Книги: "Кървави книги, Том 5" от Клайв Баркър


Спомням си, че за пръв път чух името на Клайв Баркър преди цяло пълнолетие време, покрай хорър играта "Clive Barker's Undying". Както показва името, сценарият й се беше родил в онези мрачни, студени и влажни кътчета на съзнанието на английския писател, чиято роля очевидно беше да измислят как да ужасят хората. Спомням си как четох статия за играта, опитах да изиграя demo-то (славни времена), но първото изскочило пред очите ми нещо бързо ме отказа.

Доста години по-късно най-накрая се докоснах и до литературното творчество на Баркър. Беше с един от томовете на "Кървави книги" - сборника с разкази на ужасите, който го е направил известен. След като вече бях попил доза Лъвкрафт, ужасът из страниците на сборника не успя да ме полази така въздействащо. Оцених едно - оригиналните, макар и на пръв поглед понякога абсурдни идеи, около които Баркър завърта историите на своите разкази.

Том 5 на "Кървави книги" обаче дойде в подходящия момент, в който една хорър книжка можеше сериозно да обогати читателското ми ежедневие. И този път успя в може би най-важната задача за книгите от този жанр - отне спокойния ми сън за седмица, "дарявайки" ме с разнообразни, сковаващи крайниците кошмари.

Общо 4 разказа намират място в петия том на "Кървави книги". Лично за мен два са доста силни, а другите два - само ОК, но и това е доста добър краен резултат, когато човек се нагърби с тежката задача да плаши/отврати читателя. Четейки по един на вечер ще си гарантирате почти цяла работна седмица с доста увлекателни сънища.

"Забраненият" разказва за млада жена, която се озовава в непозната част на града, в който живее. Нещо в мрачния, запуснат жилищен комплекс и странното поведение на неговите обитатели я привлича отново и отново там. Историите за кръв и неописуеми престъпления, тези своеобразни градски легенди, я дърпат към мястото и я карат да остави предпазливостта на заден план.

За мое съжаление, липсваха достатъчно обрати или друго основание да се загрижа за нейната съдба. От "Забраненият" е имало полза - разказът се е превърнал в основа на втория най-популярен франчайз от филми на ужасите, базирани на произведение на Баркър. Но на мен точно това четиво не ми даде достатъчно, че истински да разпали любопитството ми.

"Мадоната" обаче успя, може би защото веднага намерих база за сравнение. Главният герой там е несретник, който се опитва да направи "големия удар". Поредната му идея - да накара богаташ с връзки в престъпния свят да инвестира в изоставен плувен басейн, увещавайки го, че така и двамата ще направят много пари.

Но басейнът не е така изоставен, както двамата мислят. В него се спотайват неща, чиито изкусителни форми събуждат първичното мъжкарство и в двамата. И то до една почти погубваща степен. Асоциацията, която веднага направих докато четях описанието на прашните коридори на басейна, беше с една изоставена спортна зала в индустриалната зона на Пазарджик. Странно е, но това направи разказа по-реалистичен за мен, а добре поднесената загадка и страшната за всеки мъж посока, в която биват тласнати героите, му спечелиха още точки в очите ми.

"Децата на Вавилон" пак ме върна на земята. Разказът започва любопитно с туристка, която се губи из непознат за нея остров, защото просто не знае къде не трябва да си пъха носа. Така се оказва затворена между четири стени, без да знае къде е попаднала и защо. Разкритието за това кои са нейните "домакини" и какво се случва в мястото, където са я затворили, не е достатъчно възнаграждаващо. С този разказ Баркър се подиграва на световната политика и света, в който живеем, по онзи вече споменат от мен абсурден начин. Плашещият елемент обаче го няма, а ако исках да чета социална и политическа сатира щях да погледна другаде.

Но за щастие най-доброто остава за края на сборника. "В плътта" е увлекателен, стряскащ разказ, за който фантазията на Баркър е работила на пълни обороти. Усеща се и като най-мащабен, макар че запраща читателя в усамотението на един затвор. Хилав младеж на име Били е новото попълнение там, а старото куче Клив има лошия късмет да бъде нарочен за негова бранител. Били обаче не иска да бъде пазен. Присъствието му в затвора не е случайно и е свързано със стара семейна тайна, която го кара да задава твърде много въпроси и бързо му печели твърде много лоши погледи зад студените сиви стени на затвора.

Това не само усложнява задачата на Клив, но и е началото на един истински, жив кошмар за него. Кошмар, в който в сенките в килията се движи нещо, от което няма къде да избягаш; в който мъртвите говорят и искат да се разменят с живите.

Тук Баркър наистина нацелва, защото успява да предаде върху читателя ужаса, който Клив изпитва. Мантрата "Не заспивай" на затворника се превръща в "Не затваряй книгата, докато не си дочел разказа". Историята на Клив и Били се развива в една наистина страховита посока, която хем изкушава всяко любопитство, хем е твърде добра основа за истински кошмар. Не знам кое е по-въздействащо - успокоението след буреносния финал или епилогът, който, макар да нарежда отделните парчета в предварително предречените им позиции, кара нещо в теб да се свие.

Именно този разказ ще помня най-дълго. Най-въздействащ, най-интересен и най-подходящ за филмиране, като е жалко, че това все още не е направено. С гъделичкащото, тревожно чувство, което остави в мен, той повиши и надеждите ми, че с писаните ужаси на Баркър може да се разберем.

Издателство: "Колибри"
Корици: (твърде) меки
Брой страници: 220

Спартанец с два чадъра из мъгливия Благоевград

Поредните луди десетина дни вече са в миналото. Във влога ни (влог ли е, питам аз) "С книги под завивките" най-накрая успяхме да сефтосаме 2018-а и то как! С препоръка за комикс, bay-bay! 

За това трябва да благодарите на Благо Иванов (OperationKino), който подпита за тази възможност под един преден брой. Бях се замислял за възможността, но е друго и някой друг да го предложи. И ето, че и тази малка екзотика се появи в последния ни брой. Естествено, с комикс за Батман. Темз заложи на нещо по-традиционно, в случая - книга на любимата й Амели Нотомб.


Сюжетът на "Речи против Катилина" звучи по-човешки любопитно, но е за тези от вас, на които им се чете нещо по-близо до реалността. За другите - пробвайте да четете комикси, бе! Ще се изненадате колко мрачни, сериозни и най-вече добре написани истории ще откриете там. Някои от авторите в жанра пишат след страхотен рисърч, вмъкват не само емоция, но и философия в разказите. В комбинация с красив арт се получават малки съкровища като "Batman: Europa", за който дори съм писал тук.

Но не само десетия (докарахме ги до десет!) брой на влога е интересното нещо от последните дни. Антоновден, например, тази година беше доста различен. С Темз си имахме си гости от една телевизия, с които повече от половин час си говорихме за четене, книги, влогове, блогове, подкасти и любов. Повече подробности ще ви разкрия като наближи моментът за излъчване на репортажа. Надявам се само, че колегите имат достатъчно материал.

Ако питате мен Темз беше по-концентрирана, кратка и ясна; аз се отплесвах и бях някак разсеян и разпилян. Но се справяме добре - нейната красота, стил и познания за бизнеса се комбинират чудесно с моята несериозност и, както личи, скромност.

След като ги изпратихме махнах 4-месечната си брада, за да сбъдна дълго планирано нещо: Бире с мустак! Естествено, не получих особена подкрепа за решението си, а и за да можеш да pull off-неш няколкото косъма над горната устна трябва да имаш повече години зад гърба си или просто да си Том Селек или Джоуи Райън. А аз не съм. Което е добре.


Специален поздрав за хората, които знаят кой е Джоуи Райън (p***s pretender!)! А следващата седмица тук в блога ще си говорим за книга и кеч. Мхм, мхм.

А ето, че дойде и уикендът и възможността най-накрая да драсна ред-два на всички вас. И то с невероятна скорост. Две кафета, Pepsi и позабравената тръпка от гледането на тенис ме направиха твърде енергично Бире. 

Играх си на спартанци из мъгливия център на Благоевград (на гости сме) с помощта на два чадъра - щит и копие. Учете децата си, ще спестите от играчки. You're welcome! Бих искал да опиша физиономиите на Темз и сестра й, докато въртях копието за радост на всички благоевградчани, но думите не стигат.

Леонид е аматьор, Киргиоз е слаб византиец. Казах.

Какво чета... (11.01.18)


"Only yoooooou..."

Това е един от онези странни моменти, в които си изпил една бира след работа, но въпреки това разни стари песни с любовна тематика инатливо се борят за място в съзнанието ти. Но това може да е следствие и от присъствието на любимата, която вече сладко спи до мен.

Това е моят по-особен начин да ви кажа "За много години", скъпи блогочетци. Бъдете велики, напивайте се лесно, за да пестите пари и да избягвате главоболието; радвайте се еднакво много на малките и на големите неща в живота; не хейтвайте излишно новия "Star Wars: The Last Jedi", а си намерете нещо друго от новия канон, което да е повече по вкуса ви. За едно такова нещо ще ви споделя след малко.

Започваме обаче с най-прясното четиво - Клайв Баркър и петият том от неговите "Кървави книги". Чак сега започвам да осъзнавам, че колкото и да не харесвам хорър жанра при филмите, книжният му еквивалент определено ме привлича. Особено когато писателят успява да те уплаши или поне отврати в някаква степен. С два от общо четирите разказа в "Кървави книги", том 5, Баркър успя да постигне това при мен. 

В единия продажбата на порутен общински басейн се усложнява от голите момичета и другите, доста по-несимпатични неща, които го обитават. В другия млад мъж умишлено прави така, че да влезе в затвора, за да разменя сладки приказки с духа на дядо си, който определено е имал разни насилствени отклонения. Цяла седмица сънувах кошмари, тъй като заспивах с "Кървави книги", така че Баркър си е свършил работата доста прилично. По-подробно за него ще си говорим... другата седмица. Точно така. Нека да си дам срок, за да се опитам да го спазя. Дотогава можете да прегледате предложенията ми за хорър филми по негови произведения, които сглобих в Webcafe.

В същото време продължавам да чета и "Лед" на Яцек Дукай, но напредвам с по 10-ина страници на ден. До края на годината все ще изчета това хилядастранично томче. Не вярвах, че е възможно, но "Лед" се чете по-трудно и от "Други песни", за която вече съм ви разказвал - в блога и във влога. 

Разказва се за алтернативна времева линия, в която не е имало Първа световна война, не е имало и революция в Русия. Вместо това там са пристигнали странни извънземни, наречени лютите, които замразяват всичко около себе си. Много метафори, много философски отклонения на Дукай чрез героите му, изненади като появата на Никола Тесла и отново много оригинални фантастични идеи.

Дукай е специален тип автор, който ще ви поизмъчи, но съм убеден, че и тук накрая усилията ще са си стрували.

За финал завърших с нещото, което ми докарва най-голяма усмивка през последния месец - "Star Wars: Thrawn" на Тимъти Зан. Още преди няколко месеца писах на Егмонт, които издават новите книги по "Междузвездни войни" на български, за да ги попитам дали ще има превод точно на това заглавие. За съжаление, те ме превърнаха за кратко в МТБ (Много Тъжно Бире) със своето "не". Но така се случи, че в един момент (покрай "Последните джедаи") фенщината ми се разпали твърде много и захванах "Thrawn" в оригинал.

И, о, колко съм доволен! Книгата разказва за извънземния Траун, който някак става част от армията на Империята и с невиждани до момента скокове започва да се изкачва по командната стълбица. Гениалното му стратегическо мислене обаче е пригодено за бойното поле, а не за политиката, поради което се налага други да пазят гърба му. 

Повече ще си говорим за нея, когато я завърша, но определено съм много доволен от романа, който, разбира се, е ориентиран изцяло към почитатели на "Междузвездни войни". Дано някой ден се появи и на български, за да се докоснат повече родни фенове до него. А и Траун вече е познат на голяма част от тях, тъй като старите книги на Зан (които вече не са част от канона, т.е. все едно не са се случили) някога излязоха на български от "Труд" още преди десетина-петнайсет години.

Дори сега, вече задремващ пред компютъра, но доволен, че дадох старт на новата година в блога, ще се отдам на поне още една глава от този чудесен Star Wars роман. А на вас, скъпи блогочетци, желая през следващите 360+ дни с вас да са Силата и the high ground. Най-вече второто.

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...