Тих

Животът е сцена, като безвластни актьори играем без спир.
Мир и любов, война и кръв, мир и любов, война и кръв...

Стих недовършен,
крехък и вял,
в главата ехти.

Огорчение описва,
неясно и с уплах,
разбираш ли ти?

Въпроси нелепи,
веч отговорени,
сляпа ярост разгарят.

Думи студени,
тихо изречени,
дълбоки рани оставят.

...накрая пак мир.
Но най-вече любов.

1 коментар:

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...