Копривщица

Не знам на колко от вас им е известно, но аз чак наскоро разбрах за движението „Опознай България - 100 национални туристически обекта“. Идеята, в общи линии, е да се подтикнат повече хора да посетят може би най-значимите туристически дестинации в страната. Идея, която лично на мен като човек, който не е обикалял кой знае колко из родината, силно ми се понрави. И хоп - първото посещение вече е факт.

Паметника на Тодор Каблешков. И до него аз.

Този уикенд с приятелката ми, няколко нейни колежки и приятеля на една от тях, посетихме Копривщица. Последното ми посещение там е било преди около 14 години (т.е. в първи клас), така че определено ми беше интересно да го посетя отново. Крехката ми възраст по време на предното посещение, а и времето, което е минало оттогава, бяха поизтрили почти всички спомени за мястото и сякаш го посещавах за пръв път. А определено имаше какво да се види...

Но да започна отначало. Ако не разполагате със собствен транспорт или ви се струва лудост да използвате колата си, за да пътувате по подобни места, имате два избора: автобус или влак. Влакът от София до Копривщица се движи горе-долу 2 часа, а от гарата (която е на 8 км от самото градче) до самия град се стига с бусче. Приемливо. Тези, на които не им се занимава с подобно начинание, могат да опитат с автобус от Пловдив или София (за такива знам със сигурност). От други населени места не знам да има транспорт, но е факт, че тези два града като че ли са най-добрите изходни точки за всякакъв туризъм. Както и да е, отплесвам се с глупости.


Къщата музей на Тодор Каблешков. По същия модел ще бъде изградена и нашата бъдеща къща (където ще има специална стая с табела "ПАЧО" над вратата)

Какво може да се види в Копривщица? Предполагам, че е повече от ясно и затова няма да се спирам подробно, но все пак ще кажа няколко думи. Както може да проверите и в списъка с 100-те национални туристически обекта, основното са няколкото къщи-музеи из градчето, сред които тези на Георги Бенковски, Тодор Каблешков и Димчо Дебелянов. Също така си струва да се отбележат мост "Първа пушка", където, представяте ли си, е изгърмяла първата пушка, подсказваща началото на Априлското въстание, както и големичкия паметник на Георги Бенковски близо до неговата къща-музей. Съвет: не се опитвайте да катерите стълбите тичайки. Зле е за сърцето.


Мост "Първа пушка". Бях забравил моята, иначе щях да направя възстановка специално за вас.

Обиколката на шеста музея може да бъде извършена с един-единствен билет на цена от 2 лв., така че това е най-малкият проблем. Не е нужно дори да нощувате, както направихме ние, макар че може би е добра идея. Ние бяхме отседнали в "Боримечковата къща", която (както отново се досещате) представляваше приятна къща с типичния старовремски тип. Естествено, направен й е основен ремонт, който да я направи перфектно място за отсядане, но е запазено най-важното, а именно атмосферата. Имаше дори малка библиотека и аз се насилих да прочета едно кратко крими на Чейс за малкото свободно време, което ми остана. Не го правя често, но да, рекламирам ви мястото. Ако решите да ходите и се чудите къде да отседнете за една-две вечери - препоръчвам мястото. До такива работи (безплатна реклама в блог) се стига, когато хората предлагат добри неща.


Изгледът от мост "Първа пушка"

Нещо, което ми се наби на очи, е елементът "пари". Немалък брой механи и магазинчета с разни я качествени, я не сувенири, целят да приберат парите на туристите. Да, знам. Това е туристическо градче и това е напълно нормално. Ако го няма този елемент, Копривщица почти сигурно ще изчезнe от картата. И все пак... не знам, обикаляш из музеите и четеш историите на хора, дали живота си за една идея, и минути по-късно можеш да си купиш мини черешово топче. Дори аз не знам какво ме тормози в цялата работа, но исках да го отбележа.

Най-големият плюс обаче е природата. Особено рязката смяна София-Копривщица те кара още повече да цениш зеленината около теб и покритите със сняг върхове на Стара Планина, които са дяволски красиви. Нели спомена, че разбира явната любов на авторите от тези райони към природата, проявила се в произведенията им. Наистина е нормално да пишеш прехласнато за природата, когато тя е около теб в цялата си прелест. Дори аз се почувствах вдъхновен, но сивотата на ежедневието бързо отне това чувство. Поне стигнах до интересен извод (доста очевиден, отново): природата е тази, в която хилядолетия наред се е развивал човешкия вид, а не сред асфалтовите улици и бетонните стени. Напълно нормално е човек да я обича и да обича да е сред нея. Все пак сме животни, в известна степен.

Отново се отплесвам. Идеята на целият този пост бе да ви провокирам, мисля. Ако имате възможност си вдигнете задниците и идете да видите това място. Или някое друго, което си струва да се види. Обикалянето из страната е силно релаксиращо занимание, а го има и желанието да се ловят печати... Притежателите на книжки ще ни разберат :D

Уникално силен надгробен паметник, за който така и не разбрах на кой е. Мисля, че е на семейството на Тодор Каблешков, защото беше точно до неговия гроб.

PS: Снимките са яко random, колкото да е шаренко. Фотограф: Нели Д. (inlove)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...