Какво ЩЕ чета... (01.01.17)


Новата година дойде и ни дари с нови 365 дни, в които да приключенстваме в далечни светове и земи, да изживеем чужди животи, щастие и трагедии, да научаваме нови неща за реалния свят около нас и да взимаме поука от чуждия опит. И още, и още - всичко, което книгите могат да ни дадат. Аз започнах новата година с 50-ина страници от втората книга на Скот Линч за Джентълмените-копелета - "Червени морета под червени небета"

Така и не успях да довърша това доста пиратско от един момент нататък приключение през 2016 г. Не, че не е добро - напротив, още в първата книга - "Лъжите на Локи Ламора", Линч ни представя групата симпатични разбойници, които макар и професионални крадци и лъжци,  печелят симпатиите ти с братската си обич и способността да се измъкват от (почти) всяка ситуация. Силният морско/пиратски привкус на втората книга не е нещо, което да е точно по вкуса ми, но старанието, с което Линч е задълбал в тематиката, е впечатляващо. Това май ще е и първата завършена книга през новата година, остават ми някакви си 200 страници, но ми предстои и сесия, а доста от вас вероятно са наясно колко трудно се съчетава подготовката за изпити с четенето на художествена литература. Мъка си е.

За "Лъжите..." и "Червените морета..." се надявам, че ще успея да ви разкажа повече преди да съм захванал третата книга - "Република на крадците", но определено фентъзи секцията във всяка библиотека ще спечели от присъствието на творбите на Линч по рафтовете си. Аз бях скептик, въпреки похвалите, но Джентълмените копелета се оказаха дружина, с която приятно се приключенства/мами/пиратства.

Вече спомената сесия обаче ще позабави завършването на пиратските им изяви. За още по-голямо съжаление, ще попречи да започна и книгите от снимката, която виждате най-горе. Това е скромната купчинка със заглавия, която растеше през последните месеци на миналата година, и която лека-полека ще трябва да "изям" преди да премина на друго.

Най-настървен съм за "Черните флагове. Възходът на ИДИЛ" на Джоби Уорик. Политологът в мен има интерес към регионални явления като бурното разрастване на радикалния ислямизъм в Близкия Изток и отражението, което това има върху целия свят. След две нехудожествени ("Призрачни войни" и "Срещу всички врагове: Войната на Америка срещу терора") и едно художествено ("Приятелски огън") заглавия за Афганистан, ще хвърля поглед и върху създаването и развитието на все още нерешения проблем ИДИЛ. Наградата "Пулицър" за 2016 г. определено ме накара да се доверя на книга от журналист, а не на някоя, писана от специалист по близкоизточна политика и проблемите на международната сигурност. 

"Град от стълби" на Робърт Джаксън Бенет е пореден риск, защото давам шанс на ОЩЕ една фентъзи поредица. Когато имаш ограничено време за четене, захващането с поредици не е най-добрата идея, но добри отзиви и любопитство дадоха резултат и тук. Тя ще е разнообразното четиво, когато искам да се върна във водите на по-познат жанр.

Освен тези две книги, третата придобивка от зимния панаир на книгата е "Той пак е тук" на Тимур Вермеш. Книгата ми беше направила впечатление много отдавна единствено с гениалната си корица. Абсурдният сюжет - за това как Хитлер, жив и мърдащ, се събужда през 2011 г. в една доста по-различна от познатата му Германия, на първо време не ме грабна, но изглежда вече търся и по-различни истории. Една "политическа комедия" може да ми подейства освежаващо, а дано ме и поуспокои на фона на една тревожно крайнодеснееща Европа.

"Другият сън" на Владимир Полеганов ще е личното ми книжно предизвикателство за 2016 г. В продължение на месец слушах похвали за творението на младия български автор, след като приятелката ми бе изключително впечатлена от това колко тежка книга е написал той, различна от това, което се пише най-често у нас. Имах възможност да чуя и какво има той да каже за творчеството си при посещението му в литературния салон "Spirt and Spirit" в Пловдив и любопитството ми (ужасно нещо) беше разчоплено достатъчно, че да се нагърбя с тежката задача да прочета кратката му, но по всеобщо мнение много трудна за четене книга. Човек не трябва да лъже за читателския си потенциал - аз лично чета неща, които ми помагат да релаксирам без да ме натоварват твърде много емоционално (а понякога и умствено). По-сложната литература, до която се докосвам доброволно, е свързана с професионалните ми интереси. Сега ще опитам и с нещо художествено. Дано се справя до края на годината, хохохо.

"Бъдеще" на Глуховски изкара част от 2015-та и цялата 2016-та без да стигна до нея. Тя е нещо като роман-резерв за мен, когато наистина нямам нищо друго подръка за четене. Кога ще й дойде времето е голяма загадка. Пост-апокалиптичната фантастика "Ветеран" на Гавин Смит ще бъде завършена по-лесно, защото вече съм я започнал, просто не успя да ме очарова и заради това отлагам дочитането й, когато ще съм в настроение за нещо подобно. 

Последна, но не по значение, е друга вече започната книга - "Киносценарият. Основи на киносценаристиката" от Сид Фийлд. Тук отново говорим за страничен интерес, засега изцяло любителски, а някой ден може би и полупрофесионален. Фийлд подробно и разбираемо обяснява важни правила при писането на сценарий за филм, някои от които вече потърсих при повторно гледане на познати ми ленти и се оказва, че те наистина са там. Открих дори пример за неспазването на едно важно правило и се оказа, че това е причината филмът да изглежда излишно разтегнат и натоварващ. Полезно четиво за всеки, имащ дори бегъл интерес към чудния занаят "писане на сценарий". Препоръчвам още преди да съм го дочел.

Ух, това е. Никак не е малко и ще запълни поне първите три месеца от годината. Проблемът е, че през това време още няколко неща ще привлекат интереса ми. Но нека само да мине сесията... Ох, да мине сесията и ще е тоооолкова весело!

P.S. Забравих Пратчет, в чийто Свят на Диска нагазих с двата крака през миналата година, след като отново приятелката ми нежно ме хвърли в необятните води на тази пълна с хумор вселена. Има едно планирано заглавие и от него в купчината. Прилошава ми чак, но по един хубав начин.

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...