Какво чета... (11.01.18)


"Only yoooooou..."

Това е един от онези странни моменти, в които си изпил една бира след работа, но въпреки това разни стари песни с любовна тематика инатливо се борят за място в съзнанието ти. Но това може да е следствие и от присъствието на любимата, която вече сладко спи до мен.

Това е моят по-особен начин да ви кажа "За много години", скъпи блогочетци. Бъдете велики, напивайте се лесно, за да пестите пари и да избягвате главоболието; радвайте се еднакво много на малките и на големите неща в живота; не хейтвайте излишно новия "Star Wars: The Last Jedi", а си намерете нещо друго от новия канон, което да е повече по вкуса ви. За едно такова нещо ще ви споделя след малко.

Започваме обаче с най-прясното четиво - Клайв Баркър и петият том от неговите "Кървави книги". Чак сега започвам да осъзнавам, че колкото и да не харесвам хорър жанра при филмите, книжният му еквивалент определено ме привлича. Особено когато писателят успява да те уплаши или поне отврати в някаква степен. С два от общо четирите разказа в "Кървави книги", том 5, Баркър успя да постигне това при мен. 

В единия продажбата на порутен общински басейн се усложнява от голите момичета и другите, доста по-несимпатични неща, които го обитават. В другия млад мъж умишлено прави така, че да влезе в затвора, за да разменя сладки приказки с духа на дядо си, който определено е имал разни насилствени отклонения. Цяла седмица сънувах кошмари, тъй като заспивах с "Кървави книги", така че Баркър си е свършил работата доста прилично. По-подробно за него ще си говорим... другата седмица. Точно така. Нека да си дам срок, за да се опитам да го спазя. Дотогава можете да прегледате предложенията ми за хорър филми по негови произведения, които сглобих в Webcafe.

В същото време продължавам да чета и "Лед" на Яцек Дукай, но напредвам с по 10-ина страници на ден. До края на годината все ще изчета това хилядастранично томче. Не вярвах, че е възможно, но "Лед" се чете по-трудно и от "Други песни", за която вече съм ви разказвал - в блога и във влога. 

Разказва се за алтернативна времева линия, в която не е имало Първа световна война, не е имало и революция в Русия. Вместо това там са пристигнали странни извънземни, наречени лютите, които замразяват всичко около себе си. Много метафори, много философски отклонения на Дукай чрез героите му, изненади като появата на Никола Тесла и отново много оригинални фантастични идеи.

Дукай е специален тип автор, който ще ви поизмъчи, но съм убеден, че и тук накрая усилията ще са си стрували.

За финал завърших с нещото, което ми докарва най-голяма усмивка през последния месец - "Star Wars: Thrawn" на Тимъти Зан. Още преди няколко месеца писах на Егмонт, които издават новите книги по "Междузвездни войни" на български, за да ги попитам дали ще има превод точно на това заглавие. За съжаление, те ме превърнаха за кратко в МТБ (Много Тъжно Бире) със своето "не". Но така се случи, че в един момент (покрай "Последните джедаи") фенщината ми се разпали твърде много и захванах "Thrawn" в оригинал.

И, о, колко съм доволен! Книгата разказва за извънземния Траун, който някак става част от армията на Империята и с невиждани до момента скокове започва да се изкачва по командната стълбица. Гениалното му стратегическо мислене обаче е пригодено за бойното поле, а не за политиката, поради което се налага други да пазят гърба му. 

Повече ще си говорим за нея, когато я завърша, но определено съм много доволен от романа, който, разбира се, е ориентиран изцяло към почитатели на "Междузвездни войни". Дано някой ден се появи и на български, за да се докоснат повече родни фенове до него. А и Траун вече е познат на голяма част от тях, тъй като старите книги на Зан (които вече не са част от канона, т.е. все едно не са се случили) някога излязоха на български от "Труд" още преди десетина-петнайсет години.

Дори сега, вече задремващ пред компютъра, но доволен, че дадох старт на новата година в блога, ще се отдам на поне още една глава от този чудесен Star Wars роман. А на вас, скъпи блогочетци, желая през следващите 360+ дни с вас да са Силата и the high ground. Най-вече второто.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Jack Eridon: Крадецът на спомени" от Константин Витков-Титис

Някои неща в този живот изискват топки. Едно от тях е да нарисуваш и да се опиташ да издадеш комикс в България.  И ето, че пролетта н...