Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обяснявам на някои от вас какво е AEW и как така е алтернатива на WWE. Шансът вече да сте наясно е голям, но все пак:

All Elite Wrestling (AEW) е нов американска кеч-компания, дело на четиримата кечисти,  споменати по-горе, и финансирана щедро от милиардерското семейство Кхан (Хан?). Първото им PPV шоу - AEW Double or Nothing, даде на кеч феновете обещаното - нещо различно от WWE, при това доставено с високо качество на телевизионната продукция. Добър кеч, шарени образи (!), изненади и запомнящи се моменти. Имаше и своите слабости, но за тях ще говорим по-нататък, в случай, че не се изчистят.

Покрай шоуто ми се прииска да събера на едно място няколко неща, които ми се въртят из главата за AEW и нейното бъдеще по пътя към началото на седмичното им телевизионно шоу през октомври. Дребни неща, но важни за мен като фен, предполагам и за някои от вас, които AEW би трябвало да има предвид, ако иска наистина да бъде алтернатива на WWE, т.е. да не прави същите грешки.

1. Крис Джерико трябва да бъде първият AEW шампион

Тук мненията ще са разнопосочни, но аз лично съм твърдо убеден, че Джерико трябва да победи Hangman Адам Пейдж и да влезе в историята като първия световен шампион.

Ясно е, че Hangman има огромен потенциал и ще бъде граден като една от основните звезди на компанията (и това не се дължи само на факта, че е приятел на Коуди и сие). Но за момента е рано и той е твърде зелен. Най-малкото, не е държал толкова значима титла в друга компания и с нищо не може да допринесе за добавянето на престиж към един новосъздаден колан.

Джерико от друга страна е златното, най-разпознаваемо име в AEW. Човекът, когото масовите кеч-фенове познават, и който би могъл да привлече интереса им към компанията. Особено ако носи световната й титла. Още повече, че Джерико е неколкократен световен шампион в WWE и името му ще легитимира новия колан. Времето на Hangman ще дойде, но поне след няколко месеца, ако не и повече. Това ни води до следващата задача...

2. За световната титла трябва да се борят най-големите звезди

Едно от нещата, които истински ме дразнят през последните години в WWE, е когато двете световни титли биват избутвани надолу в карда на някое шоу, а в main event-а е някой "специален" мач, често с part timer-и и/или Роман "Винс-го-обича" Рейнс.

Световната титла е Светия граал във всяка една кеч-компания. Това е голямата награда, по-значима от всяка междуличностна вражда. С оглед на това, че титлата на AEW е нова, тя се нуждае от това да й бъде изградена значимост. Този блясък ще дойде от хората, които първи се впуснат в борба за нея.

Към момента в AEW се очертава доста прилична група от main eventer-и - Кени Омега, Крис Джерико, Джон Моксли, Адам Пейдж (най-зелен) и Коуди (когато реши). Четирима от тях - бивши световни шампиони. Това ще е достатъчно за първите няколко месеца за борба около титлата. Важното обаче е най-големите мачове в компанията да са за колана и да са с main event на големите шоута.

По всяко време в борбата за титлата могат да бъдат замесени Pentagon Jr. (при нужда и когато вече не е нужен в отборната дивизия), MJF (много зелен, въпреки очевидния талант да е противен) и PAC (ако изобщо някога му оправят визата).

Защо не споменавам хора от WWE? Защото...

3. AEW не трябва да приютява всеки напуснал WWE кечист

С други думи, не трябва да се превръща в TNA. Ясно е, че не малка част от огромния ростър на WWE в момента са хора с много по-голям потенциал, от това, за което ги използват при сегашната политика на компанията. Но ако те бъдат уволнени/напуснат и AEW ги наеме - не 30 души, а дори само четирима-петима, новата компания рискува да си лепне стигмата на място, в което работят "WWE rejects". 

За момента това не се усеща, даже напротив - ростърът на AEW може да не изглежда особено впечатляващ на масата фенове, защото много малка част от кечистите в него са минавали през WWE. А и двамата големи, дошли от компанията на семейство Макмеън - Джерико и Моксли - са в AEW не защото WWE не иска да ги използва и умишлено ги е изгонила, дори напротив (както стана ясно от подкаста на Джерико с Моксли/Амброуз, Винс определено не е искал да пуска втория).

Така че нагласата "Искам кечистът X да напусне WWE и да отиде в AEW" трябва да бъде изоставена от феновете. Това не е универсална панацея и в един момент ще нанесе повече вреди на новата компания, отколкото ползи.

4. AEW на моменти се усеща като "freak show" и трябва някак да изчисти това

Вече на няколко места видях при текстове за АЕW със снимки на Sonny Kiss - хомосексуален кечист, чиито външен вид определено е провокативен. Освен него, в Casino Battle Royal-a на AEW Double or Nothing видяхме още кечист с два ампутирани крака, мъж с наднормено тегло, малък човек, а ако сте гледали The Road to Double or Nothing сериите в YouTube (много добре продуцирани) знаете, че има и двама кечисти, вкарани донякъде заради тъжната им житейска история. 

В опита си да се представят като включваща и либерална компания, AEW рискуват да отблъснат някои по-консервативни фенове и по-лошото - да привлекат вниманието на масовите медии не с истински ценното в продукта си, а с по-различните, "шокиращи" лица. 

Така ако AEW не внимават, този шарен откъм gimmick-и ростър може да се превърне в галерия от чудатости и отново причина за негативи, вместо позитиви. Вместо да бъдат приети от феновете, тези кечисти има шанса да бъдат отхвърлени, просто защото много от тях изведнъж биват предложени на публика, която може би не е готова за това. Т.е. цялата концепция за инклузивността може да подейства в обратна посока.

Това, че човекът X има нещо различно и уникално във физически, сексуален или психологически аспект, за разлика от повечето кечисти на пазара, не означава, че задължително е добър и трябва да получи договор. Нека си спомним The Great Khali, да се слави неговото име, като пример за това.

5. Логика в буукинга

Ох, колко ми липсва това в WWE в момента... Ясно е, че без телевизионно шоу, първите няколко големи шоута/PPV-та на AEW ще имат мачове със случаен елемент в тях. Но това не означава, че и там не може да има последователност и логика. След Double or Nothing следващият мач на MJF може да е както с Jungle Boy, така и с Jimmy Havoc, например. От сблъсъците в Casino Battle Royal-a също могат да излязат няколко 1-vs-1 мача.

При липсата на TV шоу е трудно да се градят мачове и разказват истории, но не е невъзможно това да става в самите PPV (с малко YouTube помощ). ROH е чудесен пример, защото го правиха години наред. А Коуди, Young Bucks и компания определено знаят как се разказва история дори без телевизионно шоу, а направо в самия мач - още си спомням как Мат Джаксън крещи на Кени да му направи One Winged Angel докато братята бяха по средата на спора между Омега и Коуди кой да ръководи Bullet Club. Невероятен детайл, който развива история и, както личи, оставя спомен. Вече видяхме нещо такова и в Cody vs. Dustin Rhodes, но не всеки мач ще е между братя.

***

Като цяло съм голям оптимист за AEW. Имат парите, имат идеите, правят неща, които одобрявам (да дават на кечистите да бъдат себе си и не едни и същи сценаристи да пишат всички промота, например). Въпросът е да спечелят и масовата публика, защото хардкор кеч-феновете може и да не са достатъчни, за да излезе на плюс един толкова скъп проект.

А и е някак вдъхновяващо да видиш, че някой се опитва да промени статуквото в този странен развлекателен бизнес, който харесваме и за който си мислехме, че все повече ще попада под гигантската сянка на WWE. Не, слънце има. Чуйте реакциите на публиката в Double or Nothing и живото й поведение като цяло и ще го видите.

P.S. Докато подготвях текста осъзнах, че доста бих искал да гледам Omega vs. Moxley vs. Jericho в троен мач. И да, трябва да е за титлата.

Комикси: "Jack Eridon: Вуду"

"Беличка коса, червени очила,

без ръкавица главата ти ще отнеса."

Срам ме е! Срам ме е, драги бирохолици, че адаптирах текст на стара чалга, който незнайно защо е останал в главата ми, за да ви привлека вниманието ви към новото приключение на Джак Еридън. Ама вижте как хубаво приляга! Като огромен, син демонски юмрук в лицето на пишман наемник.

Графичната новела "Jack Eridon: Вуду" на Константин Витков-Титис кацна по книжарниците през април. Така както природата се събужда за живот, разни други неща правят същото в комикса, но знаем, че мразя спойлерите - надявам се и вие, така че ще си трая. То заглавието на графичната новела казва достатъчно.

За тези от вас, които не са запознати, творението на Титис - Джак Еридън, е частен детектив, живеещ в едно недалечно, но и не особено приятно бъдеще. Той няма кой знае колко приятели, но същевременно и грижите му не са много. Освен в някои по-напрегнати ситуации, когато се струпват една след друга. Основният "проблем" в живота му е фактът, че всъщност в него се крие един огромен син демон със слабост към разчленяване на човешки тела.

Прилича ли ви на един сърдит телевизионен водещ?

Това е едновременно благословия и проклятие, както ни учат уважаемите доктори Хенри Джекил и Брус Банър. Еридън обаче може да контролира своята тъмна половина с помощта на специална ръкавица, създадена от покойния му баща.

Това обаче не касае рицарят Зигфрид (не вдигайте вежди, зад рицарството му има чудесна история, разказана в самостоятелния комикс "Jack Eridon: Песен за Зигфрид"). Той е решен да елиминира демона, а с него и Джак, като за целта се е сдобил с нова помощ.

Но, както казахме, грижите в живота на частния детектив/демон идват накуп. В случая той сам е виновен за по-голямата неприятност - изпълнявайки една особена поръчка, Джак без да иска задвижва сили, с каквито дори специален индивид като него (да се разбира "демон") не се е сблъсквал.

Резултатът е 144-странична графична новела, която отново е изцяло Made in Bulgaria. Историята, рисунките и туша са на Титис, а Соня Анастасова отново улавя правилните мрачни нюанси, за да даде "живот" на персонажите.

"Вуду" обогатява света на Джак Еридън, който Титис показа преди година с първата графична новела - "Jack Eridon: Крадецът на спомени", и която чудесно беше допълнена от страничния "Песен за Зигфрид". Добавя още един свръхестествен елемент към митологията, развива героите (някои повече от други) и посява семена за следващи истории, при това без да стои незавършено като самостоятелна история.

Джак. Тютюнопушенето може да навреди на вашето здраве. Например, може да доведе до това да не можете да правите снимки на фокус. Макар при мен причината да е обикновена фотографска некадърност.

Имам своите дребни забележки, но вече имах приятната възможност да ги споделя на автора, защото все пак feedback-ът е важен. Хубавото е, че този създаден в България комиксов свят има потенциала да се разраства все повече. Очевидно е, че има идеи накъде да върви. Както ще видите от рисунките на гост-художниците отзад, има кой да рисува и странични истории, ако се стигне до още такива (личен фаворит сред бонус арта ми е рисунката на Георги Георгиев). А може би не знаете, но първата новела - "Jack Eridon: Крадецът на спомени", вече е в каталога и на най-големият американски разпространител на комикси, което си е "УАУ!". Уау, бе!

Ако харесвате комикси като мен, ви препоръчвам "Крадецът на спомени", "Песен за Зигфрид" и "Вуду" да се четат в този си ред, за да не ви убегне някой елемент от цялостната картина. Сега остава да чакаме следващия, а Титис да запази плашещата си продуктивност с молива.

Издателство: "Студио Артлайн"

Брой страници: 144

Хартия: приятно мазна, мирише секси

Guest Booker: RAW After Mania 2019 (с бирени поправки)

Тази година WrestleMania (35) лично за мен беше по-добра от RAW After Mania шоуто. Както и трябва да бъде, но, за съжаление, рядко е. Ето защо, леко разочарован от това, което видяхме на 8 април, нахвърлях някакви свои бележки за това какво би ми допаднало повече. Един бърз Guest Booker, ако щете, който е малко по-стегнат, макар да запазва доста елементи от шоуто.

RAW After Mania 2019

Bire Edition!

- Ролинс излиза за промо, сходно с това, което направи - как Леснър и Хеймън са заминали за Вегас, как ще е full time шампион... Но преди това има да оправи друг проблем - напускането на "брат" му Дийн Амброуз, за когото това е последният RAW. Ролинс вика Амброуз на ринга, за да се разберат. Говори му за Shield, за братство, за една нова ера. Пита го какво би го накарало да остане. 

Амброуз гледа титлата на рамото на Ролинс, при което новият Universal Champion кима разбиращо. Двамата си стискат ръцете, когато са прекъснати от Рейнс. Роман казва, че повече от всичко иска Амброуз да остане... но не иска да пропусне партито. Ролинс се опитва да му обясни, че без значение кой ще си тръгне с титлата, Рейнс може да получи своя шанс. The Big Dog го прекъсва и казва "Не, тази вечер" (намеци, намеци, намеци за лек търн, а и така и така публиката в Бруклин ще го разкъса от освирквания. Защо мислите, че го нямаше в истинския RAW?). Амброуз кима на Ролинс и той се съгласява. Главният мач ще е:

Triple Threat Universal Championship: Seth Rollins (c) vs. Dean Ambrose vs. Roman Reigns

- Промо за Smackdown - Кофи и The New Day са подготвили празненство. Никакъв Кофи в RAW, той е шампион на Smackdown и трябва да е фокусът там.

- Роман Рейнс е потърсен зад кулисите от някой от интервюиращите (чиито имена са трудни за запомняне), за да обясни намесата си в разговора на Амброуз и Ролинс. Преди да успее, ако изобщо има намерение, е нападнат от Дрю Макентайър. Макентайър го пребива с метална тръба, а накрая стоварва върху него няколко сандъка с апаратура. Солиден backstage brawl! Амброуз и Ролинс идват, но е твърде късно - Макентайър вече го няма, а Рейнс очевидно е аут. (логично е кечисти да знаят какво се случва в залата, когато шоуто е на живо, и да се появяват там, където са нужни, нали?)

- След рекламите коментаторите съобщават, че Роман Рейнс е бил прегледан от лекари и няма да бъде допуснат до мача за Universal титлата, което оставя Ролинс и Амброуз (за радост на феновете в залата).

- Сами Зейн се завръща. Целият сегмент и последвалият мач/heel turn остават непроменени, защото бяха добри.

* IC Championship: Finn Balor (c) def. Sami Zayn

- Аполо е намерен пребит зад кулисите. Коментаторите подозират, че отново е бил Макентайър.

- С известни условности оставяме мача между Алекса Блис и Бейли, който завършва с победа на Блис. След мача Саша Бенкс идва да помогне на партньорката си, но също е повалена от Алекса. 

* Alexa Bliss def. Bayley

Алекса си тръгва, но е прекъсната от музиката на Беки и двамата си разменят продължителен поглед на рампата. Оттук нататък промото на Беки остава същото, както и боят с Лейси Евънс след това. Просто добавяме staredown-a с Алекса, за да има още една потенциална претендентка (след като мине през Boss'n'Hug Connection в идните седмици).

- No Way Jose и антуражът му са намерени пребити зад кулисите. Коментаторите обсъждат, че има информация за това, че Макентайър е напуснал сградата веднага след нападението над Рейнс, т.е. някой друг е отговорен за тези атаки.

* RAW Tag Team Championship: Zack Ryder/Curt Hawkins (c) def. The Revival

След мача от публиката излизат четирима души и нападат кечистите на ринга. The Undisputed Era прави дебюта си в основния ростър и пребива и четиримата. Адам Коул взима микрофон и казва "Знаете кои сме, но това, което не знаете, е, че не ни искат тук". Допълва, че това е само превю, а следващата седмица на Superstar Shakeup ще стане ясно "къде", а те сами ще определят "кога" и "кого". След това UЕ си тръгват през публиката.

- Кърт Енгъл излиза да се сбогува с публиката, но е прекъснат от Барън Корбин. Енгъл просва Корбин с Angle Slam и го изхвърля извън ринга, но на рампата е нападнат от Ларс Съливан. Около ръцете си Ларс е увил тениски на Аполо и No Way Jose като трофеи от по-ранните си нападения. Побоят завършва с Енгъл, проснат през коментаторската маса (тя е до рампата), след което Съливан разкъсва и неговата тениска и я взима като трофей.

(Не харесвам Съливан, но можеха да го тийзнат малко преди дебюта му, а се получава прилична мистерия с по-ранното нападение над Рейнс и подозренията, че е Макентайър)

* Universal Championship Match: Seth Rollins (c) vs. Dean Ambrose - Амброуз дава всичко от себе си, но в крайна сметка Ролинс успява да овладее мача. Разкъсван е от това да загуби приятел или да загуби титлата, но Амброуз го приканва да го довърши (мислете си за Флеър-Майкълс от WrestleMania). Ролинс все пак прави Curb Stomp и тушира "брат" си, след което му помага да се изправи, докато звучаат аплодисментите на публиката.

Гонг. Мрак. 

Светлините се връщат, а на ринга е The Undertaker, който поваля и двамата. Изхвърля Ролинс извън ринга, след което просва Амброуз с Chokeslam и Tombstone Piledriver. Ролинс опитва да се върне на ринга...

Гонг. Мрак. Undertaker го няма на ринга, Ролинс намира само тялото на Амброуз, който получава великолепно изпращане от компанията - побой от Гробаря.

ЗАЩО? За да намекнем за един голям бъдещ мач за Universal титлата (история за завръщането на Тейкър ще се намери - може би сега, когато Завоевателят на стрийка го няма вече е готов да вземе титлата или поне Ролинс може да го изгаври за това). Същевременно се полагат основите на още няколко големи мача за Ролинс - с Макентайър и неизбежния с Рейнс.

Бирето и Томас гледат WrestleMania (35)!

The Showcase of Главоболието! The Granddaddy of Яденето на вредна храна! WrestleMania (35) дойде и подобаващо я посрещнах с храна и Pepsi, достатъчни за два дни. Но тя и без това е горе-долу толкова дългa, така че няма проблеми.

Тази година компания по неволя в гледането ми правеше котаракът ни Томас, макар че неговият изтънчен вкус за sports entertainment го принуди да проспи немалка част от мачовете, че и да помяука в знак на недоволство. Така са смарковете, все нещо не им харесва.

А ето ги и бирените впечатления след 7 часа разлика:

- Preshow-то е за мазохисти, които не си ценят здравето. Жалко за мачовете там и най-вече за Braun Strowman, макар за него да разбрах впоследствие поради технически проблеми.

- Интро! Мания! Фойерверки! На стадиона - един Пазарджик и отгоре. Малко завиждам, после се сещам, че ще стоят там още едно денонощие без да има къде да си полегнат. 

- Някой в публиката може и да се е зарадвал на Хоган, но аз само исках да се махне по-бързо, за да не хаби време.

- Да сложиш Universal мача за откриващ е страхотно решение, когато е ясно, че няма да е main event. По-важното - това решение беше обяснено/kayfabe-нато с промото на Хеймън.

Няма да крия, че при атаката на Леснър още преди гонга ми се сви сърцето. Удар след удар, хвърляне след хвърляне виждах как кошмарът Part Time Universal Champion продължава. Когато мачът официално започна, а Ролинс все още не беше прибегнал до удар под пояса, тотално го бях отписал (и в главата ми се въртяха страховити идеи за Леснър-Рейнс следващия месец...). Честно - никога не съм се надявал на low blow в кеч мач толкова до този момент. И дори при последвалите stomp-ове бях на нокти, че Леснър просто ще контрира с F-5 и туш. Но не - Ролинс взе титлата, а Бирко маркна за пръв път. Как?

С едно звучно "Да!" и пляскане, а котаракът Томас уплашен избяга в другата стая. 

Много добър откриващ мач, който се възползва от силните/слаби страни на мачовете на Леснър през последните години и в началото подведе публиката, че Ролинс е пътник, за да можем да бъдем изненадани. Нещо, което нямаше да е толкова убедително, ако бяхме видели по-равностоен мач.

- Randy Orton vs. AJ Styles имаше за задача да предложи по-традиционен кеч мач. Макар да успяха, беше някак невпечатляващо и забравимо. Нещо, което се е случвало и с други мачове на Ортън на WM през годините. Иначе историята на мача не беше лоша, базирана на финалните хватки на двамата кечисти и опитите им да се контрират всеки път. Повдигането след RKO-то беше изненада, както и победата на Стайлс. Все пак очаквам враждата да продължи. 

- Отборният мач за титлите на Smackdown беше чудесна изненада. Дадоха им повече време, отколкото очаквах, и видяхме няколко стабилни спота. Отборният кеч не беше напълно пренебрегнат, а като фен на този тип мачове няма как да се оплача (макар че при подобни мачове предпочитам да са tornado, защото смените ми се струват безумни). Даже Томас се върна да гледа, вместо да се шматка пред монитора.

Едно представяне на Hall of Famer-ите по-късно вече беше заспал...

- Шейн и Миз са имали добри мачове в кариерата си, когато срещу себе си са имали наистина качествени опоненти. А когато не можеш да разчиташ на качество, разчитай на история и зрелище. Намесването на бащата на Миз беше логичен момент с оглед на враждата, а и послужи като катализатор за агресията на Миз. Много добре се възползваха от Falls Count Anywhere условието, а на финалния суплекс наистина "уау"-нах (и събудих Томас). Победата на Шейн е първото разочарование за вечерта, дори прикрита с позициите на двамата след суплекса. Все ми се струва, че когато търнваш някой и очевидно му предстои пуш, е хубаво да записва победи. 

- Напълно изненадващо и без някой да го е очаквал, четворният мач за женските отборни титли се оказа солиден писбрейк. Не само за мен, но и за публиката, както личеше от тишината на стадиона. Таймингът на дамите нещо се губеше, Пейдж не допринесе с нищо за коментара, а Рене вече си знаем, че е добра само във вайкането и издаването на странни звуци при някой по-зрелищен спот. 

Най-хубавото нещо в този мач бяха The IIconics и фактът, че взеха титлите. Не го очаквах, но бях приятно изненадан. Ликоникс/ДВЕконикс са радост за окото и добре, че Nia Jax не разби лицата им.

Иначе Томас пак заспа, но на този мач се очакваше.

Събуди се на видеото за Кофи-Брайън. Нормално - като рижава котка, Томас също е жертва на предразсъдъци (заради онзи скапаняк Гарфийлд). 

Признавам си, че не бях така въодушевен за този мач като други хора. Да, историята, която доведе до този момент, беше една от най-добрите тази година (а може би и най-добрата). Двамата таланти очаквано направиха страхотен мач. Преди него казвах, че му липсва "звездност", но за какво говорим и аз, и всички на това мнение, когато 80 000 души в стадиона скандираха "Кофи!"?

През цялото време очаквах Кофи да падне сред впечатляващо представяне, но развитието на мача завладя и мен. И напук на цялото недоверие, маркнах здраво, когато успя да тушира Брайън. Един прекрасен WrestleMania момент след един достоен за WrestleMania мач.

- Следващият писбрейк дойде твърде бързо и също толкова бързо си замина. Подобен мач за US титлата нямаше място на WrestleMania, както пролича и от отделеното му време. Доброто в случая е, че Джо записа доминираща победа. "Джо ще те приспииии!" не звучи добре, но е истина и Мистерио го научи бързо. 

- Само аз ли си мисля, че WWE намалиха микрофоните към публиката след като чуха освиркванията в началото на музиката на Рейнс? В противен случай хората в стадиона са били по-неангажирани с този мач дори в сравнение с Cruiserweight Championship-a в kickoff-a. Не е като Рейнс и Макентайър да направиха много, че да променят това. Нито безспирният коментар за това колко велик е Рейнс и как се бие за цялото човечество ме накараха да ми пука повече, нито пресилената драма. 

Роман яде малко бой, после геройски бие. Беше толкова ясно, че написах това изречение преди мачът да е свършил.

Свърши. Познах. Колкото и грозно да се опитаха да прикрият истината, фактите просто ги захапаха за задника. Някой ден и тази мъка ще свърши.

Познайте какво правеше Томас през цялото време? Правилно познахте. Джо приспа Мистерио, Роман приспа котарака ни.

- Рекламата на SNICKERS с Русев и Лана беше по-добра от целия преден мач, ахахахаха!

- Рейнс може само да се надява, когато дойде време да е part timer, хората да забравят негативните си емоции спрямо него и да му се зарадват така, както на The Doctor of Thuganomics. Не това очаквах от Сина и сегмента с Elias, но определено беше развлекателно. Elias е впечатляващо спокоен в стресова среда, талант, който малцина имат. Очевидно този талант ще се ползва за подобни сегменти, но не и за нещо повече на ринга, но и от такива хора има нужда.

- Хейтърите могат да говорят каквото си искат, но Батиста без грам усилие надмина спъването на Тайтъс О'Нийл! Че даже се пошегува със себе си секунди по-късно. Опитът от участието в комедии личи. Хвала!

Иначе бяха запазили всичко по-хардкор за HHH-Batista и няма как да се оплача - верига, два чифта клещи, пръсти, обеца на носа... Доста свежи неща на фона на масовото ползване на маси, стълби и столове. За феновете, които помнят с най-добро 2005-а, този мач беше специален подарък. За мен, при условие, че не ми пука особено и за двамата, беше ОК. Проблемът е, че се проточи твърде дълго. Тъкмо започна да навлиза в онази фаза, която е мъчителна не само за хората на ринга, но и за гледащите, когато се появи Флеър. Готин детайл, който по смислен начин доведе до очаквания краен резултат. Чао, дедо Дейв, мерси, че се отби!

- За Енгъл-Корбин не ми се говори особено. Добре, че Томас спеше, че да не гледа това очаквано разочарование. Всъщност не - победата на Корбин направи мача още по-разочароващ. Но вероятно така те изпращат, когато напускаш WWE, за идеш в TNA. Без съмнение дъното на вечерта.

Сбогом, Кърт! И благодаря! (мерси, Корбин, ама не мерси)

- Събудих Томас, за да гледа мацки (поне Беки, при другите няма много за гледане). А то какво - почна музиката на Лешли. Wait... what? Тотално бях забравил за мача за Интерконтиненталната титла. WWE и те може би. Впечатляващ entrance за Balor иначе. Мачът не беше нещо особено, макар че се възползваха добре от малкото време. Резултатът е такъв, какъвто трябваше да бъде. Много победи за фейсове тази вечер, много нещо. Нека, нека да се радваме. 

- Дремещият Томас отново се събуди за главния мач и реши, че иска да се гуши и гали. Добре му беше на него след толкова сън. Мен след над 6 часа кеч (с прешоуто) вече ме болеше глава, а дори Майкъл Коул нямаше глас... Поредното доказателство, че 5+ часа са твърде много време дори за WrestleMania.

Тройният мач в никакъв случай не беше най-добрият за вечерта (безспорно това е Кофи-Брайън). Не помогна и странният, сякаш дошъл от нищото финал, за който вече се спекулира, че не е бил по план. Поне шоуто завърши по правилния начин - с Беки, вдигнала двете титли над главата си.

В крайна сметка добрите неща на тази WrestleMania бяха повече от лошите. Трите смени на главните титли при мъжете и жените бяха изненада, но приятна такава. Огромното разочарование тази година беше Енгъл-Корбин. 

Като цяло обаче ще запомня WrestleMania 35 с добро, защото идеята зад нея очевидно беше да е пълна с feel good моменти. Е, feel-вам се good след нея, но всичко ми е схванато, главата ме боли, изядох тонове junk food и ми се спи.

Блазе им на котките.

Бирени прогнози за WWE WrestleMania 35

It is time! It is time! It is WrrrrrestleMania time!

Време е да напрегнем (с)маркските си мозъци и досущ като едни pro wres…sports entertainment синоптици да прогнозираме ли, прогнозираме. Защото няма по-сигурен начин да се разочароваш от едно PPV, от това да си изградиш очаквания за това как ще свършат мачовете. Хохохо! Спазвайки тази садомазохистична традиция с гордост ви представям…

Бирените прогнози за WWE WrestleMania (35)

(защото цифричките трябва да ни напомнят от колко много време гледаме това нещо)

Първоначално обмислях да направя поредица от постове, тъй като все пак в тазгодишната WrestleMania мачовете са колкото за две. Но дори отпуската не позволява достатъчно време за това (знаете как са в отпуските – правиш всичко друго, но не и да почиваш), поради което ще действаме по краткия, ултра(с)маркски начин. Подчертани са имената на кечистите, които предвиждам за победители, а в краткия коментар отстрани бистря build-a и смисъла на дадения мач за бъдещето на Вселената.

Започваме обаче с две странични прогнози. Първо, че ще чуем биеща камбана на тазгодишната WrestleMania, дори тя да не бъде последвана от импровизиран мач. Второ, че Скалата ще прекъсне концерта на Elias. И в двата случая, признавам без бой, ще маркна. Но да преминем на мачовете с…

- Triple Threat RAW/Smackdown Women Championship: Ronda Rousey (c) vs. Charlotte (c) vs. Becky Lynch

Очаквано и заслужено жените за пръв път ще закрият The Granddaddy of Them All (сори, Винс) в 35-годишната му история. А и по-добре това да се случи тази година около тази история, отколкото догодина, насилствено. Твърдението, че този мач беше overbook-нат е доста меко. Беше направо hypberbook-нат беше в месеците от ноември досега и най-вече от Royal Rumble насам, когато WWE трябваше да измислят как да подържат огъня повече от два месеца. Шарлът и Беки са способни на много добър мач, а с тяхна помощ по-дървеният, но агресивен стил на Ронда също може да спомогне за качествен main event. Толкова голям оптимист съм, че очаквам най-качествения главен мач от WrestleMania 30 насам. „Feel good” моментът с победата на Беки е задължителен. Всичко друго ще е подигравка (но, хей, WWE обичат да се подиграват с хората, които сами са станали over, така че…).

- Fatal 4 Way WWE Smackdown Tag Team Championship: The Usos (c) vs. Ricochet/Aleister Black vs. The Bar vs. Shinsuke Nakamura/Rusev

И след мач, граден от половин година, минаваме на такъв, който изкараха от задниците си в последния Smackdown. Присъствието му в карда е доказателство, че WWE не планират цялата Mania предварително и че дори през последния месец не са напълно сигурни какво ще правят с undercard-a. Жалко, че Русев я докара дотук, въпреки #RusevDay манията, жалко, че ще трябва да чакаме за The Usos vs. Hardyz (истински WM мач). Ако дадат на тези отбори повече от 5 минути, може и да излезе нещо интересно.

- IC Championship: Bobby Lashley (c) vs. Finn Balor

Имам голям проблем с това да съм загрижен за каквото и да е, свързано с Боби Лешли, а повтаряемостта в тази вражда не промени особено мнението ми. Не съм сигурен, че Балър е губил мач в своята „демонска форма”. Не трябва да губи и сега.

- Andre The Giant Memorial Battle Royal

Да обобщим безумието - Браун Строумън и тази година няма 1-на-1 мач и е част от Battle Royal-a, докато „враждува” с неизвестни извън САЩ водещи на сегмент от комедийно шоу. Правилно е поне да спечели. Нищо чудно обаче победителят да е отново Mojo Rawley или някой друг с неговия звезден статус и още по-звездно бъдеще.

- Women Battle Royal

За съжаление, на никого не му пука. Но вероятно Лейси Евънс този път ще стигне до ринга, че ще вземе и да спечели.

- Triple H vs. Batista (Triple H's Career on the Line)

"Хънтър, кис май ас!". Батиста за момента е фаворит за спечелване на Slammy (има ли ги още тези?) в категорията най-добро промо. Няма как да горя от желание да гледам този мач през 2019-а, но, изненадващо, нямам нищо против него. Започнаха build-a много добре с побоя над Флеър и убедителното промо на ННН, но след това инерцията се загуби и враждата така и не стана истински „гореща”. Някой друг стол, вечният чук и ННН ще запази кариерата си, защото той е единствената Attitude ера звезда, която ще имат в наличност догодина. И по-догодина. И по-догодина. Но тъй като Hollywood Heel Batista е доста развлекателен (не колкото Hollywood Heel Rock, но все пак), честно казано се надявам да му забъркат още няколко истории през следващата година и това да не е неговият последен мач.

- Randy Orton vs. AJ Styles

Един от големите мачове, които Smackdown може да даде в момента. Проблемът е тоталната липса на build (освен един силен сегмент и кратък въргал в последния Smackdown). Сляпо залагам на Ортън, защото не вярвам да падне втора поредна Mania, а AJ няма да пострада от тази загуба.

- Kurt Angle vs. Baron Corbin

Доживяхме масово да се надяваме да видим Джон Сина. Освен ако той не замени Корбин, за този мач не може да се каже нищо добро. Така че по-добре нищо. Корбин е скучен.

- US Championship: Samoa Joe (c) vs. Rey Mysterio

Мач, който нямаше място в карда на WrestleMania, въпреки че погребаната US титла най-накрая получи някакво внимание през последния месец. Джо е по-млад, Джо има потенциал, Джо не трябва да губи тук (ако мачът изобщо се състои).

- WWE Championship: Daniel Bryan (c) vs. Kofi Kingston

Едно пояснение – в подкаста на Острието и Крисчън, Кофи разказа как когато са му казали, че сменя Али в Elimination Chamber-а, са го попитали и дали може да издържи час в Gauntlet Match в Smackdown. Т.е. този мач за WWE титлата е всичко друго, но не и планиран от миналата година. На WWE сякаш от небето им падна отлична история със симпатичен фейс, сполучливият хийл Даниел Брайън и загрижени фенове. Build-ът беше един от най-приятните тази година, благодарение на груповите усилия на всички замесени, макар че още не ми е ясно защо точно Винс Макмеън не иска Кофи в мач за титлата. Намекът, че Винс е расист не го броим. Предпочитам да ми кажат, вместо да отгатвам. Същевременно това е един от най-невпечатляващите мачове за WWE титлата в историята на WrestleMania. И аз съм човек, и аз се радвам за Кофи, но очаквам Брайън да запази.

- Roman Reigns vs. Drew McIntyre

Роман би левкимията, та Макентайър ли няма да бие? Най-хубавото на този мач е, че Роман не е в мача за Universal титлата. Най-лошото е, че Макентайър скоро няма да отиде на по-горно ниво, ако го ползват да джоби на Рейнс.

- Shane McMahon vs. The Miz

Шейн Макмеън през последните няколко години нагло заема един слот от Mania. И тук, като всяка друга година, трябва да загуби. Проблемът на WWE през 2019-а е същият като преди 20 години – твърде много членове на семейство Макмеън в екранни роли. Историята обаче беше добра и доведе до смислен (брей!) turn за Миз, още повече, че развитието й започна още от Crown Jewel миналата година. За да продължат добре нещата за Миз (следващ претендент за титлата на Брайън?), той задължително трябва да победи тук.

- Fatal 4 Way Women Tag Team Championship: The Boss'n'Hug Connection (Bayley/Sasha Banks) (c) vs. The Divas of Doom (Beth Phoenix/Natalya) vs. The IIconics (Billie Kay/Peyton Royce) vs. Nia Jax/Tamina 

Иска ми се да ми пука, но всъщност не съм надарен с особена загриженост за този конкретен мач. Ако и на тях им дадат повече от 5 минути, също може да стане един енергичен мач, който да е нещо повече от почивка за ходене до тоалетната. Но за разлика от четворния мач за отборните титли на Smackdown, тук поне има някаква история.

- Cruiserweight Championship: Buddy Murphy (c) vs. Tony Neese

Тъй като на WWE не им пука, мачът е в preshow-то, нищо, че е потенциален showstealer. Струва ми се, че това Мърфи да загуби титлата е момент, който може да се запази не за preshow, а за основния кард на друго PPV, така че тук по-скоро залагам на негова защита.

- Universal Championship: Brock Lesnar (c) vs. Seth Rollins

Ако тройният мач за женските титли е overbook-нат, тук положението е точно обратното. Един от най-важните мачове за WrestleMania е един от тези с най-скучен build. Ролинс трудно можеше да запази зверската си инерция във вражда с човек, който е известен с това, че го няма, а и WWE не се постараха особено. Въпреки всичко царуването на Леснър просто трябва да свърши и тази проклета Universal титла най-накрая да започне да се появява по-често в RAW. Реално това е мачът, за чийто изход ще съм най-трогнат и ще стискам палци поредното „отсъстващо шампионство” да бъде burn-атo down.

Големият извод: С оглед на настоящата ситуация в WWE, този кард е едно от най-добрите неща, които могат да ни предложат. Въпреки че кусури могат да се намерят, цяло чудо е, че получаваме нещо подобно с оглед на това колко слаба откъм истории беше 2018 г. Така че съм доста доволен и съм оптимист. Заредих се с голям монитор, абонамент за WWE Network, планирам традиционната софра (от която всяка година не успявам да изям и половината) и съм готов за WrestleMania 35.

И за финал ще вмъкна нещо от подкаста на Ерик Бишоф, което тормози (с)маркските ми мисли през последните месеци. Не го цитирам буквално, а перифразирам: нито е възможно, нито е важно всеки мач да е петзвезден. Дори резултатът да е отблъскващ или качеството да е посредствено, важно е да бъде предизвикана емоция в зрителя и дадената история да бъде развита по някакъв начин. Така че не бъдете твърде критични и опитайте да се забавлявате.

Приятно гледане, братя и сестри фенове!

Книги: "Линията на бляновете" на Сергей Лукяненко

Вечен живот. Онзи блян, който хилядолетия наред е хвърлял сянката си върху алчните съзнания човешки. От обсебеността на хората от Античността имената и подвизите им да бъдат запомнени с добро или лошо (запалил си Рим? Good freakin' job!), до съвременното вкопчване в живота, включващо опъване на сбръчканата кожа, боядисване на побелелите коси и дори подмяна на амортизираните органи в опит да се изкопчат още няколко месеца/години. 

Кое от двете е по-безсмислено можете да прецените сами. В крайна сметка Смърт ще почака, ще почака, пък накрая все пак ще дойде и учтиво ще каже: "ВРЕМЕ Е."

Макар че излежавайки се мързеливо на дивана, посръбвайки Pepsi, без да мисля за всички онези "трябва", с които е натоварено ежедневието, мога да видя очарованието в идеята за Вечен Бире.

Едва ли Сергей Лукяненко ("Нощна стража") е мързелувал като мен, когато в главата му се е оформял фантастичният роман "Линията на бляновете". Книгата все пак притежава доста от онези качества, които харесвам - добре изградени и развиващи се персонажи; интересен свят (тук е цяла Галактика); и естествени, смислени, но въпреки това изненадващи обрати.

В "Линията на бляновете" Лукяненко предлага от всичко това. Щрихирана отгоре-отгоре историята е следната: В бъдещето човечеството е преминало през голяма и кървава война с няколко извънземни раси. С обичайната за вида ни склонност към измами сме успели да надделеем и да се утвърдим като доминиращата сила в Галактиката (което другите раси няма как да харесват особено). 

Главният герой - наемник на име Кей Алтос, не е някаква важна клечка в този междузвезден конфликт, макар някогашната война да е причината родната му планета да е овъглено парче скала, реещо се в Космоса. В началото на книгата заварваме Алтос в една неудобна ситуация, която няколко болезнени мига по-късно завършва със смъртта му.

Wait... what?

Да, изскача логичният въпрос "Ама как така главният герой умира в началото?". Ами ей така, умира. 

Но няма място за отчаяние! За щастие на Кей в бъдещето смъртта е просто подробност заради корпорацията "аТан" и едноименната й технология. Когато човек умре - при инцидент, при не-чак-толкова-инцидент, от старост или от глупост - до компанията се изпраща сигнал и от "аТан" прехвърлят съзнанието на покойника в ново тяло. То е копие на неговото (нейното) на по-млада възраст и така "починалият" възкръсва за нови подвизи.

Разбира се, има уловка. аТан струва пари и ако човек не го е платил, то смъртта става напълно истинска и перманентна - от компанията просто изтриват данните за него. Сбогом, вечност!

Кей Алто също не е платил своя аТан, но се събужда за пореден път. Оказва се, че късметът му (добър или лош) му е отредил място в плановете на може би най-могъщия човек в Галактиката. Кей ще трябва да впрегне всичките си умения на охранител, за да придружи много специален клиент до отдалечена планета. 

Тази на пръв поглед задача бива усложнена от редица обрати - катастрофи, отвличания, сблъсъци с извънземни, сблъсъци с целеустремени военни... Какво ли не, рядко в полза на Кей и неговият клиент. А аТанът този път не е решение - Кей вече няма право на "втори опит" и ако иска да живее, трябва не само да изпълни задачата си, но и да го направи без "резервни животи".

Имах нужда от доза фантастика в читателското си ежедневие и новото издание на "Линията на бляновете" ми свърши добра работа в тази насока. Досега съм се разминавал с Лукяненко, но руснакът успя да ме спечели. Първата среща с нов за теб писател винаги е рискова, защото може да попаднеш на кофти произведение и да се откажеш за дълго време от автора (сори, Лий Чайлд). Но когато нацелиш книга, която да е по вкуса ти, цялото му останало творчество се нарежда в твоята лична линия на бляновете.

Така стана и сега. Лукяненко ме увлече в пътешествието на Кей из Галактиката и сблъсъка му с различни раси (като мечоподобните бурлатита или каменните силикоиди, които манипулират предмети с помощта на силово поле). Дотолкова, че да искам този куест да достигне до своя успешен край.

Финалът ме остави малко озадачен (с няколко въпроса в повече), но все пак отговаря на въпроса "Какво точно е Линията на бляновете?" и оставя въможности за продължение. Каквото, видиш ли, имало (книгата е от 95-а). И макар "Нощна стража" засега все още да не намира място в To Be Read списъка ми, "Императорите на илюзиите" със сигурност са там.

Издателство: Сиела

Корици: меки

Брой страници: 395

Не вярвах, че ще се зарадвам на Батиста в WWE през 2019-а

Признавам им го на WWE, изненадаха ме. Не по начина, който да ме накара да марквам като бясно псе, тичайки от стая в стая, но достатъчно, че да си кажа "Хей, това е интересно...". И ей ме на, за пръв път от доста време изгледах цял RAW и причината за това е (чичо ви/дядо ви) Батиста. През 2019-а. What's up with that?

Краят на RAW обаче имаше два елемента, които ми липсват в кеча днес: истинска и интригуваща изненада и INTENSITY, brother! 

Трябва да го признаем на Батиста, актьорските начинания са му помогнали - имаше само една реплика, но я поднесе по отличен начин. А и забележете детайла с това как сам си замъкна оператор, а другият тичаше към "мястото на действието", за да улови случващото се. Така се създава усещане за реализъм. Този, който е продуцирал този сегмент, заслужава повишение на заплатата.

Иначе Батиста мрънка за WrestleMania мач с Triple H вече няколко години, но просто не искаха да му го дадат и това е разбираемо. Дали заради опасността AEW да го подпишат, дали заради слабия сезон, но ето, че все пак са се навили. Но ето как с един успешен сегмент успяха да събудят в мен и предполагам не само в мен интерес към мач, който по никакъв начин не исках да гледам до вчера. Не през 2019-а, а изобщо. 2005-а ми стигаше.

Роман. Ремисия. Рейнс.

Трябва да кажа нещо и за Роман, нали? Ами радвам се за Джо Аноа и това, че се е преборил с левкемията. Началото на шоуто беше наистина емоционално - от клипа с неприятната новина през октомври, през поздравите с фенове в публиката, промото (доказателство, че когато човек има свободата да импровизира, усещането е съвсем различно) до прегръдката с Ролинс. 

За завръщането на образа Роман Рейнс обаче съм раздвоен. Не ми се иска да го признавам, но WWE имат нужда от Рейнс преди Mania. Защо? Защото за 4 месеца не успяха да изградят някой като достатъчно "голям", а вместо това "дропнаха" топката с една камара народ. Абсурдното е, че в NXT успяват да градят нови и интересни персонажи, а в RAW и Smackdown очевидно им е невъзможно.

А и най-голямата ми тревога е, че голямото завръщане ще доведе до включването на Роман в мача Ролинс-Леснър и, ох... до спечелването на прокълнатата Universal титла.

KofiMania, brother!

Наложи се да пренаписвам частта от тази публикация, свързана с Кофи, защото само с един сегмент WWE завъртяха на 180 градуса ситуацията около него.

Едва преди месец никой не очакваше Кофи Кингстън да е в значима singles програма около WrestleMania, какво остава за такава за световната титла. WWE също не са го очаквали, бъдете сигурни. Кофи беше вкаран в последния момент в Elimination Chamber мача за WWE титлата заради контузията на Мустафа Али. Да повторят Gauntlet постижението на Ролинс от миналата година, но този път с него, беше на пръв поглед странно решение (Road Dogg го е питал дали ще се справи, по думите на Кофи в подкаста на Edge/Christian), но даде резултат - веднага се появиха хора, които да поискат Кофи да спечели титлата. Нещо абсурдно 2 месеца преди Mania за човек, добавен като резерва в мача.

Кофи не спечели, но отличните реакции доведоха до това да бъде букнат силно и в самия Chamber мач. Толкова силно, че да е последният елиминиран. WWE се пуснаха по инерцията и Кофи беше направен претендент за Fastlane. И бам!

Отново се прояви новия образ на Винс, базиран на истинския него - "фак лоджик, летс скрю сам гайс". Първо беше Беки, сега и Кофи го отнася, което обаче създава реалната възможност той да е претендентът (или поне един от претендентите) за титлата на WrestleMania.

Това би бил логичния в момента, но и наистина изненадващ план с оглед на това, че доскоро Кофи и цялото New Day бяха забутани в нищото. А като нищо и да спечели титлата. Все пак са се случвали и по-фрапантни неща в миналото, а най-малкото ще е шокиращо. Големият проблем? Кофи в мач за WWE титлата на WrestleMania в този момент е много далеч от моята лична представа за "големия мач" за нея, който би трябвало да получим на най-голямото шоу в годината.

Smackdown имаше още няколко силни момента. Завръщането на Мат и обединението с Джеф ме кара да се надявам на един по-солиден отборен мач за WrestleMania - Hardyz vs. Usos, но нищо чудно WWE да предпочетат multi tag team варианта.

Приятна изненада беше и Stunner-a от Оуенс и като цяло неговото фейс завръщане, макар да изпитвам съмнения, че ще се задържи на "страната на добрите".

В крайна сметка след SD станах доста по-оптимистичен за WrestleMania сезона. Все още не се усеща, че е тук напълно (а вече е март), но има някакви признаци, че нещата рязко могат да станат по-напрегнати, изненадващи и интересни. Ако ли не - имам си RAW-ове от 2003-а за гледане (в момента съм на април и враждата Голдбърг-Скалата). Come on, come on, come on, let's get it on!