Кърваво унижение - ревю на WWE Extreme Rules 2012 (СПОЙЛЕРИ)

И ОТНОВО: ПОСТЪТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ. БЛИЗКО Е ДО АКЪЛА, СЕЩАЙТЕ СЕ ПРЕДИ ДА ОТВАРЯТЕ.


Неслучайно съм кръстил поста така. Името идва изцяло от случилото се в главния мач на PPV-то. Главен мач, който ще се помни, дяволите да го вземат. Може би години на спекулации за това как би изглеждал мач, смесица между ММА и кеч, стигнаха до своя край след като Брок Леснър и Джон Сина се изправиха един срещу друг в нещо точно такова. Хаос и поваляния като в ММА мач. Никаква артистичност или плавно преминаване от едно движение в друго каквито би трябвало да има в кеч мач. Няколко фалшиви удари като в кеч мач. ЧИСТИ удари, с явен контакт, с юмруци и лакът, точно като в ММА мач. Довели до кръв... Много кръв. Толкова червена течност се изсипа от главата на Сина, че чак на мен ми стана жал за него. Но за това по-късно. Леснър също покървя в края, което е ОК. Идеята ми е... че това беше адски особен тип кеч мач, с множество реални удари, което го направи по-развлекателен, истински и шокиращ. 

А защо "кърваво унижение"? Идеята ми дойде още в първите минути, когато Леснър с лакътя си сцепи главата на Сина. За секунда помислих, че опасенията ми от превюто, което писах, че Леснър може да забрави, че това е кеч-мач и да си бие както знае, се сбъдват. За времето на мача (20-ина минути?) Сина бе бит така както не си спомням да е бил бит някога. В смисъл... за пръв път видяхме някой да го бие наистина. Реферите, лекарите, кърпите, кръвта. Уникална гледка. Леснър го унижаваше всеячески. Държеше се адски надменно и арогантно, като сцената, в която избърса окървавените си ръце в тялото си, а след това ги облиза, беше просто... нямам думи. Наистина нямам думи. Сина беше унизен. Но, отново казвам, е професионалист и го понесе като мъж.

Другата страна на "кървавото унижение" е за Леснър, защото след като беше heavyweight шампион на UFC и доказа, че може да бие хора наистина, се завръща в средите на скриптираната борба и бива победен от кечист с кеч хватка (макар и хитро направена комбинация от юмрук с верига и AA върху метални стълби). Това беше леко неприятна изненада за мен, но донякъде логичен ход от страна на WWE: не можеха да оставят ММА fighter с ММА стил на бой да бие кечист, най-голямата им звезда, на техен ринг. Щеше да постави както WWE, така и кеча като цяло в наистина кофти позиция. Важното е какъв побой отнесе Сина, загубата на Леснър не чак толкова. Сега определено чакам RAW с интерес, за да видя каква ще е реакцията на Леснър и кой ще е следващият, защото при подобен стил на борба мачовете на Леснър ще са нещо много по-различно. Стига да го запази, разбира се.

Брутален, кървав спектакъл. Повече от доволен съм. Сина сам призна след PPV-то, че нещо не е наред с ръката му и сигурно ще отсъства, а първоначалното инфо потвърждава това. Леснър май попрекали с kimura-та, а? Дали сега WWE няма да се запитат добра идея ли беше да го връщат, при условие, че ако се вживява толкова може да контузи всичките им звезди? Аз бих. Ясно е обаче, че завръщането му беше хит. Дори да не сте кеч-фенове (а ако не сте е под въпрос защо сте чели досега) изгледайте този мач. Мисля, че ще ви е... интересно? Забавно? Нещо такова.

Но не цялото PPV беше Сина-Леснър, макар че това с право беше МЕ-та. От останалото шоу три мача блеснаха с много добро качество. Започвам с Кейн-Ортън, които получиха изненадващо много време и направиха един много приятен и солиден opener. Ортън вече е готов за нещо по-голямо. Въпросът според мен сега е какво ще е то: мач за титлата срещу Шеймъс или мач срещу Леснър? Предпочитам второто, макар да ме е страх за кекавите рамене на баче ви Ранди. След това Шеймъс-Браян направиха един страхотен мач, може би един от най-добрите от началото на годината. Поздравления и за двамата, въпреки че краят никак не ми хареса. Просто Браян е толкова парещ продукт в момента, че е задължително той да е шампион. Образът на Шеймъс само ще страда ако феновете продължават да се обръщат срещу него. Трябва да се отбележи страхотната идея за "18 seconds" тениската, както и бруталните YES! скандирания. Адски надъхващо ми действат. YES! YES! YES!

И накрая Джерико-Пънк поднесоха втори пореден спектакъл. Отново ме изненадват: техниката и красивият кеч тук бяха отстъпили място на един истински street fight с използването на външни елементи (кендо стикове, столове, коментаторски маси) и повече въргали. Няколкото запомнящи се спота (скокът върху масата, reverse-ванията, финалът) обаче дадоха малко блясък на иначе по-"суровия" вид на мача. Много съм доволен от видяното и тук, и малко изненадан, че Джерико не спечели. А сега накъде? Трети опит за него или нов претендент? Тенсай? Дано не.

Другото... беше малко под въпрос. Коуди-Шоу беше по-добър от първия им мач на Мания, а и резултата ме изненада. По принцип в по-голям мач подобен край би ме ядосал, но тук някак си се върза с коментара на Big Show от preshow-то. Искрено се израдвах. Необявените мачове бяха дроп. Не ми харесва талант като Зиглър да губи от Бродус Клей, който откакто движи с дребния (aka Хорни) вече дори не ми е умерено забавен. Зиглър трябва да върви към върха. Казах. На Райбак пък се смяхме искрено - движенията му, командите, които си дава. Пичовете, които "преби", бяха по-забавни за слушане от това да гледаш мача след това. И за финал лекото разочарование, че не Карма, а Лейла се завърна, за да вземе титлата от Ники Бела. Не ми пука, стига да излезе нещо добро от цялата тази работа.

В общи линии макар да имаше слаби неща, които съм споменал в последния абзац, Extreme Rules 2012 беше едно много добро PPV. Ако бях в Щатите и бях платил за него (хехе) щях да съм супер доволен, въпреки победата на Сина накрая. Страхотно шоу, беше удоволствие да се гледа. А и отново отбелязвам - не знам откога не съм бил толкова заинтересован към това мое хоби след като Мания е минала. GG, WWE!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...