Батман, Джак Изкормвача и газени лампи

Не се чудете какво, по дяволите, се крие зад подобно заглавие. Бирко е доста прямо същество. В случая ви предлагам точно това - история за Батман, който преследва Джак Изкормвача в края на XIX век. Под газени лампи.

Става дума за нов анимационен филм на DC, наречен Batman: Gotham by Gaslight, който ще излезе през 2018 г. А анимационните филми на DC им се получават малко по-добре в сравнение с игралните. Примери много - като се започне от епичния Batman: Mask of the Phantasm (1993) и стигнете до по-скорошни творения като Batman: Under the Red Hood, The Dark Knight Returns и дори The Flashpoint Paradox.

Ясно е, че съм голям фен на Човека-прилеп (както личи и от последния брой на влога ни С книги под завивките). В същото време не харесвам особено алтернативните истории, които DC толкова обичат да издават. Batman: Gotham by Gaslight обаче ми изглежда доста любопитно. Може би заради това, че в момента чета "Петата купа" на Дан Симънс - история за случай на Шерлок Холмс, но изпълнена с множество реални исторически личности и написана напълно в стила на времето.

Хубавото на анимации като тази е и това, че човек не подхожда към тях с чак такива големи очаквания, каквито би имал към филм с бюджет 300 милиона долара. Но за него след малко. Сега вижте трейлъра:



Както казах: изглежда любопитно. Догодина ще разберем какъв ще е цялостният резултат.

А иначе преди малко повече от седмица гледах игралния Justice League. Не мога да кажа, че останах впечатлен, но не мога да твърдя и че съм разочарован. След няколко крайно негативни ревюта за филма очакванията ми бяха сиииилно занижени, което може би помогна да преглътна много неща без мръщене и да съм ОК с цялостния филм (с изключение на един дигитално премахнат мустак). Вече му написах ревю в Webcafe, така че няма да се повтарям. Прочетете го тук.

Но така и така сме на Батман-тематика, а знам, че някои от вас със сигурност са фенове също като мен, държа да препоръчам и един комикс. The Batman Who Laughs #1 е единичен брой, който разказва за алтернативна вселена, в която Батман и Жокерът са едно. Обяснението на това безумие е повече от прилично, а резултатът е очаквано шокиращ. Много мрачен комикс, който обаче доста ми допадна с оглед на липсата на симпатии към подобни алтернативни истории.

Броят е tie-in към вървящата в момента история Dark Nights METAL, но спокойно - не е нужно да сте чели или да четете нищо от нея. Дори аз не съм я започнал. The Batman Who Laughs може да се чете самостоятелно и това става за 15-ина минути, но комиксът определено ще ви направи впечатление. Струва си да я потърсите по какъвто там начин намирате и четете комикси.

С книги назаем от новото ни студио/апартамент

Влогът се завърна, да живее влогът! Новото AntTemz Studio официално отвори врати с пускането на седмия брой на съвместния ни влог с Темз "С книги под завивките"

Естествено, че става дума за апартамента, в който се нанесохме. Тъй като сме готини ни, позволяваме ви да хвърлите един поглед в новата ни обща спалня и заглавията, които ви подбрахме този път:



Аз се завърнах в блога си, влогът ни се завърна... Абе, седмица на завръщания. Само ще кажа, че малко след пускането на седмия брой онлайн Григор Димитров спечели финала си, а в София заваля сняг (аз ви представям "Снежния човек"). Нищо не намеквам, но пак заповядайте.

А всъщност този брой беше записан цели две седмици преди да бъде пуснат, т.е. малко след като се нанесохме. Просто не ми оставаше време да го монтирам заради всичко ново в живота на един Бире (за тази одисея, макар и в сбит формат, четете тук).

Оказа се, че е доста готино да измисляш обща тема на клиповете, защото това им дава някаква завършеност. Избрахме "Книги назаем" за този клип, защото се случи така, че малко преди да се стигне до запис и двамата завършихме книги, които сме взели от някой друг. Един вид темата сама си се избра. 

Каквото имахме да ви казваме за книгите ви го казахме във видеото. Темз много харесва поезията на Елин Рахнев, а доколкото видях на премиерата на неговата "Зелда" - доста други хора също. Признавам - поезията като цяло продължава да ми е някак далечна, но докато подготвях кадрите за броя прочетох съвсем малко от "Зелда" и ми допадна. Може пък скоро да експериментирам. Със сигурност обаче мога да заявя, че визуално стихосбирката е страхотна.

Що се отнася до "Снежния човек", както сте разбрали и от влога, нямаше дори да си помисля да припаря до Несбьо, ако не беше трейлъра на едноименния филм. Все още не съм го гледал, не знам и кога ще стане. Шокиращи за мен са ниските му оценки, защото книгата е много добра и някои моменти определено можех да си ги представя на екран. 

Но по-важното може би е, че открих нов крими автор, чието писане ми допада, и с инспектор Хари Хуле може да си станем дружки занапред. Така и така не мога да смогна да се видя с истинските си приятели, поне да формирам книжни приятелства. Тъжно, тъжно.

Оправихме се и стряскащо бързо със снимките, като и този път монтажът отне много повече време. Дано ви допада. Аз лично харесвам как синьото на спалнята стои на екран, но ми се иска да оползотворим и други подходящи местенца из апартамента. За снимки, имам предвид, не за друго. Другото е отметнато вече.

Отмятайте и вие. А намерете време и да се абонирате за канала ни в YouTube и да харесате страницата на влога във Facebook, в която продължаваме с качването и на старите броеве за хората, които не обичат да излизат от социалната мрежа. Естествено, че нямаше да се разминете без cheap plug-ове, хохохо. И очаквайте новия брой. Може да дойде по-скоро от очакваното. 

Жив съм, baaaaay-baaaaaay!



Жив съм, бе, жив съм!

Убеден съм, че така трябва да започва първия пост в блог, чийто автор не се е вясвал по мониторите ви от няколко седмици. Щях да използвам една много противна думичка - "приоритети", но в случая тя няма да е подходяща. 

Блогът, това мое най-мило място в интернет, не е спирал да бъде приоритет. Той е верен приятел, който предвидливо ме лиши за кратко време от компанията си, за да се оправя с всичко, което ми се случи през последния месец.

За да не омазвам мониторите ви с твърде много думи, обобщавам Големите промени в живота на един Бире (тм) само в няколко реда:

- нов град;
- ново жилище;
- нова работа;
- съвместен живот с любимата.

Последното, изненадващо за феновете на ергенлъка (това вече е секси дума), се оказа най-лесно, може би защото ние вече почти живеехме заедно - в два различни апартамента, в два различни града. Е, събрахме се в един. И добре, че беше Темз, че да не се удавя в пороя от стрес, който се изсипа върху главата ми.

Напуснах слънчевия Пловдив, за да се потопя в мъглите на красивата по един по-мрачен начин София. С колегите в TrafficNews, където работех доскоро, се разделихме със сълзи, за да търся нови и различни възможности тук. Дори е възможно вече да сте чели нещо от мен в Webcafe, ако сте фенове на сайта. Ако не сте - време е да станете.

Това ме подсеща - знаете ли, че блогът вече е на 10 години?

Как да знаете, като не съм го споменавал. Но е факт - през септември скъпото ми блогче чукна първото си десетилетие. Трябваше да го напиша някъде, че сам да го повярвам. И ще изкара и още, защото вече започнах да свиквам с новата си среда и ще мога да се занимавам повече и с него.

До края на годината ще раздвижа и нещата около подкаста #Birecast, защото говоренето с нърдове за нърдски неща е удоволствие. Дано и на вас досегашните броеве са ви били интересни, а следващите също да бъдат. Крайно време е да осъществим броя за Justice League, който трябваше да чуете още преди месеци и в който, изненадващо, няма да сипвам чак толкова много на филма.

Общият ни проект с любимата - влогът за книги "С книги под завивките" също се развива добре. В последния месец качихме част от досегашните епизоди и в страницата във Facebook, а съвсем скоро започваме с качването и на нови - там и в канала в YouTube. Сега е моментът да ги харесате/да се абонирате, в случай, че не сте.

И за финал нещо като новина: вчера Русев (българинът, който работи в кеч компанията WWE) бил в родния си Пловдив и казал, че ако иска кеч шоу под тепетата, кметът може да му се обади. 

Колкото и малки да са шансовете, можем само да стискаме палци да се случи, братя и сестри фенове (за другите знам, че не ви интересува, така че няма проблем). Всичко това тръгна след като кметът Тотев сподели мой текст за евентуално шоу, така че ако WWE най-накрая успеят да дойдат у нас, ще съм колкото щастлив, толкова и горд. Малките неща, като една шеговита статия, могат да променят много. Ценете ги. 

И до скоро!

P.S. Чак сега забелязах, че зад главата ми има конче и жирафче, но това е обяснимо - аз редих не долната, а горната част на библиотеката, където гордо стоят фигурки на Дарт Вейдър и баче Ранди (Ортън).

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...