Книги: "Американски богове" на Нийл Геймън


Бях хвърлил око на "Американски богове" на Нийл Геймън доста отдавна. Дали заради култовия статус на автора в комикс-средите, дали заради наличието на "богове" в заглавието... Случи се така, че покрай пролетния панаир на книгата се сдобих и с нея. Няма да крия, че е от книгите, които човек започва трудно. Първите няколко глави вървят мудно, защото, подобно на главния герой Шадоу, читателят също не е много наясно какви интересни неща предстои да се случат. И така до първия "WTF" момент, в който един мъж се изгубва в едни буквално ненаситни женски слабини... След този шок на човек започва да му става ясно, че ще стане свидетел на доста странни неща.

Шадоу, вече споменатият главен герой на книгата, е едър тип с малко неясно потекло, който тъкмо излиза от затвора. Като някои от хората (но не всички), излизащи от затвора, и той върти в главата си добре познатата плоча "Това е втори шанс. Ще започна отначало" и т.н. Мисли си, че у дома го чакат жена му и спокойна работа. Но е греши. Вместо това среща мистериозен мъж на име Уензди, който настоятелно иска да тикне Шадоу към сенчестите друмища на Съединените американски щати.

А друмища в тази книга много. На места тя напомня някакъв пътепис, който превежда Шадоу и читателя през различни щати, показва му забележителни и не чак толкова забележителни туристически обекти, среща го с обикновени американци, които ни най-малко не подозират за това, което се случва около тях. Не съзнават, че крачат редом с богове всеки ден, че се разминават с тях, че комуникират с тях, че понякога се чукат с тях. Богове, дошли от далечни земи още с първите заселници. Богове, чиято сила отслабва, и в чиито редици назрява конфликт.

Книгата проследява пътя на Шадоу, като на места романът бива разнообразен с на пръв поглед странични кратки истории за отделни божества и тяхната съдба. Макар и сякаш несвързани с главната история, впоследствие те една по една намират своето място в нея.

Едно от нещата, които най-много ми допаднаха, е това как Геймън опакова на пръв поглед абсурдната си идея с пласт, след пласт, след пласт от една обикновена история до момента, в който двете се преплитат в една стряскащо правдоподобна цялост. Да, това е фентъзи, което обаче в главата на читателя изглежда истинско. Нещо, което, както знаем, е трудно за постигане. Геймън обаче успява, с което ме спечели като фен. Да, "Американски богове" е първият ми сблъсък с негово книжно произведение, но няма да е последен, ооо, няма да е последен. Доволен Бирко.

Абе, четете "Американски богове", стига сте се занимавали с хвалбите ми. Аз тепърва ще нагазвам по-дълбоко в творчеството на Геймън. Но преди това държа да отделя няколко реда и да изразя възмущението си от последното българско издание на тази книга, видяло бял свят. То е на БАРД. Някои вероятно усещат накъде поемат нещата, но пояснявам за тези, които се питат "И какво от това на кое издателство е?". Оставете с нищо не грабващата корица, която върши работата си поне да ти каже коя книгата. Поне това да има път на нея не е лоша идея. Обаче когато отвориш българското издание и видиш хартията, сърцето ти се свива. Тя е от онази, която е едно ниво над вестник, но все още в категорията "ебават се и с мен и с произведението". Повече няма да се оплаквам. Само ще кажа, че "Американски богове" заслужава да изглежда по-добре.

И все пак си струва да я прочетете въпреки тази слабост на българското издание. Радвам се, че най-накрая стигнах до нея, радвам се и че не ме разочарова, а дори напротив - заинтригува ме и ми даде причина да се захвана с творчеството на още един автор.

Издателство: БАРД
Корици: меки
Брой страници: 544

Русев мачка пепелянки! (превю за Smackdown-мачовете в SummerSlam '17)

Часовете до "WWE SummerSlam 2017" постепенно намаляват. За радост, това не е бавно и мъчително. Причината е, че кардът на вто...