо. Интересното беше, че точно това момиче го нямаше никъде (при наличието на един доста голям списък с модели). Но това е детайл, все пак историята с махането на инфото за конкурса ден преди края на гласуването беше достатъчна улика.

Поисках номера, на който трябва да бъдат изпратени смс-ите. "Тя" ми обясни "сложна" процедура за това какво трябвало да пише в смс-а. Най-важното: номерът бе 18423. Веднага го проверих в Google и (както предполагам може да видите и сами) излизат разни теми из разни форуми за разни измами. Хохохо! В чата написах, че е интересно това, че за конкурс за красота се гласува с смс-и точно към този (цитирам) "тоооооооолкова лош номер", при което "тя" излезе извън линия, а минута по-късно профила вече го нямаше. Или поне аз не мога да го видя, но има вероятност и да е изтрит. Да отбележа, че има и друг профил на същото момиче, пак с нейна снимка от някоя фотосесия. За него не знам дали е истински.

Та... за тези, които не са схванали: някой/някоя прави доста детайлен профил от името на модел, слага снимки на същия този модел (наличието на албуми с не професионални снимки е хитър ход) и изглежда се опитва да мами разни хорица да пращат смс-и и да губят парички. True story.

Причината да споделя историята с вас е, че знам колко много от познатите ми нямат достатъчно акъл да направят няколко простички проверки в Google. Сто процентово съм сигурен, че все ще се намери човек, воден я от сексуален глад, я от откровена тъпота, ще прати колкото се може повече смс-и веднага щом някой с подобен онлайн профил го помоли за това. Това е идеята: да ви предупредя (малкото, които ще го прочетете). Ползвайте и горната глава, пичове. Налага се понякога.

Като оставим предупрежденията настрана, това е доста хитър метод за измами. Не бях чел/чувал за такъв, а сега се опитаха да метнат направо мен. И още нещо важно: тази Зоя изглежда си е реална личност, наистина е модел и т.н. Предполагам, че няма никаква идея по какъв начин и за какви цели са ползват името и снимките й, което е кофти. Затова за финал един съвет и за моделите: момичета, яжте повече. Не харесваме кльощави, трябва мръвка.

Ни в клин, ни в ръкав. Такъв съм си.

С уважание:

Бирлок Бролмс, цар на онлайн разследванията.

Ексфакториално

2011-11-20T01:23:00.001+02:00

В последно време гледам доста телевизия. Страхотно, написах едно изречение и вече изрекох лъжа. Всъщност в последно време гледам доста Nova TV. Не, че искам да й правя реклама или нещо такова, но просто от трите национални канала като че ли нейната програма през седмицата ми допада най-много. Без турски/гръцки/азербейджански сапунки, с горе-долу биващи развлекателни програми (шоута, ако предпочитате), които всъщност наистина са развлекателни в някаква степен, но естествено и с няколко минуса тук-там (малоумието "Фермер търси жена" и доста жалкия на фона на конкуренцията сериал "Етажна собственост"). Но нямам намерение да им правя анализ на програмата, а да наблегна на няколко неща, които ми направиха впечатление конкретно тази седмица.

Започвам с прясното: "Отечествен фронт", в началото на който някакъв дядо обясняваше на Карбовски как с умиление си спомня за времето на социализма и как е било толкова по-добре при "другаря Живков". Сред примерите му бяха цените на нафтата и хляба тогава и сега. Наистина ли?!? Наистина ли, скъпи социалисте (може би комунисте)? Наистина лииии?!? Който разбрал - разбрал. За другите нямам намерение да обяснявам. Минаваме на по-лесно смилаемото:

X-Factor. Да започна с това, че не харесвам музикални риалити шоута. Нито Music Idol, нито Star Academy, нито "Гласът на България" бяха в състояние да ме трогнат и да ме накарат да ги следя. X-Factor обаче успява. Причини няколко. Важно е разнообразието сред участниците, които, макар и да не са най-перфектните изпълнители на света, правят доста прилично шоу на почти всеки концерт, а някои от хореографиите и изпълненията им са дори запомнящи се. Шоуто става за убиване на време. Дали ме е трогнало обаче? Честно казано не ми дреме кой ще победи, защото не вярвам да го чака някаква бляскава кариера. Някой от победителите в гореизброените музикални риалити формати да е станал мега звезда? Точно така, не. Най-вероятно тук нещата няма да са по-различни.

Но да оставим прогнозите ми за тежкото бъдеще на победителя настрана (някои сигурно знаят какво стана със Светозар Христов, който иначе е пич и сега си е пуснал страхотна брада). Важното и това, което всъщност исках да споделя, е впечатлението си от страхотния концерт през изминалата седмица и най-вече няколко изпълнения, които дори ще ви дам с линкове. Не само заради самите изпълнения, а и заради самите песни, които си бяха класа. Та:

Рафи - I want to break free

Богомил - Angie

Ангел, Мойсей + Свилен от "Остава" - Моно

Voice of Boys и Сантра - Без теб

Александра, Дичо и Митко Кърнев - Прости ми

Не сте длъжни да ги слушате, естествено, но да е ясно, че съм ги препоръчал. Допаднаха ми, а и за пръв път си правя труда да търся изпълнения от шоуто, за да ги чуя втори път.

Защо, по дяволите, пиша за българско музикално риалити? Интересен въпрос, на който не мога да си отговоря. Сигурно, за да ви подканя да го гледате някой път. Или поне да преслушвате изпълненията на "бъдещите звезди" (хохохо). Нека пеят хората. По времето на Живков не е било така, нищо че нафтата и хляба са били по-евтини. Интересни дядовци.

До утре. Или по-скоро до по-късно днес.

PS: Съжалявам, Voice of Boys. 2011 сме, бой бандите не са на мода. Не, че хейтвам... просто отбелязвам. Хъхъ.

Препоръчани песни - Част 64

2011-11-15T17:00:00.000+02:00

Обръснах се. Гладко, за пръв път от около месец. Досега бях с добре оформена, леко набола брада. До миналата седмица бях и с нормално дълга коса, която зализвах. Изглеждах стар. Сега, късо подстриган и гладко обръснат, изглеждам прекалено млад. Все още толкова чаровен, даже може би с една идея по-сладък, но все пак....

Това трябваше да е пост за песни. Отплеснах се. Да видим какво предлагам този път, като от началото споменавам, че този път се връщаме към корените с по-alternative ориентирани неща:

Celldweller - Tragedy - Клейтън е изрод, две мнения няма. Страхотен саунд, едно от най-приятните смесвания на рок/метъл елементи с електронна музика и доста често: силни текстове. Тук обаче става дума за кавър на може би най-популярната песен на Bee Gees. Не знаете кои са Bee Gees? Значи сте прекалено млади. Tragedy е гигантска песен, а това е един страхотен нейн ремикс, макар и доста променен. Клейтън е истински творец. Поклон!

Evans Blue - This Time It's Different - Evans Blue продължават да ме радват с новия си вокалист. Макар все още да не могат да направят нещо толкова силно и завладяващо като "Cold", това е третият сингъл с гласа на Дан, който ми допада доста. Може би заради пианото в началото или заради повтарянето на "This time it's different" за фон в припева. Без значение, приятна песен.

Rise Against - Prayer of the refugee - RA вкарват един специфичен ритъм в песните си, който успява в зарибяването. Тази не е изключение. Избухващият припев сцепва/кърти/каквато-там-модерна-думичка-решите. Don't hold me up... you'll let me down. True story.

И този път само три. Три е сакрално число. Не, че ми пука или има значение, просто трябва да напиша нещо за финал на поста. Ха, пусна се "Предай се" на Андреа и Борис Солтарийски... знам, знам. Следващият път ще обясня :D

PS: Няма да са три. Харесах си още една, която си струва да се сложи тук:

You Me At Six - Bite My Tongue - Среден текст, но ми харесва разнообразието в звученето. Дотолкова, че да я препоръчам. Вмъкна се на косъм, gg.

Survivor Series 2011: Скалата се завръща на ринга... finally в мач.

2011-11-14T21:30:00.000+02:00

След като CM Punk и еуфорията покрай неговото "напускане" направи WWE отново интересно през лятото, сега нещата като че ли кротнаха, а с тях и интереса ми към кеча. Отново. Май се задава нова почивка, а откакто отново започнах с редовното гледане (2005) досега две почивки в една година не е имало. Казвал съм го и преди, но все пак: сигурно остарявам.

Този уикенд обаче се задава нещо, което няма как да си позволя да изпусна. Повече от седем години след последния си мач, Скалата/The Rock/Дуейн Джонсън отново ще ни забавлява между две удряния на гонга. 25-тото издание на "Survivor Series" (който преди година-две уж щяха да спират) почти на 100 процента ще има за главен мач отборния сблъсък на Скалата и Джон Сина срещу Миз/R-Truth. И почти 100 процентово Сина и Скалата ще бият, както и почти 100 процентово след това някой от двамата ще се опита да срита другия. Стискаме палци г-н Джонсън да срита г-н Сина, за да е удоволствието пълно, но кой знае: WWE може да решат този път да угодят на децата/жените и да видим как Роки отнася FU/AA/Както и да се казва в момента малоумната вариация на Fireman Carry-то...

Надъхан съм за мач, което от няколко месеца не беше ставало. Скалата проявява огромната си харизма не само с микрофон в ръка, ами и в мач. Освен това минаха седем години... седем години, ебати! (За да бъдем точни за хората, които обичат точността: WrestleMania XX, 14 март 2004, загуба в 3 на 2 мач с Мик Фоли срещу Ранди Ортън, Батиста и Рик Флеър). Това е адски много време. Не ми дреме колко ръждясал ще е, пак ще е по-добър от Мейсън Раян например, а и, мамка му, представям си как Madison Square Garden буквално ще избухне, когато Сина се смени с The Great One (защото освен всичко друго залагам и, че Сина ще започне мача за техния отбор и смяната с Роки ще дойде по-късно. Suspense - the essence of life.). Едно от най-приятните неща в гледането на кеч е чрез шума да усетиш емоцията на публиката. Скалата знае как да създава емоции, били те положителни или отрицателни. И го прави умишлено, за разлика от партньора му за вечерта, когото хората мразят/обичат по default. Но стига вече за този мач: да, интересно ми е как ще се получи; да, ще го гледам с кеф; да, може би след това пак няма да гледам кеч известно време.

Но какво друго интересно има в карда? За момента не много. Пънк получава шанс за WWE титлата срещу Алберто Дел Рио. Големият проблем: получава го в нощта, в която Скалата прави своето завръщане на ринга, следователно мачът, въпреки че е за най-важната титла, няма да е главен за вечерта. А и Пънк позагуби от инерцията си, по-интересен ми беше, когато се дървеше на висши лица в компанията и разбиваше четвъртата стена, петата стена и която друга стена се сетите. Сега малко го кротнаха, а това не е на добре. FREE PUNK! Съмнява ме да вземе златото от първия път, така че сигурно ще почака до TLC. Този мач може и да го гледам.

Следващото: Mark Henry vs. Big Show. На миналото ППВ разбиха ринга. Четох мрънкания, че било пълно копие на разпадането на ринга от 2003-та година, когато Big Show отново беше замесен, само че в мач срещу Брок Леснър. Ами... беше точно копие. И? Беше ли яко? Беше. Изглеждаше ли впечатляващо как двама души с общо тегло от почти 500 килограма скачат от третото въже и разбиват ринг? Да. Публиката откачи ли? Да. Беше забавно. Точка. А и онова беше през 2003, осъзнайте се... Иначе този път няма да ги гледам. Мачове с подобни участници гледам само когато съм мега заинтересован от кеча. Сега не съм. Следващите, моля!

Team Barret срещу Team Orton. Като се загледа човек в успеваемостта на Ортън в 5-на-5 мачове на Survivor Series и му става жал за Барет... (Ортън има 2 загуби в такива мачове от сигурно 6-7 общо). И какви са тези участници, по дяволите? Адски random... Най-смислено е, когато можеш да свържеш всеки участник в единия отбор с човек от другия. Тук поне на мен не ми се получава. Може и да се гледа, може и да не се гледа.

Другото са filler-и. Тях само ще ги слушам, докато се занимавам с нещо по-смислено (оправяне на багаж, обяд, наслаждаване на образа в огледалото). Но Survivor Series тази година има едно основно, голямо качество, което да се надяваме, че ще му помогне да се продава добре - Скалата се връща на ринга, baby! А хората, които станахме фенове на този вид развлечение с bTV ерата, помним лицето му прекалено добре и ще си е mark out момент да го видиш отново на ринг доста месеци преди мача му със Сина на WrestleMania. If you smell...

С уважение:
Team "Bring It" Member

Много думи без особен смисъл

2011-11-13T22:00:00.000+02:00

Преди малко излязох от банята. Мислех си, че физическата умора, комбинирана с горещ душ, ще ме приспи и че веднага след като изляза ще се просна в леглото си и ще заспя за много дълго време. Но, естествено, мисленето отново бе в повече и отново бе погрешно. Очите ми са широко отворени (буквално и преносно). Така поне се стигна до сегашното ми занимание - писане в любимото ми място в интернет - моя собствен блог. Време беше.

Цял следобяд обмислях как ще си пусна песни на James Blunt (най-вече една конкретна), когато се озова пред компютъра. Е, сега съм тук и (отново) мисленето е било в повече. Не ми се слуша James Blunt, а и конкретната песен незнайно как е изчезнала от харда ми. По-добре. Не мога да почувствам нещата така, както ги пее той. Ще пробвам с Васил Найденов...

Пробвах. Мега лоша идея. Поредната ми такава в последно време. Хубаво е поне, че неговите песни все още не са изчезнали мистериозно. И тях не мога да почувствам. И Джеймс Блънт, и Васил Найденов имат един и същи проблем с текстовете си - прекалено песимистични са. От тях лъха на отчаяние. Не ми допада. Отчаянието е за слабите, а аз... знаете. I'm a man, ля-ля-ля. Turning 21...

И нея няма да слушам. Пускам "Natural Born Chaos" на Soilwork и нещата си идват на мястото. Идва момента да кажа нещо горе-долу смислено и то ще е свързано с блога. Извинявал ли съм се в последно време за малкото (никаквите) постове? Да? ОК. Не? Извинявам се тогава. Причината е адски клиширана - личен живот. Объркан такъв. Не завиждам на хората, чиито личен живот постоянно е "интересен". Като че ли предпочитам стабилното спокойствие...

Щях да говоря за блога, не за себе си. Навици, какво да се прави. Та мисля малко да раздвижим нещата тук. Постове за песни, постове за кеч (най-много за някое друго PPV, защото отново навлизам в период на почивка от гледането му), безсмислени постове като този, постове за сериали и да се надяваме - нови разкази. Обмислях да опиша последните си перипетии, но може би ще е прекалено дори за мен. Някой ден ще опиша всичко в книга, тъкмо тогава нещата ще са станали още по-интересни и ще е имало още обрати, защото обрати винаги има. Само приказките завършват с "до края на дните си". До края на дните ни ще се случват много неща, дами и господа, и трябва да ценим този факт.

Вдъхновен ли съм или подтиснат? Толкова емоции, толкова мисли. Искам да опиша предната нощ, но няма. Не е за ничии очи. Ха, Saliva! Изненадваш ме приятно, Winamp. Тях вече ги слушах днес, но на плейъра ми. "Am I your one and only desire? Am I the reason you breathe or am I the reason you cry?". Both. True story. Добре, че не ми пусна "Always", ами "Click Click Boom". Харесвам надъхани жички с не особено дълбоки текстове - помагат ти да релаксираш. Това е идеята на музиката на първо време, нали? Да те успокоява, да те кара да се чувстваш добре... не да те сдухва, смазва, да те кара да мислиш за неща, за които не трябва да мислиш. Какво говоря при условие, че 50 процента от песните, които слушам ме правят агресивен, а други 30-ина ме правят sad panda. Въпрос на личен избор, предполагам.

Последва няколко минутна пауза, в която не пишех. Нямах идея какво. Това е големият проблем с почивките, които давам на блога - мисълта ми не тече така гладко, бялото поле не ме вдъхновява, идеите не идват така лесно. И накрая пиша дума след дума, които комбинирани нямат особена стойност. Като сега, хохохо. Време е нещата да се променят. Winamp пусна "Hypnotize" на System of a Down. Красота. Събраха се, време е да дойдат на гости в милата ни родина. Нещо, което не бих пропуснал.

Крайно време е да сложа край на този пост. От над час го влача, напиша по ред, спра, редактирам. Мога да продължавам така цяла нощ. Важното е, че обявихме завръщането му. Keep on rollin'-вайте. Аз пускам Supernatural.

PS: Winamp shuffle най-накрая ме спипа...

P.Diddy ft. Keyshia Cole - Last night

Лош Winamp.

Препоръчани песни - Част 63

2011-10-10T14:52:00.003+03:00

Well, след минути отново напускам домашното огнище и тръгвам на "студентско пътешествие" към Пловдив. Пътуването насам-натам за някои може да е отегчително, но въобще не е толкова тежко, колкото доста хора го изкарват. Донякъде даже ми допада и тази седмица, ако два от трите основни водещи органа в тялото ми прещракат напълно, ще имам възможност да се насладя доста на тази своя страст. Ха!

Нещо, което обаче прави всяко пътуване по-леко, е музиката. Затова набързо ви подхвърлям няколко нещица, които да си качите на телефони/плейъри/мозък и да си слушате/припявате/бийтбоксвате, когато нарамите саковете/раниците и подпалите нанякъде.

Dylan - In the moonlight (Do me) - Една от най-великите и истински любовни песни, създавани някога. От сериала Modern Family e, по който се зарибих в последно време. Великите неща са много простички. Мерси.

Theory of a Deadman - Bitch Came Back - сравнително нова песен с изключително зарибяващ припев. Пее се за лоши, потещи приятелите си жени. На 2-3 момента обаче имах чувството, че се пее за мен. Хоаехаеаохо. Not cool.

Skrillex - First of the year (Equinox) - Значииии... това е dubstep. Но не го подминавайте, защото има уникално здрав клип. Изненадващо в клип за dubstep може да се вкара някаква, макар и малка история. И мен ме завлича лекичко тази нова вълна. Може би виждайки, че света ни е в хаос ни се иска и да слушаме хаотично подобие на музика. Who knows...

Приятно слушане! Ще се видим в края на седмицата.

Разбъркани есенни мисли от една студена и боляща глава.

2011-10-09T22:23:00.000+03:00

Как е възможно толкова бързо да стане толкова студено?
Имам предвид както отвън, така и отвътре. Но няма да схванете, така че да продължим...

Бях написал цели два абзаца от този пост, които заличих с точно две движения. В тях се говореше за есента, времето и макар целта да не беше да депресират, след първия прочит за малко не сдухаха и мен. Newsflash: в момента съм една каша от емоции и мисли, която се опитвам да подредя и която пречи на творческото ми Аз да се държи нормално. Точно затова повечето ми Аз сега ме мразят и усещайки, че постът пак тръгва в депресарска насока, се замислят за колекцията ми от ножове и това как да ги използват срещу мен. Newsflash номер 2 за тези мои Аз: Това ще е самоубийство, you stupid sons of bitches.

*****

пауза, за да се погрижим за проблемите си...
*****

Дами и господа, скъпи читатели и читателки на блога, побъркани фенки и незнайно защо също побъркани фенове на блога и автора му (което е още по-смущаващо), разкарахме лицето, което пишеше поста до момента и сега е време да поемем контрола. Както самият той спомена, в момента той не е в добрата си форма поради ред причини и това, както сигурно сте забелязали, се отразява на активността в блога. Ако блогът беше с "от човек за хора" насоченост щяхме да ви се извиним, но нека го признаем: насочеността на този блог, както и на повечето блогове из Мрежата, е по-скоро "от човек за его" или обратното. Но все се намират люде, които да четат, so...

Да споменем времето, но този път малко по-позитвно. Шибан студ скова китната ни родина като започна от западната половина и се придвижи на изток. Т.е. докато в столицата много мои познати ги е шибало дъжд, аз обикалях по тениска и даже ми беше леко горещо. It's cool to be селянин sometimes, какво да ви кажа? Ноооо евентуално студът дойде и при мен и до такава степен не бях подготвен за него, че в знак на протест срещу времето прекарах голяма част от деня, търкаляйки се в леглото и гледайки сериали и филми. О, да - и ядох доста. Ето го отговорът на въпроса "Как ще ги стигнем американците", но за добро или лошо Тодор Колев отдавна вече не го задава.

Хм... слаба шега, пък и по-младите дори няма да разберат жалкия ми опит. Е, поне опитах!

Та неприятно или не лятото си замина, но синоптиците ни обещават (а ние сме склонни да им се връзваме), че зимата ще дойде по-рано, но за сметка на това ще е по-кратка. Ако февруари месец все още има сняг ще започна с отбелязването на имена на синоптици в черния ми тефтер. И не, не се шегувам. Имам черен тефтер.

Fear me!

Such a loser. Мислите ми са толкова разпилени, че чак сега разбирам колко голяма всъщност е главата ми, че да може всяка една от тях да е далеч от останалите. Хаос, бъркотия, анархия. Но всичко лека-полека си идва на мястото. Защо? Защото ние имаме цел, драги читатели. "Този тотално се е побъркал и изобщо не знам за какво говори." О, дяволски си прав/права! Нещо прещраква. Лекичко, ден след ден, но прищраква. Механизмът на живота бавно се опитва да се намести на правилната си позиция и не ни остава нищо друго освен лекичко да го подбутваме. Защото целта ни различава от животните. Нали всички се обиждат, когато кажеш, че хората са животни. Ето: животните нямат кой знае какви цели, освен да се наядат и евентуално да направят ново поколение (като доста мои познати, всъщност...). Но ние, хората, двукраките разрушители, умеем да усложнявам нещата много повече. Понякога за лошо, но понякога и за добро. И така си измисляме едни по-сложни и значими цели, които да следваме, най-често в преследване на щастието си или поне на това, което възприемаме като свое щастие.

Стив Джобс умря и сега аз започнах с духовните наставления. Накъде отива този свят? Да почива в мир, между другото. Велик човек. Приемам подаръци под формата на iPhone-и, iPad-ове и други iНеща.

Та да, имам си цел в живота, ще е хубаво и вие да си намерите ако нямате такива. Това прави нещата по-смислени, а без смисъл всичко е безсмислено. Разбрахте го, нали? ОК. Продължавам. Сега ще ви говоря за вярата и за това, че трябва да вярвате в нещо. Не в божества, разбира се, въпреки че, предполагам, и те вършат работа. Но не, това ще е за друг пост. По-смислен. Когато кашата в главата ми не е толкова кашеста.

Излезли сме от форма. Преди го правехме по-добре.

Скоро ще се върнем с гръм и трясък.

True story, bro.

PS: Ако есенното време навън ви натъжава, ако дъжда ви кара да се чувствате зле, че не може да се разхождате спокойно по любимите си улици с любимите си хора, ако студът ви кара да треперите и стискате сърдито мускулите на зачервеното си лице, или просто ако чувствате, че не ви е ден: чувствайте се свободни да се гръмнете!

You know you love me.

XOXO

Ахаехаехаехахеах.

Пилешките хапки на Бирето

2011-09-29T20:30:00.000+03:00

Кхъм-кхъм: не очаквайте някакъв идиотски разказ или нещо подобно. Това е готварски пост!

(време за осмисляне...)

"Готварски пост в този блог?" Ооооо, да, хохохо. Напълно свободни да се откажете да четете още сега, въпреки че ще изпуснете поредната порция (no pun intended) самохвалство от моя страна. Досега обаче никога не съм се хвалил с нещо сготвено, може би защото не бях готвил... В последно време обаче развих известен интерес към кулинарията и имам намерение да се похваля със снощната вечеря, която бе приготвена от мен. Напълно сериозно: сега ще обясня какво и как готвих. Все още имате шанс да спрете.

С това заглавие на поста няма да е изненада, когато кажа, че готвих пилешки хапки. Баба ми ме зареди с едно замразено пиле, което се размразяваше цяла нощ. На сутринта гърдите му бяха най-брутално отрязани (слабак си, д-р Енчев), след което почистени от кожа и жили и надробени на маааалки кубчета (още по-слаб си, д-р Енчев). Всъщност... не всички парчета бяха кубчета. Имаше ромбове, триъгълници и т.н., но не е важно. Важното е, че го нарязах без нито едно порязване. След това, опирайки се горе-долу на рецептата на неизвестна българска домакиня, ползваща интернет, приготвих марината, в която трябваше да престои месото. Състоеше се от: прясно мляко, зехтин, горчица, лук, соев сос, черен пипер, сол. Месото престоя около три-четири часа в тази смес и в хладилника. Определено имаше полза...

Тъй като съм велик готвач (това беше третото нещо, което приготвям) реших, че мога да си позволя да смеся рецепти. И отново тъй като съм велик готвач - успях! Хъхъхъъъъ. След като месото бе изкарано от марината, трябваше да бъде панирано, като за целта използвах панировка, наподобяваща (поради липса на продукти) тази на KFC: първо всяка хапка се потапя в смес от мляко и разбито яйце, след това в брашно, смесено с червен пипер, черен пипер и сол. Последва пържене и още тогава се усети приятни им аромат. При толкова подправки остава да нямаше аромат... Иначе многото мляко беше с цел месото да остане възможно най-крехко, тъй като не харесвам сухо месо. И се получи. Хапките бяха доста вкусни и дегустаторите ги харесаха повече от предния ми опит (вратни свински пържоли, също престояли в марината, но по-различна). Липсваше им само малко сол, но не исках да прекалявам - сол се добавя, но не се вади, u know?

Творението ми бе сервирано с бира и пържени картофи (които обелих и нарязах, но признавам - нямах голяма роля в пърженето). Съжалявам, че нямам снимка, но по-важното беше да бъдат опитани, не заснети за идните поколения. Та така... лека-полека ще стана и добър готвач. Мега яко е. Дори да си двуглав, читателю, опитай да готвиш! Не винаги ще има жена около теб, която да пратиш в кухнята да ти направи сандвич...

Bazinga!

Мир.

С уважeние:

Chef Bire

Препоръчани песни - Част 62

2011-09-29T12:52:00.000+03:00

Музиката е нещо велико. Днес например, разни простотии се опитват да ми скапят настроението още отпреди да се бях събудил. В момента обаче съм надул Limp Bizkit и това ми помага да остана позитивен (колкото и странно да звучи "Bizkit-позитивизъм" комбинацията). И тъй като музиката е важна и ни помага в тежки моменти (или прави хубавите още по-хубави), е важно да си споделяме разни песнички. Та ето я и 62-рата порция музикални препоръки, която имам за вас.

Да предупредя, че песните са силно разнообразни и съм ги наредил от най-лека (т.е. най-много хора биха я изтърпяли) към най-тежка (в смисъл, че dubstep-a не е за всеки). Цъкайте на имената, за да чуете песните в YouTube. Here we go:

1. Bruno Mars - It will rain

Да, определено утре ще вали, щом аз препоръчвам песен на Бруно Марс. Нещо повече - тя е от саундтрака на следващия The Twilight Saga филм. Nice, a? Това настрана - имам си причини да харесам песента. Знаех, че ще я препоръчам още вчера, когато я чух за пръв път. Дори сега спрях Bizkit, за да си я пусна отново. Препоръките на YouTube понякога са от полза.

2. VAST - Touched

Търсачката твърди, че никога не съм препоръчвал тази песен, което е странно, имайки предвид колко стара е и колко я харесвам. Жанр: alternative, има както бавна част с акустична китара и само вокал, така и по-бърза с доста повече инструменти. Страшно описание, нали? Едно от най-важните неща обаче са фоновите вокали, които много напомнят българска народна песен. Сериозно - чуйте тази песен!

3. Example - Changed the way you kissed me (Mensah Remix)

Тъй като пиша описанията подред, чак сега се усетих, че всички песни досега, включително тази, имат една специфична насоченост на текстовете си. Докато аз се карам на подсъзнанието си, вие може да изслушате този вариант на тъй популярната в момента песен на Example, дори вече да сте го слушали. И оригиналът, и този ремикс си имат качества.

4. The Glitch Mob - Beyond Monday

Минаваме вече по-тежък режим, тъй като не всеки би харесал това electronic, не-знам-си-още-какво творение. За Glitch Mob разбрах от първия трейлър на Captain America, а това определено е най-допадналото ми тяхно творение. От 01:57 започва лудницата. Да, и аз не знам какво ми става... Сигурно защото няма силни жици напоследък.

5. Ember Waves - Look at me now (Dubstep Remix)

И тук вече най-плашещото - dubstep по рап песен на Chris Brown... мисля. Не е важно на кой е оригиналът, важното е, че ремиксът е доста приятен. Вече често ми се случва да губя време, за да преслушвам dubstep ремикси на разни песни и май това е едно от по-приятните неща, на които съм попадал. Пробвайте, ако не издържите ви разбирам напълно.

И така. Приятно слушане! :)

Общежитие - 2011 Edition

2011-09-28T12:19:00.001+03:00

Миналата година написах поредица от постове за това как протече процедурата с настаняването ми в общежитие. Тази година беше не по-малко... "забавна", и имам намерение да я опиша, макар сега да се котират най-вече историите за граждански войни и криворазбран национализъм. Глупав Бире.

Та... в определения за целта "настаняване" ден станах в 05:00. Тъй като съм глупав (както пише един ред по-нагоре) и нямам нито един номер на таксиметрова компания в телефона си, започнах с проверката на местата, където знам, е има таксита по принцип. Паркингът на старата автогара - празен като бутилка Pepsi след 10 минути в ръцете ми. Срещу адвокатурата - нито една паркирала кола. Само един женски манекен в магазин за бижута ми се присмиваше от една витрина. Спрях се и се замислих дали да не изчакам тролей... Тогава мозъкът ми взе, че проработи и с крясък "Newsflash, you idiot!" ме подсети, че при условие, че е 05:17, дори да се появи тролей, той няма да стигне навреме до ЖП гарата за влак в 05:33. Затова се затичах, колкото да се събудя и да си припомня колко неприятно ми е това занимание, стигнах до паркинга пред сградата на общината, където най-накрая открих такси. Пристигнахме навреме за влака, а там се засякох с една колежка и нейн познат, който вече е новият ми съквартирант.

Превъртаме на 06:10, когато пристигнахме пред Ректората. На стълбите пред главния вход се беше събрала тълпа от минимум 50 души, които вече чакаха за номерче. Което ме подсеща да ви обясня как става кандидатстването и настаняването в общежитие в ПУ:

1.Попълваш документи и ги подаваш. Чакаш класиране. Класирането излиза, заедно с датата, на която започват да дават настанителни заповеди.

2. Ако искаш прилична стая отиваш възможно най-рано (ама наистина рано, прочетохте, че 6 сутринта е имало 50 човека, райт?) и започваш да чакаш. Първо чакаш да ти дадат на ръка номерче, с което после да влезеш в самата стая, където дават настанителните заповеди.
3. След това чакаш за настанителна заповед. Доста дълго време и на неудобно място.

4. След като най-накрая си получил настанителна заповед отиваш в определено общежитие (ПУ няма свои собствени и настанява на различни места из Пловдив), където чакаш на още две опашки (за подаване на документи и плащане на първа такса).

5. Вече имаш стая, ключ и причина да мразиш бюрокрацията :D

След това разяснение да продължим: продължиха да се трупат хора до 07:00, когато най-накрая започнаха да раздават номерца. Не влязох кой знае колко късно, но номерът, който ми се падна, бе 156. Страхотно, нали? Новият ми съквартирант, който също не беше кой знае колко далеч зад мен, се бе сдобил със страхотния 282 или нещо подобно. Тъй като на мен ми се пази мястото (бил съм на общежитие и сега пак съм класиран), идеята беше той да се запише на празното място в моята стая. Между другото да благодаря на пича от Социално битови въпроси, който ни обясни тази схема. Не, че ще разбере, просто е културно... За да стане този номер дадох 156 номер на новия ми съквартирант. Оказа се обаче, че при мен вече се беше записало лице с първо име "Асан" (останалите две незапомняеми и без особено значение). Преглътнах и със сълзи на очи реших, че ще се наложи да сменя досегашната си стая. Новият ми съквартирант записа мен и него в стая със същия номер, но на горния етаж на общежитието (скоро ще стигна небето, srsly). Но имаше още една уловка - аз също трябва да вляза, за да потвърдя, че ще съм в тази стая и да си взема настанителна заповед. Успях да се сдобия с номер 269 и след около още 30-40 минути влязох и аз. Интересен факт: влязох с номер 269, оказа се, че в списъка с класираните за общежитие съм номер 69, а имам и 69 в телефона. Destiny.

След като взехме настанителните заповеди отидохме в общежитието, където, естествено, вече имаше нова опашка. Тъкмо се наредихме и... излязоха в почивка за 2 часа. Funny shit. В крайна сметка изчакахме, наредихме се отново, оправихме документите, след това чакахме на втора опашка, платихме таксите, отидох да изкарам ключове (защото винаги няма) и приключението приключи. Върнах се в Пазарджик с автобуса в 15:00, въпреки че планирах да го направя с влак в 11:45. Животът има навика да разваля планове.

И така, 10 часа стигнаха, за да се справя с това занимание. Не, че ми е проблем, вече е минало и ще се занимавам отново с това чак догодина и то за последен път в ПУ, така че не ми дреме особено. Не ми дремеше и че доста от предните номера бяха запазени за "наши хора" и се раздаваха настрани, доста след като опашката за номера вече бе приключила. Миналата година и аз успях да се уредя с по-преден номер, така че нямам право да се оплаквам, а и нямам намерение. Дразни ме само факта, че е явно, че цялата система с номерцата, чакането рано сутрин и огромните опашки не работи и въпреки това нищо не се променя. Но винаги има надежда. И така... за младите хорица, които някой ден ще се сблъскат с кандидатстването за общежитие в милия ми университет: късмет! :D Забавно е. True story.

Страхотен финал на US Open

2011-09-13T03:47:00.000+03:00

Току що приключи мъжкият финал на US Open, продължил 4 часа и 10 минути. Новак Джокович и Рафаел Надал направиха един изключителен мач, който ми напомни защо тениса е един от малкото спортове, които са ме карали да се чувствам съпричастен на това, което гледам. Невероятна издръжливост и от двамата, невероятни разигравания и спасени топки. Това бе първият (и явно последен) мач от турнира, който имах възможност (донякъде и желание) да изгледам, но бе от онези мачове, които ме карат да се чудя защо по време на турнир от Големия шлем не живея пред телевизора.

Бях разочарован, когато разбрах, че Джокович е бил Федерер, но пък предпочитам него за победител с пъти повече отколкото Надал. Да, хейтър съм. Който ме има във Facebook и се е случвало да е в сайта, докато аз гледам мач на Надал, знае докъде мога да стигна в злобните си коментари. Едно обаче не мога да отрека: Надал е някаква шибана машина. В един момент имах чувството, че са махнали истинския Надал и са вкарали някакъв робот вместо него. Не мога да си обясня как човек може да тича така в продължение на 4 часа и да има толкова енергия, колкото Надал показваше. Че го хейтвам - хейтвам го. Това няма да се промени, човекът ми е неприятен, но няма как да не призная, че се бори като звяр, особено в края на третия сет.

Колкото до Джокович - уникален. Казваше ми някога Божилов (мой съученик и цар на интригите, за незапознатите) колко добър е Джокович, но не та не... Е, в последно време го вярвам. То си се вижда. Дори аз съзнавам колко добър е, без да разбирам почти нищо от тенис, освен базовите познания на правилата и акъла да знам къде да кажа "Алееее, луд ли си?". Заслужени победа и титла за него, да са му честити. Да са му честити и спечелените 2.3 милиона долара, хаха. Ще има заря у сръбско тази нощ...

И така, с краен резултат 6:2, 6:4, 6:7, 6:1 Новак Джокович победи Рафаел Надал и спечели US Open. И пак ще се повторя: страхотен мач, луди, на моменти нечовешки разигравания. Въобще не съжалявам, че половината ми време за сън тази нощ отиде в гледане на тенис. Другата половина ще иде за кеч, хохо.

PS: Джоковица е много симпатична мома. На нея й пожелавам тази нощ на шампиона да са му останали достатъчно сили, за да направи поне един победен пробив и на нея. Живи и здрави!

На по чаша пепси - Интервю с "CM Punk" (видео)

2011-09-07T22:17:00.001+03:00

Извинявам се за лошото качество на звука. Windows Movie Maker е виновен, но пък качването на висококачествената версия (правена със Sony Vegas) ще отнеме доста време. Евентуално клипът ще бъде подменен. Приятно гледане! Доколкото е възможно...

Как ще откраднем несебърска мома за Болката

2011-09-04T01:27:00.002+03:00

Имало едно време двама влюбени. Има ги и в момента де. Кодовите им названия ще са "Болката" и "Танчии" (с две "и", да). Та били (и са) влюбени. А любовта трябва да се подкрепя и да се насърчава (освен когато някакви лекета си въобразяват, че са влюбени в жена ми. Червата ви вадя и плюя отгоре, мизерници!). Точно това ще правим ние. Дами и господа, заблудени посетители на слабопосещавания ми блог, представям ви план за открадване на мома "PAIN IN THE ASS"!

*драматична музика, за да ви подговти за нещо епично*

В планът обаче няма нищо епично. Той е прост, семпъл, кратък и изцяло класически. Тъй като с лицето Пачо много харесахме престоя в Несебър, то ние ще се върнем там, за да вземем любимата на Болката и да я домъкнем в Marketplace, за да си живеят щастливо и спокойно, доколкото живота в кв. "Запад" може да е спокоен и щастлив. За целта ще са ни нужни: каруца с кон (или кон с каруца, пак ще свърши работа), Болката и малко зоб за Пачо.

Стъпка 1: Пристигаме в Несебър и си топваме гъзовете в морето, 'щото такива възможности не трябва да се изпускат.

Стъпка 2: Пачо пие зоба, за да се напомпат бицарите и да стане як като Попай. Аз стоя отстрани и пия Pepsi, защото съм пич и обичам Pepsi.

Стъпка 3: Отиваме пред Танчии.

Стъпка 4: Аз пускам "Боят настана" на Каналето и почвам да пея, за да привлечем вниманието на злия пазач Баща и потенциално опасните съседи.

Стъпка 5: Пачо разбива вратата/вратите с глава.

Стъпка 6: Болката влиза и дава букет рози на Танчии, за да я разчувства и подлъже по-лесно.

Стъпка 7: Ако стъпка шест не проработи, Болката бие шамар на Танчии, праща я да спи и я качва на рамо.

Стъпка 8: Болката товари Танчии на каруцата, аз пускам "Нас не догонят" на ТаТу и пришпорвам коня. Пачо остава да ни пази гърбовете докато наберем преднина. Лицето Баща ще е ядосан все пак.

Стъпка 9: Болката прикрива Танчии с тялото си и я държи да не избяга, в случай, че тя се съвземе.

Стъпка 10: Изчакваме Пачо на разклонението за Равда. В случай, че не се появи до час, решаваме, че е загинал геройски, борейки се за любовта на младите, и си тръгваме. Ако се появи, скача на каруцата и отпрашваме по обратния път.

Стъпка 11: Не пристигаме направо в Пазарджик, тъй като лицето Баща може да направи проверка там. Водим влюбените в "нашето китно село", черпим поп Митко с бутилка вино, той ги венчава.

Стъпка 12: Оставяме ги в опасния квартал "Запад", по възможност през деня, защото вечер могат да ни убият и да ни изнасилят коня. Младоженците влизат щастливи в общия си дом, ние с Пачо се връщаме в "нашето китно село".

Стъпка 13: С Пачо пием блага ракия за здравето на младите влюбени.

Стъпка 14: Геройски се качвам върху жена си. Пачо отива на фитнес.

И всички заживяли щастливо...

...докато лицето Баща не ги изнамерило.

Моят WrestleMania 28 Dream Card

2011-09-01T21:12:00.001+03:00

Когато те напече Слънцето (с главна буква, защото ни е единствено...), ти идват някакви странни идеи. Може би затова от една седмица обмислям какъв е dream карда ми за идната WrestleMania 28 (началото на април 2012 г.). Още от април тази година е ясно, че главният мач догодина ще е Сина срещу Скалата (нямам против), но въпросът е дали ще има други изкушаващи мачове, подплътени със силни истории. Е, иска ми се да има. Измислих си един силен кард (по моите критерии) и заедно с малко разяснения го предоставям на вашето внимание:

Birov's WrestleMania 28 Dream Card:

-The Rock vs. John Cena (WWE Championship)

-Stone Cold Steve Austin vs. CM Punk

-Edge vs. Christian (No DQ Match)

-Triple H vs. Alberto Del Rio

-Randy Orton vs. Chris Jericho (World Heavyweight Championship)

-Sin Cara vs. Rey Mysterio

-Tag Team Championship Match

* The Rock vs. John Cena - Тук няма много за казване. Мачът беше уреден в първия RAW след WrestleMania 27 и е почти сигурно, че това ще е главният мач на идната Мания. Единственото, което може да попречи на осъществяването му е контузия на Сина или Скалата да се отметне от обещанието си и да се заеме със заснемането на "Феята на зъбките 2". Лично аз предпочитам този мач да е за WWE титлата, т.е. Сина да я спечели някъде в началото на 2012 (Elimination Chamber или най-рано на Royal Rumble, не преди това) и да я защитава на Мания. Това няма да повиши шансовете на шампиона. Нищо не пречи The Rock да спечели и мача, и титлата, и на следващата вечер да я оваканти.

* Stone Cold Steve Austin vs. CM Punk - Искрено се надявам участието на Пънк в историята с Неш-ННН-Лауриантис да приключи до края на 2011 г., за да е свободен за Мания за един толкова желан мач. Честно казано, мисля, че имам по-голям интерес към евентуален мач Пънк-Остин, отколкото към Сина-Скалата. Ако не друго промотата им ще са велики, а и образите им предразполагат към една страхотна вражда. Друг е въпросът ще се навие ли Остин (макар уж да намеква, че Пънк е човекът, с който би направил още един мач) и дали е в състояние да направи един приемлив за гледане мач.

* Edge vs. Christian - Също мач с въпросителна над себе си, заради контузията на Edge. Можеха още миналата година да го направят, но решиха вместо това да направят Дел Рио претендент (и след това да го накарат да падне от Edge, ама 'айде...). Сега, след търна на Крисчън и постоянното му мрънкане (дори против Edge) нещата си идват още повече на мястото. Не вярвам един-единствен мач да е чак толкова опасен за здравето на Острието. Едно No DQ условие ще им даде повече свобода и съм сигурен, че могат да направят страхотен мач.

* Triple H vs. Alberto Del Rio - Имам си теория, че цялата история с Пънк-ННН ще се окаже борба за власт между Джон Лауриантис (или/и Стефани) и ННН. Т.е., че Неш е с Лауриантис, който иска Дел Рио да е шампион, заради неуважението, което и Сина, и Пънк проявяват към него. И накрая да се стигне до златното момче на Лауриантис срещу Играта. Дел Рио може да спечели много от подобен мач, макар да се съмнявам Хънтър да е склонен да му даде победа.

* Randy Orton vs. Chris Jericho - Oтново мач в сферата на вероятностите, но няма лошо, все пак е dream card. Надявам се на този мач отпреди миналата Мания. След като Ортън изрита Джерико в главата през ноември 2010 г. (мисля), нещата се нагласиха добре за тяхна вражда, когато Джерико се върне. Идеалният вариант за мен е да коства титлата на Ортън, след което да я спечели сам и двамата да се бият на Мания за титлата. Това май е единствената вражда с участието на Ортън към която бих имал интерес изобщо (като изклюим фантазьорските, тип "Ортън-Rock", "Oртън-Остин").

* Sin Cara vs. Rey Mysterio - Единственият мач с участието на Мистерио, който искам да гледам изобщо. Ако се е възстановил до Мания ще ми е интересно да го видя срещу Син Кара. Двама маскирани кечисти, единият мексиканец, другият с тамошен произход... нещата си се нареждат сами. Въпросът е дали ще успеят да се сработят. Дотогава има много време и Син Кара може да посвикне на WWE стила, но все пак...

* Tag Team Championship - След като MITB бе изтеглено като отделно ППВ се появи проблемът, че много кечисти, които получават някакво (но не голямо) внимание, не успяват да се доберат до карда на най-големият турнир на годината. За догодина вместо смотан 4 на 4 мач предлагам един голям отборен мач за титлите по двойки, които (може и малко пресилено) се надявам, че ще бъдат издигнати дотогава. Нещо от рода на Air Boom vs. Kane/Big Show vs. Miz/R-Truth или каквато и да друга комбинация, ако бъде изградена качествено може да става за гледане.

Да, Миз не го виждам никъде близо до WWE титлата. В плановете ми освен в отбор с Truth (който може да е нещо голямо, тип JeriShow и Миз/Show, които бяха запомнени) мога да го сложа само в мач с Шеймъс. Млад лъв срещу млад лъв. Дали някой от двама им ще спечели от такъв мач? Ако е добър - да. Това е. По-основните мачове нахвърлях, защото в midcard-a е много трудно да се прогнозира (или да се желае) нещо. А за куфарчето на Браян и обещанието му да кешне на Мания - силно ме съмнява, че ще издържи дотогава. А за Тейкър... не съм сигурен, че е добра идея да се появява за тази Мания при условие, че няма някой, който да приемем като сериозна заплаха за стрийка. Сина е зает.

Това е. Един от мачове 2, 3 или 5 да се случи пак ще съм доволен. Ще разберем дали съм нацелил нещо... март месец догодина. Хахаха.

Книги: "Първият закон, Кн.1 - Гласът на острието" на Джо Абъркромби

2011-08-30T19:24:00.000+03:00

След сблъсъка ми с "Властелинът на пръстените" през 2001 г., се заех да прочета всичко написано от Толкин за Средната земя и преведено на български. Това обаче, заедно с няколкото книги по "WarCraft" вселената, дълго време бяха единственият ми досега с фентъзи световете в литературата. Преди няколко години опитах да прочета "Игра на тронове" на Мартин, но успях да стигна само до 270 стр. преди да оставя първите три тома да прашасват в очакване на деня, в който собственичката им ще си ги поиска обратно. Това е странно, имайки предвид, че сериалът "Game of Thrones" беше едно от най-добрите телевизионни нещица, които съм гледал тази година. Но се отплеснах. Цялото това интро имаше за цел да ме насочи към основното: наскоро реших да прочета някоя по-сериозна фентъзи поредица. Беше ми изключително трудно да реша и когато реших, избраната книга я нямаше никъде. Ха! Затова избрах друга поредица...

Откъдето и да го погледнеш Джо Абъркромби е млад автор, но пък доста талантлив. Пише от десетина година, има издадени пет книги (четири от тях издадени и у нас), като всичките са в един и същи свят. Тази, която прочетох наскоро, бе "Гласът на острието", първата книга от неговата трилогия "Първият закон".

В "Гласът на острието", както и в останалите книги на Абъркромби, действието се развива в т.нар. Кръг на света, чиито център е Адуа, град-столица на Съюза. В книгата са замесени обичайните борби за власт, битки, магьосници, но всичко погледнато по-маааалко по-различен начин. Тук-там Абъркромби се е опитал да бяга от клишетата както в героите си, така и в случващото се с тях. Точно героите са най-голямото качество на книгата. Абъркромби, доколкото разбрах, е завършил психология и предполагам, че точно това му е помогнало да създаде и опише толкова шарени персонажи, различаващи се доста един от друг.

Сред по-открояващите се от самото начало на книгата герои са Логън Деветопръстия, воин от Севера, на който, досещате се, му липсва един пръст и добро настроение, но за сметка на това знае как да оцелява; Джизал дан Лутар, надут и арогантен млад благородник, от който се очаква повече, отколкото е склонен да даде; и, разбира се, черешката на тортата - инквизитор Санд дан Глокта, някогашен именит войн на Съюза, но понастоящем сакат инквизитор, пропит с ужасяващо много сарказъм, заемащ пространството на липсващите му зъби. Глокта само за няколко глави ми стана един от любимите герои от книги въобще. Поведението му, подробното описание на мислите му, което Абъркромби използва, и най-вече гледната му точка за нещата от живота са просто брутални. Да не забравяме и методите му за мъчение, разбира се.

Подходът на Абъркромби да разказва отделните глави от гледните точки на различни герои (мисля, че са общо шест за цялата книга) е доста правилен и спомага за по-ясното им разграничаване един от друг, а и за по-общия поглед над случващото се в Кръга на света. Самия свят също не е лош, като авторът се постарал да си даде бъдеща свобода и възможност за други истории в него. Тук обаче се появява един от малкото проблеми: книгата няма карта на Кръга на света. В блога си Абъркромби пише, че не харесва картите във фентъзи романите и това е причината в неговите да няма такава. Да, ама е нужна. Не можеш да си спомняш къде е било обяснено, че се намира град X, при условие, че той е бил споменат преди 50 страници, а след него са били споменати още 3. В интернет обаче се намират фенски карти на Кръга на света и аз използвах точно такава, за да добия по-ясна представа кое къде е.

Други минуси тази книга просто няма. Поне не се сещам. Кефът ми бе с една идея по-малък към края й, когато в отделни абзаци в една глава се преминаваше от гледната точка на един герой към тази на друг. Това обаче е нещо изключително дребно, което дори няма да направи впечатление на много хора. За финал: корицата е уникално добре оформена като за издадена у нас книга, за което човекът работил по нея (Стефан Касъров) заслужава поздравления. Сега сухите факти:

Издателство: "Колибри"

Жанр: фентъзи

Брой страници: 480

Цена: 19 лв.

Вчера се сдобих и с втората книга от трилогията, наречена "Преди да увиснат на въжето", и вече съм се заел с "изяждането" й. Макар да съм още в началото на втората книга, препоръчвам трилогията с две ръце. Абъркромби има талант и се надявам да видим още доста добри книги от него, преведени на родния ни език.

Българин с първа победа в най-голямата MMA организация в света UFC

2011-08-28T23:11:00.000+03:00

Тъй като изглежда не се дава много гласност в българските медии на случилото се снощи в Рио, реших да драсна един бърз пост, с който да информирам поне вас, малкото читатели на блога, за нещо, с което си струва да се гордеем. Около 4 часа българско време в Рио де Женейро, Бразилия, на платеното шоу UFC 134 на едноименната MMA (смесени бойни изкуства) организация, Станислав "Стъки" Недков записа първата си победа в компанията, която се явява и първа победа на българин на най-голямата ММА сцена в света. Недков победи с нокаут бразилеца Luiz Cane (за голяма тъга на бразилската публика) още в първия рунд. След това, с българското знаме на рамо, каза няколко думи на български в краткото интервю, което дават всички победители след мач.

Та не съм гледал новини или нещо подобно, но разбрах, че май събитието не е широко отразено, което е много кофти. Бърза проверка в сайта на bTV показа, че спортната им секция има една камара глупости (от моята гледна точка), но никъде не видях дори ред за победата на Недков. ММА e един уникално бързо развиващ се спорт, с пъти по-интересен и популярен от бокса (заслужено), и това българин да има мач в PPV карда на най-голямата ММА организация в света, че и да го спечели, е голямо събитие. Жалко, че измислените ни футболни интриги изглежда са по-интересни.

Както и да е... Мачът може да намерите в vbox, а целият event UFC 134 може да откриете в торент тракерите arenabg и замунда. Поздравления за Станислав и му желая още много победи в UFC!