Книги: "Войните ги започват неудачниците" на Вадим Панов


Войните ги започват неудачниците, особено когато преди това ги е изнервила жена. Такава е тъжната реалност за Артьом, главният герой в ърбън-фентъзито "Войните ги започват неудачниците" на Вадим Панов. Тъй като в момента някои може да се пулят на жанровото определение, пояснявам, че под "urban fantasy" термина се крие нашето съвремие, но дълбоко напоено с магия и умело прикриващи се от хората други раси, които да я използват. Това се получава, когато един автор си каже "Пише ми се за красиви елфи, корави джуджета и могъщи заклинания", но вътрешно нещо го човърка да напише я трилър, я крими, я някое екшън-романче. И накрая елфката е проститутка, а джуджето - охранител в дискотеката, където тя си събира клиенти.

Е, Вадим Панов не е толкова краен. По-кротко го раздава в своята книга, макар някои от героите му да са по славянски бабаитски. Във "Войните ги започват неудачниците" той ни праща не къде да е, а в Москва. Но това е една по-различна Москва, защото преплита в себе си два града - явния, населяван от обикновените човеци, с техните обикновени животи и обикновени проблеми; и Тайния  - онзи, в който със свои собствен ред и закони живеят представителите на отдавна увехнали раси, отдадени на магията. За главния герой, гореспоменатия Артьом, това са глупости, недоказани приказки. За него животът е прост - работа, Голфчето, гадженцето и тук-там разменени погледи с чужди жени. 

Един ден обаче той попада в кофти ситуацията да е "човекът на неправилното място", защото, както знаем, в кризисни ситуации съдбата дава важна роля на най-малко компетентните хора. Които, впоследствие, я със смелост, тъпота или късмет, я с по-малко и от трите, се оказват по-компетентни и от най-компетентните. Та Артьом се оказва въвлечен в конфликт, предсказан преди хилядолетия, и изведнъж обикновеният човек става интересен за всички големи Дворове в Тайния град.

"Войните ги започват неудачниците" започва с доста странен увод, който те обърква дали не четеш чисто фентъзи. Нещата се оплитат в следващите страници, когато се появяват волги, мобилни телефони, "четворки" и "деветки" (за които баща ми ми разясни, че всъщност са автомобили "Лада")... Лека-полека ти светва, че фентъзито в ръцете ти е урбанистично и че магически същества ще ходят по барове, за да пият "Джони Уолкър" (Red Label за Червените шапки, 100 про). Към средата на книгата, че и малко след това, вече се изяснява картинката кой какво прави, как го прави и за какво се бори. Тогава в общи линии започва да става и по-интересно.

Не съм фен на жанра, защото той преплита неща, които на мен не ми се връзват заедно. Като елфи и наркотици, ядене на пица и тролове и т.н. Ще повторя, че Панов е бил по-кротък в това отношение и е намалил крайностите възможно най-много. Но си личи, че му се е писало в различни жанрове - фентъзи се редува с крими, после минаваме в приключенската зона, имаме щипка трилър, а финалът, колкото и да е странно, е дори леко комедиен. Манджата с грозде обаче се чете, а от един момент нататък дори тръгва много плавно. На мен свежо ми дойде фонът - Москва е разнообразие в сравнение с който и да е американски град. А макар и доста от героите на Панов да са олицетворение на вече наложени типажи (смелият неудачник, мрачното ченге, badass момичето, стилният cool guy), има такива, които ти стават симпатични.

Реално най-голямото ми оплакване за тази книга е свързана с това как тук-там Панов представя журналистическия занаят - новини, които не са подредени правилно; нереално къси интервюта и т.н. Нещо, което едва ли ще направи впечатление на повечето хора, както аз, например, не открих нищо смущаващо в полицейската работа на московските CSI-овци. Така че, ако не работите в МВР или не лешоядствате като мен, "Войните ги започват неудачниците" няма да ви разочарова с професионални неточности и е подходяща книга за запълване на един от последните уикенди на лятото.

Тъжните книги си ги оставете за септември.

Издателство: "Колибри"
Корици: меки
Брой страници: 390

ОЩЕ ЪРБЪН (изглежда ужасно на кирилица) ФЕНТЪЗИ ТУК:

- В сборника "Разбойници" също ще има нещичко от жанра

Едно DaDa Aniventure приключение

Няма как да не се сетя за въодушевения Билбо Бегинс на Мартин Фрийман, който подтичва, докато произнася "I'm going on an adve...