Книги: "Странник в странна страна" на Робърт Хайнлайн


Има едни такива книги, за които жанровото определение е ограничаващо. Такъв е случаят и със "Странник в странна страна". Води се фантастика, но не, моля ви, не бягайте, ако изпитвате недоверие към жанра, свързван най-вече с космически пътувания и извънземни раси. Творението на Хайнлайн има в себе си много, много повече (макар и двете горепосочени да са налице). 

Няма как обаче да се съглася, че това е "просто фантастика". "Странник в странна страна" е изследване на това що е да си човек. Една дисекция на човечеството, прикрита под формата на фантастичен роман. Хайнлайн дава своя отговор на множество въпроси, които на пръв поглед могат да ни се сторят излишни - "Какво е човек? Какво е любов? Какво е религия? Какво е бог? Какво са парите? Защо носим дрехи?". И още, и още във все същия дух. Въпроси, за които изобщо не се замисляме в ежедневието си, но на които наистина ще трябва да даваме отговори, ако някой ден се сблъскаме с друг разум във Вселената.

Преди да продължа е редно с няколко думи да ви обясня основата, върху която Хайнлайн първоначално изгражда историята си, но пак ви предупреждавам - не бягайте, ако не сте фенове на жанра "фантастика". Защото макар да започва по класическия начин - с експедиция до планетата Марс, книгата след това става все по-земна.

"Странник в странна страна" започва именно с изпращането към Марс на първия космически кораб с човешки екипаж. Мократа фантазия на Илън Мъск (чиято биография препоръчвам) вече е станала реалност. Но нещо се обърква. Последното съобщение, което Земята получава от колонизаторите на "Новия свят" е "Навлизаме в орбита на Марс". Човечеството се осмелява пак да прати хора на Червената планета цели 25 години по-късно, като те веднага съобщават, че първият кораб е намерен разбит. Въпреки това откриват жив човек на Марс, който обаче не се възприема като такъв. Защо? Защото е бил отгледан от коренното население на планетата.

Да, Хайнлайн е сред авторите, представили своя версия за това какъв ще е животът на Марс, ако имаше такъв, и неговата е сред най-любопитните, защото става дума за една особена, разумна и могъща раса, много различна от всичко, което на Земята считаме за нормално (а не е ли именно това задачата на великите фантасти?). Но не марсианците са фокус в книгата, а детето отгледано от тях. Този марсиански Тарзан е кръстен Майк и е върнат на родната си планета Земя, която обаче за него е нещо непознато и чуждо. Той тепърва трябва да се научи да комуникира с други хора, както и да разбере що е да си човек, с всичките чудатости, които сме приели за даденост за няколко хилядолетия "цивилизовано" развитие.

В няколко реда е невъзможно да се обхване дори частица от всичко това, което Хайнлайн е събрал в "Странник в странна страна". Политика, право и философия бликат от страниците на романа. Хайнлайн човърка в теми като същността на религията и църквата, нуждата от парите, съществуването на едно "световно правителство" в бъдещето, кръвожадността и пошлостта на медиите, любовта и сексуалните взаимоотношения между хората. Прави го както чрез отделни случки, с които Майк се сблъсква в своя нов стар дом, така и чрез множество диалози. В тях най-ярко блесва персонажът Джубал Харшо - възрастен бивш адвокат, преквалифицирал се в успешен писател. Джубал е виделия всичко от земния живот циник, който се сблъсква с тежката задача да отговаря на всички въпроси, които неразбиращото човечеството съзнание на Майк може да измисли. 

Хайнлайн следва примера на Платон - чрез Майк задава основни и значими въпроси, а чрез Джубал търси отговорите и накрая ги дава. Но не оставяйте с впечатлението, че книгата е поредица от разговори между двама персонажи. Не, в живота на Майк намират място много хора, искащи да срещнат "човека от Марс". Медицински сестри, репортери, глави на правителства и църкви се опитват да се докоснат до него и това по един или друг начин преобръща живота им. На книгата не й липсва и действеност. Изненадах се колко много събития са събрани в нейните 500 страници, при това без Хайнлайн да бърза или да претупва някои от тях. 

"Странник в странна страна", доколкото разбирам, е трудна за откриване поради изчерпан тираж, но с желание и малко старание ще успеете. Струва си. Аз лично я препоръчвам на всички - от любителите на фантастиката до хората, които обичат да надникват като странични наблюдатели в дълбините на странната човешка природа. Това е книга, която хем ще ви е интересна, хем на места ще ви накара да се замислите. И книга, всичко от която едва ли може да бъде разбрано с едно прочитане.

Аз лично не я грокнах в пълнота на първо четене. И някой ден ще повторя.

Издателство: Сиела
Корици: меки
Брой страници: 504

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...