Книги: "Войните ги започват неудачниците" на Вадим Панов


Войните ги започват неудачниците, особено когато преди това ги е изнервила жена. Такава е тъжната реалност за Артьом, главният герой в ърбън-фентъзито "Войните ги започват неудачниците" на Вадим Панов. Тъй като в момента някои може да се пулят на жанровото определение, пояснявам, че под "urban fantasy" термина се крие нашето съвремие, но дълбоко напоено с магия и умело прикриващи се от хората други раси, които да я използват. Това се получава, когато един автор си каже "Пише ми се за красиви елфи, корави джуджета и могъщи заклинания", но вътрешно нещо го човърка да напише я трилър, я крими, я някое екшън-романче. И накрая елфката е проститутка, а джуджето - охранител в дискотеката, където тя си събира клиенти.

Е, Вадим Панов не е толкова краен. По-кротко го раздава в своята книга, макар някои от героите му да са по славянски бабаитски. Във "Войните ги започват неудачниците" той ни праща не къде да е, а в Москва. Но това е една по-различна Москва, защото преплита в себе си два града - явния, населяван от обикновените човеци, с техните обикновени животи и обикновени проблеми; и Тайния  - онзи, в който със свои собствен ред и закони живеят представителите на отдавна увехнали раси, отдадени на магията. За главния герой, гореспоменатия Артьом, това са глупости, недоказани приказки. За него животът е прост - работа, Голфчето, гадженцето и тук-там разменени погледи с чужди жени. 

Един ден обаче той попада в кофти ситуацията да е "човекът на неправилното място", защото, както знаем, в кризисни ситуации съдбата дава важна роля на най-малко компетентните хора. Които, впоследствие, я със смелост, тъпота или късмет, я с по-малко и от трите, се оказват по-компетентни и от най-компетентните. Та Артьом се оказва въвлечен в конфликт, предсказан преди хилядолетия, и изведнъж обикновеният човек става интересен за всички големи Дворове в Тайния град.

"Войните ги започват неудачниците" започва с доста странен увод, който те обърква дали не четеш чисто фентъзи. Нещата се оплитат в следващите страници, когато се появяват волги, мобилни телефони, "четворки" и "деветки" (за които баща ми ми разясни, че всъщност са автомобили "Лада")... Лека-полека ти светва, че фентъзито в ръцете ти е урбанистично и че магически същества ще ходят по барове, за да пият "Джони Уолкър" (Red Label за Червените шапки, 100 про). Към средата на книгата, че и малко след това, вече се изяснява картинката кой какво прави, как го прави и за какво се бори. Тогава в общи линии започва да става и по-интересно.

Не съм фен на жанра, защото той преплита неща, които на мен не ми се връзват заедно. Като елфи и наркотици, ядене на пица и тролове и т.н. Ще повторя, че Панов е бил по-кротък в това отношение и е намалил крайностите възможно най-много. Но си личи, че му се е писало в различни жанрове - фентъзи се редува с крими, после минаваме в приключенската зона, имаме щипка трилър, а финалът, колкото и да е странно, е дори леко комедиен. Манджата с грозде обаче се чете, а от един момент нататък дори тръгва много плавно. На мен свежо ми дойде фонът - Москва е разнообразие в сравнение с който и да е американски град. А макар и доста от героите на Панов да са олицетворение на вече наложени типажи (смелият неудачник, мрачното ченге, badass момичето, стилният cool guy), има такива, които ти стават симпатични.

Реално най-голямото ми оплакване за тази книга е свързана с това как тук-там Панов представя журналистическия занаят - новини, които не са подредени правилно; нереално къси интервюта и т.н. Нещо, което едва ли ще направи впечатление на повечето хора, както аз, например, не открих нищо смущаващо в полицейската работа на московските CSI-овци. Така че, ако не работите в МВР или не лешоядствате като мен, "Войните ги започват неудачниците" няма да ви разочарова с професионални неточности и е подходяща книга за запълване на един от последните уикенди на лятото.

Тъжните книги си ги оставете за септември.

Издателство: "Колибри"
Корици: меки
Брой страници: 390

ОЩЕ ЪРБЪН (изглежда ужасно на кирилица) ФЕНТЪЗИ ТУК:

- В сборника "Разбойници" също ще има нещичко от жанра

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...