Най-накрая започва да се усеща като WrestleMania сезон


Джон Сина отдавна ми е омръзнал като персонаж. Да не кажа още през 2006-а, 2007-а... Стряскащо е, че не много неща в образа му са се променили за последното десетилетие, но концепцията просто работи - питайте всички деца, които му се радват все едно е супергерой (oh, wait...). 

Едно от най-неприятните неща около Сина е как понякога преиграва и се лигави в промотата си, с което подкопава образа на опонента си или важността на даден мач. Но когато е по-сериозен, целеустремен и дори леко злобен, Сина може истински да те надъха за даден мач. Промото, с което той предизвика Гробаря на мач на WrestleMania, е пример за това.

В рамките на няколко минути Сина успя да постигне това, което 3 PPV-та и множество седмични шоута и сегменти не успяха - да ме надъха за WrestleMania; да усетя, че сме в сезона преди най-голямото шоу за годината. 

Промото беше леко замаскирано като shoot, макар да знаем, че не е. Дойде изненадващо, защото самият той отсвири мач с Тейкър като невъзможен седмици по-рано (добър ход на WWE, между другото). Беше изпълнено със страст и включваше онази доза legit заяждане със семейния живот на Гробаря, която излиза извън рамките на образа на Мъртвеца и прави нещата по-"реални".

Не очаквах този мач изобщо да се случи, не съм сигурен и дали е закъснял, както казват други фенове. Но това промо ме накара да го очаквам, да тая надежда за още малко Undertaker магия, която преди година мислех, че сме загубили завинаги.

Ако сте го пропуснали, гледайте го:



Подготовката на останалите мачове от карда на WrestleMania 34 също вече влиза в релси, макар тези мачове да не носят това усещане за зрелищност. Кардът към момента изглежда най-малкото добър - има мачове с потенциал за високо качество, има и такива, които може би ще се окажат overbook-нати и ще разочароват.

Трудно ми е, например, да ми пука за Angle/Rousey vs. HHH/Stephanie. Съмнявам се в това, което Ронда може да предложи на ринг, а наличието на двама part-timer-и един срещу друг не виждам как помага на младия и препълнен ростър. От друга страна участието на Ронда, която, изглежда, сериозно се е ангажирала с това да стане кечистка, ни спасява от някой наистина посредствен celebrity мач.

Радвам се, че отборните титли получават заслужено внимание. The Usos са сред най-заслужилите кечисти след невероятното си представяне през миналата година, макар тройният/четворен мач на Mania да не е оптималното предизвикателство за тях (по-скоро си ги представях с Owens/Zayn). Събирането на The Bar и утвърждаването им като отбор пък направиха дори Шеймъс приемлив за гладена. Тревогата ми е да не накарат вторите да джобят в хендикап мач на Строумън, което ще е обида за всички отбори в WWE и по света.

Като казах Строумън - неговата позиция в карда е най-големият грях на WWE. Той е Звездата на 2017-а с главно З, а накрая сякаш дори не знаеха какво да го правят на WrestleMania.

Дано за следващата година премислят плановете си добре, защото Строумън е може би най-перспективният им кадър в момента. Едновременно тъжно и смешно е, че вместо той, например, да е в мач за Universal титлата, там са Брок, който вече няма дати по договор и не се появява, и Рейнс, който заради анаболните си забежки май също няма да гледаме кой знае колко често по пътя му към пореден ME. Тъпо, но дори нямам желание да се ядосвам.

Същевременно хора като Балър и Ролинс са твърдо в мидкарда с Миз. Знам, че могат да сътворят отличен троен мач, радвам се и че любимата ми ИК титла получава заслужено внимание. Въпреки това усещам нещо нередно, когато на Леснър, Енгъл, Рейнс, Сина и Тейкър се обръща повече внимание. Но това е нормално явление през последните 5-6 години. Проблемът по-скоро е, че WWE не правят нищо да го променят, въпреки че с талантите, които имат в момента, могат да направят една отлична Mania, която да не е посветена на part timer-и. 

Ролинс, например, ме изуми с представянето си както в Gauntlet мача преди Elimination Chamber, така и в самия Chamber. Сякаш най-накрая се стигна до Reclaim частта от стария му таглайн - Redesign, Rebuild, Reclaim. Надявам се, че и него го чакат по-добри неща след Мания.

Smackdown изглежда доста ощетен откъм "звездна мощ", а не направиха нищо, за да "засилят" повече Накамура преди мача със Стайлс. Да, dream мач е и с него WWE се подмазват на много смаркове по света. Същевременно Накамура нямаше особено силна дебютна година, а вместо да го запасят с по-голяма инерция в месеците след Royal Rumble, те сякаш забравиха за него. Отсега очаквам Стайлс да запази.

Историята покрай Шейн, Сами, Оуенс и Браян е може би най-интересното нещо в синьото шоу, а и с продължителен build, но в крайна сметка важно е как ще се отплати, т.е. какъв ще е мачът с тяхно участие и кой ще победи. Дали пък WWE няма да дадат един отборен мач на Браян, в който да не прави много, само за да му запушат устата и да го откажат от мераците да иде в ROH/NJPW/където и да е другаде?

И да не забравяме, че Русев за момента няма мач, не се очертава и да има. Абсолютна гавра с един от най-over кечистите в компанията, дори ако оставим настрана пристрастността на всички ни от това, че е българин. Русев преспокойно можеше да е US шампион в момента, или поне да е във враждата за отборните титли.

Но дори без той да има мач, кардът на тазгодишната Мания става твърде обширен. По мои сметки ни чакат поне около 12-13 мача, а дори при 5 часово шоу не може да се даде достатъчно време на всички.

Но това са някакви предварителни кахъри, ако мога така да се изразя. До 8 април се надявам да успеем да запишем едно превю в подкаста "BIRECAST", а от месец-два ме сърбят пръстите и за ребуукване. 

Важното обаче е, че най-накрая започва да се усеща, че сме в WrestleMania сезон.

Бакенбарди, монтажни фокуси и радиоефир

Нищо лошо няма в бакенбардите, дами и господа блогочетци. Казвам ви го като представител на онази част от човечеството, която има генетичните дадености да си пуска такива. Брадата е дар за мъжете и не разбирам тези, които поне веднъж не са се възползвали от него. 

Склонността към брадооформящи експерименти ме гони от тийнейджърските ми години до днес, за съжаление на скъпата ми Темз. Може би подсъзнателно вдъхновен от сериала The Alienist и "Batman: Gotham by Gaslight" реших, че искам няколко дни да съм с бакенбарди. Но когато дойде моментът да махна останалата част от плътната си брада, реших, че мога да удължа процеса - сегмент от муцуната след сегмент от муцуната, you know?

Така след брадата тип Леми от Motorhead/Triple H през 2005-а минах за няколко дни на Wolverine-бакенбарди, след това викториански (ор самфинг), а за финал и нещо ретро от втората половина на миналия век. Темз е герой - изтърпя ме с всичките. 

Но дори това намери място в историите във влога ни "С книги под завивките" (like it now!). Ако не сте имали възможност да видите - ето го и 13-ия брой:



Да, имаше и боксови ръкавици, с което тя най-накрая ми отмъсти за неволното нападение на собствения й плюшен еднорог. Дотук бяхме с шегите по въпроса.

Идеята на влога е да препоръчваме книги и на вас, но се получава така, че се вдъхновяваме и един друг. Очертава се и аз да прочета препоръчаната от Темз "Невероятните приключения на Кавалиър и Клей" на Майкъл Шейбон. Тя твърди, че ще ми допадне заради нишката с комиксовия бизнес и е вероятно е така, но след "Черните флагове" се научих и че "Пулицър" не се раздава случайно. Иначе добре, че имах комикси под ръка, че да се получат по-различни и свежи кадри за покритие (идеята е на Темз). 

Аз реших, че е крайно време да ви поговоря за фентъзи поредицата "Вещерът" покрай излизането на петата книга (по-подробното ми мнение за третата и четвъртата четете тук). Планирах когато дойде време да говоря за творбите на Сапковски да включа и малко косплей, но този път нямаше място и за това. Може би когато си говорим за втората част от поредицата от мен ще излезе отличен Лютичето, имайки предвид що за плямпало съм.

И докато човек се усети се появи и 14-ия брой, в който така се случи, че говорихме за по-младежки книги:



Яд ме е, че така и не успях да напиша ревю на "Играч първи, приготви се" на Ърнест Клайн, а я прочетох преди година, може би и повече. Но ето, че покрай филма на Спилбърг, който излиза в края на месеца, дойде време да я препоръчам на повече хора.

Както казвам и във видеото, бях много скептичен към това заглавие (сигурно заради самото заглавие), но книгата гъделичка нърда във всеки от нас, а ако си фен на филмите, книгите и музиката, към които има препратки вътре, "Играч първи, приготви се" се превръща в едно невероятно забавление. Тревогите ми са, че филмът няма да постигне същото. А може би просто визията на Спилбърг за ОАЗИС и героите в него се различава твърде много от това, което фантазията ми е създала, докато съм чел книгата.

Заради и това ви препоръчвам да прочетете "Играч първи, приготви се" преди да гледате филма. Книжният оригинал винаги е по-богат от филмовата, предъвкана от някого версия на историята. Създайте ОАЗИС първо в главата си, след това вижте онзи на Спилбърг.

Ако сте фенове на Потър (аз не съм) и други магическо-приказни истории, "Училището за добро и зло" е за вас. Young adult книга, а така изненадващо зариби Темз... Предполагам, че има защо.

Още докато обсъждахме какво ще правим за този брой се появи идеята за нейното изчезване и повторно появяване с друг грим и дрехи. За хората с опит в монтажа сигурно не е нещо велико, но аз пробвах нещо подобно за пръв път. При това без да търся уроци из интернет, а с простичка логика какво трябва да се заснеме и как да се нареди. Мисля, че се получи. От цялата работа си извадих и няколко поуки как може да стане още по-добре, а най-важното е човек да се учи дори от малките грешки.

Вероятно заради това и второто ни съвместно гостуване в радиоефир беше още по-добро от първото. Благодарности на Александър Михайлов, който ни приюти за половин час в едно от студията на БНР. 

Получи се любопитен разговор, от който можете да научите повечко за нас, идеята зад влога и това как се прави, както и някои гафове покрай снимките.


И с това тази обширна глава от "Творческия дневник на Бирко" приключва. В ерата на съдържанието ви дадох доста, така че гледайте/слушайте и, знаете си - абонирайте се за нашия YouTube канал, харесайте страницата във Facebook и препоръчайте на приятели, хехехе. 

Така е редно.

Книги: "Вещерът: Кръвта на елфите / Време на презрение" на Анджей Сапковски


Белокос вещер, който от убиец на чудовища се превръща в доведен баща и закрилник. Магьосница, която пренебрегва егоизма си, заинтригувана от потенциала, който вижда. Бард, който заради приятелството си с вещера става неволен свидетел на всеобщата глупост, но поне трупа достатъчно материал за нови песни.

А в центъра на всичко е една дразнеща, зеленоока тийнейджърка.

Без съмнения едно от читателските ми открития за миналата година беше поредицата "Вещерът" на Анджей Сапковски. Не съм фен на едноименните игри, но след доста увещавания и заради новите издания на книгите се захванах с четене. Първите две книги - "Последното желание" и "Меч на съдбата", ми допаднаха много, въпреки че се притеснявах от техния формат - сборници с разкази, свързани от лека, обща нишка помежду им.

Отново ви ги препоръчвам. Четат се бързо и приятно (форматът е от полза), увлекателни са, а фентъзи светът на Сапковски е по-традиционен и е лесен за разбиране за всеки читател.

Именно раздробеният формат ми липсваше, когато започнах да чета третата книга - "Кръвта на елфите". В нея Сапковски зарязва кратките разкази и дава началото на една обща история. В третата книга, за съжаление, виждаме само нейното начало. Сапковски решава да фокусира сюжета върху персонаж, който е Избран, и около съдбата на когото се завърта живота на останалите, доста по-интересни и симпатични герои. Този Избран е малката Цири - наследничка на трона на унищожено кралство, която според древно пророчество може да даде началото на края на света.

Твърде много Цири - именно това ми пречи в новата насока, която книгите "Вещерът" поемат. С пъти по-интересни ми бяха приключенията на Гералт и Лютичето, че дори и сбърканите отношения между вещера и магьосницата Йенефер. Всичко това сега остава на заден план заради Цири - нейният живот, обучение и бъдеще. Едни искат да я убият (вече и аз), други искат да я предпазят, а всички заедно правят глупости в преследването на тези цели.

Основният проблем на "Вещерът: Кръвта на елфите" обаче е в това, че става дума за ужасно хаотичен роман. 

Сапковски сякаш не може да се оттърси от писането на разкази и пак "слепя" някакви неравномерни сегменти без ясното наличие на начало, среда и край. Няма го усещането за една завършена и добре подредена история.

Четвъртата книга обаче е една сериозна стъпка напред. "Вещерът: Време на презрение"  е доста по-добре структурирана, дава много повече смислено действие и тласка света много, много напред. Как? Чрез война. 

Политически интриги, магьоснически заговори, подмолни шпионски действия и кръв - всичко това е налице, макар голяма част от него да се развива по-скоро като фон и да не ставаме преки свидетели на хаоса, а най-често някой от персонажите да ни разказва за него. Докато четях "Време на презрение" започнах да гледам на предната, трета книга като на едно дълго въведение за нея. Въведение, което представя основните лица и полага основите на истинския катаклизъм, който е налице в четвъртата книга.

Защото все пак "Вещерът" е поредица, която си струва времето. Да, третата и четвъртата книга, които подхващат този общ сюжет за Цири и неизбежната война, приличат на епизоди на сериал, чийто "висящ финал" е напълно неподходящ. Но все пак вече съм се хванал на хорото и ми е интересно как ще продължат нещата и занапред.

Достатъчно харесах поредицата, че да я препоръчам и на видео - в 13-ия брой на влога ни "С книги под завивките"

Пък и да не забравяме, че идва сериал на Netflix. По-добре да сме наясно с историята, преди да се разразила новата GoT мания, right? Пък за игрите... твърде стар съм вече. Но вече започнах петата книга - "Огнено кръщение", и ми е доста интересна, като прогресията към по-добро май е налице и там, но за нея ще си говорим по-нататък.

Издателство: Сиела
Страници: "Кръвта на елфите" - 307; "Време на презрение" - 338
Корици: меки

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...