Книги: "Стоманеното сърце", "Зарево" и "Злочестие" на Брандън Сандърсън


Свръхпродуктивният Брандън Сандърсън стоял в кабинета си веднъж, вторачен в 70-те листа с различни идеи за магически системи. Взирал се в тях и си мислел: "Искам разнообразие... Нещо ново, нещо за разпускане". В един момент лампичката над главата му светнала и той скочил на крака: "Ще напиша книга за супергерои!". Издателите му, доволни от популярността на автора и продажбите на фентъзи творчеството му, се материализирали в кабинета сякаш от нищото. Застанали от двете му страни и започнали с пламък в очите да шепнат в ушите му: "Да, да, да! Напиши нещо за супергерои! Те са популярни в момента, ще се продават, да, да, да. А и филмите за тях са популярни.". Сандърсън се сепнал. "Ама разбира се! На мен в последно време ми се пишеше и филм!". И ето как, скъпи блогочетци, се родила трилогията за Възмездителите/Епичните.

Е, вероятно не е станало точно така. Това е моята, читателоблогърска представа за събитията, довели до създаването на "Стоманеното сърце", "Зарево" и "Злочестие". Три книги, в които Сандърсън бяга от фентъзито, и ни праща в едно недалечно бъдеще на нашия собствен свят. Там един ден в небето изгряла нова "звезда". Кръстили я Злочестие и не случайно - веднага след появата й обикновени хора от всякакъв пол, раса и възраст, започнали да се сдобиват с най-разнообразни суперсили. Един получил непробиваема кожа, друг можел да лети, трети смалявал себе си и предмети, четвърти можел да се клонира. Схващате идея. Така на бял свят се появили Епичните. Те обаче не постъпили по комиксово благородно - никой от тях не се втурнал да спасява девици в беда или да бори тероризма. Точно обратното - те започнали да убиват и рушат, водени от тежък егоцентризъм, мания за величие и усещане за превъзходство. Точно както повечето хора биха направили.

Колкото и да ни се иска да вярваме, че не е така, хората са лоши. Дейвид Чарлстън, малко американско (разбира се) момче, отказва да повярва в това до деня, в който един от тези Епични не го оставя сирак (класически комиксово). Дейвид отраства в свят, вече разпокъсан от властта на Епичните. Докато един ден не му се отдава възможност да види, че не всички са склонили глава пред хората със суперсили. Има и такива, които макар и без да са способни на чудеса, с ум, хитрост и двете си ръце се борят с новите деспоти. Един ден Дейвид среща Възмездителите и животът му се променя...

Пуснете си някой epic music микс в YouTube, за да усетите героичната атмосфера. Такава ще ви залива на няколко пъти в тази трилогия на Сандърсън. Реших да пиша за нея едва след като приключих с четенето и на последната книга - "Злочестие", защото реално стилът на романите е един и същ, качествата и недостатъците им също. Сандърсън е имал идея, разработил я е в една голяма история, която впоследствие е разделил на три части. Основната разлика в тях е мястото, на което се развива действието. "Стоманеното сърце" е ситуирана в Нюкаго - някогашният Чикаго, сега изцяло покрит от стомана чрез силите на Епичния, властващ там и дал име на книгата (и стимул на главния герой Дейвид). "Зарево" ни прехвърля в почти потъналия под вода Ню Йорк, а "Злочестие" ни качва на Илдития - някогашният Атланта, сега превърнал се в движещ се град от сол. Хубавото е, че средата не е само фон и се отразява на историята, като пейзажът и неговите характеристики дават възможност на Сандърсън да вкара нови идеи и оръжия в арсенала на персонажите си (като устройство за летене над вода в "Зарево").

Почти цялата трилогия обаче проследява приключенията на Възмездителите и тяхната борба с различни Епични, чиято природа е най-голямата загадка. Как са получили силите си? Защо са зли? Какви са слабостите им? Ей такива въпроси тормозят Дейвид, от чиято гледна точка Сандърсън разказва историята. Дейвид, дами и господа, е от онези дразнещи персонажи, които са склонни да вършат огромни тъпотии напук на логиката, здравия разсъдък и съветите на всички останали. Често тези му ходове сработват, правейки го "герой", но още по-често се провалят с гръм и трясък, напомняйки ни, че смелостта и глупостта вървят ръка за ръка. А освен това лично на мен ми попречиха да харесам главния герой, който с повечето си действия ме караше да пребелвам очи драматично. Глупак.

Дейвид е и сред малкото добре разработени персонажи. Освен него едва двама от Възмездителите получават повече внимание (заради ролята си в историята). За другите Сандърсън се сеща едва в третата книга, като пак не си дава много зор в изграждането на образите им, че даже забравя да отговори на някои въпроси. Но за това си има логично обяснение:

Както и да гледаш тези три книги - "Стоманеното сърце", "Зарево" и "Злочестие" - все ти изглежда, че Сандърсън е искал да напише филм за супергерои и точно това е направил. Оставил е литературното по-настрана (вероятно за големия си проект "Летописи на светлината на бурята") и е писал по-кротко, по-повърхностно. Без да позволява на текста да рови твърде надълбоко, като е компенсирал липсата на дълбочина с много действие; доста филмов и почти нестихващ екшън. От тази гледна книгите се четат бързо и леко, но от друга приличат на поредния холивудски блокбъстър - отделяш му няколко часа и после го забравяш.

Това обаче е Брандън Сандърсън - човекът с многото идеи, което проличава и тук. Дори когато пише за хора със суперсили, той не се ограничава до комиксовия стил - един герой, една сила. Не, не, не, Сандърсън обича да е сложно. Епичните имат няколко сили - първична, вторична и т.н. Има дребни Епични с по-малко сили, има и Висши - с няколко, между които често е безсмъртие от някакъв тип. Силите им често се различават коренно, а са трудни и за контриране. Още по-сложно става със слабостите им, които понякога дори самите те не знаят. Точно слабостите са нещото, което "изключва" способностите им и ги прави убиваеми, тъй да се каже.

О, спокойно, има и още много. Устройства, които работят със силите на Епични, предаване на сили, комбиниране и още, и още. Ако сте чели нещо на Сандърсън, знаете, че той обича да задълбава в "магическите си системи" и веднъж построил основата, скача все по-високо и по-високо. Това му се получава, спор няма. Слабостите в писането му обаче тук са отново налице.

Както казах обаче, трилогията за Епичните/Възмездителите сякаш е правена с идеята по книгите да бъдат направени филми. И едва ли ще е изненада за вас, като ви кажа, че правата за филмиране вече са продадени. Няма да си кривя душата - сигурно ще се получат три приятни екшъна с комиксов привкус. Повече "Iron Man 3", отколкото "The Dark Knight", но все тая. Що се отнася до самите книги - много зависи от това какво ви се чете. За разпускане са идеални, защото можете да минете всяка буквално за ден. Но няма да ви ангажират сериозно, няма да ви накарат да се обвържете емоционално с героите.

Поздравления на "Студио Артлайн" за оформлението на българските издания. Кориците са обвързани със заглавията и тематиката на книгите. По принцип не съм фен на хартиените обложки, защото бързо се късат, но и без тях твърдите корици са красиви (че може би дори повече, личен фаворит ми е тази на "Злочестие"). Проблеми обаче има с текста. Най-пресни са ми впечатленията именно от "Злочестие", третата книга. Дребно разминаване в превода на името на един клан ме накара да проверя и, наистина, оказа се, че преводачите са двама. Такива неща се усещат. Книгата (говоря за третата, за другите вече нямам такъв спомен) определено ще спечели и от още една редакция. Няколко повторения тук и там, както и грешки, особено в представянето на пряката реч, дразнят, особено в книга, която разчита на действието и това да бъде четена бързо и леко.

Издателство: Артлайн
Корици: твърди с хартиена подвързия
Брой страници: 456 (Стоманеното сърце), 450 (Зарево), 458 (Злочестие)

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...