Книги: "Прилив" на Даниел Суарес


Замисляли ли сте се с какви темпове се развиват технологиите през последните… да речем 80 години? Помислете за това как са живели бабите и дядовците ни и как живеем ние сега. Разликата е огромна – човечеството не се влачи в технологичното си развитие, то прави скок след скок. Някои хора твърдят, че технологичният бум е започнал да утихва, но ежедневието ни показва друго. Все пак част от вас вероятно четат това на телефоните си.

Дали обаче всички ние сме наясно с реалното равнище на технологично развитие на човечеството? Даниел Суарес се заиграва с тази интересна идея в „Прилив”. Отговорът, който той предлага, е „не” – не сме наясно, защото тайна федерална организация, наречена БКТ, пази огромен брой технологични открития скрити от публиката. Ръководителите на организацията се оправдават с това, че твърде бързите темпове на развитие на науката могат да доведат до срив на обществения ред, но все пак те си остават хора, а в човешката природа е да се лъже…

Самото начало на книгата ни запознава с група млади учени, които в мрачната си и мизерна лаборатория са на прага не революционно откритие – гравитационно огледало, което е способно да отрази гравитационното привличане на планетата и да позволи на обект да левитира свободно в дадена точка във въздуха. Откритие, което няма как да не привлече интереса на БКТ.

Каквото и да напиша като анотация обаче, не бих могъл с няколко реда да ви опиша колко грабващо приключение всъщност се оказа „Прилив”. Въпреки доста мудното си начало, което някак натоварва читателя с термини и обяснения на физични феномени, изискващи твърде много мислене, тя постоянно набира инерция. Първите глави полагат основата на една динамична втора част, в която налице е и доста качествен и добре описан екшън.

Сред силните страни на „Прилив” обаче е именно фантазията, вложена от Суарес в насока  какви технологични чудеса може вече да са открити. От термоядрен синтез до клониране – той си е позволил да се развихри в предположенията, като същевременно си е поставил някакви граници и описва неща, по които по един или друг начин наистина е работено или наистина се работи. Комбинира ги с разнообразни персонажи, които са привлекателни точно с това, че отговарят на някои клиширани типажи – праведното ченге, непримиримият учен, големият лош шеф, злия военен и т.н. Съдбата на всеки един от тях е под въпрос и Суарес не се притеснява изненадващо да ликвидира някой, който ти се е струвал важен, и да даде по-водеща роля на друг, почти незабележим в началото персонаж. Това е свежо.

Друго любопитно нещо е уникалната атмосфера, която носят главите. В началото сякаш четете разказ за налудничав експеримент, след това се потапяме в клаустрофобичния ужас на човек, подложен на физическо и ментално мъчение от студен изкуствен интелект, а оттам се озоваваме в една класическа полицейска истории. Тези разнообразни парчета евентуално си лягат на мястото и по някое време разказът поема в по-традиционен стил по пътя към епичния и наистина зрелищен финал.

Лично аз открих в произведението на Суарес и препратки към други произведения - като се почне от „1984”, мине се през „Матрицата” и се стигне дори до "Беглецът" или „Half-Life”. Може би тези сравнения са се появили само в моята глава, но не ги приемайте за лоши – става дума за сходства в отделни елементи и всяко едно от тези сходства е добро.

Единственият минус, който някои читатели могат да срещнат, е понякога твърде подробното обяснение на някоя технология. За мен бе от полза, защото дава някаква представа за начина на функциониране на нещо, но за други, предпочитащи повече действието, тези моменти могат да са малко натоварващи и изискващи твърде много концентрация.

Препоръчвам „Прилив” дори на хората като мен, на които жанровото определение „техно-трилър” не им звучи особено примамливо. Аз се изненадах от това колко ми допадна, но сега като се замисля беше нормално – това просто е една добра разказана история, изградена върху няколко много добри идеи. А в крайна сметка това е идеята.

Издателство: DejaBook
Корици: меки
Брой страници: 491

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...