Туризъм край Виноградец: Коджа тепе

Преди няколко дни, по идея на лицето с кодово название „Пачо”, заедно с него направихме кратък поход към Сунгурлийската могила, която се намира недалеч от родното ни село Виноградец в посока юг-югоизток. В клипчето, което записахме на върха на могилата, давам горе-долу ясни обяснения за това къде точно се намира тя (а и самият Виноградец), както и кои други населени места се виждат от върха. Та оттам е клипче номер едно, което може да гледате тук:

Клип от върха на Сунгурлийската могила

Мисля, че дори в самия клип се вижда възвишението между Виноградец и Ветрен (който поради неясни причини се води град, хохохо). Още в онзи ден решихме това да е следващата ни цел и днес, 25 април, се запътихме точно натам. Използвайки Google Maps се опитах да подготвя една карта, на която с някаква известна точност да се вижда пътят, по който минахме, но поради причини, които ще посоча надолу, линията, която виждате на картата, е доста измислена и показва просто горе-долу как се движихме.


Карта на похода. Натиснете върху картинката, за да я видите по-ясно. (Легенда за точките: червена - място на излизане от Виноградец, лилава - каменната кариера, бяла - върха на Коджа тепе, светлозелена - снимки преди спускането в гората, сива - гъстата гора, жълта - място на влизане във Виноградец)

Излязохме от селото от доста неудобно място, поради което се наложи да правим маневри още в самото начало. Евентуално стигнахме до познат път, който ни заведе до старата каменна кариера над Виноградец. Изкачихме се по лявата й страна, след което тръгнахме навътре в горичката отгоре. И оттам започна лутането...

Каменната кариера над Виноградец

Поглед към Виноградец от върха на каменната кариера

Причините, поради които съм сигурен, че на картата не съм посочил точния път, по който вървяхме, са няколко. Първо: на картата в Google Maps е трудно да се ориентираш за това откъде точно си минал. Едно е да гледаш всичко отгоре, друго е да си забутан в някоя горичка и около теб да се виждат само дървета. Второ: обикаляхме изключително много. Тъй като за първи път ходим толкова навътре, беше нормално да не сме наясно какви пътечки има и откъде точно може да се мине. Така че движението ни бе ужасно хаотично, дори съм сигурен, че сме се връщали обратно към селото поне на няколко пъти, след което отново сме поемали към целта ни. Поне няколко S-образни маневри направихме със сигурност. Така беше до момента, в който не попаднахме на една стара пътека, предполагам използвана някога от овчари, която ни заведе до стар циментов път, водещ към върха на целта ни: Коджа тепе.

Малко на запад над каменната кариера: поглед към Коджа тепе

Интересно е, че по старата пътека (която сега мисля, че се използва от ловци, тръгнали на лов в района) имаше цели две чешми, които са от полза ако не за пиене, то поне за да намокриш тялото си в борбата с препичащото слънце. Малко детайли: тъй като не се бяхме разбрали предварително дали походът ще е в понеделник или във вторник, тръгването ни стана малко инцидентно и доста късно през деня. Излязохме от самото село към 14:30-14:45, което пък би трябвало да ви подсказва, че пролетното слънце беше в пика си и напичаше солидно. Опасността да получа земеделски тен беше голяма, тъй като напълно в реда на нещата носех бял потник, който обаче свалих за удобство. Облякох се отново едва към върха на Коджа тепе, където вече духаше по-солидно и дори суичърите, които през повечето време бяха вързани около кръстовете ни, влязоха в употреба.

Една от чешмите по пътя нагоре

За съжаление се убеждавам, че просто снимките не могат да уловят атмосферата на дадено място – нито красотата му, нито наситеността на цветовете, нито полъха на вятъра или звуците, които насекомите и птиците издават. Всички тези ужасно поетични неща просто не могат да бъдат уловени дори в кратък клип (каквито ще видите няколко по-надолу), а още по-малко в снимка. Точно затова не съм качил много от снимките на пейзажите, които видяхме и които не изглеждат толкова добре на снимка, колкото на живо. Интересно бе, че дядо ми ни бе предупредил предния ден, че е по-добре ако ще се изкачваме да го направим рано сутрин, когато змиите все още няма да са се показали. Да, змии. Доколкото знам има смоци (по-точно наименование не знам, хъхъ) и по-лошото: усойници, които май са дори отровни. Та в самото начало на краткото пътешествие основната ни тревога бяха евентуални срещи със змии, но в един момент това остана на заден план. Даже мисля, че не видяхме дори една змия, но за сметка на това бе пълно с гущери с най-различни размери. Надраснали сме желанието да ги тормозим, така че по време на похода нито един невинен гущер не пострада, освен ако случайно не сме настъпили някой.

Бях стигнал до циментовия път, който води към върха на Коджа тепе, т.е. към целта ни. Сега, поглеждайки, че съм описал всичко в едва няколко реда, съм сигурен, че не може да ви стане ясно колко труден де факто бе пътят ни дотам. И то не заради друго, ами заради факта, че не бяхме ориентирани и (отново казвам) вървяхме в този район за пръв път, нищо, че сме имали възможност да го направим по всяко време през последните 10 години (защото като по-малки не е възможно просто). Пътят от последната къща на Виноградец край която минахме, през каменната кариера, през горичката над нея, през овчарската/ловна пътека до самия циментов път, водещ към върха на Коджа тепе, ни отне над час.

По циментовия път нагоре бе лесно. Бързо стигнахме почти до върха. Най-високата достижима точка де факто се явяваха някакви стари сгради, чието някогашно предназначение не ми е известно. Факт е обаче, че от тях са останали само поддържащите колони и плочите, който служат за подове на отделните етажи. Изглежда е имало доста посещения преди нашето, но интересното е, че следи бяха оставили само лица от вече споменатия Ветрен. Предположихме така, защото имената и прякорите, изписани по стените на разбитите сгради, не ни бяха познати. Човешката простотия няма граници, наистина. 

Нещо в тази връзка, което държа да отбележа, е, че някоя доста смела двойка е правила секс сред природата, при това безопасен, много близо до самия връх. Откъде знам? Отсрани на пътечката, водеща към върха, ясно личеше доказателството – изхвърлен презерватив. Доста смело ми се струва човек да се занимава с подобни неща на толкова открито и на толкова високо, но сигурно гледката, която сме се опитали да уловим в снимката, е повлияла на тази неизвестна двойка възбуждащо. Забавно.

Пачо посочва доказателството за това на какви места са способни да се обичат хората. Ако не вярвате - цъкнете върху снимката, за да я видите в голям размер

Близо до върха бе и първото удобно място за снимки. Точно затова тук текстът ми ще е значително по-малко и ще разчитам на снимка и клип, за да ви стане ясно къде бяхме и какво се виждаше оттам.

Клип от (почти) върха на Коджа Тепе

Град Септември - изглед от върха на Коджа тепе (посока югоизток)

И тук стигаме до една доста интересна част от самото пътуване – слизането. От Сунгурлийската могила беше лесно и забавно – тичахме от самия й връх до подножието, като ускорението, което ти дава наклона, е доста добро и изживяването е доста запомнящо се. Яко, ако мога да използвам тази не особено симпатична ми дума. От Коджа тепе обаче нямаше как да се слезе с тичане. Всъщност имаше възможност да слезем по южния му склон така, но евентуално щяхме да се забием в някое дърво някъде в ниското, а и изглеждаше прекалено стръмно. Заради това, а и за да не се връщаме по предни път, решихме да слезем по източния склон. Де факто се намирахме югозападно от Виноградец, като на изток се виждаха доста по-скромното Ала тепе и самата Сунгурлийска могила, която бяхме посетили няколко дни по-рано. В далечината зад нея пък се белееха първите блокове на Пазарджик. Интересно е, че той се вижда от това разстояние. Не знам какво е разстоянието в права линия, но ако се движиш по готовия път Виноградец-Пазарджик разстоянието е малко над 20 км (мисля).

Малко под върха на Коджа тепе. В далечината (там, накъдето гледа Пачо) се вижда Виноградец, а точно пред нас е гората, през която минахме на връщане

Но се отплеснах. Та решихме („гениалната” идея бе моя) да се спуснем по източния склон. Проблемът бе, че десет метрата под края на вече утъпканите пътеки, започваше гъста гора. Но това вече наистина си бе гора. Всяко споменаване на гора или горичка по-горе в този пост, посочва място, което не може да се сравни с гъстотата на това, което бе пред нас. Не особено високи дървета, но изключително нагъсто, като най-ниските им клони бяха на по 50 см над земята. Преминаването през тази гора беше колкото забавно, толкова и объркващо на моменти, просто защото липсата на пътеки или следи от някой друг, минавал по този път преди теб, някак те кара да се замислиш дали спускането изобщо е добра идея. Иииии клип от (приблизително) средата на гората в едно горе-долу по-просторно място:

В гората върху източния склон на Коджа тепе

Не съм сигурен, но мисля, че преминаването през гората, в една посока, без излишно въртене наляво-надясно, ни отне поне 20 минути. Там вече се убедих, че идеята с нас да имаше момичета (я забавната Стойка, която имаше желание, я прекрасната ми приятелка, която е по-умна от нас и нямаше никакво желание) е била наистина лоша. Не се сещам за позната представителка на женския пол, която да не започне да мрънка при несигурното преминаване на гората. Избирането на посока за минаване (което показва, че не знаеш къде си и най-често е на принципа „там, където има най-малко клони”), шибащите те през лицето клони и тръни, дори когато си наведен, а и постоянното спускане надолу са все неща, които не всеки би сметнал за забавни. Е, беше забавно. И все пак бяхме доста щастливи, когато най-накрая излязохме на някакъв стар път, който ни отведе до канала, минаващ покрай Виноградец. Движейки се по канала стигнахме до старата помпена станция, а натам пътя обратно към Виноградец бе лесен. Всъщност това беше пътят, по който трябваше да тръгнем от самото начало, но може би нямаше да е толкова забавно ако го бяхме направили. Целият поход ни отне 3 часа.

Написването на този пост бе доста разпускащо занимание. За тези, които са успели да го прочетат (а също и изгледат/разгледат) – надявам се да ви е било интересно. Лично на мен ми е странно, че за толкова години не бях ходил по тези места. Гледките, които могат да се видят може и да не са сред най-красивите в България, но определено си струват усилията и лично в мен засилиха обичта към родния край. Сериозно. За Пачо не знам, но съм сигурен, че той поне е доволен, че въпреки че изпусна да направи тренировка във фитнеса, успя да направи солидна кардио тренировка. А и голям плюс е леееекия загар, който кожата хваща по време на такъв поход. Та... ако имате някоя по-отдалечено от градската суматоха населено място, което да посетите, примерно малък град или село, възползвайте се. Отидете там и дори да мислите, че около него няма какво да се види – опитайте. Предполагам, че все ще изскочи нещо интересно – я гора, я хълм, я нещо друго. Селският туризъм може да е забавен.

3 коментара:

  1. super,otdavana se kania i az da napravia edin takav pohod...

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, че ми припомни за младостта ми. Аз заминах от Виноградец преди 30г. Точно там на тази височина имахме Черешова градина, от която незнам дали е останало нещо. Сградите, които сте видели са от стара мраморна кариера. Може би е трябвало да споделите с някой възрастен къде искате да отидете, за да ви кажатче до там всъщност има път, който тръгва от старото училище, минава през канала, покрай изоставения пилищарник, през мерата, покрай курията, там преди да замина раздаваха земя за черешки, така че може би има и изоставени вече черешови градини. Последният път когато бях горе, и ние се отклонихме от пътя и минахме през гората напряко, но тогава тя беше едно голо сечище с цъфнали минзухари. Вероятно затова вие сега сте минали през една млада и почти непроходима гора. Мраморът, който смятаха, да добиват в кариерата се оказа Римски и затов всъщност спряха т.н. добив, незнам дали сте чували една легенда, че там има тунел със златна каляска...Пожелавам ви, когато отидете там следващия път да търсите тунела , а не кондоми...

    ОтговорИзтриване
  3. Blagodaria momcheta che me varnahte v mladejkite mi godini.

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...