Книги: "Границата" на Робърт МакКамън


Представете си края на света. Но не онзи хубав и завършен край на света, в който човешкият вид тотално е заличен от лицето на тази бедна и страдаща планета, а онзи, половинчатия край на света, който Холивуд ни предлага ежегодно. "Апокалипсис в прогрес", който все не достига своята така чакана и желана кулминация, ами вместо това се налага да гледаме как разни "добри хора" се чудят как да спасят не само своите задници, но и тези на всички, живеещи в Съеди... простете - живеещи навсякъде по света.

Наложилото се през последните години правило дава три варианта за причина за началото на този полу-апокалипсис:

а) природен катаклизъм ('щото сме тъпи копелета, които се правят, че много знаят);
б) зомбита (виж написаното в горните скоби);
в) извънземни ('щото сме недоразвити копелета и по всички правила на колонизацията ако някой по-развит дойде на Земята, ще иска да ни изтреби, за да не му пречим).

Робърт МакКамън си е харесал третия вариант. Даже си е казал "няма да е една извънземна раса, а ще са две". И точно това заварваме в "Границата". Двете враждуващи раси, които са на на границата да са протоси и зерги, ама не са баш, са харесали Земята като свое поле на военни действия. И се стрелят, и се взривяват, и се разкъсват, изпепеляват и дезинтегрират.

Свежото в случая е, че ние изглежда не сме основната цел, а просто фон. Някакви си там развити примати (за религиозните: някакви си там Божии чеда, бел. пълитикали-кърект-Бире). Няма значение ще живеем ли или ще умрем - ако могат да ни ползват в кървавия си конфликт - ОК, ако не - да вървим по дяволите.

Да, обаче хората са инатливи и трудно умират. Като малкото момче, което се събужда сред отломките на унищожен от войната град без спомен как се казва, откъде идва и за какво се бори. За негов късмет (не знам дали и за наш) то получава неочаквана помощ и шанс лека-полека да сглоби пъзела не само на своя живот, но и на всичко случващо се на Земята.

Тук е моментът да призная, че не харесвам половинчати свършеци на света. Ако ще се свършва, да се свършва. Ако искам да се преклоня пред това колко стряскащо инатливи сме като вид и как винаги отказваме да се предадем и да умрем, предпочитам да е с някаква по-реална и лична история, а не да е борба на цялото човечество за оцеляване, за да може после пак да се стреляме помежду си заради някакви въображаеми създатели, земя, храна, вода, жени, петрол, пари и т.н. Може би заради това "Границата" не ме грабна чак толкова - просто ми беше трудно да се загрижа за това какво ще стане не само с главните герои, но и с всички останали хора, живеещи в разкъсвания от извънземна война свят.

А и този пуст МакКамън упорито бягаше от нещата, които ми бяха най-интересни в книгата му - двете извънземни раси; как е започнал конфликтът им и каква е крайната му цел; какви експерименти правят, как и защо. Фантастичният елемент, дами и господа! Него исках по-развит. Наскоро Книжен Петър написа, че "Границата" е по-скоро хорър, отколкото фантастика, и чак сега се замислям колко е прав. Атмосферата в нея по-скоро напомня на "The Walking Dead" с малко "Денят на независимостта", отколкото на някоя по-чиста и солидна фантастика.

Попаденията ги има - някои от по-близките сблъсъци с извънземните и техните произведения, конкретни сексуални контакти, както и по-динамичният и наистина създаващ усещането за някаква опасност финал, който сякаш компенсира по-монотонното действие през останалата част от книгата. Но най-интересното за мен за съжаление не бе доразвито. Вместо това има доста клишета, които сякаш са излезли от някой фантастичен екшън. Сякаш книгата крещи "Филмирай ме! Филмирай ме!". Което може би ще стане някой ден. От едно крайно дразнещо филмово клише МакКамън се е опитал да избяга - това, че често поддържащите персонажи не вярват на главния герой и се опитват да му пречат. Тук се случва обратното, но изненадващо резултатът не е кой знае колко по-добър, че даже е дразнещо наивен.

Бяхме на границата да не се харесаме с "Границата". И все пак криво-ляво МакКамън успя да се измъкне от това книгата му да попадне в черния списък на измъчилите очите, нервите и душата ми заглавия. Даже ще я препоръчам на хората, които си падат по историите за апокалипсис, породен от някоя от посочените в началото причини. На любителите на фантастиката това, което ще открият в нея, ще е по-скоро леко повърхностно и недоразвито. Ще видим как ще е на екран.

Издателство: DejaBook
Корици: меки (ама с много секси корица. Браво, Живко! Браво, Петров! Ахаахаха)
Брой страници: 452

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...