Общежитие - една истинска история (Част 1)

О, музо, къде си ти? Не виждаш ли, че ме боли? Сутрин, обед, вечер ням, мислите си собствени аз ям. И мъча се и мъча нещо да творя, бурните фенове да усмиря. Успявам ли, провалям ли се? Кой ще каже? От моето творчество всеки може малко мъдрост да намаже...

Ра-та-та-таааааааа! Силно начало, а? Цар съм на подобни интрота. Скоро ще почна да ги правя на клипове, така и така записвам какви ли не простотии. Но да не се отплесваме (as always) от основната тема на този пост - началото на студентския ми живот в общежитие! Както пише горе - част първа. GG, част втора ще я получите съвсем скоро, тъй като знам, че изгаряте от нетърпение да четете все повече и повече детайли около личния ми живот. Това ще е една сърцераздирателна (моля?) история за това как се сблъсках за пръв път с общежитието, а може би и за това как е започнал (защото все още не е) животът ми там. Но да започнем с това, че още от миналата година ми се обяснява, че щом не съм живял в общежитие не съм видял нищо от студентския живот. Oh, really?

1.Брутални напивания - checked.
2.Прибиране по светло - checked.
3.Посещения в долни чалга заведения с колеги - checked.
4."Домашни" напивания - checked.
5.Флиртове и разни други неща с побеснели бирохолички - sorry, курви, женен съм.

Т.е. престоят ми за 9 месеца (цяла бременнност, фагътс) в квартира, ако онази дупка, която обитавахме с Мирчев може да се нарече така, беше доста ползотворен и видях тъмната страна на студенството в голяма степен. Митичните разкази за общежитията, за купоните в мазета, за носещата се от почти всяка стая чалга не бяха нещо, което да ме привлича особено. Но ето, че поради една или друга причина тази година ще живея в общежитие, а не в катакомба от Diablo. А как се стигна дотам?

Процесът на кандидатстване в общежитие в ПУ е доста забавен. След като вече си подал документите за кандидатстване и са те класирали (т.е. приет си), трябва да изпълниш интересна процедура. Като за начало трябва да се сдобиеш с настанителна заповед, което се извършваше пред една аудитория в двора на Ректората. Бяха определени два дни за раздаване на настанителните заповеди, като естествено за пореден път в сайта на университета нямаше достатъчно информация и детайли около това кое как трябва да се направи. Добре, че имаше добронамерени хорица във форума на ПУ (доста умрял форум, между другото, не разбирам защо не се постараят повече), които да обяснят на нас, бедните души, отиващи за пръв път в общежитие, как се процедира.

Та отивам аз в Пловдив на първия обявен ден за раздаване на настанителни заповеди. От форума знаех, че трябва да си взема номерче и да чакам да дойде моя ред, за да получа заповедта. Пристигам в 9 без 10, официално аудиторията отваря в 9... а пред ПУ вече има тълпа от поне двеста (цифром: 200) души. Impressive, a? То не било желание за общежитие, не било чудо... Оглеждам аз, виждам разни познати, казват ми "Иди да си вземеш номерче". Отивам аз и на вратата един пич ми казва, че номерцата са свършили и да дойда в 13:00. "Ват да фак", да. Как да е, отдръпнах се, пробивайки си път през жадната за настанителни заповеди тълпа и се озовах отново около познатите си, чиито имена няма да споменавам, за да не предизвикам случайно нечий гняв. Две момичета ми обясняват, че имало хора, чакащи за номерче, в 4 и 30 сутринта. Зомбита някакви. Аз, тъй като съм дошъл навреме, когато се очаква да отвори аудиторията, съм преебан. След няколко минутен лаф една тяхна приятелка осъзна колко готин и добросърдечен съм и ми даде номерче. При това 146! При условие, че имаше над 800 приети в общежитие (предполагам и толкова листчета), това си е доста добър номер, за което й благодарих и й обещах алкохол някой ден. Е, вече имах номер. Оставаше само да чакам. Появява се обаче един мой колега, който по незнайно какъв начин се сдобил с няколко номерца (както и момичето, което ми даде 146, а предполагам и много други хора) и ми казва, че ще влезе да оправи документите на себе си и съквартиранта си и ако няма проблем ще ми даде по-преден номер. Десет минути по-късно се сдобих с номерче номер 38. Добре е, а? Имайки предвид, че половин час преди това нямах никакъв номер и ми казваха да дойда след няколко часа.

Промуших се отново през тълпата, извиних се, че съм пропуснал реда си и влязох вътре. По вече получените инструкции се записах в прословутия "Царевец", блок 2. Номерът с общежитията в ПУ е следният - университетът няма собствени общежития, поради факта, че идването на демокрацията е изнасилило притока на пари преди години. Точно затова се налага ние, студентите на ПУ, да бъдем настанявани в общежитията на други висши и средни училища из града. Това обаче си има своите добри страни - за разлика от студентите на тези университети, ние имаме право да изберем в кое общежитие да сме, че и в коя стая. Та избрах аз "Царевец", блок 2, въпреки че момичето, което ме записа, ме убеждаваше, че ще деля баня и тоалетна с още една стая (след това се оказа, че в блок първи е такова положението и съм направил правилния избор. Ах ти, опитваща се да ме подведеш *****!). Получих си настанителната заповед, принтирана на един впечатляващ матричен принтер, който най-вероятно е по-стар и от мен, и отново започнах да се боря с тълпата, за да се измъкна.

След като успях постъпих хипер благородно и дадох номер 146 (който беше останал неизползван, а момичето, което ми го даде го нямаше) на една позната. Милата тя... с брат й (който ако чете това ще се изчерви от гордост и после ще иска да ме убие) дошли в 8 сутринта и успяла да хване номер 200 и нагоре. Аз, бидейки споходен от някакъв странен късмет, се уредих с пъти по-преден номер от нея. Странно, имайки предвид, че точно преди университета едно черно мършаво коте мина през мен. Дотук със суеверията.

И ето ме - най-накрая се бях сдобил с така желаната настанителна заповед и сега предстоеше по-важния момент - самото настаняване и първият ми сблъсък със стаята, в която се очаква да живея в близките 9 месеца! Но за това.... следващият път. Постът стана прекалено дълъг, а предполагам и доста отегчаващ (шегувам се, страхотен е и знам, че ви е супер интересно), така че ще продължа със следващия етап от историята до няколко дни. О-бе-ща-вам!

To be continued... Oкей?

3 коментара:

  1. СЛЕД ВСИЧКО ПРОЧЕТЕНО ДО ТУК ИМАМ СИЛИ САМО ДА КАЖА-БИРЕ,ТИ СИ НЕВЕРОЯТЕН КАСМЕТЛИЯ!...КАТО СЕ ИМА ВПРЕДВИД УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС,ТОВА СИ Е НАПРАВО ЧИСТ МАЛ ШАНС!ПОЖЕЛАВАМ ТИ УСПЕХ И ЗАНАПРЕД!...

    ОтговорИзтриване
  2. Аз пък изобщо не ти завиждам, че ще живееш на общежитие. Успех.

    ОтговорИзтриване
  3. Аз изобщо не съм за завиждане, мисля. И благодаря :)

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...