Отнемането на живот, бил той и на животно, винаги ли е еднакво? Наличието на глад, ако приемем, че той е единствената оправдана нужда, променя ли факта, че прекъсваш нишката на едно съществуване? А когато гладът не е фактор? Само ние, хората, сме достатъчно умни или достатъчно глупави, зависи от гледната точка, за да мислим за това. Също така само ние сме способни да изпитваме вина след извършеното.

А когато вината я няма? Когато само стоиш и наблюдаваш? Дали надеждата ти, че си дал на животното по-бърз край и си му спестил мъки, е някаква форма на жал? Дали те прави повече човек? Гледаш последните гърчове на крайниците, обръщаш внимание на глупави детайли, като деформациите на зъбите в премазаната му устна кухина. И очите... Писателите винаги обръщат внимание на очите и най-вероятно има защо. Стоят там, но сякаш ги няма. Няма я искрицата живот в тях. Изглеждат празни.

Може би с всеки следващ път вината започва да се проявява все по-малко. Това би обяснило как повечето животновъди се справят с едно от задълженията си, а именно умъртвяването на "продукцията". Но ловците не ги разбирам. Разбирам тръпката от преследването, но не и как може да бъде понесена цялата тежест след няколко поредни успешни изстрела. Може би това е признак, че едни са по-малко "хора" от други. Но това вече е в сферата на прекалено дълбоки разсъждения, с които не желая да се занимавам.

И може би моментът, в който гледаш споменатите горе празни очи и видиш, че животът в тях го няма, моментът, в който усетиш, че този път не чувстваш вина, че извършеното не ти тежи... може би това е моментът, в който разбираме, че всъщност вече сме повече животни отколкото хора.

2 коментара:

  1. Знаеш ли.. а аз имам чувството, че светът, в който живеем ни дава прекалено много всичко на готово и това е причината да да гледаме на отнемането на живот така. Хората определено забравят първичното понятие за човек, а то е именно същество, което ако нямаше всичко на готово щеше да убива, за да се изхранва дори без да си задава много въпроси. Не говоря за убийците или разни такива хора, говоря за обикновения човек. В днешните времена хората се сблъскват с храната в супермаркета и рядко си задават въпроса от къде идва тази храна. Но представи си, че стане война (не, че го пожелавам) и супермаркетите се изпразнят. Хващам се на бас, че няма да има нито вегетарианци, нито някой ще се зачуди дали да убие в името на това да защити близките си или интереса си.. Което ме навежда да кажа, че убийството е едно "нормално" нещо, разбира се ако не го правиш за удоволствие. Разбира се в една правова държава няма как да го направиш без да се изправиш пред съд, но имам чувството, че именно за това са създадени правилата - за да ограничат проявлението на тази същност на човека. И пак ще кажа, че всичко е прекалено наготово и хората затова са и такива летежници. Всички, които са насочени към някакъв висш идеал като примерно да живеем в свят без убийства, са такива, защото има кой да убива вместо тях.. колкото и брутално да звучи :D :)
    А и така хубаво беше подхванал темата, че ми се иска да те попитам как мислиш:
    Каква е разликата между това да убиеш по време на война и по време на примирие или в нормални времена ?

    ОтговорИзтриване
  2. Необходиомостта. Войната е един прекалено широк и всеобхватен конфликт, включва огромен брой хора. Възможното решение на подобни конфликти е или мирно, или чрез война (която, естествено, задължително включва убийства). Но войната започва там, където свършва дипломацията, следователно мирът вече не е опция и се превръща в необходимост да убиваш, за да не бъдеш убит. А и често има някакъв по-висш идеал там. Изключваме икономическите и териториални интереси на върха - говоря за обикновения човек, който е принуден да воюва, защото съзнава, че ако неговата страна загуби, това може да коства неговия живот и свобода и най-вече - животът и свободата на близките му. А и по време на война убиването (на врагове, разбира се) е позволено.

    В нормалните времена няма "ние" и "те". Конфликтите са на междуличностно ниво между двама граждани (най-често) на една и съща страна. Законът не позволява такова решаване на конфликта между тях (защото ако го нямаше този закон щеше да има анархия). В такъв случай убийството, колкото и добър вариант да изглежда, е неприемливо решение на конфликта.

    Какво може да породи смъртта на животно... :D

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...