Guest Booker: Моят Elimination Chamber '11

Макар да имах смелостта да използвам HHH и Крис Джерико при условие, че не е сигурно дали скоро ще видят кеч-ринг, никога не съм очаквал, че Скалата ще бъде замесен по някакъв начин с тазгодишната WrestleMania. И все пак видяхме какво се случи в историческия понеделник и мисля да се възползвам – не е късно. Точно затова е важно да отбележа в самото начало, че на PPV-то ми неколкократно са дадени реклами за това, че на следващия RAW ще се появи Guest Host-a на Мания. Точно така, харесвам историята и я запазвам както си е, макар и със седмица закъснение при мен. А сега останалото...
Билдът на мачовете е ясен, не мисля, че е нужно да казвам каквото и да било повече. Започвам с описание на това как според мен трябва да протече вече билднатото от мен PPV. Всеки разбира се може да има свои виждания за това как трябва да протече моя кард, но все пак аз бууквам, затова аз давам моите резултати.


* Целият NEXUS (без Пънк) излиза на ринга в началото на шоуто, същото правят и всички от THE CORRE (без Барет). Стига се до масов въргал, който е спрян от анонимният главен мениджър и Теди Лонг. Двамата нареждат на Езикиел Джаксън, Дейвид Отунга и Мейсън Раян да се приберат зад кулисите, за да може мачът за отборните титли да се проведе, в противен случай не само мач няма да има, но и шампионите ще бъдат strip-нати от титлите им, а претендентите от тяхното претендентско място.

1.WWE Tag Team Championship: The New NEXUS (Husky Harris/Michael MacGuillucutty) © vs. THE CORRE (Justin Gabriel/Heath Slater) – Нормален като за текущото WWE отборен мач, в който печелят Гейбриъл и Слейтър и прибират отборното злато в THE CORRE. Двамата успешно се прибират зад кулисите, до нов сблъсък между групировките не се стига.

* Зад кулисите Барет и Джаксън поздравяват шампионите за победата им. Гейбриъл казва, че съжалява за това, че няма да могат да помогнат на Уейд в мача му с Тейкър, но Барет отвръща, че „така е по-добре” и ги предупреждава в абсолютно никакъв случай да не се намесват в мача. Те обещават, че няма да го правят.

2. Dolph Ziggler vs. Drew McIntyre – Двамата излизат придружени от „дамите” си, които си спретват бой край ринга. Дрю се разсейва, Зиглър опитва Зиг-Заг, но МакЕнтайър се хваща за въжетата и не пада по гръб. Следва Future Shock DDT, след което МакЕнтайър взима победата. Двамата с Кели си тръгват доволни по рампата, а на ринга бясната Вики взима микрофон и... уволнява и двамата.

* Камери показват всички подготовката на всички участници в Elimination Chamber-a, след което се прехвърлят зад кулисите за интервю с The Miz. Той заявява, че е готов за тазвечершния мач, готов е да види след това и кой ще е претендент за титлата му на Мания. Покрай него минава Джон Морисън, който се усмихва и казва „Аз”. Край на сегмента.

3. Triple Threat World Heavyweight Championship: Edge © vs. Rey Mysterio vs. Kane – Мачът е трети в карда, за да има някакъв баланс при наличието на още един world title мач и Elimination Chamber. Така важна част от шоуто е почти в началото му, а не се събира всичко накрая. Както бе посочено в поста за WHW титлата Острието запазва титлата. Също така позицията на мача цели и друго – мачът Крисчън-Дел Рио да остане за след това, за да има поне някаква минимална въпросителна кой ще е противник на Острието на WM.

* Diesel излиза на ринга под бурните овации на феновете. Той казва, че не е очаквал такава реакция на Royal Rumble и е много щастлив, че я е получил, но трябва да обяви, че с кариерата му най-вероятно е свършено – тялото му не е във формата, в която е било и той няма какво повече да предложи на компанията, поне като кечист. Diesel е прекъснат от Big Show. Грамадата казва, че още когато са се разминали на Rumble през главата му е минала идея за един голям мач на WrestleMania – Big Show vs. Diesel, а сега Diesel се опитва да разбие тази фантазия, обявявайки напускането си. Big Show казва, че ако Diesel иска да се пенсионира, то трябва да го направи на най-голямата сцена, както правят „големите”, и да го направи в голям мач, както правят „големите” (играейки си с думи – хем големи като размер, хем големи като име). Diesel приема предложението и казва, че ще намери сили за един последен мач срещу стар приятел, партньор и опонент. Двамата са прекъснати от музиката на THE CORRE – Уейд Барет идва на ринга за мача си и ги кара да се махнат от там, а Diesel и Big Show от своя страна му казват, че и двамата са имали мачове с Тейкър и въобще не завиждат за позицията му. Въпреки това Барет изглежда готов. Шоу и Дизел се прибират, светлините угасват и Тейкър се завръща по поредния помпозен начин, но с по-свободна версия на Deadman гимика. Т.е. нещо средно между сегашния му мъртвешки гимик и рокерския, не толкова крайно колкото сега.

4. Wade Barrett vs. Undertaker – Победата отива при Тейкър, който се измъква от опит за Wasteland и довършва Барет с Tombstone Piledriver. След мача друидите на Тейкър изкарват ковчег, той завързва Барет с една верига и го хвърля вътре, след което се прибира зад кулисите, а друидите носят ковчега след него. THE CORRE не се появяват изобщо.

5. WrestleMania Title Shot on-the-line: Alberto Del Rio vs. Christian – Както вече описах Крисчън побеждава, запазва шота си и е ясно, че на Мания ще се изправи срещу Острието за World Heavyweight титлата.

6. WWE Championship: The Miz © vs. John Cena – Миз просто не е готов за МЕ на Мания. Както съм на мнение, че на Дел Рио му е рано, така съм на мнение, че е рано и за Миз. Подобен мач повече ще му навреди отколкото да му е от полза (както на Джерико на WM X-8). Точно затова тук Сина бие и печели не-знам-коя-си подред световна титла. Сина продължи да е главно лице на RAW през 2010-а и дори това (дано) да му е последния МЕ на Мания е по-добре той да бъде там, но не срещу Миз. Точно затова дръпнах мача им на EC. Иначе за мача: Райли е разкаран още в началото, за да не изглежда, че Сина може в края на мача да се справи и с двамата (или по-скоро, че Миз дори с помощ не може да спечели). Остават 1 на 1, Сина печели, празнува малко, прибира се зад кулисите.

* Зад кулисите Сина среща Ортън и двамата застават лице в лице. Сина пожелава успех на Ортън и му казва да внимава Джерико да не го прецака. Ортън отвръща, че ще приключи с Джерико тази вечер, ще спечели Chamber-a, а след това Сина е следващия.

7. Elimination Chamber No1 Contender’s Match: Sheamus vs. Booker T vs. Randy Orton vs. CM Punk vs. Triple H vs. John Morrison (Special Guest Referee: Chris Jericho) – Тук ще си позволя по-подробно описване. Ортън, Пънк, Шеймъс и Букър са затворени в клетките в началото на мача. След тях излиза Джерико, като започва да се подиграва на заключения Ортън. Мачът започват HHH и Джон Морисън. Хънтър изобщо не е на себе си, сякаш е разсеян от нещо. Трети влиза Шеймъс и се нахвърля върху Играта. Четвърти влиза Пънк. Идва време за първата елиминация – Хънтър става жертва на ритници от Морисън и Шеймъс, а след това и на GTS от Пънк – Играта е туширан и е аут, макар и доста трудно. Букър влиза под номер 5 и просва всички на ринга. Известно време се бие само с Шеймъс, който обаче успява да го просне с Broad Kick и да го тушира. Влиза Ортън и се спречква моментално с Джерико, който обаче го заплашва с това, че е рефер и ако реши ще го разкара от мача. Да, DQ в Elimination Chamber. Звучи тъпо, но Джерико е рефер-хийл и може да прави тъпи неща стига да реши и да са в негова полза. Ортън влиза в режим и почва да тръшва опонентите си с RKO-та. При първият опит за туш обаче (върху Пънк) Джерико отказва да брои. Ортън започва да се кара с него, но е нападнат в гръб от Шеймъс. RKO и за него, но Джерико този път направо започва да рита Ортън и го изхвърля върху една от металните плоскости. Там обаче реферът получава RKO, а след това Ортън го вдига и го забива в една от плексигласовите стени. Джерико е изнесен на група други рефери, аут от мача е и влиза друг рефер. В това време Морисън се е качил на една от стаите и от нея скача върху замаяния Шеймъс, просвайки го с crossbody и елиминирайки го. Тримата останали – Морисън, Ортън и Пънк, се нахвърлят един върху друг и започват да си прилагат движение след движение. В крайна сметка Морисън става жертва на RKO и е туширан, но веднага след това Пънк вдига Ортън и му прави GTS. Ортън успява да се повдигне. Сина излиза на рампата, за да наблюдава края на мача от първа ръка. Той приключва с няколко опита за финишъри от страна на двамата, като всеки контрира опита на другия до момента, в който Пънк не завърта Ортън след опит за RKO, вдига го на рамене и го просва с GTS за победата. С това Пънк печели Elimination Chamber-a и става претендент за WWE титлата на Мания.

Защо: Защото това е мачът. Казах, че Сина беше главното лице на RAW и през 2010, но коя история спомогна за това? Историята с NEXUS, която евентуално се разви така, че Пънк да се присъедини към тях, да ги оглави и да обяви, че ще завладее RAW. Е, пътят му продължава – Сина отново е с титлата, а Пънк вече има шанс както да получи главата му, така и титлата. Това обаче се постига с трупането на победи като тази на EC, които да направят Пънк силен претендент, а и мисля, че билдът ми досега го представи като една доминантна сила в RAW благодарение на The New Nexus. Сина пък ще има шанс на най-голямото шоу да приключи веднъж-завинаги и с Пънк, и с NEXUS. Това е МЕ мач за Мания, не Сина-Миз. Мерси.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...