Книги: "Писма от Дядо Коледа" на Дж. Р. Р. Толкин


Помня, или поне ми се струва, че помня, как магията на Коледа се развали за мен. Вероятно съм бил на 5 или 6, може и повече. Елхата ни, по това време от живите, но малка, стоеше в коридора. Аз бях с родителите си в една от стаите, но след събуждането си вече бях видял, че под елхата няма нищо. Тогава някой от тях, струва ми се, че майка ми, отиде до коридора, върна се и ме накараха пак да погледна. Там ме чакаше кутия с фигурка на Батман - с доста рядко срещан бял костюм без наметало и една джаджа с формата на прилеп, която се прикрепяше към ръката. Зарадвах се, но и сериозно се усъмних в цялата схема с писането на писма и получаването на играчки. Толкова, че да го помня.

Детският ум наистина е благословен с коледната магия. Елхите са по-красиви, светлините светят по-силно, а очакването на заветната сутрин на 25 декември трудно може да се сравни с нещо друго. Радостта, когато желанията бъдат сбъднати, и разочарованието, когато нещо е попречило на Дядо Коледа да изпълни всички заръки. Това е нещо, което в един момент губим. Вихърът на ежедневието ни често превръща коледната утрин в просто поредния ден, а за децата той е нещо много повече.

Точно там ме върна "Писма от Дядо Коледа" на тъй любимия ми Дж. Р. Р. Толкин. Между двете корици на тази книга са събрани в едно бащина любов и магията на празника. Тя съдържа писмата, които Толкин е писал на своите деца - трима синове и една дъщеря - всяка Коледа в периода 1920-1943 година. Всички те са написани от името на приказния герой. Започват семпло - Дядо Коледа споделя с децата, че е харесал писмата им и ще донесе всичко, което са поискали. Постоянното разширяващата се и самообогатяваща се фантазия на Толкин обаче не му е позволила да спре дотам. В писмата започват да се появяват все повече герои. Първо, инатливият и пакостлив Полярен мечок, който помага на Дядо Коледа с подаръците, но често предизвиква някоя грандиозна беля. След това се появяват гоблините (не властелинските, скъпи другари почитатели на Професора), които искат да напакостят на Дядо Коледа, а и на всички деца по света. След това идват и "подкрепленията", които да отблъснат гоблините и да спасят Коледа.

Първото писмо дори не загатва за това колко дълги и подробни ще станат тези през следващите години. Светът на Дядо Коледа става все по-пълен, все по-жив, а Толкин започва да придружава писмата и със свои собствени илюстрации, в които уж добрият старец показва на децата къде живее, какво прави, а понякога илюстрира и някои от описаните събития. Макар и насочени към невръстните деца на Толкин, писмата с приключенията на Дядо Коледа те завладяват, носят ти онзи уют от детството и някак дори те подтикват и ти с такъв хъс да стимулираш детската фантазия и да пазиш за тях магията на коледния ден.

Писмата обаче са и някак биографични. Те проследяват старанието на бащата Толкин към това да зарадва децата си. Обясненията как заради някакъв проблем във фабриката Дядо Коледа не е успял да донесе всички желани подаръци разкриват кои са били по-тежките години за семейството във финансов план. А най-сериозно се усеща тъгата от това, че децата порастват. Първо Джон, най-големият, спира да пише писма с желания, но "Дядо Коледа" му праща поздрави, докато пише на по-малките. Накрая пликовете са адресирани само до най-малката - Присила, която се ражда цели 9 години след първото писмо.

Българското издание на "Писма от Дядо Коледа" е прекрасно. Зад твърдите му корици се крият всичките писма, преведени на български, но налице са и сканираните оригинали, в чието изписване Толкин е вложил забележително старание, сякаш самият той се е връщал в детството, докато ги пише. Има ги и всички негови картинки, които показват приключенията на Дядо Коледа и Полярния мечок. 

А накрая, когато стигнеш до финалното писмо, я има и тъгата, че няма още. Но аз знам, че Дядо Коледа и Полярният мечок са добре и продължават да се трудят. И догодина, когато племенникът ми вече е достатъчно голям, за да разбира, ще започнат да пишат и на него.

Издателство: Колибри
Корици: твърди
Брой страници: 192 

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...