Писмо до Дядо Коледа

Скъпи Дядо Коледа,

Не знам дали така трябва да започват писмата до теб, защото не съм писал такова от... повече от десетилетие, ако изобщо някога съм писал. Сигурно се чудиш защо намираш това тук, а не в старата си дървена пощенска кутия. Просто е - 2010 г. е. Защо да пиша писмо на хартия и да го пращам на някакъв измислен адрес, когато мога да напиша пост в блога си. Когато тръгнеш да google-ваш имената на всички деца по света (девствен съм, честно, можеш да ме броиш за дете) и напишеш "Антон Биров", ще изскочи блога ми, ти ще видиш импровизираното ми писмо и всичко ще се нареди. Да си го признаем - няма откъде другаде да събираш информация за толкова много хора, освен от Google. Или може би от WikiLeaks, но ме съмнява те да се занимават с такива въпроси.

Какво искам от теб... За разлика от малките големоглави и сополиви кретеноиди не искам нищо материално. Знам, че ако поискам нещо такова едва ли ще можеш да ми го осигуриш, а и днес качеството не е на почит и сигурно щеше да ми домъкнеш някой боклук, произведен от джуджета-китайци. Винаги съм се чудил как намираш средства за толкова боклуци? Да не би "Дядо Коледа" да е само алтер-его и ти всъщност да си някой палав милиардер като Батман? Не е нужно да отговаряш, само продължи да четеш. Та не искам нищо материално. Не бих отказал две страхотни близначки, нямащи нищо против да са замесени в тройки и да правят секс една с друга (не виждам как между сестри може да е кръвосмешение) в случай на изискване от моя страна, но не мога да си пожелая подобно нещо, тъй като съм обвързан. Не е правилно. Затова се насочваме към нематериалните неща.

Не искам световен мир. Би било глупаво от моя страна да си пожелая подобно нещо, при условие, че ще се намерят една камара американски хипита, които да се молят за това, а месец по-късно родната им държава да се намеси в корейския конфликт. Примерно. Ще проявя известна доза егоизъм и ще си пожелая да съм щастлив по празниците. Това искам от теб - осигури щастието ми по празниците. Не знам как ще го направиш, но ти си шибания Дядо Коледа, все ще измислиш нещо. Направи някаква магийка, която да предпази крехката ми душевност от депресии, да ме зареди с енергия, че и с по-голямо количество простотия, ако се налага. Когато простея се чувствам щастлив. Виж, дори познатите ми ще спечелят от това - за да предпазиш мен от негативни настроения се постарай и те да са предпазени от депресии, нерви и сдухвания, които могат да се отразят на мен. Виждаш ли колко готин съм? Подсигурявайки моето щастие ще се погрижиш за много други. Не е трудно, ще се справиш. Магии разни, заклинания, някое друго подшушване. Можеш!

Предполагам, че за изпълняване на желанието ми няма да се наложи да идваш у нас. И без това идеята някой да се опитва да влезе в стаята ми през комина (печката ще бъде запалена, предупреден си) не ми допада. Все пак, в случай, че се справиш добре и аз съм хипер щастлив по празниците и много доволен след това, догодина ти обещавам да ти оставя пържола и халба бира под елхата. Да си го признаем - човек с явни проблеми с теглото като теб изглежда не си пада по сладките и млякото, затова ще ти дам това, за което сърцето ти жадува. Като споменах сърцето ти - най-вероятно си на годинки, така че е добре да помислиш сериозно и да започнеш да се ограничаваш.

Предполагам имаш някакви изисквания, за да даряваш радост по Коледа, така че нека те информирам, че бях доста послушен през годината: не съм се сбивал, стараех се да съм с една идея по-мил с хората (макар и благодарение на лицемерието ми) и най-важното - не съм изневерявал. Колкото до папкането: хапвах повече от предни години, макар да не ми личи, тъй като за разлика от теб аз трудно качвам. Благодаря ти предварително в случай, че се погрижиш да остана доволен. Ако решиш обаче да пренебрегнеш молбата ми то те чака ново писмо, пълно с клетви, които никак няма да харесат на теб и семейството ти.

Вярващ, че дебелият ти червен задник наистина съществува:
А.С.Биров

4 коментара:

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...