"Let the past die."


Връщайки се от второто ни гледане на "Междузвездни войни: Последните джедаи", с Темз обсъждахме две неща. Първо, безумния начин, по който Кайло Рен прикляка с лек ритник настрани, когато включва меча си. Все едно пали стар мотор. Поза, която доста забавлява жената и дори я накара да ме предизвика "на дуел" насред Бизнес парк.

Другото нещо бяха баща и неговия невръстен син, които стояха един ред над нас. Чудесно е, че родителите предават любовта към сагата на следващото поколение. А когато момчето възкликна "Уоу!" при първата поява на Рен с маската му, това някак стопли сърцето ми. Има надежда!

Кайло Рен, по мое мнение, се утвърди като основния персонаж на новата трилогия. Защитавам го още от "Силата се пробужда", защото и там беше комплексен и различен злодей. Нещо, от което всеки филм, всъщност, се нуждае. 

Едно от нещата, в които "Последните джедаи" успява, е именно това да доразработи този персонаж - да ни обясни (част от) мотивите, тласнали го към Тъмната страна, да ни подлъже с надеждата, че той може да бъде "спасен", и в един от най-изненадващите моменти във филма да ни покаже как той напълно се отдава на мрака и

ДОВЪРШВА ТОВА, КОЕТО ДЯДО МУ ЗАПОЧНА!

В крайна сметка Анакин Скайуокър беше този, който пръв заяви, че иска да властва над своята нова Империя (за справка: Епизод III) и впоследствие прикани сина си да му помогне, за да си поделят властта (Епизод VI). Но ето, че неговият внук направи това, въпреки цялата си вътрешна борба и тежестта на произхода си. Job well done, kid!

Да не пропускаме факта и че Адам Драйвър е способен актьор (на светлинни години от Хейдън "мразя пясък" Кристенсън), който с грозноватата си физиономия и талант успява да "даде живот" на своя персонаж.

Един Кайло пролет не прави. Въпреки клюна.

Именно със случващото се около Кайло ще запомня "Последните джедаи". В своя текст за филма в Webcafe (цък, цък) вече излях първоначалното си разочарование от бликащата от екрана политкоректност и сякаш умишления среден пръст за всички теории, появили се в Интернет през последните 2 години. Когато обаче филмът слегна в съзнанието ми, а и сега, след второто гледане, в никакъв случай не мога да кажа, че съм разочарован.

Хареса ми това, че не е пълно копие на "Империята..." или "Завръщането...", въпреки очевидни намигвания и към двата филма (не остана друго за копиране, така че Епизод 9 вероятно ще е доста свеж). Хареса ми, че Поу Дамерън също получи повече внимание и се разви като персонаж, макар бесния феминизъм на Кейтлин Кенеди и компания да се опита да го изкара "разгорещено пилотче, обичащо експлозиите". Хареса ми видимата доминация на Първия ред и почти пълното разгромяване на Съпротивата, което обаче беше помрачено... ммм, "осветлено" твърде много с цялата тази надежда за бъдещето.

ОК съм с Рей, но тя продължава да е твърде еднопластов и леко скучен персонаж. Винаги праволинейно добра, малко като Люк в оригиналната трилогия и Оби-Уан в прикуълите (Дейзи е сладка, но й липсват таланта и чара на МакГрегър. И трябва да хапва повече).

Ако Рей беше яла повече, Сноук нямаше така лесно да я размята наляво-надясно. Да, Ънкър Плът й даваше по "една четвърт порция", но след присъединяването към Съпротивата снабдяването с вкусна и питателна храна не би трябвало да е проблем.

Оставяйки настрана факта, че филмът е напомпан до предел с феминистично-дайвърсити анаболи, имаше чисто сюжетни елементи, които не харесах. Роуз, например, ми става все по-антипатичен персонаж, който е натоварен с твърде много драматични теми: за семейството, любовта, войната, парите, грижата за природата, свободата, имаме го отново и женско/расовия момент. Присъствието й натежава във филма и то не по добър начин. 

Не помага и това, че сцените с нея и Фин изглеждат като излезли от прикуъл трилогията. BB-8 управлява AT-ST, докато те пускат евтини реплики, по дяволите... Но вероятно идеята е да се угоди дори на тези зрители, които са фенове на Епизоди I-III. Чувал съм, че има и такива.

Феновете искат твърде много.

Ето, казах го. Нямам проблем с това, че не разбрах кой е Сноук. Има още един филм, все пак, а дори там пак да не стане ясно, отново няма проблем. Произходът му ще се разбере в някой друг формат - комикс, книга, анимационен/телевизионен сериал. 

Не можеш да разкриеш всичко в един филм, особено ако то не помага на неговата история. А в "Последните джедаи" Сноук е само средство, за да бъде развит още образа на Кайло Рен. Да, и на мен ми е много интересно кой всъщност е той, откъде идва и за кого се бори, но нека ви попитам нещо:

Когато преди няколко десетилетия се появява оригиналната трилогия, зрителите знаят ли кой е Императора? Или го разбират едва когато Лукас разказа историята на Шийв Палпатин в Епизоди I-III?

За отговорите на някои въпроси просто трябва да се почака. Интернет ни разглези и ни позволи да фантазираме твърде много и едни други да подкрепяме фантазиите си. Но понякога нещата не трябва да са чак толкова сложни.

Вече се примирих и с цялата "Остави миналото да умре" идея, която Disney започнаха да прокарват още с Епизод 7. Новата трилогия има за цел да грабне нови фенове, като малкото момче с киното, за което споменах, а не да глези феновете на оригиналните епизоди. За тях/нас са предвидени самостоятелните филми, чието действие се развива около онзи период.

Заради това приемам за добро, че Епизоди 7-9 не разказват за приключенията на пенсионираните Люк, Хан и Лея, а обръщат внимание на следващото поколение. Тези продължения се забавиха с 20-30 години и щеше да е абсурдно да гледаме Хамил, Форд и Фишър в главните роли. 

Големият плюс за мен е, че не знаем какво се е случвало с любимото ни трио в един доста обширен период от "Завръщането..." до "Силата се пробужда"; една неразкрита територия, изпълнена с потенциални приключения и нови врагове. А това са приключения, които могат да бъдат разказани, както вече казах, и в друг формат - книга или комикс. За много зрители важат само филмите, но аз се радвам на Star Wars в почти всичките му форми и дори съм някак надъхан от това да видя с какво ще бъде запълнен новия canon.

Не само унищожението на новия джедайски храм, но и основаването му са неща, които искам да прочета в книга/комикс. Потенциалът за истории с Люк, Лея и Хан в момента е огромен.

Мога да продължавам с размислите и страстите за филма до излизането на Епизод 9 или поне до "Solo: A Star Wars Story" догодина, но по-добре да спра. Всеки има мнение. Моето е, че макар The Last Jedi да има своите сериозни слабости, все пак има и силни, свежи страни, които го открояват в поредицата. Най-лошият Star Wars за мен си остава Епизод 1.

Сега продължавам с четенето на книгата "Star Wars: Thrawn" на Тимъти Зан, която започна страхотно и е част от новия canon. Отметнах и няколко броя на комиксите "Star Wars" и "Darth Vader" (Marvel се справят страхотно с новите поредици). Има много неща, които ще усетите като "вашите Междузвездни". Просто трябва да ги потърсите. And may the...  не, не, не:

The Supreme Leader is dead. Long live the Supreme Leader!

We were LIVE, baaay-baaay - на Панаира и в телевизията

Където не ни сееш, там никнем. Това важи в пълна сила за нас през последната седмица и нещо - няколко дни, които са предколедно препълнени със задачи. Някои от тях обаче бяха и доста приятни.

Такова беше гостуването ни с Темз в ефира на "България сутрин" - сутрешният блок на Bulgaria ON AIR, където поговорихме за създаването на влога ни "С книги под завивките" и някои от книгите, които ни направиха впечатление през годината. Бяха едни интересни, надявам се, 10 минути, в които имаше и доста усмивки. Така че гледайте ни, ако все още не сте.

Темз и тук е прекрасна, като внася някакво топло сияние в целия разговор. Аз, както виждате, в последно време старателно се опитвам да се превърна в Чубака. Това обяснява защо кадрите с мен са малко по-мрачни, но компенсирах с плямпане (ще прощавате).

Важното е, че продължаваме да разпространяваме любовта към четенето (и своята собствена) навсякъде! Блика, плиска, хвърчи... къпете се в любов, бе! Къпете се!

Спирам.

Благодарности на екипа за поканата, както и извинения на всички онези, които са били смутени от нашето друго начинание - живо включване в страницата на влога във Facebook (ударете Like сега!) от зимния Панаир на книгата в НДК.

Успяхме да направим книжната си обиколка едва в последния ден и решихме да опитаме нещо ново - един импровизиран брой на живо. В него обиколихме щандовете на част от издателствата и ви показахме няколко заглавия, които смятаме, че си струва да потърсите.



Да, казвам го във видеото, но ще го кажа пак - Панаирът свърши, но това не означава, че не можете да откриете която и да е от тези книги както онлайн, така и в някоя книжарница. 

Някои от хората по щандовете се възползваха от нашия ентусиазъм и също предложиха някои заглавия, но не го приемайте за наша препоръка. Каквото искахме да ви покажем - показахме ви го. Или поне се опитахме - НДК се оказа твърде голям и пропуснахме някои издателства, което е жалко, но ще продължим да ви насочваме и към техни книги.

Като цяло беше забавно - бързането, това да нацелиш горе-долу приличен кадър с телефон, да не млъкваш, защото в такива ситуации зрителят трябва постоянно да слуша нещо, ако в дадения момент ходиш и не можеш да му покажеш нещо любопитно... Хора ни гледаха странно, мръщеха ни се, други ни се радваха. 

Беше луд половин час, макар да очаквахме да е не повече от 10 минути. Но подобни живи включвания са трудни за планиране. Скоро може пак да опитаме, стига да има смислен повод.

По-традиционен брой на "С книги под завивките" би трябвало да има около празниците, така че сега е идеалният момент да се абонирате за канала ни в YouTube. Даааааа, няма да спра да ни правя нагла реклама, защото заслужавате няколко минути забавления и готини книжни препоръки, а ние ви даваме точно това. Нищо работа, пак заповядайте!

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслучайно най-масивните книги, които можете да откриете по рафтовете на книжарници или библиотеки, са фентъзи романите и учебници по право. True story.

Eто как читателските ми вкусове ме заредиха (проклеха?) с над 3000 страници за декември. Горе-долу толкова ми предлагат 5-те книги, които имам на разположение за четене в края на годината и към които насочих вниманието ви в осмия брой на "С книги под завивките".

О, все още не сте ни гледали? Да поправим това:



Както виждате, с Темз отново решихме да опитаме нещо различно. Все пак идва Панаир на книгата. Обръщайки внимание на всичко, което сами сме си предвидили за четене, ви даваме насоки какво можете да си потърсите в НДК (или всяка книжарница). Подчертавам - това са насоки, а не препоръки. Все пак още не сме прочели повечето от книгите.

Пределно ясно е, че аз няма и да успея да прочета над 3000 страници за по-малко от месец, макар че вече завърших "На западния фронт нищо ново" на Ремарк и "Петата купа" на Дан Симънс. 2 от 5, baaaay-baaaay! "Вещерът: Време на презрение" вероятно също ще бъде прочетена и дано ми хареса повече от третата. Виж, чудовищния том "Лед" на Дукай и "Заклеващия" на Брандън Сандърсън ще са предизвикателство с огромния си брой страници. Но хей, след декември идва цяла нова година! Време за четене все ще се намери. Дори да сложа очила заради новата си работа все някак ще успея да преборя тези книжни гиганти.

Другото интересно нещо около влога през последната седмица е гостуването ни в "Кой говори?" по "Дарик Радио". Разказахме малко за създаването на "С книги под завивките" и, разбира се, говорихме си за книги. Бидейки PR на издателство, прекрасната ми жена е свикнала да е пред микрофон. За мен обаче радио дебютът беше труден, тъй като през последните години свикнах аз да държа микрофона и да задавам въпросите (без мръсни асоциации, моля). 

Трябваше да ни видите преди ефир... Аз - скован и необичайно мълчалив, а тя - спокойна и забавляваща се с моето притеснение. Което, разбира се, напълно изчезна в ефир. Дотолкова, че да се наложи Темз да ме ритне леко веднъж-два пъти, защото се отплесвах и ставах твърде подробен. Като сега.

Така че чуйте предаването за още малка доза книги под/над завивките. Никога няма да ми омръзне да ви напомням и да се абонирате за канала на влога и да харесате страницата му във Facebook. Хранете ни с лайкове, че през зимата човек постоянно е гладен, мерси.

Абсурдната гениалност на "Събудения/счупен" Мат Харди


Вторник сутрин.

Вече готов за излизане и работа, лежа на леглото. Темз нанася последни щрихи, за да подсили още повече своята прекрасност, и обикаля из спалнята. От време на време ме поглежда смутено, чувайки странните реплики, които се носят от говорителя на телефона ми. Личи, че не разбира на какво се дължи широката ми усмивка.

В един момент от телефона се разнася дебилен смях, а самият аз също започвам да се смея. Темз ме поглежда още по-объркано и тихо казва: "Това е един от моментите, в които се чудя защо съм с теб".

Приемам го с усмивка, уверен в качествата си, които я държат в Биреното кралство. Объркването й се дължи на факта, че все още не съм я запознал с гениалността на Мат Харди.

Защото това, което правех в този момент, беше да гледам общото промо, което той и Брей Уаят имаха в последното издание на WWE RAW. Да, кеч, скъпи приятели. Но дори да не споделяте тази моя страст, вероятно е да си спомняте за братята Харди, които бяха доста популярни и у нас в кеч-бума около 2000-2001 г. Доста години по-късно Мат отново е в WWE и след няколко месеца на по-скоро безцелно лутане из шоутата най-накрая получи възможност да покаже бижуто, което сам създаде.

Представям ви WOKEN (Broken) Matt Hardy:



Странно, нали?

Някак нелепо, абсурдно, дори малко безумно, но все пак весело по свой собствен начин. А кечът, бидейки развлекателен спектакъл, понякога трябва да ни дава точно подобен тип различно забавление. Той не е само сериозни скандали и мачовски изпълнения, които да дадат повод на персонажите да решат проблемите си в мач на ринга. В себе си той има и доза комедия.

Чарът на персонажа, който Мат Харди създаде в TNA (доскоро втората най-голяма кеч-компания в САЩ, конкуренция на WWE), донякъде е именно в това, че той има добре прикрита комедийна нотка. Мат предлага нещо различно и оригинално - образът на психически нестабилен човек, чието поведение скача от абсурдното към маниакалното. И не само това - Харди играе толкова убедително и отдадено персонажа си, че след като си го видял веднъж, вече не можеш да го приемеш "не-счупен".

Историята на Broken Matt Hardy персонажа можете да прочетете и в Wikipedia, но все пак ще обясня накратко за мързеливите, но любопитни. Преди няколко години Мат беше в TNA. След мач срещу брат му Джеф, той обясни, че нещо в него се е "счупило". Започна да използва полу-британски, полу-идиотски акцент, както и да обяснява, че душата му е на хилядолетия и просто сменя смъртни тела - последното от които е това на кечиста Матю Харди

Последваха няколко мача/сегмента, които приличаха повече на телевизионен сериал, отколкото на живо кеч-предаване, а абсурдните елементи от историята се трупаха - градинар-убиец, братът с промит мозък, дронът, който следи хора и излъчва холограми с Мат, и още, и още. 

След като братята Харди се завърнаха в WWE през април т.г. Мат не можеше да използва образа заради съдебен спор с новите собственици на TNA. Но ето, че някакво решение изглежда е намерено и всички фенове можем да се радваме, че "счупеният" Мат Харди най-накрая се събуди в WWE. Това определено ще ни даде още доста запомнящи се сегменти в RAW и още една причина да гледаме шоуто.

А може да доведе и до още по-голямо чудо - интересна вражда с участието на Брей Уаят (другият от видеото). Който разбрал, разбрал.

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...