Четворно зрелище не спаси слабия и лесно забравим SummerSlam '17


SummerSlam-уикендът тази година може да бъде обобщен така: "Взимате всички мачове от NXT Takeover: Brooklyn III без главния, добавяте двата мача за отборните титли и главния мач от SummerSlam, при което получавате едно великолепно кеч шоу". Оставям на вас да наредите имената в цялата картинка.

Истината е, че NXT отново засенчи главния ростър. Но тъй като голяма част от вас изобщо не поглеждат продукцията на "третото шоу", нека първо обърнем внимание на "WWE SummerSlam 2017" и основните му проблеми. Най-големият от които без съмнение е МАЛОУМИЕТО, БЕЗУМИЕТО И ИЗВРАЩЕНИЕТО, което представляваше "мача" между Русев и Ортън. Бил съм фен на Ортън, особено в anger issues периода му, но в тези секунди ми беше най-противният човек на планетата. Но, хей, той просто прави каквото му е казано. Проблемът е в ръководство/creative и това, че не могат да оползотворят таланта, който Русев показва. Та затова ги попсувах патриотично, че дори на глас. Нещо, което не ми се беше случвало от края на streak-a на WrestleMania 30. Продължавам да тая надежди, че ще започнат да използват по-правилно и интересно Русев. Нещо, което трябваше да направят още с дебюта му в Smackdown.

Следващото по ужасност нещо беше пародията на WWE Championship мач, която завърши по обичайния за Джиндър начин, а с Шинсуке дори бочнаха финала. Убедиха ме, че целият този feud беше пришпорен и излишен точно сега. Ако през 2017 за да си хийл е нужно да си скучен и бездарен, то Махал определено се справя. Дано индийците наистина носят някакви печалби на WWE, инак това мъчение ще е необяснимо (кеч фен попита дали ще има нов Guest Booker скоро, а аз му казах, че нещо трябва наистина да ме вбеси, че да отделя време за rebooking. Е, нещата вече са две и rebooking на SummerSlam е повече от възможен).

Да продължим нататък към "средната класа". Owens vs. Styles беше това, което очаквах - градеж за един излишен мач между KO и Шейн някъде в бъдещето. Дотам. Изненадващи за мен бяха смените при двете женски титли, но пък нямаше нищо кой знае колко запомнящо се откъм качество в мачовете. Нищо, което ще помним след 2 дни, нямаше и в Сина-Корбин, Big Cass-Big Show и Балър-Уаят. Не е за вярване, но пиша това почти веднага след като изгледах PPV-то и се наложи да погледна прогнозите си, за да си припомня какви мачове имаше. Ето колко "паметни" са били тези сблъсъци, намерили място в основния кард на второто най-голямo PPV за годината...

И докато подобни "зрелища" бяха в главната порция на SummerSlam, The Usos и The New Day се разцепиха в Kickoff-a. Иновативни отборни маневри, напрежение, прекъсвания на тушове в последния (и правилен) момент - в този мач имаше всичко. Мачът беше по-добър дори от този на Battleground '17 (който пък беше по-добър от всичко останало в онзи кард). Също така това е най-доброто представяне на Xavier Woods, което си спомням. Вграждам линк за Kickoff-a, за да го изгледате. Определено си струва. Мачът започва на 01:32:47.


Другият мач за отборни титли очаквано намери място в основния кард, благодарение на това кои са претендентите. Sheamus, Cesaro, Ambrose и Rollins не разочароваха. Мисля си, че нещата можеха да се развият маааалко по-бавно - THE BAR да запазят, което определено щеше още повече да ги утвърди като наистина силен отбор, а Ролинс и Амброуз да вземат титлите на следващото PPV, когато вече са имали време да се напаснат отново. WWE обаче пришпориха нещата, но няма да се оплаквам - финалът на мача беше отличен и емоционален, а The Shield феновете сигурно са хвърляли разни неща, докато mark out-ват. Имам големи надежди за отборните дивизии на двете шоута и вече си представям неща като Rollins/Ambrose vs. The Hardyz. С удоволствие обаче бих гледал поне още един мач между новите шампиони и THE BAR (!).

И стигаме до най-доброто в тези 4 часа - Fatal 4 Way Universal Championship-a. Зрелище! Тела разбиват коментаторски маси, глави отнасят удари с метални стълби, офис столове хвърчат във въздуха, почти сигурни тушове биват спирани в последния възможен миг от друг участник в мача, което е и основният чар на подобни мачове. Тук имаше всичко и още много. С малки изключения, всяка една секунда от това ЗРЕЛИЩЕ говореше за перфектно сработена машина, в която кечисти, публика (много важна с реакциите си), ринг и всичко около него работеха в невероятен синхрон. Притесних се за сърцето си, а очите ми бяха широко отворени през цялото време. 

Много щастлив съм, че Рейнс не спечели, защото за мен това щеше да развали целия мач и никога нямаше да се замисля да го гледам повторно. Победата на Леснър беше някак неочаквана от един момент нататък и показа как WWE са ни водели за носа, възползвайки се от слуховете за мач на Леснър в UFC и историята с "напускането". И още нещо - това е нощта, в която Braun Strowman стана звезда. Невероятно изпълнение от негова страна, като продължавам да не вярвам колко подвижен може да е човек с такива размери. "Strooowmaaaan! Stroooowmaaan!" скандиранията са нещо, което всяка публика оттук насетне трябва да превърне в редовно явление, защото този човек не е новият Голдбърг - той е нещо по-добро от Голдбърг. Стискам палци да не прецакат нещата и Lesnar vs. Strowman да се случи. Сега е моментът за нещо такова.

Цялата еуфория, която изсипах в тези редове, следва да покаже, че SummerSlam не е бил пълно разочарование за мен. Умишлено започнах с лошото, за да стигна до наистина доброто. Но е факт, че като изключим един мач от Kickoff-a, този за отборните титли на RAW и main event-a, всичко друго за мен беше в една или друга степен провал или изпусната възможност. Големият брой мачове, някои от които нахвърляни в последния момент, не гарантират добро шоу и SummerSlam 2017 беше доказателство за това.

И така стигаме до NXT Takeover: Brooklyn III. Признавам, че не съм следил всяко седмично шоу през последните седмици. Не харесвам начина на записване и излъчване на NXT шоутата - една седмица мач/сегмент имат едни кечисти, другата - други и т.н., като се усеща някаква разпокъсаност. Що се отнася до "турнирите", ако можем така да ги наречем, NXT са на върха в WWE. Не RAW, не Smackdown, a NXT. Този Takeover го доказа. Въпреки че нищо в карда не ме беше заинтригувало, участниците в мачовете се раздадоха до краен предел. Всеки мач без главния такъв (което е жалко) превъзхожда почти всички мачове от SummerSlam от чиста кеч гледна точка. Имаше логика (!), имаше и изненади, имаше напрежение и емоция. Не е нужно да следите шоутата или да познавате отлично кечистите - трябва само да слушате коментаторите, които ще ви кажат това, което трябва да знаете. Защото дори коментаторите (най-вече стария ми ROH фаворит Найджъл Макгинес и доскорошният глас на SD! Мауро Ранало) са по-добри от тези в основния ростър.

Неслучайно популярността на dark образа на Aleister Black (вляво) расте супер бързо. Black и Hideo Itami (KENTA) си спретнаха брутален stiff въргал, който си струва да се гледа.

Доверете ми се, братя и сестри фенове, и гледайте NXT Takeover: Brooklyn III. Струва си като всеки друг Takeover event до момента. Аз лично започвам да следя седмичните NXT шоута, защото се задава една много любопитна история, която ще се понрави на хората като мен, които някога са се кефили на ROH.

Толкова. Отдавна не си бях правил труда да пиша толкова много за кеч, но нямаше как след крайните емоции, до които ме докараха доброто и лошото в SummerSlam, както и качеството, което NXT ростъра предложи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Едно DaDa Aniventure приключение

Няма как да не се сетя за въодушевения Билбо Бегинс на Мартин Фрийман, който подтичва, докато произнася "I'm going on an adve...