Книги: "Първият закон, Кн.1 - Гласът на острието" на Джо Абъркромби

След сблъсъка ми с "Властелинът на пръстените" през 2001 г., се заех да прочета всичко написано от Толкин за Средната земя и преведено на български. Това обаче, заедно с няколкото книги по "WarCraft" вселената, дълго време бяха единственият ми досега с фентъзи световете в литературата. Преди няколко години опитах да прочета "Игра на тронове" на Мартин, но успях да стигна само до 270 стр. преди да оставя първите три тома да прашасват в очакване на деня, в който собственичката им ще си ги поиска обратно. Това е странно, имайки предвид, че сериалът "Game of Thrones" беше едно от най-добрите телевизионни нещица, които съм гледал тази година. Но се отплеснах. Цялото това интро имаше за цел да ме насочи към основното: наскоро реших да прочета някоя по-сериозна фентъзи поредица. Беше ми изключително трудно да реша и когато реших, избраната книга я нямаше никъде. Ха! Затова избрах друга поредица...

Откъдето и да го погледнеш Джо Абъркромби е млад автор, но пък доста талантлив. Пише от десетина година, има издадени пет книги (четири от тях издадени и у нас), като всичките са в един и същи свят. Тази, която прочетох наскоро, бе "Гласът на острието", първата книга от неговата трилогия "Първият закон".


В "Гласът на острието", както и в останалите книги на Абъркромби, действието се развива в т.нар. Кръг на света, чиито център е Адуа, град-столица на Съюза. В книгата са замесени обичайните борби за власт, битки, магьосници, но всичко погледнато по-маааалко по-различен начин. Тук-там Абъркромби се е опитал да бяга от клишетата както в героите си, така и в случващото се с тях. Точно героите са най-голямото качество на книгата. Абъркромби, доколкото разбрах, е завършил психология и предполагам, че точно това му е помогнало да създаде и опише толкова шарени персонажи, различаващи се доста един от друг.

Сред по-открояващите се от самото начало на книгата герои са Логън Деветопръстия, воин от Севера, на който, досещате се, му липсва един пръст и добро настроение, но за сметка на това знае как да оцелява; Джизал дан Лутар, надут и арогантен млад благородник, от който се очаква повече, отколкото е склонен да даде; и, разбира се, черешката на тортата - инквизитор Санд дан Глокта, някогашен именит войн на Съюза, но понастоящем сакат инквизитор, пропит с ужасяващо много сарказъм, заемащ пространството на липсващите му зъби. Глокта само за няколко глави ми стана един от любимите герои от книги въобще. Поведението му, подробното описание на мислите му, което Абъркромби използва, и най-вече гледната му точка за нещата от живота са просто брутални. Да не забравяме и методите му за мъчение, разбира се.

Подходът на Абъркромби да разказва отделните глави от гледните точки на различни герои (мисля, че са общо шест за цялата книга) е доста правилен и спомага за по-ясното им разграничаване един от друг, а и за по-общия поглед над случващото се в Кръга на света. Самия свят също не е лош, като авторът се постарал да си даде бъдеща свобода и възможност за други истории в него. Тук обаче се появява един от малкото проблеми: книгата няма карта на Кръга на света. В блога си Абъркромби пише, че не харесва картите във фентъзи романите и това е причината в неговите да няма такава. Да, ама е нужна. Не можеш да си спомняш къде е било обяснено, че се намира град X, при условие, че той е бил споменат преди 50 страници, а след него са били споменати още 3. В интернет обаче се намират фенски карти на Кръга на света и аз използвах точно такава, за да добия по-ясна представа кое къде е.

Други минуси тази книга просто няма. Поне не се сещам. Кефът ми бе с една идея по-малък към края й, когато в отделни абзаци в една глава се преминаваше от гледната точка на един герой към тази на друг. Това обаче е нещо изключително дребно, което дори няма да направи впечатление на много хора. За финал: корицата е уникално добре оформена като за издадена у нас книга, за което човекът работил по нея (Стефан Касъров) заслужава поздравления. Сега сухите факти:

Издателство: "Колибри"
Жанр: фентъзи
Брой страници: 480
Цена: 19 лв.

Вчера се сдобих и с втората книга от трилогията, наречена "Преди да увиснат на въжето", и вече съм се заел с "изяждането" й. Макар да съм още в началото на втората книга, препоръчвам трилогията с две ръце. Абъркромби има талант и се надявам да видим още доста добри книги от него, преведени на родния ни език.

Кеч DVD-та: "Randy Orton - Evolution of a predator" и "TNA: Immortal Forever?"

Почивката, която си бях от гледането на кеч, изглежда е към края си. Не само, че изгледах цял RAW в началото на седмицата (без divas мача, естествено, защото беше смотан filler), но и се излъгах да си друпна последният IMPACT Wrestling, а също изгледах и две DVD-та, които всъщност са и темата на този пост. Едното открих само в Xtreme Wrestling Torrents, така че ако нямате регистрация там - sorry, к**ец.

WWE - Randy Orton: Evolution of a Predator - DVD фокусирано изцяло върху Ранди Ортън, което навлиза малко по-навътре в личния му живот, отколкото е необходимо според мен. Първият диск проследява отгоре-отгоре Ортън зад кулисите от Elimination Chamber 2011 PPV-то до мачът му с CM Punk на WrestleMania 27. Новите кадри са съчетани с историята на живота и кариерата му, както и с интервюта на близки и хората, с които е работил най-отблизо (HHH, Cody Rhodes, John Cena, Arn Anderson). Час и половина документален филм, който върши работа за убиване на един следобед, а и показва някои интересни задкулисни неща (какво правят кечистите преди шоу, къде и как загравят, такива тъпотии, от които само побърканите се интересуват). Второто CD е фрашкано с мачове на Ортън. Прегледах листа без да тегля диска (защото повечето съм ги гледал) и подборът ми изглежда добър.

Линкове (към zamunda.net, благодарностите - на който го е качил):

TNA/IMPACT Wrestling: Immortal Forever? - DVD, което разказва историята на създаването и развитието на главната група в TNA/IW в момента: Immortal на Хълк Хоган и Ерик Бишоф. Започва от идването на двамата в компанията в началото на 2010-а и стига до март 2011-та. Чрез интервюта с тях, Дикси Картър и някои от кечистите, е разказано как е бил приведен (DVD-то разказва историята от гледна точка "по сценарий", не е като горното) планът на Бишоф и Хоган да "вземат" компанията от Дикси Картър. Биващо е. За 6 часа (интервюта, сегменти и няколко мача) виждаш най-важното покрай главната история в компанията за година и половина. Ето защо спрях да следя TNA/IW - просто ще чакам подобни ДВД-та да ми разказват всичко най-важно накуп. Хехе.

Открих го в XWT, ако ви се търси другаде - успех: Линк в XWT

Почнах и WWE: 50 OMG Moments, което може да бъде открито в замунда, просто защото изглежда подборът е добър и наистина са събрали шокиращи/забавни моменти, които си струва да се видят в рамките на 2 часа. Палци горе. Скоро май ще започна пак със записването на клипове... по-лесно е отколкото да пишеш. Ще видим. Дотогава: мир и CM Punk - бест ин дъ уърлд.

Книги: "Преобърнатият свят" на Кристофър Прийст

Кратък увод, несвързан с конкретния пост: Не знам колко от хората, посещаващи блога, обичат да разпускат с четенето на книги (но незнайно защо се съмнявам да са много). Въпреки това реших, че след доста постове със заглавие "Какво чета..." си струва да направя една отделна категория (виж лентата вдясно), носеща заглавието "Книги". В известен смисъл блогът вече се превърна и в нещо като читателски дневник, така че просто това е нормалната еволюция на нещата. Но сега да продължим по-конкретно.

Имам сериозния проблем доста трудно да си харесвам сам книги. Заглавието и краткият текст на задната корица рядко са достатъчни, за да ме накарат да дам определена сума за книга, особено ако е на някой непознат ми автор. Затова ценя препоръките и след една такава препоръка ми стана интересно що за роман е "Преобърнатият свят" на Кристофър Прийст. И я купих.


Започваме с важния факт, че жанрът на книгата е фантастика, при това от онези класически фантастики от не толкова близкото минало, които внимателно изграждат един цял свят, който може да се стори малко объркващ и стряскащ за обикновения човек. Имам предвид, че повечето хора са свикнали със заобикалящия ни свят, неговите правила, социален ред, физически закони и т.н. и когато им бъде представено нещо различно те трудно го приемат. Затова подобно предупреждение е важно.

Не съм чел кой знае колко много фантастични романи, но по-интересното за мен от голямата колекция на баща ми съм го минал, така че не съм чак от горепосочените. Даже се възхищавам на автори на фантастика, които успяват до почти най-малките детайли да създадат един правдоподобен, различен свят. Прийст успява, поне според мен. Започвам с успокоението, че главните герои са хора, тъй като знам, че има читатели, които като чуят фантастика и се сещат за филми, наблъскани с извънземни (Star Wars, Star Trek и т.н.). Т.е. този роман е достатъчно човешки, при това към края си доста, за да се хареса на голям брой читатели.

Ще разкажа съвсем накратко за какво става дума, при това с текст, подобен на този на задната корица на книгата, така че да не разваля някоя изненада в повече от това, което издателите са сметнали за разумно: в центъра на "Преобърнатият свят" е градът Земя, който е в постоянно движение в преследване на точката, наречена оптимум, от която зависи... много. Книгата проследява историята на града от гледната точка на главния герой Хелуърд Ман. Хитрото от страна на автора в случая е, че Ман постепенно се запознава с града, социалния ред в него, начина му на функциониране и заобикалящия го свят, вместо от самото начало да знае всичко. По този начин читателят се учи за света заедно с главния герой. Силен похват, който много ми харесва, особено при книги, в които толкова неща са различни от нашата реалност и трябва да бъдат подробно описани.

Не искам да разкривам повече от историята, затова по памет ще цитирам човека (Йоан, той си знае), oт когото първо чух за книгата. Той доста добре беше казал, че в книгата постоянно се задават много нови и нови въпроси за града и за света, на които впоследствие бива отговорено, поне на по-голямата и важна част от тях. Финалът е може би едно от най-важните качества на книгата, защото е по-различен от това, което очаквах, но в голяма степен точно затова и ми хареса. Но няма да спойлвам, това вече бе изяснено.

Като заговорихме за неща, които са ми харесали от стила на писане на автора, трябва да спомена и идеята да раздели книгата на няколко части. В по-голямата част действието се разказва от главния герой, но в определени моменти е нужна по-обща гледна точка, за която авторът е използвал ролята си на неучастващ в действието разказвач. Това изобщо не пречи, даже е от полза, защото в противен случай романът трябваше да се движи строго спрямо вижданията на главния герой, което е невъзможно, както ще видят тези, които прочетат книгата. За финал мисля да спомена, че не мога да посоча нещо в превода, което да не ми е допаднало, добър е, а пък и външното оформление на книгата е прилично, даже добро. И мисля да се огранича дотук. Малко суха (но важна) информация:

Издателство: Август
Жанр: фантастика
Брой страници: 320
Цена: 14 лв.

Не знам доколко този по-подробен пост за книга е успял да убеди някого да я прочете или изобщо да разпали интерес в някой от вас поне да я разгледа в някоя близка книжарница, но и занапред мисля да обръщам по-сериозно внимание в блога на книгите, които чета. Ще съм доволен ако съм от полза на интернет потребители, търсещи мнение за дадено заглавие. Четете. Хубаво е.

Препоръчани песни - Част 61

Мислех си това да е специален Spirit of Burgas 2011 Edition, тъй като с приятелката ми посетихме последния ден на фестивала (по-подробно за него може би в отделен пост по-нататък... ще видим), но тези идеи отпаднаха, тъй като няма много нова музика от изпълнителите на третата вечер, която да искам да споделя. И все пак.... чух доста повече от Deftones и Skindred, отколкото бях чувал през живота си, и си харесах някои неща. Тa препоръчаните песни този път са:

Deftones - Passenger (уникален ритъм на припева, а на мен трудно ми харесва ритъма на бандата)
Deftones - Elite (просто, защото на SoB всички избухнаха най-много на нея и беше доволно яко)
Skindred - Cut Dem (от новият им албум, както Бенджи сподели. Dubstep елементите не пречат, даже я правят по-шарена)

И нещо допълнително във връзка с последната банда: много отдавна препоръчах "Cold" на Evans Blue, която е една от най-добрите (спрямо моя вкус) песни, които съм чувал някога. Шансът голяма част от вас никога да не са я чували, да са пропуснали този пост или пък да не са я запомнили добре, е голям, така че ще се наложи първо да ви опресня паметта:


Така. Това горе е оригиналът на песента. А това, което поствам долу е един много приятен пиано кавър на песента, който някакъв пич на име Aaron Wiewel беше споделил на стената на бандата. Дано няма против, че ще направя клипа и свиренето му мааааалко по-популярни:


Харесвам пиано кавърите, защото когато са направени добре придават ново и някак по-класическо звучене на модерни песни, а и в YouTube могат да се открият наистина талантливи млади пианисти. Слушайте. Мен ме израдва много. С вокалите на песента добавени към тази музика ще се получи нещо страхотно.

Какво чета... (17.08.11)

Реших, че постовете на тази тематика е по-добре да са месечни, като заради датата на предния пост (17 юли) ми се стори добре точно 17-ти всеки месец да е датата за ъпдейти по темата. И все пак замислям цяла категория "Книги", в която да разглеждам заглавията поотделно, но ще видим... Та, прочетеното през този месец, което поради няколко причини нямаше как да е много:

1."Октопод" от Марко Незе, I том (Първа и втора част) - Нямам почти никакъв спомен от сериала "Октопод", защото бях доста малък, когато го излъчваха по БНТ. Това донякъде беше добре, защото всичко в книгата ме изненадваше и не подозирах какво може да се случи. А тук изненади бол - умират герой след герой, при това дори уж главни такива, което се доближава до реалността: няма значение каква е била ролята ти до един момент - ако мафията реши умираш. Иначе в общи линии книгата проследява опитите на новоназначения инспектор от полицията Катани да се бори с мафията и как това се отразява на целия град и дори на собственото му семейство. Препоръчвам за феновете на криминалетата, които не са я чели.

2."Октопод" от Марко Незе, II том (Трета и четвърта част) - Тук няма какво толкова да се каже, защото вторият том продължава малко след края на първия. Основното тук е голямото количество нови герои, които умират и биват заменяни от нови дори по-често, отколкото в първият том. Това вече може да бъде посочено като малък минус, тъй като някои герои просто не се задържат достатъчно наоколо, за да ги запомниш добре или за да ти запука за тях. Но е хубаво като си почнал едната книга да довършиш и следващата.

3."Виноградец. Карамусал. Кара Мурсел" от Атанаска Гюрова - Малко изненадващо заглавие в списъка. Става дума за книга за историята на родното ми село, която чаках от поне две години, тъй като се интересувам от темата. Не, че някой от вас ще я прочете, но все пак да си кажа мнението: макар да ми хареса, че имаше информация за истории, които иначе трудно бих разбрал сам, не ми хареса, че когато се говореше за някой конфликт (Освобождението, Балкански и Световни войни) книгата заприличва на някой учебник, който описва нещата не конкретно от гледната точка на селото, а от някаква прекалено обща гледна точка. За хората, които нямат понятие от история може и да е полезно, но за мен само излишно удължи книгата и по-скоро ме дразнеше.

4."Фирмата" от Джон Гришам - Популярно заглавие. За мой късмет и филмът "Фирмата" не съм гледал или поне не го помня и подобно на "Октопод" не знаех какво ще се случи. Макар и тематиката (адвокатска фирма, занимаваща се с данъци, разследвана от ФБР) да ми допадна, има нещо, за което съм 50 на 50. Става дума за подробното описание, което правиш Гришам. Особено в първите стотина страници той разказва много подробно случващото се около главния герой. Това от една страна е полезно за цялостната представа за самия герой и околните му, както и за потапяне в атмосферата, но пък липсата на някаква по-сериозно действие за сметка на прекалено многото разговори може да дойде в много на някои. И все пак книгата ми хареса, но най-вероятно ще остане единствената на Гришам, която съм чел.

5."World of Warcraft: Кръгът на омразата" от Кийт Р.Декандидо - Хехехе, нямаше как просто. Искам да започна някоя по-сериозна и голяма фентъзи поредица, но тъй като не намерих книгата, която искам, реших за морето да се задоволя с нещо друго. "Кръгът на омразата" всъщност е четвъртата книга за Warcraft излизала на български и единствената, която не бях чел досега. Минах я сравнително бързо - два следобеда и то не целите. Разказва за проблемите между орки и хора на Калимдор, въпреки опитите на Трал и Джейна Праудмауър да поддържат някакъв мир. В общи линии е най-слабата Warcraft книга, която съм чел на български, но пък ставаше за убиване на времето. Пък и обичам да си обогатявам знанията за любимите ми гейм вселени.

Тези дни приключвам с една от двете книги, които чета в момента, и може да и направя по-подробно ревю, за да я популяризирам един вид. А и издателствата издават книги, за да бъдат те купувани и четени, не е лошо да бутна едно рамо с малко реклама. Дотогава четете, скъпи бирохолици! Четете много!

WWE SummerSlam 2011 - Нещо, което би трябвало да прилича на ревю

Тазгодишният SummerSlam, който мина преди два дни, беше едно от изданията на турнира, които най-слабо съм очаквал. Почивката ми се отразява случайно и не ме интересуваше кой знае колко какво се случва по седмичните шоута, а така надъхвацията за самите мачове е много по-малка. И все пак... 

Вчера на прибиране с влака от Бургас се сетих, че турнирът вече е минал, звъннах на Пачо и се разбрахме да мине през нас, за да го изгледаме. Изключително изненадващо в случая е, че изгледахме цялото ППВ от-до без никакво превъртане. Дори женския мач! Е, да, Пачо настоя (фен на Кели Кели е, все пак), но след един момент дори аз нямах против - женският мач се получи доста приличен и не ми се приспа от него (макар малко след това да ми се придрема). Браво на добичето Бет и реднечката Кели. Дотук за тях.

Обаче причината да изгледаме целия турнир май се крие във факта, че мачовете си бяха доста прилични до един, да не кажа даже добри. Дори Шеймъс-Хенри ми хареса, ако не друго то заради контраста между цветовете на кожите им. И двамата синеят, но поради различни причини, true story. От историята между тях също може да излезе нещо, както и от тази между Барет-Браян. Хубаво ми стана, когато някой от коментаторите припомни, че миналата година на същия турнир Браян беше изненадващия последен участник в WWE отбора, който победи NEXUS. Да живеят детайлите. Този келеш Браян може и да успее в WWE, колкото и странно да ми се струва. Преди година щях да ви кажа, че е невъзможно, ама на... 

Мачът на вечерта по скромното ми мнение беше Ортън-Крисчън, които за пореден (мисля, че пети път) направиха много добър мач, който ми хареса повече от този на Пънк-Сина, който бе няколко крачки назад като качество от предния. А и вече ми се спеше. За съжаление не се сетихме с Пачо да записваме физиономиите и коментарите си по време на турнира, а те бяха много по-добри от това скапано ревю. Съжалявам, че за вас остават само огризките от разсъжденията ми на кеч тематика. Главното остава за мен и околните, като например за това, че Крисчън е балък, задето с плюнките си събуди Ортън преди столирането или че Острието предпочита да живее с гризлита и лосове из канадските планини вместо да помогне на BFF-то си. 

Иначе както казах Пънк-Сина не ми хареса толкова, колкото предния им мач, но си има безброй причини за това. Най-важната вече я изтъкнах: бях спал 8 часа за общо 59 в момента, в който почна точно техния мач. През цялото време вдигах един отлепен етикет от двулитровка Pepsi в знак на подкрепа към Пънк. Не се зарадвах на победата му, защото очаквах да го прецакат заради грешката на Хунтер Тежката ръка (на закона?!?). Е, не го прецакаха там, прецакаха го после с Дел Рио, който ми е скучен. Насилва се момчето в промотата си, но аз след Еди Гереро наистина интересен мексиканец на микрофон не съм виждал.

Кевин Неш да се гърчи от някоя старческа болест. Мерси.

Иначе като цяло PPV-то беше доста добро, най-вече като качество на мачовете. Ама случилото се в последния мач ми развали настроението. Пънк е най-великото нещо в кеча през последните години и ако можеше в цял RAW да дават само него и няколко други свежи лица всичко щеше да е 6. Но не би... Това ме подсеща за поредното му могъщо промо (което е и единственото нещо, което гледах от днешния RAW). Може да превъртите направо на третата минута и 30-тата секунда:



"OMG! Kevin Nash! WTF? Thought he was dead. LOL!" Не е истина колко интересни за гледане са ми промотата на този човек. Поклон.

Mortal Kombat: Legacy - Cyrax and Sektor

Тотално бях забравил, че на Comic Con (който вече май свърши) трябваше да бъде представен последният епизод от web сериите Mortal Kombat Legacy. Сега го изнамерих в нета и определено съм доволен. Ей го на за желаещите да го видят:


Както става ясно от заглавието на поста и от самия клип, става дума за Сектор и Сайръкс, нинджи от Lin Kuei, които (СПОЙЛЕР) преминават през неприятна процедура, която ги превръща в какво? В киборзииии! (със "З" е правилно, нали?) Епизодът е доста качествено направен и определено е от най-силните сред всичките девет, които видяхме в първи сезон. Да, първи, защото май догодина ще има втори. Дано този път да е с повече свързаност, все пак видяхме background-a на достатъчно герои за едно турнирче. Добавих линк за този клип и в най-първия пост за MK: Legacy, ей така, да има. Живи и здрави, дано следващият сезон видим нещо още по-добро.

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...