Книги: "Черните флагове: Възходът на ИДИЛ" на Джоби Уорик


Възхитен. Така се чувствах, след като дочетох и последните страници на "Черните флагове: Възходът на ИДИЛ". Това обаче е важна книга, за която не трябва да се пише емоционално. Тук става дума за изключително сериозен журналистически труд, проследяващ развитието на може би най-страшната терористична организация в историята. И то написан по такъв начин, че да е интересен, разбираем и полезен за всеки - от експерта до обикновения читател.

В първата и по-обемна част на книгата авторът Джоби Уорик, журналист от "Washington Post", ни представя Абу Мусаб аз Заркауи - йорданец, който посмъртно ще бъде обявен за идеен създател на Ислямска държава. В началото на книгата обаче Уорик ни изпраща в най-страшния и затвор на Йордания в края на '90-те години. Заркауи е все още затворник, следва напътствията на духовния си наставник Абу Мохамед ал Макдиси, и контролира неговото "стадо" от последователи - другите затворници. Заркауи обаче ще се озове на свобода при всеобща амнистия и ще започне да търси контакти с други радикални ислямисти, сред които и небезизвестния Осама бин Ладен.

Базирайки разказа си на множество интервюта - като се започне от военни, дипломати и специални агенти на САЩ, мине се през представители на разузнавателните служби на Йордания, и се стигне до обикновени жители на Ирак и Сирия, че дори и други терористи, Уорик разказва за възхода на Заркауи по стълбата на терора. Описва подготовката му, методите му, първите атентати, които той организира, пречупването на написаното в Корана по начин, който да служи на зловещите му цели, както и как войната в Ирак спомага за разрастването на организацията му - "Ал Кайда в Ирак".

Не мислете обаче, че "Черните флагове" е някакъв пропаганден материал, възхваляващ "борците за свобода и демокрация" в бяло, синьо и червено. Уорик, отново базирайки се на огромното количество събрана информация, посочва как действията на Съединените щати са дали невероятен тласък на вълната от тероризъм, заляла с кръв не само целия Близък изток, но дори Европа. Малък пример - в разговори с автора на книгата агенти на ЦРУ разказват как след 11 септември налице е бил постоянен натиск от Белия дом. Искането на администрацията на Буш? Да се намерят доказателства, че Садам Хюсеин има връзка с терористи. Ясно ви е защо е била искана тази информация, която обаче разузнаването не е могло да даде. Нещо повече - Садам никога не е бил в добри отношения с ислямистите, но за военната машина на САЩ това е било без значение. 

Книгата обръща внимание на това как започналата инвазия, за която не е имало план за последиците, е довела до това обществото на Ирак да се разпадне на съставните си част и да се потопи отново в племенни войни между шиити и сунити. Нещо, от което Заркауи и последователите му са се възползвали в огромна степен. И както често става, заплахата в тяхно лице е била пренебрегвана, докато не е станало твърде късно. Заркауи трупа горчива слава върху телата на невинни, пуска в Интернет клипове с обезглавяването на заложници (между които и двама български шофьори) и обръща огромна част от мюсюлманския свят срещу себе си с извършените зверства.

Втората част на книгата се фокусира върху появата на Ислямска държава, позната и като ИДИЛ, ISIS, ДАЕШ (всяко от имената е обяснено). Уорик посочва как тя намира плодотворна почва в конфликт в съвсем друга държава - Сирия. Обяснено е как арогантността на сирийския президент Башар Асад и неговият упорит отказ да се съобрази с революционните течения, обхванали арабския свят по това време, позволяват на терористичната организация не само да пусне корени в страната му, но и невероятно бързо да се развие в една завършена армия, способна да завладява територии и прескача граници. Начело вече е Абу Бакр ал Багдади, който в главата си има визията за създаване на халифат, начело на който да е самият той. И в някаква степен, колкото и невероятно да звучи, може би успява, отново заради чужди грешки, недомислие и подценяване на ситуацията. И отново този възход е подсигурен с телата на хиляди жертви.

В "Черните флагове: Възходът на ИДИЛ", Джоби Уорик се проявява като изкусен разказвач. Книгата е един цялостен и грабващ разказ, перфектно разделен в логически обособени глави, фокусиращи се върху отделни събития, лица или етапи от цялостната история на Заркауи, а след това и на ИДИЛ. Представете си една отлично написана статия във вестник, позволяваща ви да се запознаете детайлно дори с най-сложния проблем - това е "Черните флагове", но "статията" в случая е дълга 400 страници и обхваща период от над 15 години. Напълно коректно, Уорик отбелязва източниците на една или друга информация - интервю, друга книга, статия, запис и пр., с което дава тежест на разказа си.

"Черните флагове" ме впечатли на много нива. Като политолог оценявам огромното количество информация за Близкия изток, ситуацията там преди и след инвазията на САЩ в Ирак, племенните противоречия, дали възможност за процъфтяването на организация като Ислямска държава, и още. Като все още начинаещ репортер няма как да не бъда пометен от този масивен пример за това що значи истински журналистически труд, част от информацията за който Уорик вероятно е събирал със сериозен риск за живота си. Като обикновен човек, жител на тази синьо-зелена планета, тази книга ми помогна да разбера повече за един от най-сериозните проблеми, тормозещи света ни, както и ми изясни обстоятелствата около събития, които репортажите от по минута и половина в телевизионните новини няма как да "нарисуват" в цялост.

Препоръчвам ви "Черните флагове" от все сърце, най-малкото, за да ви е по-ясна каква всъщност е заплахата, намиращата се не чак толкова далеч на изток от нас. И на финала все пак ще си позволя малко емоция - мамка му, тази книга наистина си е заслужила проклетия "Пулицър"!

Издателство: "Изток-Запад"
Корици: меки
Брой страници: 384 (без разяснителните фотографии в края)

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...