Ревю: "ROGUE ONE" ни дава истинския Дарт Вейдър и атмосферата на оригиналната трилогия


Дарт Вейдър. Сблъсках се за пръв път с най-великия злодей в киното преди 21-22 години, когато ми подариха стара фигурка от стрелбище. Малкото и заблудено Бире го кръсти "Магьосника" и го включи в игрите си. Тогава обаче баща ми ми каза нещо, което даде искрата на една фенщина, тресяща ме вече над две десетилетия: "Това не е магьосник. Това е Дарт Вейдър от "Междузвездни войни"."

2016-та е, а Дарт Вейдър отново е на голям екран. Нещо повече - Дарт Вейдър отново е онзи Дарт Вейдър, завладял съзнанията на милиони зрители по света с присъствието си, аурата на студена заплаха и обещанието за невиждана мощ, скрита под черните му маска и костюм. "Rogue One: История от Междузвездни войни" успява да ни върне точно този Вейдър, който Анакин Скайуокър леко развали с буйните си тийнейджърски терзания (и скучната физиономия на Хейдън Кристънсън). И за това трябва да благодарим на всички, замесени с този филм. Нещо повече x2 - "Rogue One" ни дава една от най-великите сцени в историята на поредицата, в която централна роля има именно Вейдър (и на която почти зацвилих от кеф в киното).

Но новият филм не е само Дарт Вейдър. Тъмният лорд е малка част от фабулата на лентата и се появява само там, където е необходимо. Както може би знаете, "Rogue One" е първият самостоятелен филм, който няма пряка връзка с т.нар. Епизоди от 1 до 6. Действието в него се развива между "Епизод 3: Отмъщението на ситите" и "Епизод 4: Нова надежда" (оригиналните "Междузвездни войни" от 1977 г.). Фокусът тук пада на много различни от Вейдър неща, но основно върху конфликта между Бунтовниците и Империята. За пръв път можем да видим тоталитарната власт на Империята в нейния пълен размах - пропагандата, която използва, усещането за страх, което налага над всички планети в Галактиката, и опитите да създаде оръжие, с което още повече да консолидира властта на Императора. Също за пръв път ни се дава по-ясна представа как Бунтовническия съюз води партизанската си война с Империята - убийства на важни личности от имперската администрация, саботажът, шпионажът и всички морални и не чак толкова морални ходове, с които може да се бори една абсолютна власт.

'member AT-ATs? I member!

Това е друг голям плюс на този филм - той не е просто приказка за "добри" и "лоши". Напротив - показва ни сивото в света на "Междузвездни войни". Показва ни, че сред "лошите" има хора, които съзнават заплахата, която представлява техния труд за бъдещето на всички живи същества. Показва ни и че "добрите" понякога използват долни и грозни средства, за да постигнат своите почти невъзможни цели. А освен това разбираме и че има такива борци за свобода, които дори самите бунтовници определят като "екстремисти". Шегата, че Люк Скайуокър е терорист, отговорен за смъртта на хиляди, тук оживява по свой собствен начин. Та браво и за сивото!

Ако дотук не ви е станало ясно, нека подчертая - "Rogue One" е колкото приключенски, толкова и военен филм. Броят на труповете, ама наистина труповете, тук е сред най-големите в цялата поредица. За разлика от "Епизод 2: Клонираните атакуват", където дроиди и клонинги падаха един след друг в една CGI каша, тук дори зад Stormtrooper-ските костюми се усеща, че има живи хора, които губят живота си. Битките изглеждат наистина като борба за оцеляване, а не забавно подхвърляне на камъни (ала "Завръщането на джедаите"). Без съмнение тук виждаме конфликтът Бунтовници срещу Империя в една нова и по-пълна светлина.


Тук не битката на повърхността на планетата, а тази в космоса има за цел да свали щит. #новаторство, хехехе

"Rogue One" е и филм за почитателите на оригиналната трилогия. Като атмосфера се доближава повече до нея от който да е от prequel-ите или "Force Awakens". Причините са много. Първо, действието се развива малко преди "Епизод 4: Нова надежда", в същата вехнеща под имперска власт Галактика. Второ, запазена е класическата Star Wars подредба на действието - персонажите пътуват от една планета на друга, за да се присъединят към тях други и да получат нови цел и посока, които да ги изпратят на трета планета, и т.н. А не като в Епизоди 2 и 3, например, където Лукас ни засипваше и объркваше със сцена ту тук, ту там. Тук всичко е семпло, но работещо. Трето, на места елементът "носталгия" буквално те разтриса с познатите машини, кораби и тук-там лица. Всичко обаче в умерени количества, за да е приятно и сгряващо, а не да се натрапва.

Що се отнася до персонажите: вече изразих задоволството си от Вейдър, но има и други интересни проблясъци. Джин Ерсо (Фелисити Джоунс) е достатъчно адекватна, за да е движещия елемент в историята. Другите й спътници са пример за политкоректността в Холивуд, но това не пречи, а помага на зрителя да ги различава един от друг. Не ги прави обаче нещо наистина запомнящо се. А няма и как - Люк, Хан и Лея имаха три филма, за да се развият напълно. Героите тук имат само един, защото продължението на "Rogue One" е именно "Епизод 4". По-ярко впечатление прави препрограмирания имперски дроид K2, който сега помага на бунтовниците и има навика да е злокобно и шеговито прям. Като C3PO, но по-опасен и по-малко дразнещ.

Директор Креник (Бен Менделсън) е задоволителен злодей, но не и това, което очаквах да е. Той отстъпва някак на заден план за сметка на две стари и по-високопоставени имперски фигури - Дарт Вейдър и... един друг персонаж, който аз много се зарадвах да видя "съживен" чрез CGI, макар актьорът, изиграл го през 1977 г., да е мъртъв от десетилетия. Ще го видите сами. Може би най-подценяваният SW злодей, а един от най-важните, добре измислени и изиграни според мен.

"Rogue One" обаче не е толкова фокусиран върху персонажите, а върху идеите им, за които се борят; целите, които имат. Не като индивиди, а като враждуващи групи. Както казах, той е в голяма степен военен филм. Филм за саможертвите и борбата на една група хора (и извънземни, и дроид) срещу друга група хора (и извънземни, и дроиди). Не се учудвайте, ако чуете, че това е най-мрачният филм от поредицата след "Империята отвръща на удара". На места е дори по-мрачен.

Добрата новина? Че "Rogue One" наистина е един и от най-добрите "Star Wars" филми, които сме получавали. Но пък на мен Вейдър (и великата финална сцена) ми повлияха наистина много. Идете до най-близкото кино и вижте дали ще повлияят и на вас.

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...