BIRETO: I hear voices in my head...

RKO! Йес уееееее!

2009-12-19T00:53:00.000-08:00

Обичам тук да поствам разни малоумни постове, изцяло породени от моментна емоция, независимо каква на вид. Приятно е и истинско, не насилено. Та... историята. Вчера гледах WWE TLC 2009 (кеч, копелета) и се изкъртих (много подходяща дума, питайте колелата на фотьойла ми) от кеф в края на мача Randy Orton vs Kofi Kingston. Толкова ми беше кеф, че дори отрязах финала и го качих в vbox, за да мога да го раздавам наляво-надясно. Ей го на, отдолу. Приятно гледане на тези златни 40 секунди "оусъмнессс", както каза бай Джери.

ПП: Кадърът, избран за визуализация от vbox, е яко малоумен. Ама все пак клипчето е пълно с оусъмнес като устата на порно актриса с бъдещи бебета.

FUW - Последна пресконференция преди Ultimate 2009

2009-12-18T00:00:00.000-08:00

Седмица преди FUW Ultimate 2009 се спираме за последен поглед върху събитията за този последен за годината турнир. Кой какво казал, кой с кого се сбил, кой с кого ще се бие - всичко ще стане ясно тук.

Като за начало в пресконференция относно предстоящия си мач за FUW титлата Зото и другаря Ангелов запазиха привидно спокойствие и дори привидно бяха в приятелски отношения. Зото каза, че откакто е станал шампион постоянно слуша забележките на Ангелов относно себе си и се радва, че ще има шанса да му докаже, че става за шампион. Дмитрий пък изказа благодарност на феновете, на НР Китай и на Руската федерация за указаната подкрепа от завръщането му досега. Той каза, че е знаел, че рано или късно ще трябва да се изправи срещу Зото, след като двамата са имали сблъсък в края на Money in the bank мача, който донесе на Зото така желаното куфарче. Двамата подписаха договора за мача си и си стиснаха ръцете с обещание за много добър мач. Леко педалско, тъй като очаквахме да се сбият, но ще го преживеем.

Bulletproof е приел предизвикателство от Биров за Ultimate 2009. В откритото писмо на Роденият да бъде бог се казва, че му е писнало цяла година да служи като проходилка за някакви бъдещи псевдо-звезди и иска да докаже, че все още е на върха на хранителната верига и там ще си остане. Bullet, който заради Биров загуби отборните титли, е приел предизвиателството, за да отмъсти първо за титлите, а след това и за прецакването в Gold Rush турнира. NMP е казал на партньора си, че няма да се меси в "неговите дела" и ще се насочи към друго.

Това друго е "Отбор Лазаров". НикитУ официално представи своя тим, състоящ се от NMP, Дон Жуан Нужа, Терзов и техният капитан Xtreme. НикитУ изрази надеждите си (напразни, може би?), че тимът му ще победи и той ще стане едноличен главен мениджър на FUW. Шефката се появи по това време на интервюто, но не каза нищо. Вместо това хората й от Пороци ООД нападнаха "Отбор Лазаров" в гръб и се наложи охраната да се намеси.

Finally Real официално получиха мач за отборното злато, след като No More Bullets се отказаха от правото си на реванш. Йо и Файнъл бяха пребити преди няколко месеца от Дарт Радо и Дарт Гоперо, малко преди последните двама да се доберат до отборното злато. Сега Finally Real получават шанс за отмъщение и злато, а Ситовете... да докажат, че не са просто двама задръстени Star Wars фенове. (Дали?)

Oфициално е и че Бож ще се изправи срещу BK. BK каза, че едва се е справил с разочарованието да загуби пореден мач за титлата на FUW и тъй като е обещал да направи нещо невиждано до края на 2009 сега има намерение да спре победната серия на Бож (който не е губил мач от дебюта си до сега). Бож не даде обстоен коментар, а само каза, че с нетърпение чака шанса да се изправи лице в лице с BK.

Всичко е ясно и около женската титла - Силвия ще защитава срещу Ети, Шарлът и Нели в четворен мач. Кардът за тазгодишното издание на FUW Ultimate 2009 завършва с друг отборен мач - Асото и Валето най-накрая ще се изправят срещу Поникс и Дон Курлеоне, като има допълнително условие в мача - загубилият отбор се разпуска, победителите получават title shot за отборните титли. Eто го и целият кард:

-FUW Championship: ZoTTo (c) vs Comrade Dmitrii Angelov
-BK vs Boj
-Team LazarUv (Xtreme, NMP, Terzov, Don Juan Nuja) vs Пороци ООД (Reaper, Toro, Sasha, Nakren)
-FUW Tag Team Championship: DLOS (c) vs Finally Real
-Birov vs Bulletproof
-Fatal 4 Way Women's Championship: Silvia (c) vs Charlotte vs Nelly vs Eti
-AVP (Asoto & Valeto) vs Ponix & Don Kurleone

С това приключват новините от FUW. Сега ви остава (ако имате интерес все още) да чакате FUW Ultimate 2009, което ще се проведе на 2009. Годината за FUW приключва, но да видим как ще приключи за хората в нея. К*р за едни, титла за други, сълзи за трети. Аз искам ядене. Чао от Неназования коментатор за сега!

Препоръчани песни - Част 41

2009-12-13T00:00:00.000-08:00

Нова порция, налазвайте. Първите четири са новички, като само тази на Dan Balan е част от по-различен стил музика от всички останали. Последните четири пък са някои по-стари песни, които обаче също заслужават внимание. Интересно как мога да ви ориентирам какво слушам в момента, хах. Приятно слушане :)

ЛИНК ЗА АРХИВ С ПЕСНИТЕ

Royal Bliss - Save me
Thousand Foot Krutch - Welcome to the masquerade
Anberlin - True Faith
Dan Balan - Chica Bomb
Killing Joke - The Death and Resurrection Show
Boy Hits Car - Lovefurypassionenergy
Skindred - Nobody
Dope - Now or never

Прасе

2009-12-12T08:56:00.000-08:00

Мъртво. Убито за по-малко от 30 секунди, при това хем с пушка, хем с нож. След което опърлено и брутално разчленено. Ех... коленето на прасе е толкова забавен ритуал.

Преди няколко седмици (мисля) в един от постовете с множество тематики (Буламачите на Биров) споменах, че съм присъствал на ритуалното убийство на прасе и че съвсем скоро ме чака второ такова, което мога да опиша за незапознатите с малко по-големи подробности. Дори да не се интересувате идеята, че мога да влоша денят на някого с малко детайли ми допада. Да започваме...

Поради решение от страна на Старшият (also known as дядо ми) убийството се извърши на два етапа - първо прасето бе простреляно с пушка, като човекът, който направи това имаше доста интересен мерник и го простреля от упор точно над лявото око (свинско ляво, не мое). Тъй като животното умира изключително бавно след изстрел (тялото продължава да се движи няколко минути), а и кръвта му трябва да изтече от тялото, забиха нож във врата му. Мисля, че се реже трахеята, въпреки че после докато оглеждах раната си мислех "Трахеята не може да е там, копеле...". Както и да е. Важното е, че с дупка от оловни сачми в главата и прободна рана във врата прасето умира доста по-бързо. Тук искам да се оплача, че заради съвсем малко закъснение от моя страна и тоталната липсва на доверие към мен от колегите... убийци, нямах честта аз да пронижа вратът му. А се глася за този момент от миналата година... Най-вероятно следващата Коледа ще имам късмет.

Но да оставим настрана желанието ми да убия 170 кг животно собственоръчно и да продължа с разказа. Докато го придвижиха (посредством влачене, все пак казах, че е 170 кг) до мястото, където щеше да продължи обработката, от раната във врата не спираше да блика кръв. Да, блика. Случвало ми се е да гледам някой хорър (рядко, но все пак), в който режат нечий врат и кръвта изскача така, сякаш сърцето я изпомпва с някакво садистично удоволствие. Винаги съм си мислел "Това не може да става така.", но се оказа, че е доста близко до истината. Кръвта излизаше нагоре буквално на струя, като едно малко червено гейзерче. Тук е хубаво да спомена, че изглежда в тялото на подобно тежко животно има доста кръв (не ми се прави справка с Уикипедия, но би трябвало да е над 6-7 литра), която на всичкото отгоре не може да изтече наведнъж (което е нормално). Пръскаше ли, пръскаше. След това започна де тече леко, след това само от време на време. Но в общи линии от първоначалната рана кръв имаше постоянно. За момент и от устата на прасето, но езикът му, и фактът, че се съсири, прекъсна кървенето оттам.

След като бе преместено започна огнената част - две газови горелки започнаха да пърлят тялото му. Интересен начин да го почистиш от четината му (точната дума). Вече обгореното тяло се почиства с нож (все едно го бръснеш). Това се повтаря няколко пъти. Интересното при това прасе конкретно е, че мазнината от тялото му от топлината започна да тече през малки цепки в кожата и дори започна да цвърчи от огъня. Посмях се. Все едно го готвиш. След няколко обгаряния, остъргвания и измивания беше готово за разчленяване. Качва се на дървена маса, почиства се за последен път, след което започва рязането. Като за начало изрязаха муцуната му (устните и носа), тъй като представете си, т.нар. дзурла се яде. Ако бях във фейсбук щях да напиша само "Антон Биров не харесва това".

Малките деца харесват свински уши и току що изпечена кожа, но малките деца не виждат как се почистват тези неща и как изглеждат преди смъртта. Откакто съм замесен в процеса на убиване (последните 2-3 години, мисля) не ям такива неща. Ако бях снимал всичко етап по етап и вие щяхте да спрете. Мммммхм. След премахването на дзурлата се режат краката (прасето е обърнато по гръб). Интересното е, че те се разрязват по дължина в средата между двата пръста. Така до свивката на крака, където вече се отрязва долната част на крака и се взима за миене, защото (представете си) и краката се ядат. Това прасе бе счупило единия си крак при падането след прострелването и в едното му коляно (мисля, че е коляно) бе пълно с малки натрошени костици. Не е лесно да тежиш толкова и да ти пръснат черепа... все ще си счупиш нещо. Садпанда. След отстраняването на краката започва същинската част - с нож се прави малък кръст под врата и над корема (религиозен народ, какво да правиш...), след което се изрязва целия корем и се маха месестата част, за да се открие пътя към органите.

Тук вече няма какво да разкажа тъй като всеки път аз най-разумно го пропускам. Първо заради силната миризма. Повярвайте ми - колкото и добре да изглежда човек (важи и за животните, и за нас) ако го разпориш ще смърди. Това е нещо, което определено може да откаже човек от яденето през деня, а аз имах намерение да ям. Също така не мога да съм полезен по никакъв начин в работата по органите (някои от които се пекат почти веднага след като бъдат изкарани и се изяждат под формата на мезе - бъбреци, черен дроб, сърце, далак). Аз най-разумно изчаках да го изтърбушат, за да се върна на работа за следващата част, която за разлика от "изпразването" ми е интересна. Става дума за пренасянето на частите.

Да, всичко, което остане от прасето след като махнат органите, се реже на парчета (с големината на седалка на стол или малко по-големи), които се прибират в някакво студено място в изчакване на следваща обработка. В случая това студено място бе мазе. Моята работа бе да чакам да ми дават отрязаните парчета и да ги редя в това мазе. Мога да кажа, че върша много добре тази работа, защото усетът ми към изкуството (секунда за аплодисменти) ми помага в реденето на телесни части. Още предния път като го правих се хванах, че ги редя като пъзел - т.е. да има възможно най-малко място между парчетата. Те са с различен вид междуд другото. Има големи парчета дебело месо, има червено такова. Гръдния кош се дели на две части и се прибира. Гръбнакът, колкото и малко месо да има по него, също се прибира. Най-интересно за мен този път бе свързано с главата. Тъй като изглежда около свинския череп има повече месо, което да оформя лицето, колегите ми по дело махнаха това месо от черепа, при което се получи нещо като маска от свинско месо, с две дупки там, където бяха очите. Забавно.

След като парчетата бъдат прибрани идва завършекът на всичко - ядене. Доста ядене. И пиене, но това е по избор. Няма какво да ви описвам този момент, мисля, че всички сте запознати. Това е в общи линии. Догодина ако се сетя може и да намеря някой да снима. Също така дано догодина имам възможност аз да извърша пробождането във врата, защото това не ми дава мира. Killing cats only is soooo two years ago XD

Моето творчество... Част 39: Nihilanth

2009-12-10T02:52:00.000-08:00

От доста време не съм качвал някоя от рисунките си и май е време. Рисувам адски рядко в последните месеци, затова и "Моето творчество..." стои така пусто. Но да се надяваме, че покрай коледните празници ще ме удари музата и ще се занимавам по-често. Това, което има честта да видите отдолу, е моя... вариация на главният бос от Half-Life 1. Фактът, че не бях превъртял играта, не ми даваше мира и след като го направих нарисувах последният бос, който въпреки че не изглежда като най-опасното извънземно в историята е точно това. Но стига приказки. Последно нещо: допада ми да рисувам бебета-изроди. Това е ужасно...

FUW Gold Rush 2009 - Резултати

2009-12-09T00:00:00.000-08:00

“Цял живот преследваме богатството, което ще ни накара да се чувстваме повече мъже. И когато го открием осъзнаваме, че това, което е задоволило егото ни е не то, а фактът, че сами сме успяли да изкачим върха.”

Добре дошли с краткия (в сравнение с всичко досега) преглед на случилото се на Gold Rush. Поради намалелия интерес (което е нормално) FUW ще достига до вас в малко по-различен вид и не кой знае колко подробно, тъй като вас ви мързи да четете (или изобщо не го правите), а мен ме мързи да пише. Но да не губим време, а да се насочим към случилото се на датата 9 декември 2009.

1.Toro/Sasha (Пороци ООД) vs. Xtreme/Boj – в първият мач за вечерта, зеленото човече в Пороци ООД Саша се обедини с недоволния в последно време Торо, за да се изправят срещу Xtreme и Бож. Мачът беше тежък и за двата отбора, като в един момент Торо просто реши да си тръгне и заряза Саша сам срещу двама. Това доведе до комбинация от БОЦ (Ритник в брадичката) и MMVДБА (Педигри) от Бож и Xtreme, и победа за тях.

-Зад кулисите вбесената Шефка се изправи очи в очи с Торо, крещейки му за това, че не си е тръгнал в средата на мача. Той отговори, че е очаквал помощ, като Шефката контрира с изказването, че Reaper е бил зает в подготовка за мачовете си, а Накрен трепери в съблекалнята, заради мача си с Терзов. Торо отвърна, че щом те не са загрижени за Пороци ООД може би и той не трябва да е, внасяйки още смут в редиците на групата. Тъжна панда за тях...

2.Gold Rush Tournament Semi-final: Spasimir “Reaper” Filipovich vs Don Juan Nuja – двамата доскорошни партньори и бивши отборни шампиони се изправиха за пръв път един срещу друг в един ожесточен мач, който не мина и без кръв – Нужа нарани ръката си на металнит стълби, а главата на Рийпър бе разранена след удар в един от стълбовете на ринга. В крайна сметка Уинтър послужи като добра помощничка и разсея Нужа, за да даде възможност на Рийпър да го победи и да се класира за финала.

-Зад кулисите на пътя на Бож се изпречи BK, който не пропусна да му обясни, че за разлика от Бож знае как да получава това, което пожелае и тази вечер ще се бори за титлата. Бож само се усмихна и го нарече смешник, припомняйки на BK, че докато „The Underclass Hero” е губил доста мачове, Бож не е губил нито един откакто е в компанията. BK отвърна, че това е само защото не са се изправяли един срещу друг, при което коментара на Бож бе „Естествено. Защо да се бия с теб след като знам, че не ставащ?”. Последва атака на BK, който блъсна неколкократно Бож в апаратурата зад кулисите и му каза да гледа главния мач, за да види какво значи истинска победа. Агресивен BK, определено...

3.Gold Rush Tournament Semi-final: Don Kurleone vs Comrade Dmitrii Angelov – впечатляващ мач между двамата, показал, че Курлеоне все още има желание да се окичи със злато. Това обаче не стана, след като Ангелов успешно го просна с ритник в лицето последван от Choking Spinebuster, за да се класира на финала заедно с Reaper.

-След махането на Другаря Ангелов от ринга там се появиха Асото и Валето, които започнаха да ритат Дон Кур до появата на Поникс, който просна и двамата, преди Доби Т да го спъне, правейки го жертва за двамата му бивши приятели.

-Шефката направи посещение в женската съблекалня, където напрежението бе на път да срине покрива – Ети, Нели и Силвия бяха пред сбиване, като другите едва ги спираха. Шефката заяви, че случилото се през последните месеци е показало, че докато трите не се изправят една срещу друга за титлата нищо няма да приключи. Но също така другите момичета в компанията също заслужават шанс за златния сутиен и не трябва да бъдат пренебрегвани на най-голямото шоу за годината. Точно за това Шефката назначи четворен мач за тази вечер, като победителката от него ще получи място в мача за титлата на FUW Ultimate 2009, включващ Силвия, Нели и Ети.

4.Terzov vs Nakren – двамата бивши партньори застанаха за втори път на един ринг и този път Terzov изля цялата си злоба върху по-младия Накрен. DJ-a победи, след което на рампата се появи НикитУ ЛазарУв и помоли Терзов да го придружи за важен разговор.

-В интервю с Алекс Благия, Зото заяви, че не се притеснява от BK, нито от уж добронамерените подмятания на Другаря Ангелов, нито от факта, че Пороци ООД все още искат да го скалпират. “Ша ги еба всичките”, беше основният му коментар.

5.Fatal 4 Way Match: Winter vs Dobby T vs Jerry Hatehairy vs Charlotte – Силвия бе на коментаторската маса, докато се решаваше коя ще е третата й опонентка за Ultimate 2009. По време на мача бяха създадени краткотрайни съюзи между Шарлът и Доби, както и между Джери и Уинтър, но в течение на битката и двата пропаднаха. Четирите дадоха всичко от себе си за победата, като накрая тя отиде в ръцете на Шарлът, след като тушира Уинтър след невероятно дясно круше в челюстта.

-След мача Силвия се качи на ринга и просна Шарлът със златния сутиен, но Ети и Нели пристигнаха на ринга и шампионката разумно се оттегли. Двете обаче решиха, че няма да си тръгнат просто така и понаритаха Шарлът, след което гледайки се злобно се оттеглиха от ринга.

6.Gold Rush Tournament Final: Spasimir “Reaper” Filipovic vs Comrade Dmitrii Angelov – отново брутален мач, в който двамата дадоха всичко от себе си за победата. Главата на Рийпър бе повторно разкървавена, а същото стана и с веждата на Ангелов след брутален удар със стол зад гърба на съдията. В края на мача Рийпър закова Копие и вдигна Другаря за Jackhammer, но той се измъкна и контрира с хватката за предаване „Сърп и чук” (Modified Armbar). За да не приключи мача със счупена ръка Рийпър се прунуди да се предаде... и по този начин Ангелов си спечели мач за титлата на FUW Ultimate 2009!

-В края на мача НикитУ ЛазарУв излезе на ринга, за да поздрави победителя, когато там се появи и Шефката, бясна, че представител на Пороци ООД няма да се добере до главния мач на най-голямото шоу за годината. Тя каза, че й е писнало от глупавите решения на НикитУ и от това, че закопава „нейните хора”. Той отвърна, че не му пука. След няколкоминутно каране Пороци ООД дойдоха на ринга в цялата си прелест и обградиха НикитУ. Той предложи на Шефката крайно решение – отборен мач между нейните хора и отбор от хора, които той е подбрал. Ако победят Пороци ООД Шефката отново става едноличен главен мениджър. Ако победят хората на НикитУ... властта отива изцяло в неговите ръце. Шефката прие с насмешка, след което Xtreme, Terzov и Дон Жуан Нужа дойдоха на ринга. Шефката каза, че са с 1 по-малко от нужното, когато музиката на NMP зазвуча и той с усмивка на лице се домъкна на ринга, след което се здрависа с НикитУ... секунда преди двата отбора да се сбият.

8.FUW Championship: ZoTTo © vs BK – страхотен main event с много драма. Въпреки всичките си опити BK не успя да задържи рамото на Зото за три и след един брутален (трети подред) Chocolate Spinebuster мачът приключи в полза на шампиона. След гонга BK започна да спори със съдията, когато Бож се появи на ринга и го просна с БОЦ в лицето, след което си тръгна доволен. На ринга обаче дойде Другарят Ангелов и двамата със Зото приключиха шоуто, взирайки се един в друг.

Това беше краткия (надявам се) преглед на всичко, случило се на Gold Rush. Който го прочел – прочел, който не – здраве да е. Следваща спирка – Ultimate 2009!

FUW Title Histories

2009-04-12T21:00:00.000-07:00

Тук ще бъдат събрани всички истории на титли в хронологичен ред + дата на спечелване - дата на загубване. Ще има добавена история и за всяка важна длъжност в компанията. При повторно шампионство със златни букви и в скоби ще бъде записвано поредното царуване с дадената титла. В квадратни скоби и в червени букви пък е обозначено колко успешни защити са направили шампионите досега/преди да загубят титлата.

PS (13.04.09): Постът вече в полускрит, за да не си спойлне някой резултатите от невидяно шоу. Така че който се интересува да цъка на линка за преглеждане на целия пост.

FUW Championship History
1.BK [4] - oт 06.07.08 до 14.09.08
2.Birov [3] - от 14.09.08 до 28.12.08
3.Boj [3] - oт 28.12.08 до 31.03.09
4.Xtreme [5] - oт 11.04.09 до 25.08.09
5.ZoTTo [2] - от 25.08.09

FUW Tag Team Championship History
1.AVP (Asoto & Valeto) [1] - от 27.07.08 до 31.08.08
2.No More Bullets (Bulletproof & NMP) [1] - oт 31.08.08 до 14.09.08
3.AVP (Asoto & Valeto) (2) [0] - oт 14.09.08 до 27.10.08
4.Reaper & Nojara [3] - oт 27.10.08 до 28.12.08
5.Теrzov & Nakren [2] - от 28.12.08 до 03.03.09
6.Finally Real (Yo The Real & Final) [1] - от 03.03.09 до 10.04.09
7.Reaper & Nojara (2) [0] - oт 10.04.09 до 31.04.09
8.Birov & BK [1] - oт 31.04.09 до 28.06.09
9.No More Bullets (Bulletproof & NMP) (2) [2] - от 28.06.09 до 10.10.09
10.Dark Lords of the Sith (Darth Rado & Darth Goper) [0] - от 10.10.09

FUW Bra Championship History
1.Dobby T [1] - oт 28.12.08 до 14.02.09
2.Nelly [2] - oт 14.02.09 до 05.06.09
3.Veronika [0] - от 05.06.09 до 27.06.09
4.Nelly (2) [1] - от 27.06.09 до 24.08.09
5.Silvia [2] - от 24.08.09

Other accomplishments:
2008 Gold Rush Winner - Boj
2009 Money in the bank Winner - ZoTTo

General Managers:
1.Don Kurleone - от 29.06.08 до 10.08.08
2.Kleopatra (заместваща) - от 10.08.08 до 31.08.08
3.Don Kurleone - от 31.08.08 до 07.09.08
4.Shefkata - от 07.09.08 до 31.04.09
5.Shefkata & НикитУ ЛазарУв - от 31.04.09

FUW Past Results 2008-2009

2009-03-22T12:00:00.000-07:00

Реших, че няма да е лошо да има един архив с резултати от предишните event-и. Вече няма седмични шоута, така че няма лошо да има всички резултати на едно място. Малко пояснение: в началото на всеки event има мач, след който в скоби е написано Xclusive Match. Това означава, че мачът се е провел на междинното шоу FUW Xclusive точно преди event-a. В датата пък, там където е отбелязан денят, има линк за даденото шоу. Това е. За да видите резултатите прегледайте целия пост.

2008 Pay-per-views' only results:

FUW BeachBattle 2008 - 27 юли 2009
-КоЦкаР defeated Veronika
-Drinking Battle: Sasha defeated ZoTTo
-First Blood Match: Comrade Dmitrii Angelov defeated Terzov
-First-ever FUW Tag Team Championship: AVP (Asoto & Valeto) defeated No More Bullets (Bulletrpoof & NMP) - First champions
-Triple Threat FUW Championship: BK (c) defeated Xtreme, Birov

FUW When the sky falls - 24 август 2008
-Terzov & Nakren defeated Comrade Dmitrii Angelov & Sasha
-Boj defeated Reaper
-No1 Contender's No DQ Match: Birov defeated Xtreme
-FUW Championship: BK (c) defeated KoЦкаР
-TLC Match for FUW Tag Team Championship: AVP (Asoto & Valeto) (c) defeated No More Bullets (Bulletrpoof & NMP), RCPRC (Borko & Niksan)

FUW Enslaved - 14 септември 2008 (Steel Cage Matches only)
-Tag Team Gauntlet Match: Reaper & Nojara defeated Terzov & Nakren, Don Kur & KoЦкаР, W-D-E (Borko & Niksan), Finally Real (Yo The Real & Final)
-Xtreme defeated Veronika
-Sasha defeated Comrade Dmitrii Angelov
-FUW Tag Team Championship: AVP (Asoto & Valeto) defeated No More Bullets (Bulletrpoof & NMP) (c) - New Champions
-ZoTTo defeated Kurdavee
-FUW Championship: Birov defeated BK (c) - New Champion

FUW Gold Rush - 27 октомври 2008
-Gold Rush Tournament - Semifinal: Don Kurleone defeated Bulletproof
-Gold Rush Tournament - Semifinal: Boj defeated КоЦкаР
-Chain Match: Sasha defeated Comrade Dmitrii Angelov
-FUW Tag Team Championship: Reaper & Nojara defeated AVP (Asoto & Valeto) - New Champions
-Gold Rush Tournament Final: Boj defeated Don Kurleone
-FUW Championship (Special Guest Referee: BK): Birov (c) defeated ZoTTo

FUW Riot! - 23 ноември 2008
-FUW Championship: Birov (c) defeated Comrade Dmitrii Angelov
-Birov's Bitches Coalition (Nelly, Eti, Veronika) defeated Silvia, Dobby T, Kleo
-Fatal 4 Way Elimination FUW Tag Team Championship: Reaper & Nojara (c) defeated AVP (Asoto & Valeto), RCPRC (Borko & Niksan), Finally Real (Yo The Real & Final)
-5-on-5 Elimination Match: Team Boj (Boj, BK, Sasha, Bulletproof & ZoTTo) defeated Team Birov (Birov, Xtreme, Don Kurleone, Inferno, КоЦкаР)

FUW Ultimate 2009 - 28 декември 2008
-FUW Tag Team Championship: Terzov & Nakren defeated Reaper & Nojara (c) - New Champions
-No1 Contender's Match: Don Kurleone defeated КоЦкаР
-Match for the mask: Bulletproof defeated Inferno
-First-ever FUW Bra Championship - Six-way match: Dobby T defeated Nelly, Veronika, Silvia, Kleo, Eti - First Champion
-Xtreme defeated Sasha
-ZoTTo defeated BK
-FUW Championship - No DQ Match: Boj defeated Birov (c) - New Champion

2009 Event History:

FUW A New Era - 19 януари 2009
-Darth Rado defeated Comrade Dmitrii Angelov
-BK defeated Toro
-НикитУ ЛазарУв defeated Xtreme
-Birov & Nelly defeated Don Kurleone & Kleo
-FUW Bra Championship: Dobby T (c) defeated Veronika
-FUW Tag Team Championship - Tables Match: Terzov & Nakren (c) defeated Reaper & Nojara

FUW Battle of one - 4 февруари 2009
-Kurdavee defeated Ponix (Xclusive Match)
-Insane defeated Bulletproof
-KоЦкаР defeated ZoTTo
-FUW Tag Team Championship - Triple Threat Match: Terzov & Nakren (c) defeated Finally Real, Borko/Niksan
-Nelly defeated Kleo
-Xtreme defeated НикитУ ЛазарУв
-FUW Championship - Triple Threat Match: Boj (c) defeated Birov, Don Kurleone

FUW St.Valentine's Day Massacre - 13 и 14 февруари 2009
-Nelly & Eti defeated Dobby T & Veronika (Xclusive Match)
-Triple Threat No DQ Match: BK defeated KоЦкаР, Dido
-No More Bullets defeated Pekazh & Insane
-FUW Bra Championship: Nelly defeated Dobby T (c) - New Champion
-Toro defeated Kurdavee
-You're Fired Match: Finally Real defeated Borko/Niksan
-FUW Championship - First Blood Match: Boj (c) defeated Don Kurleone

FUW Dying Freedom - 2 и 3 март 2009
-Darth Rado defeated Valeto (Xclusive Match)
-No DQ Match: КоЦкаР defeated Dido
-Nojara & Reaper defeated Borko/Niksan
-Fatal 4 Way No1 Contender's Match: Xtreme defeated Birov, BK, ZoTTo
-6-way Bra and Panties Match: Winter defeated Jerry, Eti, Silvia, Kleo, Mileto
-FUW Tag Team Championship: Finally Real defeated Terzov/Nakren (c) - New Champions
-Ladder Match for 1 night with Dobby T: Asoto defeated Veronika

FUW Land of Confusion - 21 и 22 март 2009
-Insane defeated NMP (Xclusive Match)
-FUW Bra Championship: Winter defeated Nelly by DQ
-Birov & BK defeated Toro & ZoTTo
-Inferno Match: Bulletproof defeated Pekazh
-FUW Tag Team Championship: Finally Real (c) defeated Terzov/Nakren
-Eti & Jerry defeated Silvia & Kleo
-FUW Championship: Boj (c) defeated Xtreme

FUW Stalemate - 10 и 11 април 2009
-Triple Threat Match: Bulletproof defeated Toro, Insane (Xclusive Match)
-FUW Bra Championship: Nelly (c) defeated Winter
-3-on-1 Handicap Match: AVP defeated Darth Rado
-Dido & Silvia defeated КоЦкаР & Mileto
-Triple Threat FUW Tag Team Championship: Reaper/Nojara defeated Finally Real (c), Terzov/Nakren - New Champions
-FUW Championship - Elimination Chamber Match: Xtreme defeated ZoTTo, Birov, BK, Bulletproof, Don Kurleone - New Champion

FUW So Close - 31 април и 1 май 2009
-Silvia defeated Kleo (Xclusive Match)
-Nelly & Eti defeated Winter & Jerry
-Toro defeated Ponix
-FUW Tag Team Championship: Birov/BK defeated Reaper/Nojara (c) - New Champions
-Insane defeated Don Kurleone
-All or Nothing Match: Dido defeated КоЦкаР
-FUW Championship: Xtreme (c) defeated ZoTTo

FUW Sick of it - 5 и 7 юни 2009
-FUW Tag Team Championship: Birov & BK (c) defeated Reaper/Nojara (Xclusive Match)
-Fatal 4 Way Tag Team Elimination Match: No More Bullets (Bulletproof & NMP) defeated Finally Real (Yo The Real & Final), Reaper/Nojara, AVP (Asoto & Valeto)
-MITB Qualification Match: ZoTTo defeated Don Kurleone
-FUW Bra Championship: Veronika defeated Nelly (c) - New Champion
-Winter vs Jerry Hatehairy - no contest
-Dido defeated Insane
-Triple Threat FUW Championship: Xtreme (c) defeated Birov, BK

FUW The First Anniversary Show - 27 и 28 юни 2009
-Nelly & Silvia defeated Veronika & Eti (Xclusive Match)
-Toro defeated Xtreme (Xclusive Match)
-MITB Qualification Match: Nakren defeated Terzov (Xclusive Match)
-MITB Qualification Match: Comrade Dmitrii Angelov defeated Darth Rado (Xclusive Match)
-FUW Bra Championship: Nelly defeated Veronika (c) - New Champion
-Break-Up Match: Finally Real (Yo The Real & Final) defeated Nojara/Reaper
-Money in the bank Ladder Match: ZoTTo defeated Nakren, Asoto, Valeto, Comrade Dmitrii Angelov, Dido
-Boj defeated Insane
-FUW Tag Team Championship: No More Bullets (Bulletproof & NMP) defeated Birov/BK (c) - New Champions
-FUW Championship: Xtreme (c) defeated Toro

FUW Pure Hatred - 19 и 20 юли 2009
-Winter & Jerry Hatehairy defeated Dobby T & Charlotte Schmeichel
-Ambulance Match: Boj defeated Insane
-FUW Championship: Xtreme (c) defeated Sasha
-FUW Bra Championship: Nelly(c) defeated Eti
-Finally Real (Yo The Real & Final) defeated PoniX & Don Kurleone
-First Blood Match: BK defeated Birov

FUW Unstable - 4 и 5 август 2009

-Six-way Match: Silvia defeated Veronika, Charlotte Schmeichel, Dobby T, Jerry Hatehairy, Winter

-ZoTTo defeated Dido

-Triple Threat Match (Loser is fired): Darth Rado defeated КоЦкаР (fired), Comrade Dmitrii Angelov

-Birov & Nelly defeated BK & Eti

-Xtreme defeated Nakren

-FUW Tag Team Championship: No More Bullets (Bulletproof & NMP) (c) defeated Finally Real (Yo The Real & Final)

FUW BeachBattle 2009 - 24 и 25 август 2009
-FUW Tag Team Championship: No More Bullets (Bulletproof & NMP) (c) defeated AVP (Asoto & Valeto)
-Boj defeated Toro
-Triple Threat FUW Bra Championship: Silvia defeated Nelly (c), Eti - New Champion
-Hair vs Hair Match: Charlotte defeated Jerry Hatehairy
-Money in the bank On-the-line: ZoTTo defeated Spasimir "Reaper" Filipovich
-Five-Way FUW Championship: Xtreme (c) defeated Sasha, Birov, BK, Darth Rado
-FUW Championship (Money in the bank Cashed-In): ZoTTo defeated Xtreme (c) - New Champion

FUW When the sky falls - 11 и 12 септември 2009
-Triple Threat Match: Sasha defeated Nakren, Toro
-Asoto defeated Ponix
-FUW Bra Championship: Nelly defeated Silvia (c) by DQ
-Dark Lords of the Sith (Darth Rado/Darth Goper) defeated No More Bullets (Bulletproof/NMP)
-Reaper defeated KoЦкаР
-FUW Championship - Ladder Match: ZoTTo (c) defeated Xtreme

FUW Enslaved - 9 и 10 октомври 2009
-Steel Cage Match: Birov defeated КоЦкаР
-Comrade Dmitrii Angelov defeated Don Juan Nuja
-FUW Bra Championship: Silvia (c) defeated Nelly
-Winter defeated Charlotte
-FUW Tag Team Championship - Steel Cage Match: Dark Lords of the Sith (Darth Rado/Darth Goper) defeated No More Bullets (Bulletproof/NMP) (c) - New Champions
-FUW Championship - Steel Cage Match: ZoTTo (c) defeated Sasha

Това е засега. Ще се ъпдейтва редовно ;)

Филмово-ориентирани бръщолевения

2009-12-06T02:11:00.000-08:00

Свободното време влияе зле на човек. Свободното време в съчетания с компютър и интернет влияе още по-зле на човек. Представете си какво ми е на мен като не съм човек.

Да, да, да, време е отново да попиша ей така, за спорта, за да разпусна, да изкарам някои неща от главата си и може би дори да дам насоченост на ежедневието ви. Да ви дам цел в живота, тъй като все пак аз съм нещо като пътеводна светлина за непросветените. Аз водя душите ви към нови измерения, към места където никога не сте били.

Ахахаха, горният абзац се получи доста яко сектантски. Всъщност нямам никакво намерение да ви давам цел в живота. Вашите животи не са мой проблем, както и моят не е ваш. Но това не пречи да си споделяме, нали? Все пак всички сме приятели в Facebook, хъхъ.

Като за начало искам да споделя намерението си да изгледам доста филми през идната година. Едва в края на 2009-а се концентрирах върху гледането на разни американски ленти, целящи да донесат пари на създателите си, като най-забавното е, че благодарение на пиратството (тази дума вече не се използва така често...) го направих за без пари. Определено наваксах с 3D анимациите - Up, Wall-E, Cloudy with a chance of meatballs... Все забавни филмчета, като първите две не бяха лишени и от драма. Наистина странно е как може някакво създадено на компютър роботче да ти стане симпатично, но изглежда човешката психика е способна да съжалява всичко, което има тъжен поглед и издава пред-самоубийствени звуци. Както и да е, харесаха ми и не съжалявам, че отделих време (което всъщност имам в излишък), за да ги гледам. Гледах и нещо по-сериозно, а именно Inglorious Basterds, новото отроче на Тарантино, което ме остави силно впечатлен. Високи нива на насилие на места, изключително бавни и спокойно, но много добре построени диалози, липса на линейност в действието, т.е. за разлика от повечето филми когато нещо в този филм се прецака сякаш е станало заради проста случайност. Страхотен филм, определено един от най-добрите (ако не и най-добрия) според мен за годината. Препоръчвам го с две ръце, два крака, две глави.

Но да зарежем това какво съм гледал досега и да се фокусираме върху това, което ще имаме възможност да видим до края на тази и в началото на следващата година. Подготвил съм няколко трейлъра на филми, които ще гледам по един или друг начин (да се разбира като "или ще дам пари да ги гледам на кино, или най-нагло ще ги дръпна от някой торент тракер). Започваме с изреждането на трейлърите, ако има проблем с някой линк ме информирайте, моля:

Prince of Persia: The Sands of Time
Avatar
Legion
The Wolfman
Ninja Assassin
Clash of the titans
Kick-Ass
Daybreakers
Tim Burton's Alice in Wonderland

За всеки от тези филми (списъкът е доста непълен, но всичко с времето си, ще стане по-голям) мога да кажа по няколко думи, но за момента няма смисъл. Хубаво е само да спомена, че няма нито един сериозен филм (поне по моя преценка) и искам да гледам всеки един само с идеята забавление. Ще кажа нещо само за Ninja Assassin, тъй като вече е по кината. Не съм фен на филмите, в които се набляга на японските бойни изкуства... всъщност допадат ми някои от тях, така че може би не се изразих правилно. Ще пробвам пак. Не съм фен на японците в американски филми. Не ми се връзва някак. Интересът ми към това заглавие идва най-вече от факта, че Уашовски Брадърс (или по-скоро брат и сестра вече) са замесени поне като продуценти в лентата, а дори от трейлъра това се забелязва. Ако не са се месили лично, то поне са били вдъхновение за създателите на филма. Който дава парите той поръчва музиката. Стара мъдрост на свирачите-мечкари.

И тук идва моментът да споделя едно свое интересно наблюдение. В последно време имайки предвид множеството римейкове и продължения на вече изтъркани франчайзи (хорърите ги съсипват от римейкване) бях загубил надежда за бъдещето на Холивуд. Еднакви неща, еднакви истории, отново и отново. Ето обаче, че има свежест. Има светлина в тунела на кино забавлението. Филм на ангелско божествена тематика, сериозни филми с истински вампири и върколаци (намиг, намиг), да се надяваме успешен филм по игра... което ме подсеща, че е крайно време хора, чието име е различно от "Уве Бол", да се захванат с това да правят добри филми по успешни компютърни и видео игри. Историите там са с голям потенциал за пренасяне на киноекран, стига някой да се сети. Наскоро писах по тази тема, няма да задълбавам отново.

Интересно... изобщо не започнах този пост с идеята да бъде филмово ориентиран, но така се получи. Е, дано се е получило добре и дано сте набелязали поне някой филм, за който да си дадете парите през идните месеци. Чао засега от мен, оставам в обятията на втория сезон на "Dexter".

PS: Като казах Декстър се сетих за една велика реплика. Трябва да се спомене! Та:

"Don't go down that emotional road, just go down on her. It's easier and it keeps her distracted."
Angel, "Dexter" Season 1

FUW - Четвъртфиналите на Gold Rush турнира.

2009-12-06T00:00:00.000-08:00

Минаха квалификациите, дойде време и за четвъртфиналите. Някой ще спечели Gold Rush турнира, както и шанс да стане FUW Champion на "FUW Ultimate 2009" в края на годината. Време е да прехвърлим резултатите и от четвъртфиналите, които определиха двете полуфинални двойки в състезанието.

В първият мач Спасимир Филипович, познат и като Reaper, успя да надделее над Bulletproof, въпреки че NMP беше в ъгъла на своя човек. Пороци Inc., в лицето на Накрен и Торо, се намесиха в мача. NMP се опита да ги спре, но стана тяхна жертва. Winter се опита да помогне на приятеля си Reaper, но намесата й бе предотвратена от Bullet, който я изхвърли извън ринга. Той обаче бе разконцентриран от поява на Биров на рампата, която даде шанс на Reaper да просне Bullet с Копие и Jackhammer и да се класира за полуфиналите. Така, след намеса на цели 4 души, Bullet не можа да се класира напред. След самия мач, в сегмент зад кулисите Reaper благодари на колегите си в Пороци ООД за помощта, като Торо го конфронтира с думите: "Направих го защото Шефката ми заповяда, не защото ми пука дали ще продължиш или не.", с което засили подозренията, че може би не е доволен от позицията си в групата. Яко интрига!

В следващият мач Дон Жуан Нужа записа втора поредна победа в сингъл кариерата си, побеждавайки този път Йо Дъ Риъл, след един доста контрастен (по отношение на размера... на мускулите) мач. Така единият полуфинал ще изправи един срещу друг двамата бивши партньори Рийпър и Нужа, които имаха търкания и заради Winter. Х*й глава затрива. В случая може би две...

Другарят Ангелов продължи да впечатлява със значителна победа срещу Накрен в третия четвъртфинал. Той не само победи малкия потенциален drug addict, но и след мача отправи две послания - едното към Пороци ООД, казвайки им че това е била само първата жертва от всички, а след това се обърна и към феновете, за да им каже, че би бил с пъти по-добър шампион от "притеснения и несигурен в себе си Зото". В последния четвъртфинал Валето беше победен от Дон Курлеоне, въпреки опити за намеси от страна и на Поникс и на Валето. Мачът приключи чисто, след като Курлеоне заби своя Money Shot от последното въже върху Валето. Eто и резултатите накратко:

-Spasimir "Reaper" Filipovich defeated Bulletproof
-Don Juan Nuja defeated Yo The Real
-Comrade Dmitrii Angelov defeated Nakren
-Don Kurleone defeated Valeto

Ето как изглеждат и предстоящите полуфинали:

-Spasimir "Reaper" Filipovich vs Don Juan Nuja
-Don Kurleone vs Comrade Dmitrii Angelov

Един от тези четиримата ще отиде на Ultimate 2009 като главен претендент, като при това никой от тях не е бил шампион. Планът на НикитУ за момента работи и млади хора получават големи шансове. Да видим дали това ще продължи така и занапред.

Ритник в главата, брой 10: Умага почина, WWE TLC предстои, повече внимание за младите кечисти.

2009-12-05T10:19:00.001-08:00

Не мога да не започна този брой на "Ритник в главата" с няколко думи за Умага. Еди Фату, познат на WWE феновете и като Джамал и Умага, почина по-рано днес (или вчера, щатското време ме бърка) след два поредни сърдечни удара. Фату никога не е бил сред фаворитите ми, но не мога да пренебрегна факта колко бързо се издигна от ре-дебюта си като Умага в средата на 2006-та до началото на следващата година, когато направи може би най-запомнящия се мач в кариерата си срещу Сина. Определено ставаше все по-добър в стила си и макар образът му да не ми беше симпатичен беше някак по-шарен и разнообразен на фона на останалите хийлове, играещи еднообразни образи на надути младоци. Не знам дали инфаркта е причинен от друго или от проблемите на Фату с забранени вещества (два пъти е нарушавал правилата на WWE за стероидни вещества), но това няма и значение. Кофти е, че млад кечист (34 години) почива докато кариерата му все още има шанс за по-голямо развитие.

Но и такива неща се случват в живота. Жалко наистина за Умага, жалко за семейството му. Жалко и, че pro wrestling бизнесът продължава да дава жертви, но изглежда това не може да бъде предотвратено. Сега обаче продължаваме с "Ритник"-а и другите теми за днес. Ще започна с това, че съм доста доволен от това, което виждам и в двете шоута през последните седмици. Силно се набляга на младите звезди, дава им се повече ТВ време, което не може да не ме радва. Има и някои кофти моменти (като изглежда тотално прекратения пуш за Джак Суагър), но пък за сметка на това други хора получават сериозно внимание.

Дрю МакЕнтайър (изглежда брутално като е написано с кирилица) получава много приятен и обещаващ пуш, макар и леко подобен на този, който Долф Зиглър получаваше доскоро. Според мен обаче при МакЕнтайър има по-голям шанс нещата да се получат и след два спечелени midcard фюда (срещу R-Truth и Финли) сега има сериозна вероятност да стане IC шампион на WWE TLC. Според мен това е по-добрият вариант, тъй като Морисън има нужда да се оттърве от титлата и да се насочи към нещо по-сериозно през 2010. МакЕнтайър (с подходящи противници) пък може да направи един добър рън с нея, а не да получи някакъв уникално бърз Main Event Push, като този, който получава...

Шеймъс. Снежанка. Човекът без никакъв тен. Антипигментаторът. За едва два (най-много три месеца) Шеймъс се добра до мач за най-важната титла в компанията. Проблемите обаче идва от друго. Първо, през тези два месеца той почти нямаше вражди (освен може би поредицата мачове с Голдъст, която не спечели кой знае колко убедително). Мачкаше най-вече джобъри, като това не е начина да подготвиш човек за WWE Title мач. Второ, това е едва втората му PPV поява, а ще е за най-важната титла в компанията. Трето, изправя се срещу човекът, свикнал да мачка непобедими противници в мачове за титлата, човекът, спиращ пуш на някой новак без проблем - г-н Джон "Е ся ти ебах майката" Сина. При това в Tables мач. С други думи Шеймъс ще бъде брутално тръшнат през маса, след което ще бъде изплют от Сина. Най-кофтито е, че това може и да е началото на залеза за неговата много зелена кариера, тъй като хората, които Сина е помлял рядко ги чака нещо добро. Ако бяха развили Суагър по правилния начин сега той можеше да е на мястото на Шеймъс, но вместо това в последните месеци те изобщо не му обръщаха внимание и сега Суагър дори за претендент за US титлата не може да бъде използван без няколко победи. Проблемът ми в случая е, че Шеймъс е прекалено зелен. Да, внася свежест в main event-a, но според мен шансовете му за победа са изключително малки, като при това бързото качване до върха ще доведе до по-болезнено падане.

Като се заговорих за WWE TLC е хубаво да кажа, че според мен това PPV се очертава доста свежо и интересно. Шеймъс е в единия мач за титла. Батиста-Тейкър сме ги гледали доста пъти през 2007-а, но пък винаги мачовете им се получаваха добри, така че нямам против да ги видим още веднъж като този път Батиста е явен хийл (което прави нещата по-интересни). Крисчън най-накрая намери потенциален човек, който да му вземе титлата в лицето на Шелтън Бенджамин, след като WWE отказваха в продължение на месеци да дадат титлата на Ригъл (което нямаше да е лошо решение според мен). Не само, че има шанс Крисчън да загуби титлата от Шелтън, ами и мачът им е Ladder мач, което определено е нещо, което си струва да се види. Както вече казах съм доволен и че МакЕнтайър получава мач за ИК титлата срещу Морисън. Последният обявен засега мач, този между DX и Jerishow за отборните титли, също е нещо, което от доста време искам да видя. WWE според мен прекалено много се забавиха с него като възможност за буукването му имаше дори на SummerSlam. Все пак решиха да изчакат, което може би беше добра идея, защото Jerishow се утвърдиха като шампиони, а и DX направиха солиден feud с Legacy, който определено си струваше гледането. Като цяло WWE TLC не очаквам да разочарова откъм мачове. На хартия нещата изглеждат много добре, ще видим обаче какво ще се получи всъщност.

Това, което очаквам да бъде добавено към card-a е мач между Мишел МакКуул и Мики Джеймс. Определено това е най-добре билдната женска вражда от много време и нямам нищо против на двете да бъде отделено време на PPV-то, за мач 1 на 1 за Women's Championship-a, даже според мен ще е грешка ако това не бъде направено и вместо това мачът между двете се състои в SD. Искам женски мач на PPV... нещо не е наред.

Всъщност доста неща са наред. В последния месец на WWE им светна, че е крайно време да направят нещо с продукта си. Рязкото внимание за по-младите звезди, добрия и свеж кард на WWE TLC, слуховете за сериозни промени в ECW ако не и махането му... всичко това говори за раздвижване, нещо, което определено е нужно на компанията в момента. Ще наблюдаваме с интерес. За този път това бе краткия ми коментар, скоро пак.

Храна

2009-12-02T03:36:00.000-08:00

Този пост трябваше да бъде написан снощи, но поради причини, които ще посоча по-долу, това не се случи и се заемам с него едва сега. За какво иде реч ли? За ядене, въпреки че май става ясно от не дотам точното заглавие. Вчера ядох. Не, че не ям всеки ден, имам тази възможност (за разлика от други хора, но това е друга тема), просто вчера ядох малко повече от нормалното за мен. Като се замисля май ядох около 6 пъти, което за човек, който е карал с едно ядене на ден поради... липса на апетит, си е малко много. Но да започнем тъжната ми история (поне според мен е тъжна) от начало...

Вчера станах рано сутринта (8 без 10 е рано. Точка.), за да ида на лекции. Знаех обаче, че столът в новата сграда на ПУ отваря в 11 часа, така че преди това единственото нещо, което можех да хапна в университета от 9 до 11 бе някой гаден сандвич. Затова предвидливо си взех един кроасан, който най-спокойно си изядох в семинарната зала преди лекцията. Дотук добре. Става 11 и отивам в стола. Една купа таратор (обичам го това чудо на готварския ум) + 1 хлебче + свинска пържола с бобова (бобена?) салата. И... пак бях гладен. Поради факта, че докато се хранех опашката за храна в стола се бе увеличила от 30-ина до 50-ина души, реших, че няма да чакам за нова порция и се насочих към квартирата. Обаче все още бях гладен! Да ядеш закуска (баничка, кифла, подобни) в 12 на обяд е доста малоумно нещо според мен, пък от дюнери вече ми се гади и затова се сдобих с двойка кюфтета и едно симпатично хлебче.

Ядене номер три ми отне едва 3-4 минути... и пак бях гладен, но трябваше да бързам за влака. Започнах да си оправям багажа, наведох се и (гнусливите да спрат да четат) си повърнах в устата (тук може да си представите поредица от щастливи емотиконки). Повръщали ли сте си в устата? Тук предполагам доста двуглави ще кажат "Да", докато съществата от женски пол няма да могат да отговорят поради:

а)отвращение;
б)фактът, че не разбират какво означава да "повърнеш в устата си";

На първите казвам "Хаха, да ви е гадно", а за вторите разяснявам: да повърнеш в устата си е процес, при който част от храната, придружена с обилно количество стомашен сок, се опитва да излезе през устата ви насила, но тъй като същата тази уста е отворена, храната (и стомашният сок) стига само до устната ви кухина. Оттук има два варианта - отваряте уста като при зъболекар и омазвате пода или преглъщате набързо и си казвате "Добре, че не е от пиене...". Е, тъй като количеството храна и стомашен сок при мен вчера бе малко (изглежда не всичко искаше да излезе) аз направих второто, бързо преглътнах, възмутих се от факта, че съм забравил горчивия вкус на стомашен сок (не повръщам за пръв път...), след което продължих с багажа. В крайна сметка едно повръщане в устата is not big deal, ватева.

Както казах гладът продължи. Една вафла във влака не помогна по никакъв начин. След пристигането ми в Септемрви се озовах в "Секвоите" (място за скрита реклама), където едно масивно свинско шишче, порция пържени картофи и чесново хлебче пооправиха нещата. Две чаши сок от портокал обаче направиха така, че да ми стане тежко... но аз пак бях гладен. Прибрах се и изядох парче пица. След това едно голямо парче шоколадова торта, по случай рождения ден на най-готиното хлапе, и като за финал още едно парче пица. Това, което ме спаси от още пица бе сънят, който се постара да смъкне клепачите ми и да ме спаси от поредното ядене за деня.

Къде е смисъла във всичко това? Защо се оплаквам от това, че имам апетит и възможност да ям? Хора, не съм качвал повече от 65 килограма през живота си. Сега съм 60. Нямам против да кача, но имам против да изпитвам постоянен глад и да губя тоооолкова много време в ядене (не че го оползотворявам по-добре с нещо друго). Това ми тежеше и исках да попиша по темата. Сега... вече ми е по-леко (...чувствам се добрееее, пхахаха). И тъй като е 2 следобяд, а съм ял само два пъти ви казвам "чао" и отивам да ям. Life is funny, аз не съм.

FUW - Първият кръг на Gold Rush турнира

2009-12-01T00:00:00.000-08:00

Здравейте, броими на пръсти фенове на FUW. Както знаете следващия event ще бъде FUW Gold Rush, мястото, на което става ясно кой ще получи шанс за титлата на FUW на най-голямото ни събитие за годината - FUW Ultimate 2009 в края на декември. Миналата година Бож спечели турнирът и на Ultimate 2008 успя да победи Биров и да стане третия в историята FUW шампион. Колкото до тази година - НикитУ ЛазарУв ясно заяви, че предпочита свежи имена да се борят за място в ME на Ultimate, което обяснява липсата на някои по успели тук кучета. Единственият бивш шампион, който получи място сред състезателите е Биров и то чак след като заплаши НикитУ. Но да видим резултатите, който са от първия кръг на турнира, провел се на хаус шоу на тортата в Пазарджик...

В първата половина от схемата определено се намериха някои изненади. В първият мач Спасимир "Reaper" Филипович записа убедителна победа срещу друг бивш отборен шампион и негов стар познайник - Файнъл. Въпреки че се опита да заслепи противника си със светкавица на апарат Файнъл не успя да окаже кой знае каква съпротива на напомпания си опонент и бе туширан след Jackhammer. В последвалия мач дойде една сериозна изненада - Bulletproof в напълно честен мач победи Биров за едва минута. Биров бе изключително надъхан и започна мача с опит за Копие. Bullet обаче се подмести и Биров се заби с лицето напред в една от металните колони на ринга. Последва Зашеметител от страна на Bullet и той записа наистина голяма победа. В един наистина равнопоставен мач двама high-flyer-и дадоха всичко от себе си, за да продължат напред. Yo The Real обаче се оказа по-съобразителен и въпреки намеса на Доби Т успя да тушира Асото след Styles Clash. В последният мач от тази група друг фаворит, вярното куче на Шефката Торо, отпадна след като бе победен от Дон Жуан Нужа, в неговия втори мач откакто не е в отбор с Reaper. След мача обаче Reaper, Накрен и Саша напададнаха Нужа и го пребиха в центъра на ринга. Reaper бе този, който довърши бившия си партньор с Jackhammer.

Горна половина на схемата, бързи резултати:

-Spasimir "Reaper" Filipovic defeated Final
-Bulletproof defeated Birov
-Yo The Real defeated Asoto
-Don Juan Nuja defeated Toro

Долната половина на схемата бе изпълнена с не по-малко интересни мачове. Поучили се от неуспеха на Торо, Пороци ООД се постараха да осигурят победа на Накрен в мача му срещу NMP. Мачът изглеждаше решен когато NMP бе хванал палците на противника си, но Уинтър отвлече вниманието на съдията, докато Саша и Reaper проснаха бившия отборен шампион и дадоха победата на Накрен. Във втория мач двама стари врагове се изправиха за пореден път един срещу друг. Другарят Дмитрий Ангелов успя да се справи в един наистина впечатляващ мач с едната половина от отборните шампиони Дарт Радо. Гопер се появи към края на мача, но опитите на Dark Lords of Sith да прецакат Дмитрий се обърнаха срещу тях и той успя да просне Дарт Радо с Chokeslam Spinebuster за победата. В третия мач партньорът на Дарт Радо и негов ученик - Дарт Гопер се изправи срещу Дон Курлеоне. Курлеоне се представи наистина на ниво и накрая използва пачка с пари, за да отвлече вниманието на Тъмния ученик (изглежда и ситите са подкупни) и го просна с enziguri за победата. В последният мач от схемата двама стари приятели, които в момента имат сериозни проблеми, се изправиха един срещу друг - Валето с помощ от Доби Т и Асото успя да победи Поникс и така Поникс и Дон Кур пропуснаха възможността да се бият на четвърт финал. След мача AVP опитаха да продължат с побоя, но Дон Курлеоне спаси партньора си.

Долна част на схемата, бързи резултати:

-Nakren defeated NMP
-Comrade Dmitrii Angelov defeated Darth Rado
-Don Kurleone defeated Darth Goper
-Valeto defeated Ponix

И така. Турнирът започна с 16 участници, от които след този кръг остават осем. Всеки един от четирита четвъртфинала ще можете да видите много скоро, веднага след като преминат мачовете. Ето как изглеждат четвъртфиналите:

-Spasimir "Reaper" Filipovic vs Bulletproof
-Yo The Real vs Don Juan Nuja
-Nakren vs Comrade Dmitrii Angelov
-Don Kurleone vs Valeto

Това е от нас. Следете турнира, за да разберете кои ще отидат на полуфиналите, които ще са на FUW Gold Rush. Там ще бъде и финалът и ще разберем кой ще срещне шампионът на FUW на FUW Ultimate 2009.

ВАЖНА НОВИНА: НикитУ ЛазарУв и Шефката са се принудили да се съгласят с изискването на BK за мач за титлата срещу Зото на Gold Rush. Вследствие на това мачът ще се състои на следващото голямо шоу и победителят ще стане човека, който ще защитава титлата срещу победителя от самия Gold Rush турнир.

Препоръчани песни - Част 40

2009-11-29T00:00:00.000-08:00

Отново съм подбрал 10 песнички, които мисля, че биха били интересни за меломаните. По-скоро за тези от тях, харесващи малко по-китарно ориентирана музика, но мисля, че вече сте свикнали и знаете какви песни може да очаквате да препоръчам. Интересното е, че този път в списъка се мяркат не само alternative, metal, nu-metal и тем подобни стилове, ами и едно... по-скоро поп парче (Ride to California) и един house-оподобен кавър на песен от златните годните (Totally Miss You). Естествено най-горещо препоръчвам личните ми фаворити - метъл ремикса на Paparazzi и "Fade to gray", кавър също на песен от епохата на диското. Ето го пълния списък с песни този път:

Lady Gaga - Paparazzi (Metal Remix by Bliix)
The Killers - Somebody told me
V-Sag feat. Alexandra McKay - Totally Miss You
Dead by April - What Can I Say
Static-X - So
Atreyu - Bleeding is a luxury
RA - Do you call my name
Paper Tongues - Ride to California
Eyes Set To Kill - The World Outside
Atrocity - Fade to gray (жица кавър на любимо парче <3)

А ето го и линка към архивчето, където можете да ги откриете (естествено само, за да ги прослушате. Не на пиратството! Хъхъ):

ЛИНК ЗА АРХИВ С ПЕСНИТЕ

Приятно слушане и до следващите "Препоръчани..." :)

Ревю на New Moon от човек, който не харесва Twilight простотиите.

2009-11-27T13:09:00.001-08:00

"PS: Стискайте палци да не ме кара да гледам и продължението като излезе :D"

Това, скъпи читателю, е едно от последните изречения в поста, в който направих нещо като кратко ревю на Twilight - първият филм от поредицата за псевдо-вампири и псевдо-върколаци. Е... е... да беше стискал палци, скъпи читателю. Да беше стискал...

Попрекалих малко. Не е чак толкова лошо положението. В общи линии ситуацията е следната - при не знам какви обстоятелства през изминалата година аз обещах на приятелката ми, че след като New Moon (вторият филм от горепосочената поредица за псевдо... да, изяснихме се вече) излезе по кината аз ще я придружа, за да го гледаме заедно. На 27 ноември, в 00:00 часа беше предпремиерата и прожекциите продължиха през целия ден в приятното Cinema City в Mall of Plovdiv. И естествено аз, тъй като съм едно невероятно добро гадже, спазих обещанието си и гледахме филма. Ех... here we go.

Забележка 1: Защо трябваше да е толкова дълъг? Имаше сцени, които бяха уникално проточени, едва ли не само и само, за да чуем песните, които вървяха по това време, и да си купим после саундтрака (е па нема!). Имаше сцени, които ми се струваха и леко излишни, но не съм компетентен тъй като не съм запознат (и нямам намерение да се запознавам) с книжния оригинал.

Забележка 2: Имаше към 4-5 целувки в целия филм и никъде не видях език. Ок, знам, че това е филм за 12 годишни пикли, ама повечето и без това вече са имали езици (че не само) в устите си, какво толкова ще стане ако и главните герои го правят?

Забележка 3: Едно нещо ме тормози. Майър хубаво се беше подиграла с вампирите (тук те блестят на слънце още повече и от предишния), но изглежда е решила и да пооплеска малко върколашките истории. Върколаците всъщност се превръщат в гигантски вълци, не в смесица от човек и вълк. Ок, правено е и преди, може да се прости. Кофтито е обаче, че Глутницата от подобни изглежда по-скоро като гей-секта (ходят само по къси панталони, боричкат се из горичките и скачат от скали - нат гей инаф?). Лошо, лошо.

Забележка 4: Значи (за незапознатите) в Twilight има някакво кралско семейство, Волтури, които го раздават яко ренесансово. Ок, ама да бяха подбрали по-добре актьорите... Рус гей, дърт гей, Мартин Шийн, държащ се като гей, и Дакота Фанинг, която щеше да изглежда най-мъжествено, ако не беше един здрав изрод, приличащ на Лърч от семейство Адамс. Трябваше да са по-страшни. Кажете го на Майър и на продуцентите на филма. Мерси.

Забележка 5: Сюжетът пак се развиваше леко странно. Неща, които не ги чаткам. В крайна сметка като свърши филма си казах "И всичко стана заради едно "Мислех, че така ще е по-добре..."? Това не е хубаво.

Забележка 6: Ок, Джейкъб, човекът-нос, наистина се беше назобил, евала на момчето. Ама носът бееее! Носът! Голям такъв! Както и Нели отбеляза в една сцена с дъжд върху този нос се бяха застопорили три капки и нямаха намерение да падат, просто защото имаха достатъчно простор да си починат малко. Този нос е исторически, честно.

Забележка 7: Действията на парясницата са яко малоумни. Майър смуче в създаването на персонажи. Плюс това тази не я видях почти да реве, а щеше да е доста смислено през по-голямата част от филма да прави точно това.

Дотук със забележките. Като явен анти-твилигхт деец мога да измисля още много, но не искам да прекалявам. Това са първите неща, които ми дойдоха наум, тях написах. Сега обаче идва изненадващият момент, а именно няколкото добри думи за филма:

New Moon не е най-лошият филм на всички времена и никой не може да го твърди. Но New Moon и въобще не е толкова добър филм, колкото феновете му твърдят. Целият този хайп около него е изключително малоумен според мен, имайки предвид, че филмът не е абсолютно нищо специално. Разбивал рекорди, бля-бля. И "Хари Потър" май правеше същото, а сега не е този феномен, който беше. Аз лично не харесах New Moon. Имайки предвид явната ми предубеденост (която се постарах да преглътна) и факта, че през изминалата седмица гледах шедьовър като "Inglorious Basterds" нямаше как да харесам нещо подобно. За феновете този филм е събитие, за нас - нормалните хора, които въобще не ги ебе дали ще има още филми по книгите на Майър или не, това е просто поредния филм, който можем да изпуснем съвсем спокойно.

Няма да казвам "Стискайте палци да не ми се наложи да гледам третия", защото предполагам, че приятелката ми вече готви план за това как да ме накара да й обещая да гледаме заедно и третия. Аз дотогава ще продължавам да псувам франчайза и да мърморя за факта, че вампирите не е нормално да светят на слънце и че върколаците всъщност не са вълци, а са смесица между вълк и човек. Ще продължавам да обяснявам, че главнат героиня е парясница, ще продължавам да наричам всички герои с прякорите, които ми идват наум като ги видя (защото не мога и не искам да им помня имената) и ще продължавам да повтарям, че този филм е подигравка с всички хубави вампиро-върколашки легенди.

Пожелавам на всички скоро да се сдобием с четвърта част на "Blade", за да си припомним какво аджеба бяха вампирите! Лека вечер, Биров аут.

PS: Добро впечатление ми направи, че имаше 2-3 места във филма, които можеха да минат за бойни сцени и макар да не бяха нищо специално внасят малко разнообразие в цялостната атмосфера на ревлива история за депресирана тийнейджърка.
PS2: Количеството кръв беше плашещо малко за филм, в който се разказва уж за вампири. Извинявайте, ама... wtf?
PS3: Бях забравил колко хубаво е да пишеш по няколко PS-а.

Разни неща в един пост... отново.

2009-11-22T06:19:00.000-08:00

Има разни неща, които тормозят съзнанието ми от известно време, и реших преди да се заема с написването на писмената си работа по ИПИ да отделя половин час, в който да натрупам тези неща в един пост в китния ми блог. Не знам дали някой чете тези "all-in-one full of nothing" постове, но важното за мен е да знам, че съм ги написал, публикувал и вече са достъпни. Както и че нещата, които по някакъв начин са били загнездени в мозъка ми, вече са вън от там. С какво да започнем?

ДЖАКО. Уууу-ху! Който умря. Не само това. Смъртта му включи наново огромната машина за пари, на която има залепена лепенка с името му (с блестящи букви, естествено), и светът бе засипан от продукти, свързани с любимия на мало и голямо поп изпълнител. То не бяха книги, не беше прословутия "This is it" (който аз отказвам да гледам, дори дръпнат от някой тракер за без пари), списания, глупости. Като казах "любим на мало и голямо" се сетих друго. Как изведнъж всички доскорошни чалгари, хаусърчета и тем подобна стилово определяща се паплач започнаха да харесват песните на Джаксън? Плейърите им, телефоните им, CD-та в колите започнаха да въртят хитове от миналото като "They don't care about us", "Billie Jean" и други подобни. Не, че имам нещо против песните на Майкъл Джаксън (А или Е, между другото?). Даже харесвам някои от тях. Просто тази новооткрита любов към него, появила се едва след смъртта му, ме кара да си мисля, че наблюдавам по-скоро последната мода в слушането на музика, отколкото истинска заинтересованост от творчеството му. Най-забавното е, че повечето нови Джаксън фенове са прекалено тъпи, за да осъзнаят, че са попаднали в една вихрушка от псевдо-фенщина. Обичам България.

2012. По-склонен съм да повярвам в твърдението на Картман (за справка: South Park S13, E ), че до 2012-а малцинствата ще са повече от белокожите, отколкото в това, че планетата ще спре да се върти, че ни чака нов потоп и т.н. И точно за това отказвам да гледам и 2012. Не ми пука за ефектите, не ми пука за предреченото от маите. Филмите на Роланд Емерих стават все по-еднообразни и не ми се гледа поредната последователност от сцени с разрухи в световен мащаб, които той е режисирал. Не мерси. Искрена усмивка се появи по лицето ми, когато видях първите ревюта на филма и оценките от типа на 4 от 10, 3 от 10, че дори 0 от 10. Много смях. Сега идете на кино и си дайте парите за този "толкова як" филм, а след като излезете от киното започнете да мислите как ще изживеете последните 3 години от съществуването на човешката раса. Фак ю, долфинс! С обич.

ПРАСЕ. Вчера присъствах на убийството на едно. Нали знаете, че по селата (и не само) я има традицията да се събират доста хора, мъжете да колят прасе, след което да го развасоват, жените да сготвят част от месото и всички да се наядат в края на деня... като прасета. Предполагам, че знаете. Е, за поредна година бях на извършването на подобен обичай. Вместо да го заколят го простреляха в главата. Аз лично се занимавах с остъргването на изгорялата кожа от обгорения труп на прасето (сажди от която имах в носа до снощи), след това с почистването на отрязаните му крака (само стъпалото и малко нагоре. Забавно е да подадеш свински крак на някой за здрависване), а след това лично пренесох всяко едно парче месо, което трябваше да се прибере. Гръбнак (с малко месо по него), бутове (които се хващат за тънката част, в която се прави прорез, в който бъркаш, за да го държиш), както и огромни парчета сланина (вече имам идея как изглеждат дебелите хора отвътре. Скъпи едри хора, моля ви отслабнете). В общи линии е това. Мамка му, като гледам написаното дотук бих могъл само да:
1.Обидя хората, считащи, че имат наднормено тегло.
2.Накарам някой, който яде докато чете, да се откаже от храната си.
Не това ми беше целта. Трябва някой път по-подробно да обясня как се убива прасе, какво се прави и т.н. 100 процента има хора, които никога не са виждали подобно нещо.

NEW MOON? Скоро е премиерата на филма, който аз упорито наричам "Гайтан Веждю 2" в чест на главния герой. Да се разберем - не искам да го гледам. Изобщо. Все още имам горчив вкус в устата си от предишния, който беше ако не лош филм, то поне филм, който не си струва някой с пенис да гледа. Но... лошите неща никога не идват сами и аз, като едно адски добро гадже, съм обещал от много време да я придружа в гледането на "Гайтан Веждю 2". И ще го направя. Може пък филмът да ме изненада и да не ме приспи в киносалона (всъщност... може ли?). Да, скъпи мои, аз съм "Твилигхт" хейтър и ще продължа да бъда такъв докато онази кучка, написала книгите, не се извини на човечеството, че е превърнала вампирите от легендите в разни емоционоални неосъзнати педали. Мерси. Плюйте ме, аз ще се правя, че ме вали.

ИНТЕРНЕТЪТ МИ. Така и така съм почнал... интернетът ми много ме дразни. Ту го има, ту го няма. Въпреки доброто време прави номера като за световно и честно казано съм леееееко отегчен да звъня на доставчика си. Чувам, че конкуренцията може би им прави номера. Е, ако се докаже, че режа кабели. Вкъщи съм си два дни и половина седмично. Искам стабилен интернет.

ЖИВОТЪТ В ПЛОВДИВ. Скоро може да си дам малко почивка от спането в този хубав град. Да го кажем така - не харесвам квартирата си (някой друг път ще пиша за нея) и нямам намерение да остана в нея. Намирането на друга обаче все още е леко под въпрос. Но това не е важно, това са си мои терзания, които не ви интересуват особено. Само искам да споделя, че Пловдив все повече започва да ми харесва като град - много хора, възможности за забавление и приятен, добре балансиран студентски живот. Много поздрави на всички, които отидоха в София, само за да им обясняват, че е трябвало да си стоят в "провинцията", хъхъ. Цунки.

Това е. Не особено смислено и добре подредено, но пък написано от сърце и за нула време. И ми отне по-малко от половин час. Сега се заемам с писане и учене, а на вас, скъпи читатели на блога, лека вечер и помнете, че съм по-добър от вас (слънце) :D

Ритник в главата, брой 9

2009-11-21T05:59:00.000-08:00

Нов „Ритник в главата” ви сполита в този момент поради ред причини. Първо: малкото свободно време, което си отделих. Второ: предстоящия Survivor Series, на който не мога да не обърна внимание. Трето: доста интересната седмица в WWE, която определено ме накара отново да имам някакъв интерес към продукта на компанията. Но всичко по реда си – сега ще се опитам да подредя мислите в главата си, след което да я ритна (възможно е, между другото) и да излея същите тези мисли в блога. Звучи гадничко...

Като за начало искам да спомена колко възхитен бях от RAW. Не си спомням от кога не съм гледал RAW от начало до край без почти никакво превъртане. Е да, имаше и слаби моменти, но силните бяха много повече. Започваме първо с интересната история около Роди Пайпър (поне за мен). Да, промотата му не бяха кой знае какви, но се справи по-добре от повечето еднакво-хийлстващи младоци. Предизвикателството към МакМеън, разговора им, появата на Ортън. Всичко от-до ми допадна и ме навежда на мисълта, че може да видим МакМеън-Пайпър за в бъдеще. Няма да е много добър мач или много голям такъв, но ще имам някакъв интерес към това. Иначе в шоуто се обърна внимание и на шампионите, Кингстън бе издигнат по интересен начин, атмосферата в Гардън-а беше страхотна. А главният мач ми допадна много поради една причина – беше фрашкан с големи имена, а и се получи добре. Малко не ми допадна Tombstone-a за Сина (който дойде от нищото), но карай да върви. Като цяло добро шоу със солиден МЕ, което ме върна в добрите времена, когато гледах кеч с кеф. Ех...

Продължаваме с добрите впечатления, този път от SD. МЕ беше чук – Кейн и Тейкър срещу Джерико и Биг Шоу. Отново солиден МЕ с големи имена, НО! Замислих се, че този мач преспокойно можеше да е главен мач на шоу от 2001-2002 година. След това се запитах „Абе за 7 години така ли и не се появиха хора, които да заместят тези на ринга?”. Изглежда не и това е тъжното. И все пак яка носталгия ме хвана от този МЕ. Отделно Морисън и Зиглър направиха един приятен мач за интерконтиненталната титла, който обаче леко бледнееше на фона на предишните им. Развитието на Мистерио-Батиста бе добро, това на Мики-Мишел пък беше... леко странно, но да речем, че поне имаше някакво развитие и това е задоволяващо. Промото на Пънк беше добро, но продължавам да се чудя защо го занимават с R-Truth. Дано скоро този проблем бъде поправен. И все пак и SMACK-ът беше добър, което пък направи двете шоута, които изгледах с интерес, едни от най-добрите в последните месеци. А, не споменах педигрито за Хорни... ЙЕС УЕ, КОПЕЛЕ!!! Усмивката на Хънтър докато правеше = Priceless.

След като похвалих седмичния продукт на WWE е време за малко критики относно предстояшия Survivor Series. Като за начало е ясно, че не съм доволен от главните мачове. Мисля си, че по-млади кечисти трябва да бъдат вкарвани в борбата за титлата, за да има някакво разнообразие, а не да продължаваме да гледаме едни и същи хора. При главния мач на SD нещата са малко по-добре, защото получи известен build, при това бих казал сносен, както и предостави един first time ever мач (Джерико-Тейкър). Тейкър лееееко развали нещата. Явно е, че вече не може да прави дълги мачове, а това пречи и ме кара да мисля, дори като негов фен, че е време за няколкогодишна почивка. От другата страна имаме МЕ-та на RAW, който беше билднат ужасно зле. Беше ли билднат всъщност? Сина и DX се споеманаха в едно-две промота и всичко беше дотам. Да, знам, че имената на хората в мача го продават сами, но това е кеч и е нужна солидна история, за да ти запука за мача. Дори си мисля, че има шанс за смяна на титлата в SD, защото имаше добър билд, докато в RAW въобще не очаквам подобно нещо. Кофти е главните ти мачове да са хем със стари лица, хем не особено добре замислени. Кофти е. WWE, засрамете се. Искаме Суагър и Морисън в МЕ-та. Точка.

Недоволен съм и от традиционните елиминационни мачове. Първо от няколко години се дразня на това как ги назначават ей така от нищото, със смесени отбори от всички шоута, само по критерий „хийлове и фейсове”. Предпочитам зад всеки отбор да има история и да е представен само от кечисти на дадено шоу. Примерно Team Orton vs Team Kingston да си беше само от RAW кечисти. Толкова ли е трудно да се даде време за това и да се запишат няколко сегмента с вербуване на членовете за всеки отбор? Не е. Просто не го правят. Това убива тръпката от тези мачове и ги прави по-скоро безинтересни и безидейни. Дали ще ги има или не ти е все тая, защото просто леко развиват някоя-друга вражда.

Против съм и идеята Батиста и Мистерио да се изправят толкова рано 1 на 1. Можеше да проточат малко нещата, да речем до Royal Rumble. Има много потенциал както във враждата, така и в търна на Батиста, който го направи интересен за гледане (а това е чудо), и не си струва нещата да бъдат захвърляни набързо. Интересно докъде ще стигне всичко. В общии линии това са оплакванията ми. Прогнози? Ами хайде и прогнози да има...

Сина запазва, при Тейкър не знам. Тимът на Ортън побеждава (така трябва), както и този на Мики. При Миз-Морисън отборния мач не мога да определя победители. Батиста смазва Рей. И се надявам на някоя приятна изненада. Това е. Колкото и да съм недоволен от разположението на хората в карда, той пак изглежда добре и прави SS един задължителен за гледане турнир, за който имам някакви надежди да ми е интересен. Другата седмица ще разберем.

Прехвърляме се малко на TNA вълна, за да споделя мнението си за двата главни мача на Turning Point и единствените, които си направих труда да гледам. Desmond Wolfe vs Kurt Angle беше приятен и солиден мач, който определено си струваше гледането. Добър PPV дебют за Найджъл, като идеята да загуби може би беше правилна. И въпреки всичко беше леко муден като за моя вкус, но пък може би не бях в настроение. Уатевър... дано следващите им мачове ме заинтригуват още повече. Мачът за титлата между Стайлс, Джо и Даниелс пък беше точно обратното - множество спотове, неспирен екшън. Допадна ми малко повече, отделиха му и солидно внимание. Публиката също помогна за атмосферата. Не си спомням добре мача от Unbreakable 2005 и не мога да сравнявам, но този им мач определено беше добър. Въпреки че не следя добре iMPACT мисля, че май билдът малко куцаше, но се преживява. Наистина добър main event, браво на тримата, браво на TNA.

И с това и този "Ритник" приключва. Каквото имах за казване казах го. В следващия брой нямам никаква идея какво ще има, но се надявам да имам причина отново да хваля и WWE, и TNA.

Guest Booker: Birov rebooking WWF (May 2002)

2009-11-20T09:00:00.000-08:00

Искам да отбележа, че в началото на май започва кампанията “Get the F out” и промяната на името на WWF става факт, така че Judgment Day вече ще е с WWE инициали. А ето и списъка с шампионите в този момент:

WWF Undisputed Champion: Chris Jericho
IC Champion: Rob Van Dam (NEW)
WWF Tag Team Champions: Billy and Chuck (NEW)
Hardcore Champion: Goldust (NEW)
Canadian (European) Champion: Christian
WWF Cruiserweight Champion: Billy Kidman (NEW)

Още една забележка: Кейн и Скалата са аут и двамата след побои от страна на Брок Леснър. Единият, за да лекува контузия, вторият, за да снима филм. След тези бележки можем да продължим...

МАY 2002

Tag Team Division: Неш и Хол се отказват от правото си на реванш, заради другите си проблеми. Дъдли Бойз обаче са бесни заради това, че Били и Чък са ги лишили от това да си върнат титлите и искат мач за златото. Били и Чък oбаче отказват да им дадат мач и дори да се появяват в RAW. В SD обаче се появяват нови претенденти – Марк Хенри и Рикиши побеждават Скоти и Албърт и печелят мач за златото. След мача обаче са нападнати от шампионите и мениджъра им Рико. На помощ им се притичва Фарук. Става ясно, че той се е самоназначил за техен наставник и има намерение да ги направи отборни шампиони. След разговор с Рикиши и Хенри, Фарук е нападнат от Били и Чък и това води до мач 3 на 3 – шампионите и Рико срещу претендентите и Фарук. Печелят Рикиши/Хенри/Фарук. Те записват и победа срещу Ланс Сторм и Тест, след която успешно отблъскват атака на Били и Чък. Мисля, че Хенри/Рикиши е интересна, масивна комбинация и са добри PPV претенденти, особено при условие, че и те като Били и Чък си имат мениджър.

Midcard Situation: Започвам с вражда от RAW, която започва през миналия месец – Букър Ти vs nWo. Букър губи мач за отборните титли от Неш и Хол, след което на следващата седмица е пребит от групата, заради това, че е решил да им се опълчи. На Backlash се появява отново, коствайки на The Outsiders отборното злато. Неш и Хол са недоволни от този факт и предизвикват Букър на хендикап мач, но той казва, че ако го искат първо трябва да го намерят. Хол тръгва да го търси, въпреки че Неш се опитва да го спре. В края на шоуто Букър напада Хол в гръб и написва Sucka върху гърба му. След тази случка Неш инструктира Грамадата да охранява Хол, но Скот е твърдо против и напуска демонстративно съблекалнята. В in-ring сегмент между него и Букър Ти излиза Грамадата и просва Букър. Хол побеснява и блъска Big Show, след което и пристигналия Неш и отново си тръгва. Неш казва в съблекалнята на nWo, че Хол не отговаря на обажданията му, като Хоган му казва да е спокоен, а Неш се сепва, че не може да е спокоен, когато се опитва да задържи тази група единна. Показан е запис, пратен от Скот Хол, в който той предизвиква Букър Ти на мач за Judgment Day и казва, че проблемите в личния му живот са се прехвърлили и на ринга. Хол заявява, че ако не е способен да се справя в тези неща едновременно трябва да се концентрира само върху едно и казва, че ако загуби мача ще напусне WWF(E). Букър приема, стига Хол да е мъж и да се бори сам. Същата вечер Хол се насочва към ринга след мач на Букър. Тогава обаче Неш и Грамадата нападат Букър в гръб, но Хол ги спира. Неш изкрещява, че трябва да са единни, а Хол отговаря, че с някои неща трябва да се справи сам. Това е историята. Хол така и така излетя по това време от WWE, нека поне да е с мач, пък и намесване на реалните му проблеми (развод, пиене) прави нещата с една идея по-истински и... ъм... believable.

Прехвърляме се за малко в SD. Острието вече не е интерконтинентален шампион. Той се конфронтира с Крисчън зад кулисите и обяснява, че цялата тази про-канадска глупост с C-4 му се е набила в очите още миналия месец и според него това ще навреди повече на канадците в тази компания, отколкото да им помогне. След интервю на Острието по този въпрос, след негов мач той е нападнат от Тест, Крисчън и Ланс Сторм, които го пребиват. Крисчън обяснява, че бившият му партньор мрази да не е в светлината на прожекторите и не разбира идеята зад C-4 и ако на Острието му бъде предложено място в C-4 той бързо ще смени мнението си за това дали групата е добра идея или не. Острието идва на ринга и напада Крисчън, като го изхвърля извън ринга върху идващите Тест и Сторм. Edge взима микрофон и влиза сред публиката, откъдето предизвиква Крисчън на мач за неговата Канадска титла, който Крисчън приема.

Враждата Мат и Джеф Харди продължава. Джеф е бесен на Мат за това, че е нападнал Лита на Backlash и го иска отново в мач. Мат казва, че няма какво повече да доказва на брат си. Тогава зад него изскача Брок Леснър и го просва с F-5, смеейки се. Следващата седмица Джеф казва, че не го интересува защо Брок Леснър е нападнал брат му, не му влиза и в работата, но е бил доволен от видяното и все още не се е отказал от идеята да се изправи срещу Мат в мач 1 на 1. Тогава Леснър отново се появява на ринга и просва и Джеф с F-5. Мат по-късно същата вечер казва в интервю, че приема предизвикателството на Джеф и след като се разправи с него ще се разправя с Леснър. Стога се до мача между братята и този път Джеф побеждава. Лита се намесва и отива при Флеър с молба да усмири двамата братя. Той решава, че ако започнат отново да действат задружно ще загърбят проблемите си и назначава хендикап мач между Хардитата и Леснър за Judgment Day. През тези 4 седмици Леснър записва победи срещу Стивън Ричърдс, D-Lo Brown, Crash Holly и Bradshaw. След последния мач Мат напада Леснър, а след това се появява и Джеф. Братята просват Брок с двоен Twist of Fate… след което се сбиват в средата на ринга, преди Лита да успее да ги разтърве.

Пак в RAW продължава враждата между Роб Ван Дам и Еди Гереро. Тя се проявява най-вече в атаки след мачове и отборни мачове с участието на двамата, нищо специално. Гереро тръби навсякъде, че е повече от Ван Дам, РВД пък се пери с титлата и така. Подобно на враждата им, която си вървеше по подобен начин в WWE наистина, само че при мен РВД е шампион, а Гереро претендент. В крайна сметка е назначен PPV мач между двамата. Целта? Още издигане за Ван Дам естествено.

Oстава да спомена два feud-a, който няма да бъдат представени с мачове на PPV-то. Първият е в SMACKDOWN, където Таджири има проблем с това, че Били Кидман е спечелил титлата, която уж по право била негова. Стига се до мач в някой от SD-овете, който Кидман печели и защитава титлата си. В RAW пък продължават проблемите на Голдъст с хора от ECW. В първата седмица след Backlash той успява да победи Томи Дриймър, но след мача се появява Рейвън, който просва Голдъст с Raven Effect върху кофа, след което помага на Дриймър да се изправи. Двамата имат солидна история от ECW, която може да бъде използвана и тук. Голдъст след това побеждава Стивън Ричърдс, след като е отказал да даде на Рейвън мач за Hardcore титлата. След мача Рейвън и Дриймър идват на ринга, но Голдъст се отдръпва вместо да се сбие с тях. Жертва номер 3 от враждата на Голдъст с ECW е Джъстин Кредибъл. След този мач и атака от Дриймър и Рейвън, Голдъст приема да се бие с Рейвън на RAW-a след Judgment Day.

nWo: Както става ясно от инфото за Букър-Хол между Кевин Неш и Скот Хол се появяват търкания. Идеята е, че проблемите в живота на Хол (който по това време е в развод) могат да са причина за нестабилното му професионално поведение. Той иска да се докаже сам, като не иска помощта на Неш или пък Грамадата да му е бодигард. От друга страна продължават проблемите между Хоган и Неш. Хоган казва след Backlash, че докато на WrestleMania той е загубил, а The Outsiders са спечелили мача си, то на Backlash е станало обратното. Опитът му да изтъкне не се харесва на Неш, който пък се заяжда с Хоган за това, че е част и от двете шоута. Търкане има и нататък, когато Неш заявява на Хоган, че се опитва да задържи тази група като едно цяло. Хоган пък казва, че ако вече бе станал шампион (за това по-късно) нямаше да има проблеми в nWo. Двамата с Неш се разбират, че на Judgment Day, когато всички са заедно в една зала заедно с враговете си ще покажат, че nWo е все така единно. Друго, което си струва да се спомене е изказването на Неш, че атаката над ННН е била за наказание за това, че не взел правилното решение за кариерата си. През месеца има още няколко вербални атаки от Неш към Хънтър.

Дебюти: Mесец май е важен и с друго – дебютите на две от най-големите бъдещи звезди на WWE – Ранди Ортън и Батиста. Реално дебютът на Ортън бе в SD, като там започна кратка вражда с Хардкор Холи, а след това с Батиста и Дивон Дъдли. Дивон по това време беше с гимика на отец, а Батиста беше негов бодигард. В моята версия Ортън дебютира в RAW, представен от Джей Ар като син на Боб Ортън, бля-бля. През седмиците след дебюта на Ортън Джей Ар ще действа като негов личен анонсър и донякъде мениджър, хвалейки хлапето и така нататък. Първата история на Ортън ще е мини-вражда с Ригъл, която ще протече в рамките на няколко мача (сингъл и отборни). Ортън може да научи много от такъв човек, а пък и Холи е в SD… където го чака кратка история с новодебютиралото чудовище Дейв Батиста. Тъй като Леснър вилнее в RAW с подобен гимик Батиста ще бъде по-олекотена версия. Силен гигант, който излиза на ринга без да говори, приключва мача и си тръгва. Никакви undefeated streaks и за двамата, просто поредица от мачове, като по-голям акцент ще получава Ортън в RAW.

Main Event Situation: Енгъл и ННН са взаимно прецакани от намесата на nWo на Backlash. Преди обаче някой от тях да може да поиска мач за титлата се налага Хоган да получи своя. Това става в RAW, където Хълк среща Джерико. Енгъл и ННН се появяват в публиката преди мача с билети в ръце и се намесват, прекъсвайки мача с двоен DQ. В SD Енгъл побеждава ННН в No1 Contender’s мач, като вече започва и build-a за две от главните вражди. Енгъл, като горд американец, продължава развитието си като фейс и започва да говори против про-канадската насоченост на C4. Това му създава проблеми с групата и с Джерико, който пък през месеца е зает да обяснява, че един по един американските герои падат – ННН, Хоган, сега е ред и на Енгъл. Джерико обаче е прекъснат от реклама, свързана с предстоящото връщане на Скалата. Шампионът е бесен и казва, че Скалата не заслужава да прекъсва неговото ТВ време. За това обаче нататък. Двамата с Енгъл имат няколко спречквания, свързани с хватките им за предаване и това превръща мача им в Submission мач.

Другата вражда е тази между ННH и Хоган. ННН иска някой от nWo (конкретно Неш) заради намесата им в тройния мач и Хоган е единствения, до когото Хънтър може да се докопа в SD. След намесата на Хънтър в мача Хоган-Джерико, Хоган също има причина да иска мач с Играта. Той обвинява и Неш, за това, че върши негова работа, но все пак е решен да се изправи срещу ННН. Двамата се сблъскват няколко пъти, провеждат вербална война на тема „ти се месиш в мои неща, аз се меся в твои” и това в общи линии е враждата. Не е важна тя, важен е мачът. Отбелязвам, че ННН отвръща и на нападките, които Неш сипе по негов адрес в RAW и казва, че рано или късно двамата ще се срещнат.

В RAW Тейкър започва месеца, водейки със себе си на ринга пребития Арн Андерсън и вика Флеър, за да говорят. Вместо Рик излиза Остин и казва, че двамата имат недовършена работа. Тейкър се опитва да си тръгне, но когато Остин му обръща гръб Тейкър го напада, изхвърля го извън ринга и го блъска в металните стъпала. Следващата седмица Oстин нахлува в офиса на Рик Флеър и казва, че иска мач срещу Тейкър. Рик обяснява, че би бил доволен някой да пребие Тейкър, но на Backlash се е видяло, че те с Остин са прекалено неконтролируема комбинация, а пък и Остин има обещан title shot. Ледения заявява, че не му пука за title shot-a – иска Тейкър. Флеър казва, че ако Гробаря е съгласен това може да стане. Той обаче в следващите две седмици отказва да се съгласи на мач с Остин и казва, че иска да научи Флеър на урок да не се закача с него, като казва, че Андерсън е бил само началото. Рик отвръща, че за свое добро и за доброто на приятелите си, ще даде на Тейкър мач за титлата, ако той победи Остин на Judgment Day. Гробаря се съгласява, но след това разбира, че Флеър се е назначил за специален съдия, за да запази положението „под контрол”. Остин казва, че ще докаже на Тейкър, че няма нужда от помощта на Флеър, за да го победи. Той излиза на ринга с бира в ръка и казва, че не е избрал да дойде в RAW, за да е кученцето на Флеър, нито пък да се събразява с глупавите желания на Гробаря. Дошъл е да сее Ад. Тейкър излиза с верига и микрофон и информира Остин, че ще го научи на уважение още сега. Преди да се сбият са прекъснати от Флеър, който се разкрещява, че няма да им позволи да застанат един срещу друг преди турнира, за което получава Зашеметител. Остин си тръгва с усмивка, а Тейкър остава на ринга над тялото на Флеър.

Toва, в общи линии, представляват основните неща през май 2002, както и билда за Judgment Day. Тъй като реших, че ще правя промяна в описването на месеците тук ще сложа само готовия кард за турнира:

WWE Judgment Day – Final Card:

-Canadian Championship: Christian vs Edge
-Brock Lesnar vs Matt Hardy and Jeff Hardy
-IC Championship: Rob Van Dam vs Eddie Guerrero
-Booker T vs Scott Hall
-WWF Tag Team Championship: Billy and Chuck vs Rikishi and Mark Henry
-Hulk Hogan vs Triple H
-Undertaker vs Steve Austin
-WWF Championship – Submission Match: Kurt Angle vs Chris Jericho

Така. Историите са готови, кардът е ясен. Преминаваме към резултатите.

WWE JUDGMENT DAY
19 май 2002

1.Сегмент зад кулисите с nWo. Неш е организирал парти с момичета и алкохол, дърпа реч за това, че Хол и Хоган ще спечелят мачовете си тази вечер и групата ще е по-единна от всякога. Появява се Хоган с жълто-червен екип. Неш го поглежда и казва, че това е частно парти и това кара Хоган да смени потника с такъв на nWo. В края на сегмента Хол отказва питие от Неш и излиза да се подготви за мача си, като Кевин го уверява, че ще спечели.
2.Canadian Championship: Christian © defeats Edge – Сторм и Тест се намесват неколкократно в мача в полза на Крисчън, помагайки му да запази.
3.Handicap Match 2-on-1: Brock Lesnar defeats Matt and Jeff Hardy – Харди с мъка се опитват да работят заедно, но в края на мача се скарват. Мат опитва Twist of Fate, който обаче е направен от Джеф. Леснър обаче просва Джеф с F-5 върху Мат, след което го тушира. Мат също получава F-5 след мача.
4.IC Championship: RVD © defeats Eddie Guerrero – опит за измама от страна на Гереро, провал и следователно победа за Роб.
5.Интервю с Джерико. Той казва, че Енгъл е мрънкал на Винс и той е забранил на C-4 да се намесват в мача за титлата. Джерико отново се оплаква и заради вниманието, което се обръща на скорошното връщане на Скалата, при условие, че него го няма от едва няколко седмици. Винс минава в този момент покрай Джерико и го пита дали е видял стария си приятел. Джерико казва „Не, кой?”, но Винс само се засмива. Така и не става ясно за кой става дума.
6.Booker T defeats Scott Hall – По време на мача Неш и Грамадата излизат около ринга. По едно време Букър случайно просва съдията с ритник и Неш се качва на ринга, след което просва Хол с clothesline, а след това и с Jacknife powerbomb. Той си тръгва, а Грамадата, изненадан, го последва. Букър довършва Хол и го тушира. В следствие на правилата на мача Хол е уволнен от WWE.
7.WWF Tag Team Championship: Billy and Chuck © defeat Mark Henry and Rikishi – нищо кой знае колко важно освен бой около ринга между Фарук и Рико.
8.Хоган търси Неш зад кулисите с идеята да му иска обяснение за случилото се. Когато влиза в съблекалнята на nWo я намира разбита, а едно от момичетата е в ъгъла, плачейки. Хоган вика за помощ, след което тръгва към ринга.
8.Triple H defeats Hulk Hogan – чисто след Педигри. Никой от nWo не се появява. След мача Хоган стиска ръката на ННН и иска реванш.
9.Stone Cold Steve Austin defeats The Undertaker – Гробаря се скарва на няколко пъти с Флеър заради бавно отброяване. Остин прави същото. В края на мача Тейкър просва Остин с Chokeslam, но Флеър отказва да брои. Тейкър става и му удря шамар. Когато Тейкър се обръща Флеър пада на колене и го удря под пояса. Остин става на крака без да е видял това и просва Тейкър със Зашеметител. Флеър моментално отброява туша, след което се изнизва от ринга на секундата.
10.WWE Undisputed Championship – Submission Match: Chris Jericho defeats Kurt Angle – Джерико печели със Стените, като в мача няма намеси. Хийл шампионите се нуждаят от чисти победи. След мача C4 излизат и задружно обръсват главата на проснатия Енгъл в знак на превъзходство.

МАЛКО ПОЯСНЕНИЯ: Защо махнах HIAC-a между ННН и Джерико, а вместо това назначин 1 на 1 мач между Енгъл и Джерико? Поради ред причини. Искам Джерико поне за момента да бъде НЕсмазан от ННН, а и Хънтър да остане непобеден в този мач. Отделно искам ННН да се насочи в посока nWo, а и да продължа (че и завърша) фейс търна на Енгъл. Враждата ННН-Джерико винаги може да бъде завършена в по-късен етап, сега просто няма смисъл да се прекалява.

Брок - пушът, който получава той, е свързан с мачкане на опонент след опонент. Без ясна цел или мотив. Това ще се промени най-вероятно от следващия месец, когато започва промяната около Леснър и донякъде моя вариант да бъде билднат той като the next big thing.

nWo - изключително трудно е да им се намери правилно приложение, но мисля, че подхванах правилната посока. Искам да отбележа, че някои хора при мен ще се контузват или ще се махат маааалко по-късно от компанията, като се опирам на предполагаеми по-добри условия на работа. Примери: Неш, Хоган, Остин. Хора, при които това ще се забележи най-явно. Нужно е да се правят проблеми.

Последна и най-важна забележка - реших да не запазвам почти нищо от годината, а да я буукна както намеря аз за добре, съобразявайки се само с наличните кечисти и шоуто в което са. И пак е условно.

Биров представя "Тъмночервената шапчица" - Част трета

2009-11-15T10:50:00.000-08:00

През това време...

Шапчицата най-накрая стигна до къщата на баба си. Понякога се чудеше как може разстоянието да е толкова голямо, но си припомни, че живееха насред гора – разстоянията винаги бяха дълги. Тя стигна до вратата и тъкмо преди да почука забеляза, че къщата е потънала в мрак. През прозорците не се виждаше никаква светлина, но все пак почука.

-Влез. – чу се приглушен глас отвътре и Шапчица отвори. Мракът я обгърна. Лунната светлина освети само пода пред нея, където имаше някакво голямо петно.

-Бабо, аз съм. – провикна се тя надясно, към мястото, където се намираше леглото на бабата. –Защо е толкова тъмно?

Отговорът се забави. Все пак след малко се чу дрезгав глас.

-Светлината дразни очите ми в последно време. По-добре ми е на тъмно...

-Какво ти има на гласа? – попита Шапчица, взирайки се в тъмното. Все още не беше затворила вратата.

-Настинка. Сериозна при това.

-Майка не спомена нищо. – каза Шапчица и остави кошницата на масата пред себе си. Поне нея успя да види. Петното на пода обаче не й излизаше от ума. –Бабо, тук на пода има някакво петно...

-Разлях сок. Не му обръщай внимание. Ела насам.

Шапчица се намръщи, но реши да не спори. Затвори вратата и тръгна по посока на звука. Само леката светлина от Луната, проникваща през прозорците, осветяваше къщата. Шапчица се спъна в нещо, точно на свода между помещенията. Беше на няколко метра от леглото на баба й.

-Тук има нещо...

-Не обръщай внимание. – каза отново баба й. Този път обаче Шапчица се стресна. Звучеше наистина дълбоко и дрезгаво.

-Бабо, що за настинка е това? Ти едва говориш.

-Нищо сериозно, чадо мое.

-Чадо мое?!? Настинката те е направила доста мила. – усмихна се Шапчица и се вгледа в тъмнината, за да види баба си. –Не може ли да запаля някоя свещ или нещо подобно. Този мрак ме дразни.

-Не, светлината дразни очите ми, казах ти. – каза бабата и леглото изскърца. Този толкова прост звук накара Шапчица да изтръпне. Нещо в нея я караше да се чувства неспокойна. Тя се огледа. На прозореца зад нея видя една свещ.

-Бабо, ще преживееш една свещ. Този мрак ме подтиска, наистина. - Шапчица се приближи до свещта, извади кибрит от джоба си и запали свещта. Леката светлина освети помещението. –Така е по-добре. – каза тя и се обърна към баба си. В този миг изпусна кибрита и ръцете й притиснаха червените й устни. В противен случай щеше да изпищи.

В леглото лежеше усмихнат Езикиел, когото бе видяла час по-рано, с разкъсана риза, покрита с черни петна. Цялото легло бе покрито от огромно петно кръв. Малко пред леглото пък лежеше разкъсаният труп на баба й, в чийто крак се бе спънала преди малко.

Сълзи се появиха в очите на Шапчица и тя бавно заотстъпва назад. Шокът започна да контролира тялото й, не знаеше как да реагира. Езикиел стоеше все така спокойно върху леглото, ближейки внимателно кръв от единия си пръст.

-Глупаво момиче... – каза той. –Поне не ме попита защо зъбите ми са така искрящо бели. – той се засмя и оголи същите тези зъби, които сега изглеждаха ненормално дълги. Изведнъж тялото му започна да расте. Ръцете, краката... гъста козина покри цялото му туловище, а лицето му се издължи напред. –Да видим дали си толкова вкусна, колкото бяха баща ти и баба ти. – изсмя се Езикиел и се изправи на два крака върху леглото.

Шапчица падна назад, обърна се и възможно най-бързо се засили напред. Спъна се точно навреме – Езикиел прелетя над нея и се блъсна в масата. Ако не беше паднала щеше да я сграбчи. Само ноктите на едната му лапа обаче успяха да одраскат гърба й. Тя не обърна внимание на болката и влезе в кухнята, която се намираше по-навътре в къщата, между входа и спалнята на баба й. Първото нещо, което се изпречи пред очите й бе един огромен шкаф. Отвори вратата му и влезе вътре. Затвори след себе си, макар да не вярваше, че това ще е от някаква полза. Малко след като затвори нещо блъсна вратата толкова силно, че тя се огъна навътре. Шапчица успя само да изкрещи, докато сълзите размазваха грима по лицето й.

-Мислиш, че тази вратата ще те спаси от мен ли? – попита Езикиел. –Хаха, мога да вляза при теб за секунда и да те разкъсам. Но се чудя... дали да не изчакам. Дали да не те измъча още малко... отдавна имах планове за теб, Шапчице. Още преди да стана такъв. Е, не бяха свързани с изяждането ти, но може да се каже, че пак щях да те разкъсам. – той се разсмя, като смехът бе примесен с ръмжене. Ужасената Шапчица успя да изкрещи отново, преди гласът й да заглъхне от страх.

Отвън...

Дезмънд тичаше към вратата. Кучето тичаше до него, но не издаваше звук. Така бе обучено. Дезмънд изрита вратата и тя се отвори шумно. Кучето веднага се шмугна в къщата и се насочи към централната й част. То се ориентираше по-добре сред слабата светлина. Дезмънд обаче също не бе сляп – в къщата гореше една свещ, която прогонваше почти пълния мрак. Рязаната пушка вече бе в ръцете му. Чу се рев и кучето се озова в краката му... на две части. Дезмънд го погледна и секунда след това надигна глава, само за да види чудовищната вълкоподобна фигура пред себе си. Вълкът изръмжа и скочи към него. Дезмънд вдигна пушката и натисна спусъкът. Двата патрона отвориха дупка в главата на звяра и кръвта пръсна по стените наоколо. Вълкът се олюля и тялото му се наклони настрани. Падна върху едната стена и се подпря с лапите си на нея. Опита се да се надигне, а кръвта не спираше да тече. Дезмънд хвърли рязаната пушка и свали ловната такава от гърба си. Прицели се и стреля в сърцето на звяра. Беше на едва метър от него и сачмите пробиха безброй малки дупки в гръдния кош на вълка, след което излетяха назад. Чудовището отвори уста и оттам прокапа кръв. Миг по-късно туловището му се просна на пода. Беше мъртъв.

Дезмънд презареди пушката и се отдръпна към вратата. Беше му нужно време преди да се осмели да се доближи до вълка. Ритна го, за да провери дали е жив. Звярът не помръдна. Дезмънд седна на един стол и се опита да се успокои. Не беше очаквал, че ще се сблъска с подобно нещо, не и тук. Знаеше, че това, което убива хората в околността, е нещо невиждано, но не беше способен да си представи звяр с такива размери. Но сега се сблъска с него... и го уби.

След като се успокои той направи бърз оглед на къщата, използвайки запалената свещ. Намери трупа на старицата. Зачуди се дали беше чул нейния писък докато приближаваше къщата. Не видя никой друг наоколо, така че реши, че е била тя. Докато оглеждаше касапницата, която вълка бе причинил чу шум отвън. Вдигна пушката и я насочи към вратата. В къщата влетя Суейн.

Беше задъхан и изпотен. Изглеждаше по-жалък от обикновено.

-Къде... къде... какво е станало тук? – каза Суейн, взирайки се в трупа на вълка.

-Убих звяра. Изглежда беше дошъл да навести тъща ти. Чух я как вика докато идвах насам. Когато влязох вече бе мъртва. Ако нямах късмет аз също щях да бъда. Изглежда планът ти проработи по-добре от очакваното, Суейн. Няма да ни се наложи да лъжем. – Дезмънд срита торбата, която беше донесъл. В нея бе трупът на убит от него вълк, този, който щяха да ползват за измамата. –Аз наистина убих Вълка-убиец, а тъща ти е мъртва – какъвто беше и плана

Суейн все още не изглеждаше спокоен.

-А къде е тя? – попита той.

-Кой?

-Доведената ми дъщеря! Къде е Червената шапчица? – изкрещя той.

-Нямам никаква ид... – Дезмънд замлъкна, а зениците му се разшириха. Погледна надолу и видя стърчащото от гърдите си острие. Кръв потече от устните му. Острието се върна там откъде бе дошло и тялото на ловеца падна на пода. Суейн впи очи в доведената си дъщеря, държаща окървавения кухненски нож. Гримът й бе размазан, а черната й коса се подаваше на кичури изпод качулката й.

-Шапчице... ка... какво направи? – той сякаш бе глътнал дебелия си език, въпреки че това бе физически невъзможно за него. Шапчицата не сваляше поглед от него.

-Същото, което ще направя и с теб... „татко”. – каза тя и свободната й ръка се протегна към масата, притисна пламъка на горящата свещ и я изгаси. Светлината в къщата изведнъж изчезна. Суейн усети приближаването на Шапчицата само по светещите в тъмнината зъби. Усмивката й бе широка, а те... необичайно дълги. Входната врата отново се затвори, а викът на Суейн проряза нощта. Птичките, които допреди малко щастливо пееха в гората, замлъкнаха отново.

КРАЙ.

Биров представя "Тъмночервената шапчица" - Част втора

2009-11-15T04:35:00.000-08:00

Недалеч от къщата на Шапчицата...

Гъстата гора винаги е давала възможност за правене на тайни сделки, добри сделки. Това си мислеше Суайн, докато чакаше своя довереник. Не беше удобно за човек с костюм, а и с размерите на Суайн, да стои в гората дълго време, за това се надяваше, че скоро ще може да се разкара оттук. Щеше да се прибере, да хапне и ако доведената му дъщеря отново си позволеше да го обижда щеше да я пребие. Отново. Пред очите на майка й, за да знае и тя мястото си. Щяха да забравят бързо. Все пак още на следващия ден щяха да разберат за едно по-голямо нещастие в семейството... в тяхното семейство.

Дезмънд се появи сред дърветата и появата му накара Суайн да се усмихне. Ловецът уверено крачеше сред дърветата, а вярното му куче го следваше внимателно по петите. Дезмънд стигна до Суайн и с умора заглади дългите си, оформени като подкова мустаци. Потта личеше по маскировъчните му дрехи.

-Дано имаш основателна причина да ме накараш да бия целия този път, Суайн.

-Имам. – каза Суайн и дебелото му лице се опита да сътвори нещо като усмивка. Той отвори чантата си и вътре Дезмънд видя няколко дебели пачки. –Могат да бъдат твои.

-Ако направя какво? – попита Дезмънд, вече изглеждащ по-отпочинал след вида на толкова много пари.

-Познаваш тъща ми Инес, нали?

-Искаш да убия старата бабка?

-Доста си прям. – захили се Суайн.

-Не забравяй, че последния път, в който пихме заедно, ти ми каза, че само тя не иска да продаде имота си в онази част на гората, която се опитваш да пробуташ на дърварите. Не си от най-добрите зетове, така че бързо направих връзката.

-Добре, умнико. – каза Суайн по-сериозно. –Сделката е такава. Цялата околност е луднала заради нападенията на проклетия вълк. Нито ти, нито твоите приятелчета ловци успяхте да го убиете. Сега ти предлагам нещо, което ще е полезно и за двама ни.

-Слушам те.

-Знам, че убивате вълци всеки ден, но не може да откриете правилния. Ще вземеш някой по-пресен труп на някой по-големичък екземпляр и ще отидеш в къщата на тъща ми. Постарай се да бъде изкормена, за да прилича на атака на животно. След това хвърли трупа на вълка. Аз ще дойда към 10 вечерта, уж, за да намина да видя как е майката на жена ми, и ще те открия там с труповете на бабичката и вълка. Ще обявим, че си чул викове, влязал си и си намерил вълка докато яде Инес. Убил си го и тогава съм се появил аз.

-Интересно. Това обаче няма да спре нападенията на вълка. – отбеляза Дезмънд.

-Няма, но нищо не пречи да кажем, че има втори вълк убиец. Може пък наистина да са два, никой не знае. Всички ще мислят теб за герой, Инес ще умре и жена ми, т.е. аз, ще наследи имота. Когато убийствата продължат ще набедим „втория” вълк-убиец.

-Звучи добре. Но след свидетелствата за някакво огромно животно дали хората ще се вържат, че един от вълците, които аз съм убивал, е причинил толкова щети.

-Хората вярват на това, в което им кажеш да вярват. Остави мисленето на мен и ми кажи приемаш ли?

-Естествено, че приемам. Но искам половината от парите сега.

-Така да бъде. – каза Суайн, взе няколко от пачките и ги сложи в ръката на ловеца. –В 10 часа ще дойда с жена ми до къщата на бабката. Постарай се да си приключил.

-Ще бъда. Приятен ден, Суайн.

-Приятен ден и на теб, Дезмънд, и приятна работа. – каза Суайн, след което се засмя. –И внимавай... из гората броди страшен вълк. Уби много хора.

-Защото никой от тях не е имал такава. – отговори Дезмънд и извади рязаната си пушка. Ловната стоеше закачена на гърба му.

-Добре, добре, смелчага. – продължи да се смее Суайн и се насочи към дома си. Време беше да изиграе своята част от пиесата.

В същото време в дома на бабата...

Инес тъкмо довършваше пуловера за внучка си, когато чу някакъв шум отвън. Вече се бе стъмнило и не можеше да види какво е. Само няколко свещи осветяваха къщурката й и тя реши да вземе една и да иде да провери. Може би беше Шапчица, време беше да пристигне. Тъкмо преди да отвори вратата обаче някой почука. Старицата се стресна, но все пак отвори. Не беше Шапчица, а някакъв млад мъж.

-С какво мога да ви помогна? – попита Инес, оглеждайки объркания младеж. Луната осветяваше гърба му, а светлината от свещта едва огряваше линиите на лицето му.

-Като ми отговорите на един въпрос, мила госпожо. – усмихна се той, а зъбите му блеснаха в тъмнината.

-Какъв въпрос? – попита старицата. Младежът погали нервно рошавата си коса с ръка и се усмихна още по-широко. Сега тя го позна... беше виждала това момче във вестника. Беше изчезнал. Името му бе...

-Страх ли ви е от вълци? Хахаха... – смехът му се превърна в рев за секунда, докато той се нахвърли върху нея с отворена уста. Кръвта от сънната й артерия опръска стената, а последният й стон бе заглушен от ръмженето на нападателя. Вратата се затвори.

Половин час по-късно...

-Как беше днешния ден?

-Труден. – отговори Суайн на жена си, докато дъвчаше месото от вечерята. –Имам проблеми с един имот. Но скоро всичко ще е наред.

-Радвам се. – кажа жена му. Той знаеше, че не е така. Не й пукаше. Но й на него не му дремеше за това какво прави тя. Изпита някакво желание да стане и да я удари за това, че го е излъгала. А след това да се качи горе и да набие и онази проклетница... Шапчица. Насили се да притъпи това желание. Разкопча панталона си и шкембето му изпъкна още повече. Опита да говори с по-мил глас. –Мислех си... искаш ли след като се нахраним да отидем до майка ти? Да видим как е.

-Но... мислех, че не я харесваш.

-Неее, глупости. Тя не харесва мен. Искам да стопя леда между нас, все пак е моя тъща. Понякога си мисля, че никога няма да одобри, че заживя с мен след смъртта на... както и да е. – усети, че отново е ударил болното място. –Е, искаш ли? Ще вземем и Шапчица с нас.

-Тя вече трябва да е там. – каза жена му и бодна от храната си. Суайн изпусна вилицата.

-Моля?

-Казах, че вече трябва да е там. Днес я пратих да занесе продукти на баба си. Може би ще остане да спи там. Не знам.

Суайн се опита да си поеме въздух и се задави с храна. Закашля се продължително и това накара жена му да иде до него и да го потупа по гърба.

-Скъпи, добре ли си?

-Трябва... – каза той. –Трябва да вървя. – той стана от масата, грабна палтото си и излезе през вратата, възможно най-бързо за човек с неговите размери. Трябваше да стигне до къщата на тъща си колкото се може по-скоро. Трябваше да стигне преди Дезмънд.

Биров представя "Тъмночервената шапчица" - Част първа

2009-11-14T10:08:00.000-08:00

Бел.Биров: Миналата седмица се замислих колко възможности за претворяване предлагат класическите приказки, които почти всички знаем. И преди съм мислил по въпроса, но не съм се захващал сериозно. Е, сега се захванах и първата ми цел бе "Червената шапчица". Една по-мрачна, по-сурова, по-...бирова версия на приказката. Приятно четене!

Шапчицата седна пред малкото си огледало и погали изображението в него, след което докосна с ръка лицето си. Там, където доведеният й баща я бе ударил, сега стоеше голяма синина. „Естествен грим”, помисли си Шапчицата и се насили да се усмихне. Взе черен молив и очерта линиите на очите си, след което сложи достатъчно сенки, за да не личи синьото. Гримирането приключи с малко червило, след което се зае с косата си. Хвана я на два кичура и ги върза на опашки. Един черен кичур се изплъзна и увисна пред лицето й. Тя не го оправи – хареса й. Вместо това стана от стола и отвори гардероба си. Едно до едно стояха червените наметала с висящи качулки. Най-различни форми и модели, но всички в червено. Не случайно я наричаха Червената шапчица. Тя избра едно наметало, което й се струваше подходящо, и го наметна, след което слезе по стълбите. Майка й се размотаваше из кухнята, пълнейки една голяма кошница с най-различни продукти. Шапчицата така и не си направи труда да ги разгледа, не я интересуваше.

-Къде е онова прасе?

-Кой? – попита майката.

-Как кой – милият ти съпруг. – усмихна се дъщеря й и посочи окото си.

-Той… той не бе виновен. Ти си го заслужи.

-Да, да. Знам. Ясно ми е. И все пак къде е прасето?

-По работа. Ще купува някакъв имот, доколкото разбрах. Той не ми казва нищо, но поне така чух, докато го слушах как мрънка сам на себе си…

-Стига. – прекъсна я Шапчицата. –Не ме интересува. Това ли трябва да занеса на баба? – тя посочи кошницата.

-Да, ще съм ти благодарна ако тръгнеш скоро. Не остава много време до смрачаване, а тази гора не е приятно място за разходки нощем. Може да останеш да спиш там…

-Ще реша в движение. – каза Шапчицата и грабна кошницата от масата. Майка й се опита да сложи още една ябълка, но Шапчицата я взе от ръката й, усмихна се и захапа плода, докато излизаше през входната врата.

В същото това време…

-Инес, стига глупости! – изкрещя Суайн. –Колко пъти трябва да те моля? Колко? Помисли за доброто на дъщеря си и внучка си!

-Не съм аз тази, която трябва да мисли за тяхното добро. Не беше ли това твоя задача?

-Не ми пробутвай проповедите си отново! Аз се грижа добре за тях, но ще мога да им осигуря още по-добър живот ако този договор бъде подписан. – той вдигна парчето хартия пред себе си. Старата госпожа огледа листа хартия без особен интерес, след което продължи със заниманието си – плетеше пуловер на внучка си. По лицето на Суайн изби пот, когато видя липсата на интерес в очите й.

-Инес, Инес, Инес… ще ме довършиш. Толкова ли е трудно да подпишеш? Ще получиш доста пари. Както и аз… и естествено ще ги похарча за доброто на дъщеря ти и внучката ти. За доброто на нашето семейство.

-Ти не си част от това семейство. Бащата на Шапчица беше част от моето семейство. Това, че дъщеря ми направи грешката да заживее с теб след смъртта му и да вгорчи своя живот и този на внучка ми не е мой проблем. Не съм ти длъжна, Суайн. Нямам намерение да продавам къщата си, нито земята си. Тази част от гората ще остане непокътната. Предай го на дървоубийците, които представляваш.

Очите на Суайн се изцъклиха и придобиха по-нормален размер, имайки предвид дебелото му лице. Той забърса потта от лицето си, прибра листа хартия в чантата си и тръгна към вратата.

-Дадох ти толкова много възможности, само защото имах нещастието да станеш моя тъща. Изборът е твой.

Той отвори вратата, излезе и я трясна след себе си. Щом старицата не искаше да поддаде той имаше друг начин да отнеме къщата й. Само не трябваше да позволява жена му или доведената му дъщеря да разбират.

Някъде из гората…

Шапчицата вървеше без да бърза. Вече се смрачаваше. Гората не беше светла по принцип, a сега, когато Слънцето се скриваше, още по-малко светлина се показваше през клоните на дърветата. Някакви птички пееха на своя език из дебрите на гората и разнообразяваха в известна степен скучната задача на Шапчица. Изведнъж обаче те спряха.

Шапчица се бе научила да обръща внимание на такива детайли. Животните можеха да са от полза, когато си сам из гората и нещо не е наред. На това я бе научил истинския й баща. Тя се спря и се огледа внимателно. Никакво движение, никакъв признак за опасност. Когато реши да продължи по пътя си обаче се блъсна в нещо и падна назад. Беше на косъм да извика преди да види познато лице. Беше Езикиел.

Той бе млад мъж, на около двадесет, с едва четири години по-голям от нея. Познаваха се от училище, от времето, когато тя все още си правеше труда да ходи там. Не го бе виждала от доста време и нещо в него определено се бе променило. Носеше широк панталон с разкъсани крачоли и бяла, доста голяма за него риза. Нямаше обувки. Няколкодневна брада покриваше лицето му, а косата му бе по-дълга от обичайното и странно разрошена. И все пак… й се стори по-симпатичен от последния път когато го бе видяла. Разтресе глава и разкара тази мисъл, след което се изправи и изтупа наметалото си.

-Езикиел… много странен начин да се появиш.

-Извини ме, не исках да се получи така. – каза той. Произнасяше думите бавно, сякаш със затруднение. –Отдавна не сме се виждали, Шапчице.

-Да, откакто изчезна. Не знаех, че си се върнал.

-Да съм се върнал? Хаха, не. Не съм се върнал. Нямам и намерение.

-Но… всички в околността те търсят от няколко месеца. Изчезването ти породи голяма суматоха. След като започнаха нападенията на Вълка решиха, че ти си бил първата му жертва.

-Така ли? Не знаех. – той се усмихна и белите му зъби просветнаха в смрачаващата се гора. –Е, както виждаш съм жив и здрав.

-Да. Разбрах го преди да те видя. Наскоро някой беше казал, че те е видял. Започнаха слухове, че може би ти отглеждаш вълка и го пращаш да напада хора.

-Хахахах, доста интересни неща са се говорили в мое отсъствие. – засмя се той на глас и се приближи леко до нея. Тя потръпна, но не се отдръпна. Езикиел бавно направи една обиколка около нея и поднесе носа си напред, сякаш за да я подуши, след което каза с тих глас: -А ти какво мислиш?

-Никога не съм те мислила за достатъчно умен да вържеш собствените си обувки, какво остава да отглеждаш такъв кръвожаден вълк. Просто ми е интересно къде си бил…

-Навсякъде и едновременно с това никъде. Но не аз съм важния. Не съм те виждал от толкова време, Шапчице, а сега се срещаме из гората, при това в този късен час. Къде отиваш?

Тя вдигна леко рамене и показа кошницата с храна.

-Отивам до баба ми. Майка ми й прати някакви продукти и трябва да й ги занеса. А и не искам да се задържам вкъщи.

-Разбирам те. Домът не е мястото за такава волна душа като теб. Природата ти дава спокойствие, нали?

-Да, когато не срещам хора като теб сред нея. Извини ме, Езикиел, но трябва да вървя. – тя вдигна кошницата и мина покрай него.

-До скоро виждане... червена шапчице.

-Да се надяваме, че не. – прошепна Шапчица, а Езикиел отвърна с едно „Моля?”. –Нищо, нищо. Довиждане. – каза тя, поглеждайки го през рамо и усмихвайки се. Зарадва се, че не я е чул.

Но грешеше. Той я чу. Чу я много добре.

Филми по игри или кои са сполучливите опити за адаптация според мен

2009-11-07T03:23:00.000-08:00

Снощи съвсем случайно попаднахме на "Silent Hill" (филмът) по МSAT и това ме накара да се замисля за пореден път за филмите по игри. Това колко от тях са успешни и колко не са. За това колко успяват да вземат от магията на играта и да я покажат на киноекран и колко не успяват. Интересното е, че примерите, за които се сетих, лично на мен ми допадат много, макар някои да станаха жертва на масова критика от фенове и журналисти. Но преди да ги представя нека кажа няколко думи за това защо е трудно да се направи филм по игра според мен.

Като за начало игри към филми. Там основният проблем идва от факта, че се разказва дадена история от гледната точка само на играещия и героят, който той управлява. Рядко има други гледни точки, освен в някоя cut сцена може би. Така феновете на играта си изграждат някаква представа за това какво трябва да видят в дадения филм. Когато обаче им бъде представен един по-комплексен свят, с повече гледни точки, вече не са доволни от видяното. Също така е трудно да се пресъздаде усещането от някое RTS или пък от някой first person shooter с множество стрелба и малко говорене. Това може би е и основната причина хората да не харесат DooM (филма). Третото важно нещо е кой прави този филм. Почти всички бивши и настоящи геймъри знаем кой е Уве Бол (тези, които не знаят по-добре и да не разбират), всички желаем неговата смърт и т.н. Този човек е жив пример за това как не трябва да се правят филми по игри. Но пък Paul W. Anderson примерно се справя страхотно, поне според мен. За него малко по-късно... Сега малко линкчета и кратко мнение за няколко от филмите по игри, които са ми харесали.

Silent Hill - споменатият по-горе като причина за написване на статията. Не съм играл Silent Hill, само съм наблюдавал как я играят, гледал съм клипове и т.н., но от гледна точка на филмови качества филмът ми хареса. Не влиза изцяло в графата ужаси, по-скоро е някакъв леееек хорър. При условие, че не харесвам подобни филми фактът, че ми допадна е важен. Прилична история, идеи, ефекти, Шон Бийн, който е пич.

DooM - ОК, DooM не е това, което всички очакваха. Не е някакъв велик филм или т.н. Ако бяха следвали маааалко по-стриктно историята на DooM 3 (която колкото и клиширана да бе, не беше лоша) този филм щеше да има по-голям успех. Най-големият проблем бе това, че вместо изродите да бъдат представени като демони, те бяха представени като хора, жертва на някакъв вирус, което автоматично превърна DooM в "Resident Evil, ама на Марс". Aко просто бяха запазили оригиналната история нещата щяха да са по-добре. Иначе и Скалата, и пичът, който играеше Еомер (името ми се изплъзва, а Google е много далеч), се справиха прилично. Режисура - добра (фърст пърсън петте минути ме израдваха много, няма да крия). Сценарий обаче - кур, бате.

Mortal Kombat - ееее, спомени, спомени. Да се изясним - да се направи филм по fighting игра не е лесно. Не можеш да го направиш точно като турнир с поредица от битки между героите, трябва да има солидна история. МК поредицата можеше да предложи такава история и създателите на първия МК филм се бяха възползвали от това, създавайки един много добър филм, макар и малко пренебрегвайки (доколко помня) структурата на един подобен турнир. До ден днешен чакам трети филм, след като втория бе разочарование, но това не пречи от време на време да си спомням за първия с най-добри чувства.

Resident Evil - горният филм, както и този, са режисирани от Пол Андерсън, така че за това бяха хвалебствените думи в началото. Андерсън като се захване с подобен проект прави нещо доста приятно, след което заебава нещата в други ръце (и филмите стават бози). Та първият RE беше също много приятен филм, който ми допадна доста. Последвалите продължения ги гледах едва ли не насила. Този става. Казах.

Alien vs Predator - тук е малко трудно да се даде точно мнение. Зависи как погледнеш на филма. Има два варианта - като адаптация на играта или като просто комбинация на два филмови франчайза, като името по случайност съвпада с името на играта заради простичката си гениалност. Ако го разглеждаме като адаптация на играта - пак кур, защото екшъна беше на доволно ниско ниво, но ако погледнем по-освободено - мамка му, хареса ми. Беше интересен, приятен. Прилична история, която неизвестния каст изнесе добре на плещите си. Не мога да обвиня Андерсън за нищо - филмът според мен беше добър. Който не го е харесал просто е искал да гледа как разни маринци трепят извънземни в някоя лаборатория. Сори, майна.

Max Payne - да, знам, че много, много хора не харесват този филм. Историята наистина бе представена леко плоско, bullet time-a хич го нямаше (а може би трябваше), атмосферата бе в най-добрия случай близка. Но все пак на мен ми хареса. Имах големи очаквания, насилих се този филм да ми хареса, така и стана. Не съжалявам за това, че го гледах, а има много други американски простотии, за които ме е яд. Идеята, че ти се привиждат демони като се надрусаш с "Валкирия" също ми допадна. В общи линии - можеше да е много повече, но и така става. Подобно на DooM.

И... това беше. Доста кратичък списък, а? Е, всяко зло за добро. Препоръчвам на всеки, който няма какво да прави (защото такива хора бол), да си дръпне някой от филмите и да го изгледа. Струва си. Искам да отбележа също и няколко заглавия, които не са игрални, а са CGI или класически анимирани, които също са правени по игри и също си струват гледането. Това са:

-Dead Space: Downfall
-Final Fantasy VII Advent Children
-Resident Evil: Degeneration
-Final Fantasy: The spirits within

Да, и те си струват гледането. И за да завърша с позитивен тон тази статия, която изобщо не се получи така задълбочено и добре както исках (но за това съм виновен аз) ще спомена, че вчера беше премиерата на филма по Tekken, към който имам някакъв интерес, а отделно през 2010 се очертават премиерите на още няколко адаптации. Струват си да се отбележат високобюджетния проект Prince of Persia: The Sands of time (където само името Дисни леко ме тревожи); Resident Evil: Afterlife - четвъртият филм от поредицата, като Пол Андерсън се завръща на режисьорския стол; и уж излизащият през годината Mortal Kombat: Devastation, върху който не е сигурно дори, че се работи. Кой от тях ще струва и кой не - за това ще говорим като ги изгледаме. Приятно гледане

"PunX's Dream Team" by PunX_n0t_Dead

2009-01-10T12:00:00.000-08:00

Като за начало на рубриката ето го моя подбор за футболен dream team, като съм включил не кой знае колко млади надежди, а вече доказали се футболисти:

Вратар: Петер Шмайхел

Високият 193 см. датски гигант има две отличия за най-добър вратар в света (1992 и 1993 г.). Запазената му марка да вика по всички защитници винаги предизвиква бурен смях у мен, защото това обикновено им действаше доста „стимулиращо” и всички започваха да играят по-добре. Не съм виждал и до сега подобен вратар, който по такъв начин да води своята защита, да бъде лидер, да има такъв невероятен усет как да се пласира и рефлексът му да е по-страхотен. Абе голям човек, голям футболист!

Десен краен бранител: Хавиер Занети

Аржентинецът по прякор „Тракторът” (заради силата, скоростта и издръжливостта си) е футболистът с най-много мачове за аржентинския национален отбор. Енергията му и невероятното желание за игра във всеки мач винаги са ме изумявали и са ме карали да му се възхищавам!

Централен защитник: Лотар Матеус

В биографичната книга „Аз съм Диего” се споменава за него : „…той е най-добрия опонент срещу когото съм играл, мисля че това е достатъчно, за да го опиша…”. След думите на Марадона едва ли мога да кажа нещо по-точно, но все пак ще добавя – изключително точен пас, идеално пласиране, чиста игра в защита, както и топовен шут от дистанция!

Централен защитник: Франко Барези

Един от най-скромните и същевременно един от най-добрите централни защитници някога играли футбол. Играл е 532 мача за любимия си Милан и е вкарал 16 гола. В негова чест фланелката с номер 6 е извадена от употреба (рядко срещана привилегия за италианския футбол по онова време, а дори и сега).Част от невероятната защитна четворка на Милан тогава (заедно с Малдини, Костакурта и Тасоти).

Ляв краен бранител: Паоло Малдини

Абсолютният рекордьор в състава на Милан по всички параметри. Със завидната си тактическа грамотност, издръжливост и късмет (самият той признава, че късметът играе огромна роля в неговата кариера, защото липсата на контузии и травми му помагат да запази формата си) той успява да запише повече от 1000 мача в кариерата си. Успява да надмине по популярност дори легендарния си баща Чезаре Малдини.

Дефанзивен полузащитник: Рой Кийн

Капитан „Фантастик”, един от най-големите грубияни във футбола, изключително спорна медийна фигура, но според мен – истинският лидер на футболния терен! Притежаваше невероятно енергия и мощ, обичаше мъжките сблъсъци и типично британските дербита. Спечелил всичко във футбола като капитан на Манчестър Юнайтед. Брилянтен, безмилостен и безапелационен на терена, като това му печели място в тази класация.

Дясно крило: Джордж Бест

Истинска легенда! Играе и с двата крака еднакво добре, има страхотна техника и бързина, точен пас и афинитет към гола. Някои го наричат „алкохолик” или „манекен”, но аз обичам да използвам думите на феновете по онова време : “Maradona - good, Pele – better, George Best!!!”

Ляво крило: Райън Гигс

След като подобри рекорда по участия на сър Боби Чарлтън за отбора на Манчестър Юнайтед, той продължава да играе на високо ниво за своя клуб дори и на 35 години.През най-добрите си години играеше точно на този пост отляво и беше едно от най-голямото оръжие в арсеналът на червените дяволи. Автор на много решителни голове за отбора си и най-бързият футболист на младини!

Атакуващ халф: Ерик Кантона

Крал Ерик! Гениален във всяко едно отношение: пас, шут, пласиране, техника, поглед върху играта… Неговата игра е една магия и нищо, дори спорният му характер, не може да накара феновете да не го обичат до полуда.
PS : "1966 was a good year for English football - Eric was born"…

Нападател: Габриел Омар Батистута

Не случайно прякорът му е „Батигол”! Борбен, хищник в наказателното поле, нечовешки удар, острие отвсякъде! Има най-много вкарани голове за националния отбор на Аржентина, легенда във Фиорентина, Рома и като цяло Италия! Запазена марка му е имитацията на стрелба със снайпер след вкарването на всеки гол.

Нападател: Марсел (Марко) ван Бастен

За Св. Марко може да се напише цяло евангелие. Той е онзи играч вдъхновил серия от футболисти със подобен на неговия стил – Бербатов, Хунтелаар и много други. Висок, техничен, с изключителен голов нюх и запазена марка удара от воле той е истинска легенда и е смятан за най-добрият централен нападател въобще в историята на футбола.

Ами това е моят отбор. Ще се радвам ако решите да споделите и вашите предложения за такива сборни отбори от легендарни футболисти.

PS: Не съм включвал Пеле и Марадона поради причината, че те са от класа непозната на останалите футболисти. ;)

PunX's Dream Team с футболисти до 22 години - by PunX_n0t_DeaD

2009-01-22T05:00:00.000-08:00

След като в първото издание на рубриката ви показах моята идея за това как би изглеждал перфектния футболен dream team с доказали се футболисти, е време да погледнем и сред младите надежди на любимия спорт. В настоящия списък всички са до 22 години и са подбрани според критерия дали могат да се впишат в един перфектен отбор. Могат, повярвайте ми. Да видим имената:

Вратар : Джо Харт (21 години / Настоящ отбор – Манчестър Сити)

Възпитаникът на Шросбъри Таун е може би светлината в тунела за поста национален вратар на Англия. Най-после има надежда за англичаните, че подобни грешки като тази на Дейвид Сийман в миналото ще успеят да се превърнат в далечен спомен. Лъвски рефлекс, лидерски способности, свежи сили и сигурност, даваща на защитниците пред него невероятно самочувствие и спокойствие.

Десен краен бранител : Серхио Рамос (22 години / Настоящ отбор - Реал Мадрид)

Много бърз краен бранител, който може да играе и като централен защитник и има афинитет към гола. Притежава страхотно центриране и перфектен шпагат. Една истинска звезда, произлязла от академия на Севиля. Когато Реал Мадрид го подписа през 2005-а за 27 милиона евро, той се превърна в третия най-скъп тийнейджър в света и едва ли е случайно, защото качествата му оправдават парите платени за него.

Централен защитник : Мика Ричардс (20 години / Настоящ отбор – Манчестър Сити)

Всестранно развит защитник, водач на отбраната, много емоционален и винаги дава всичко от себе си. Играч от типа „Мачът не е свършил докато АЗ не кажа последната си дума!”. Знае как да се включва в атака и да бележи много важни голове. Истински английски биткаджия!

Централен защитник : Джонатан Еванс (21 години / Настоящ отбор – Манчестър Юнайтед)

Ирландският защитник на „червените дяволи” е поредното откритие на сър Алекс и неговите опитни скаути. Феновете на Юнайтед най-после могат да са спокойни при отсъствие на някой от титулярните стълбове (Фердинанд или Видич). Сигурен в отиграванията си, безкомпромисен в сблъсъците и прецизен при шпагатите, той е един истински млад Гари Палистър!

Ляв краен бранител : Рафаел да Силва (18 години / Настоящ отбор – Манчестър Юнайтед)

През 2005, едва на 14, заедно със своят брат близнак – Фабио,той е доведен в Манчестър и отгледан от клуба заради невероятните си способности и дефанзивни качества, който ме карат да мисля, че бъдещето на набора ще е доста светло. Едва на 18 той може да играе на много позиции по терена и блести във всяка една.

Дясно крило : Лионел Меси (21 години / Настоящ отбор – Барселона)

Изключителен играч, същински последовател на Марадона. Аржентинецът е истинско избавление за каталунците, тъй като не спира да им носи победи с важните си голове. Невероятен поглед върху играта, прецизен пас, точен удар, завидна скорост и въпреки многобройните си проблеми със здравето той винаги е в топ форма.

Плеймейкър : Франсеск (Сеск) Фабрегас Солер (21 години / Настоящ отбор – Арсенал)

Едва на 21 години новият капитан на лондонския отбор има само един проблем – многобройните контузии. Имам чувството, че ако нямаше такъв лош късмет има потенциалa да се превърне в един от най-добрите халфове в света. Знам, че звучи като клише, но Сеск наистина е страхотен лидер и е от типа играчи, за които името отпред на фланелката е по-важно от това на гърба.

Ляво крило : Самир Насри (21 години / Настоящ отбор – Арсенал)

Израснал в северните части на Марсилия, френският национал с алжирски произход притежава всички нужни качества за едно перфектно ляво крило, въпреки предпочитанията си за игра с десен крак. Арсенал най-после намериха заместник на легендата на отбора Пирес. Бързината и силният удар са основните му предимства, но да не забравяме и изключителната техника, на която биха завидели доста по-опитни футболисти.

Атакуващ халф : Йоан Гьоркуф (22 години / Настоящ отбор – Бордо)

Наричат го „Новият Зидан”. Техниката е неговото оръжие и за всеки защитник е истинско мъчение да играе срещу този…иначе толкова симпатичен футболист! Френският национал в момента е само под наем от росонерите в Бордо, заради шанса да играе по-често, а повярвайте на такъв играч скамейката не му отива!

Нападател : Алешандре Пато (19 години / Настоящ отбор – Милан)

Всъщност истинското му име е Алешандре Родригез да Силва , а „Пато” е само поредният бразилски прякор. Наследил го е от родният си град – Пато Бранко. Само на 19 той е завършено острие. Всеки от неговите съотборници може да е сигурен, че когато топката е отправена към тийнейджъра това е потенциален гол.

Нападател : Тио Уолкът (19 години / Настоящ отбор – Арсенал)

Малко известен факт е, че той е един от малкото футболисти, на които „Найк” предлага договор едва когато е на 14 години!!! За крехката си възраст той е сменил доста отбори и въпреки страхотните си качества, Тио е доста подценяван допреди един сезон. Това обаче не му пречи всеки път когато играе да показва колко много са грешали всичките му критици и да им затвори устите завинаги!

Както винаги чакам вашите мнения и предложения за подобрение на този отбор!
PS : Моля по възможност назовавайте и имена ;)

Ритник в главата, брой 8: Bragging Rights ревю, Хълк Хоган подписа с TNA, доброто и лошото...

2009-11-05T00:18:00.001-08:00

Малък преглед на блога доведе до прозрението, че не е имало "Ритник..." от около 10-ина дни, а не е като да няма какво да се каже. Тъй като отсега нататък ще използвам само тази рубрика, за да пиша за pro wrestling (най-вероятно) не е лошо като се насъберат теми да пиша. Темите този път ги има и в заглавието, но нека повторя: ще обърна внимание на подписването на Хълк Хоган с TNA и мнението ми по този въпрос; ще дам оценка на Bragging Rights PPV-то и като за финал ще направя един подбор "добро-лошо" от нещата, които са ми направили впечатление тази седмица.

ХЪЛК ХОГАН ПОДПИСВА С TNA WRESTLING

Интересно как издържа толкова дълго време далеч от кеч-ринг. Изглежда операцията на гърба, която по неговите думи го е лишила от мач с Джон Сина на WrestleMania 25, е била наистина сериозна. Миналата седмица, за неразбралите, Хоган обяви, че вече е партньор с президентката на TNA Dixie Carter. Какво ще е това партньорство още не се знае. Може да иска мениджърска позиция (с която не съм сигурен, че ще се справи и че ще му я дадат), може да иска да направи още няколко мача. Не знам. Но да речем, че е второто... в такъв случай основното ми притеснение е, че Хоган ще скуошне някоя от потенциалните звезди, а това не е правилно. Вражда с Енгъл е добре дошла, нямам против да ги видя отново един срещу друг. Няма да имам проблем и с това кой ще е победител. Подобен сблъсък би бил добър от финансова гледна точка (мисля), предполагам и че ще е интересен, така че палци горе за сбъдването му. Но! Не това е важното, което Хоган може да направи в TNA.

Той трябва да направи дълга програма с някой от изгряващите таланти и дори да му позволи да го победи, за да го издигне още повече. Първото име, което ми изскача в главата, е това на Мат Морган. Морган би се възползвал много добре от подобна победа, но ще е нужно, за да стане акцента върху него по-силен. Друг вариант е AJ и може би и това ще стане някой ден, но не мога да си го представя срещу Хоган. А защо не Хоган и Фоли? Толкова комбинации, толкова възможности. Дано TNA ги оползотворят добре.

Другият вариант е Хоган да скуашне няколко звезди на TNA и да си иде, но тогава подписването му ще е ужасно безмислено, а и не мисля, че е в състояние да е regular кечист. 1 мач на 2-3 месеца ми звучи по-реалистично. Като цяло съм доста разводнен относно това подписване, защото ме е страх Хоган да не засенчи с присъствието си младите в компанията. Дано не стане така.

Трябва да отбележа и че моя wrestling гуру Ерик Бишоф също е част от сътрудничеството на Хоган и TNA. Мисля, че той може да е полезен на компанията в какъвто и да е аспект и не бих отказал и една негова поява по ТВ-то, т.е. монитора ми.

PPV REVIEW: WWE BRAGGING RIGHTS 2009

Хм... доволно. Повече от доволно бих казал. Да започнем подред обаче. Шоуто бе открито с мач между Джон Морисън и The Miz. Правилен ход, а и мачът между двамата се получи доста добре. Малко обаче съм недоволен от победителя. Морисън е следващия main eventer, една от следващите големи звезди. Трябва да побеждава на PPV-та и то големи противници, какво остава за Миз, чиито пуш едва сега започна. Да, Миз може би печели нещо от победата си в този мач, но Морисън имаше много по-голяма полза от победа тук.

Мачът на Diva кучките след това го пропускаме, тъй като... не ни дреме. Прехвърляме се на World Heavyweight Championship мача, който не бе един от най-добрите Fatal 4 Way мачове в историята, но все пак бе приятен за гледане. Победата отиде в правилните ръце, като аз лично се надявам, че Тейкър ще направи един солиден run с титлата. Търнът на Батиста след мача не го очаквах, но пък ми хареса адски много. "I'm not playin', Rey. I'm gonna rip your head off". И после му еба мамата! Така, повтарям - ТАКА, трябва да се държи човек, когото наричат "Животното". В този feud има много потенциал и се надявам, че ще го продължат повечко време. Тъкмо ще държи и Мистерио, и дядо Дейв далеч от ситуацията около титлата.

7 на 7 мача беше добре, като изключим факта, че имаше хора, които не прекараха кой знае колко време на ринга. Краят бе добре замислен, а и съм доволен, че победата отиде в SMACKDOWN. Не, че има някакво значение, но поне трофея за по-добро шоу да е в наистина по-доброто шоу. И стигаме до мейн ивента... 1 час от Сина-Ортън сапунената опера. Продължи наистина дълго (не мача, враждата) и се радвам, че най-накрая (уж) приключи. Писна ми да ги гледам един срещу друг на PPV-та. Maчът... беше добър като за едночасов такъв. Имаше и мудни моменти (нормално е), имаше моменти със солидно напрежение. Лично аз се надявах на победа за Ортън, но не - Сина трябваше да спечели и да започне поредния си скучен рейн. Този на Ортън поне имаше потенциал за свежест, имайки предвид очертаващите му се вражди (Кофи, рано или късно и Дибиази). И все пак мачът беше добър. Както и самото PPV. Доста съм доволен от всичко като цяло. Да, може и много повече, но определено WWE в момента е в един "добър" период. Имало е много лоши, така че и сега съм доволен.

ДОБРОТО И ЛОШОТО

ДОБРО: Randy Orton vs Koffi Kingston - feud с потенциал. Първо, защото Кофи е свежо лице на голямата сцена, а си личеше, че го готвят за солиден пуш. Тази вражда ще го издигне по един или друг начин, независимо дали ще успее да запише 1 на 1 победа срещу Ортън или не. Според мен нещата трябва да се развият бавно - да са капитани на отбори на Survivor Series и след това да ги видим 1 на 1, примерно на WWE TLC PPV-то през декември.

ЛОШО: Случващото се около Морган и Ернандез в TNA. Ситуацията никак не ми допада, защо двамата изглежда ще станат жертва на бъдещия стейбъл, съставен от Райно и Team 3D. Ок, нека стейбълът го има, но защо точно Морган и Ернандез трябва да са първите жертви? Морган, особено, може да бъде използвано за нещо по-голямо. Наистина подкрепям това добиче и се надявам, че TNA няма да съсипят труда си от последните няколко месеца.

ДОБРО: WWE изглежда ще намалят броя на PPV-тата си. Judgment Day е изчезнал от заглавната страница и на негово място е преместен One Night Stand, т.е. в края на май. Това може би означава, че има шанс догодина PPV-тата да останат по едно на месец, което според мен е крайно наложително в момента. Подмяната на старите PPV-та с нови няма да я коментирам, само ще кажа, че според мен е свежо и правилно решение. Ще видим.

ЛОШО: Главните мачове на Survivor Series. Два тройни, единият не е нещо, което да сме гледали кой знае колко често, но другият (този на RAW) е пълен с хора, които са се били нееднократно - НВК, ННН, Сина. Стига! Стига вече Сина и ННН в мейн ивент мачове, стига вече Сина и ННН с титли. Дайте шанс на някой по-млад, по дяволите. Да, знам, че това е голямо PPV и няма кой знае колко изградени хийлове в RAW, но затова са си виновни WWE. Този мач е наистина разочароващ и ужасно предвидим. Разочарован съм, наистина. Колкото до другия - донякъде не е лошо да видим Тейкър, Джерико и Грамадата в един мач, но пък и те са вече изпята песен. И тук трябва свежест. Освен това не ми допада отборните шампиони да пренасочват вниманието си. Тряваше да имат feud с DX за титлите, нещо, което определено щях да следя с интерес, а и имаше големи предпоставки за това. Сега ще получим два масивни, но идейно остарели и зле билднати главни мача на четвъртия по големина турнир за годината. WWE, suck my balls.

-И с това мило послание завършва този "Ритник в главата". Казах каквото ми беше на сърце, сега мога да се върна към хобито си и да преправя WWE през 2002-а, хъхъ. Лек ден на всички и се молете за по-малко простотии в света на pro-wrestling-a през идната седмица/месец/година.