Кратки впечатления от StarCraft II

"Не, Тоньо.. Не... не и star craft 2... тъкмо си говорихме с Нела, че все още не си из-nerd-ял толкова щом все още не играеш star craft... но ти явно си напреднал, докато ние се тъпчехме в Скорпио :D"

Този коментар под мой статус в Facebook описва доста добре ситуацията. Фен съм на игрите на Blizzard, няма спор. Обожавам "WarCraft 3 TFT", прекарал съм доста (но не прекалено) приятни часове с Diablo I, WarCraft II и World of Warcraft (но на пиратски сървър, разбира се, пари за глупости нямам), а Diablo II LoD до ден днешен си остава любимата ми игра и от време на време се сещам за нея и я разцъквам с удоволствие. StarCraft обаче бе играта, която така и не ме грабна. Пробвал съм skirmish няколко пъти, два или три пъти съм започвал кампанията, но играта така и не ме очарова до такава степен, че да я довърша. Ето защо не очаквах с огромно нетърпение StarCraft II. Докато Мирчев (съквартирантът ми) цъкаше бетата се впечатлих от някои неща (разнообразните единици, примерно), но пак не бях кой знае колко надъхан. Това се промени след като видях ето този трейлър:





Видях го в блога на Strangera, за което му благодарим най-тържествено, разбира се. Този толкова надъхващ трейлър ме накара да се заинтересувам от излизането на StarCraft II и ето, че дори пиша за нея. Вчера (3 август) я качихма на лаптопа на Пачо (защото е почти сигурно, че няма да тръгне на шестгодишните ни настолни бракми), минахме 5 мисии от кампанията, оставихме я. След това снощи от 22:00 до 2:00 минахме още 7 мисии, обаче сънят ни надви. Въз основа на тези 12 мисии и видяното досега ми се ще да хвърля няколко похвали по играта и да кажа какво точно ми направи впечатление в нея.

Ще наблегна на това, което ме впечатли най-много - историята и това как тя е вградена в самия геймплей на кампанията. Историята в StarCraft II е представена с голямо количество клипове, показващо разговори между членовете на кораба Hyperion. Има по един преди и след всяка мисия. Освен това между мисиите играчът има възможност да обикаля (не свободно, но пък задоволително) чрез главния герой на Terran-ската кампания Джим Рейнър из различни помещения в кораба - барът, лабораторията, ъм... "ковачницата" ( :D) и мостика. Основното в бара е наемането на наемници, които са малки групи от елитни unit-и (примерно елитни Firebat-и), които може да "викате" чрез специална сграда по време на мисия. В лабораторията се проучват събраните по време на мисия зергски или протоски "research"-ове, с които могат да се правят специални ъпгрейди на някои сгради. Ковачницата пък служи за закупуване на ъпгрейди за както на сградите, така и на единиците. Мостикът пък е мястото където се избират следващите мисии. Точно така - в един момент кампанията не върви мисия след мисия, а дава избор измежду няколко планети, където може да поемете определена мисия. Това е адски свежо и определено разчупва геймплея. Може и да го е имало в някоя друга реалновремева стратегия, но аз го виждам за пръв път. Също така съществува възможност за избор - макар още да не сме минали и половината мисии вече на два пъти ни се наложи да избираме между една или друга възможност (всъщност кого да послушаме и как да подходим към дадена мисия). Не знам какво влияние оказват на историята тези избори, защото ако ще преиграваме мисии с различен избор, ще е след доста време, но наличието на самата възможност да избереш е приятно. Дори историята да е линейна, по начина, по който е представена, това въобще не се усеща.

За наистина приятното усещане по време на игра спомагат и добре изградените герои - Jim Raynor (главен герой, повечето играли единичката знаят по-добре от мен кой е той), Tychus Findlay (badass marine), Matt Horner (дясната ръка на Рейнър), Dr.Ariel Hanson (която е доктор и си мисли, че може да открие лек за зергската инфекция) и още много други. Приятна изненада за мен бе появата на Nova, която бе замислена като главна героиня на непросъществувалия проект StarCraft: Ghost. Разнообразието от герои, постоянната комуникация помежду им и фактът, че отношенията помежду им еволюират по някакъв начин прави кампанията още по-увлекателна.

Друго нещо, което ми направи силно впечатление, е фактът, че мисиите не са ограничени в това да строиш база и да изнасяш противник. Напротив - има голямо разнообразие, като дори обикновени мисии като правенето на конвои, са направени по-разчупени и интересни. С други думи вдигам всичките си четири палеца нагоре за старанието и фантазията, която Blizzard са вложили в тази игра. Тъй като не виждам как много от нещата в тази кампания могат да бъдат приложени при Protoss-ите и Zerg-ите, предполагам, че в идните два експанжъна ще могат да се видят още много нови и впечатляващи неща.

Да, определено съм почнал да говоря като тотален nerd. Просто от доста време не бях попадал на игра, която да ме впечатли и очарова така. Като се замисля, аз всъщност от доста време не съм играл каквато и да е игра, но това е друг въпрос. Изглежда Нели и Ети (авторката на коментара в началото на поста) наистина са сгрешили и аз все пак съм се nerd-нал достатъчно, че да се радвам на StarCraft II. Не, че има значение. Минем ли кампанията с Пачо най-вероятно ще забравим за играта... до момента, в който някой ден не си изкарвам парите сам. Тогава едно оригинално копие (естествено, че играхме пиратска версия) ще ми се струва доста приятна покупка. True story.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...