Моето творчество... Част 10

Още няколко рисунки, направени от мен за по половин час. Първо: Death Bored to Death по идея на H.M.S.U.-FanGirl и добрия ми другар t3rz0v, нарисуван от мен докато ми оправяше лан картата. Той май дори не разбра, че го скицирах докато се занимаваше с поялника. Е, сега ако хвърли едно око на блога ще разбере. Благодаря на Катето за идеята, приемам още идеи с отворени обятия :)

A Dark Tale - Част 22

Място: Апартаментът на Купър, Западен Хевънспорт
Дата: 15 февруари 2007

Час: 16:29

Купър разглеждаше поредния нож, който бе открил забит някъде из апартамента си, като заедно с разглеждането и отпиваше от чашата си. Вътре имаше портокалов сок, тъй като Адам бе изпил всичко останало предишната нощ. Чакането не се отразяваше добре на Дивайн, а и снощи бе станало нещо, което го бе изкарало извън нерви. Доколкото Мартин знаеше, Господ се появяваше в съзнанието на Адам в сънищата му. Така се допитваха един до друг и комуникираха. Снощи обаче Дивайн се бе събудил облян в пот и в лошо настроение. По думите му този път бе сънувал кошмар. Купър не му бе обърнал внимание до момента, в който Адам не бе отворил хладилника и не го бе изпразнил за около половин час. След огромните количества приети напитки и храна, Дивайн бе заспал отново.

Сега Купър разглеждаше един от ножовете на съквартиранта си по неволя и се опитваше да свърже всичко, което му се бе случило в последно време. Самият Дивайн седеше в другия край на хола и отново гледаше през прозореца. Изглеждаше някак блед, но същевременно си бе върнал онази надменна осанка от времето преди да бъде убит за втори път. Купър го погледна за пореден път, но не видя нищо различно от преди 10 минути или половин час. Адам все така си стоеше, а погледът му се виеше някъде из улиците на Хевънспорт. Мартин тъкмо щеше да отмести глава и да продължи да разглежда ножа, когато видя, че Дивайн помръдна. Той първо поклати глава сякаш се опитва да чуе нещо, след което се стрелна към вратата. С няколко крачки бе пред нея, като вече бе взел ножът от ръцете на Купър и се бе приготвил за атака.

Мартин не знаеше какво да предприеме. Не бе чул нищо. Дивайн обаче бе заел позиция пред вратата и с лукава усмивка чакаше нещо. Мина минута, после още една. Чак тогава Купър успя да чуе приближаващи стъпки от коридора. Някой почука и Адам даде знак на Мартин да отвори. Без да взима каквото и да било оръжие той отиде до вратата и отвори. Отвън стоеше съветникът на Кроуни, Трей Манилоу, и изненадата се изписа моментално по лицето на Мартин:

-Манилоу?!? Какво правиш ти тук?

-Наричай ме Трей, моля те. Никой не използва фамилията ми. – Купър кимна. –Ти си Мартин Купър, нали?

-Да. Защо се интересуваш? – попита Мартин недоверчиво.

-Искам да поговорим. Може ли да вляза?

Нещо накара Мартин да се съгласи. Сякаш някаква чужда воля му каза да отговори с „да”. Той така и направи и направи път на Трей. Когато съветникът пристъпи в стаята обаче моментално бе уловен за гърлото и гърбът му се удари в стената. Адам бе пристъпил към действие и вече бе насочил острието на ножа си към лявото око на Трей. Мартин побърза да го спре.

-Спри, мамка му. Нещо ми подсказва, че трябва да го изслушаме.

-Същото, което ти подсказа да го пуснеш да влезе? – попита Адам, а на лицето му се появи самоуверена усмивка. Мартин бе леко шокиран. Осъзна, че „мъртвецът”, както той го наричаше, наистина вече не е човек. Не само това, но и току-що бе манипулирал съзнанието му. На какво ли още бе способен?

Сякаш в отговор Дивайн стисна гърлото на Трей още по-силно и отново насочи ножа си. Трей беше с нормално телосложение, но изглежда нито беше в състояние да се бори, нито пък имаше желание. Купър се осъзна и отново извика на Адам да пусне съветникът.

-За какво ти е притрябвал този? Какво му е толкова специално? – попита Дивайн с лека доза недоумение.

-Това е дясната ръка на Кроуни, неговият съветник. Искам да знам за какво е тук. Ако не ни е полезен... нямам нищо против да го убиеш.

Слънчевите очила на Трей бяха паднали и като чу какво каза Мартин, очите му разкриха, че страхът го обзема. Адам помисли няколко секудни, след което пусна съветникът и отиде да седне на любимото си място до прозореца. Трей не смееше да помръдне и Мартин го подкани да каже нещо, докато затваряше вратата:

-Ако имаш да ни казваш нещо говори бързо. Нямаме време за глупости.

-Ами... изглежда знаете кой съм. – започна неуверено Трей. –Тук съм... по бизнес.

Адам и Мартин вдигнаха вежди изненадано.

-Имаш някакво предложение ли? – попита Мартин с нескрито любопитство.

-Да. Аз... нека... нека започна от начало. След като ти... – тук той посочи Дивайн. -... нападна Кроуни преди изборите, той полудя. Беше като невменяем, защото не можеше да повярва, че си жив. Когато видя трупа ти в моргата се успокои, но аз вече знаех, че ако има нещо, от което да го е страх, то това си ти. След като ме уведомиха, че тялото ти е изчезнало, лично се погрижих да прегледам записите от охранителните камери. Дадох ги за анализ и така разбрах, че ти... – обърна се към Купър. -... си откраднал тялото. Моите хора откриха адреса ти и ето ме тук.

-Разбирам как си стигнал дотук... – започна Мартин. –Но големият въпрос е „защо”?

-Аз... знам, че нещо не е наред. Не знам какви фокуси използвате, или отвари за забавяне на пулса и т.н., но успяхте да заблудите всички, че Дивайн е мъртъв. А сега аз го виждам пред мен, като дори преди малко бе на косъм да ме убие.

-Щеше да е бързо, не се оплаквай. – усмихна се Адам.

-Да... ясно. – Трей все още леко трепереше. –Аз... дойдох тук с надеждата да открия теб, Дивайн.

-Защо не изпрати мутрите на Джонатан? Или носиш микрофон и в момента ни подслушват.

-Няма никакви микрофони по мен. Тук съм сам. Никой не знае, че ще идвам. И не съм тук, за да предавам теб или Купър на когото и да било. Тук съм с едно... бизнес предложение.

Адам го гледаше изпитателно и леко недоверчиво. Мартин мълчеше и чакаше неговата реакция.

-Да чуем какво имаш да предложиш. – каза Дивайн. Трей си отдъхна тихо и вече по-уверено каза:

-Искам да убиеш Джонатан Кроуни.

Малко новини

Такаааа, отдавна мислех да напиша този пост, но чак сега намерих време. Идеята е да дам малко светлина върху бъдещето на блога. Като за начало - новите рубрики. Съвсем скоро очаквайте интервю с една от редовните читателки на блога, а занапред ще има и с други мои познати, като целта на интервютата е да покажа, че все пак някой си губи времето с четене на моите забавни творения :D Не знам, може и да не стане перфектно, но според мен идеята си срува.

В главата ми се върти и още една идея, този път за рисунки, и мисля, че скоро голямо количество герои от приказките може да станат жертва на болния ми мозък и да получат своя бирофицирана версия. Това е само идея, така че няма да разкривам повече засега.

Предполагам повечето от вас са видяли категорията "Тeam "Talents". Реших, че освен да показвам само свои творения мога да разпространявам сред вас и произведения на други талантливи млади хорица. H.M.S.U. FanGirl развихри уменията си в писането на стихотворения на английски, а палавата ми сестричка най-накрая ми позволи да публикувам някои от нейните стихотворения. Сложих едно миксче на Накрен, а сега той също си направи блог, където може да изтегляте всичките му миксове (отстрани в "Божии приятели" има линк). И така стигам до основното: всеки, който се занимава с нещо творческо (пише, пее, свири, рисува и т.н.) може да ми пише и да стане част от отборчето. Важното е да имате увереност и желание.

Друго - скоро обмислям цялостен редизайн на блога. Смяна на template и лого и т.н., но преди това трябва да харесам качествен template и да съм сигурен, че промяната е за добро. Ако някой умее да си служи с Photoshop и му се занимава може да помогне с изработката на някое качествено лого.

Тежката тема... коментарите. Хора, много ме е яд, че никой не пише коментари. Така не знам какво да правя. Не знам какво се харесва или не, или какво не се харесва и не е добре направено. Така че за 30 секунди драскайте по едно коментарче ако имате желание.

Това е засега. Когато се съберат пак такова голямо количество новини ще пиша пак нещо подобно. А да, интересно ми е дали се са харесали Хрониките на Мирчев. Ако "да", скоро може да има още :D Иначе или късно тази вечер или утре ще има нова част на A Dark Tale. Живи и здрави :)

Хрониките на Мирчев - Една вълшебна Коледа

Нощта вече бе дошла и часовникът над телевизора показваше 23:58. Единствената светлина в стаята идваше от камината. Четирите новопоставени там дърва се бяха разпалили за нула време и сега огнените им езици нагряваха студения камък. Мирчев се бе барикадирал зад два стола, а точно зад него бе неоправената маса с вечерята за Бъдни вечер. След като семейството се бе нахранило добре всички си бяха отишли по стаите, само той бе останал „да наглежда камината още малко”. Под наглеждане имаше предвид да сложиш още доста дърва докато температурата в стаята достигне 33-34 градуса.

Но него това не го интересуваше. Беше се съблякъл и стоеше по боксерки с еленчета и бял потник. На главата си беше вързал един дамски чорапогащник, който да спира потта. Това му придаваше лек „Рамбо” вид. В едната си ръка държеше 30 сантиметров кухненски нож, а в другата – суровачка. Но не каква да е суровачка – тази бе обвита с бодлива тел, а на върха и гордо бе завързана една игла за шиене. Екипиран в този си вид, Мирчев стоеше мирно зад двата стола и съзерцаваше огъня в камината. Чорапогащникът спираше потта, която искаше да се стече по лицето му и да замъгли неговото зрение. Секундите течаха бавно...

С крайчеца на едното си око той забеляза промяна в циферблата на часовника. Вече бе 23:59. Моментът наближаваше. След една минута щеше да е Коледа. След една минута той идваше. В стаята едва се дишаше. Камината гореше все по-силно и по-силно. Замисляйки се каква ли е температурата в комина, Мирчев се усмихна злобно. Дъртото копеле можеше да се опече още преди да е слязъл до долу.

За секунда се случиха няколко неща. Циферблатът отново промени надписа си – вече бе 00:00. В същият този миг се чу звук от стъпки някъде по покрива. Той бе тук. Мирчев стисна зъби и насочи оръжията си към камината. Минаха няколко секунди и се чу звук от търкане на плат в камък. Старецът вече бе в комина. Няколко секудни по-късно последва кашляне и ругатни. Нещо за майката на огъня и т.н. Мирчев не можеше да чуе добре, а и не му и трябваше. Изведнъж два големи черни ботуша се показаха от горната част на камината и стъпиха уверено в пламъците. Фигурата, на която принадлежаха се промуши също през дупката и влезе в стаята. Пламъците сякаш не бяха докоснали червения костюм и Мирчев стоеше с отворена уста. Първият му капан се бе оказал безполезен. Лицето на фигурата бе покрито с червена маска, която скоро се озова на пода и брадата на Дядо Коледа се развя необезпокоявано. Той още не се бе съвзел от мъчното спускане през комина, когато едно замахване с ножа на Мирчев на скъси дългата му бяла брада с около 20 сантиметра. Стреснат, старецът се отдръпна назад:

-Какво в името на задника на Снежанка си ти? – избоботи той.

Пред него се бе извисил в цялата си небрежно облечена прелест Мирчев и стискаше здраво ножът и суровачката. Хищническа усмивка оставяше зъбите му на показ, а в погледът му се четеше желание за кръв.

-Аз съм този, който ще пролее червената ти коледна кръв върху червения ти коледен костюм, ти червено коледно изчадие! Аз съм... Мирчев!

-Но аз дойдох само да оставя подаръци... – започна да се оправдава Дядо Коледа.

-Подаръци, а? Но само за сестра ми, нали? Все пак аз бях непослушен. Цяла година псувам теб, Снежанка, джуджетата и вмирисаните елени, след като за миналата Коледа получих вибратор и надуваема кукла с лицето на Брад Пит.

-Ъм... сигурно е станала грешка. Трябваше да напишеш едно писмо с оплакване и можеше да донеса бонус тази година. И между другото има подаръци и за теб, така че спри да размахваш този нож и тази.... извратена суровачка. – Дядо Коледа вече бе опрял гръб в стената и нямаше накъде да бяга, а Мирчев приближаваше бавно, но заплашително.

-Има подаръци и за мен, така ли? – усмихна се той. –Я да видим какво си ми донесъл тази година, белобради кучи сине!

Дядо Коледа не чакаше втора покана и бръкна в малката си раничка. Беше сменил чувала с нея преди няколко години, защото му бе писнало от традициите. Ровейки за подаръка на Мирчев, той се изпусна и каза едно тихо „опа”. Мирчев насочи ножа към гърлото му и повдигна въпросително вежди, които от своя страна повдигнаха леко дамски чорапогащник на челото му.

-Какво „опа”?

-Ами... – започна да си мрънка Дядо Коледа. –Изглежда джуджетата пак са направили грешка... как да ти кажа... оооо, не, не ме убивай, моля те. Те са сгрешили, не аз...

-Престани да хленчиш и ми кажи какво получавам за Коледа! – изрева Мирчев.

Дядо Коледа присви очи и извади от раницата един календар за 2008 година. Мирчев погледна горе-долу обнадеждено, но когато Дядо Коледа започна да разлиства страниците с месеците, Мирчев забеляза, че над всеки месец имаше предизвикателна снимка на Азис и Китаеца. Старецът остави календара на земята, а Мирчев едва сдържа злобата си и не направи нищо освен да изгрухти зловещо.

-Има още. – каза Дядо Коледа тихо и изкара малка тубичка с вазелин. За нея беше прикрепена малка картичка, на която пишеше „За весело посрещане на Новата година”. Мирчев не можа да скрие гнева си този път и замахна с ножа, порязвайки ръката на Дядо Коледа. Тубичката с вазелин падна на пода върху календара с Азис и Китаеца.

-Неееее!- изрева Дядо Коледа. –Не ме наранявай! Има още... – той отново бръкна в раницата и изкара луксозна картичка. Светлината от камината я огря и отгоре блесна златист надпис „Едногодишен абонамент за списание „Гей мечти”. Тук вече Мирчев не издържа и започна да шиба едрото тяло на старецът с модифицираната суровачка. Макар платът изглежда да бе огнеупорен, той не бе в състояние да спре острите шипове на бодливата тел. Платът се разкъса на много места и кожата на Дядо Коледа стана жертва на Мирчевата злоба. Кръв покри раните, макар да бяха по-скоро повърхностни драскотини. Дядо Коледа се сви на земята като куче и се провлачи под коледната елха, а Мирчев не спираше да пие. Старецът опита да се защити с юмрук, но Мирчев заби острието на ножа право в рамото му и прекъсна атаката. Дядо Коледа отказа да се съпротивлява и се сгуши до основата на дръвчето. Мирчев спря да го удря и поглеждайки го арогантно попита:

-Преди да те довърша... искам да знам какво ще получи сестра ми за Коледа?

Старецът изглежда очакваше подобен въпрос и изкара малък плик от джоба на панталона си. Отвътре изкара ключ и го показа на Мирчев.

-Ключ? На нея само ключ?!? Да! Да! Да! Аз имах цели три подаръка, макар и брутално нереалистично отвратителни, а тя получава само един скапан ключ! Урааааа, само ключ...

-... за Мазерати.допълни Дядо Коледа уплашено. Мирчев замръзна на място, а погледът му стана някак празен. Опита се да премисли това, което бе чул, но гневът се разтичаше по цялото му тяло и му пречеше да мисли за каквото и да било. Той пусна двете си оръжия и сграбчи Дядо Коледа за гърлото. Старецът започна да размята крака, но това не бе достатъчно, за да се измкъкне. В този миг Мирчев бе повален от удар в главата с дамска чанта. Той се строполи на пода и видя как една облечена в бяло женска фигура помага на Дядо Коледа да се изправи и да влезе в комина.

-Снежанке... как можах да те забравя, кучко мръсна! – изсъска през зъби зашеметения Мирчев и изпадна в безсъзнание. Снежанка последва Дядо Коледа и двамата за секунди полетяха в нощта.

Коледната утрин Мирчев посрещна при лекаря. От удара бе изпаднал в безсъзнание и бе стоял така цяла нощ. Камината бе изгаснала и сега имаше вероятност да е хванал бронхо-пневмония. Това не беше най-големия проблем. До лекаря бяха стигнали с новото Мазерати на сестра му, естествено управлявано от баща му, тъй като тя бе прекалено малка. Освен това майка му настояваше за посещение при психолог, защото бе намерила календара, вазелина и абонамента за „Гей мечти”. Прибирайки се към вкъщи единственото, което Мирчев правеше бе да гледа през прозореца към колата. Гледаше на север. Гледаше към своя голям враг и си повтаряше:

-Следващата Коледа, дебела червена кучко, ще скъсам задниците на теб и злата облечена в бяло мръсница. Точно това ще стане, защото Мирчев каза така!

PS: Това произведение се посвещава с най-добри чувства на моя приятел, колега и съученик NMP за неговата всеотдайност към света. Ако си навит, колега, може да сътворя цяла поредица ;)

"Sweeny Todd: The Devil Barber of Fleet Street" или поредната порция Бъртъновизъм


21 декември вече мина и новия филм на онова откачено и гениално същество Тим Бъртън вече е в кината в Щатите. В главните роли отново греят имената на Джони Деп и Хелена Бонъм Картър, като трябва да се отбележи присъствието и на ветерана Алън Райкман ("Пътводител на галактическия стопаджия") и Саша Барон Коен ("Ali G", "Борат"). Вместо да се излагам и да разказвам глупости неподготвен по-добре вижте трейлъра, за да схванете за какво става въпрос:



Защо по дяволите отделям внимание на този филм с цял един пост? Ами... на Бъртън е. Аз този пич си го уважавам още от първия "Батман" насам, макар умишлено да изпуснах два-три негови филма. Иначе "Sleepy Hollow" и "Batman Returns" са ми all-time favorites, a останалите филмчета, в които присъстват трите златни имена (Деп, Елфман, Бъртън) за мен са нещо като любими приказки от детството. Идеята за психясал бръснар-убиец радва, мамка му. А и... прическата на Деп във филма ми даде идея какво да правя с косата си (стига някои конкретни личности да не се против, де). И макар саундтрака да не е на Дани Елфман е достатъчно приятен за слушане (филмът е със силни мюзикъл елементи, между другото). С ръка на сърцето си казвам, че отдаде ли ми се възможност този филм ще го гледам на кино.

Разгледайте и официалния сайт ако искате повече нещица относно филма - http://www.sweeneytoddmovie.com/ . Остана само да го дочакаме на българска почва. Макар да не съм го гледал искрено ви препоръчвам да идете да го гледате, защото аз точно това мисля да направя. Благодаря за вниманието!

ПС: Като видите картинката горе в голям размер може да си я копнете и да си я сложите за desktop ;)

Моето творчество... Част 9

Лого за бандата Midnight Panic, правено по поръчка на Music_Genius. Според нея е много добро, но аз не съм кой знае колко доволен. Като за 15-ина минутна работа става.

Препоръчани песни - Част 1

В случай, че сте склонни да чуете песните, които аз харесвам, реших да подготвя едно списъче с най-въртяните от мен парчета, за да ви дам идейки как да пропилеете половин-един час в теглене и слушане на песнички по мой вкус. Почитателите на гюбеците ще бъдат брутално разочаровани, тъй като сред песните български тракове няма :) Погрижил съм се всяка песен да е придружена с линк и кратко описание защо е в този списък:

1.Red - Breath Into Me (Link)
Изключително надъхваща песничка с много смислен текст. Red са сравнително нова банда, а от това, което чух в MySpace-a им - изключително талантливи също.

2.Rammstein - Ich Will (Link)
Единствената немска песен чиито текст знам от начало до край. Усещта се някаква мелодична агресивност, а и Rammstein са си утвърдено име.

3.John Cale - Hallelujah (Link)
Изключително спокойна песничка, писана за саундтрака на Шрек. Това обаче не трябва да ви заблуждава, в нея няма нищо кой знае колко детинско.

4.Trapt - Disconnected (Link)
Бързо alternative парче. Радва ухото. Като слушаш Online радия засичаш подобни златни камъчета.

5.Hoobastank - Out of control (Link)
Да, песничка на Hoobastank. Даже и аз се учудих, че харесах нещо тяхно, но просто парчето може да те зареди с много енергия.

Пет за сега са достатъчни. Дано ви харесат :)

A Dark Tale - Част 21

Място: Кабинетът на Джонатан Кроуни
Дата: 15
февруари 2007
Час: 13:16

Трей седеше в кабинета и нервно чакаше. Хиляди мисли минаваха през съзнанието му и му беше трудно да се концентрира. Бе раздвоен между собствените си проблеми и проблемите на цял Хевънспорт. Сега обаче щеше да прехвърли част от отговорноста в ръцете на Кроуни. Мисълта за кмета сякаш го повика и той влезе в кабинета. Трей го погледна изпод очилата си и се усмихна нервно.

-Реши ли?

-Реших отдавна. – каза Джонатан. –Просто исках да съм сигурен в решението си.

Кроуни замълча за секунда, докато сядаше зад бюрото си. Трей беше прекалено изнервен и го подкани да продължи.

-Ще действаме. Уведоми Моро да започне набиране на доброволци. Кажи й, че ще уредим оръжие и се обади на Петров да се погрижи. Искам целия град да е в бойна готовност в случай, че Месията замисля нещо. Ако те не нападнат до края на месеца, ще нападнем ние. – Джонатан говореше бързо, личеше си, че предварително е обмислил всичко. –Колкото до петък, тъй като знам, че ще попиташ рано или късно... – Трей кимна. –Искам възможно най-много охрана. Не искам концертът да бъде провален.

-Това ми е ясно. Ще подготвя всичко до края на деня. – макар да не го показваше Трей бе доволен, че не трябва той да решава ще има ли военно положение или не.

-Подготви ли ложата?

-Да, там ще сме аз, ти, Моника, Моро, Петров и няколко охранителя. Ако искаш можем да поканим и някой друг.

-Засега не. По време на речта ми Петров ще трябва да остане там сам, но съм сигурен, че няма да има нищо против. – Трей кимна отново, а Джонатан забеляза малките капчици пот по лицето му. –Изглеждаш ми разтревожен. В последно време нямахме много време да говорим.

-Спокойно. Имам някои... лични проблеми, освен случващото се в Хевънспорт. Ще се справя с всичко. – това, че Джонатан бе забелязал неспокойството му, разтревожи Трей още повече.

-Сигурен ли си? Мога да се опитам да помогна ако е нужно.

-Не, не, няма нужда. – престорена усмивка се появи на лицето на Трей. –И ти имаш доста проблеми. Все пак си кметът на града, има хора, за които да се грижиш....

-Има хора, чиито очи трябва да замажа, преди да се възползвам от превилегиите от това да бъда кмет. Аз благодарих ли ти за онова, което измисли с вероизповеданията, с което се оттървахме от Докоснатите? – Трей поклати глава в знак на отрицание. –Е, благодаря ти! Ако не беше ти, едва ли щях да съм кмет, приятелю. Пиши си още 20 000 отгоре в чека за месеца. Може да понапазаруваш, това ще те успокои. Вземи и Моника с теб, тя обожава да пазарува, знаеш.

Споменаването на Моника накара Трей да потръпне леко, но за негово щастие Кроуни не забеляза. Съветникът знаеше, че може да се издъни ако не сменеше темата веднага.

-Това е нелоша идея. – каза той. –Но стига сме говорили за мен. Ти как си? След всичките нерви, които имахме покрай изборите, след случилото се с Дивайн...

-Не споменавай това име! – изкрещя Джонатан. Беше избухнал за секунда. –Адам Дивайн е мъртъв! Точка! – той се бе изправил, гледаше Трей право в очите, а долната му устна трепереше. Съветникът му стоеше като препариран и не знаеше как да реагира. След минута мълчание, Джонатан се просна в креслото си и видимо се успокои. –Това, което видяхме в моргата беше доказателството. Дори да е бил жив, дори Петров да не го е убил в банката, сега Дивайн е мъртъв. Аз видях трупът му, ти също. Темата е приключена.

Трей реши, че е най-добре да се съгласи и се усмихна невинно. Джонатан стана отново от креслото си и се насочи към вратата. Вече не бе в добро настроение и Трей знаеше, че той има вина за това.

-Трей... погрижи се всичко за концерта да е наред. Ще ми направиш тази услуга, нали? – Кроуни почти шептеше, гледайки към вратата, а не към съветникът си.

-Не се тревожи, приятелю. Това ми е работата. Ще се погрижа за всичко.

Джонатан излезе без да каже нищо повече и Трей отново остана сам в кабинета. Известно време той мисли за реакцията на Кроуни при споменаването на Дивайн. Не беше наясно с отношенията, които Адам и Джонатан са имали, но сега в момента знаеше нещо повече от кметът. Според Кроуни трупът на Дивайн, който бяха видяли в моргата е бил кремиран още същата вечер, но всъщност малко след излизането им той беше откраднат и Трей се бе погрижил хората му да разберат от кого. Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади мобилния си. Избра едно от имената в указателя и зачака.

-Кажи, шефе? – гласът от отсреща беше плътен и басов, изглежда принадлежеше на едър мъж.

-Погрижи ли се специалиста да провери записа от камерите? – Трей придаде сериозност на гласът си. Не искаше и подчинените му да знаят, че е разтревожен.

-Да, прегледа го и успя да ни даде горе-долу добър кадър с лицето на извратеняка, който е откраднал трупа. Даже вече успяхме да го идентифицираме. Тъкмо щях да пращам момчетата...

-Не пращай никого! – отсече Трей. –Кажи ми името му!

-Мартин Купър, бившо ченге от полицията на Хевънспорт. Има слухове, че преди година и няколко месеца е водил разследване срещу този Дивайн и някакъв негов приятел, но името на другия се губи някъде из миналото. Сега Купър живее сам. Не знам за какво му е притрябвало тялото.

-Добра работа. Прати ми съобщение с точния адрес на ченгето и не пращай никого. Аз ще се оправя сам.

-Ясно. – човекът отсреща затвори и Трей прибра телефона си. Отново се загледа в една точка и се замисли какво да прави. Чу сигналът за получено текстово съобщение – вече знаеше и адресът. Облягайки се в креслото той проговори сам на себе си:

-Ще се погрижа за всичко....

Hardyz (Matt & Jeff) - минало и бъдеще

Имайки предвид сегашния мега push, който Джеф Харди получава, реших, че няма да е лошо да напиша едно кратко анализче по въпроса за еволюцията на него и брат му Мат. Нека първо хвърлим око на двамата като отбор: 6 отборни титли, адски много почитатели и невероятен прием от страна на феновете, всеки път, когато двамата участват в отборен мач. Още от самото начало на кариерата си Джеф се изявява като по-екстремния и навит на рискове брат, докато по-възрастният Мат е по-улегналата половина от отбора, макар не рядко и той да прибягва до рисковани движения. Точно тази разлика в стиловете прави Hardyz интересен за гледане отбор. Тази разлика се прояви още по-силно и след разделянето им, като двамата развиха стиловете си. Джеф започна да рискува още повече, а Мат се превърна в един техничен и изключително интересен за гледане кечист. И оттук започва самостоятелното разглеждане на двамата братя:

Мат Харди

По-големият от двамата и както казах този, с по-улегнал стил. За разлика от Джеф, Мат е доста подценяван според мен. Нито една midcard титла в кариерата му, нито един main-event. Въпреки това във все още младата му кариера има немалък брой интересни и стойностни вражди. Ще спомена някои от тях за незапознатите: вражда с Гробаря през 2002-2003 (Мат е побеждавал Тейкър, а това не е нещо, с което много млади звезди да могат да се похвалят); изключително интересна историйка, включваща него, Кейн и Лита през 2004; вражда с Острието през 2005 включваща един страхотен steel cage match на Unforgiven 2005; няколко месечна вражда с Грегъри Хелмс през 2006, която издигна и двамата в очите ми с качеството на мачовете помежду им; може би враждата на годината за 2007 в SMACKDOWN срещу MVP, която в момента е в застой заради операцията от апандесит на Мат. Тези вражди се отличават както с интересна история, така и с много, много добри мачове, като заслугата на Мат е значителна. От края на 2005 до сега той прави може би най-интересните седмични мачове в SMACKDOWN, като получава и добра реакция от публиката. Единственият проблем е може би това, че не се справя кой знае колко добре с микрофона (гласът му е прекалено носов и лееееко дразнещ, а и май му липсва увереност) и точно това като че ли е причината да не получава по-сериозен push.

Миналият месец той бе опериран от апандесит и това прекъсна враждата му с MVP, но това може и да е за добро. Предполагам след завръщането си враждата му с Портър ще продължи и на WrestleMania Мат може би ще се окичи най-накрая с US Championship-a, а оттам нататък кариерата му може само да въври нагоре.

Няма да крия, че точно заради по-улегналия му стил на борба Мат ми е по-симпатичен от двамата братя и си мисля, че до края на 2009 може да го видим със световна титла.

Джеф Харди

Поемащият рискове и с по-успещна кариера Джеф е странен човек. През 2003 започна да се друса и си изпроси уволнението, но за разлика от брат му (който също е бил уволняван) не бе върнат на работа няколко месеца по-късно, а отиде в TNA. През 2006 обаче му се отдаде възможност да се върне в WWE и той доста умно се възползва. Последва адски бърз push, който му донесе няколко IC Championship-a. През 2007 той постоянно се въртеше около титлата, а и получи победи срещу Умага и прекъсна непобеждаваната серия на Снитски. Най-важното: самият ННН „пусна” на Джеф в края на годината и така едва ли не го изстреля в небесата. Сега го чака main event мач на Royal Rumble срещу Ранди Ортън за WWE титлата. Шансовете му обаче не са големи.

Защо мисля така? Просто е. Джеф не се вписва по никакъв начин в main event картината за WrestleMania. Ортън е с пъти по-подготвен за главен мач на Манията (най-вероятно срещу Triple H) и той ми се вижда по-вероятен като победител от мача им. Ако Джеф вземе титлата, най-вероятно ще я загуби пак от Ортън на No Way Out. Важното е, че самата възможност за главен мач на PPV си е огромен напредък в кариерата и 2008 безпроблемно може да е годината, през която да видим Джеф със световна титла.

Аз лично не съм най-големият фен на Джеф, най-вече поради факта, че той набляга прекалено много на еднакви движения в мачовете си. Предпочитам висок адреналин от множество отброявания почти до 3 като в мачовете на Мат, отколкото това да гледам Swanton Bomb. Но това си е въпрос на личен вкус. Джеф в никакъв случай не е лош кечист и мисля, че може да постигне много занапред, особено след като, че ли и Хънтър е зад гърба му.

Заключение: Братята Харди са пример за отбор, чийто единични кариери са тръгнали в правилната посока. Мисля, че и двамата могат да станат Main event звезди за в бъдеще и безпроблемно могат да се превърнат в следващите Edge & Christian (за тях друг път). Желая успех и на двамата, а на всички прочели това – дано ви е било интересно.

Моето творчество... Част 8

Тази рисунка е правена по готов модел. Героят е Gaara от анимето Naruto, a идеята ми бе предложена от H.M.S.U.-FanGirl. Мисля, че се получи доста добре и си заслужава рисунката да се покаже пред света :D

A Dark Tale - Част 20

Място: Апартаментът на Купър, Западен Хевънспорт
Дата: 14 февруари 2007
Час: 09:54

Купър следеше внимателно как Дивайн обикаля из стаята. Изглежда информацията, че Кроуни вече е кмет на Хевънспорт го бе заинтригувала наистина сериозно и сега Адам обикаляше наляво-надясно и мислеше. Купър се изкашля и реши да запали една цигара. Кашлянето го подсещаше, че ще умре и в тези моменти спираше да му пука, че цигарите са вредни. Те вече бяха пописали смъртната му присъда, няколко кутии в повече според него не бяха нищо. Бе мислил доста по въпроса и бе решил да продължи да пуши. Особено след срещата с Господ... Изведнъж Дивайн се стрелна към него и смачка цигарата с ръка, още докато беше в устата на Мартин. В очите на Адам се четеше някаква съсредоточеност.

-Не искам да продължиш да ми кашляш кръв и да не разбера какво е станало след като Кроуни е станал кмет. Така че няма да пушиш, а ще продължиш разказа си от мястото, до което стигна.

Купър нямаше намерение да противоречи и след като кимна, започна:

-След като Кроуни стана кмет незабавно издаде закон, който обяви Братството на Докоснатите за група еретици и макар те да са достатъчно хора, за да му се опълчат, граждански конфликт нямаше. За да избегнат сблъсък или пращане в затвора, всички Докоснати се пренесоха в останките на старите заводи за желязо вън от града. Предполагам, че са се настанили и в подземията отдолу.

-Как оцеляват? – попита Адам.

-Сектата е вече с доста дълга история, не се и съмнявам, че имат доста пари, които сега Месията използва, за да поддържа братството. Най-ужасното е, че сред тях има и деца...

-Не се разчуствай. Безмислено е.

-Това го решавам аз, мъртвецо. – Купър беше сериозен и прямоста му стресна Адам. Той му хвърли един изненадан погледа и помаха с ръка, карайки го да продължи.

-Изглежда с парите си Месията и останалите могат да преживеят доста дълго. Но от мои източници чух, че нещо става там. Пещите горяли отново, чувало се звук от коване на метал, а охрана на братството не допускала нежелани гости. Може би, казвам го само хипотетично, Месията все пак замисля атака над града и управата на Кроуни.

Адам отново мълчеше. Отново се бе загледал през прозореца. По едно време реши да наруши мълчанието, тъй като Купър изчакваше някаква реакция.

-Интересува ме как ти се добра до тялото ми.

-Присъствах на митинга. Видях какво стана и проследих ченгетата, които те гонеха до училището. Видях взрива и помислих, че си мъртъв. След като вече веднъж те бях видял как се връщаш от мъртвите, смъртта ти бе очаквана и може би желана за мен...

-Видял си ме да се връщам от мъртвите? – прекъсна го Адам.

-Да. Видях когато няколко от сектантите на Братството те върнаха към живот. Видях и как ги изби.

-О, да. Спомням си. Видях те там, но незнайно защо те оставих жив.

-За което съм ти благодарен. – Адам се разсмя при това изказване на Купър. –Сега мога ли да продължа?

-Давай. Интересно ми е.

-След като се прибрах в апартамента си... заспах. И в съня ми бях посетен от.. Нея. Имам предвид Господ. – Купър говореше несигурно, а Адам се усмихваше. –Тя ми каза, че има нужда от мен и че трябва да открия тялото ти, след което да го транспортирам до някое безопасно място. Промъкнах се в моргата и успях да те измъкна веднага след като Кроуни бе разпознал трупът ти. Нарочно изчаках да те види, за да е сигурен, че си мъртъв. Такива бяха нарежданията на Всевишния... Всевишната.

Адам му даде знак да замълчи.

-Какво ти обеща тя? – усмихна се той.

Купър първоначално се притесни, но все пак отговори:

-Обеща ми втори шанс... Обеща ми ако всичко е наред, един ден да ме излекува.

Адам искаше да му каже нещо относно обещанията на Сатаната и Господ, но реши да замълчи и да смени темата:

-Значи Джонатан мисли, че съм мъртъв?

-Убеден е. Влезе в моргата уплашен и със сълзи на очи, а излезе усмихнат. Ако не беше видял трупът ти може би нямаше да успее да спечели изборите и сега Месията щеше да е кмет.

-Това е била целта на Господ. – проговори Адам. Купър го погледна неразбиращо и Адам реши да обясни. –Месията е тук със специална задача, но в последно време е започнал да превишава правата си и да рискува прекалено много. Това е моята задача – да се погрижа той да бъде спрян, ако се наложи.

-Ами отмъщението? Вече веднъж се опита да убиеш Кроуни. Не се и съмнявам, че ще има втори път. – Мартин извади цигара и запали. Неговият разказ бе свършил и сега само щеше да задава въпроси.

-Той ме мисли за мъртъв. Скоро ще разбере истината.

-Мисля, че концертът в петък е перфектен за целта. Но ти си Божието оръжие, ти си решаваш.

-Какъв концерт? – Адам не скри, че новината го е впечатлила.

-След като Докоснатите се отцепиха от града, Кроуни реши да покани някоя банда за концерт за всички останали жители на Хевъснпорт. Нещо като благодарност за подкрепата на изборите. KoRn ще свирят на стадиона от 8 часа. Разбрах, че ложата на коментаторите ще бъде за ВИП гости. Тоест там ще са Кроуни, Петров и най-вероятно Моро.

-Перфектно. – Адам затвори очи. В съзнанието му изплува познатият женски образ и той зададе въпросът, който го интересуваше. Купър стоеше и гледаше. Знаеше, че в последно време Адам се бе научил да заспива на секундата, за да може да се консултира с Господ. Бе сигурен, че в момента Дивайн прави точно това. Адам изведнъж отвори очи и се усмихна. –Тя е съгласна. В петък отмъщението ми започва. Дотогава искам да ми намериш колкото се може повече ножове, остриета и други хладни оръжия. – Знаейки предпочитанията на Дивайн относно оръжията, Купър кимна. –Освен това Господ каза да продължиш с проучванията около дейността на Докоснатите. Изглежда Месията вече е направил грешка и скоро може да се наложи да го поставим на мястото му.

Купър кимна отново, а Адам облече една от тениските от готическия магазин и отгоре сложи късо черно яке. Без да каже и дума той се насочи към вратата.

-Хей, къде отиваш? – извика Купър.

-Навън. Крайно време е да подишам чист въздух. Ти се заемай с работа!

-Каза, че ще ми разкажеш за Рая и Ада. – ядосано се провикна Купър.

Адам се спря на вратата, погледна го през рамо и се усмихна самодоволно:

-Излъгах.

A Dark Tale - Част 19

Място: Апартаментът на Купър, Западен Хевънспорт
Дата: 14 февруари 2007
Час: 09:43

Адам стоеше до прозореца и замислено наблюдаваше случващото се навън. Лек сняг бе паднал тази нощ и сега слънчевите лъчи се отразяваха в креката ледена покривка. Навън беше прекрасно... за всеки нормален човек. Адам гледаше с отвращение. Обстановката навън можеше да е рай за някой, но на него му бе противна. Цялото спокойствие, цялата безгрижност. Това го вбесяваше. Искаше да действа. Вече бе помислял да се захване за работа, но Купър възразяваше на живо, а в сънищата му същото правеше и Господ.

Дивайн бе в малкия апартамент на ченгето от 4 дни. Поне от толкова бе в съзнание. По думите на Купър митингът и взривът се бяха случили преди 27 дни. „23 дни в безсъзнание... било е страхотно напиване”. Това беше първата реплика на Адам след като бе разбрал в какво състояние е бил. Това, което го тормозеше е, че не само не можеше да се захване с така желаното си отмъщение, но и не бе получил никаква информация от Купър относно станалото и ставащото в Хевънспорт. Но сега бе време за отговори.

Сякаш отговаряйки на мисълта му, входната врата се отвори и Купър влезе вътре. Носеше обичайното – стек цигари, пица и Sprite. Адам бе му казал, че няма смисъл да държат алкохол в къщата, защото това само ще ги изкушава. Беше го казал на майтап, но се съмняваше, че бившето ченге има някакъв проблем, може би алкохолен. Купър често кашляше кръв и му бе трудно да диша.Дивайн подозираше, че това бе или от алкохола, или от цигарите, но нито знаеше кое точно, нито му пукаше. Честото кашляне на Купър обаче го дразнеше изключително много. Още с влизането си Мартин се закашля отново. Адам не издържа на изкушението:

-Няма ли да умреш по-скоро, за да не ми се налага да слушам кашлянето ти постоянно?

Мартин се стресна малко от изказването, но поклати учтиво глава.

-Има шанс това да стане, рано или късно. Но засега не съм решил да умирам, все пак имам работа.

-Да, да се грижиш за масов убиец, който за втори път се връща от онзи свят...

-Точно. – Купър бе сериозен и не обръщаше внимание на сарказма на Адам. –Взех дрехите, които бе скрил. Онези от готическия магазин. Нали настояваш да носиш тях...

-Весели са. А и ми е трудно да си се представя в някоя от твоите ризи.

-Затова ли стоиш гол в стая без отопление в началото на февруари? – Адам бе облечен само черни дънки. Нито някаква тениска или блуза, нито чорапи. По ръцете му обаче имаше дълги черни линии, преплитащи се в най-различни фигури. Беше се използвал като платно, само и само, за да убие време. –А и тези драсканици по теб... Мислех те за по-зрял.

-В апартамента ти няма кой знае колко неща за правене. А и ми е забавно да драскам по себе си. – Адам повдигна ръце и огледа произведенията си. –Но не за това искам да говорим. Мисля, че е крайно време да ми дадеш малко разяснения за това, което се е случило в Хевънспорт докато ме е нямало. По време на първата и на втората ми смърт. Всичко. От убийството ми до съюзяването ти с Господ.

Мартин седна на дивана си и запали цигара.

-Е, какво толкова... Все някога трябва да ти бъде разказано, мъртвецо. Но може ли преди да започна да попитам би ли ми разказал после ти някои неща за... онзи свят.

Адам го погледна студено.

-Щом си толкова любопитен – няма проблем. И без това скоро ще умреш.

-Да, така е. Ами добре тогава. Откъде искаш да започна?

-Аз дори не знам кой си. Знам само, че се казваш Мартин Купър и си бивше ченге. Не знам защо Господ е избрал теб, но предполагам има причина.

Купър загаси цигарата, сипа си една чаша с безалкохолно и се облегна назад:

-Ами... има. Преди повече от година аз бях детектив в полицейското управление на Хевънспорт. Разследвах теб, Кроуни и Прат. Знаех за връзката ти с Моника и това, което бяхте направили на братята Петрови. Тогава новоназначената ми началничка Моро ми нареди да й дам всичката информация по случая и доколкото знам я бе предала на Никола Петров, за да може той да се справи с вас тримата по време на обира на банката.

-Не се връзва. – Адам отново гледаше през прозореца, макар и да слушаше внимателно какво му говори Купър. –Джонатан бе този, който ме бе предал на Петров. Той знаеше, че руснакът ще е там. Беше подготвил всичко.

-Доколкото аз знам моята шефка бе информирала Петров за обира. Не мога да съм сигурен, но от това, което знам е била тя. Може би тя и Кроуни имат нещо общо, но за това ще ти кажа по-късно. Докъде бях стигнал... – Мартин се замисли и използва моментът да се изкашля. –А, да, до обира. Аз бях единствения, който успя да види записите от охранителните камери, преди те да бъдат унищожени. След като ти пръсна черепа, Никола избяга от банката. Малко по-късно, без мое знание и в нарушение на всички правила, всички свидетели бяха натъпкани в полицейски автобус, който „случайно” бе взривен на път за управлението. Нямаше оцелели, нямаше и разследване. Твоята смърт бе раздухана от медиите, които се усъмниха, че има някакъв заговор, но скоро редакторите из града започнаха да забраняват репортажи по темата. Изглежда някой ги бе заплашил или им бе платил. Аз бях единствения, който знаеше за участието на Кроуни и се опитах да го направя обществено достояние, но това доведе до уволнението ми. Изкараха ме алкохолик с малка заплата и бедна фантазия, който се бе прицелил в една от „най-влиятелните личности в Хевънспорт”. Поне така беше по думите на Моро, която изненадващо бе повишена и стана главен комисар на града.

Адам се разсмя и това накара Мартин да млъкне. Налудничавият смях на Дивайн не беше нещо, което да вдъхва доверие за разсъдъка му и Купър търпеливо го изчака да спре.

-Не разбрах какво е толкова смешно?

-До сега си мислех, че Джонатан е глупак с късмет. А се оказва, че е доста умен и е подготвял всичко от доста време. Но мен ме интересува друго – как така той стана кандидат за кмет на града?

-Малко след като случая бе потулен, той се захвана с множество малки фирми, които успя да издигне до преуспяващи компании, благодарение на парите от банката може би. Скоро се разнесоха слухове из приятелите ми в полицията, че той се е съюзил с Петров. Изглежда бяха изгладили отношенията си и от тогава работят ръка за ръка. Преди около 3 месеца Кроуни обяви намерението си да се кандидатира за кмет, когато дойде време за избори. Малко по-късно кметът бе убит и се стигна до предсрочни избори. Предната „случайност”. С изключителната си кампания и масовата благотворителност, той бързо спечели доверието на масовата общественост. Така беше до появяването ти.

-Значи съм разклатил позициите му в обществото? – попита Адам с интерес.

-За малко да. Скоро обаче изопачиха нещата и те изкараха наемник на тримата други кандидати, целящ да убие Кроуни и да го разкара от битката. Това смаза рейтинга на другите кандидати. Единственият проблем пред Джонатан бе Месията.

-Мислех, че вече са заедно...

-Изглежда не се е получило. В деня след митинга Месията поиска отлагане на изборите с още една седмица. Реши, че и той иска да се кандидатира.

-Месията? Тъпият дъртак е станал кандидат-кмет? – Адам бе на път отново да се разсмее.

-Да. И стана сериозна пречка за победата на Кроуни. Всички Докоснати щяха да гласуват за него, ако Кроуни не бе открил законът за вероизповеданията. Според него от основаването на Хевънспорт в града е забранено гласуването за хора, изповядващи вяра, която да не е в специално подготвен списък. А Братството на Докоснатите не влизаше в този списък и това доведе до забраната на всички членове да гласуват. А това е много голяма част от населението на града. С този ход, Кроуни си осигури победата.

-Искаш да кажеш... – започна Адам, поглеждайки недоверчиво към Купър.

-Да, мъртвецо. На 4 февруари Джонатан Кроуни стана новия кмет на Хевънспорт.

Моето творчество... Част 7

Или по-точно казано: моя интерпретация на Данте от играта Devil May Cry. Някъде в процеса на рисуване се загубиха аниме чертите му (умишлено или не), но все пак се получи добре според мен. Още една добра рисунчица за 2007.

A Dark Tale - Част 18

Място: Раят (на Дивайн)
Дата и час: неизвестни

-Това ли е раят? – попита повече от възторжено Адам. Той и Господ седяха в едно сепаре в стриптийз бар. Интересното беше, че в бара друг мъж нямаше. Само танцуващи жени и гледащи ги жени. В единия край на клуба имаше невероятно просторен бар с най-различни видове алкохол. Адам се оглеждаше като малко дете, а усмивката не слизаше от лицето му.

-Поне според твоите представи. – каза леко раздразнено Господ. До преди няколко минути бяха стояли в мрака на нищото, а след като Адам се бе съгласил да й помогне се бяха пренесли в неговата представа за вечна наслада.

-Имаш предвид, че Раят е различен за всеки човек?

-Рай, скъпи мой, е мястото, където се сбъдват желанията на човек. Мечтите му стават реалност и той забравя за живота, който е изживял.

Едно полуголо момиче остави пълна халба с бира пред Адам. Той се усмихна и я изпи на екс, след което се облегна на дивана и сложи краката си върху стъклената маса.

-Знаеш ли..., Господи. Тук ми харесва.

-Естествено. – погнусата по лицето на Господ не можеше да се скрие. –Ти си алкохолик и перверзник, скъпи мой. Самият факт, че това място е пълно с жени, гледащи други голи жени, и навсякъде има алкохол го доказва.

-Ами напий се и се присъедини към купона. – каза Адам ухилено.

-Шегите ти не ми влияят. И все пак... каза, че тук ти харесва, нали? Може би мога да уредя престоя ти, след като свършиш работата си там долу. Или по-точно след като Месията свърши неговата без проблем.

-Значи ще ме вземеш в Рая? Може, може... ще ми е приятно да прекарам вечността тук. Но въпреки всичко така и не ми каза каква е задачата на Месията. Мисля си, че трябва да знам.

-Спомняш ли си Иисус?

-Представи си не. Според Сатаната е бил пропадняк.

-Беше. – съгласи се Господ. –Но имаше нещо в него, което знаех, че ще ми е полезно. А именно - пораждаше състрадание в сърцата на хората. Неговата смърт и възкръсване бяха достатъчни, за да накарат хората да повярват... Но сега вярата си отива. Все по-малко хора се интересуват от религия. Католицизъм, християнство, протестантство... Никой не ги зачита. Скоро ще бъда забравена.

-Месията ще е новия Иисус, така ли?

-Нещо подобно. Неговият живот ще докаже моята сила, както някога възкръсването на Иисус го направи. Хората вече не се връзват на съживявания, защото понякога успяват и сами да ги направят. Но ако някой живее 200-300, че и повече години, не виждам как това ще може да бъде обяснено без да бъде намесено моето име.

-Ще държиш дъртакът жив толкова време, за да съживиш вярата в себе си? – попита Дивайн гледайки я в очите и същевременно размахвайки ръка за втора бира.

-Да. Братството на Докоснатите тотално ще заличи останалите религии. Ще накарам хората да разберат коя е истинскаа вяра. Бавно, но сигурно, сектата ще расте. Днес Хевънспорт, утре светът. – Господ също се облегна на дивана, на който седяха и махна с ръка. Едно от близкостоящите момичета дойде и седна до нея. Последва целувка между двете.

Адам стоеше и гледаше вцепенено. Изведнъж проговори:

-Ъм... значи аз съм бил перверзник, а? – налудничавия му смях за пръв път прехвърча из барът. Момичетата се стреснаха само за секунда и продължиха с предишните си занимания. Господ се усмихна на момичето до себе си:

-Кратките ми престои на Земята винаги са били забавни. Там научих много неща, от които не се бях ннтересувала. А и знам, че целувката ти е харесала.

-Определено, но малко ме разсея от темата на разгвора ни. – каза Адам и отпи от новопристигналата бира.

-Хаха, спокойно, скъпи мой, разговорът ни е почти към своя край.

-Добре тогава. Разбрах каква е работата на Месията, но какво може да издъни?

-Може да си навлече неприятности. Той бърза изключително много и скоро може да направи грешен ход. Новата ми дясна ръка ще ти разясни всичко, когато се върнеш на Земята. Предупреждавам те отново: има нужда от почивка. Изчакай две-три седмици да възвърнеш силите си и ще започнеш със забавата. Тъкмо ще имаш време да наваксаш с новините от времето на първата ти смърт, защото усещам, че не си особено запознат.

-Да, но мен ме интересува друго – ще имам ли силите, които имах преди Сатаната да ми ги отнеме.

-Ще направя всичко възможно да си пълен с енергия, която да използваш за възстановяването им. Не се тревожи. – Господ се усмихна отново на момичето до себе си и тя стана и се върна на предишното си място. И Адам, и Господ огледаха отдалечаващия се задник. Адам проговори пръв:

-Е, кога се връщам?

-Веднага след края на този разговор. Даже предлагам ако нямаш повече въпроси да приключваме и да те върна, където ти е мястото.

-Имам един въпрос. Доколкото знам, Бог уж е създал мъжът по свой образ и подобие. Ти обаче си жена. Не разбирам.

-Ами просто е, скъпи мой. Библията е просто приказка. Нека ти обясня как стоят нещата. Аз създадох мъжът, но по „Негов” образ и подобие.

-На... брат ти? – Адам бе почти сигурен, но все пак искаше да попита.

-Точно така. Колкото до жената – тя е негово творение, по мой образ и подобие.

-Ами еволюцията? – Дивайн си държеше на чистите факти.

-Ползвахме маймуни за първите прототипи, ако това питаш. След това развитието се получи от само себе си. Доволен ли си?

-Значи сте създали хората заедно? – смехът напираше в гърдите на Адам. Знаеше историите на вярващите на Земята, а сега чуваше истината от устата на Господ.

-Да. Но благодарение на успешните ми ходове на Земята, аз съм с пъти по-почитана там. Други въпроси?

Адам погледна отегченото й лице и поклати глава за не. Той огледа бара за последен път и каза:

-Готов съм.

-Знам, скъпи мой. – Господ се усмихна и всичко наоколо изчезна. Отново мрак... Адам отвори очи. Можеше само да различи, че е в някакъв апартамент. В този момент над него се провеси разтревоженото лице на Мартин Купър.

-Значи все пак оцеля? Това няма значение. Поспи малко. Може би имаш нужда.

Адам затвори очи и моментално заспа. Господ се върна в съня му и започна да му изяснява някои от нещата, които все още не му бяха ясни.

A Dark Tale - Част 17

Място: неизвестно
Дата и час: неизвестни

Мрак. Навсякъде около него. Едно безкрайно нищо. Адам се огледа още веднъж очаквайки очите му да намерят нещо различно. Изненадващо, те успяха. Една бяла точка бавно се приближаваше към него. Беше прекалено далеч, но изглежда се движеше с невероятна скорост, защото постоянно ставаше все по-голяма и по-голяма. Адам се притесни за секунда. Прекалено много неща му се бяха струпали за прекалено малко време и бе на път да се пречупи. Страхът отдавна не му бе познат и затова вместо страх той почувства в сърцето си ярост. Стисна юмруци и се приготви за битка. Изведнъж бялата точка започна да приближава по-бавно, но вече беше достатъчно близо, за да може Дивайн да разбере, че това бе някаква псевдо-човешка фигура. Тяло, увито в някаква ефирна бяла дреха. Това можеше да види Адам от това разстояние. С приближаването на посетителя, Дивайн забеляза плавните движения на тялото и по-слабите му форми. Да не би това да бе жена?

Не, Адам”. Гласът отекна в главата му. Познато чувство, само че този път гласът бе женски, а не басовия говор на Сатаната. „Аз съм нещо... различно.”

Адам се усмихна. Вече бе наясно. Това бе Господ. Едно „Да” се разнесе из главата му като подкрепа на изводът му. Фигурата вече бе доста по-близо и Дивайн безпроблемно различи женствените черти на Всемогъщият. Тя мълчеше... така де, той не чуваше гласът й в главата си. Изглежда Господ изчакваше да се доближи още повече. Адам нямаше нищо против. Той не изпитваше страхопочитание. Допреди година дори не бе вярвал, че има Бог, а сега го виждаше пред очите си. И най-странното бе, че това не му правеше впечатление... Бе видял толкова много неща по време на първата си смърт, че един бог не можеше да го изненада кой знае колко. Но от друга страна Адам нямаше как да не забележи гърдите й... Толкова перфектни и така леко скрити от бялата дреха. Усещайки се, че тя може да разчете мислите му, а също и, че мисли за божиите гърди, Адам се усмихна. Усмивка грееше и лицето на Господ, макар качулката й да криеше по-голямата част от него. Изглежда мислите на Дивайн не я бяха ядосали.

-Не очаквах, че ще обърнеше внимание точно на тях. – проговори тя. –Повечето хора трудно приемат факта, че срещу тях стои Господ. Други – това, че имам женско тяло. Но никой досега не бе помислял първо за гърдите ми.

Адам се разсмя. Нотката на лудост в смеха му не си бе отишла.

-Ами... за мен това е най-впечатляващото нещо, свързано с теб, Господи.

-Хм. Ти си странен човек, Адам Дивайн. Не ти бях обърнала внимание докато брат ми не реши да те използва, за да попречи на плановете ми. – обръщението брат ми накара Дивайн да се замисли. Бе чувал Сатаната на няколко пъти да нарича Господ „малката ми сестричка” и точно за това я бе познал толкова лесно. Но се чудеше дали наистина има някаква... „кръвна” връзка между тях. -И ето те сега тук при мен – провалил се, предаден отново и убит. – довърши саркастично Господ, сякаш не обръщайки внимание на мислите му.

-Пак ли съм мъртъв? – попита Дивайн по-скоро раздразнено, отколкото стреснато.

-Да. – жизнерадостно му отговори Господ. Тя вече бе точно до него и се въртеше наляво и надясно като малко весело момиченце. Цялата й първоначална сериозност бе изчезнала. –Умря при взрива в училището, както може би си искал да направиш. Проблемът е, че успях да отмъкна душата ти преди да идеш в Ада. Идеята да се биеш с брат ми не е кой знае колко добра.

-И все пак исках да се пробвам.

-Хаха, спокойно, скъпи мой. – Адам повдигна вежди, не очаквайки точно това обръщение. –Може някой ден да имаш шанса да се биеш с него... и да бъдеш заличен. Но сега имам други планове за теб.

-Ти имаш планове за мен?

-Да, при това големи. Както ти казах аз те наблюдавам от известно време и макар че престоят ти на Земята бе прикрит от брат ми, аз пак знам доста за теб и за уменията ти. И мисля, че може да си ми полезен.- тук Господ се приближи на сантиметри до него и бавно погали дясната му ръка с пръст. Държеше се като закачлива мадама в някой бар. Рязката смяна в поведението накара Адам да се съмнява в разсъдъка на божеството пред него.

-Не, не съм луда. Или поне не колкото Сатаната. – четенето на мисли беше отвратителен талант. –Но това не е важно. Важното е, че ти имаш невероятен потенциал. С гнева и злобата си овладя за нула време сили, които отнемат векове на други хора. Брат ми те подготви добре и мисля, че уменията ти ще са ми от полза.

-Сама каза, че вече съм мъртъв.

-Да, така е. Но тялото ти е цяло, така че няма да ми е трудно да те върна към живот.

-Цяло? – Адам вече бе изненадан. –Помня взрив. Не може тялото ми да е останало непокътнато.

-Остана. Макар брат ми да ти отне силите, в теб бяха останали разсейки, достатъчно мощни да те държат цял. Куршуми, ножове, всичко бе в състояние да нарани, но не и да унищожи тялото ти. Взривът също не успя. В момента тялото ти се изнася от моргата на Хевънспорт по моя заповед.

-От кого?

-За сега няма значение. Важното е, че ако се съгласиш да ми помогнеш няма проблем да те върна за пореден път на Земята. Но ще ти е нужно известно време за възстановяване, естествено.

Адам наведе глава и я погледна премислящо. Нямаше какво да се двоуми, знаеше, че иска да се върне, но искаше първо да чуе условията.

-Ако се съглася да ти помогна... какво ще трябва да свърша?

-Аз и брат ми винаги сме мислели в перспектива, скъпи мой. Неговият проблем обаче е, че е твърде импулсивен. Не си бе подготвил авариен план в случай, че се издъниш, както и стана. Но аз нямам намерение да рискувам. Както знаеш Месията има мисия, дадена му от мен. Той обаче, като всеки човек, има своите слабости и може да направи някоя глупост. Затова ти предлагам да те върна на Земята. Да ти дам свобода на действие и да ти позволя да убиеш враговете си. Единственото, което ще изискам от теб, е да се изправиш срещу него в случай, че направи грешката да ме предаде.

-Ти не можеш ли да го контролираш сама? – попита Адам с недоверие.

-Вие хората не сте кукли. Някои сте послушни, но други мислят прекалено много... като теб и може би като него. Мога да му заповядвам, но не мога да контролирам волята му. Освен ако нямам резервн план... какъвто искам да си ти.

-Искаш да ми кажеш, че ако се съглася, ще трябва само да пречукам дъртото копеле в случай, че спре да те слуша?

-Да. През останалото време можеш да избиваш на воля. Кроуни, Моника, Петров... не ми пука. Те са нищо за мен.

-Мислех, че Бог обича хората...

-Всички така си мислят. Но аз съм егоистка, също като брат ми. – Господ отново се приближи много близо до Адам. Облягайки се на рамото тя прошепна в ухото му: -Е, скъпи мой, приемаш ли?

Злорада усмивка се появи на лицето на Адам и мракът изчезна...

A Dark Tale - Част 16

Място: Хотел „Хилтън”, близо до площад „Блъдфилд”
Дата: 18 януари 2007
Час: 12:26

Двамата бодигарди си вършеха работата перфектно. Докато единия оглеждаше коридорите за възможна опасност, другият помагаше на накуцващия Джонатан да се движи. Минаха по стълбите, тъй като охранителите прецениха, че асансьорът не е безопасно място. Скоро стигнаха до желания апартамент. Двама високи мъже бяха застанали пред вратата и в първия момент, в който ги видяха, изкараха оръжията си. Веднага обаче познаха Кроуни и пуснаха тримата да влязат.

В апартамента вече бе пълно. Трей седеше пред една малка масичка заедно с още един от охранителите. Никола Петров седеше зад бюрото си и пушеше пура, а няколко от хората му бяха на различни места из големия апартамент. На прозореца, който гледаше към сцената, стоеше Месията. Бе сложил монашеската си качулка и Кроуни не можеше да види изражението му. Двамата бодигардове оставиха кандидатът за кмет в едно кресло, близо до Трей. Един от руснаците измъкна малък пакет за първа помощ и веднага започна да се грижи за раната на крака на Кроуни, направена от Дивайн.

-Май целият този.... спектакъл се оказа провал. – проговори Петров замислено и погледна Джонатан. –Изглежда някой от другите кандидати вече е готов на всичко, за да те разкара от изборите, приятелю Кроуни.

Джонатан мълчеше и гледаше в пода. По лицето му се стичаха ситни капки пот. Трей се приближи и го хвана леко за рамото. Това стресна Джонатан и той подскочи. Хвърли по един уплашен поглед на всички и отново се върна към предишното си мълчаливо състояние.

-На теб говоря, Кроуни! – изкрещя руснакът. –Погледни ме! Какво ти става, дявол те взел?

Треперейки Кроуни се насили да се усмихне, продължавайки да гледа пода. Една полу-отчаяна, полу-луда усмивка се появи на лицето:

-Дяволът трябва наистина да има нещо общо... Той не може да е жив. Не може... – изричайки това той се облегна назад в креслото и заплака. –Не може да е жив... Не... Мъртъв е... Не може...

-Какво му става? Да не полудя? – Петров се бе изправил и сега говореше на Трей.

-Не знам, никога не съм го виждал така. Джонатан! - Трей раздруса тялото на Кроуни в опит да го накара да се осъзнае. –Стегни се, човече! Хайде!

Кроуни изведнъж спря да плаче и с прав десен юмрук свали съветника си на земята. В насълзените му очи вече имаше гняв. Без да усеща болка в крака той се изправи. Цялото му тяло бе настръхнало от напрежение:

-Той не е жив! Не може да е жив! Аз го предадох!– от злоба в краищата на устните му се появи пяна. –Ти го уби! – той посочи Петров. –Аз знам... ти го уби. Не може да е жив! Не може!

Все още треперейки той се насочи колкото можеше по бързо към вратата. Накуцването му пречеше, но той сякаш не го усещаше. Когато отвори едва не се блъсна в комисар Моро. Тя го погледна изплашено, а той се приближи до нея и прошепна:

-Той не може да е жив...

Кроуни излезе навън в коридора и се насочи към асансьора, а охранителите му побързаха да го последват макар той да ги буташе назад. Все още стресирана от случилото се, иначе сериозната Моро хвърли само един поглед на хората в стаята и последва Джонатан и охранителите му.

В кабинета настъпи тишина. Трей стана от пода, забърса разкървавената си устна и отново седна на мястото си. Петров също се бе облегнал в стола си и пиеше вече трета чаша с водка на екс. Той също трепереше. През цялото това време Месията не бе помръднал. Дори не се беше обърнал по време на избухването на Джонатан. Той си стоеше прав и гледаше през прозореца.

Петров проговори пръв:

-Ако продължава да се държи така, няма да спечели изборите...

-Надявам се няма да оттеглите подкрепата си, господин Петров. – каза колкото се може по дипломатично Трей. –Сигурен съм, че това беше кратък изблик на гняв. Единичен случай...

-Да се надяваме. Но бъди спокоен, приятелю, няма да оттегля подкрепата си за Кроуни. Прекалено много пари вложих в тази кампания, а и ние с него отдавна сме изяснили бизнес отношенията си, в случай, че не знаеш.

-Що се отнася до миналото, много неща не са ми ясни около вас и Джонатан.

-В общи линни той ми направи две услуги. Първо: спести ми болната съвест от убийството на онази курва Моника, взимайки я за своя жена. Още тогава му казах да се оттърве, но той не ме послуша. – при споменаването на думата „курва” Трей съвсем незабележимо сви юмрук. –Второто нещо, което той направи за мен е, че ми осигури на тепсия онова псе, което уби брат ми. И аз с удоволствие му пръснах черепа.

-Адам Дивайн... – Месията проговори за пръв път откакто бе дошъл. Петров го погледна изненадано и продължи:

-Да, същият. Пръснах черепа на този нещастник с най-голямо удоволствие. Този миг беше безценен. Виждайки в Кроуни успешен съюзник, аз не се поколебах да започна бизнес отношения с него. Аз може и да нямам шанс някога да стана кмет на този град, но що се отнася до твоя шеф – бивш уважаван адвокат, понастоящем влиятелен бизнесмен... е, той е почти сигурен градоначалник на Хевънспорт. И аз нямам намерение да губя един толкова влиятелен съюзник.

Трей кимна разбиращо. Петров наля нова чаша с водка и я глътна за секунди. Отново настъпи тишина, която най-неочаквано бе прекъсната от Месията:

-Някой от вас видя ли лицето на атентатора?

И Трей и Петров отговориха отрицателно и го гледаха с очакване.

-Аз обаче го видях... – продължи Месията. –И мисля, че знам за какво говореше някогашния ми послушник Джонатан. Трябваше ми време да помисля, но сега вече реших: съдружието ми с вас, господа, може да навреди на реномето на Братството на Докоснатите. Аз не мога да позволя това. Мисля, че трябва да поема нов курс, един... – тук той се замисли. -...по-самостоятелен курс. Затова ще посетя градския съвет и ще поискам отлагане на изборите.

-Отлагане?!? – изненада се Трей. –Но защо?

-За да имам време да подготвя своята кампания. Ще се кандидатирам за кмет на Хевънспорт. И имам намерението да победя.

Петров и Трей не знаеха какво да кажат. Двамата бяха стъписани. Месията се обърна към тях и свали качулката си. Небрежния вид на лицето му бе съчетан с решителен поглед. Той понечи да ги благослави, но в средата на прекръстването спря и свали ръката си.

-Вече няма смисъл... – той леко наведе глава, след което ги погледна отново и се престорена усмивка продължи: -Довиждане, господа, пожелавам ви успех в изборната надпревара... с мен.

Месията излезе от апартамента. Две облечени в мантии фигури го последваха. Трей и Петров досега не бяха забелязали, че има други Докоснати в помещението освен Месията. Двамата стояха и мълчаха. Изведнъж телефона на единия от руснаците-охранители звънна. Той вдигна и поговори малко с човека отсреща, след което се обърна към Петров:

-Шефе, преди малко ченгетата са затиснали атентатора в едно от мазетата на гимназията „Св.Антон”.

Трей и Петров надигнаха глави. Никола даде знак на руснакът да продължи:

-Ами изглежда е имало стрелба и са взривили газовата инсталация на училището. Всички до един са мъртви.

Моето творчество... Част 6

Наскоро за кратко имах вдъхновение и ето какво сътворих (тези са изцяло правени по фантазия):












Ето и каква е идеята: първата рисунка е първият ми опит в символизма. Представлява част от виждането ми за човешкото общество и свят. Дървото изобразява човешкия живот, който вече е зависим от техниката (създаденото от човека), като за пример съм използвал масата. Хората обаче произвеждат и неща (падащите бомби), които могат да унищожат основите на зависещата от техниката цивилизация. Мммм.... може и да е тъпо, но аз разбирам какво имам в предвид :D

Колкото до втората рисунка: просто имах вдъхновение да нарисувам един комичен образ на иконом. Хем леко надут, хем строг, хем... с единия крак в гроба :D

A Dark Tale - Част 15

Място: Площад „Блъдфилд”, Хевънспорт
Дата: 18 януари 2007
Час: 12:15

Ножът се заби в стената, на милиметри от главата на Кроуни. Даже май го одраска, но Адам не можеше да прецени. Джонатан се бе подместил навреме и ножър не го беше пронизал. Адам нямаше време да мисли за проваления си опит. Трябваше да направи нов. С злобна усмивка на лице той хвърли и другия си нож. Острието се заби в крака на тичащия кандидат за кмет и той се строполи върху сцената с болезен стон. Адам тръгна с неспокойна крачка към него, когато започна стралбата. Двама от бодигардовете на Кроуни бяха извадили оръжията си и стреляха по него. Той се насочи към тях. Няколко секунди по късно ръката на единия бе брутално счупена в лакътя, а челюстта на другия висеше неестествено. Човешките кости бяха толкова крехки и приятни за чупене. Адам сграбчи главата на този със счупената ръка и с все сила я заби в асфалтовата покривка на улицата. Кръв, мозък и костици се разхвърчаха в момента на удара. Другият бодигард не се беше отчаял от факта, че челюстта му е счупена и докато Адам убиваше колегата му, той насочи пистолета си към главата на Дивайн. Не можа да стреля, защото един 30 сантиметров нож прониза сърцето му. Скоростта на Адам бе невероятна и бодигарда дори не можа да реагира. С още по-извратена усмивка на лице, Адам завъртя острието в гръдния му кош, след което изкара ножът. Вече бе загубил контрол над себе си. Изключителна ярост и желание за разрушение го бяха обсебили и концентрацията му бе изчезнала напълно. Той огледа покритото с кръв острие и пред очите на умиращия бодигард, облиза червената течност. Бодигардът се строполи и издъхна, а Адам се огледа.

Наоколо цареше невероятен хаос. Всички бягаха и крещяха, макар някои да не знаеха за какво става въпрос и минаваха покрай Дивайн, без да знаят, че той бе причината за всеобщата лудост. Някой забелязваха двата трупа и бягаха, но други се лутаха наляво-надясно, без да знаят, че стоят близо до потенциален масов убиец.

Още няколко куршума извистяха около Адам. Група полицаи бяха насочили оръжията си към него и стреляха. Той се засмя лудо и се затича към тях. Тичайки извади от още два ножа и достигайки до целите си започна да сее смърт. Няколко куршума пронизаха тялото му, но той дори не ги усети. Почувства само как преродено му тяло ги изхвърля през раните и започва да се самолекува. А ножовете му пронизваха полицейските брони без проблем. Навсякъде летяха пръски кръв. За по-малко от минута шест ченгета бяха мъртви.

Не спирайки да се смее, Адам се огледа за Кроуни. Старото му приятелче бе избягало. Това вбеси Дивайн. Той скочи на сцената и започна да оглежда тичащото мнозинство. Кроуни го нямаше... Изведнъж силна болка в слепоочието на Адам го накара да падне на колене. Един силен и басов глас започна да кънти в главата му:

Предупредих те! Предупредих те безброй пъти защо получаваш този втори шанс. Предупредих те, че ще търсиш лично отмъщение само след като свършиш работата си и убиеш Месията. Предупредих те, човеко!”

Сатаната бе разярен. Яростта му бе толкова силна, че Адам я усещаше като болка, минаваща по цялото му тяло.

Изпусна златен шанс! Сега той ще знае, че няма да се бавиш и ще се подготви още по-добре... Планът ми е провален заради теб!”

Адам стисна зъби:

-Ще успея да го убия. Само... само ме остави да го намеря....

„Къде ще го намериш, човеко? Да го виждаш някъде около теб?”

С мъка Адам надигна глава и се огледа. Сатаната бе прав – Месията го нямаше нито на сцената, нито някъде наблизо. Сигурно след началото на клането се бе прикрил.

„Ти ме провали. Аз не толерирам провала... Но вече си прекалено опасен, за да те взема отново при мен. Затова ще те оставя да живееш сред хората. Поне до момента, в който някой не ти тегли куршума, така да се каже!”. Смехът на Сатаната бе изпълнен със задоволство. „Имаше такъв потенциал... А се провали толкова бързо. От този момент нататък взимам това, което ти дадох. Сбогом, човеко!”

Изведнъж Адам се почувства слаб. Гласът изчезна от главата му, изчезна и болката, но сякаш и нещо друго бе изчезнало... Нямаше я мощта. Нямаше го усещането за безгранична сила, което бе придобил в Ада. А това усещане му бе нужно сега. Проблемите тепърва започваха. Още няколко полицаи тичаха към него, а хаосът от появяването му се бе превърнал в масов бой. Той забеляза, че ченгетата едва се провират между тълпата, но гледаха точно към него. Един куршум прелетя за миг над главата му. Следващият вече го улучи в дясното рамо. Адам почувства зловеща болка и се сви на земята. Бе отново човек. Отново слаб и изтощен човек. А точно това беше искал... да бъде отново човек. Стискайки зъби той се изправи на крака и държейки рамото си се затича към сградата намираща се вляво на сцената: училището „Св.Антон”. Имайки предвид, че училището бе техническа гимназия, нямаше как да нямат газова инсталация. А на него точно това му трябваше. Смъртта вече го дебнеше за втори път и сега той искаше да прекрати всичко сам. Не му пукаше нито за отмъщение, нито за полицаите, нито за живота му, за нищо... Искаше просто всичко да свърши по неговия начин.

Злобната самодоволна усмивка се върна на лицето му и той с мъка си проправи път из тълпата. Е, използва и един от ножовете си два-три пъти, но нямаше как. Смъртта на невинни му беше слабост. Тези тук бяха жертви в името на нещо по-важно – неговото избавление. В главата му вече се зароди мисълта за отмъщение към Сатаната. Искаше да умре и да се върне в Ада, където да поиска разплата от господаря на онова място. Искаше да се бори със самия Дявол....

Парадния вход на гимназията бе отворен. Макар да бе четвъртък в училището нямаше деца. Бяха освободени за деня заради митинга. Адам се огледа. Ченгетата също бяха преминали през тълпата и сега тичаха към него. Той ускори крачка. Достигна до нещо като врата на мазе. Това трябваше да е мястото, където бе газовата инсталация. Адам влезе вътре и затвори вратата след себе си. Не си и направи труда да търси ключа за осветлението. Тъмнината бе негов приятел. Той застана до вратата и зачака.

След няколко секунди се появиха ченгетата. Отвориха вратата и един по един влязоха. Бяха само трима, изглежда другите бяха останали да се оправят с безредиците. Дивайн не се и поколеба и изскачайки от тъмнината преряза гърлото на последния влязъл полицай. Другите двама моментално започнаха да стрелят в тъмното. Това му и трябваше. Един куршум да уцели някоя от тръбите и цялото помещение заедно с всички вътре щеше да буде изпепелено. Полицаите обаче се усетиха и спряха. Започнаха да се оглеждат за ключ за осветление, но им беше трудно да се ориентират. Адам не искаше да чака. Щом те не искаха да стрелят, той щеше да стреля... С ново бързо движение той отново излезе от сенките и заби 2 от ножовете си в врата на единия полицай. Другият моментално се обърна с насочен пистолет. Адам хвана пистолета в опит да го вземе, но полицаят стреля.

Дивайн бе загубил бързината си. А сега загуби и левия си палец. Пръстът отхвърча, а от ръката към мозъка на Адам полетяха милиони сигнали за болка. Ченгето продължи да стреля, а Адам, макар и без палец, не спираше да стиска дулото и да го държи далеч от себе си. Една от тръбите беше близо, Адам трябваше да помръдне ръката на полицая само още няколко сантиметра. С последни сили той избута полицая към желаната точка. Куршумът полетя и порази целта си....

Шумът от взрива бе последното, което и Адам, и ченгето чуха.

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...