Какво чета... (14.09.15)


Ех, Калуня, Калуняяяя...

Да, последната книга, която прочетох, бе "Калуня-каля" на Георги Божинов. Чак сега се замислих, че сякаш бе станало модерно да се чете това заглавие. Аз, признавам, погледнах книгата именно заради целия шум, който се създаде около нея. Което значи какво? Че винаги има полза от реклама, независимо каква. Изненадващото обаче е, че колкото и да е далеч от обичайните жанрове, които чета, "Калуня-каля" ми допадна. Може би защото е особена книга. Действието се развива в един период от историята ни, който поради ред причини (някои от които доста основателни) сме свикнали да разглеждаме доста едностранчиво. В произведението си Божинов показва времената на последните години преди Освобождението, но го прави през погледа на един заможен помак - същият този Калуньо. Човек, който иска да гледа своя собствен живот, да се грижи за земята си, животните си, дома си. И изведнъж, иска или не, му се налага да се сблъска с ужасната природа на човека, което лека-полека срива цялата му представа за света.

"Калуня-каля", донякъде заради гореспоменатата силна реклама, се превърна в интересно литературно явление. Едни я обявяват за шедьовър, други разгорещено я хулят. Знам, че ще е странно да прочетете нещо такова в блога на човек, редовно пишещ за книги, но за мен чуждото мнение тук не трябва да е фактор. Изглежда, че "Калуня-каля" е от онези книги, за които всеки трябва да прецени сам. На мен лично по-скоро ми хареса. Допадна ми най-вече това как Божинов описва един простичък мъж, опитващ се да разсъждава върху някои от най-сложните въпроси на битието и човешката природа, измъчвали велики умове векове наред. Другият плюс е намекът за онова усещане за спокойствие, за връзка с природата, със земята, върху която живеем и която ни дава живот. Нещо, което е добре познато на всички от доста от произведенията, с които ни заливат като малки в училище.

Какво не ми хареса? Като за начало езикът. Божинов е използвал изключително голям брой архаични и диалектни думи, които на моменти затрудняват наистина много четенето, особено при млади и зелени читатели като мен (25 не са много, нали?). Not cool. Не може книга, публикувана за пръв път през 1988-ма, да е написана в по-архаичен стил от произведения, писани в края на по-миналия век. Търсен ефект, но пречи. Другият проблем е самото развитие на историята. За мен наистина силните моменти са в по-предните страници на романа. После някои на пръв поглед наистина важни събития минават просто ей така. Финалът и той така. Не ми допадна и включването на един поглед от настоящето в самия край, който изглежда някак не на място, някак "залепен" и по-скоро разваля градената в цялата книга атмосфера. Това е. Дали някога ще прочетете "Калуня-каля" зависи от вас. Дали ще ви хареса е въпрос на вкус. Има книги, за които казвам "Четете!" и дори се старая да убеждавам хората да ги пробват. Тук не мога да го направя и ще си позволя да препоръчам да пробвате с няколко страници и да прецените сами. Пък критиката и дълбоките анализи... тях винаги ще ги има.

След това скромно мнение, нека все пак почетем факта, че този виртуален читателски дневник все пак се казва "Какво чета..." и да обърнем внимание и на сегашните ми четива. Започвам със сборника "Разбойници". Отново проличава, че името на Джордж "Мързи-ме-да-пиша" Мартин може да продава. Човекът изглежда се забавлява повече със събирането на разкази от други автори, вместо с довършването на собствената си поредицата, но докато така помага таланта на тези автори да стигне до повече читатели аз няма да имам нищо против. С "Разбойници" случаят е точно такъв. Бях останал с впечатлението, че това е сборник само с фентъзи, но не - на четвъртия разказ съм, а вече имаше един трилър и една детективска история, все в наши дни. "Разбойници" е наджанров сборник. Фокусът тук не е в жанра, а в темата. Името ви казва тя каква е. Във всяко едно произведение има поне по един от онези нахакани персонажи, които харесваме въпреки лошите им качества. Симпатични боклуци! За сборника ще пиша по-подробно, когато го довърша, но след едва 150-ина страници го препоръчвам с две ръце. Да, тук крещя "Четете!". Все пак започва с разказ от любимия ми Джо Абъркромби, който май ми допадна повече от последната му книга ("Червена страна"). А усещам как ще си набележа и поне още няколко автора, книги от които да прочета. Това изглежда е идеята и да, it works!

Започнах и "Приятелски огън" на Елиът Акерман. История за момче от Афганистан, което попада в суровата реалност на родината си, разкъсвана от вътрешни конфликти и присъствието на най-могъщата военна сила в света. Това ми е четивото за обедните почивки и всички свободни минути, които успея да грабна, просто защото не мога да нося 850-страничните "Разбойници" навсякъде. "Приятелски огън" е свежа, а и имам професионален интерес към всичко, случило се в Афганистан. В научната литература обаче често го няма личния момент, гледната точка на обикновения човек, а Акерман, макар и американец, е бил на терен в тази сурова страна и се опитва да пресъздаде точно това. Като писане не е нещо велико, дори на места е доста постна, но все пак съм по-скоро доволен. И за нея повече по-нататък.

Иначе вече насъбрах достатъчно неща за четене за оставащите 3 месеца и половина от годината или поне така ми се струва. Но пък ще ставам все по-зает и ще имам все по-малко време за четене. Тъй че ви казвам "до скоро писане/четене", защото разбойниците чакат ли, чакат.

Русев мачка пепелянки! (превю за Smackdown-мачовете в SummerSlam '17)

Часовете до "WWE SummerSlam 2017" постепенно намаляват. За радост, това не е бавно и мъчително. Причината е, че кардът на вто...