Книги: "Вещерът: Кръвта на елфите / Време на презрение" на Анджей Сапковски


Белокос вещер, който от убиец на чудовища се превръща в доведен баща и закрилник. Магьосница, която пренебрегва егоизма си, заинтригувана от потенциала, който вижда. Бард, който заради приятелството си с вещера става неволен свидетел на всеобщата глупост, но поне трупа достатъчно материал за нови песни.

А в центъра на всичко е една дразнеща, зеленоока тийнейджърка.

Без съмнения едно от читателските ми открития за миналата година беше поредицата "Вещерът" на Анджей Сапковски. Не съм фен на едноименните игри, но след доста увещавания и заради новите издания на книгите се захванах с четене. Първите две книги - "Последното желание" и "Меч на съдбата", ми допаднаха много, въпреки че се притеснявах от техния формат - сборници с разкази, свързани от лека, обща нишка помежду им.

Отново ви ги препоръчвам. Четат се бързо и приятно (форматът е от полза), увлекателни са, а фентъзи светът на Сапковски е по-традиционен и е лесен за разбиране за всеки читател.

Именно раздробеният формат ми липсваше, когато започнах да чета третата книга - "Кръвта на елфите". В нея Сапковски зарязва кратките разкази и дава началото на една обща история. В третата книга, за съжаление, виждаме само нейното начало. Сапковски решава да фокусира сюжета върху персонаж, който е Избран, и около съдбата на когото се завърта живота на останалите, доста по-интересни и симпатични герои. Този Избран е малката Цири - наследничка на трона на унищожено кралство, която според древно пророчество може да даде началото на края на света.

Твърде много Цири - именно това ми пречи в новата насока, която книгите "Вещерът" поемат. С пъти по-интересни ми бяха приключенията на Гералт и Лютичето, че дори и сбърканите отношения между вещера и магьосницата Йенефер. Всичко това сега остава на заден план заради Цири - нейният живот, обучение и бъдеще. Едни искат да я убият (вече и аз), други искат да я предпазят, а всички заедно правят глупости в преследването на тези цели.

Основният проблем на "Вещерът: Кръвта на елфите" обаче е в това, че става дума за ужасно хаотичен роман. 

Сапковски сякаш не може да се оттърси от писането на разкази и пак "слепя" някакви неравномерни сегменти без ясното наличие на начало, среда и край. Няма го усещането за една завършена и добре подредена история.

Четвъртата книга обаче е една сериозна стъпка напред. "Вещерът: Време на презрение"  е доста по-добре структурирана, дава много повече смислено действие и тласка света много, много напред. Как? Чрез война. 

Политически интриги, магьоснически заговори, подмолни шпионски действия и кръв - всичко това е налице, макар голяма част от него да се развива по-скоро като фон и да не ставаме преки свидетели на хаоса, а най-често някой от персонажите да ни разказва за него. Докато четях "Време на презрение" започнах да гледам на предната, трета книга като на едно дълго въведение за нея. Въведение, което представя основните лица и полага основите на истинския катаклизъм, който е налице в четвъртата книга.

Защото все пак "Вещерът" е поредица, която си струва времето. Да, третата и четвъртата книга, които подхващат този общ сюжет за Цири и неизбежната война, приличат на епизоди на сериал, чийто "висящ финал" е напълно неподходящ. Но все пак вече съм се хванал на хорото и ми е интересно как ще продължат нещата и занапред.

Достатъчно харесах поредицата, че да я препоръчам и на видео - в 13-ия брой на влога ни "С книги под завивките"

Пък и да не забравяме, че идва сериал на Netflix. По-добре да сме наясно с историята, преди да се разразила новата GoT мания, right? Пък за игрите... твърде стар съм вече. Но вече започнах петата книга - "Огнено кръщение", и ми е доста интересна, като прогресията към по-добро май е налице и там, но за нея ще си говорим по-нататък.

Издателство: Сиела
Страници: "Кръвта на елфите" - 307; "Време на презрение" - 338
Корици: меки

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Riot, а не Carnage, ще е злодеят във филма Venom (SDCC'18)

Една от големите загадки около филма "Venom" с Том Харди вече има своя отговор. Симбиотът Riot ще е злодеят в историята, ста...