Книги: "Да изиграеш краля" на Майкъл Добс


Мислите си, че родните политици са някаква уникална по своята гноясалост прослойка без световен аналог? Мислите си, че "политика" е мръсна дума само у нас? Че тук е "най-зле"? Разбирам. Този песимизъм е характерен за нашите ширини. Аз лично не го споделям от години и мога да се надявам, че след като се запознаете с творчеството на Майкъл Добс едва ли и вие ще го споделяте. Може просто границите му да се разширят, хехехе. Но преди да задълбаем във фикцията, нека отделим минутка (абзац), за да огледаме реалността:

В Щатите кандидатите превръщат дебатите за бъдещето на държавата си в телевизионно шоу с обвинения в какви ли не гнусни престъпления, докато ФБР диша във врата на единия, а данъчните отдавна са си харесали другия. В Италия... е, ще спомена само името "Берлускони" и ще продължа нататък. Канцлерът на Германия отвори "обятията на Европа" за всеки млад мъж от Близкия Изток, а сега се чуди как да затвори тези обятия, защото този генгбенг взе да става болезнен. И стигаме до доброто старо Обединено кралство, което разтрогна брака си с Европейския съюз, благодарение на човек, който веднага след това се пенсионира. Примери много из целия свят. Така че, моля ви, разберете, че родната политика, макар и често трагикомична,  не е нещо специално. Да продължим нататък - към фикцията на ръба на реалността и творчеството на Майкъл Добс.

"Да изиграеш краля" е продължение на размазващия му политически трилър "Къща от карти" (повече за нея ТУК). Същата онази книга, върху която частично е базиран хитовия сериал на Netflix с Кевин Спейси. Но докато между сюжетите на "Къща от карти" и първите сезони на сериала можеше да се открие връзка, "Да изиграеш краля" дава на читателя нещо, което няма да откриете на малкия екран*. Втората книга на Добс задълбава в една специфична особеност на политическа система на Великобритания - ролята на монарха и отношенията му с "реалната власт". И, о, колко кървави могат да са тези отношения...

Тук ще вметна, че "Да изиграеш краля" е от онези продължения, които имат потенциала да бъдат четени самостоятелно, без да изискват от читателя да е чел първата книга. Разбира се, веднага ви препоръчвам първо да изконсумирате "Къща от карти", за да се потопите в атмосферата и да опознаете част от главните действащи лица. Ако имате намерение да го направите, пропуснете следващия абзац, в който с няколко думи ще опиша каква ситуация заварваме в началото на "Да изиграеш краля":

Там виждаме триумф. Франсис Ъркарт е успял да се измъкне от сложната плетеница от интриги, секс, престъпления, предадени приятели и приближени врагове, която сам е изплел. след което е поел контролът. Франсис вече е най-силната политическа фигура на Великобритания. Окървавените му ръце ни най-малко не са успели да пробудят дремещата дълбок сън негова съвест. Напротив - за него играта на власт тепърва започва. Като за начало той трябва да се отърве от товара - тези, които са му помогнали да се добере до сегашния си пост и които са заплаха за оставането му там. Освен това трябва да се пази от всичките "хищници", които с удоволствие биха разкъсали новия си министър-председател. Трябва също така и да свърши нещо на поста. Вероятно всичко това щеше да е лека задача за врелия и кипял политик, ако Франсис не бе подразнил единствения, който стои в по-лъскав стол от него - кралят на Обединеното кралство....

Така по склона тръгва новата лавина от изнудване, игри със закони, ножове в гърба, разтворени крака, провалени кариери и още много, и още много. "Да изиграеш краля" запазва основните достойнства на "Къща от карти" - интересните персонажи, всеки тласкан от своя личен интерес (и нагон); любопитния поглед зад кулисите на политиката във Великобритания с всичките й дребни и не толкова дребни мръсотии; изненадите и неочакваните обрати. В писането на Майкъл Добс също се забелязва известно подобрение. Помня колко силно впечатление ми направи в "Къща от карти", че той не пише като "професионален писател" (ако изобщо има нещо такова), но именно заради това усетих подобрението тук. Силата на Добс и в тази книга обаче се крие в това, че той е бил част от политическия живот на Обединеното кралство. Виждал е грозното, подушвал е мръсното и заради това толкова успешно е пресъздал този свят на хартия. 

"Да изиграеш краля" е достойно продължение на "Къща от карти". Вместо да се тормозите с новини за родните това как протичат родните избори или "кой-какво-бил-казал" в ефира на някоя телевизия за опонентите си, по-добре се запасете с творчеството на Добс и се отдайте на няколко приятни вечери. Може пък след това да харесвате политиката поне наполовина, колкото аз я харесвам. А може и вече съществуващата във вас неприязън към родните политически фигури да се прехвърли на всички по света, захващали се с този древен занаят.

А аз... аз чакам третата книга.

Издателство: Сиела
Корици: меки (запазват стила на "Къща от карти", което е правилното решение)
Брой страници: 311

* Всъщност сюжета на "Да изиграеш краля" може да бъде видян на малкия екран, но в британските серии по книгите на Добс и по-точно "To Play The King" от 1993 г.

Едно DaDa Aniventure приключение

Няма как да не се сетя за въодушевения Билбо Бегинс на Мартин Фрийман, който подтичва, докато произнася "I'm going on an adve...