Книги: "Монахът" от Матю Грегъри Луис


Вижте тази корица! Ох, вижте я... Знам, че корицата в никакъв случай не е най-важното нещо в една книга, но много издателства у нас правят сериозната грешка да пренебрегват значението й. Тя е опаковката на книгата; тя е нещото, което продава, особено когато не говорим за ново четиво от популярен автор, или пък когато се опитваш да продадеш класика на нова публика. Когато имаш готически (хорър) роман от самия край на XVIII век, корицата определено е важна. Тази на "Монахът" обаче върши великолепна работа - не само е красива, но и наистина сериозно се обляга на сюжета на книгата. Казваме едно голямо "БРАВО!" на художника Христо Чуков и отгръщаме тази прословута корица, за да видим за какво всъщност става дума и в страниците на книгата...

Ужас и похот! Грях и романтика! Черна магия и почернена любов! Такива неща, омесени в едно чак необичайно смислено цяло от автора Матю Грегъри Луис. О, и един сериозен религиозен елемент (да, предполагам, че заглавието ви е навело на тази мисъл), но за него после. Книгата обаче дори не загатва за потенциала си със своето твърде спокойно и нормално начало. То ни запознава със самия монах - Амброзио. Той е послушник в манастир в Мадрид и се е превърнал в нещо като местна знаменитост. Причината е аскетичния му начин на живот, неговата пълна отдаденост на Бога и невиждана непорочност. Вярващите, посещаващи неделните му служби, поглъщат жадно словата му и гледат на него като на жив светец, чийто светъл пример обаче не могат да следват, защото са твърде слаби и обичат порока.

Проблемът е, че самият Амброзио също гледа на себе си като на жив светец. Съзнавайки какво постижение (или глупост, зависи от гледната точка) е 30 години да се лишаваш от всички сладости, които животът предлага, и радвайки се все повече и повече на възхитените погледи, вперени в него, монахът се подава на гордост и себелюбие. Без да се усети, той вече е тръгнал по пътя към Тъмната страна, а тепърва му предстои сблъсък с най-голямото изкушение - топлината и нежността на голата женска плът. А, както всички двуглави много добре знаем, след като я вкусиш веднъж, искаш още и още.

Пропадането на Амброзио в сладките дълбини на греха не е единствената сюжетна нишка. Напротив, Матю Грегъри Луис разнообразява "Монахът", разказвайки няколко истории, които впоследствие се оказват свързани в гореспоменатото смислено цяло. Той обръща внимание на любовните трепети на две двойки от благородническите кръгове на Мадрид и всички проблеми, които нещо така красиво е можело да предизвика в тези твърде консервативни времена (в голяма степен и заради религията). Любовта, представена в "Монахът", е от онази, рядко срещаната вече - тъй жадувана и ценена, но и тъй чуплива и болезнена. Тя ярко контрастира с темата за грехопадението, за похотта и желанието за задоволяване на най-долните животински потребности. Луис много любопитно "обръща" героите си - тези, които уж служат на Бога и отричат греха, са много по-големи грешници, много по-грозни и отвратителни от тези, чиито емоции ги правят повече хора, доближават ги по-близо до божественото и красивото.

Романтика много, но къде е ужасът? Там е, макар доста страници аз да се чудех да не би пък погрешно да съм изградил очакванията си. Луис вкарва по страниците на романа страховити легенди, черна магия и достатъчно количество от онзи лепкав ужас, в който не случващото се е страшно, а качествено описаното напрежение в обстановката. Макар романтичният елемент на моменти да ми идваше в повече, с хорър частта на "Монахът" се разбрахме доста добре. До един момент имах проблем и с подхода на Луис да разказва части от историята си чрез разкази на самите герои (разказ в разказа, taleception, хехе), но това впоследствие бе оправдано, а и разнообразява книгата.

Българското издание е отлично. Ако сте чели последното издание на "Дракула", вече имате идея какво да очаквате. Самият роман заема 355 страници от общо 422. Между твърдите корици (с прекрасния арт) се намират и въведение с историята на книгата и на самия Луис, няколко десетки страници бележки и няколко приложения.

"Монахът" е любопитно четиво, което има какво да предложи не само на любителите на хорър жанра. Лично аз се разбрах по-добре с тази му част, докато на други вероятно любовните терзания и перипетии пред някои от героите ще са по-интересни. А трети може би ще оценят най-силно релизиозния елемент - противопоставянето на вярата и природата, на земното и отвъдното, и ще се радват да проследят пропадането на един "жив светец", победен от собственото си тяло. 

Да живее грехът!

Издателство: DejaBook
Корици: твърди
Брой страници: 422

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...