Какво чета в момента (02.05.2011) - Препоръки и ревюта

Осъзнавам, че едва ли са много хората, които се интересуват какво чета аз в определен момент, но ми се иска да гледам на тези постове по малко по-различен начин, а именно като един вид препоръка (както е с "Препоръчаните песни"). Т.е. с малко разяснения евентуално да насоча вниманието ви към една или друга книга. И така... какво чета сега и какво прочетох в последно време.

Както споменах в предния подобен пост, бях се заел да чета "Град от кости" на Касандра Клеър. Приключих я отдавна, а след нея и "Град от пепел", втората част от "Реликвите на мъртвите". Приятелката ми изглежда хареса поредицата и прочете излезлите на български 3 книги сравнително бързо, като чрез нея и аз имах възможност да прегледам първите две. В общи линии "Реликвите на мъртвите" се очертава като една приятна и лека за четене поредица от книги с доста странна комбинация от жанрове. Има вампири, върколаци, серафими, феи (ама зли такива, не малки и добри), демони. По този параграф авторката се е опитала да набута в книгата голяма част от популярните в момента чудовищни вариации, като описаното от нея е в по-голяма близост до вече установените стандарти, митове, легенди и предни произведения относно тези същества в сравнение с "Twilight". Нямам против да се експериментира с описанието и характеристиките на дадена популярна и масово използвана група чудовища като вампирите, например, стига авторът да е запознат с по-масово възприетата представа и да обоснове промените, които е направил, да има логика в тях. Тук се срещат разяснения, срещат се и известни промени, но нищо чак толкова гнусно като блестящ на слънце вампир (поне засега). Но това е само една от страните на книгите. Голяма част (естествено) се отделя на романтиката и то една... по-тийнейджърска такава, не особено зряла и осъзната любов, примесена с ясно сексуално привличане. Единственият проблем тук е понякога прекалено явните намеци за евентуално кръвосмешение, като тези "намеци" са направени по начин, който отвращава дори мен, а аз по принцип харесвам такива истории (кофти, а?). И все пак в този аспект книгата просто се придържа към интересите на аудиторията си, а именно тийнейджъри, даже по-млади такива и по възможност от женски пол. Не, че двуглав не може да чете книгите (аз съм доказателство, че е възможно дори да ти е интересно). Просто нещата са доста семпли на моменти, а в други - прекалено детински. И все пак има интересни персонажи, действие, донякъде и изненади. Първите две книги от поредицата попадат в графата "може да ги прочетете ако ви попаднат от някъде". Също така стават за подарък на лице, отговарящо на посочените от мен критерии за целева аудитория. Ако обаче я подарите на запален фен на фентъзито (например) най-вероятно до няколко дни ще се опита да ви убие със своя dragon-slayer меч, ще ви прокълне или просто ще спре да ви говори.

Сега към нещо малко по-сериозно и подходящо за всякаква публика (над 14, разбира се, за да не измъчваме бедните детски съзнания). Става дума за два криминални романа, с които се занимавах в последно време. В краткия ни престой в Копривщица отседнахме в къща, в която имаше солидна семейна библиотека, запълнена с някои класики във фантастиката и най-вече с криминални романи - нови и стари. Тъй като знаех, че времето ми ще е ограничено (а и не бях отишъл да чета) подбрах най-кратката - "Такъв е животът" (оригинално заглавие: "The way the cookie crumbles". Наистина.) на Джеймс Хадли Чейс. В рамките на едва 150 страници Чейс описва една доста добре измислена измама, целяща постоянната (т.е. неколкократно по малко) кражба на пари от голяма банка. В книгата има разнообразни основни персонажи, които са и добре описани като поведение и вид и това ти помага да си ги представиш по-подробно. Краят не ми допадна особено, защото беше леко странен, но все пак като за прочетена за няколко часа книгата става. Повлиян донякъде от нейното прочитане сега съм се захванал с "Дългото сбогуване" на Реймънд Чандлър. Чел съм вече няколко книги на Чандлър и имам база за сравнение, която още на стотната страница вече ме убеди, че наистина тази книга е по-слаба от останалите негови неща, които съм чел. Причината може би е в прекалено бавно развиващото се действие, а и голямата неяснота каква точно е главната история, кои герои са важни и т.н. Да, в кримитата това да си объркан е едно от основните неща, но тук съм объркан по един неприятен начин, поне за момента. Това обаче не я прави не интересна, даже напротив - чета по глава с кеф като имам възможност, но не е нещо, което да те грабне така, че да го прочетеш на един дъх. Най-огромният плюс на книгата обаче е култовият Филип Марлоу, пропадналият частен детектив, главен герой на почти всичко, написано от Чандлър. От малкото книги, които съм чел (поне аз ги считам за малко), това е един от най-добре описаните персонажи, които съм срещал. Докато с кратката книга на Чейс ситуацията е "изяжте я ако сте гладен и ви се хапва нещо бързо", то при тази на Чандлър сякаш трябва да нямате какво друго да четете или просто харесвате Марлоу като герой (т.е. сте чели друго на автора преди).

Стигаме до най-тежката част, а именно книгите, които са по-ограничени откъм аудитория. Довърших "Юлий Цезар" на Александър Кравчук, която беше последната книга за Рим, която бях предвидил за четене. Проследява живота на Цезар от първите му опити за политическа кариера, през Галия, през гражданската война, та чак до самата му смърт. Написана е под формата на подробен разказ. За хората, които имат интерес към периода, предполагам, че книгата ще е интересна. На места обаче, най-вече в солидната част, отделена на Галия, описанията на бойните действия, ходовете на армиите и т.н. може да се окажат прекалено чести и прекалено отегчаващи за читателите, които не се интересуват от военна тактика и от чак такива подробности. Другото, което приключих буквално преди ден, е "Голямата шахматна дъска" на Збигнев Бжежински. Книга с изцяло политическа тематика, която само хората с някакъв (макар и минимален интерес) към международната политика ще сметнат за интересна. Като изключим явната цел на книгата (Бжежински цели да определи насоката, която според него трябва да следва Америка, за да задържи контрола си над евразийския мега-континент) то четивото е наистина интересно и дава някои разяснения за политиките на много от страните в Европа и Азия. И все пак, както казах, книгата ще представлява интерес за един доста ограничен кръг от хора.

Това е. В момента чета "Новото средновековие" на Ален Менк (пак политика) и евентуално като съм си вкъщи и съм по-свободен лека-полека ще довършвам "Дългото сбогуване" на Чандлър. Марлоу е такъв зарибяващ чешит, хохо. Друг такъв пост - след няколко месеца, дотогава ако някой реши нека да ми препоръчва книги.

1 коментар:

  1. Много се изкефих на "Сбогом моя красавице" на Чандлър. Също "Двойно разбъркване" и "Внимавай с жените" на Джеймс Хадли Чейс са страшни попадения.

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...