"Свръхнатурално II: Духът от бутилката" - Част 2 от 2

Волгата се носеше по магистралата със забележителните 93 км/час. Чистачките едва смогваха да почистят снежинките, които усилено се опитваха да покрият предното стъкло. Стойка стоеше с измъчена физиономия на задната седалка и гледаше през прозореца. Спас Калашников се бе концентрирал в пътя като всеки шофьор, на когото се налага да кара в такова време нощем. Брат му Антон бе на седалката до него и продължаваше да пее. 
-АЙ'М ОН А ХААААААЙУЕЙ ТУ ХЕЕЕЛ! ХАААААЙУЕЙ ТУ ХЕЛ!
-Пич пич, моля те спри. - изрече тихо Спас.
-На вас ви липсва настроение. - отвърна му Антон и насочи бутилката първо към Стойка, а след това и към брат си. -Искате ли да пийнете?
-Както виждаш карам.
-Спокойно бе, аз ще покарам малко.
-Как пък не дадох на мръсните ти пияни ръчички да управляват съкровището ми. Надигай шишето и си трай. Дано това, че ще карам до Бургас си струва и успеем да хванем Духът от бутилката, защото...
-ХААААЙУЕЙ ТУ ХЕЕЕЛ!
-И пей по-тихо. Стойче, добре ли си? - Спас погледна в огледалото за обратно виждане. Стойка отлепи поглед от прозореца и се огледа.
-В какво се забърках?
-Казах ти, че не е необходимо да идваш.
-Сигурно бирата още ме държи щом не се съгласих с теб.
Спас Калашников се засмя леко и натисна газта. Волгата ускори до цели 96 км/ч към своята цел, въпреки нощта и снеговалежа.

*впрегнете жалките си фантазии и си представете падащи снежинки, които се натрупват по монитора ви, той замръзва, ледът се напуква и се пръска на парчета*

СВРЪХНАТУРАЛНО I I
ДУХЪТ ОТ БУТИЛКАТА

Част 2 от 2

С участието на: С.Терзов, А.Биров
Със специалното участие на: С.Бел.


Няколко часа по-късно, вратите на бар "Бакарди" в Бургас се отвориха рязко. Беше почти сутрин и вътре нямаше кой знае колко хора. Зад бара стояха две момичета и миеха чаши, а няколко сервитьорки дремеха на една маса в очакване на края на смяната. Антон Калашников едва ли не с трясък се настани на един от високите столове на бара и се загледа в една от барманките. Беше доста слаба, с красиво лице и силен, светъл грим край очите.
-Енд сееееейв ми фром дъ даааааарк! - изкара го певчески, но много по-тихо и внимателно от виенето си в колата. Брат му Спас и Стойка застанаха от едната му страна и се подпряха с лакти на бара. Барманката надигна поглед и очите й се разшириха като го видя.
-Калашников?!? Това ти ли си?
-В целия ми блясък, бейбе! - ухили се Антон и надигна едната си вежда - Макар и мааааалко пиян.
-Мина толкова време. О, и брат ти! Здравей! - барманката помаха на Спас, а той се усмихна насила - сега всичко му бе станало ясно. Тя отново се обърна към брат му и се отдаде на спомени: - Видяхме се за последно когато ме спасихте от онова огромно чудовище.
-Да, доста труден за убиване беше този Нацепен батка. - кимна Антон, все още с най-чаровната си пиянска усмивка на лице. - Но техният вид по принцип е от издръжливите. Ние обаче сме Калашникови. Имаме си колекция от анцузи от такива.
-С която не се гордеем особено. - допълни Спас и се обърна към сервитьорката. -Ще му сипеш ли?
-Разбира се. На какво си? - попита тя Антон.
-Скоч. Но съм сигурен, че когато ти ми ги сипеш, ще е много по-вкусен.
Барманката се засмя невинно докато пълнеше чашата му и леко наведе глава.
-Ооо, шегуваш се с мен, нали? - процеди Стойка, докато наблюдаваше сценката между двамата.
-Знам. - каза с не особено впечатлен поглед Спас. - Знам.
-Вие ще пиете ли нещо? - попита ги барманката.
-Не, благодаря. С кола съм. - Спас потрака с ключовете.
-А аз съм прекалено отчаяна от всичко това, за да пия. - каза Стойка. Барманката вдигна рамене.
-Май някой е счупил чаша под една от масите. Ще ида да почистя и след малко се връщам.
-Ще ми липсваш! - изстена Антон, който вече бе изгълтал половината съдържание на чашата си. Изчака я да отдалечи, погледна чашата и допълни: -Но поне си имам утеха.
-Каква е историята? - Стойка попита Спас.
-Тормозеше я един огромен изрод, по-здрав и от мен, което си е впечатляващо. Ние го убихме. За съжаление не можахме да спасим тогавашното й гадже, чийто врат Нацепената батка строши пред очите ни.
-Какво ви попречи?
-Той. - Спас посочи Антон. -Щях да спася гаджето й, но пичът тук ме спря и ми каза да изчакам. Въпреки че знаех какво крои, не се възпротивих. И без това нямаше да е честно да убия Нацепената батка докато е зает с друг човек. Изчаках го и се бихме едно на едно. Мускули срещу мускули. Моите мускули победиха.
-И либидото на брат ти, щом е уредил барманката да остане без гадже. - допълни Стойка.
-Хехе, хитрец съм! - ухили се Антон.
В този момент барманката се върна. Беше все така усмихната.
-Ще желаете ли още нещо?
-В момента желая само теб. - усмихна се широко пияният Калашников. Брат му хвана Стойка за ръката.
-Бъди готова. Брат ми знае какво иска, сега шансът Духът да се появи е най-голям. Трябва да ида до колата за материалите. Веднага се връщам.
Спас се втурна навън, а Антон и барманката се кикотеха един на друг.
-Какво пееше одеве? - попита го тя.
-Нашата песен. Не помниш ли как ми я пееше, докато лежахме под дърветата в онази горичка?
-Нямам такъв спомен.
-Значи е било само във фантазиите ми. - общ смях. Барманката се обърна и започна да говори нещо на колежката си, докато Стойка само поклащаше глава, все по-изумена от това, на което ставаше свидетел.
-Калашников, това е една моя добра приятелка. - барманката със светлия грим дръпна до себе си своята колежка, която като външен вид доста напомняше на нея. -Мислехме да отидем до нас за едно сутрешно питие, да си вземем душ и да се приспим с някой филм. Желаеш ли да се присъединиш?
Очите на Стойка се отвориха широко и тя буквално се опули насреща на барманките. Антон се ухили още по-широко и, не отлепяйки очи от тях, посегна към чашата с уискито си. Ръката му обаче докосна барплота - чашата бе изчезнала. Калашников се вторачи в плота учудено, огледа и от другата страна и измрънка:
-Къде ми отиде скочът, по дяволите?
-Отново се случва! - изкрещя Стойка и се отдръпна на няколко крачки от бара.
Двете барманки се заоглеждаха. Лампите в бара премигнаха няколко пъти, след което токът спря изцяло. Студ полази по гърбовете на всички, въпреки че допреди малко бе толкова топло, че да могат барманките спокойно да се разхождат по потници. Изведнъж барът се изпълни с ужасяващо стенание, което сякаш идваше от всяка една стена. В настъпилия мрак се разрази суматоха - малкото останали (и солидно подпийнали) клиенти започнаха да мрънкат и викат, падаха по пода, докато се опитваха да намерят вратата на заведението. Сервитьорките бързо се разбудиха и заедно с двете барманки се втурнаха навън пищейки - работата тук бе фактор и дори в тъмното лесно можеха да се ориентират. Стойка видя бялата снежна покривка навън, когато те отвориха вратата, и се зачуди дали да не ги последва, но стисна зъби и реши да остане. Искаше да види как този гаден дух си плаща за загубата на любимия й отбор. Затвори очи, абстрахира се от гласовете и студа, и зачака.

-Шегуваш ли се с мен? - чу се гласът на Антон Калашников сякаш след цяла вечност, макар може би да бяха минали секунди. Стойка отвори очи - токът бе дошъл, в бара отново бе светло, а единият от братята Калашникови бе станал от стола си и се полюшваше леко наляво-надясно, оглеждайки помещението с ядосано изражение. -Ти шегуваш ли се с мен?!? Две момичета ме канят на гости рано сутрин и искат... искат... каквото там искаха, и ти правиш този мизерен номер и ги караш да избягат?!? Отнемаш ми ги?!? Ти, безплътен кучи сине... Ти! Покажи се! Покажи се! - Антон се олюля, но успя да се хване за ръба на една маса. Уискито си казваше думата. - Балансирам like a boss. Хайде, духченце, покажи се!
Нещо сякаш го сграбчи и го хвърли към най-близката стена. Тялото на Антон звучно се удари в нея, а от ударът той остана без въздух. В бара се разнесе басов смях. Стойка леко се приведе и допря гръб до барплота, оглеждайки се със замръзнало изражение. Антон бавно и мъчително се надигна на крака, подпря се на стената и изтупа дрехите си. Изкашля се няколко пъти и също започна да се оглежда.
-Втори рунд... - прошепна.
Веднага му бе отговорено - чу се счупване на стъкло и иззад бара се показа счупена бутилка, която се рееше във въздуха без да се вижда ръката, която я държи. Бутилката се доближи на два метра от Биров и замръзна на едно място. Басовият смях се чу отново. Антон поклати тъжно глава.
-Е, хубав живот беше...
Басовият смях се усили и бутилката се стрелна напред. Миг преди да се забие в гърдите на Антон обаче, тя се пръсна на парченца. Спас Калашников стоеше на вратата на бара с пистолет в дясната ръка. С лявата държеше кофа, пълна догоре с някаква течност.
-Мисля, че е време да приключваме. - каза авторитетно Спас.
-Човек, изкара го като на филм... - намеси се Стойка, която бе отворила очи широко. Спас я погледна за секунда, усмихна се леко, после пак стана сериозен и насочи поглед към мястото, където допреди малко бе стояла бутилката. Брат му похъркваше. Изглежда бе заспал в очакване на смъртта. След счупването на бутилката обаче от Духа нямаше и следа.
-Не можеш да ме видиш. - чу са дебел и плътен глас. -Как ще убиеш нещо, което не можеш да видиш?
-По миризмата. - каза Спас. -Ти си Дух от бутилка. Следователно вониш. Стойче, къде е? - извика рязко. Стойка тръгна напред, вдигна глава и силно вдиша през ноздрите си.
-Точно пред теб! - изкрещя тя.
На секундата Спас пусна пистолета, сграбчи кофата и с другата си ръка, и лисна съдържанието й пред себе си. Течността сякаш се сблъска със въздуха, появиха се пара и дим, все едно нещо гореше. Духът от бутилката се опита да изкрещи, но замлъкна само след миг.
Спас и Стойка постояха така за няколко секунди. Зловещият смях не се чу отново и решиха, че всичко вече е наред. Засмяха се един на друг и се прегърнаха в средата на бара.
-Когато ми каза в колата, че ще го надуша изобщо не ти повярвах. Откъде знаеше, че ще успея? - попита Стойка.
-Имам нюх за тези неща. С нюх и мускули всичко се постига.
-А с какво го уби? Каква беше течността в кофата?
-Зелева чорба. - усмихна се Спас и вдигна рамене. -Така пише в книгите.

Братята Калашникови и Стойка излязоха от празния бар. Още бе тъмно навън, а снегът не спираше да вали. Спас подкрепяше брат си, който все още се бореше с ефектите от алкохола.
-Духът ми ги отне, пич пич! - едва на проплака Антон. -Подплаши ги и те избягаха! Разби надеждите ми!
-Знам, пич. Знам. Спокойно. Сега ще ти отворя задния прозорец, за да влиза при теб свеж въздух. - зауспокоява го Спас, докато го слагаше да легне на задната седалка на Волгата. -И не се тревожи. Ти се справи добре. Струваше си да жертваш едно желание.
-А защо ти не жертва свое? - попита Стойка зад него. -Защо ти не беше този, който трябва да се напие?
-Защото не исках надеждата ми да бъде разбита.
-А каква беше тя?
Спас се приближи до нея и за пореден път се усмихна. По принцип не го правеше често, но тази нощ изглежда бе пълна с изключения. Прегърна я.
-Някой друг път, Стойче. Някой друг път.
Стойка не знаеше какво да каже. Спас отвори вратата на Волгата, седна на шофьорското място и запали. Точно преди да тръгне колата, Антон се надигна рязко на задната седалка и извика провлачено на Стойка през леко отворения прозорец:
-Знаех си, че искате да спите заедно!
Стойка се засмя и помаха на отдалечаващата се кола на братя Калашникови. Огледа улицата, загледа се в падащите снежинки и скръсти ръце пред тялото си. Дори в Бургас определено си личеше, че е зима. В един момент очите й се отвориха широко, усмивката й изчезна и тя изкрещя след вече далечните светлини на Волгата.
-Хееееей! Мен кой ще ме върне вкъщи, бе?!?

КРАЙ!
 
Изпълнителен продуцент: С.Б. (който освен всичко друго все още ме изхранва)
Екипът благодари на на строителите на автомагистрала "Тракия" и отново на К.П. за изработката на постера и предоставянето на вдъхновяващия материал.

"Свръхнатурално II: Духът от бутилката" - Част 1 от 2

Стойка се подпря трепереща от студ в единия ъгъл на тъмната стая. Запалката все още светеше в едната й ръка, а с другата извади телефона си и бързо намерени търсения номер.
-Да? - чу се спокоен мъжки глас от другата страна.
-Калашников? Спас Калашников? -тишина преди отговора.
-Да. Кой се обажда?
-Пачо, Стойка е. Помниш ли като ми каза, че на света има ужасни неща и ако някога почувствам нещо нередно без видима причина, трябва веднага да ти се обадя?
-Да. Какво става? Добре ли си?
-Уплашена съм. Гледах мач и пиех бира, когато токът спря. Изведнъж ми стана много, много студено. Не мога да си го обясня, защото климатикът работеше допреди една минута, а имам чувството, че в момента съм навън при снега. И най-странното е, че бирата ми изчезна ей така...
-Стойче, Стойче... успокой се! - опита се да я успокои гласът на Калашников. - Още ли живееш на стария си адрес?
-Да.
-Добре, идваме веднага. Докато пътуваме ще дам телефона на брат си Антон, за да говори той с теб.
-Не, Пачо, почакай...
-Алооооо! - чу се друг глас на телефонната линия.
-Кой е? Къде е Спас? - попита объркана Стойка.
-До мен. Вече говориш с красивия му брат. Антон Калашников на вашите услуги, мадам! Какъв е проблемът?
-Ъм... ами... - завладяващата я паника оплете езика й - Токът спря. Бирата ми изчезна.
-И на мен ми се случва често. Не е болка за умиране, но ако прекалиш боли глава.
Стойка не знаеше какво да каже. Токът изведнъж дойде и лампите светнаха, телевизорът също. Тя замижа за секунда, след което отвори очи и се огледа. Единственото, което успя да направи, е да изпищи в слушалката...

*впрегнете жалките си фантазии и си представете падащи снежинки, които се натрупват по монитора ви, той замръзва, ледът се напуква и се пръска на парчета*

СВРЪХНАТУРАЛНО I I
ДУХЪТ ОТ БУТИЛКАТА

Част 1 от 2

С участието на: С.Терзов, А.Биров
Със специалното участие на: С.Бел.


Антон Калашников затвори хладилника и понесе поредната бутилка към брат си. Спас стоеше над бледото тяло на Стойка, поставено от тях двамата върху дивана във хола й. Проби капачката на бутилката Staropramen и я сложи на мястото на вече празната такава, върху измайсторената от тях система, направена от малък маркуч и закачалка. Пенливата течност тръгна надолу, право към устните на изпадналата в безсъзнание Стойка.
-Система за бира... - навъси се Антон. -Каква загуба, пич. Поне тази твоя позната има доста бутилки в хладилника си.
-Да, тя обича бира. Ето защо нашият приятел я е навестил.
-Сигурен ли си, че това е дело на Духa от бутилката? - попита брат му. -В смисъл... в тази къща има и доста празни бутилки, възможно е тази Стойка просто да се е насмукала като смок, да е излязла навън и да е премръзнала.
-Защо тогава я намерихме вътре?
-В един момент пияният й мозък се е сетил, че да стоиш навън в снега в студена зимна нощ е лоша идея, прибрала се е вътре и е решила да ти се обади. Звучеше ми пияна, сигурно е искала да ти говори мръсотии...
-Беше уплашена. - Спас прокара ръка през дългата си коса (защото да, той бе със дълга до малко над раменете коса) и погали Стойка по челото. -Пич пич, трябва да се справим с този скапан дух. Започва да ми омръзва да се занимавам с него. А, тя се събужда... Стойче, добре ли си? Опитва се да каже нещо. Не те чувам, Стойче, по-силно... - Спас премести тръбичката на системата и допря ухо до устни на Стойка.
-Какво казва пияндето? - попита Антон.
-Не е пиянде! - сопна се Спас докато се изправяше. -И каза, че иска още бира.

Десетина минути по-късно обстановката бе коренно различна. Антон Калашников се бе настанил удобно в един фотьойл с качени върху табуретка крака и зяпаше порно на телевизора. Брат му Спас бе свалил якето и тениската си и показваше бицепса си на седналата до него на дивана Стойка.
-А виж това... - каза той - Като стегна тук и изскачат вени, които нормалният човек не подозира, че има. И тук имам, около гърдите. Пипни, пипни!
-Пачо, не искам да ти пипам мускулите. - каза Стойка. Спас я погледна с безизразно лице, но в очите му се четеше разочарование. Взе тениската си и се зае да я облича.
-Така да бъде. - каза той, когато приключи с това трудоемко за напомпан тип като него занимание. - Разкажи ни тогава какво се случи.
-Ами по телефона ти разказах набързо. Стоях тук и гледах мач. Юнайтед срещу Базел. Знаеш, че Базел ни биха преди известно време и сега се надявах на отмъщение. Водехме с 1:0, помня, че беше 73-тата минута, когато започна нова атака на нашите. Тогава изгасна тока. Бях бясна. Светнах със запалката си, за да ми е поне малко по-светло. Потърсих си бутилката с бира и нея я нямаше, а бях сигурна, че съм я оставила на масичката до себе си. Изведнъж ми стана адски студено и ме обзе едно много тревожно чувство. И реших да ти се обадя.
-Аз все още мисля, че си се напила и просто звънна на пича, защото искаш да спиш с него. - каза от фотьойла Антон без да отмества поглед от сексуалния акт по телевизията. Стойка го погледна с вдигнати вежди, след което отново се обърна към Спас.
-Тогава ти ми даде да говоря с този идиот брат ти. Няколко секунди след това токът дойде и... и...
-Спокойно, Стойче! - Спас я хвана нежно за рамото, поне спрямо неговите възможности за нежност. - Всичко е наред. Защо изпищя по телефона? Какво видя
-Видях телевизора. Мачът бе свършил и бяхме паднали с 2 на 1. Два гола за 17 минути! Шибани Базел! Мразя ги! Мразя ги! - очите на Стойка се напълниха със сълзи и тя започна да удря ядосано с юмрук по дивана.
-Видя ли, пич? - Спас се обърна към брат си. -Надеждите й са били разбити.
Антон го погледна сърдито.
-Добре, беше прав. Духът от бутилката е. Какво ще правим?
-Имаш ли уиски в теб?
-Манерката ми е празна, във Волгата има две бутилки.
-Иди да ги вземеш. - Спас му подхвърли ключовете. - И внимавай как затваряш вратата на съкровището ми!
-Не се тревожи, ще я ритна нежно. - изсмя се Антон, докато излизаше.
-Пич, не се шегувам!
-Какво е Духът от бутилката? - надигна глава Стойка. Вече се бе успокоила.
-Един случай, с който се занимаваме в последно време. - отговори й Спас. -И е доста странен. Наложи ми се да търся и чета събраната информация за подобни същества, а аз мразя да чета. Та Духът от бутилката е особен вид изрод, който се вселява в любимото питие на човек. Така прехвърля част от себе си в него, разбира кое е най-голямото му желание в момента и прави така, че то да не се сбъдне.
-Искаш да кажеш, че това нещо е разбрало, че искам Юнайтед да бият, и затова е променило резултата на мача?
-Хора са умирали заради Дух в бутилка. Това да помогне на един футболен отбор да бие друг е нищо. Просто леко изменя реалността, така че да се случи това, което не желаеш. - отвърна Спас.
-Значи все пак Юнайтед са по-силни! - живна Стойка. -Това ме успокоява. Пък и това чудо не ме уби, което е добре. Няма и други умрели, предполагам, въпреки че бих предпочела това пред загуба за нашите, но как да е.
Спас я погледа мълчаливо и само поклати глава, показвайки неодобрението си за подобен тип мислене. В този момент Антон се появи на вратата с двете бутилки уиски в ръце.
-Двамата господа Ходещи вече са тук и са доста изморени. - заяви той с усмивка. -Къде да се настаним за по питие?

След още десетина минути Антон Калашников стоеше на един стол в центъра на хола, който бе разчистен от всички други мебели. Полюшваше се наляво-надясно, вдигаше бутилката към устните си, отпиваше и пак я сваляше долу.
-Тъм... търъръръъъъъъъъъъъм, търърътътъъъъъ... търъръръъъъъъъм, търърътътътъ... - започна да си припява на висок глас той.
-Какво прави той? - попита Стойка, която стоеше в ъгъла на стаята и наблюдаваше разтревожено случващото се в дома й.
-Пее си. - отвърна Спас, който стоеше до нея. Разликата бе, че вместо да наблюдава брат си, опипваше едната си гърда. -Пичът обича да пее като се напие. - той надигна глава към Стойка - Ти сигурна ли си, че искаш да останеш? Когато е в опасност Духът може да е агресивен.
*ИТ'С ДЪ ФАЙНЪЛ КААААУНТДААААААААУН!*
-Невидимото копеле донесе загуба на любимия ми отбор! Искам да видя как умира! - разпали се Стойка, макар и стресната от крясъка на Антон. -А и ме е страх да оставя теб и пияният ти брат да разбиете къщата ми.
-Умно! - съгласи се Спас и се обърна към брат си. -Пич, как върви?
-УИ'ЪР ЛИИИИВИНГ ТУГЕЕЕЕЕЕЕДЪЪЪЪЪЪР! А? К'во?
-Как върви напиването?
-Пушка съм. - ухили се Антон. -Я пак ми обясни защо трябваше аз да се напия?
-Защото Духът от бутилката най-вероятно е все още някъде наблизо. Надяваме да се всели в теб и да разбие някоя твоя голяма надежда. Като се появи ще го хвана със специалните ни оръжия. Сега разбра ли?
-Не разбрах почти думичка. - кимна Антон - Но тази вечер харесвам прическата ти.
-Продължавай да пиеш, пич, продължавай! - Спас помаха с ръце на брат си, който вдигна палец в знак на съгласие и пак надигна бутилката. Веднага започна нова песен.
*УЕЙК МИ АП! Уейк мииии ап инсааааайт! АЙ КЕН'Т УЕЙК АААП!*
-И все пак... защо точно той? - попита Стойка - Защо ти не пиеш?
-Аз съм силният и трябва да съм концентриран. Пък и не искам най-голямото ми желание в момента да бъде провалено от Духа.
-Но на брат ти може?
Спас само се усмихна. Изведнъж Антон рязко се изправи с пламък в очи, привличайки погледите на брат си и Стойка към себе си.
-Пич пич, добре ли си? - попита Спас.
-Ооооо, да! - изръмжа Антон, вторачил се в нищото. -Отиваме в Бургас!
-Моля?!? - попитаха Спас и Стойка едновременно, но Антон вече бе прегърнал втората бутилка и излизаше навън. Първото шише се търкаляше празно на пода. Спас и Стойка се погледнаха. Изглежда ги чакаше пътуване.
*БРИИИИИНГ МИИИИИИ ТУУУУУ ЛАААААЙФ!*

Край на първа част
ТУ БИ ЗАВЪРШЕНО: УТРЕ!


Изпълнителен продуцент: С.Б. (той все още плаща интернета, и все още пиша на компютъра, който също е платен от него)
Екипът благодари на Johnnie Walker за вдъхновението, което ни застига чак на следващия ден, и на К.П. за изработката на постера и предоставянето на един още по-вдъхновяващ материал. Но за него утре.

Препоръчани песни - Част 67

Не мога да ви оставя без нещо свежо за слушане за Бъдни вечер. Нещо, с което да направите престоя на семейната трапеза още по-приятен. Написах "приятен". Не съм убеден, но да го оставим така. Траковете тук са дяволски различни (написах "дяволски" в пост преди Коледа, ц, ц, ц) и по-забавното е, че има шанс да задоволя точно ничии вкус. Хо-хо-хо! Пиша глупости. Стегни се.

Започваме с песен от новия албум на Nightwish, която е на фински. Точно така, фински. Това е език. Да. Не разбирам и думичка от него, както предполагам и вие, но преводите на текста, които може да откриете в Google, показват приятна комбинация от красиви думи. Това, в съчетение с красивата музика, води до нещо... какво? *прависечеговоринабебетакоетонеедалечотистината* Красивоооо! И единственото по-сериозно нещо за слушане в този пост, между другото. След Nightwish минаваме на един уникален хит, идващ от Швеция (мисля). Спомняте ли си как преди няколко години Саманта Фокс изкара ремикс на хита си от 80-те "Touch me"? Би трябвало да помните. Е, ремиксът беше с участието на (следва много ирония) изпепеляващия с пеенето си идол на млади и стари Гюнтер. Препоръчвам ви една негова самостоятелна песен, която ако не друго, то мен винаги успява да ме разсмее. А и клипът е... страховит. Завършваме с две dubstep нещица, в създаването на които е замесен нелепо подстриганият елф Skrillex. Младите (които най-лесно се поддават на ново звучене) и феновете на трансформъровските секс звуци да пускат и да се радват. Признавам: докато слушам Zoology си представям Mortal Kombat style боеве във ферма за домашни животни. Някак си... връзва се.


Конкретно Cinema я препоръчвам заради едно клипче на WWE. Точно така - те изглежда усетиха накъде духа вятъра в музикалния свят в момента и се престрашиха да използват (много на място при това) dubstep в свой клип. Връзва се перфектно с тематиката на клипа - реклама на новата изцяло кеч ориентирана телевизия WWE Network, която стартира през 2012. Рекламата може да изгледате тук

btw гледам, че повечето клипове на "Taikatalvi" са изтрити заради авторски права, така че ако линкът е спрял да работи в момента, в който видите поста, потърсете песента сами. Струва си. Две минути умерено епичен кеф.

Хайде, приятно слушане и весело прекарване на коледните празници!

Коментари върху WWE TLC 2011

Вчера си приготвих софрата (мезе и уиски = по-голямо удоволствие от гледането на каквото и да е) и изгледах WWE TLC 2011, макар и с маааалко скипване тук и там. Нямаше как, все още съм в не особено заинтересована фаза и не издържам да гледам всичко, особено когато става дума за не особено важни и понякога глупави неща. Ако мога да обобщя, ще кажа, че съм доста доволен от видяното - получи се солидно PPV, имаше интересни събития, изненада... Но все пак пиша поста, за да дам по-обширно мнение, не за да обобщавам. Внимание: СПОЙЛЕРИ!

 Ако тази, казваща толкова много картинка, е спойлнала на някой... съжалявам. PPV-та се гледат преди да се ровиш в интернет :/

CM Punk запази в един много добър TLC мач и няма как да не съм доволен. Цялата идея с белезниците и заключването му за въжетата бе много добра и определено добави много драма в самия край на мача. Той, Дел Рио и Миз се справиха повече от прилично при условие, че май и на тримата им бе първи TLC мач. Единствената ми забележка е, че имайки предвид колко интересен беше, мачът можеше да е поне с няколко минути по-дълъг.

Не мога да кажа същото за HHH-Неш. Да, беше... гледаемо, но се проточи повече отколкото ми се искаше. Допадна ми, че Хънтър се концентрира в коленете на Неш, така оправдаха факта, че Diesel вече е без дизел и едва се движи. Радвам се също, че това е краят на историята - Неш уж писал в Twitter, че е "сложил край" с някого, когото обича, демек ННН. Ако бяха проточили нещата да Mania и този мач (или негова вариация) бе там, нямаше да съм никак доволен.

Като споменах Twitter, постоянното му споменаване в WWE изобщо не ми пречи. Даже мисля, че е страхотна идея. WWE яко протягат ръце към социалните мрежи и това е нещо напълно естествено и лично според мен е един добър бизнес ход. Връзката с публиката се засилва - вижте само какво става с Zack Ryder. Човекът едва ли не сам си изгради невероятна фен-база. Реакцията по време на мача му със Зиглър беше страхотна, самият мач също. Дори на мен ми стана яко да видя Райдър с титла, а сцената с ревящия му баща и подскачащия Big O беше готин момент за всеки фен на YouTube шоуто.WWE не издъниха това, браво!

Хареса ми и как се изгради малка история около мача за интерконтиненталната титла с двете атаки на Коуди Роудс над Букър Ти. Самият мач беше ОК, но може би Коуди може да вземе още нещо от враждата преди да премине към следващ претендент. Около WHW титлата нещата се развиха доста... интересно. Не очаквах точно това да се случи, т.е. мислех си, че ако Big Show спечели титлата, Браян няма да кешира и обратното. Ето обаче, че WWE отново направиха едно изключително кратко царуване със световна титла. Дали е грешка? Не. Big Show не ми е интересен като шампион, а и с това развитие на нещата Хенри излиза много силен от борбата за титлата, а Браян-Шоу вече имат солидна основа за мач на Royal Rumble.

Другото беше по-скоро ей така, като визирам най-вече трите "допълнителни" мача - Шеймъс/Суагър, Финикс/Кели и този за титлата по двойки. Ако ще ги има на PPV, поне да получат маааалко повече внимание преди това. Колкото до Ортън-Барет - беше ОК, но няма да го запомня. Дотам.

Биват нещата, биват. Даже в края на седмицата, ей така, ваканционно, мисля да изгледам и новия RAW. Интересно ми е какво ще стане между новите Остин/Винс, а именно Пънк/чичо Лари, както и какви ще ги върши Кейн. Ох, Кейн... ако не беше завръщането му миналата седмица щях да съм доста по-безразличен към WWE в момента. Отново ви споделям клипчето, няма как. Маската на оксиженист, новата маска, психарската усмивка... върнаха ме години назад. Хохохо!

Нов трейлър на "The Dark Knight Rises" се появи онлайн

В интернет се появи трейлърът на "The Dark Knight Rises", макар и сниман с камера. Естествено, Warner Bros. веднага сформираха хайка за свалянето на видеото и в YouTube не можеше да се намери. Първо вградих видеото от един сайт, махнаха го, после от друг, а накрая и от YouTube, тъй като WB май се принудиха да го пуснат с високо качество и официално:


Основното за тези, които няма (не могат) да го видят:

-Клипът започва със сцена от стадион преди футболен мач. Бейн е показан на няколко пъти да обикаля с маниакалното си палто (или каквото там се води). Впоследствие целият терен пропада в следствие на имплозия, заедно с играчите върху него. Епично!
-Виждаме кадри на хаос по улиците, както и на затворници, излизащи през една метална врата, което ме кара да предполагам, че наистина ще видим някакъв тип освобождаване на пациентите на Arkham Asylum, макар вече да видяхме един такъв в Batman Begins. The Joker би трябвало да е там в момента, btw, поне според Нолановата линия на развитие на историята.
- Брус Уейн и Селина Кайл (Catwoman) танцуват на някакъв прием, което веднага ме сети за много подобната сцена от Batman Returns. Селина предупреждава Уейн за "наближаваща буря".
- Разни други кадри, показващи ни Алфред, брадат Брус, Joseph Gordon-Lewitt, маскировъчния "батмобил" (или както там се казваше новата танкоподобна машинка) на Бейн и летящия такъв на Батман. Awesome shit.

Бейн май наистина ще е интелигентен терорист, което много ме радва. Интересно ми е обаче какво ще е обяснението за маската му, дали ще присъства Venom химикалът и дали ще работи на същия принцип като в комиксите (напомпвайки мускулите на Бейн и правещ го звяр).

Спекулации ще има много до юли 2012. В момента по кината в Щатите преди прожекциите на Mission Impossible: Ghost Protocol се върти и 6-минутния пролог на филма, който предполагам, че е подобен на този на The Dark Knight като структура (преди премиерата на TDK част от рекламната му кампания бе пускането на сцената с обира на банката онлайн). Мисля да ида да гледам MI:GP тази седмица и да видя дали го има и у нас, но силно ме съмнява. Ако нещо - все пак ще информирам.

Мамка му, за това съм с пъти по-надъхан отколкото за The Avengers, а уж съм Marvel фенче. Сори, Marvel, Батман си е Батман...

PS: Този пост колко видя за два часа... Ц, ц, ц. Този бурен интернет.

Какво чета... (19.12.11)

В последно време ударно се завърнах и към четенето, макар и не толкова силно, колкото през лятото. Последният път, когато писах за книги, беше за първата книга от фентъзи трилогията на Джо Абъркромби "Първият закон", носеща името "Гласът на острието". Е, преди няколко месеца прочетох и втората книга, която ми хареса дори повече. Заглавието й е "Преди да увиснат на въжето" и предлага нова обстановка (даже... три?), нови герои, нови истории и развитие на предните. Не мога да ви кажа много по историята, която е директно продължение на тази от първата книга, а и е прекалено сложна за разказване в няколко реда. Ще посоча само две неща: в тази книга имаше два сексуални момента, които ме накараха да ококоря очи. В единия Абъркромби чрез няколко реда стенания и реплики на прекалена искреност разказва за един доста забавен акт, а в другия виждаме как един влюбен мъж, отивайки да посети дамата на своето сърце, я вижда да прави секс с друг. И дори ги гледа за малко, докато от сърцето му се късат парче по парче. Ах, любов, любов... Ама наистина "...".

"Първият закон" е наистина страхотна поредица и отново я препоръчвам на всички, които се нуждаят от нещо приятно за четене. Имайте предвид обаче, че е трилогия, историята е цяла и ако ще я започвате по-добре да прочетете всичко (и да дадете 60 лв. за книгите). Няма смисъл да прочитате само първата книга. Аз преди няколко седмици си купих и последната, трета книга ("Последният довод на кралете"). Забавното обаче е, че въпреки, че отглагах закупуването й с месеци, сега, когато я имам, отлагам започването й. Предполагам, че ако имам време ще й се насладя през коледната ваканция.

С какви неща обаче са заети очите ми в последно време? Ами... с университетски. Наближава сесия, а и да не наближаваше, имайки предвид специалността ми, основното, което трябва да върша, е да чета. В една библиотека за стари книги в Пловдив открих "Вторият етаж" на Костадин Чакъров, някогашен деец в БКП, който разказва от своята гледна точка случващото се в партията до самите промени през '89-та и '90-та години. Макар и ставаща за четене, книгата не е за масовия читател, особено за по-младите. Интерес обаче може да имате (макар силно да ме съмнява) към "Изграждането на Европа" от Франсоа Рот, в която е описана историята на създаването на Европейския съюз, както е описана и структурата му. Макар и да става дума за суха материя, описанието на Рот е добро и увлекателно и става за запознаване и на обикновения читател с чудото (защото наистина си е чудо), наречено ЕС. А за хора като мен е перфектен справочник.

Сега пък, по собствено желание, съм се захванал с "Изборите и кампаниите: същност, стратегии и концепции" на Георги Л.Манолов. Мисля, че заглавието ви говори достатъчно. Следващият път, да се надяваме, че ще успея да ви препоръчам повечко художествени заглавия, но най-вероятно ще е след сесията. Дотогава: четете. Мъже, жените ще ви харесват повече. Жени, от четене се отслабва. True story.

WWE TLC 2011... все пак ще погледам малко преди края на годината.

Вече на няколко пъти споменавам за диетата си що се отнася до гледането на кеч, но, човече, тази неделя WWE TLC 2011 изглежда повече от апетитно и ще го изгледам от-до, ако трябва дори насила. Макар изобщо да не гледам шоутата в момента и да следя само резултатите (поради което си спестявам коментари по билда), кардът на PPV-то изглежда много добре. Определено страхотен начин за приключване на годината. Но всъщност какво толкова можем да открием вътре?

Може би най-апетитното е първият в историята троен TLC мач за WWE титлата между CM Punk, Alberto Del Rio и The Miz. Добър вариант за край на враждата между Пънк/Дел Рио и вмъкването на отново набралия инерция Миз в борбата за златото. Колко по-свежо изглежда ситуацията около WWE титлата, когато в мачовете за нея не гледаме най-вече Сина, Ортън или Хънтър! Доволен съм. Тримата са способни да направят един страхотен мач. CM PUNK! CM PUNK! CM PUNK! За правилна атмосфера при гледането на мача ще трябва да се запася с Pepsi... хохохо.

Що се отнася до другите gimmick мачове, свързани с името на PPV-то, нещата също са повече от биващи. Big Show-Mark Henry N3 ще е мач със столове, което по принцип не е кой знае колко интересно, но е най-добрият вариант за тях двамата, а и имайки предвид случилото се във враждата има адски много логика. Мачът с маси между Ортън и Wade Barrett не е чак толкова логичен избор (мисля), но пък също става за край на feud. Победа за Барет ще му дойде добре. Дали победата ще иде при него обаче (особено след като му дадоха да тушира Ортън на SS) е съвсем друг въпрос. И за финал нещото, което ми е най-странно в карда: мач със стълби, с висящ над ринга чук - Triple H vs. Kevin Nash. Че отлагаха този мач адски дълго е ясно, дано е било за добро и Неш да е във форма да изнесе ако не добър истински мач (което е ясно, че няма да стане), то поне добър мач-сегмент. Моето мнение не е особено точно поради понижения ми интерес (и следене), но мисля, че доста от инерцията покрай историята между двамата се позагуби. Интересно ми е дали WWE ще сложат край тук или ще продължат с някой нов обрат (HBK?).

Друга силна черта на TLC са двата мача за мидкард титли. Букър Ти се връща на ринга в мач срещу Коуди Роудс, което си е свежо, стига победата да иде при Роудс, разбира се. С подобна вражда Букър може да помогне на Коуди да дръпне много и рейнът му с титлата наистина да стане качествен. А мачът за US титлата на Ryder-Ziggler е просто задължителен. Вражда, започнала в онлайн шоуто на Райдър, прехвърлила се в RAW, завладяла Twitter... едва ли не пример за бъдещето на wrestling-a. Дано публиката отново е качествена (като на SS). Представям си реакциите при евентуална победа на Райдър...

И за финал: ето този клип ме надъха още повече за PPV-то. Кейн се върна, бейби! При това по начина, по който го чакаме от поне 5-6 години! Сина остана без мач на ППВ за пръв път от години, така че няма да се учудя ако по някакъв начин го изправят срещу Кейн. ТРЯБВА! 

На всички фенчета - приятно гледане! 2011-та изглежда ще свърши добре за WWE (беше си най-силната година от поне няколко, поне за мен). В понеделник: Pepsi, уиски и мезе и пред компютъра (dance)

"Капки кръв" (разказ?)

Под душа съм. Изтощеното ми тяло едва ме слуша. Посягам към шампоана. Изстисквам малко, оставям шишенцето и разтърквам бежавата субстанция в косата си. Оставям я така за няколко минути, изплаквам и посягам към душ-гела. В този момент виждам как една червена капка полита надолу от лицето ми и се разбива в насъбралата се около краката ми вода. Докосвам носа си с ръка, поглеждам - кръв. Изненада. Слаби капиляри или един вече предаващ се мозък? А може би и двете? Не знам и не ми пука. Оставям кръвта да си тече и отново посягам към душ-гела. Втора капка полита надолу към водата. После още една и още една. От време на време забърсвам носа си с мокрите си ръце и ги изплаквам под течащата от душа вода. Кървящ нос - символ на битка, дори на загуба. А с кого съм се бил? С никой. Какво съм загубил? Абсолютно нищо. Следователно глупавите метафори са излишни и проблемът са слабите капиляри.

Кап, кап, кап. Капка кръв след капка кръв си падат спокойно надолу, докато покривам тялото си с душ-гел. Докато гледам надолу няколко капки се озовават върху мен и се смесват с пяната от душ-гела. И какво от това? Водата бързо отмива всичко. А и капките вече ги няма. Пак докосвам носа си, вече се е превърнало в навик. Няма кръв. Но отново изненада: усещам я в гърлото си. Специфичният й, сух вкус. Изплювам се във водата. Червено. Прекрасно, просто прекрасно.

Вече съм вън от банята. Влизам в стаята си и поглеждам огледалото. Разрошвам косата си. Все така чаровен, все така роб на собственото си его. Оказва се, че по носа ми все още има следи от кръвта. Взимам носна кърпичка и най-спокойно ги махам. Ей така, с няколко прости движения следите от въображаемата битка изчезват. Време е да оставим огледалото да поспи.

Халатът ми сякаш тежи тон. Свалям го и го захвърлям настрани. Просвам се в големия си фотьойл. О, блажено чувство на лекота. Отварям очи и ги оставям да си харесат една точка, в която да се залепят. Примлясвам лениво. Хубаво е най-тежката дилема в живота ти да е какво да ядеш. Текущ проблем, настоящ. Смислен. Другото са глупости.

Усмихвам се и облягам глава на фотьойла. И все пак, въпреки всичко, там, в гърлото ми, все още усещам вкуса на собствената ми кръв...

За acoustic live шоуто на Димо и Виктор от P.I.F. в Пазарджик

"Събираш целия ми свят в себе си."

Когато снощи чух това изречение нямаше как да не поддам. Нямах дори идея, че е от песен на P.I.F. и когато го чух... бам! Божиите очи се напълниха, седнах на стола и зациклих до края на цялата песен, която сега вече знам, че се казва "Цялото небе". Ще се пазя от нея.

Да, напълно очаквано (както го бях и предвидил) поне една от песните на Димо и Виктор от P.I.F. успя да разчувства вече тъй твърдото ми сърце. Двамата направиха страхотно шоу в "Бар без име" в Пазарджик и съм адски доволен, че отидохме. Макар и да не съм запознат с кой знае каква част от творчеството им, слушах всички песни с кеф. Фактът, че изпълненията бяха акустични, ми допадна още повече, защото целият акцент падна върху гласът на Димо и китарата на Виктор. Двамата споделиха, че импровизират на много места и решават на момента как да изсвирят дадена песен (на два-три пъти започваха отначало), но, hell, това си беше наистина добра импровизация.

Макар и малко по-плахо в началото, хората в бара постепенно се отпуснаха (отпуснахме) и от втората част нататък пеехме с пълен глас кой каквото може. И хоп - сега отново съм без глас! Загубих го още на седми декември в предпразничните изпълнения на жички, вчера тъкмо бях започнал да си го връщам и сега пак си замина. Какво да ви кажа... яко е. Който е ходил знае. Усещането да пееш песни, които знаеш и харесваш, докато създателите им ги изпълняват на живо на няколко метра от теб, е просто страхотно. А как виках... ооо, как виках...

Очаквах най-вече смазваща романтична атмосфера (все пак акустика + песни на P.I.F.), но имаше много весели и забавни моменти, като например избухването на "Колело" и изпълнението на "Излел е Дельо хайдутин". Което ме подсеща да отбележа, че най-силно усетих (и изпях/крещях) "Невидимо дете". Да чуя "Оставам тук" също бе много приятно удоволствие и най-важното: не се разревах на нея, както очаквах *successkid* "Песен" и "Приказка" също бяха силни попадения. Всъщност.. безсмислено е да изреждам всички песни. Кефих се на почти всичко и забавлението беше на ниво. Който е изпуснал може само да съжалява.

Май съм прекалено ентусиазиран, не знам. Но ми беше яко. На 17-ти януари, навръх именния ми ден, пак отивам да ги слушам/гледам, този път обаче в цял състав и в Пловдив. А дано в китния Пазарджик и занапред има подобни качествени събития.

PS: Умишлено няма да ви кажа какви вариации на текстовете бяха измислени от нас четиримата по време на шоуто, но ако някоя вечер ме срещнете някъде и съм почерпен ме подсетете да ви изпея нещичко.
PS 2: Димо свиреше на една уникална джаджа, наречена "теремин". Това чудо е страхотно, особено за live-ове. Мислим да си вземем по едно.
PS 3: Няма как да не отбележа "Сладката страна на нещата", която май е най-новата им песен. Ето ви линк, разпространявайте сред приятели.

И за финал една простичка истина:

"Блажено е това сърце
усетило безвремие..."

"За нещата за гледане 2" с Бирето и Барак Обама: Supernatural, 30 Rock, Домашен арест и други

Все още науката не е измислила как да върне тандема Васа Г./Хохо в областта на телевизионната критика (и живота... ууу, грозен черен хумор), така че се налага аз и смелият, черен, наскоро надебелял котарак Барак Обама отново да влезем в ролята на ТВ критици. При това ТВ критици, които не ги бива за тази работа.

Ще се старая да не спойлвам. ОК?


Започваме с Supernatural и най-лубрикиращите своите фенки братя Сам и Дийн Уинчестър. След като шестият сезон беше горе-долу, стигнахме и до седми такъв, който доста набързо заряза основната сюжетна линия на предния и започна съвсем нова. В случая няма лошо, тъй като лично на мен новият сезон ми харесва доста. Върна се към корените някак. Основното:

- Голяма част от епизодите са от доскоро неприятния ми filler тип и си имат собствена, отделна история (изрод за убиване).
- Дийн вече няма толкова причини да се държи като мрънкаща кучка и отново е забавен. Сам е малко на кантар - от една страна е интересен с факта, че в главата му цари адски хаос, но от друга не обръщат много внимание на това и той се държи прекалено нормално. Очакваме развитие по този въпрос.
- Новите злодеи в сезона стават. Дик Роман започва да се утвърждава като един от най-запомнящите се лошковци от всички сезони, но има време. И все пак: "Дик" е мега силно име.
- И за финал: краят на midseason finale-то (епизод 10) беше доста тежък. Бях на косъм да се трогна. "Да" или "не" ще видим през 2012-та. "Да" ще да е. До-виж-да-не!

Оставяме свръхнатуралното настрана за една кратка спортна бележка: ROGER FEDERER!!! Sorry 'bout your damn luck, Tsonga! През 2012-та трябва да гледам повече тенис. Имам чувството, че ще си струва, особено ако Федерер продължава така. Край на бележката.

По bTV започна "Домашен арест". Като изключим, че сериалът в много отношения е копие на "Двама мъже и половина" (сходства има даже в героите, а къщата е 1 към 1, което е... странно и леко жалко), в общи линии става за гледане. Голям плюс лично за мен беше появата на Борислав Захариев, aka Боби Турбото. Изглежда ролята му на съседа на Коцето ще е постоянна, което е добре. Та... става за гледане. Толкова.

Преди около месец започнах да гледам 30 Rock (по някоя от бг телевизиите са го давали под името "Рокфелер Плаза", мисля) по препоръка на една позната. Много добро решение. Има си солидни причини през последните години този сериал да е постоянно сред номинираните и печелещите "Emmy" за комедийно шоу. Разказва се за едно шоу в NBC и това как главната сценаристка се опитва да се справи с изискванията на новия шеф и новата побъркана звезда на шоуто. Алек Болдуин прави нечовешка роля в ролята на шефа, просто нечовешка. Нали знаете как в комедийните сериали има някой, който да изпъква пред останалите и да е основна причина да гледате сериала? Шелдън в The Big Bang Theory, Чарли в Two and a half men, Барни в How I met your mother и т.н.? Интересното при 30 Rock е, че лично за мен се събират трима коренно различни герои, които да ме карат да го гледам: Джак (Болдуин), Кенет (наивният и сбъркан по своему асистент в телевизията) и Трейси (звездата на шоуто, сбъркан по много начини). 30 Rock определено си струва да се види. DO IT!

Постът отново взе да става скучновато голям... Скипваме набързо останалото инфо: почнах и "American Dad", но го гледам от дъжд на вятър. Бива. По-забавен ми е от другото отроче на McFarlane - "Family Guy". Приключих сезона на "South Park", който беше доволно смешен през втората си половина. Ще има още поне пет сезона, което означава още много загубени минути от живота ми, прекарани в гледането му. Мммм, изгониха Ангел и Моисей от X-Factor. Жалко. Те като че ли се оказаха най-свежото в шоуто, поне според мен, а вариантът им на "Черно море" от концерта във вторник беше страхотен. Ако не забелязвате съм дал линк. Чуйте ги.

И така. Евентуално, когато ми остане време за гледане на разни неща, мисля да почна "Под прикритие" (много хвалби му се събраха) и "The Walking Dead". А и сезонът на "Dexter" скоро трябва да свърши.

Хм... "критиката" ми всъщност е изброяване на това, което гледам без да кажа нещо важно. Ахахахаха! Изобщо не е лесно. Хайде, със здраве и от мен, и от Барак. И нали помните:

Зимата иде.
...чак през април 2012. 

Препоръчани песни - Част 66

Музикално ми е. То и личи - за четвърта поредна седмица в блога има пост, свързан с музика. Този обаче ще е по-разнообразен. Започвам с новина: оказа се, че на 10 декември Димо и Виктор от P.I.F. ще имат акустично изпълнение в едно от най-приятните ми местенца в Пазарджик - "Бар без име". Новината доста ме зарадва и вече навих двама-трима души да отидем. Както някои от вас знаят от поста миналата седмица, в който ви хвалих новата им песен "Оставам тук", бях надъхан да ида да ги слушам на живо в Пловдив на 17 януари. Не съм се отказал, но участието им по-наблизо е добре дошло и не е за изпускане. Доволен съм, даааа.

Като оставим тази новина настрана е хубаво да се сетя, че постът се казва "Препоръчани песни". Отново ще ви препоръчам три заглавия. Първото е един доста добър кавър на култовото парче на Нанси Синатра "Bang Bang". Пее го някакво момиче с шантаво име... може би полякиня? Не знам и не ми пука, получава й се. Оттам скачаме отново на Panic! At The Disco. Не ме линчувайте. След като през изминалата седмица скъсах "Mercenary" от въртене, реших да дам нов шанс на някоя друга тяхна песен. Долу ще видите победителката. А сакото на вокалиста им... ох, това сако. Искам го. Иссссссскам. За финал: песен, препоръчана от Гацева преди няколко седмици, но за която пак тя ме сети вчера. Интересен клип, интересен текст. Example не си губят времето.


Приятно слушане, отново. Сега след като отметнах важното за поста, още малко рандъм размисли на музикална тематика: отново започнах да слушам музика заради самата музика, заради ритъма, усещането. Не се опитвам да си обясня живота си чрез песни, защото... let's face it... глупаво е. Социалните мрежи наложиха една много лоша тенденция песни да се слушат и споделят с познати не толкова заради самите песни, колкото за да се каже/намекне нещо. Тази тенденция ме дразни, тъй като хората умишлено не искат да бъдат по-прями и откровени, а вместо това се крият за чужди (макар и по-красиви) думи. Глупци. Търсете смисъл, вниквайте в текстовете, но не песните описват/оправят живота ви, а вие самите. И не, с чалга методът не работи...

А, да... новият албум на KoRn се е появил в zamunda. Този, който е колаборация с разни известни dubstep "творци". Май става за слушане и определено е крачка в някаква по-положителна посока след последния им, "суров" албум. И въпреки всичко май само "Get up", която вече даже е стара, и интрото на "Narcissistic Cannibal" ме грабват. И все пак по-добре цял албум KoRn + dubstep, отколкото цял албум Metallica + Lou Reed. Днес чух една песен от втората комбинация и вече съжалявам феновете на Metallica.

Това е. Този необичайно дълъг и разнообразен за категорията "Музика" пост приключи. Чака ме сериозна борба срещу чалгата на седми и осми декември, но ако все пак открия някое струващо си нормално парче от хубав стил, другият уикенд пак може да препоръчвам. И помнете:

There's nothing wrong with just a taste of what you paid for...

Препоръчани песни - Част 65

"Оставам тук, бъди до мен
и двама сме в този плен
мълчание, а после смях
това не може да е грях..."

Опитите ми в сферата на писането вчера и днес са доста неуспешни. Горният цитат, част от текста на първата препоръчана песен, ме вдъхновиха преди малко, но не в посоката, която ми е нужна в момента. И все пак успяха, което е едно от чудесата на музиката. А какво е препоръчаното тази седмица:

P.I.F. - Оставам тук
Daughtry - Drown in you
Panic at the disco! - Mercenary

Чух парчетата преди по-малко от час и не съм спрял да ги въртя. Нямаше как да не ги препоръчам. Първото ми стана известно благодарение на Радо от BWC, така че благодарете на него. P.I.F. отново ме изненадаха приятно. След "Messiah" те отново показват, че могат да правят музика на световно ниво. Песента просто може да бъде почувствана. Браво на пичовете, дори ме надъхаха да ида да ги слушам на живо. Според сайта им на 17 януари (чак сега се замислих, че тогава е именния ми ден) ще са в "Петното" в Пловдив, така че ако има желаещи да ходим - свиркайте!

Колкото до другите две песни: от саундтрака на "Batman: Arkham City" са. Чаках го с интерес, но причините за това ме разочароваха: парчетата на Blaqk Audio и Serj Tankian вътре не са нищо особено. За сметка на това Daughtry очароват с доста приличен текст, а Panic с весела мелодия. Не съм някакъв голям фен на нито една от двете банди, но точно тези две песни са силни попадения. Приятно слушане!

PS: "Harder to breathe" на Maroon 5 има адски силен текст, но да я препоръчам ме спря само фактът, че иначе уникалният глас на Adam Levine не ми допада особено. Текстът обаче си е бруталия. True story.

"За нещата за гледане" с Бирето и Барак Обама: Тенис, X-Factor и "Шменти капели"

Няма вече Васа Ганчева, няма вече Хохо (Alf ate him) и сега е нужно от време на време някой друг да се нагърбва със задачата да разказва приказки за телевизията, киното и т.н. Днес сам си давам тази чест. Искаше ми се да имам представител на семейство котки за съавтор, но неуспешен остана опита ми да открия нашия котарак, носещ много по-респектиращото име Барак Обама (защото е черен. Котаракът, не Обама). Сигурно се е отдал на котешки разврат някъде в околностите. От уважение вписвам името в заглавието на поста и да се надяваме, че следващия път (който може и да е утре) той ще е на линия. И така, макар и сам, впускам се в дебрите на "нещата за гледане" - не само по телевизията, но и по кината, а и пред мониторите, благодарение на готините торент тракери...

* * *


Започваме с нещото, което е в развитие и днес: Barclays ATP World Tour Finals или казано на по-човешки език - тенис турнира в Лондон. Имайки предвид големите имена, които бяха замесени, това си беше доста изкушаващо за следене, но нямах тази възможност в Пловдив. Широка усмивка и злорадо удоволствие изпитах през седмицата, когато разбрах за победата над Федерер над Надал. Фен съм на първия откакто за пръв път гледах тенис, мразя втория горе-долу от същото време. Фактът, че Надал не успя да достигне до полуфиналите е още по-радващ. Нещата можеха да се развият и по-добре и двата полуфинала да са по-звездни, но поради ред причини нито Джокович, нито Надал (за него сме доволни), нито дори Мъри, който май отпадна заради контузия, не успяха да стигнат до заветната четворка. А мачовете между полуфиналистите са днес:

Roger Federer vs. David Ferrer
Tomas Berdych vs. Jo-Wilfried Tsonga

Ясно е, че се надявам за победа на Федерер. За другият финалист не ми дреме (Федерер трябва да вземе този турнир и да се надяваме, че ще го направи), но като чуя името на Цонга ми изскачат лоши спомени отпреди няколко години, така че май по-добре да не е той...

Двата мача може да гледате по Film +. Знам, че абонатите на Bulsatcom я имат (имаме), но не знам дали е екслузивна само за този доставчик.

***

За втори път направих грешката да гледам "Фермер търси жена", макар и с едно око. Но нямам намерение да говоря за тези си перипетии, а за друго риалити на Нова - X-Factor, който споменах и миналата седмица. Изгониха Стела. Трябваше да изгонят Стела. Впечатли с мега много чар още на кастингите (беше една от малкото, чието изпълнение там успях да гледам), започна добре, после... не знам. Има много готин глас за определен тип песни, но само за тях, а те я карат да пее най-разнообразни неща. Както правят всички музикални шоута от този тип, без да разбирам защо (като можеш да пееш перфектно в даден стил - пей само в него).

Та тази седмица, както може би знаете, на елиминициите се стигна до Ангел/Моисей vs. Стела. Бруталното освикркване за младата дама (в момента се правя на възрастен критик) беше... ами... брутално. Честно казано и аз бях спрял да я харесвам в последно време. Ревеше при всички оценки на журито, нямаше страст в изпълненията й... но какво разбирам аз от пеене? И все пак, въпреки че Моисей няма някакъв страхотен глас (макар в последно време май да пее доста по-добре), той и Ангел заслужаваха с пъти повече да останат. А и песента им на елиминациите, въпреки тежкия религиозен елемент, беше страхотна. Пуснах ли смс за тях? Не. Защо? Част от дългата история за ползите и негативите от смс гласуването в ТВ шоута, която ще развия друг път. Чао, Стела! Беше ми приятно до един момент.

***

И за финал (в този пост трябваше да се говори за няколко сериала, но стана прекалено дълъг) един малък киносъвет: ако все още има къде да го откриете, отидете да гледате "Операция: Шменти Капели" на Влади Въргала. Забравете кецове, острови и др. подобни неща, които не намерих сили да си причиня (псевдофилософстването в българското кино ме кара да пропускам дори може би добри заглавия). Отидете на "Шменти капели" и се позабавлявайте. Абстрахирам се от размислите върху българския преход и наблягам върху основното: смях се, при това доста. Филмът лично за мен е с пъти по-смешен от прехваления "Мисия: Лондон". Да, отново се набляга на темата "колко лоши сме българите", но погледнато от една наистина забавна гледна точка. Изглежда в нашенските филми само тази тема е способна да ни разсмее (че и разплаче едновременно).

Това е. Котаракът не се вясна по време на написването на този пост и ще бъде лишен от храна. Кого залъгвам: не го храня аз. Следващият път ще говорим за сериали. Може би още утре. Лек ден!

Ваш ТВ/кинокритик:
Mr. "Nobody cares about critics' opinions"

Видео: Скалата и Джон Сина vs. Awesome Truth + кратки бележки по Survivor Series 2011

ВНИМАНИЕ: Не мисля, че е нужно да го казвам, но в този пост се съдържат спойлери. Който мисли да гледа PPV-то без да знае резултатите, просто да не чете.

Започвам с най-важното, а именно видео от самия мач. Разделих го на две части и го качих в vbox за всички стари и настоящи фенове, които искат да видят дали Скалата все още е така... "развлекателен" на ринга. Enjoy:

Скалата и Джон Сина vs. The Miz/R-Truth
Част 1:
Част 2:

Така... това бе най-важното. Сега останалото: Survivor Series 2011 мина и, както и очаквах, успях да изгледам само главния мач, но пък си набелязах още няколко за гледане за в бъдеще, когато интересът ще е по-голям (Пънк/Дел Рио, 5-на-5 и Морисън-Зиглър). Но наистина събитието на вечерта си беше МЕ-та и завръщането на Скалата на ринга. Освен обичайните надъхващи клипове, за атмосферата допринесоха и два смазващи сегмента - поредното силно промо на Скалата (няма такъв човек на микрофона... няма) и последвалото промо на Awesome Truth, в което разказът на R-Truth за гълъбите ме съсипа. Много смях.

Качих и двете промота в vbox, така че ако ви се гледа, заповядайте:

Стигаме и до самия мач, който като цяло беше доста приятен и само по средата малко се забави и стана скучноват за известно време. Може би нещата можеха да се развият и по-добре, по-драматично, но хей - нямам никакво намерение да се оплаквам. Скалата показа страхотна, ама страхотна форма при условие, че това е първият му мач от повече от 7 години. Другите трима също бяха на ниво. Да, Awesome Truth бяха сянка както през цялата вражда, така и в мача, но е напълно нормално. Някой просто трябваше да е в ролята на противниците на Сина/Rock и на тях се падна тази... чест, може би.

Нямам право на други оценки след като превъртях повечето мачове. Просто... интересът е мега слаб. Трябва обаче да отбележа три неща:

1. Реакцията, която получи Зак Райдър в началото, като се почне от скандиранията "We want Ryder" по време на първия мач и се стигне до "Woo Woo Woo" след появата му, беше просто невероятна за човек в midcard-a. Има хора, които се водят main event-ъри и не могат да изкарат такава реакция. WWE трябва да пушват този човек като луд, явно е, че мнозинството фенове го обожава.
2. Честита WWE титла на CM Punk! Още утре ще полея победата му с доволно количество Pepsi. Доколкото чета, а и от малкото, което видях, това е бил мачът на вечерта като качество, така че задължително ще го изгледам някой ден. CM PUNK! CM PUNK! CM PUNK! Обичам да си chant-вам в писмена форма ^^
3. Публиката в Madison Square Garden като цяло беше страхотна. Много реакция, много chant-ове, някои от които доста добри. Отново се потвърждава твърдението, че страстта на публиката в залата прави кеча по-интересен и въздействащ. Да си пожелаем повече такива публики занапред!

Това е. Няма задълбочени анализи или ревюта на всеки детайл от всеки мач. Просто фен, който казва краткото си мнение и впечатления от един от големите 4 турнира за годината. И за финал ще го кажа отново: със Скалата кечът е по-интересен.

If ya smell... XD

Ексфакториално

В последно време гледам доста телевизия. Страхотно, написах едно изречение и вече изрекох лъжа. Всъщност в последно време гледам доста Nova TV. Не, че искам да й правя реклама или нещо такова, но просто от трите национални канала като че ли нейната програма през седмицата ми допада най-много. Без турски/гръцки/азербейджански сапунки, с горе-долу биващи развлекателни програми (шоута, ако предпочитате), които всъщност наистина са развлекателни в някаква степен, но естествено и с няколко минуса тук-там (малоумието "Фермер търси жена" и доста жалкия на фона на конкуренцията сериал "Етажна собственост"). Но нямам намерение да им правя анализ на програмата, а да наблегна на няколко неща, които ми направиха впечатление конкретно тази седмица. 

Започвам с прясното: "Отечествен фронт", в началото на който някакъв дядо обясняваше на Карбовски как с умиление си спомня за времето на социализма и как е било толкова по-добре при "другаря Живков". Сред примерите му бяха цените на нафтата и хляба тогава и сега. Наистина ли?!? Наистина ли, скъпи социалисте (може би комунисте)? Наистина лииии?!? Който разбрал - разбрал. За другите нямам намерение да обяснявам. Минаваме на по-лесно смилаемото:

X-Factor. Да започна с това, че не харесвам музикални риалити шоута. Нито Music Idol, нито Star Academy, нито "Гласът на България" бяха в състояние да ме трогнат и да ме накарат да ги следя. X-Factor обаче успява. Причини няколко. Важно е разнообразието сред участниците, които, макар и да не са най-перфектните изпълнители на света, правят доста прилично шоу на почти всеки концерт, а някои от хореографиите и изпълненията им са дори запомнящи се. Шоуто става за убиване на време. Дали ме е трогнало обаче? Честно казано не ми дреме кой ще победи, защото не вярвам да го чака някаква бляскава кариера. Някой от победителите в гореизброените музикални риалити формати да е станал мега звезда? Точно така, не. Най-вероятно тук нещата няма да са по-различни.

Но да оставим прогнозите ми за тежкото бъдеще на победителя настрана (някои сигурно знаят какво стана със Светозар Христов, който иначе е пич и сега си е пуснал страхотна брада). Важното и това, което всъщност исках да споделя, е впечатлението си от страхотния концерт през изминалата седмица и най-вече няколко изпълнения, които дори ще ви дам с линкове. Не само заради самите изпълнения, а и заради самите песни, които си бяха класа. Та:


Не сте длъжни да ги слушате, естествено, но да е ясно, че съм ги препоръчал. Допаднаха ми, а и за пръв път си правя труда да търся изпълнения от шоуто, за да ги чуя втори път.

Защо, по дяволите, пиша за българско музикално риалити? Интересен въпрос, на който не мога да си отговоря. Сигурно, за да ви подканя да го гледате някой път. Или поне да преслушвате изпълненията на "бъдещите звезди" (хохохо). Нека пеят хората. По времето на Живков не е било така, нищо че нафтата и хляба са били по-евтини. Интересни дядовци. 

До утре. Или по-скоро до по-късно днес.

PS: Съжалявам, Voice of Boys. 2011 сме, бой бандите не са на мода. Не, че хейтвам... просто отбелязвам. Хъхъ.

Препоръчани песни - Част 64

Обръснах се. Гладко, за пръв път от около месец. Досега бях с добре оформена, леко набола брада. До миналата седмица бях и с нормално дълга коса, която зализвах. Изглеждах стар. Сега, късо подстриган и гладко обръснат, изглеждам прекалено млад. Все още толкова чаровен, даже може би с една идея по-сладък, но все пак....

Това трябваше да е пост за песни. Отплеснах се. Да видим какво предлагам този път, като от началото споменавам, че този път се връщаме към корените с по-alternative ориентирани неща:

Celldweller - Tragedy - Клейтън е изрод, две мнения няма. Страхотен саунд, едно от най-приятните смесвания на рок/метъл елементи с електронна музика и доста често: силни текстове. Тук обаче става дума за кавър на може би най-популярната песен на Bee Gees. Не знаете кои са Bee Gees? Значи сте прекалено млади. Tragedy е гигантска песен, а това е един страхотен нейн ремикс, макар и доста променен. Клейтън е истински творец. Поклон!

Evans Blue - This Time It's Different
- Evans Blue продължават да ме радват с новия си вокалист. Макар все още да не могат да направят нещо толкова силно и завладяващо като "Cold", това е третият сингъл с гласа на Дан, който ми допада доста. Може би заради пианото в началото или заради повтарянето на "This time it's different" за фон в припева. Без значение, приятна песен.

Rise Against - Prayer of the refugee - RA вкарват един специфичен ритъм в песните си, който успява в зарибяването. Тази не е изключение. Избухващият припев сцепва/кърти/каквато-там-модерна-думичка-решите. Don't hold me up... you'll let me down. True story.

И този път само три. Три е сакрално число. Не, че ми пука или има значение, просто трябва да напиша нещо за финал на поста. Ха, пусна се "Предай се" на Андреа и Борис Солтарийски... знам, знам. Следващият път ще обясня :D

PS:  Няма да са три. Харесах си още една, която си струва да се сложи тук:

You Me At Six - Bite My Tongue - Среден текст, но ми харесва разнообразието в звученето. Дотолкова, че да я препоръчам. Вмъкна се на косъм, gg.

Survivor Series 2011: Скалата се завръща на ринга... finally в мач.


След като CM Punk и еуфорията покрай неговото "напускане" направи WWE отново интересно през лятото, сега нещата като че ли кротнаха, а с тях и интереса ми към кеча. Отново. Май се задава нова почивка, а откакто отново започнах с редовното гледане (2005) досега две почивки в една година не е имало. Казвал съм го и преди, но все пак: сигурно остарявам.

Този уикенд обаче се задава нещо, което няма как да си позволя да изпусна. Повече от седем години след последния си мач, Скалата/The Rock/Дуейн Джонсън отново ще ни забавлява между две удряния на гонга. 25-тото издание на "Survivor Series" (който преди година-две уж щяха да спират) почти на 100 процента ще има за главен мач отборния сблъсък на Скалата и Джон Сина срещу Миз/R-Truth. И почти 100 процентово Сина и Скалата ще бият, както и почти 100 процентово след това някой от двамата ще се опита да срита другия. Стискаме палци г-н Джонсън да срита г-н Сина, за да е удоволствието пълно, но кой знае: WWE може да решат този път да угодят на децата/жените и да видим как Роки отнася FU/AA/Както и да се казва в момента малоумната вариация на Fireman Carry-то...

Надъхан съм за мач, което от няколко месеца не беше ставало. Скалата проявява огромната си харизма не само с микрофон в ръка, ами и в мач. Освен това минаха седем години... седем години, ебати! (За да бъдем точни за хората, които обичат точността: WrestleMania XX, 14 март 2004, загуба в 3 на 2 мач с Мик Фоли срещу Ранди Ортън, Батиста и Рик Флеър). Това е адски много време. Не ми дреме колко ръждясал ще е, пак ще е по-добър от Мейсън Раян например, а и, мамка му, представям си как Madison Square Garden буквално ще избухне, когато Сина се смени с The Great One (защото освен всичко друго залагам и, че Сина ще започне мача за техния отбор и смяната с Роки ще дойде по-късно. Suspense - the essence of life.). Едно от най-приятните неща в гледането на кеч е чрез шума да усетиш емоцията на публиката. Скалата знае как да създава емоции, били те положителни или отрицателни. И го прави умишлено, за разлика от партньора му за вечерта, когото хората мразят/обичат по default. Но стига вече за този мач: да, интересно ми е как ще се получи; да, ще го гледам с кеф; да, може би след това пак няма да гледам кеч известно време. 

Но какво друго интересно има в карда? За момента не много. Пънк получава шанс за WWE титлата срещу Алберто Дел Рио. Големият проблем: получава го в нощта, в която Скалата прави своето завръщане на ринга, следователно мачът, въпреки че е за най-важната титла, няма да е главен за вечерта. А и Пънк позагуби от инерцията си, по-интересен ми беше, когато се дървеше на висши лица в компанията и разбиваше четвъртата стена, петата стена и която друга стена се сетите. Сега малко го кротнаха, а това не е на добре. FREE PUNK! Съмнява ме да вземе златото от първия път, така че сигурно ще почака до TLC. Този мач може и да го гледам.

Следващото: Mark Henry vs. Big Show. На миналото ППВ разбиха ринга. Четох мрънкания, че било пълно копие на разпадането на ринга от 2003-та година, когато Big Show отново беше замесен, само че в мач срещу Брок Леснър. Ами... беше точно копие. И? Беше ли яко? Беше. Изглеждаше ли впечатляващо как двама души с общо тегло от почти 500 килограма скачат от третото въже и разбиват ринг? Да. Публиката откачи ли? Да. Беше забавно. Точка. А и онова беше през 2003, осъзнайте се... Иначе този път няма да ги гледам. Мачове с подобни участници гледам само когато съм мега заинтересован от кеча. Сега не съм. Следващите, моля!

Team Barret срещу Team Orton. Като се загледа човек в успеваемостта на Ортън в 5-на-5 мачове на Survivor Series и му става жал за Барет... (Ортън има 2 загуби в такива мачове от сигурно 6-7 общо). И какви са тези участници, по дяволите? Адски random... Най-смислено е, когато можеш да свържеш всеки участник в единия отбор с човек от другия. Тук поне на мен не ми се получава. Може и да се гледа, може и да не се гледа.

Другото са filler-и. Тях само ще ги слушам, докато се занимавам с нещо по-смислено (оправяне на багаж, обяд, наслаждаване на образа в огледалото). Но Survivor Series тази година има едно основно, голямо качество, което да се надяваме, че ще му помогне да се продава добре - Скалата се връща на ринга, baby! А хората, които станахме фенове на този вид развлечение с bTV ерата, помним лицето му прекалено добре и ще си е mark out момент да го видиш отново на ринг доста месеци преди мача му със Сина на WrestleMania. If you smell...

С уважение:
Team "Bring It" Member

Препоръчани песни - Част 63

Well, след минути отново напускам домашното огнище и тръгвам на "студентско пътешествие" към Пловдив. Пътуването насам-натам за някои може да е отегчително, но въобще не е толкова тежко, колкото доста хора го изкарват. Донякъде даже ми допада и тази седмица, ако два от трите основни водещи органа в тялото ми прещракат напълно, ще имам възможност да се насладя доста на тази своя страст. Ха!

Нещо, което обаче прави всяко пътуване по-леко, е музиката. Затова набързо ви подхвърлям няколко нещица, които да си качите на телефони/плейъри/мозък и да си слушате/припявате/бийтбоксвате, когато нарамите саковете/раниците и подпалите нанякъде. 

Dylan - In the moonlight (Do me) - Една от най-великите и истински любовни песни, създавани някога. От сериала Modern Family e, по който се зарибих в последно време. Великите неща са много простички. Мерси.

Theory of a Deadman - Bitch Came Back - сравнително нова песен с изключително зарибяващ припев. Пее се за лоши, потещи приятелите си жени. На 2-3 момента обаче имах чувството, че се пее за мен. Хоаехаеаохо. Not cool.

Skrillex - First of the year (Equinox) - Значииии... това е dubstep. Но не го подминавайте, защото има уникално здрав клип. Изненадващо в клип за dubstep може да се вкара някаква, макар и малка история. И мен ме завлича лекичко тази нова вълна. Може би виждайки, че света ни е в хаос ни се иска и да слушаме хаотично подобие на музика. Who knows...

Приятно слушане! Ще се видим в края на седмицата.

Пилешките хапки на Бирето


Кхъм-кхъм: не очаквайте някакъв идиотски разказ или нещо подобно. Това е готварски пост!

(време за осмисляне...)

"Готварски пост в този блог?" Ооооо, да, хохохо. Напълно свободни да се откажете да четете още сега, въпреки че ще изпуснете поредната порция (no pun intended) самохвалство от моя страна. Досега обаче никога не съм се хвалил с нещо сготвено, може би защото не бях готвил... В последно време обаче развих известен интерес към кулинарията и имам намерение да се похваля със снощната вечеря, която бе приготвена от мен. Напълно сериозно: сега ще обясня какво и как готвих. Все още имате шанс да спрете.

С това заглавие на поста няма да е изненада, когато кажа, че готвих пилешки хапки. Баба ми ме зареди с едно замразено пиле, което се размразяваше цяла нощ. На сутринта гърдите му бяха най-брутално отрязани (слабак си, д-р Енчев), след което почистени от кожа и жили и надробени на маааалки кубчета (още по-слаб си, д-р Енчев). Всъщност... не всички парчета бяха кубчета. Имаше ромбове, триъгълници и т.н., но не е важно. Важното е, че го нарязах без нито едно порязване. След това, опирайки се горе-долу на рецептата на неизвестна българска домакиня, ползваща интернет, приготвих марината, в която трябваше да престои месото. Състоеше се от: прясно мляко, зехтин, горчица, лук, соев сос, черен пипер, сол. Месото престоя около три-четири часа в тази смес и в хладилника. Определено имаше полза...

Тъй като съм велик готвач (това беше третото нещо, което приготвям) реших, че мога да си позволя да смеся рецепти. И отново тъй като съм велик готвач - успях! Хъхъхъъъъ. След като месото бе изкарано от марината, трябваше да бъде панирано, като за целта използвах панировка, наподобяваща (поради липса на продукти) тази на KFC: първо всяка хапка се потапя в смес от мляко и разбито яйце, след това в брашно, смесено с червен пипер, черен пипер и сол. Последва пържене и още тогава се усети приятни им аромат. При толкова подправки остава да нямаше аромат... Иначе многото мляко беше с цел месото да остане възможно най-крехко, тъй като не харесвам сухо месо. И се получи. Хапките бяха доста вкусни и дегустаторите ги харесаха повече от предния ми опит (вратни свински пържоли, също престояли в марината, но по-различна). Липсваше им само малко сол, но не исках да прекалявам - сол се добавя, но не се вади, u know?

Творението ми бе сервирано с бира и пържени картофи (които обелих и нарязах, но признавам - нямах голяма роля в пърженето). Съжалявам, че нямам снимка, но по-важното беше да бъдат опитани, не заснети за идните поколения. Та така... лека-полека ще стана и добър готвач. Мега яко е. Дори да си двуглав, читателю, опитай да готвиш! Не винаги ще има жена около теб, която да пратиш в кухнята да ти направи сандвич...

Bazinga!
Мир.

С уважeние:
Chef Bire

Препоръчани песни - Част 62

Музиката е нещо велико. Днес например, разни простотии се опитват да ми скапят настроението още отпреди да се бях събудил. В момента обаче съм надул Limp Bizkit и това ми помага да остана позитивен (колкото и странно да звучи "Bizkit-позитивизъм" комбинацията). И тъй като музиката е важна и ни помага в тежки моменти (или прави хубавите още по-хубави), е важно да си споделяме разни песнички. Та ето я и 62-рата порция музикални препоръки, която имам за вас.

Да предупредя, че песните са силно разнообразни и съм ги наредил от най-лека (т.е. най-много хора биха я изтърпяли) към най-тежка (в смисъл, че dubstep-a не е за всеки). Цъкайте на имената, за да чуете песните в YouTube. Here we go:

Да, определено утре ще вали, щом аз препоръчвам песен на Бруно Марс. Нещо повече - тя е от саундтрака на следващия The Twilight Saga филм. Nice, a? Това настрана - имам си причини да харесам песента. Знаех, че ще я препоръчам още вчера, когато я чух за пръв път. Дори сега спрях Bizkit, за да си я пусна отново. Препоръките на YouTube понякога са от полза.

Търсачката твърди, че никога не съм препоръчвал тази песен, което е странно, имайки предвид колко стара е и колко я харесвам. Жанр: alternative, има както бавна част с акустична китара и само вокал, така и по-бърза с доста повече инструменти. Страшно описание, нали? Едно от най-важните неща обаче са фоновите вокали, които много напомнят българска народна песен. Сериозно - чуйте тази песен!

Тъй като пиша описанията подред, чак сега се усетих, че всички песни досега, включително тази, имат една специфична насоченост на текстовете си. Докато аз се карам на подсъзнанието си, вие може да изслушате този вариант на тъй популярната в момента песен на Example, дори вече да сте го слушали. И оригиналът, и този ремикс си имат качества.

Минаваме вече по-тежък режим, тъй като не всеки би харесал това electronic, не-знам-си-още-какво творение. За Glitch Mob разбрах от първия трейлър на Captain America, а това определено е най-допадналото ми тяхно творение. От 01:57 започва лудницата. Да, и аз не знам какво ми става... Сигурно защото няма силни жици напоследък.

И тук вече най-плашещото - dubstep по рап песен на Chris Brown... мисля. Не е важно на кой е оригиналът, важното е, че ремиксът е доста приятен. Вече често ми се случва да губя време, за да преслушвам dubstep ремикси на разни песни и май това е едно от по-приятните неща, на които съм попадал. Пробвайте, ако не издържите ви разбирам напълно.

И така. Приятно слушане! :)

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...