Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи срещу Фин Балър в един Dream Match между двама бивши лидери на Bullet Club. Всичко това заради заушка/менингит/каквато там болест доведе до липсата на Уаят и Рейнс и оплекса билда на WWE TLC 2017.

Записах кратко видео с прогнозите си за шоуто. Доставя ми удоволствие да се гледам, дано достави удоволствие и на вас:

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме.

Шестият брой на книжния ни влог "С книги под завивките" беше записан за рекордно кратко време, сигурно под час. Естествено, след това отделих още час за снимане на кадрите за покритие (тези с книгите), а още поне два часа за монтаж и обработка. Мислехте, че е лесно? Не, скъпи приятели, не е лесно.

Този път ви говорихме за книги, в които по някакъв начин става дума за пътешествия. Вижте какво сътворихме:



Разбрахме се, че в Блога ще споделям личните си разсъждения от работата по Влога. Е, да започнем с това, че фотоапаратите (работим с нейния Canon SD600) не са предвидени за снимане в движение, както личи по интрото ни. Но пък се получи по-разчупено. Отново снимахме основната част в Пловдив, като се очертава това да е един от последните (ако не и последния) пъти, в които снимаме под тепетата. Скоро новите епизоди на "С книги под завивките" ще започнат да идват до вас почти изцяло от столицата. Живот.

Особено горд съм с някои доста сполучливи, според мен, външни кадри на книгите. Мисля, че по някакъв начин се вързаха с тематиката или заглавията им. Който ги е чел, ще разбере. Ако не сте - давайте, нали затова ги препоръчваме, хохохо. "Американски богове" ми допадна изненадващо много въпреки мудното си начало и след нея бях решил да прочета и други неща от Нийл Геймън. Сигурно година по-късно все още не съм го направил, но имам тооооолкова много други неща за четене.

Заглавието, което любимата ми Темз представи, взе, че привлече и моя интерес, което е необичайно с оглед на различния ни вкус за книги. Да, ние четем различни неща и това позволява да има разнообразие в това, което ви предлагаме. В случая обаче, докато подготвях кадрите за покритие на "Висока облачност" на Оля Стоянова, се зачетох в части от някои разкази. Стана ми любопитно и я минах сигурно за ден (доста кратка е). Така че скоро и аз ще кажа някоя-друга добра дума за книгата тук, в блога.

А иначе продължаваме с планирането на следващите броеве, така чееее абонирайте се за канала ни в YouTube и харесайте страницата във Facebook, защото това също ще е от голямо значение занапред. Там вече за втори път се случва да има ЕКСКЛУЗИВНО видео, а освен това решихме да качим и в самия Facebook досегашните броеве на "С книги под завивките". Ей го обявлението, съпътствано с порция "какво четем...":



Тревожа се, че Ремарк ще ме поизпоти. Предният ми опит да се докосна до творчеството му не завърши добре, но са минали вече 6-7 години, така че може би сега ще имаме успех. Дали ще е така ще разберете в някой от следващите броеве на... кое? Кое? КОЕ?

С КНИГИ.
ПОД ЗАВИВКИТЕ.
-тъм-тъм-тъм-тъъъъъъъъм-

Книги: "Вещерът: Меч на съдбата" от Анджей Сапковски


"И запяло Лютичето за Бирето, което чете,
Погълнато от страниците като малко дете.
За оная мастия Йенефер и Гералт балъка,
За таз‘ любов тежка, обречена на разлъка."

Поетичните ми напъни биха накарали всеки себеуважаващ се трубадур да си запали лютнята и да си тегли ножа, но се надявам, че ти, скъпи блогочетецо/скъпа блогочетке, все още не си се отчаян до такава степен от моята скромна особа.

Фактите обаче са си факти – хване ли се веднъж човек на хорото „Вещерът“, трудно се пуска. Така стана и с мен, след като преди по-малко от месец най-накрая дадох шанс на фентъзи поредицата на полския автор Анджей Сапковски, която бързо ме погълна. Толкова бързо, че още преди да съм споделил с вас задоволството си от първата книга – „Последното желание“ (похвалите ми за нея можете да прочетете ето тук), вече бях захванал продължението – „Меч на съдбата“.

И тук става дума за сборник от на пръв поглед несвързани помежду си разкази, проследяващи разнообразните приключения на белокосия вещер Гералт. Имаме поход за лов на дракон, съревнование за женско сърце, издирването на трансформиращ се измамник, "медиаторстване" между влюбени русалка и човек, и още, и още. Сапковски продължава да гребе вдъхновение от класическите приказки, завъртайки ги по свой си, малко по-мрачен, реалистичен и циничен начин, и намирайки им логично място в своя фентъзи свят.

Обогатява същият този свят и с нови раси. Като фен на Толкин ми стана драго да разбера, че хобитите съществуват и във "Вещерът", като са идентични с тези на любимия Професор. Сапковски ни среща по-отблизо и с джуджетата, представя ни дриадите, че дори и своята визия за споменатите вече дракони. А без да те ангажира с една голяма карта на света, авторът успява с разнообразието в историите си да те убеди колко голям е светът му.

Но не случващото се на преден план в разказите е истинският акцент във "Вещерът: Меч на съдбата". По-любопитното и ценното се крие в продължаващото развитие на главния герой Гералт и общуването му с основните поддържащи персонажи. Именно тези връзки служат за свързващо звено между иначе с нищо несвързаните истории.

На първо място, разбира се, трябва да посочим чернокосата магьосница Йенефер, в която вещерът е толкова отчайващо влюбен, че ти идва да му биеш шамари докато се осъзнае. Или не вземе да ти отвърне... Съдбите на двамата са преплетени още от края на първата книга, но като всяка истинска връзка и тук налице са проблеми. В един момент Гералт и Йенефер живеят заедно, в следващия се оказва, че в обмяната на телесни флуиди участват и трети лица, има разочарование, скандали, раздели, срещи, неприязън и любов. Любовно-драматично, та чак реалистично.

Останах с впечатлението, че Сапковски е имал някаква ужасна връзка в живота си, която е използвал като вдъхновение, за да опише така добре случващото се между вещера и магьосницата. Не можеш да пишеш за такива relationship мизерии, ако не си ги преживял. Не можеш!

Много повече от тази измъчена любов ми допадна типично мъжкото приятелство, което Гералт споделя с трубадура Лютичето. Техните случайни срещи и навик да се забъркват в общи неприятности са весел момент от разказите, а Лютичето е почти универсално симпатичен персонаж – верен, талантлив, шарен. Антипод на Гералт в много отношения, което пък го прави перфектния Робин за вещеровия Батман.

За финал имаме още една свързваща нишка не само между разказите в "Меч на съдбата", но и между тази книга, предходната и следващата - "Кръвта на елфите". Става дума за детето, което беше обещано на Гералт/което Гералт едва ли не си изпроси. Зависи от гледната точка. Докато считам Йенефер за дразнещ полу-парцал, а Лютичето за забавен sidekick, тук съм раздвоен. С детето Сапковски хем захваща темата за тежкото положение сред редиците на вещерите, хем не успява да се измъкне от клишето за Избрания, бащината фигура и съдбата на всичко и всички. 

Свързващи нишки или не, „Вещерът: Меч на истината“, струва ми се, с известни уговорки може да се чете самостоятелно. Но съветът ми що се отнася до фентъзито си остава: започвайте ги тези поредици от началото им, мили хора. Така изживяването определено е някак по-пълно, а героите наистина се развиват пред очите ви. В случая тази книга не само дава "повече от същото", но и надгражда над първата в много отношения. А аз слагам последната точка тук и се отдавам на оставащите ми страници от третата.

Брой страници: 383
Корици: меки (забележете колко прекрасно „мъртвата“ ми ръка приляга на красивата предна корица, дело на Живко Петров)
Издателство: Сиела

The New Day и The Usos съживиха славата на Hell in a Cell мачовете


О, богове на клетката! О, гробари! О, ейчове! О, уважаема госпожо Фоли!

Четирима (все още) младежи сътвориха може би най-добрия мач в кариерите си и оставиха Бирко и милиони фенове по света с широки усмивки от възхищение. Как? Като се възползваха от предоставения им шанс и ни напомниха защо "Hell in a Cell" мачовете се слагаха и трябва да се слагат за зрелищен и запомнящ се край на вражда. Последният (?) сблъсък The New Day vs. The Usos без съмнение беше най-добрият мач на тазгодишното #HIAC PPV. Ако не сте съгласни с мен, ще са ви нужни брутални аргументи, за да си направя труда дори да слушам.

Но защо да спираме с похвалите? Това беше един от най-добрите мачове в WWE за 2017 г., а освен това и един от най-интересните и качествените "Hell in a Cell" мачове, които сме гледали през последните години. От дребните детайли като скритите тромбони и Xavier Woods имитиращ Shang Tsung, за да даде старт на своята собствена "Смъртоносна битка" (велико!), през използването на белезници и едни от най-добрите побои с кендо стикове от много, много време, та до самия край и полета на The Usos - този мач за отборните титли на Smackdown е съкровище, което трябва да изгледате

Още по-доволен бях и от победата на The Usos, които заслужено станаха първият отбор, спечелил титли по двойки в HIAC. The New Day вече имат своя рекорд от миналата година, така че трябва да се градят и други големи тимове. Така този мач се превърна в една финална щриха, която затвърди страхотната трансформация на The Usos. От един от най-скучните отбори в компанията към края на самоанския им gimmick, те се превърнаха в едно от най-must see нещата в цялото WWE. 

Ако си намеря каскетът, който жената ми подари миналата зима, ще си го сложа и ще го сваля от главата си специално и за The New Day. Big E и Xavier Woods показаха една по-агресивна своя страна, която определено ми подейства освежаващо след вече поомръзналите им шарени дебилщини. Така вражда, която започна нередно според мен - с подаряване на title shot на новодошъл отбор - завърши зрелищно.

Благодарение най-вече на The Usos vs. The New Day, който за мен беше истински main event, Smackdown разби поредицата си от слаби PPV-та, която ни мъчеше през цялото лято. 4 от 7 мача бяха на ниво ОК и нагоре, като, за съжаление, най-слаби бяха сблъсъците за женската титла (мъчение не само за Шарлът, но и за зрителите) и WWE титлата (Джиндър f'n Махал продължава да е потресаващо зле...). Но за останалото, особено за огромния потенциал в историята Оуенс-Сами-Шейн, ще си говорим след вторник. Аз съм надъхан за Smackdown. За вас не знам.

Защо пък точно Оуенс срещу Шейн в Hell in a Cell


Това, че Hell in a Cell мачът, който ще гледаме тази година, е Kevin Owens vs. Shane McMahon говори за няколко неща, драги кечогледащи от всякакъв пол и възраст.

Първо, че цяло лято WWE не успяха да изградят достатъчно интересна и смислена вражда, която да завърши в най-подходящия мач за завършване на вражди. Героят на всички канадци от индийски произход Джиндър Махал отказва да спре да прави безумно тъпи мачове и да пусне пустата WWE титла. Не му се получаваше с Ортън, сега не му се получава с Накамура. Да го вкарат в Hell in a Cell ще е legit ад за нас, не kayfabe такъв за него. В мидкарда положението също не е цветущо. Колко висока беше Smack-a преди година, колко ниско падна...

Второ, мазохизмът на Шейн се е поразбудил и иска да си причини някоя безумна травма, скачайки от клетката. Фетишът на "младия" МакМеън към това сам да падна от разни места, все едно опонентите му са го бутнали, е добре известен на всички ни. След като се опита да направи същото с хеликоптер по-рано през годината, сега меракът му за втори път в живота си да скочи от Hell in a Cell явно пак е налице. Ей така, за да изкара акъла на жена си и децата, докато дебили като мен и вас пляскат на липсата на акъл в главата му.

Трето, че WWE все пак не са се отказали от Кевин Оуенс като "топ гай". Вкарат ли те във вражда с МакМеънци, шансът да намажеш нещо по-така е голям. В случая Оуенс най-вероятно ще "намаже" близка среща с чука на носоватия си ментор Triple H, но да се надяваме, че след това ще го докара и до мач за световна титла. 

Първото царуване на Оуенс с главна титла беше подарено именно от Triple H. Прекрасно развитие на историята ще е година и нещо по-късно Triple H да е този, върху когото Оуенс ще стъпи, за да се докопа до втора световна титла. 

Всички връзки започват бурно и щастливо...

Guest booker-ът в мен никога не спи и веднага наредих нещата в главата си - Оуенс унищожава Шейн в Адската клетка и насочва вниманието си към последния не-пребит МакМеън - Стефани. И тук геройски се завръща Triple H, който след загубата си от Сет Ролинс на WrestleMania се е излекувал от The Authority егото си и сега е просто доброто шефче от NXT. Той застава на пътя на един от най-успешните си проекти - демек самия Оуенс, но също става негова жертва... да речем на "Survivor Series", че от 4-те големи PPV-та това продължава да е най-пренебрегването. Там обаче Оуенс сразява и "създателя" си, след което насочва взора си и към WWE шампиона.

Който за целта обаче вече трябва да е друг, а не Джиндър. Макар че и така ще е забавно - канадец с френски произход срещу канадец с индийски произход. Направо да лепят един кленов лист на колана.

А знаете ли какво друго може да стане? В неделя Шейн да победи Оуенс в Hell in a Cell мача. Което ще е абсурдно, защото няма никаква друга смислена причина за това Шейн да участва в такива големи мачове освен да пада от противниците си. Но кога WWE са ни разочаровали, що се отнася до това да ни дадат нов повод да псуваме? Да ви напомням ли колко дълго продължи мача на Русев с Ортън на "SummerSlam"? Или кой си тръгна с титлата от мача Lesnar vs. Strowman?

Но това е разговор за друго време и място. Какво ще стане в тази поредна Адска клетка, пръкнала се от нищото, ще разберем в неделя. Прогнози за целия (не особено вдъхновяващ) кард от мен ще получите по-късно през седмицата. Може би на видео във Facebook.

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...