Книги "Край до край" на Стефан Стефанов


През последните година-две се случва да посягам към произведения на български автори и до момента не съм бил разочарован. Най-голямата сила на родните творци е в това, че те успяват да преплетат в произведенията си нишките на българщината. Както добрите, така и лошите черти на онова, което ни прави, поне в нашите глави, уникални.

Същият приятен вайб (хайде, убийте ме за чуждицата, хехе) на родното, на нашето, го има и в "Край до край" на Стефан Стефанов. Разликата е, че Стефанов е инжектирал произведението си с младежкия поглед към света и всички гадости, които го изпълват. Книгата е сборник с 5 повести, напълно различни една от друга. Във всяка авторът обръща внимание на различни проблеми, с които се сблъскват не само младите хора у нас, но и по света. И макар да го прави със солидна доза огорчение, отгоре е посипал творбите си с достатъчна доза хумор, която да ги прави по-лесни за консумация.

"Адиос" се фокусира върху отношенията жени-мъже, липсата на оптимизъм в собственото ти бъдеще в тази понякога твърде сбъркана държава и желанието просто да я напуснеш. Но не можеш, защото. Просто защото. "Адиос" е тежко начало за сборника и вероятно може да откаже някои хора. Съквартирантът ми, например, заяви, че повестта "много го е саднала". Това обаче не е универсално. Аз лично се чудих само "Защо има толкова много трева тук?", съзнавайки, че младите за които Стефанов пише в "Адиос" са различни от мен и тези, от които съм обграден.

"Смърдящата река" пък ни прехвърля в Южно Тонго, базирайки се на една абсурдна (но не чак толкова) идея - за това как управниците в България са опитали да прогонят младите от страната. Първо сме обявили война на САЩ (that would be fun, right?), но след като нещата не се получили (изненада), армията ни, в която са били привикани всички млади мъже, е изпратена в Африка, за да носи... мир и благоденствие? Естествено, родните алчност и печелбарство са излезли наяве дори на майната си, което е превърнало зарязаните в нищото наши войничета в търсачи на злато и евтини удоволствия пройдохи. Безсмислието на войната, изгубеното чувство за дълг и кръвожадността ни на едно място - в рамките на 60-ина страници.

Кръвожадността на цял един свят е централна тема и в "Президентската шайка", където президентът на САЩ е организирал риалити шоу, в което избива бедните. Целият свят гледа, включително и хората в милата ни родина. Риалити форматите основно имат за цел да ни покажат отвратителността ни като вид - колко гадни можем да сме в отношенията помежду ни, колко нелогични можем да сме в действията си, а и как обичаме да воайорстваме в живота на другите. Тази повест показва както това, така и отвратителните аспекти на самите риалити програми, които понякога имат деструктивно въздействие върху живота на зомбирания ТВ зрител.

Четвъртото произведение - "Депортация" - е голямата изненада. Със своите едва 14 странички то се различава не само като обем, но и като тема, стил и послание от останалите, а и тук определено човек може да се "садне". На мен лично ми стана леко тежко.

Но тогава дойде финалът - "Сеячът на бури" - и настроението ми бързо се оправи. Любимата ми повест от "Край до край" е именно последната. Стефанов ни предлага още един абсурден (или не чак толкова) сценарий - в България е отворен клон на ХААРП и млади български програмисти получават възможността да творят бури по поръчка, докато са запокитени в някаква хижа в планината, охранявани от дърт комунист. Естествено, стига се до мерене на патъри и цялата ни китна родина е застрашена от това, което български ръце могат да сътворят с американска технология. Тук е и любимият ми персонаж Джорджи - американец, пратен да наблюдава нашите, но получил своето "побългаряване" в Студентски град, което го е превърнало в лентяй-алкохолик, говорещ на шльокавица. Правилно прочетохте - говорещ на шльокавица.

Ревах. Признавам си, лежах на дивана, минавах страница след страница и се смеех с глас, докато сълзи се стичаха от очите ми. Гореспоменатият ми съквартирант, който стоеше на бюрото и цъкаше DOTA (любима игра на руснаци и хора с повечко свободно време), на няколко пъти се обърна да провери какво ми става. Когато му дадох да чете репликите на Джорджи, той също се смя. Талант си е да разсмееш човек с текст, а точно тук Стефанов не просто е ударил в десетката, но направо я е разпердушинил. Може би фактът, че се радвам на най-простия (в лошия смисъл) персонаж говори лошо за мен, но на кой му дреме.. Та аз ревах от смях!

Препоръчвам ви "Край до край" независимо на каква възраст сте. Въпреки че Стефанов е с малко по-голям от мен, на места книгата ми изглеждаше някак твърде тийнейджърска (много трева, човече...). През повечето време обаче се занимава, макар и шеговито, с теми, които касаят не само хората между 20 и 30 години, но и светът като цяло. Ако сте по-възрастни пък ще получите възможност да погледнете на съвременния свят през очите на един млад човек, но бързам да ви предупредя (и успокоя), че тази гледна точка не е универсална. Зависи от средата, опита и... количеството дим пред очите, хехехе.

Издателство: "Колибри"
Корици: меки (но мазнииии)
Брой страници: 272

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...