Книги: "Вещерът: Последното желание" на Анджей Сапковски


За пръв път чух за „The Witcher” (Вещерът) от свой колега в университета. Ще да е било нейде около 2010-та, може би 2011 г. Разказа ми с няколко думи за едноименната компютърна игра, но повечко за книгите на полския автор Анджей Сапковски, върху които тя е базирана. Тогава идеята не успя да завладее интереса на младото Бире, все още неприучено към това да цени любопитните фентъзи светове. Ако четеш това, Тео – все пак благодаря!

Години по-късно заглавието на книжната поредица отново започна да се чува около мен, след като „Сиела” решиха да я издадат отново. Междувременно още двама-трима души ми бяха препоръчали книгите (както и игрите), но аз все така странях. Имам този особен инат що се отнася до опитването на нови поредици, но съм инатлив за почти всичко, така че не е учудващо. Овен съм, за тези странни хора от вас, които вярват в астрологията. Все пак, незнайно как, моето отдавна лишило се от компанията на компютърни игри работохолизирано Аз реши да опита първата игра от далечната 2007 г. След готиното интро, редица фактори ме отказаха още на десетата минута геймплей. I’m too old for this shit, 'дет се вика.

Въпреки това някакво странно любопитство продължи да ме човърка. И ето, че след тези неуспехи и въпреки тях, все пак се стигна и до срещата ми с книгите. Една-единствена бройка на „Вещерът: Последното желание” се беше скрила из рафтовете на книжарницата, в която влязохме, за да задоволим този изненадващ интерес. Приемаме, че е било знак (сега пък за приятелите фаталисти). Рискът все пак остана до момента, в който не отгърнах корицата и не се впуснах в приключенията на Гералт.

„Вещерът: Последното желание” е първата книга на поляка Анджей Сапковски за Гералт от Ривия, който, представяте ли си, е вещер. Т.е. обикаля от градче на градче и избива всякакви видове чудовища, тормозещи бедното (и често тъпо) население – от обичайни и познати ни неща като върколаци и вампири, та до странни творения на фантазията на Сапковски, чиито имена дори не мога да произнеса. Гералт обаче следва максимата на един популярен филмово-комиксов злодей – „Ако си добър в нещо, никога не го прави безплатно”. Всеки решен чудовищен проблем си има цена и Гералт не се свени да иска заплащането си. Не се свени и да се възползва от прелестите на жените, с които го сблъсква този номадски начин на живот.

Едно от нещата, които ме караха да отбягвам поредицата толкова дълго време, беше това, че според познати първата книга, т.е. „Последното желание”, не е роман, а сборник с разкази. Струваше ми се някак несериозно и хаотично. Ако и вас ви тормозят подобни притеснения, нека ви успокоя. Да, първата книга наистина се състои от няколко въздълги разказа, но всички те са органично свързани посредством една обща нишка и няколко хитро вмъкнати интерлюди. Те разказват своя собствена история, в която големите разкази намират своето смислено място.

В разказите Сапковски ни представя своя фентъзи свят на раздробени кралства, царства, графства, градчета и селца, в който човекът е успял да се превърне в доминиращия вид. Намеква ни за залеза на елфите, разкрива пред нас вече познатата богата фауна от разнообразни изроди, изродченца и изродища, и, разбира се, ни показва как точно се бият с тях вещерите – специално обучени/създадени за това воини с известни магически способности.

Въпреки раздробената на отделни истории структура на разказа, Гералт постепенно се развива пред очите на читателя. От типичния badass образ, който е повече човек на действието, отколкото на думите, в течение на страниците той започва да придобива по-човешки черти. Става ясно, че не е алчен социопат, а има своите тревоги, съмнения и слабости. Една от които е чернокоса и използва мъжете по такъв начин, че би накарала всеки себеуважащ се женкар да се засрами от това колко тактичен е всъщност в отношенията си с другия пол.

„Вещерът: Последното желание” е като подготовка на почвата за засаждането на нещо ценно. Анджей Сапковски е наторил първата книга от поредицата си с множество плодотворни елементи, които те изкушават да проследиш и останалото. Сама по себе си книгата е достатъчно изкушение, въпреки че сякаш е съставена от разкази, първо публикувани по вестници, а след това слепени един за друг с лека обща сюжетна нишка. Полякът определено успя да ме спечели като свой читател. Нещо, което препоръките на доста хора не успяха да направят. Но все пак максимата „ухо да чуе, око да прочете” тук важи със силна степен. Надявам се поне няколко от вас да се изкушат от прочетеното тук и, подобно на мен, да се докоснат до приключенията на Гералт.

А споменах ли, че се задава и сериал от Netflix?

Издателство: Сиела
Корици: меки
Брой страници: 315

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Едно DaDa Aniventure приключение

Няма как да не се сетя за въодушевения Билбо Бегинс на Мартин Фрийман, който подтичва, докато произнася "I'm going on an adve...