Първи прогнози за WrestleMania 27

Първите ми прогнози за WrestleMania 27, макар тя да е на повече от 3 месеца разстояние и да мразя да я прогнозирам преди Royal Rumble:

~ Wade Barrett vs. Undertaker
~ John Cena vs. CM Punk
~ Triple H vs. Sheamus
~ Randy Orton vs. Chris Jericho
~ Edge vs. Christian

 За един мач е ясно, че някога ще се случи, макар че може и да е преди Манията (Punk/Cena). Със спечелването на King of the Ring от Шеймъс мисля, че стана ясно и че ННН ще си отмъщава като се върне, така че и те най-вероятно ще имат мач, който обаче също може да е преди Мания. За другите мачове аз лично виждам някакви признаци и възможност да се случат, но няма да ги обяснявам сега. GG.

"Свръхнатурално"

Зори прикри очите си с длани и заплака. Вратата не спираше да се тресе, блъскана от нещото отвън. Удар след удар, всеки следващ по-силен от предния. Зори изпяща. Вдигна глава и се огледа за друг изход, но малкия килер имаше само един такъв – заключената врата. Същата тази врата обаче бе и единствената защита от нещото вън. Пантите вече поддаваха. Още няколко удара и вратата падаше. Зори отново прикри лицето си и се сви на колене, но тогава, ей така – от нищото, блъскането спря. Зори погледна вратата и изчака няколко секунди. Започна бавно да се приближава към нея, когато отвън се чу глас:
-Хей! Отвори вратата!
Тя се дръпна рязко и се подпря на стената.
-Отвори проклетата врата! Тук сме, за да ти помогнем, но няма как да го направим ако ще стоиш вътре цяла нощ!
-Пич пич, по-спокойно, може да е изплашена. – скастри го друг глас.
-Може би и аз съм изплашен и не искам да стоя тук, чакайки да й дойде настроението да излезе. Онзи плешивец може да се върне много скоро и ти добре го знаеш.
-Добре, остави ме да говоря с нея. – каза вторият глас. – Хей, ние с брат ми наистина сме тук, за да ти помогнем. Онова нещо, което те преследваше, вече го няма, но както брат ми каза то може да се върне много скоро, така че, моля те, отвори вратата, защото трябва да се махнем оттук.
Зори си пое дъх, опита се да се успокои и отключи вратата. Отвори я плахо. От другата страна стояха двама млади мъже – единият беше по-едър и висок, с по-дълга коса. Носеше черно яке с качулка, а в ръцете си държеше фенер. Имаше мило изражение и определено не беше онова, което я преследваше преди малко. Другият, по-дребният, беше с кожено яке, къса разрошена коса и намръщена физиономия. В ръката си държеше нож. Когато видя ножа, Зори се отдръпна назад.
-Не, не, спокойно! – каза й едрият – Няма да те нараним. Ножът е за онова, което е след теб. Ние сме от добрите.
-Кои сте вие? – проплака тя.
-Аз съм Батман. – каза намръщеният – Това е Робин, отвън ни чака Батмобила. Ако не искаш Жокера да изтърже с нож красивото ти личице за закуска, по-добре ела с нас.
-Пич пич! Стига! – спря го отново едрият и се обърна към Зори - Аз съм Спас Калашников. Това тук е брат ми Антон. Тук сме, за да те спасим.

*представете си как по монитора ви се размазват вътрешности под звуците на къркорещ стомах*
СВРЪХНАТУРАЛНО

С участието на: С.Терзов, А.Биров
Със специалното участие на: Зорница П.

Зори излезе от входа на жилището си, а двамата братя вървяха плътно до нея от двете й страни, оглеждайки се постоянно. Пред блока бе паркирана стара черна кола, но Зори не можеше да определи марката. Можеше да определи само, че е прекалено стара. Качи се на задната седалка, а Калашникови седнаха отпред. Спас зае шофьорското място, а Антон седна до него с пистолет в ръка.
-Хайде, съкровище, не ме предавай! – каза Спас и завъртя ключа. Стартера изстена измъчено, но колата не запали – О, не, не, не! Не сега!
-Пич пич! – изкрещя му Антон и стана още по-намръщен.
-Какво става? – попита плахо Зори.
-Батмобилът не иска да запали. – ухили се иронично Антон.
-Не... – прекъсна го Спас – Това не е Батмобил, окей? – обясни той на Зори, сякаш на нея това не й беше ясно – Това е Волга 24, върхово постижение на съветското автомобилостроене. Просто изисква малко по-добро отношение, за да си върши работата.
-Или може би иска да се пенсионира. – каза Антон.
-Не започвай отново! Ще се справи. Давай, миличка! Докажи на този идиот, че греши. – Спас погали волана с една ръка, а с другата пак завъртя ключа. Колата запали. Спас се усмихна, прибра един кичур коса зад ухото си и погледна със задоволство брат си.
-Млъкни! - каза Антон без да му е било казано нищо.
-Няма ли да тръгваме? – изкрещя им Зори изнервено – Онова нещо може да се върне.
-Права е. – каза Спас.
В същия момент върху предния капак се стовари тялото на дебел и плешив мъж в униформа. Имаше необичайно големи ръце, които бе вдигнал над предното стъкло, готвейки се да го разбие. Зори отново изпищя. Спас даде газ, след което рязко заби спирачки и дебелакът падна от колата. Антон се показа през прозореца и стреля в него, при което тялото се изпари.
-Това беше той! Това беше той! Това беше той! – не спираше да повтаря Зори.
-Да, знаем. – прекъсна я Антон – И не е той, а е то.
-Какво е?
-Дух на митничар. – каза Спас докато вече караше възможно най-бързо по булеварда.
-Моля?!? – опули се Зори.
-Поне така предполагаме. Вид чудовище е.
-Не съществуват чудовища...
-Видя ли как се изпари? Да не мислиш, че е нинджа.
-Аз.... – Зори не знаеше какво да каже.
-Спокойно, много хора не вярват в такива неща. В апартамента ти имаше множество разпилени банкноти. Или си много богата или с теб е имало някой друг.
-Приятелката ми Це. – отговори Зори – Говорихме си за някакви неща, когато този мъж... това нещо се появи и се опита да ме нападне. Тя скочи да ме защити и тогава това нещо я сграбчи. В следващия момент нея я нямаше, а от ръцете му се изсипа огромен куп с пари. Веднага се скрих в килера и тогава се появихте вие.
-Да, дух на митничар е. – заключи Спас.
-Но какво означава това? И защо е след мен?
-Духът на митничар, както мисля, че ти става ясно от името, е същество, което преследва хора, които скоро са преминавали границата между две държави. Пътувала ли си скоро?
-Да, наскоро се върнах от Испания. – отговори Зори.
-Ясно. Със самолет?
-Да.
-Така си и мислехме. – каза Спас - Следим го от две седмици. Започна да атакува всички пътници на полета, с който си се прибрала. Така процедират духовете на митничари – харесват си даден полет или автобус и започват с атаките над хората, които са пътували с него.
-Но не ги убиват. – намеси се Антон – Вместо това сграбчват жертвата с големите си алчни ръце и я превръщат в банкноти.
-Значи... Це е мъртва?
-Или вече е истинско съкровище. Зависи как гледаш на нещата. – засмя се Антон.
-Пич пич! – скастри го Спас.
-Съжалявам.
-Боже мили... боже мили... какво ще правя сега? - тихо каза Зори и заплака.
-Спокойно, ще изгорим международния ти паспорт и духът на митничаря ще изчезне. Ако изгориш паспортът на някоя от набелязаните му жертви, той умира... отново. За постоянно.
-Ти взе паспорта, нали? – Спас попита брат си.
-Не, ти трябваше да го вземеш. Аз бях зает да размахвам нож.
-Пич пич! Неее! – Спас рязко завъртя волана и колата се понесе по обратния път.
-Защо се връщаме? – попита Зори.
-Защото този идиот не е взел международния ти паспорт! – отговориха двамата братя едновременно.
-Вие... вие сте ужасно странни. Но, моля ви, направете нещо.
-Къде държиш паспорта си?
-В спалнята. В нощното шкафче.
Колата спря.
-Тук слизаш. – каза Спас.
-Но защо? – попита Зори.
-Намираме се пред данъчното. Духът на митничар няма да се доближи до това място. Най-вероятно още се навърта из апартамента ти и чака да се прибереш. Ние ще идем там и ще се погрижим за него. Сутринта ще можеш да се прибереш.
-Добре. – каза Зори преди да слезе от колата - Казвам се Зори, между другото. И ви благодаря.
-Няма за какво. – отвърна Антон – Наш дълг е да се грижим за красивите момичета по света.
-Пич пич, ако Тя те чуе... – усмихна се Спас.
-Тихо! – прекъсна го Антон – Да не си посмял да кажеш името й! Да вървим да убием онзи дух.
Колата потегли, а Зори застана пред входа на данъчното, чудейки се как изобщо е попаднала в цялата тази ситуация.

Няколко минути по-късно Волгата спря пред жилищния й блок. Спас и Антон слязоха от колата и се спогледаха.
-Този път ти ще държиш фенерчето и ще търсиш паспорта, а аз ще размахвам ножа. – каза Спас.
-Добре, стига да се справиш добре с това.
-Ще се справя по-добре с това отколкото ти с момичето. „Наш дълг е да се грижим за красивите момичета”. Хаха, това ще ти излезе през носа.
-Пич пич! – изсъска Антон – Стига. Да вървим.
Двамата бавно се изкачиха по стълбите до етажа на Зори. Вратата на апартамента й още беше отворена, лампите все още бяха загасени. Влязоха тихо, оглеждайки се за духа на митничар. Стигнаха до спалнята без признаци за чуждо присъствие. Антон веднага отиде при нощното шкафче до леглото. Точно когато го отвори, Спас изхвърча през вратата.
-Спаси, какво става?
-Духът е тук! – изкрещя брат му – Изгори паспорта, аз ще го забавя.
Антон започна да се рови из шкафа в търсене на международния паспорт на Зори, а през това време Спас се опитваше да отбягва опитите на духа на митничар да го сграбчи. Подхлъзна се в банкнотите, които до преди половин час бяха представлявали тялото на приятелката на Зори – Це, и падна по гръб. Духът на митничар се нахвърли върху него, но Спас успя да хване ръцете му и напрегна мускулите си, за да задържи зловещите лапи далеч от себе си.
-Намери ли го? – подвикна той на брат си.
-Зависи какво ти трябва. – отвърна Антон, докато хем учудено, хем намръщено оглеждаше някакъв вибратор. Хвърли го назад и продължи да рови. Следващото, което изрови бяха белезници с розов пух. – Трябваше да й дам номера си. – прошепна Антон, когато чу Спас да крещи.
-Антоне, намери проклетия паспорт и го изгори!
-Добре, добре!
Сякаш по поръчка паспортът се озова точно пред очите на Антон, макар и на дъното на шкафа. Той го изкара, поля го с малко бензин и му драсна една клечка кибрит. Книжчицата изгоря за секунди. Заедно с нея се изпари и духът, който се опитваше да сграбчи Спас. Той си пое дълбоко дъх и се надигна от пода, след което отиде в спалнята.
-Какво те забави толкова?
-Арсеналът на една обичаща удоволствието жена. – отвърна Антон.
-Моля?!?
-Няма значение. Да се махаме.
В коридора Антон се спря, наведе се и започна да тъпче джобовете си с банкнотите, разпилени по земята.
-Пич пич, - обърна се към него Спас – тези банкноти... са били тялото на другото момиче. Моля те!
-Прав си. – каза Антон и спря – Това, което прибрах ми стига, ще оставим другото, за да помогне на Зори да преживее загубата на приятелката си.
Спас поклати отчаяно глава, докато Антон минаваше покрай него, след което погледна парите.
-Да се надяваме поне, че няма да реши да я кремира...

Час по-късно Волгата бе паркирана на една поляна извън града. Спас се ровеше из двигателя из с помощта на фенерчето си, а Антон броеше събраните пари. Спас погледна за секунда настрани и видя, че на няколко метра от тях стоеше късо подстригано чернокосо момиче с дълъг бежав шлифер.
-Нелиел! – усмихна се той – Радвам се да те видя.
-Спас. – каза момичето с равен и спокоен глас, след което погледна другия брат. –Антон.
-Хей, бейб! – с явно притеснение я погледна Антон – Липсваше ми.
-Чух. – отвърна Нелиел, след което проговори с гласа на Антон: -„Наш дълг е да се грижим за красивите момичета по света.”
-Недей така, знаеш, че се опитвах да я успокоя.
-Някой ден ще те успокоя за вечни времена. – отговори Нелиел. –Сега обаче нямам време за това. Имам предостатъчно работа в Рая. Дойдох само да ви кажа, че съм ви намерила интересен случай, но ще ви дам повече детайли, когато ги имам.
-Никога не отказваме малко работа. – каза Спас все така усмихнат – Честно казано не бих отказал да погледам и как нареждаш този неверник тук.
Брат му му хвърли един злобен поглед, след което се обърна към ангела пред себе си, защото, да, в действителност Нелиел беше ангел.
-Не ми се сърдиш, нали? Знаеш, че винаги съм готов да се реванширам.
-Знам.
-Само по шлифер ли си?
Нелиел вече бе изчезнала, така бързо както се бе появила.
-Няма секс за теб тази вечер, лошо момче. – засмя се Спас и се зарови отново под капака на Волгата.
-Смей се, отворко. Някой ден обаче няма да има хотел наблизо и с малкия ми ангел ще използваме колата ти по най-бруталният възможен начин. Дано тази бричка става поне за това....

КРАЙ
Изпълнителен продуцент: С.Биров (той плаща интернета, той е плащал и за компютъра)
В ролята на Нелиел: Н. Димитрова
Екипът благодари на заводите на ГАЗ за създаването на Волга 24 през далечната 1968 година

Препоръчани песни - Част 56

Пак съм аз, тоталният музикален инвалид. Тази седмица се научих как се държи китара, а също така изпълних няколко пъти "Eye of the tiger" пред подбрана публика, но за съжаление (ваше, не мое) няма да ви предоставя видео материалите. Достатъчно е да кажа, че са снимани в нетрезво състояние (както споменах преди няколко поста беше тежка седмица) и съм по-артистичен от обикновено. Така... стига глупости. Песните, които ви предлагам да чуете, в случай, че не сте:


Какво имаме този път? Песен на Бизкит (сърчице), новата адски смазваща песен на Бруно Марс, една класика от Seether и две същински класики, по-стари от мен. Cold As Ice предполагам ще е позната на повече хора, докато Nobody's Fool може би не чак толкова. В последните седмици слушам доста рок, което може би е добре. GG за мен.

WWE Survivor Series 2010 - Preview

В последно време изобщо не гледам кеч. Ама изобщо. Да, знам обичайните коментари по темата: "Детинско е", "Време ти е да пораснеш", бля-бля-бля. И вие знаете - "Саквайте ми кока, ще правя каквото искам". Точно в момента обаче самия аз нямам никакво желание да гледам WWE (да не говорим за разни други... неща) и не съм гледал цяло седмично шоу сигурно повече от месец. Преди малко прехвърлих последния Smackdown като успях да изгледам с едно око 2-3 мача и по-интересните сегменти, но това пак не събуди някакъв голям интерес в мен, че да почна да гледам редовно всичко от следващата седмица. Но едно нещо ще се гледа и това е Survivor Series, който е тази неделя и на Нели въобще не й пука, че това чудо ще се състои! Защо казах последното? Не знам, но е факт. Не й пука.

Но да се върнем на мен и гледането на кеч. Survivor Series поне на хартия си заслужава трите часа висене пред компютъра (а и какво да правя в понеделник до 3 часа? Да уча по микроикономика? Божеееее...), така че най-вероятно ще му отделя внимание. Но за да запазим една стара традиция (а и да вдъхнем малко живот на блога) реших да постна кратките си прогнози за мачовете. За наперените разбирачи да вметна, че тъй като не съм гледал шоутата в последно време, а само чета резултатите, може очакванията ми да са доста погрешни. И все пак съм по-добър от вас. Та:


+ WWE Championship: Randy Orton (c) vs. Wade Barret (Special Guest Referee: John Cena) - Дразнещо е, когато съдията в един мач за титла е по-важен за него отколкото самия шампион. За съжаление тук случаят е точно такъв. Всичко се върти около Сина и участието му в NEXUS. Варианти за изход от мача много, като най-вероятно ми се струва Сина да прецака Ортън (било то и уж случайно), при което Барет печели титлата, а Сина е свободен и на път да стане хийл (нещо, за което се надяваме от години, райт?). Няма смисъл Ортън да остава шампион при условие, че ще му се обръща толкова малко внимание.

+ World Heavyweight Championship: Kane (c) vs. Edge - Ще съм доволен на какъвто и да е резултат, и двамата са мои хора (не сме пили заедно, за съжаление), а и завръщането на сбъркания Edge ме радва много. По-вероятно обаче изглежда The Big Red плешо да бие, имайки предвид, че натрупа три поредни победи над Taker и сега да падне в първата защита на титлата срещу друг ще е малко закопаващо. Та... победа за плешивия и още един мач на TLC.

+ Traditional Survivor Series Elimination Match: Team Del Rio vs. Team Mysterio - Блях, как да прогнозираш 5-on-5 мач? Чиста победа за фейсовете (aka Team Mysterio aka Всички в отбора са двойно по-големи от капитана) звучи като по-добрият вариант. Все пак мексиканското маскирано лекенце ги предвожда, а той винаги бие. Питайте децата.

Другите мачове! (...за които поради една или друга причина не давам много fuck) Предполагаемите победители са bold-нати, т.е. имената им са с удебелен шрифт:

-Sheamus vs. John Morrison
-World Tag Team Championship: Justin Gabriel/Heath Slater (c) vs. Santino Marella/Vladimir Kozlov
-IC Championship: Dolph Ziggler (c) vs. Kaval
-Handicap Match - Divas Championship: LayCool (c) vs. Natalya

В общи линии се очертава доста приятно турнирче, което ще гледам с по-голямо старание, отколкото гледах Bragging Rights. Всъщност ако трябва да съм честен мисля, че единствените цели мачове от Bragging Rights, които изгледах бяха RAW vs. Smackdown мача и Daniel Bryan vs. Dolph Ziggler. Хах! Фен съм...

Препоръчани песни - Част 55

Хайде пак силни песни. Напълно възможно е някои да сте ги чували много преди да ги препоръчам, но както и да е. Имаме новата песен на Графа (която е хипер яка като за българска песен, btw); една от най-мъжките песни в лицето на "I'm a man" (момци, качвайте я на плейърите/телефоните и направете една разходка през деня. Чувството е яко мачовско, ок?); силна балада от Scorpions, която доста слушам от няколко дни насам; единствената песен от новия албум на Linkin Park, която харесах (за старите им... фенове: абстрахирайте се от идеята, че това са LP и се наслаждавайте на гениалността на това чудо); и за финал - една песничка на Red, които макар да не могат да достигнат Already Over (най-големият ми шедьовър) пак правят силни песни.

Графа - Невидим
Black Strobe - I'm a man
Scorpions - Lonely Nights
Linkin Park - When they come for me
Red - Fight Inside

Невидим... за тебе сякаш съм невидим! Rly, Графе? Rly, Влади Ампов? Вадиш още три такива песни и ти влизам във фен-клуба. А вие, висящи в блога ми кибици, насладете се на музиката, която ви предлагам. Животът е музика, музиката е живот. Райт?

Как си направих тиквен фенер за Хелоуин

Проблемът за американизацията изобщо не искам да го обсъждам. Мисля, че и преди съм споменавал в блога, че Хелоуин като празник, в буквалното значение на тази дума, изобщо не ме влече. Няма общо нито с мен, нито с България. Това, което му харесвам обаче е, че за една вечер човек може да прояви творчество и да се превърне в тотален изрод, имайки някакво горе-долу смислено оправдание за това. Интересното е, че с всяка година все повече млади хора обръщат внимание на "празника" и се възползват от възможността да се маскират, а с тях и доста клубове и дискотеки намазват парички, организирайки т.нар."Хелоуин партита". Но се отплеснах. Важното е, че тази година отново ще... играя с външния си вид за Хелоуин, но преди това реших да позагрея с друга хелоуинска традиция, която ми се струва забавна - правенето на тиквен фенер, т.нар. Jack-o'-lantern. Речено сторено. Едно бързо обяснение (за интересуващите се) как става номерът.

Не е кой знае колко сложно, даже напротив - елементарно е, просто се срещат затруднения в обработката на самата тиква. Да, като за начало ще ви трябва тиква. Изненадани? Хайде да ви дам насоки какво ви трябва, защото знам, че може и да не се оправите сами... Хъхъ.

1.Тиква (ХА!)
2.Нож (второ ХА!)
3.Лъжица
4.Вестници (за да не оплескате пейзажа)
5.Купа за месото... на тиквата
6.Малка кръгла свещ, от тези, които са в малки метални кошнички

Такаааааа... Ето, специално за гражданчетата, незапознати с флората и фауната на земята, която ни храни, снимка на една тиква:


Първото нещо, което трябва да направите е да направите кръгов разрез около дръжката на тиквата. В зависимост от размера на тиквата може да е по-голям и по-малък, но ви препоръчвам диаметъра да е достатъчен, че като махнете този кръг с дръжката, да можете да пъхнете ръката си в тиквата. След като направите този кръгов разрез както вече казах махате кръга с дръжката. Може да го запазите за по-късно. След това с помощта и на ножа, и на лъжицата почиствате вътрешността на тиквата от месото и семките, което всъщност не е никак лесна работа. Очаквах да е по-елементарно, но особено по-близо до кората месото е по-твърдо и по-трудно се маха. Ето така трябва да изглежда вече изтърбушената тиквичка:


За какво ви е купата? Ами все някъде трябва да слагате семките и месото. Някой побъркан фен на тиквите може да се опитва да ги сготви (възможно е), но аз лично не харесвам тиквения вкус, така че гледах с погнуса пълната с тиквено месо купа.


Другата трудна част - лицето. Като за начало с нещо (за препоръчване молив) рисувате някъде по тиквата очите и устата, след което много внимателно започвате с ножа да пробивате по нарисуваните линии. Защо с пробиване? Ами тъй като кората е дебела и ако тръгнете да режете с ножа най-много да спукате и съсипете тиквата. Затова лекичко - вкарвате ножа, вадите го, вкарвате го до предната дупка и така. Звучи kinda перверзно. При мен се получи това:


По желание може да си поиграете и да гримирате готовия Джак. Аз използвах малко от черното червило, което ще ползвам утре за себе си (садпанда? Туу гей?), но внимавайте, защото червилото се размазва лесно. Перманентен маркер, че дори обикновен химикал, май се маха по-трудно, така че може и с него. Гриминирания Джак:


Финал: слагате свещта вътре и я палите бързо (аз ползвах кибрит и естествено пламъкът за малко не ми изгори пръстите). И си имате як тиквен фенер. Аз лично много се кефя на произведението си, макар че ще го хвърля след 2 дни. Беше забавно. Ей го на:


Браво на мен. Загубих пет минути от живота си, за да ви обяснявам как да си направите тиквен фенер, при условие, че в нета има една камара статии за това, при това може би по-ясни от моята. Нищо, аз да се похваля. Пък с някои утре може да се засечем я в Младежкия дом в Пазарджик, я някъде другаде. Живот и здраве в понеделник, вторник - снимки. Приятно прекарване на Хелоуин и дано творческата ви муза е на ниво.

Препоръчани песни - Част 54

Този път не толкова весели песни, освен може би донякъде тази на Switchfoot. Веселите песни са за определени периоди, но през повечето време музиката трябва да депресира. Шегувам се, това, че моят плейлист може да откаже някое божество от съществуване не значи, че всички трябва да слушат такива песни.


Първата и третата са големи лични фаворити. Едната заради личния заряд, който носи и тъжната усмивка, която може да създаде, другата... защото е просто въздействаща. За мен де, на вас може нито една да не ви хареса. Ваш проблем. Приятно слушане иначе :)

"Predators" - Нещо като кратко ревю



"Predators" бе един от филмите, които чаках с известна доза интерес тази година, макар и да не ми беше особено важно да го гледам. Фактът, че изчаках свестен Blue-Ray Rip, за да го видя, май говори достатъчно. Впечатленията ми? Повече от солидни. Предупреждавам за възможни спойлери (даже почти сигурни спойлери) надолу, така че ако не сте го гледали, имайте едно наум преди да четете.

Да започнем с основната идея - група опасни човеци, захвърлени на джунглеста планета от банда "хищници", желаещи да ги ловуват. Толкова просто и толкова гениално едновременно. Действие, което може да се очаква от Predator, имайки предвид вече създадената история на вида. Макар сред героите да имаше известна доза филъри, повечето имаха място във филма и изиграха някаква, макар и малка роля. Голяма изненада бе за мен колко добре се справи Ейдриън Броуди в ролята на мълчалив и опасен наемник. Тофър Грейс, който незнайно защо недолюбвам, също бе повече от приличен. Още от самото начало на филма обаче знаех, че накрая ще има twist около неговия персонаж и ще се окаже доста по-различен от първоначалния образ, но за това по-долу. Естествено, най-голямото бижу беше не голямата, но пък много радваща роля на Морфей... простете, на Лорънс Фишбърн. Говореше със себе си (похвално), държеше се като лунатик, в общи линни се държеше така както би се държал човек, живял дълго време в тази джунгла. Напомни ми за персонаж от друг филм, но за съжаление не особено силната ми памет ми пречи да си спомня кой.

Преглеждайки написаното досега дори мен самия ме лъха на посредственост. Така е, драги читатели, когато дълго време не пишеш каквото и да било уменията ти залиняват. Както повечето от вас са забелязали не се скъсвам да пиша в блога, но пък реших да драсна няколко реда за Predators. Защо? Какво му е толкова специалното? Ами... нищо. Филм като филм. Просто ми навя хубави спомени за първите два филма от поредицата. Честно казано харесах предвидимостта му, клишираността ако щете. Хареса ми боя, харесаха ми убийствата, хареса ми как действието се развива бавно в първата половина от филма и след това ускорява рязко.

Какво не ми хареса? Краят. Прекалено отворен, прекалено неясен. Филмите с толкова отворен край ми идват прекалено в много, макар че се радвам, че не видяхме за пореден път да пристигат други хищници, които да наградят човекът, успял да победи Хищник. Прекалено повтаряемо щеше да е. Но пък този край бе дори по-лош - нови парашути, нов сезон може би, а какво става с героите остава тайна. Not cool.

Ако не сте гледали Predators и ви доскучее някоя вечер - гледайте го. Не е задължителен филм, но пък е приятен за убиване на час и половина, а на тези, които помнят старите филми (1 и 2, не AVP-тата) този филм ще им хареса с една идея повече от на останалите. Носталгията те удря лекичко, както може би направи The Expandables що се отнася до екшън жанра. И естествено, тъй като вече е едва ли не задължително... чакаме продължението.

Новият TV сезон за мен

Дойде месец септември и множество стари и нови сериали налазиха с новите си сезони телевизиите в Щатите. Тъй като живеем във времената на торентите, не ни се налага да чакаме българска телевизия да купи даден сериал, а просто да изчакаме да се появи в някой тракер, някой добър човек да ни направи/преведе субтитрите и сме готови да гледаме. Не съм от хората, които следят сериали по цял сезон. Нямам нерви за това, лесно забравям какво е станало в предните епизоди, че и кой епизод съм гледал последен. Пък и това, че ежеседмично гледам по (поне) две кеч шоута ми стига. Но тук ще говорим за сериали или по-точно за тези, които следя, какво е мнението ми за началото на новите им сезони и кои ще следя за пръв път целогодишно и кои ще гледам през лятото на 2011-та.

Започваме с комедийните. How I met your mother и Two and a half men започнаха изключително силно този път, особено втория. Two and a half men S08E01 предложи много смях (особено около историята с опита на Чарли да си прати дънките в Малайзия) и за моя изненада адски силно иронизира случилото се с Чарли Шийн през изминалата година. Евала на този човек, че напусна сериала и той продължи. How I met your mother S06E01 също беше на ниво, NPH отново кърти и е най-забавната част от сериала. Честно казано обаче започвам силно да се отегчавам от това, че няма никакво развитие около идеята на сериала, а именно как Тед се е запознал с майката на децата си. Не могат да влачат всеки сериал 10 сезона и е крайно време ТЯ, Избранницата, да се появи или поне да сменят името на шоуто, за да не ми прави впечатление липсата на прогрес в основната линия. Да, комедиен сериал е, знам, но пък е дразнещо. Да го кръстят Friends 2. Всъщност не... за момента HIMYM все още не е станал чак толкова забавен, че да го заслужи.

Докато горните два сериала ги гледах преди няколко дни, едва днес изгледах The Big Bang Theory S04E01, който обаче също беше на ниво, макар да имам лек проблем с "гаджето" на Шелдън (няма никакви спойлери, ще ме извинявате, знаеше се от края на предния сезон). Просто... играта й е леко пресилена, насилствена сякаш. Трудно ми е да го опиша, но мога да кажа, че просто не ме радва. И все пак солиден епизод и от този сериал. Имам намерение да следя горе-долу редовно (т.е. като имам желание и време) тези три комедийни сериала със сигурност, като даже съм планирал в един текстов файл да си записвам до кой епизод съм стигнал. Тежко е...

При некомедийните сериали нещата стоят малко по-различно. Star Wars Clone Wars S04E01-E02, двойният премиерен епизод на новия сезон, ме остави със смесени чувства. Първата част, епизод първи, бе по-скоро слаба и само започна история, която бе завършена още в следващия епизод и то не като основна. За сметка на това случилото се във втори епизод, особено с участието на Грийвъс и Вентресс бе интересно. Палци горе, но най-вероятно този сезон на Clone Wars ще го оставя за доглеждане за някой Star Wars гийкски период.

Dexter S05 все още не е започнал, но имам странното чувство, че този сезон няма да ми хареса толкова, колкото предния. Почти съм сигурен, всъщност. За сметка на това Smallville започна... и съм адски разочарован. Smallville S10E01 беше 40 минутно мъчение. Претупани сцени, слаби ефекти, огромна доза обърканост. Откъде да започна? Оттук нататък има спойлери, който не иска да не чете: Хоп, Тес Мърсър се събужда в лабораториите Кадмус с излекувано лице и намира цяла групичка клонинги на Лекс, но които не приличат на Майкъл Розенбаум поради една или друга причина. Това е добро като идея, но изпълнението беше ужасно. Кларк умира и за милионен път моли Джор-Ел (който продължава настойчиво да е ужасно могъщ мъртвец) за втори (моля?!?) шанс. Вижда духа на баща си без да историята да има никаква полза от тази поява. Клоуи първо си слага шлема на Dr.Fate (колко лейм...), а после пък незнайно как се сменя за Оливър и попада в ръцете на новата, непозната групировка. Поне се надявам, че няма да ми се налага да й гледам втръсналата ми до невероятно ниво мутра в идните епизоди. Най-големият фарс - костюмът, който успяхме да видим само като отражение в окото на Кларк в края на предния епизод, тук беше показан два-три пъти ей така, като най-нелепото беше накрая - Джор-Ел телепортира костюма в Крепостта (защо?) и виждаме как костюмът, стоял досега в кутия за подарък, е замразен в леден блок, поставен обаче върху черен манекен за дрехи. Моля?!? Нормални ли са тези? Да, разочарован съм и то много. Единственото, което ми хареса в този епизод бе секундната поява на Darkseid, но сигурно и с неговата визия и участие ще ме разочароват. Казвам го направо - ще гледам Smallville S10 едва когато сезонът е свършил. Ще изгледам всички епизоди накуп, най-вероятно с много превъртане и ще чакам така желаното завръщане на Майкъл Розенбаум. И ще се радвам, когато този сериал свърши. Много!

След като снощи гледахме този така лош епизод на Smallville, с моята прекрасна приятелка гледахме (аз гледах, тя спеше) един "нейн" сериал - Supernatural S06E01. Няколко души, между които и тя самата, са се опитвали да ме накарат да го гледам, но просто... не ме влече. Първият епизод на новия сезон ми хареса и макар да ми се сториха доста ужасни историите за това кой по колко пъти е умирал и се е връщал, мисля да дам шанс на сериала и още следващата седмица да гледам втория епизод. Предните сезони няма да ги гледам поради една или друга причина. Основната история ще я наваксам с малко четене в Wikipedia и ще се концентрирам само върху шести сезон.

За момента това се очертават сериалите, които ще следя тази година, освен ако не реша да опитам някой, който не съм гледал досега. Както споменах по-горе не обичам да следя редовно сериали. Предпочитам да си харесам сериал, да сваля всичките сезони и да ги изгледам накуп. Все пак изгледах 9 сезона на Smallville в рамките на... два месеца, мисля. Пък и както също казах горе следенето на две кеч шоута всяка седмица ми отнема достатъчно време в гледане на нещо, че да се занимавам със сериали. И така. Дано вашите TV сезони са започнали дори по-добре от моя, макар аз да съм по-скоро доволен, поне що се отнася до забавните, разпускащи сериалчета.

WWE Night of Champions 2010 - Коментар

ВНИМАНИЕ: ПОСТЪТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТУРНИРА. ОКЕЙ?

Miz и Daniel Bryan направиха един от най-яките мачове, които съм гледал в WWE в последно време. Имаше история на мача (концентрирането на Миз върху ръката на Браян), имаше доста близки до 3 тушове, имаше напрежение, подходящо използване на Алекс Райли, имаше реакция от публиката и най-вече - имаше химия между двамата. Много приятно съм изненадан от двамата. Знам, че Браян може да направи силен 30 минутен и нагоре мач без много sell-ване - хареса ми да видя, че се е пригодил към WWE стила и хем селваше адски много контузената ръка, хем не прекаляваше с бързите ставания, усмивките към публиката (макар че се забелязва още да я прави тази грешка) и прекалено разнообразните движения, които биха направили повечето му опоненти да изглеждат зле. Миз пък ме изненада с timing (или както там го наричат умните хора) - знаеше кога и какво да направи, за да повиши напрежението, хареса ми да го видя и концентриран върху крайника на опонента си. Загатнаха, че го бива в контузването около историята с R-Truth, но там си и остана. С няколко submission хватки в арсенала си Миз ще е по-интересен на ринга. Пак казвам - много приятен мач, към края си ми докара онази тръпка от това как ще завърши, която я има най-вече на главните мачове, а това е много важно. Браво и на двамата.

Другите два мача, които очаквах също не ме разочароваха, макар и да не бяха точно това, което очаквах. Кейн-Тейкър се разви по много странен начин - започна добре с атаката на рампата и боя около колоните, после стана изключително бавен, тежък, big men мач, накрая тъкмо набраха инерция и мача свърши. Мисля, че можеха да удължат края на мача, да се натрупа повечко напрежение и тогава да свърши. Другият главен мач също не ми се понрави особено - струва ми се, че Six Pack Challenge-ите ще се получават много по-добре ако няма елиминации, защото с всички участници до самия край на мача драмата ще е по-голяма. Шеймъс се представи добре и изобщо не мога да кажа неща от сорта на това, че това е било най-слабият рейн в историята. Глупости, имало е много по-глупави и малоумни рейнове, даже ми се струва, че първият му беше по-зле от този. Това, че остана докрая и сам загуби титлата си, а не беше елиминиран по-рано е плюс. На мнение съм и че Барет също спечели от участието си в мача - беше елиминиран предпоследен, с помощта на NEXUS елиминира Сина от мач за титла (това винаги е постижение), доминираше известно време доста сериозно. Хареса ми как Сина нападна NEXUS с метален стол и спаси Ортън. Това, и нещо друго, ме наведе на мисъл, която ще споделя по-долу. Победата на Ортън е добре дошла за мен - все пак се знае, че съм негов марк. Сега разбирам феновете на Сина - макар доминацията му да беше абсолютна, отново и отново, не се дразнеха, защото той е техния човек. По същия начин Ортън е моя човек и доминацията му през последните седмици и сега изобщо не ме дразни, даже напротив - радва на макс.

Tag team turmoil-a го гледах на две, на три, но все пак да се изкажа - това, че шампионите бяха туширани от Usos бе добре, също и факта, че Usos се справиха с Козлов/Сантино след това. Така в известна степен Usos се издигат малко (мизерно, но малко) и все още има смисъл да ги държат на работа. The Hart Dynasty, след този петмесечен рейн, нямаха никаква нужда да стоят до финала на мача и да излизат достатъчно силни, че да победят три поредни отбора. Мисля, че нещата се нагласиха горе-долу добре. Коуди и МакЕнтайър в момента нямат място като сингълс кечисти никъде, така че това да са отбор не е чак толкова лоша идея докато ростъра се поизчисти. За ИК титлата няма как да се борят, защото имаме шампион хийл (Зиглър). Рано им е за по-високо място в ростъра (а и световният шампион е хийл и е доста зает), а за сингъл midcard вражди също няма място - Алберто Дел Рио, Пънк, Крисчън и Биг Шоу го запълват. Така че по-скоро съм доволен от новите шампиони и се надявам за пореден път таг девизията да живне.

Как си знаех, че г-жа Тейкърова ще обедини титлите, ахахаха. Слаб мач, постараха се, но просто... не ми допадна. Дивите около ринга бяха много зле, изглежда не бяха слушали внимателно какво трябва да правят и се чудеха кога да се сбият помежду си. Краят беше лейм, а и не ми хареса, че Лейла с нищо не показа, че си спомня думите си от последния SMACK. Държеше се така сякаш нямат никакви проблеми с МакКуул. Слабо. Не съм доволен и от загубата на Пънк, но то е нормално. Прекалено кратък мач и отново - тъкмо започна да набира инерция и свърши. Лошо, много лошо. Дано поне сега, след като с Грамадата приключиха (надявам се), видим някакви победи на Пънк. И за финал - Зиглър-Кофи не го гледах. Като гледам отзивите, че бил най-добрия им мач досега може и да се прежаля утре... Ще видим. В предния пост познах 4 от 6 обявени мача. Силен съм? Да. В общи линии PPV-то ми хареса, имаше два лични mark-out-a, а това е важно за мен. Гледам от положителната страна на нещата и съм доволен.

НО! Не съм приключил гигантския си пост. По-горе намекнах нещо за Сина и Ортън. След двата staredown-a между двамата, реакцията на публиката в този момент, намесата на Сина в помощ на Ортън срещу NEXUS и това как Сина гледаше туша на Ортън над Барет не ме оставя мисълта, че на WrestleMania ще гледаме Сина vs. Ортън, нищо, че двамата имаха мач дори на RAW. Просто ми се струва все по-силно вероятно, пък дали съм прав ще видим догодина.

Тих

Животът е сцена, като безвластни актьори играем без спир.
Мир и любов, война и кръв, мир и любов, война и кръв...

Стих недовършен,
крехък и вял,
в главата ехти.

Огорчение описва,
неясно и с уплах,
разбираш ли ти?

Въпроси нелепи,
веч отговорени,
сляпа ярост разгарят.

Думи студени,
тихо изречени,
дълбоки рани оставят.

...накрая пак мир.
Но най-вече любов.

WWE Night of Champions 2010 - Preview


БУМ! Голямото завръщане! Епохален момент в историята на кеч-журналистиката! Бляяяя, говоря глупости. Да се концентрираме върху важното - тази неделя е WWE Night of Champions, едно уж не особено важно PPV, което обаче впечатлява (лично мен) с добрите неща в карда си и което чакам с интерес, може би дори повече от SummerSlam. Плюсовете тук определено са повече от минусите, но това ще стане ясно по-нататък.

Да започнем с най-интересното нещо за мен на това PPV (може би) - дългоочакваният от мен сблъсък между Кейн и Гробаря. Двамата отново са един срещу друг след една впечатляваща история започнала в началото на лятото с изчезването на Гробаря. Въпреки че Кейн търсеше кой е нападателят на брат му, основното мнение, което се въртеше е, че е силно вероятно WWE да изкарат Кейн нападателя. Те така и направиха, но го направиха така добре, че да не сме разочаровани. От SummerSlam насам историята между двамата братя беше развита добре с множество промота от двамата и клипове от миналото им. Тейкър невероятно добре отиграва факта, че доскоро уж не е бил в състояние да се движи - диша тежко, по-бавен е. Силен професионалист, индийд. Очакванията ми за мача? Едва ли ще е нещо свръх запомнящо се като качество. Хубавото на този сблъсък е, че просто има страхотна и дълга история зад себе си. Прогноза? Кейн запазва титлата, тъй като Тейкър не е на 100 процента и следващия месец ги гледаме в Hell in a Cell. Това е малко кофти - интересът към този мач се губи леко, когато знаеш, че следващия месец почти сигурно ще ги гледаме отново един срещу друг.

От този солиден плюс отскачаме на минусите. Поредният, не знам вече кой, мач между Кофи Кингстън и Долф Зиглър за IC титлата. Мисля, че станаха вече около 6 мача (поне), което е адски много. Ако имаха химия помежду си - ОК, но те нямат и мачовете не са особено интересни с някои малки изключения. Трудно ми е да предположа кой ще победи. Има логика в победа и на двамата, но имайки предвид, че в midcard-a на SMACKDOWN има повече хийлове, които си чакат реда за мач за титлата, ми се струва по-добро решение Кофи да я вземе и след това да я загуби от някой от тях (Коуди Роудс, Дрю МакЕнтайър, че и Алберто Дел Рио).

Друг минус е фактът, че WWE отново се осраха що се отнася до отборните титли. Вместо да изградят някаква интересна вражда около тях до последния SMACKDOWN (който все още не съм гледал) не е обявен PPV мач за титлите и не виждам как ще обявят такъв. Уж дадоха нови колани на Hart Dynasty, а след това забравиха за тях, като изключим загубата им от Джерико в метална клетка на последния RAW. Страхотен начин да се грижиш за отборната девизия, няма що. Колкото и да имам надежди, вече започвам да се отчайвам, че WWE просто няма да оправят тази си девизия. Fuck them.

Отново на плюс - Даниел Браян среща Миз в мач 1 на 1 за US титлата, като всъщност това е мачът с най-дълъг билд в този кард. Започна още в началото на първия сезон на NXT (което беше доста отдавна). Знам, че Браян може да направи добър мач що се отнася до чист кеч, но WWE стилът не му е нещо много познато и не знам как ще се разберат с Миз на ринга. Все пак се надявам на приличен мач. Най-доброто решение е Миз да загуби титлата и да се концентрира върху проклетото куфарче, което държи, защото ще мине една година, а него никой все още няма да го вижда като солиден претендент.

Не знам дали е минус или плюс, но на PPV-то най-накрая ще видим 1 на 1 мач между Грамадата и CM Punk. Малко е странно на PPV, което уж трябва да е пълно с мачове за титли да има non-title мач, но нямам против, стига враждата им да приключи тук и сега. Единственият правилен резултат е победа за Пънк. Show взе прекалено много победи срещу SES, първо направи така, че да изглеждат адски слаби, а след това историята се разви натам, че те де факто се разпаднаха. Време е Пънк да получи нещо от този feud, а именно победата в този мач. После какво ще ги правят и двамата нямам идея, но враждата им омръзна, а и можеше да бъде билдната много по-добре.

Друго нещо, което аз лично виждам като плюс, е това, че ще има мач за обединяване на Divas и Women's Championship-овете. Мелина ще се изправи срещу Лейла или Мишел МакКуул. Вариантите са два - ако е Лейла, Мелина ще я бие и ще вземе обединената титла. Ако е МакКуул (ако не знаете тя през лятото се ожени за Тейкър) имам странното усещане, че Мелина ще загуби и г-жа Умрялата ще си тръгне с титлите. Във всеки случай е добре, че няма да има два divas мача и е добре, че титлата отново ще е една, при условие, че divas девизията е в ужасно положение от години.


И за финал - другият голям плюс - Six-Pack Elimination Match за WWE титлата. Крис Джерико, Острието, Ортън, Сина и Уейд Барет ще се опитат да вземат титлата на Шеймъс. Както виждам аз нещата хората с шанс за победа са Шеймъс, Сина, Ортън и Барет. Острието е замесен в прекалено много комедийни сегменти в последните седмици и му се обръща най-малко внимание, така че го отписвам. Около участието на Джерико имаше интересна история в последните RAW-ове, но не мисля, че ще му дадат титлата, а и изказването му, че ако не спечели, ще се махне от компанията не беше споменавано в последно време, така че и той остана на по-заден план. Барет, макар да не направи нещо голямо през последните седмици, има шанс за победа просто защото най-накрая получи шанса си за титлата, който спечели преди мнооооооого време. Фаворитите обаче са трима - Шеймъс (за да джобне на Хънтър в идните месеци), Сина (просто защото е Сина) и Ортън, който е адски over и получава зверски пуш в последните седмици. За съжаление точно това, че той винаги има предимство или остава последен прав на ринга в края на шоутата, ме кара да мисля, че може и да не вземе титлата. И все пак - казваме Ортън.

В общи линии приятен кард - три очаквани мача, едно нужно обединяване на женските титли, Пънк-Show, който може би ще пропусна, и Кофи-Зиглър, който почти сигурно ще пропусна. Идвай, недельо! Идвай!

Daywalker: На лов за псевдо-вампири

Бела трясна вратата след себе си и се просна по лице върху леглото. Алис, която бе в стаята й от няколко минути, я изгледа разтревожено.
-Често се случва, нали?
-Да… в последно време. – отвърна Бела, почти мрънкащо – Чарли просто не разбира. Харесва теб, но не и Едуард… постоянно мърмори за това колко време прекарваме заедно…
-Нормално е, Бела, той ти е баща. Трябва да разбереш, че… - Алис замлъкна, сякаш я порази гръм. Пое си дълбоко въздух, отвори широко очи и се вцепени за секунда. Когато дойде отново на себе си, изглеждаше наистина уплашена.
-Алис? Какво има?
-Всички ще умрем. Всички…
Вратата се пръсна на парчета и звукът оглуши Бела. Тя изпищя и се плъзна на пода. Когато се обърна отново назад, видя Алис, изправила се срещу вратата с разтворени ръце. Секунда по-късно множество куршуми полетяха към нея, отваряйки огромни дупки в тялото й и поваляйки я на земята. Алис се просна на колене за секунда, но бързо събра сили и скочи срещу противника си. Здрава, черна ръка я сграбчи за гърлото и я просна по гръб. Едно движение в китката на нападателя по-късно и вратът на Алис се строши като камък. Убиецът й се изправи и смаза главата й на малки парчета с масивния си ботуш, след което насочи вниманието си към Бела.
Тя бе пребледняла до такава степен, че силно напомняше на приятелите си вампири на външен вид. Убийството на добрата й приятелка Алис я бе шокирало до такава степен, че не можеше да помръдне. Големите ръце на нападателя я сграбчиха и я вдигнаха на крака. Чак тогава тя видя лицето му – черната кожа, слънчевите очила, късо-подстриганата коса, искрящо белите зъби и най-вече заострените кучешки такива.
Когато се озъби насреща й, зъбите му й се сториха още по-бели, още по-заплашителни.
-Ти не си от тях. – изскъска той – Но това не пречи да вониш на псевдо-вампир от километри.
-Пс… пс… псевдо-вампир?
-Да, като малката ти приятелка тук. Долно изчадие, изрод, сякаш измислен от някоя депресирана и самотна бяла жена, нуждаеща се спешно от монстър-кок терапия.
-Кой си ти? Какво искаш? – проплака Бела.
-Името е Блейд, кучко, и съм дошъл за главите на приятелчетата ти.
-Бела! Бела! – чу се гласът на Чарли от стълбите. Блейд веднага се обърна натам и се намръщи.
-Татенцето се е събудило.
-Бела! Добре ли си, Бела? – крещеше Чарли, когато влетя в стаята. Едното му око бе дотолкова поддуто, че той дори не можеше да го отвори. Синина очертаваше осакатения зрителен орган и посочваше мястото, където Блейд беше ударил бащата на Бела преди няколко минути – Свали си ръцете от нея, мръснико, и ела да довършиш това, което започна! – обърна се Чарли към Блейд след като го видя.
-Ти тъп ли си, копеле?!? – искрено се ядоса Блейд – Току що убих вампирка, която стоеше сама в една стая с дъщеря ти, а ти идваш тук и ми се правиш на мъж.
-Вампирка… какво по…
-Погледни в краката си, мустак!
Чарли погледна към тялото на Алис и се отдръпна назад.
-Какво е това?
-Това са останките на онази малка кучка, с която малката ти дъщеричка се е чукала под носа ти.
-Моля?!? – Чарли го погледна с погнуса.
-Не съм… не съм правила подобно нещо! – все още със сълзи на очите запротестира Бела.
-Вониш на вампир. Или може би не сте правили секс, а просто те е ползвала, за да й доставяш удоволствие…
-Стига! Аз ходя с брат й!
-Уау! – поклати глава Блейд – Значи се чукаш с мъжки псевдо-вампир. Това е много по-добре, кучко!
-Не я наричай така! – изрева Чарли, все още не можещ да осъзнае какво се случва.
-Не съм се чукала с никой! – изкрещя Бела, след което тихо допълни: - Въпреки че искам…
-Бела! – изрева Чарли по нея.
-Добре си възпитал дъщеря си, мустак. – намуси се Блейд, след което бръкна под дългия си черен шлифер, извади един голям пистолет и с един куршум проби здравото око на Чарли. Всичко това отне по-малко време от времето, нужно на тялото на Чарли да се строполи на пода.
Бела изкрещя при вида на мъртвия си баща, а Блейд се постара да й затвори устата с един удар в челюстта с дръжката на пистолета. Качи я на рамо и излезе бързо от стаята й. Ловът едва сега започваше...

-------------------
Бел.автор: Очаквам мнения от прочелите и харесалите го, за да знам дали да го продължа/довърша. Ream vampires FTW!

Препоръчани песни - Част 53

Песни, песни, песни... всички живеем с музика около нас и все песни са ни в главата. Някои си припяват песни на Борис Дали. Други, като мен примерно, си припяват разни тежки нещица, които средностатистическия чалгар не би понесал без да се опита да си пробие тъпанчетата, бъркайки в ушите си с кутре. А има хора, които си припяват (или по-скоро си грухтят тихичко) неща, които биха накарали мен да си направя подобна операция на ушите. Пак пиша глупости... Да, песни ще препоръчвам.

Three Days Grace - World So Cold (Новият сингъл. Честно казано песните от новия албум на бандата ми допадат доста повече след няколко слушания, отколкото в началото, когато чух албума и харесах истински само една.)

Stone Sour - Say you'll haunt me (Не ги харесвам, но пък песента е добра. Евала)

B.o.B. ft. Hailey Williams and Eminem - Airplanes (По-добрият вариант, за разлика от брутално орязаната радио версия. Голяма песен!)

Plain White T's - Rhythm of love (Това лято ми подейства романтично разлигавящо, затова ви я предлагам)

Finger Eleven - Living in a dream (Доста повече ме радват, когато свирят неща от рода на "Slow Chemical", но и песни като тази и "Paralyzer" не са лоши за слушане, макар и малко по-особени).

Егати странния вкус имам. Това е новото от месеца, което ми хареса. Скоро ще се отдам на търсене на стари песни, които обаче не съм имал шанса да чуя, а е трябвало, и ако търсенето успее ще ги споделя с вас, жадните за хубава музика души.

FUW: Новият главен мениджър обявява края на компанията

На стълбите на Театъра в центъра на Пазарджик се е събрала тълпа от двайсетина зяпачи, на които сме платили, за да са там, плюс пет-шест човека, чудещи се какво толкова ще става. Постепеноо тълпата нараства, а под звуците на "Stricken" на Disturbed се появява целият ростър на FUW - от BK, през Бож до Xtreme. Всеки един от работещите в компанията е там. След като те са се събрали и нервно чакат да разберат за какво са там, започва "Medicate" на Flaw и Биров излиза при тях и застава зад малката трибуна, направена за случая. Нели стои с усмивка от лявата му страна. Биров оглежда колегите си, след което се доближава до микрофона.

Биров: Добър вечер, отрепки! Добър вечер, скъпи зяпачи! Както виждате тук се е събрал целият ростър на FUW - всички кечисти до един бяха извикани тук от ръководството поради една единствената причина - голямото съобщение, което аз имам честта да обявя. Но първо малко предистория... както някои от вас знаят на BeachBattle III миналата неделя аз нападнах, пребих и сериозно контузих НикитУ ЛазарУв. След като докторите потвърдиха, че той е аут за неопределено време, в сила влезе клауза от договора, който той подписа с мен и Нели преди две седмици. НикитУ не знаеше, но според този договор ако нещо се случи с него и не може да изпълнява задълженията си, то позицията на главен мениджър на FUW се заема от... мен!

Тълпата освирква по даден от нас знак, насъбралите се неутрални хора се увличат и също започват да освиркват. Кечистите гледат невярващо.

Биров: Да бе, можете ли да повярвате? Този малък план беше по идея на Нели и проработи повече от добре - нападнах НикитУ преди няколко месеца на Second Anniversary Show, накарах го да се изнерви до такава степен, че да се съгласи да подпише договор с мен без дори да го гледа, след което го разкарах от картинката. И сега... е време за голямата новина. През последните месеци рейтингите на компанията спадаха постоянно, покупките за PPV-та също. Време е за промяна, но тя не може да дойде ей така, а ако дойде постепенно това ще продължи да носи загуби. Точно затова, след двугодишно съществуване без прекъсване, считано от днес FUW излиза в почивка за неопределено време и няма да провежда свои шоута и PPV-та.

Oще по-голям шок за кечистите, още повече освирквания от публиката.

Биров: Положението е такова... започнахме силно преди години, но заради лошото управление нещата въобще не са на нивото, на което можеха да бъдат. С прекратяването на шоутата ще бъдат замразени и всички титли, считано от днес. Т.е. ако някога FUW се завърне в ефир, чак тогава ще започнат да се броят нови дни към шампионствата на четиримата текущи шампиони. Прекъсва и Gold Rush турнира, макар и да е едва по средата си. Пак казвам - ако се върнем в ефир, ще продължим там, откъдето започнахме. Това е. Колкото и да не ми се иска ме карат да благодаря на всички, които са ни подкрепяли досега и да си пожелаем някой ден тази компания да се завърне отново в бизнеса, по-силна от преди.

Биров се ухилва широко, след което хваща Нели за ръката и двамата се прибират с тълпа охрана вътре в Театъра. Кечистите на компанията още стоят шокирани, разбрали, че вече нямат работа, а насъбралата се вече солидна тълпа освирква с пълна сила.

---------------------------------------------------

Бел.автор: Ами... това е. Чудих се, чудих, реших да го спра. Приятно е да го пиша, приятно е да измислям истории, но какъв е смисълът като почти никой не го чете. Освен Шефката и Пачо и Ани от време на време, не знам кой чете FUW през последните месеци. Коментари отдавна няма, а честно казано и не искам (знам, че няма какво толкова да се коментира), че да разбирам от тях колко са читателите. Радвам се, че един подобен проект просъществъва цели 2 години и отгоре, гордея се с глупостите, в които описах, че са замесени участващите. Дали някой ден ще го пиша пак? Може би. Не знам, а и не зависи само от мен. Пак благодаря на всички, които са чели поне едно шоу и са се забавлявали.

FUW BeachBattle III - 29.08.2010 (Week 35)

Theme songs:
Limp Bizkit – Walking Away
B.o.B. ft. Hailey Williams and Eminem – Airplanes

Пак сме в колодрума на Острова в Пазарджик, защото тази вечер отново ни чака шоу на открито. Гръмват малко фойерверки, дарени ни от „ФойерверкС”, от колоните (взети назаем от верен фен, на когото благодарим) звучи единият theme song на PPV-то – “Airplanes” на B.o.B. Да, твърде гей е за кеч-шоу, но имаме право да правим каквото пожелаем, така че... Чака ни страхотно шоу – два отборни мача, от които един за титла, два женски мача, от които един за титла, един Street Fight и естествено главният мач, в който ще са заложени FUW титлата и Money in the bank куфара. Също така ни чака нещо друго и доста важно – Биров и Нели обещаха миналата седмица, че ще успеят за една седмица да разкрият кой нападна НикитУ ЛазарУв на Second Anniversary Show преди точно 2 месеца. Но всичко по реда си! Започваме със сблъсък, чиято история започна преди още повече време – BK срещу другаря Дмитрий Ангелов.

FUW Clash - 22.08.10 (Week 34)


+ Започваме шоуто с картина от офиса на НикитУ Лазарув, който неуспешно се опитва да оправи вратовръзката си пред едно огледало. В офиса влизат Биров и Нели и се разполагат удобно на столовете.

НикитУ: Какво правите бе, уоу?
Биров: Дошли сме да говорим. (Нели само повдига вежди с усмивка)
НикитУ: За какво?
Биров: За твоя проблем с нападателя. Онзи, който те нарита доста брутално на Second Anniversary Show. Мисля, че с Нели можем да ти помогнем да го откриеш.
НикитУ: Ти си сбъркан... може и да е от полза точно ти да се заемеш с търсенето. Добре, кажи какво искаш в замяна?
Биров (ухилвайки се): Познаваш ме доста добре. Искам мачът ми с Асото на BeachBattle да е Street Fight.
НикитУ: Нищо по-лесно от това. Считай го за направено. Само че искам резултати в търсенето ви. Бързо!
Нели: Всъщност... ние мислим, че ще можем да ти посочим нападателя до седмица, т.е. на BeachBattle.
НикитУ: Ако това стане получавате два дни на морето за моя сметка.
Нели: Ще минем и без двата дни, които ни предлагаш, но има една подробност – както знаеш имам намерение да ставам адвокат, затова съм подготвила договор, който да подпишеш, за да са ясни нещата между нас.
НикитУ (гледайки недоверчиво): Договор?!? Какво пише в него? Не трябва ли да извикам някой разбирач... примерно Бож... да го разгледа?
Нели: Не, естествено. В договорът пише, че ние поемаме задължението да разкрием кой те нападна на Second Anniversary Show, а ти, в замяна, уреждаш мача на мишо с Асото да е Street Fight.
НикитУ (подписвайки договора): Готово. Сега вън от офиса ми, имам важна работа... (поглежда незавързаната си вратовръзка)

Биров и Нели се споглеждат, усмихват се и излизат от кабинета, а НикитУ продължава да се мъчи с проклетия възел.

+ След този интригуващ разговор се прехвърляме в залата, където фойерверките дават същинския старт на тазседмичния Clash. Чака ни солидно шоу – Bulletproof ще се изправи за втори път срещу Зото, Биров и BK имат отборен мач срещу опонентите си за BeachBattle Асото и Дмитрий Ангелов. Но това по-късно тази вечер – започваме с мач от груповата фаза на Gold Rush турнира – двама партньори, имащи доста проблеми в последно време се изправят един срещу друг – Саша е вече на ринга и се зарежда с енергия, сецайки здраво от един приятно закръглен масур, а Накрен слиза по рампата, пъхайки хапчета в устата си и преглъщайки с много вода. Всеки има начин да се надъха, кои сме ние, че да ги виним? Саша vs. Накрен започва сега!

Какво чета в момента (16.08.10)

Минаха две седмици от последния пост на тази тема, така че ситуацията е малко по-различна. Още преди седмица приключих най-накрая с втората книга от "Лисици в лозето/Оръжия за Америка" и тя вече остава в миналото. "Юлиан", за която предният път писах, че има лек дефект и горе-долу 20 липсващи страници, се оказа доста интересна и в момента наблягам най-вече на нея. Животът на императора, както и бележките на двамата му приятели върху мемоарите му, са наистина интересни и времето ми минава наистина бързо с книгата. Пък и след един бърз преглед не установих други липсващи страници напред, които да ми развалят четенето, а това, което го няма не е от съществено значение.

Пробвах "StarCraft II: Heaven's Devils", първата книга по новата игра на Blizzard. Книгата разказва за младежките години на Tychus Findlay и Jim Raynor (две от главните лица в кампанията на играта). Може би заради това не ме очарова особено и я оставих на третата глава - книгата разказва за периода на Guild Wars, когато човечеството все още не се е сблъскало нито с протосите, нито със зергите. Честно казано не ми се задълбава чак толкова в миналото на героите и щях да се радвам повече ако книгата бе по-солидно свързана с настоящата история на играта. Примерно ако разглеждаше периода от 4 години между края на Brood War и началото на Wings of Liberty. Да се надяваме, че в следващите книги ще има нещо подобно.

Книгата обаче ме надъха да обърна внимание на историята на самата StarCraft. Порових се за manual-a на първата игра и както и очаквах там намерих доста подробни истории на трите раси. Разбрах неща, които изобщо не съм подозирал и които мисля, че или не се споменават в играта, или пък ако се споменават то е прекалено бегло. Евала на Blizzard, че винаги са отделяли такова внимание на далечната история на расите и световете в игрите си, макар тази информация да представлява интерес само за малцина ентусиасти като мен. След като приключих с инфото от manual-a (което е около двайсетина страници) почнах The Story So Far - бърз преглед на случилото се от началото на първата игра до началото на втората. Така не ми се налага да играя кампанията на SC I, която съм почвал няколко пъти, при това неуспешно.

Прочетох "Легенда за Сънната долина" на Ървинг Уошингтън. Винаги съм харесвал легендата за Конника без глава (да, за това става дума) и се зарадвах като открих оригинала в библиотеката на дядо ми, макар от анимациите и екранизациите по темата да знам как точно протича всичко. Легендата е кратка и приятна за четене. В книжката са сложени и другите разкази на Уошингтън, като и те си струват четенето. В началото на живота си той е наблягал повече на разкази с фантастична тематика, като се говори най-вече за призраци, занимаващи се с разни холандски преселници в Щатите. Понататък обаче творчествтото на автора се премества към индиандските легенди, може би защото е развил интерес към индианската култура. Честно казано първите му разкази ми харесаха много повече от индианската част от книжката.

Започнах и "За кого бие камбаната" на Ърнест Хемингуей. Ако трябва да съм честен началото не ме впечатли особено и затова книгата в момента е на изчакване. Направи ми впечатление само гадната сложност на изреченията, причинена от многото съюзи в тях. Т.е. има прекалено много "и"-та. Едва ли преводачът е виновен, така че съм склонен да обвиня Хемингуей. Като прочета повече или направо я приключа ще говоря пак. Но засега четенето й се отлага.

Утре заминавам за Черноморието и имам намерение да взема със себе си "Юлиан" (която има още доста странички за изчитане), както и да си купя третата книга от "Hellgate" поредицата. Не, че предните две бяха нещо особено, просто искам да видя и "края", доколкото това може да се нарече край. GG, мейтс, и четете повече!

FUW Clash - 15.08.10 (Week 33)


+ Преди дори да започне шоуто виждаме запис от по-рано днес – Xtreme тренира на ринг с някаква неназована боксова круша, когато изведнъж на ринга се появява NMP с куфарче в ръце и маниакална усмивка. Рапърът се поклаща нервно, а когато шампионът се обръща към него, леко тръгва напред. Това стряска Xtreme, който моментално се измъква от ринга и грабва титлата си, стояща върху един стол до момента. NMP се разсмива на ринга и крещи „Шегувах се! Шегувах се бе! Няма да го използвам, нали ти казах?”. Въпреки това, невъзприелият шегата Xtreme си тръгва от залата бесен. И тук записът свършва и фойерверките започват – време е за Clash.

И как само ще започнем това шоу – Ети ще получи обещания си мач-реванш за Bra Championship-a, който Шефката й отне преди две седмици. Ети вече е на ринга и загрява за мача. След като вече официално е студентка (както и още две от нашите „работнички”, а именно Нели и Силвия), на нея й остава само да си върне титлата и всичко в животът й ще е на шест. Но на рампата със златният сутиен в ръце и доста весело изражение излиза Шефката, новата шампионка. Тя се качва на ринга и дава знак, че е готова мача да започне.

-FUW Bra Championship: Eti vs. Shefkata © - Ети в самото начало на мача рита дясното коляно на Шефката, след което излиза извън ринга, дърпа крака на Шефката и започва да го удря в металната колона. Тя се опитва да я контузи, колко очевидно! Шефката се измъква от ръцете на претендентката и отива в средата на ринга, но вече накуцва леко. Ети се връща на ринга и продължава атаката над крака. Шефката крещи от болка и се измъква от ринга, за да се спаси. Ети обаче продължава с атаката си и рита крака й отново и отново. Накрая се налага съдията да се опита да я спре. Тя обаче не спира със злобната си атака и съдията я дисквалифицира! Ети се самопрецака (яка дума, а?)! Тя се обръща към рефера и разбрала решението му бясно се нахвърля върху него. Удар след удар за съдията, докато Шефката не се опитва да се намеси. Това обаче е грешка – Ети отново се обръща към крака й и заключва Ankle Lock! Шефката крещи от болка, а идват служители на компанията и други рефери, които откъсват Ети от плячката й.

Те я прибират зад кулисите, а други помагат на шампионката да се прибере зад кулисите, накуцвайки. Пак силно начало. Добри сме в силните стартове на шоутата... да видим дали ще запазим темпото.

WWE SummerSlam 2010 - Очаквания

В последните няколко дни се двоумя как да представя мнението си и прогнозите за SummerSlam - с текст или с видео. Предпочетох първия начин поради няколко причини, най-важната от които може би е, че прекалено сериозно гледам на това PPV, че да говоря простотии, които пък биха направили едно видео гледаемо. Затова превюто на SummerSlam достига до вас под формата на букви. Насладете му се и ме обичайте затова, че ви занимавам дори с такива, неинтересни за вас неща.


Като за начало мога да кажа, че не съм особено доволен от карда. Хора като Джак Суагър, Крисчън и Дрю МакЕнтайър останаха извън него, а можеше да им се намери място. Миз се очертава да има мач, но ако и той бе останал "навън" нещата щяха определено да са по-зле. Също така WWE така и не намериха време да изградят някаква приятна вражда за отборната титла и пак оставаме без мач за нея. Недоволството ми си личи и от факта, че в продължение на 2-3 седмици rebook-нах целия SummerSlam с поредица от постове тук, превръщайки го в това, което ми се искаше да видя. И все пак макар кардът да не ми хареса, WWE билднаха доста добре някои от мачовете, така че ще отбележа поотделно къде билдът ми е харесал и къде не. А сега - в детайли!

Guest Booker: Как протича моят SummerSlam 2010


Постове за build up-a на мачовете:
-US Championship: Miz vs. R-Truth
-Five-Way IC Championship: Dolph Ziggler (c) vs. Christian vs. Matt Hardy vs. Drew McIntyre vs. Koffi Kingston
-Big Show vs. CM Punk
-6-on-6 Tag Team Match: NEXUS vs. RAW Superstars
-Lumberjack Match: John Cena vs. Wade Barret

-Triple Threat World Heavyweight Championship: Rey Mysterio vs. Jack Swagger vs. Kane (c)
-WWE Championship: Edge (c) vs. Randy Orton

След като описах в рамките на 6 поста как аз бих развил мачовете и враждите за SummerSlam, реших, че трябва да дам завършен вид на работата си и да опиша как според мен трябва да протече и самия SummerSlam – къде трябва да идат победите, какво трябва да се случи, колко време трябва да са мачовете (макар това да е само приблизително). Естествено, този пост ще е най-субективен от всички, въпреки че се опитвам да book-на нещата рационално, а не по лични пристрастия. So… here… we… go!

Guest Booker: Моят SummerSlam 2010 - World Heavyweight Championship

Последният мач, който съм предвидил за моя кард на тазгодишния SummerSlam, е вторият main event - мачът за World Heavyweight Championship-a, който Кейн спечели на Money in the bank.

Защо не Кейн-Мистерио 1 на 1?: Абе... не знам. Честно казано след второто промо на Кейн след спечелването на титлата, в което каза, че (уж) Рей е нападателят на Тейкър, това мачът да е 1 на 1 ми се стори добро и даже го очаквам с известен интерес (даже може да се каже, че това е единственият мач за SummerSlam, който чакам с наистина голямо нетърпение). От друга страна обаче съм на мнение, че набраната инерция от Суагър не трябва да се губи и така и така той е постоянно замесен около Мистерио, заслужава да бъде в мача. Точно затова се опитах да попроменя нещата така, че и той да е част от карда на SummerSlam. Как? Надолу пише.

FUW Clash - 08.08.10 (Week 32)


ЛИНК ЗА ОБНОВЕНАТА СТРАНИЦА С МИНАЛИ РЕЗУЛТАТИ
ЛИНК ЗА ОБНОВЕНАТА СТРАНИЦА С ИСТОРИЯ НА ТИТЛИТЕ

+ Седмица след PPV-то HEAT/HATE (или беше обратно? Мисля, че доста пъти го обърках...) сте отново с FUW Clash! Без да губим време преминаваме към първия ни мач. Той донякъде е реванш от преди няколко месеца, когато тези двамата се срещнаха за пръв път. Сега обаче мачът е част от Gold Rush турнира и първия от неговата втора фаза. Пръв на ринга излиза The Face of Honesty Лука Пейн, който, както и да го погледнеш, досега няма загубен мач. Да, има само победи в 1 на 1 мачове, но пък нито една от тях не е била честна. Нито една. Той ще трябва да се завърне към корените си, така да се каже, защото на рампата се появява противника му – NMP! Той излиза с бавна походка и куфарчето си в ръце, а съдията е готов.

-Gold Rush Tournament Phase 2 Group A: Luka Pain vs. NMP – Мачът започва с видимото предимство на NMP, който се старае всеячески да нарани бившия си враг. Пейн обаче предвидливо излиза извън ринга, като това му донася и успеха – докато NMP се опитва да се докопа до него, съдията се опитва да спре рапъра и така е бутнат леко встрани. Точно този миг е използван от Пейн – той удря NMP със собственото му Money in the bank куфарче, след което се качва на ринга и го тушира с помощта на въжетата.

Пейн веднага бяга от ринга с усмивка на лице. Той вече записа две победи в Gold Rush турнира. NMP се изправя бавно под окуражаващите аплодисменти на феновете и се заглежда в куфарчето си, което за съжаление му костваше мача този път. Добро начало... не за него де. Както и да е, продължаваме нататък!

Limp Bizkit - Walking Away


Доживяхме! На повечето фенове на Limp Bizkit сигурно им е ясно, че излизането на новия албум се бави повече от предвиденото. Аз лично се надявах през април (да, този, който мина) вече да го имам, но не - вече сме в началото на август, а няма изгледи "Gold Cobra" да излезе поне още месец. Фред Дърст прехвърли вината на издателя, но аз нямам намерение да се занимавам с това кой е виновен - искам само евентуално "Gold Cobra" да стигне до мен, като колкото по-бързо това стане, толкова по-добре.

На Дърст, който стана доста общуваща с феновете личност чрез Twitter и Facebook (даже ми отговори на едно кратко писмо в Skype с три думи - "Thanks buddy. Sincerely." :D), изглежда му стана ясно, че албумът се бави прекалено много и че ние, феновете, губим търпение и пуснаха ей така, безплатно, Why Try за слушане в сайта. Беше приятна песен, надъха ме, но не ме накара да я кача в плейъра си и да я слушам постоянно. Тази нощ обаче (седми срещу осми август) той реши, че е минало прекалено много време от Why Try и пусна нова песен - чаканата от мен Walking Away, в чийто семпъл преди мноооого месеци чух едно доста приятно крещене от страна на Дърст (който, нека признаем, не е велик певец).

Първоначално не можах да чуя песента в сайта, в който Дърст я качи, тъй като сървърът му се срина почти моментално. Някакъв много добър и готин човек (немец, изглежда) обаче бе успял да я запише и качи в YouTube. Евала за което. Приятно слушане на всички, фенове или не, дано песента ви хареса. Аз я слушам за девети път в момента и нямам намерение да спирам скоро.

Guest Booker: Моят SummerSlam 2010 - Big Show vs. CM Punk

Това всъщност си е реална история, просто ще направя някои промени, които да я направят по-приемлива за мен, по-пикантна и логична. Да, имаше някои грешки, като например това защо Пънк не си направи просто нова маска, а започна да ходи без такава, както и начина, по който Джоузеф Мъркюри (кефи ме цялото име) също остана без маска. Е, ще се опитам да ги пооправя (защото, представете си, се взех за по-велик booker/writer от тези в реалното WWE). Само да отбележа, че е взета предвид контузията на Пънк и той излиза с превръзка за ръката си. Билдът за CM Punk vs. Big Show започва тук.

Guest Booker: Моят SummerSlam 2010 - IC Championship Match

Лично на мен „враждата” (макар това да е доста силна дума) между Кофи Кингстън и Долф Зиглър изобщо не ми допада. Двамата имаха цели три мача помежду си досега само през последните 2 месеца, а този петък ще имат още един. Не знам дали ще намерят място в карда на SummerSlam, но според мен е важно IC титлата да бъде защитавана на PPV-то, като по този начин се даде шанс за изява и на други хора. Какво имам предвид ще стане ясно в описанието на build-a около IC титлата, който съм подготвил.

Препоръчани песни - Част 52

Лято е, бандите ги мързи да правят къртещи песни, а дори да правят мен ме мързи да ги търся. И все пак събрах цели 5 песни, които не съм споменавал, а си заслужават. Enjoy!

Mystique - Blue Stahli vs Korn - Freak on a leash (Remix) (ПесенТА на това издание на препоръчаните. Радва ме адски много, както и клипа, който съм дал. Трудна е за намиране, ако някой я иска да почва да се моли).
Skillet - You should've when you could've (Пак Skillet-ова песен с яко солещ текст)
Serj Tankian - Borders are (Новият сингъл на Серж, първи от предстоящия нов албум. Доста интересно и различно звучене, зарибява много)
Rammstein - Mein Herz Brennt (Покрай жена ми прослушах Rammstein... или поне някои техни песни. Хайде сега и вие покрай мен.)
Flaw - Wait for me (Тази е бавна, оу! Баладичка... за нежните.)

И нещо като новина: Бизкит уж са започнали снимките на новия си видеоклип, но все още не се знае кой ще е сингълът, нито кога ще излезе. А като се замисля, че в началото на годината се надявах, че за рожденния си ден (т.е. в началото на април) ще съм си купил албума... Ужас.

Guest Booker: Моят SummerSlam 2010 - US Championship Match

Както около щатската, така и около интерконтиненталната титли могат да се изградят достатъчно интересни истории, че да си заслужат мачове на PPV. Пък и така се обръща внимание на младоците, затова мисля, че е важно да има PPV мачове за тези две титли. Този път ще разгледам ситуацията около US титлата (за да приключа с буукването на RAW частта на SummerSlam), a по-нататък ще обърна внимание и на интерконтиненталната. Преди това обаче малко отклонение, а именно няколко думи за отборните титли и отсъствието им от моя SummerSlam:

Tag team девизията страда в последно време, а най-вероятно няма да има мач за титлите на (истинският) SummerSlam. При мен също няма поради факта, че е нужно малко повече време за работа по този въпрос. Да речем, че примерно The Hart Dynasty продължават историята с The Usos, като може да се намесят Сантино и Козлов по някакъв комедиен начин, правейки мачове както с The Usos, така и с шампионите. Това става през четирите седмици до SummerSlam. Изкушавах се да буукна Zack Ryder/Vance Archer vs. The Hart Dynasty, но това е мач, който според мен ще подхожда повече на Night of Champions. WWE прекалено са оплескали девизията в момента, а и фактът, че NEXUS не могат да се бият за титли усложнява нещата допълнително. Та да... SummerSlam oстава без мач за отборното злато. Но това не е темата на този пост, а враждата за US титлата. Започваме!

FUW HATE/HEAT - 01.08.10 (Week 31)


Theme song: Hollywood Undead - City

+ Аааа, неее! Стигаааа! Фойерверки, пот, жега! Това PPV, за разлика от всички остнаали, се провежда на Колодрума на Острова в Пазарджик. Т.е. на открито сме копелета, а тъй като още не се е стъмнило, проклетото слънце пече в очите ми. Това обаче не ми пречи да чуя бученето на Имперския марш. Отборните шампиони Дарт Радо и Дарт Гопер идват на ринга, а след тях, все така разпуснати и весели се появяват The Sharp Lovers – Дон Жуан Нужа и Роузи Порязов. Двамата ще се опитат да приключат няколкомесечната си вражда с Dark Lords of the Sith, вземайки от тях отборното злато. Ще успеят ли?

-FUW Tag Team Championship: Dark Lords of the Sith (Darth Rado/Darth Goper) © vs. The Sharp Lovers (Don Juan Nuja/Rosey Poryazov) – Мачът започва изключително бързо – Нужа и Порязов веднага се нахвърлят върху шампионите и започват да ги налагат в средата на ринга. Шампионите са изхвърлени от ринга, но бъркат под него и... вадят от там светлинните си мечове (които всъщност са дървени пръчки, облепени с червен левкопласт)! Нужа започва да се кара със съдията, че те не могат да използват пръчките и те се възползват, за да бутнат Нужа върху рефера, след което започват да налагат Порязов с пръчките. Нужа обаче изхвърля Гопер с clothesline извън ринга, след което взима неговия... меч. Почва дуел! Радо и Нужа се дуелират с пръчките... да де, мечовете! Радо се оказва по-добър и успява да удари меча на Нужа достатъчно силно, че да го изхвърли от ръката му, след което го удря със своя в главата! Пръчката се чупи на парчета! Съдията не видя нищо, защото е зает да разтървава Гопер и Порязов извън ринга. Радо обаче го вика, тъй като опитва туш – съдията се качва и отброява до три, с което шампионите запазват титлата си.

Радо и Гопер взимат коланите си и се прибират зад кулисите, а Порязов се опитва да изправи на крака партньора си. В този миг на ринга идва DH Pezeveng и застава лице в лице с Роузи, но не го напада, а само се усмихва. Хей! От публиката изскача маскирания със синя маска таен партньор на Пезевенг, който му помогна срещу Накрен преди 2 седмици. Той напада в гръб Порязов и го просва с back suplex, след което двамата с Пезевенг наритват и него и проснатия Нужа. Зли хора, зли. Но това беше само първият ни мач - има още четири! Напред!

Guest Booker: Моят SummerSlam 2010 - Мачовете около NEXUS

Време е за втората част на моя Guest Booker за SummerSlam 2010. След като "оправих" главния мач е време да обърна внимание на друго, което силно не ми се нрави тази година - начинът, по който бяха буукнати NEXUS на PPV-то. Ето защо реших, че може да се направят някои промени във враждите и мачовете с тяхно участие.

Защо не елиминационият отборен мач 7 на 7?: Ами защото чисто и просто не ми харесва. Предпочитам подобни елиминационни мачове да остават запазени за Survivor Series. Предпочитам историята с NEXUS да достигне до такъв елиминационен мач чак през ноември (когато ще има много повече логика в такъв мач). А и отборът, който WWE подбраха не ми допада. Имах други идеи за SummerSlam, надявах се да се случат и като не стана – не бях доволен. Затова... ще ги опиша тук.

Какво чета в момента (29.07.2010)

Едва ли са много тези от вас, които биха влезли точно в моя блог, за да прочетат нещо, свързано с книги. Едва ли са много тези от вас, които да се интересуват и от това какво чета аз. Имам предвид... това засяга най-вече мен, не вас. Но все пак (отново казвам) блогът е мой - пиша за каквото искам, пък ако по някакъв начин бъда полезен на някого (давайки му идея какво да чете) още по-добре. Но пък едва ли много тези от вас, които влизат в блога ми и същевременно обичат да четат книги.

Последното беше ебавка (каква впечатляваща дума), съжалявам.

Какво чета, а? Нещата не са се променили много за шест дни, но все пак реших, че искам да напиша този пост, така че... Както бях планирал взех от Нели втората част на "Лисици в лозето/Оръжия за Америка". Тя дефакто продължава там, където свърши първата книга, даже номерацията на страниците започва от 495. Предполагам преводът е вървял бавно или просто през 60-те издателите не са искали да издават една дебела 900 странична книга. Което честно казано за мен е по-добре - по-малката книга е по-лесна за четене и разнасяне наляво-надясно, а също така и не е толкова отчайваща (защото ми се е случвало да започна книга силно депресиран от големината й, примерно "Игра на тронове" на Мартин, която така и не довърших). Героите във втората част на "Лисици в лозето" са почти същите, като настъпват леки промени, а книгата е все така приятна за четене. Един хубав плюс за нея, като добро четиво.

"Юлиан", която споменах предния път не получи кой знае колко внимание. Искрено се ядосах когато видях, че книгата е с дефект - в един момент се появиха две чисто бели страници пред очите ми. Следваха две напечатани, след това пак две бели и така още няколко пъти. Т.е. поне 20 страници липсват. Мислех да се откажа, но в крайна сметка реших, че ще прескоча насечената част (тъй като няма да мога да разбера нищо от нея и без това) и ще продължа нататък (най-вероятно от утре). Имайки предвид, че става дума за ранния живот на Юлиан (т.е. частта е силно биографична) няма да пропусна много, предполагам. Друга книга обаче почти сигурно ще спра. От няколко години в библиотеката ми стои чисто новичка и непокътната "Star Wars: Империята отвръща на удара". Точно така, новелизацията на филма, която обаче е плашещо слаба. Историята с тази книга е следната - преди няколко години имаше една инициатива на БНТ "Голямото четене" (мисля, че това беше името). Из градовете обикаляше камион с книги, като желаещите оставяха една своя книга и взимаха друга. Аз реших по този начи нда се оттърва от "Роувъръндам" на Толкин. Тъй като съм голям фен бях си купил всичко, което той някога е писал, но не очаквах, че "Роувъръндам" ще е толкова детска, колкото всъщност беше описано. Или може би очаквах да има нещо общо със Средната Земя, макар да знаех, че няма... Както и да е. Та отървах се аз от тази малка книжка и се впуснах в търсене на друга. Не можех да харесам, нищо, че можех да взема която книга реша безплатно. Накрая Вероника (бреееей, тя да заслужи с нещо да я спомена в блога) ми каза "Виж, Star Wars!", знаейки, че съм гийк (някога ме познаваше добре... ех), аз разгледах книгата, видях, че е адски запазена и я взех. Едва сега осъзнавам, че не е запазена, а чисто нова, защото изглежда човекът, който я е оставил дори не се е опитал да я чете след първите няколко страници. Разбирам го. Сега разбирам й, че решението да се доверя на предложението на Вероника беше лошо. Знам си аз да не я слушам за нищо, но ето - сгрешил съм веднъж. Тогава (преди няколко години) пробвах Star Wars книжката, но просто не ми беше интересна, защото знаех филма наизуст. Знам го и сега, btw. През изминалата седмица реших да й дам втори шанс, но... открих прекалено много слабости, които описах другаде и най-мързеливо ще копирам тук:

"Леко наивен начин на писане, някак целящ да опише много, но де факто не успяващ да опише нищо. Не мога да разбера дали вината е на самия автор Доналд Глът (тъй като не съм срещал друга негова книга) или на българския преводач, но съм на мнение, че колкото и грешки да се допускат при един превод те не могат да повлияят в такава огромна степен на цялостното усещане от текста. Трудно е за обяснение. Да речем, че като чета, сякаш преглеждам написаното от някой аматьор като мен. Друго нещо, което силно ме дразни и тук вече е сериозна грешка на автора - неточностите. За 50-ина страници някои реплики сериозно се разминават с тези от филма (които помня изненадващо добре). Освен това ми направи лошо впечатление една явна фактическа грешка - капитан Пиет казва, че в Хот са направени снимки на бунтовнически спидери, докато във филма ясно се виждаше снимка на генератор на защитно поле. Третата забележка е малко неоснователна, а именно че книгата следва почти дословно сцените от филма и в една глава скача от едно място на друго за по десетина реда, само защото така е подредбата на сцените във филма. Когато пък има нещо, което го няма във филма (примерно някой разговор е увеличен с няколко допълнителни реплики), то изглежда насилствено вмъкнато вътре и по-скоро излишно, отколкото полезно. Да не говорим за нелепите описания на всякакъв вид звездна машинария. Честно казано рядко спирам книга, защото мразя да оставям недовършени неща, но тук сериозно се замислям и само краткостта й (има няма 200 страници) може да ме накара да я довърша. Ако има фенове на Star Wars, търсещи четиво по темата - подминете със спокойствие и, за бога, братя, не купувайте!"

Това в общи линии са забележките ми към четиво. Както си личи накрая не я препоръчвам на никого. Но какво всъщност препоръчвам? Прочетох две книги през последните шест дни. Като за начало довърших "1984" на Оруел, която ме остави със смесени чувства. Книгата всъщност е добре, определено е от харесалите ми. Проблемът с нея е, че лично на мен ми се видя доста тежка. Голяма част от книгата представлява описание на утопичния свят, в който живее главният герой. Да, това е важно за книгата, този свят е нейният акцент, но просто описанията идват в повечко, за сметка на липсващото или прекалено малко действие. Финалът... финалът също е малко по-особен от повечето книги, които съм чел. Не казвам, че не харесах книгата - напротив. Даде ми храна за размисъл за адски много неща, особено имайки предвид какво уча (политология, за незнаещите). От друга страна обаче книгата е "тежка", във всеки смисъл на думата, който може да се използва за литературно произведение. Препоръчвам я, но не мисля, че е хапка за всяка уста.

Другото нещо, което прочетох, беше на английски, тъй като го няма преведено (и няма и да го има) - "A Lion's Tale: Around the world in spandex" или казано с други думи автобиографията на Крис Джерико. Да, кечистът. Това мое хоби се прехвърли дори на литературния ми вкус. След като прочетох и наистина много харесах автобиографията на Ерик Бишоф (както съм споменал в този пост), време беше да се докосна и до друга автобиография. Джерико е изключително добър кечист, а го бива и в разказването - прочетох книгата за едва три дни (мисля), като оставих настрана всички други четива. Историята на живота му е интересна и забавна, пътувал е много, изживял е много (и добро, и лошо), а и разказва всичко в онова джериково чувство за хумор, което феновете са виждали от него във времената, когато беше от "добрите" и не вървеше наоколо в костюм, обяснявайки на всички какви двуличници и паразити са (което донякъде пак си е забавно). Книгата проследява живота на Джерико от раждането му, през началните му стъпки в сбъдването на мечтата му, работата в Мексико, Германия, Япония, ECW и WCW, и завършва с подписването му с WWF и дебютът му в сегмент със Скалата през 1999-а година. Книгата лично на мен ми хареса много, предполагам ще се хареса и на всички фенове, които обичат не само кеча, но и да четат (бих казал, че не сме много, но не страдам от предразсъдъци към кеч феновете). Тъй като съм готин - ето ви линк за книгата. Който не обича да чете от компютъра може да си я принтира, а по-богатите - да си я поръчат от Amazon.

В началото на следващата година излиза продължението на книгата и го чакам с нетърпение. Тези дни сигурно ще подхвана още някоя книга (защото в момента разполагам само с "Юлиан" и "Лисици"-те, а Star Wars-ката я спирам) и пак ще пиша. Дали ще четете не ме засяга. Даже по-добре прочетете някоя книга. GG DS BB

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...