"Свръхнатурално II: Духът от бутилката" - Част 1 от 2

Стойка се подпря трепереща от студ в единия ъгъл на тъмната стая. Запалката все още светеше в едната й ръка, а с другата извади телефона си и бързо намерени търсения номер.
-Да? - чу се спокоен мъжки глас от другата страна.
-Калашников? Спас Калашников? -тишина преди отговора.
-Да. Кой се обажда?
-Пачо, Стойка е. Помниш ли като ми каза, че на света има ужасни неща и ако някога почувствам нещо нередно без видима причина, трябва веднага да ти се обадя?
-Да. Какво става? Добре ли си?
-Уплашена съм. Гледах мач и пиех бира, когато токът спря. Изведнъж ми стана много, много студено. Не мога да си го обясня, защото климатикът работеше допреди една минута, а имам чувството, че в момента съм навън при снега. И най-странното е, че бирата ми изчезна ей така...
-Стойче, Стойче... успокой се! - опита се да я успокои гласът на Калашников. - Още ли живееш на стария си адрес?
-Да.
-Добре, идваме веднага. Докато пътуваме ще дам телефона на брат си Антон, за да говори той с теб.
-Не, Пачо, почакай...
-Алооооо! - чу се друг глас на телефонната линия.
-Кой е? Къде е Спас? - попита объркана Стойка.
-До мен. Вече говориш с красивия му брат. Антон Калашников на вашите услуги, мадам! Какъв е проблемът?
-Ъм... ами... - завладяващата я паника оплете езика й - Токът спря. Бирата ми изчезна.
-И на мен ми се случва често. Не е болка за умиране, но ако прекалиш боли глава.
Стойка не знаеше какво да каже. Токът изведнъж дойде и лампите светнаха, телевизорът също. Тя замижа за секунда, след което отвори очи и се огледа. Единственото, което успя да направи, е да изпищи в слушалката...

*впрегнете жалките си фантазии и си представете падащи снежинки, които се натрупват по монитора ви, той замръзва, ледът се напуква и се пръска на парчета*

СВРЪХНАТУРАЛНО I I
ДУХЪТ ОТ БУТИЛКАТА

Част 1 от 2

С участието на: С.Терзов, А.Биров
Със специалното участие на: С.Бел.


Антон Калашников затвори хладилника и понесе поредната бутилка към брат си. Спас стоеше над бледото тяло на Стойка, поставено от тях двамата върху дивана във хола й. Проби капачката на бутилката Staropramen и я сложи на мястото на вече празната такава, върху измайсторената от тях система, направена от малък маркуч и закачалка. Пенливата течност тръгна надолу, право към устните на изпадналата в безсъзнание Стойка.
-Система за бира... - навъси се Антон. -Каква загуба, пич. Поне тази твоя позната има доста бутилки в хладилника си.
-Да, тя обича бира. Ето защо нашият приятел я е навестил.
-Сигурен ли си, че това е дело на Духa от бутилката? - попита брат му. -В смисъл... в тази къща има и доста празни бутилки, възможно е тази Стойка просто да се е насмукала като смок, да е излязла навън и да е премръзнала.
-Защо тогава я намерихме вътре?
-В един момент пияният й мозък се е сетил, че да стоиш навън в снега в студена зимна нощ е лоша идея, прибрала се е вътре и е решила да ти се обади. Звучеше ми пияна, сигурно е искала да ти говори мръсотии...
-Беше уплашена. - Спас прокара ръка през дългата си коса (защото да, той бе със дълга до малко над раменете коса) и погали Стойка по челото. -Пич пич, трябва да се справим с този скапан дух. Започва да ми омръзва да се занимавам с него. А, тя се събужда... Стойче, добре ли си? Опитва се да каже нещо. Не те чувам, Стойче, по-силно... - Спас премести тръбичката на системата и допря ухо до устни на Стойка.
-Какво казва пияндето? - попита Антон.
-Не е пиянде! - сопна се Спас докато се изправяше. -И каза, че иска още бира.

Десетина минути по-късно обстановката бе коренно различна. Антон Калашников се бе настанил удобно в един фотьойл с качени върху табуретка крака и зяпаше порно на телевизора. Брат му Спас бе свалил якето и тениската си и показваше бицепса си на седналата до него на дивана Стойка.
-А виж това... - каза той - Като стегна тук и изскачат вени, които нормалният човек не подозира, че има. И тук имам, около гърдите. Пипни, пипни!
-Пачо, не искам да ти пипам мускулите. - каза Стойка. Спас я погледна с безизразно лице, но в очите му се четеше разочарование. Взе тениската си и се зае да я облича.
-Така да бъде. - каза той, когато приключи с това трудоемко за напомпан тип като него занимание. - Разкажи ни тогава какво се случи.
-Ами по телефона ти разказах набързо. Стоях тук и гледах мач. Юнайтед срещу Базел. Знаеш, че Базел ни биха преди известно време и сега се надявах на отмъщение. Водехме с 1:0, помня, че беше 73-тата минута, когато започна нова атака на нашите. Тогава изгасна тока. Бях бясна. Светнах със запалката си, за да ми е поне малко по-светло. Потърсих си бутилката с бира и нея я нямаше, а бях сигурна, че съм я оставила на масичката до себе си. Изведнъж ми стана адски студено и ме обзе едно много тревожно чувство. И реших да ти се обадя.
-Аз все още мисля, че си се напила и просто звънна на пича, защото искаш да спиш с него. - каза от фотьойла Антон без да отмества поглед от сексуалния акт по телевизията. Стойка го погледна с вдигнати вежди, след което отново се обърна към Спас.
-Тогава ти ми даде да говоря с този идиот брат ти. Няколко секунди след това токът дойде и... и...
-Спокойно, Стойче! - Спас я хвана нежно за рамото, поне спрямо неговите възможности за нежност. - Всичко е наред. Защо изпищя по телефона? Какво видя
-Видях телевизора. Мачът бе свършил и бяхме паднали с 2 на 1. Два гола за 17 минути! Шибани Базел! Мразя ги! Мразя ги! - очите на Стойка се напълниха със сълзи и тя започна да удря ядосано с юмрук по дивана.
-Видя ли, пич? - Спас се обърна към брат си. -Надеждите й са били разбити.
Антон го погледна сърдито.
-Добре, беше прав. Духът от бутилката е. Какво ще правим?
-Имаш ли уиски в теб?
-Манерката ми е празна, във Волгата има две бутилки.
-Иди да ги вземеш. - Спас му подхвърли ключовете. - И внимавай как затваряш вратата на съкровището ми!
-Не се тревожи, ще я ритна нежно. - изсмя се Антон, докато излизаше.
-Пич, не се шегувам!
-Какво е Духът от бутилката? - надигна глава Стойка. Вече се бе успокоила.
-Един случай, с който се занимаваме в последно време. - отговори й Спас. -И е доста странен. Наложи ми се да търся и чета събраната информация за подобни същества, а аз мразя да чета. Та Духът от бутилката е особен вид изрод, който се вселява в любимото питие на човек. Така прехвърля част от себе си в него, разбира кое е най-голямото му желание в момента и прави така, че то да не се сбъдне.
-Искаш да кажеш, че това нещо е разбрало, че искам Юнайтед да бият, и затова е променило резултата на мача?
-Хора са умирали заради Дух в бутилка. Това да помогне на един футболен отбор да бие друг е нищо. Просто леко изменя реалността, така че да се случи това, което не желаеш. - отвърна Спас.
-Значи все пак Юнайтед са по-силни! - живна Стойка. -Това ме успокоява. Пък и това чудо не ме уби, което е добре. Няма и други умрели, предполагам, въпреки че бих предпочела това пред загуба за нашите, но как да е.
Спас я погледа мълчаливо и само поклати глава, показвайки неодобрението си за подобен тип мислене. В този момент Антон се появи на вратата с двете бутилки уиски в ръце.
-Двамата господа Ходещи вече са тук и са доста изморени. - заяви той с усмивка. -Къде да се настаним за по питие?

След още десетина минути Антон Калашников стоеше на един стол в центъра на хола, който бе разчистен от всички други мебели. Полюшваше се наляво-надясно, вдигаше бутилката към устните си, отпиваше и пак я сваляше долу.
-Тъм... търъръръъъъъъъъъъъм, търърътътъъъъъ... търъръръъъъъъъм, търърътътътъ... - започна да си припява на висок глас той.
-Какво прави той? - попита Стойка, която стоеше в ъгъла на стаята и наблюдаваше разтревожено случващото се в дома й.
-Пее си. - отвърна Спас, който стоеше до нея. Разликата бе, че вместо да наблюдава брат си, опипваше едната си гърда. -Пичът обича да пее като се напие. - той надигна глава към Стойка - Ти сигурна ли си, че искаш да останеш? Когато е в опасност Духът може да е агресивен.
*ИТ'С ДЪ ФАЙНЪЛ КААААУНТДААААААААУН!*
-Невидимото копеле донесе загуба на любимия ми отбор! Искам да видя как умира! - разпали се Стойка, макар и стресната от крясъка на Антон. -А и ме е страх да оставя теб и пияният ти брат да разбиете къщата ми.
-Умно! - съгласи се Спас и се обърна към брат си. -Пич, как върви?
-УИ'ЪР ЛИИИИВИНГ ТУГЕЕЕЕЕЕЕДЪЪЪЪЪЪР! А? К'во?
-Как върви напиването?
-Пушка съм. - ухили се Антон. -Я пак ми обясни защо трябваше аз да се напия?
-Защото Духът от бутилката най-вероятно е все още някъде наблизо. Надяваме да се всели в теб и да разбие някоя твоя голяма надежда. Като се появи ще го хвана със специалните ни оръжия. Сега разбра ли?
-Не разбрах почти думичка. - кимна Антон - Но тази вечер харесвам прическата ти.
-Продължавай да пиеш, пич, продължавай! - Спас помаха с ръце на брат си, който вдигна палец в знак на съгласие и пак надигна бутилката. Веднага започна нова песен.
*УЕЙК МИ АП! Уейк мииии ап инсааааайт! АЙ КЕН'Т УЕЙК АААП!*
-И все пак... защо точно той? - попита Стойка - Защо ти не пиеш?
-Аз съм силният и трябва да съм концентриран. Пък и не искам най-голямото ми желание в момента да бъде провалено от Духа.
-Но на брат ти може?
Спас само се усмихна. Изведнъж Антон рязко се изправи с пламък в очи, привличайки погледите на брат си и Стойка към себе си.
-Пич пич, добре ли си? - попита Спас.
-Ооооо, да! - изръмжа Антон, вторачил се в нищото. -Отиваме в Бургас!
-Моля?!? - попитаха Спас и Стойка едновременно, но Антон вече бе прегърнал втората бутилка и излизаше навън. Първото шише се търкаляше празно на пода. Спас и Стойка се погледнаха. Изглежда ги чакаше пътуване.
*БРИИИИИНГ МИИИИИИ ТУУУУУ ЛАААААЙФ!*

Край на първа част
ТУ БИ ЗАВЪРШЕНО: УТРЕ!


Изпълнителен продуцент: С.Б. (той все още плаща интернета, и все още пиша на компютъра, който също е платен от него)
Екипът благодари на Johnnie Walker за вдъхновението, което ни застига чак на следващия ден, и на К.П. за изработката на постера и предоставянето на един още по-вдъхновяващ материал. Но за него утре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...