Комикси: "Блексед"


Автор и гост-блогър: Антон Меляков

„Блексед“ вероятно не ви говори нищо и това е съвсем нормално. Дори за феновете на комиксите в България (колкото и малко да сме) това заглавие някак си остана незабелязано и се настани като скрито бижу нейде из претъпканите лавици на книжарниците.

И повярвайте, аз не съм просто взело се от нейде нърдче, което се е натъкнало на някакъв случаен комикс и е решило да пише за него. Случаят изобщо не е такъв, аз съм последният, чието хвалебствие е притрябвало на „Блексед“, защото това е един от най-награждаваните комикси в близките години и то напълно заслужено. Заради великия си арт и заради добрите си истории, хората от бранша се спукаха да обясняват какъв шедьовър е, а пък феновете от Щатите до Европа са категорични, че това е едно от най-добрите неща, които може да прочетете.

От няколко дни и аз с удоволствие се присъединих към редиците с фенове на черния котак Блексед и се надявам да разпаля и вашия интерес със следващите няколко реда.

Персонажите са животни в човешки облик или с други думи са „антропоморфични“. И да не ви бърка, това не ги прави по-малко сериозни, само по-интересни. Главният герой е частен детектив, който е грамаден, добре сложен черен котарак. От време на време се дърля с кучетата от полицията и си пада малко женкар… Историите са написани в класическия дух на старите noir филми с криминален привкус. В първата история Блексед се сблъсква с убийството на стара своя любовница, кинозвезда, и това го отвежда до „високите етажи“, където е принуден да действа извън закона (с пистолет и пожарогасител). Знам, че звучи малко високопарно, но просто не искам да ви спойлвам нищо и затова и пиша като за кино афиш, лепнат в „Одеон“.

Комиксът е дело на двама много талантливи испанци, които го сътворяват в комикс-меката на Европа – Франция. И ако с нещо грабва още от първия момент, то е с престъпно добрия арт на Гуарнидо, както може да се уверите и от този пост.


Художникът не просто се справя с цветовете и добре изрисуваните герои. Това е само фон на истинската гениалност, която изпъква тук, а именно ДВИЖЕНИЕТО … или както там си го наричат.

Честно казано нищо не разбирам и нямам намерение да се правя на експерт. Никога не съм говорил за това как е нарисуван един комикс, но точно за този ще направя изключение, просто защото трябва да си сляп, за да не го видиш!

Абсолютно всяка илюстрация е направена като перфектен стоп кадър на някой наистина качествено заснет филм. Във всяка рисунка е уловено движението в точното време и имаш чувството, че гледаш анимационен филм, а не се взираш в нещо статично.

Чел съм с годините сума ти комикси и смело мога да твърдя, че никога, ама НИКОГА артът не ми е правил по-голямо впечатление. И съм убеден, че и на вас ще направи, стига да ми се доверите и да се сдобиете с графичната новела.


Но да се отправя към нещото, което ми е далеч по-понятно, а именно историята. Когато за първи път изучавах как се пише сценарий, отнякъде ми попадна сентенцията, че всичко се гради върху историята. В днешно време въпросната сентенция все повече бива затрупвана с прах и все повече артисти се опитват да избягат от клещите на хубавата, добре изпипана фабула. Е, аз с ръка на сърцето си признавам, че оставам консервативен в това отношение и съм заклет привърженик на правилно разгърнатата драматургично история.

И това е другата причина да ми хареса толкова много „Блексед“. Не просто класически noir, но и класически сценарий – със завръзката и обратите, с перипетиите, с добрия финал... Клишета, съшити по свеж начин едно за друго, за да се получи нещо, което е хем е до болка познато, хем е тотално ново.

Комиксът е преведен на повече от десет езика сигурно, а в Щатите го публикуват Dark Horse Comics, което трябва да ви говори достатъчно. За щастие го има и на български, макар и само две от историите да са издадени. На мен ми грабна вниманието съвсем случайно, надявам се аз пък да съм заслужил вашето. Това не е нещо, което трябва да пропускате… Не е нещо, което може да си позволите да пропуснете! В днешния свят, където всичко е под калъп и забравяме какво сме гледали или чели вчера, то си е престъпление да подминеш подобен шедьовър (да, и аз така ще го нарека), който е въпрос на време да се превърне в класика.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...