За завръщането в Пловдив, влогърското вдъхновение и мечтата на всяка гимназистка Пиърс Браун

Уау, мина повече от месец, откакто за последно ви споделях някакви неща от кухнята на "С книги под завивките", но #БиретоЕЗаетЧовек. Пускам си "Thought Contagion" на Muse (вземи това соло) и се потапяме в разказ - за книги, снимки, монтаж и гостуващи автори...

Започваме с най-прясното и то е разнообразяването на съдържанието. Иска ми се влогът да се променя, да еволюира. От самото начало гледам на него като на кратко ТВ предаване и заради това влагам толкова старание във визията му. Темз споделя виждането, че трябва излизаме от наложените вече рамки и това е нещото, което се опитваме да правим. 

Спокойно, не сме се отказали от традиционния формат, в който всеки един от нас представя по една книга - все пак можем да разнообразим дори него с малко повече време и фантазия. 

Хубавото време обаче ни позволява да изкараме снимките навън и това е една от промените, които се забелязват в 17-и брой и "завръщането ни в Пловдив". Изкарахме един ден и една нощ в любимия Майна Таун, видяхме се с приятели, разходихме се и нагъвахме ябълков пай в "Central Perk" в Капана. Поизмъчихме Николета (женското ми BFF) да ни помогне със снимки и на открито, с което броят стана някак по-свеж. Вижте го, ако все още не сте:



Както виждате, има и други различни неща. Темз наистина от години се опитва да ми отвори очите за това, че четенето от електронен четец също е приятно. Аз обаче съм инатливо говедо (зодия овен, за вярващите в астрологията) и се дърпах. Две седмици по-късно трябва да призная, че с този PocketBook се разбрахме добре. Предвидил съм още няколко книги, които най-вероятно ще чета на него, а не на хартия. Кога в метрото, кога при пътуване... Защото, признавам, тегаво е да носиш 1000+ страничния "Заклеващия" на Сандърсън в раница. Не остава място за друго просто.

Радвам се, че в 17-и брой най-накрая успяхме да организираме и игра с награда. Както вие, блогочетците, представлявате обвивката на този блог вече над 10 години, така и зрителите на влога ти стават някак близки, макар и да познаваш малцина. Така решихме и да зарадваме някого с фантастиката "Червен изгрев" на Пиърс Браун с автограф. Той беше на посещение в България и напълни "Мазе" с ученички, които бяха готови на момента да му се отдадат доживот. Има полза да сте млад и симпатичен автор, момчета, учете се! 

Пиърс дори отиде да гледа "Avengers: Infinity War" в България, вместо да чака прибирането си в САЩ, защото се страхуваше от спойлери.  Да, наш човек е, нърд. Харесва Star Wars, Battlestar Galactica, цъка Warhammer, Resident Evil и т.н. Нави се без проблем и на това да направим кратко промо за играта, а вече помогна и за изтеглянето на победителя. Точно така - победителят е ясен и ще разберете кой е в новия брой, в който Пиърс Браун има по-голяма роля. 

Гостуването на автори (а защо не и читатели) е още един нов аспект, който ще залегне по-силно в "С книги под завивките" занапред. Не знам дали усещате ентусиазма ми, но дори като пиша от това в главата ми се върти едно "Какво ще направим следващия път...". Страхотно е - вдъхновение, родено от плодовете на собствения ти труд.

По-различен беше и 16-и брой (насладете му сега), в който говорихме за по 3 книги и това какво ще четем през април. Този формат позволява да обърнем внимание на повече заглавия, макар и без да навлизаме в подробности. Така има по-голямо разнообразие за читатели с различни вкусове, а и може да се обърне внимание на втората част на някоя поредица, например. Може да направим такова и за месец май или юни, кой знае... Сложно е с моите огромни фентъзи томове, които отнемат повече време.

Тук имаше и друга нова новост - втория план от допълнителната камера. Не изискваше много допълнителен труд, а позволява много по-динамичен монтаж и раздвижване на картината. Който е сядал пред Premiere сигурно ще ме разбере. Другите може и да не обръщате внимание на щастието ми от опитването на нови технически неща.

Брой 15 (гледайте го тук), който сякаш беше сниман преди цяла вечност, е по-традиционен като в него се спряхме на две по-специални книги. Харесах много "Великият бог Пан" на Артър Макън, защото ми допада този тип хорър - който те плаши със стил и намек, а не с детайлно описание на гнусотии. Мистерията от това да се чудиш какво има зад ъгъла смразява кръвта по-добре от това да видиш какво се крие там. Темз от своя страна напомни, че "Разказът на прислужницата" е базиран на книга, която при това е добра, особено ако харесвате анти-утопии.

Определено сме набрали инерция и снимаме повече през последния месец, колкото и усилия да коства това и на двама ни. Но е забавно, разнообразява ни е и наистина се гордея с това как изглежда влогът. Дано и на вас, гледащите го, ви допада, а препоръки никога не отказваме, дори когато поради една или друга причина не могат да бъдат осъществени.

И други интересни неща имаше през месеца. Гостувахме в предаването "Шоколад" по Радио София. Водещата Петя ни изненада с някои много весели въпроси и като цяло се получи едно чудесно и естествено гостуване. Може би най-добрата ни медийна изява досега. Лека-полека успяваме да намерим синхрон помежду си и когато трябва да говорим пред чужди камери или микрофон.


Написах го с големи букви, за да не го пропуснат дори тези, за които "tldr" е начин на живот. Та чуйте ни, наваксайте с броевете, ако не сте, харесайте страницата във Facebook и се абонирайте за канала. Да, отново го казвам, защото това е идеята - да ставате повече! Още искам! Препоръчвайте и на приятели. Мъжкото ми BFF, например, не е от особено четящите, но пък препоръчва наши клипове на свои колеги, които според него могат така да си харесат някоя книга. Взимайте пример, хехехе.

А ние ще разнообразяваме съдържанието, ще продължаваме да четем, снимаме, монтираме, качваме, пеем (колкото и Темз да се опитва да ме спира, истинският талант не подлежи на укротяване) и като цяло да се забавляваме - както себе си, така и вас.

Това беше "краткото" включване от мен. Бъдете велики!

Love, 
Бирко

Комикси: "Jack Eridon: Крадецът на спомени" от Константин Витков-Титис

Някои неща в този живот изискват топки. Едно от тях е да нарисуваш и да се опиташ да издадеш комикс в България. 

И ето, че пролетта на 2018-а ни донесе цяла, завършена графична новела - "Jack Eridon: Крадецът на спомени". Латиницата да не ви залъгва - комиксът е изцяло български, дело на художника Констатин Витков-Титис. 

Приятната изненада в случая е, че вместо да се (ни) мъчи с това да издава брой по брой, Титис ни дава една напълно завършена история, събрана в повече от 120 страници.

"Jack Eridon: Крадецът на спомени" ни изпраща повече от половин век напред в бъдещето, в т.нар. Мегаполис 6. Джак, същият от заглавието, работи като частен детектив. От онези, готините, които стоят с крака върху бюрото и чакат някоя изпаднала в беда красавица да дойде да търси помощта им. Такава се появява и в офиса на Джак - с красиво лице и сериозни смущения в паметта. Бидейки пич (и професионалист, разбира се), Джак се заема със случая. 

Тук обаче не говорим за една чейсово-чандлърска детективска история, защото Джак има една специфична характеристика, която го отличава от другите частни детективи. Той може да се превръща в масивен, син и почти неуязвим демон, който е способен да откъсне човешка глава с един-единствен удар. 

Това му предимство, ала Джекил и Хайд или Хълк, обаче няма да му е от кой знае каква полза в търсенето на "Крадецът на спомени". Освен физически стълкновения с противници от всякакъв размер и произход, Джак ще трябва да разчита и на малко old school детективска работа и помощта на най-разнообразни индивиди - от партньора му/домашен любимец до страдащ от психично разстройство дядка, който "познава едни хора" (любимият ми второстепенен персонаж).

Може би го карам да звучи някак наивно и весело, но "Jack Eridon" е по-скоро мрачна графична новела, за което много спомага арта. Константин Витков-Титис има свой характерен стил на рисуване, с който бях свикнал отдавна от рисунките, които публикува във Facebook. Стилът му е леко анимационен, но същевременно груб, което доста приляга на историята, която е написал.

И като съм почнал с визуалната част - много добро впечатление ми направи и оцветяването. Именно цветовете дават живота на един комикс, а Соня Анастосова тук се е справила много добре - в голяма степен залага на по-убити цветове, подходящи за тази особено смесица между cyberpunk и neo-noir бъдеще с азиатски мотиви. 

"Jack Eridon" не само визуално съчетава различни идеи. При писането Титис е черпил вдъхновение от свои различни страсти, което се усеща както в елементите и развитието на историята, така и в някои персонажи. Имаме неща, характерни за детективските романи; имаме митологичен мотив и исторически препратки; налице са малко "неприятности", сякаш изскочили от Малкия Китай, а за финал се усеща влиянието и на Hellboy (по-силно в началото, нататък вече не прави почти никакво впечатление).

Графичната новела обаче успява да е оригинална, въпреки смесването на толкова влияния, а може би и точно заради това. Най-големият й плюс (ще повтарям и потретвам) си остава това, че "Jack Eridon: Крадецът на спомени" разказва една цяла, завършена история. Около случая, който Джак разследва, научаваме отделни факти за неговото собствено минало - кой го е отгледал, как контролира демонската си страна, какви врагове си е спечелил. От тази гледна точка някои събития на пръв поглед изглеждат "залепени" към развитието на основната история около "Крадецът на спомени", но впоследствие става ясно, че Титис просто посява зърната за една по-мащабна история и евентуално продължение.

Но това не бива да ви притеснява - случващото се тук има достатъчно ясен финал и няма да ви се налага да чакате с години "следващ брой". Графичната новела може и да има своите малки недостатъци, но някои може дори да не ги забележат. А и по-важното в случая е подвигът и това, че резултатът е много добър.

Защото основната задача е изпълнена - в края на краищата за Джак Еридън ти пука. А именно това трябва да се постига с всеки главен персонаж във всяка художествена творба. За това помагат и дизайна му, и онова "не му пука, но всъщност ми пука" поведение на бунтарите, които винаги привличат симпатии. А, да, и фактът, че ако реши, може да започне да къса крайници.

Този петък, 13 декември, "Студио Арт Лайн" организират и премиера в Художествената академия, която ще се опитам да посетя. Защото продължавам да твърдя, че комиксите в България трябва да се подкрепят. Особено когато са си наши. 

Та може и да се видим там. И какъвто съм си филмар, ако нося ръкавица, молете се да не я свалям *insertcreepylaughterhere*

WrestleMania 34: Да те разочароват с това, което си искал


WWE знаят как възможно най-изкусно да разочароват интернет феновете, т.нар. "смаркове". Номерът е просто да им дадат това, което искат. Искате примери? Ето ги примерите:

  • От години пишехме как Undertaker vs. John Cena е един от последните "големи" мачове, които Гробаря може да има. Получихме си го.
  • Искахме Braun Strowman шампион. Шампион е.
  • Обяснявахме как Шинсуке Накамура vs. AJ Styles е "dream match", но никога няма да го видим на WrestleMania. Получихме и него.
  • Не искахме Роман Рейнс отново да става шампион. Е, не стана.

WWE отговориха и на трите желания, но по свой начин. Cena vs. Taker се случи след особен, едностранчив build и беше по-скоро сегмент, отколкото мач. Да са доволни феновете на Тейкър, че не си е отишъл завинаги след загубата от Рейнс, и да пируват хейтърите над Сина над неговата клада. Изненада и разочарование се редуваха около този "мач" като деня и нощта - от тичането на Сина зад кулисите през появата на Elias до може би най-неочаквания скуаш в историята.

Цялата отборна дивизия отнесе страхотна подигравка заради това, че Строумън и едно невръстно хлапе (син на съдия) спечелиха титлите в RAW от един от най-добрите отбори за последната година. Дори някой джобър щеше да е по-добра опция. Случилото се на Мания не беше развлекателно - беше една голяма гавра на WWE със собствения им продукт, титли и служители. WWE инатливо вредят на кечистите си, които публиката приема за свои идоли и подкрепя - за справка: Русев.

Накамура и Стайлс поднесоха такъв мач, какъвто му беше и градежът - разочароващ. Нямаше напрежение, нямаше истинска драма, а единственият запомнящ се момент дойде след края на мача. Жалко е, че hype-ът около японецът вече тотално се размива. За Махал, например, си знаеш от самото начало, че е разочарование. При Накамура това е неприятна изненада.

И стигаме до един от най-слабите главни мачове в историята на WrestleMania. Не мога да си обясня каква историята искаха да разкажат - че Рейнс е някакъв свръхчовек, по-супер и от Супермен, който не се отказва след пет (шест?) F5. Дори streak-ът на Тейкър си замина след три, но Роман трябваше да бъде по-силен... преди да падне. Ужасен мач с твърде много финишъри, който публиката досъсипа (но с право) чрез освирквания и скандирания "This is awful". Не разбирам накъде върви насоката с Universal титлата, Леснър и Рейнс, честно казано и не ми пука особено. Което е лошо, тъй като това трябва да е най-важната вражда в компанията.

Но най-важната вражда всъщност беше Gargano vs. Ciampa. Ангажираща вражда с най-истинския "добър герой" и най-противния "злодей", която получи чудесна кулминация на NXT Takeover: New Orleans - по-доброто кеч шоу в WrestleMania уикенда за поредна година

Е, WrestleMania 34 имаше и своите доста добри неща. Тройният мач за ИК титлата и победата на Сет Ролинс; емоционалния сблъсък между Шарлът и Асука, с чийто резултат се оказа, че нямам проблем, даже беше впечатляващ; Mixed Match мача, в който Ронда Раузи надскочи очакванията ми, а с помощта на публиката тя, Стефани, Енгъл и ННН направиха един развлекателен сблъсък с няколко паметни моменти. 

Но като цяло за трета поредна година след края на WrestleMania съм по-скоро разочарован. Тази година обаче съм умен - така се случи, че все още не съм гледал Cody vs. Kenny Omega от ROH Supercard of Honor. Сега се отдавам на тази кулминация на друга наистина грабваща история, защото по света има качествен кеч - макар и извън най-голямото кеч-шоу за годината.

Бирени пророкувания за WrestleMania (34): YES! YES! YES! Edition


Часовете до WrestleMania 34 сладко, сладко намаляват, a аз довършвам този текст докато гледам изумителния (за момента) NXT Takeover: New Orleans. Вече ви споделих прогнозите си за мачовете от RAW за най-голямото шоу, така че обръщаме поглед и на другата страна - към "The Sami and Kevin Show"!

Необятната Smackdown-ска шир тази година няма да е чак толкова необятна. Синьото шоу през последната година определено направи няколко крачки назад (Джиндър Махал беше WWE шампион, дяволите да го вземат) и това си личи и по карда. В него хем уж има големи мачове, хем те не се усещат точно като такива. Малко като със Сина - не би трябвало да го виждаме, ама го виждаме. Иди разбери...

Без съмнение най-завършената история за цялата Mania е тази около мача Daniel Bryan/Shane McMahon vs. Kevin Owens/Sami Zayn. Може би много хора го пропускат, но е впечатляващо, че това е мач с build от миналия SummerSlam. Тогава започнаха проблемите на Кевин Оуенс с Шейн, които доведоха до turn за Сами (отлично решение) и неразбирателството между Шейн и Браян. Но добрите шефове вече се разбраха и сега е време да набият лошите си (бивши) служители! Йей! Как са се променили времената от Остин vs. МакМеън досега...

Завръщането на Браян на ринг е нещо грандиозно, което щеше да е още по-специално, ако беше придружено с голям 1-on-1 мач с негово участие. Реалността обаче е такава, че не се налага да се бърза - Браян може първо да бъде тестван в отборна среда, където няма да е нужно да мачка тялото си нонстоп 20 минути, а освен това самият мач е логичен с оглед на историята. Още по-хубавото е, че е труден за предвиждане. Най-лесно е да кажем "Браян 100 про печели първия си мач от 3 години насам!". От друга страна условието за висящата работа на Зейн и Оуенс по принцип би трябвало да се разбира като знак за тяхна победа. Има го рискът и Шейн да се обърне срещу Браян. Аз лично ще заложа на победа на Браян/Шейн и преместване на Оуенс/Зейн в RAW.

Възможности много, което прави мача интересен. Някак не го усещам като голям WM мач, но това си е мой проблем. Вероятно само като видя entrance-а на Браян и това усещане ще се промени и ще йесвам лайк а мадарфакър.

Asuka vs. Charlotte ще е по-интересният женски мач на тази WM според мен. Стиловете на двете дами могат да се слеят по един интригуващ начин. Не смея да се надявам на бъдеща класика в историята на женския кеч, но все пак. Важното тук е Ас'ка да си тръгне с титлата. Около нейната серия от победи може да се изгради голяма история и в Smackdown, от която накрая да спечели някоя по-"зелена" кечистка. Шарлът вече е постигнала достатъчно и точно този успех не й е необходим.

В отборната дивизия имаме The Usos vs. The New Day vs. Bludgeon Brothers - мач с доста плюсове и минуси. Може да се превърне в чуден торнадо сблъсък, но може и да ни мъчат с глупави правила за смени - нещо, което сериозно осакатява мачовете с няколко отбора според мен. The Usos заслужават да са на Mania, но враждата им с The New Day трябваше да остане затворена глава от историите на двата тима още след Hell in a Cell. От друга страна съм съгласен, че мач The Usos vs. Bludgeon Brothers нямаше да е така зрелищен, а и вторите са с нелеп гимик, изваден от някой кеч учебник отпреди 30+ години. 

Хей, няма да се оплаквам от това, че получаваме още един отборен мач от по-добрата отборна дивизия в WWE в момента. The Usos, след невероятната си година, заслужават голямата победа тук, може би с туш над някой от The New Day, за да продължат след това да враждуват само с Харпър и Роуън.

Като сме започнали да говорим за запазването на титли, опасявам се, че Ранди Ортън ще си тръгне с наскоро придобитата си US титла. Четворният мач Randy Orton vs. Bobby Roode vs. Jinder Mahal vs. Rusev на хартия може да звучи като доста смахнат гювеч от хора, които WWE не са сигурни какво да правят в момента. Но този тип мачове имат една постоянна динамика поради по-големия брой хора в тях. Драмата и напрежението са съвсем различни, а има възможности и за spot-ове с повече хора.

Естествено, иска ми се Русев да удря и да мачка. Ще викам за това той да се окичи с поредна US титла, макар че е време да пращат пловдивския юнак към борбата за WWE титлата. Проблемът е, че WWE са инатливи и много мразят феновете да харесват някой, който не е "Избран".

И стигаме до dream match-а - WWE Championship: AJ Styles vs. Shinsuke Nakamura. Мечтан мач, наистина, но само на хартия. Подготовката му беше почти никаква. "Хей, искахте Стайлс-Накамура - ето ви ги, но няма да си мръднем пръста за тях", отсякоха WWE след като Шинсуке спечели Rumble-a. Цял месец те забравиха за него, не направиха нищо, за да го изградят като сериозен претендент (една победа над Сина на Fastlane, примерно, щеше да е от огромна полза). Самият build също липсваше. WWE и преди са правили същото преди мач на Мания, когато смятат да продължат да развиват враждата и след това. Но, хей, говорим за мач за WWE титлата между две световни величия - дайте им добра история, дайте им злоба, дайте малко искра в този мач!

Няма я, което сериозно смъква и очакванията ми за него. В едно нещо съм почти убеден - след този build Стайлс ще запази. Победата на Накамура ще е някак от нищото, защото той изглежда сякаш дори не заслужава да е в подобен мач.

Но почакайте... има и още!

Kickoff-a, разбира се! Защо да не завършим с най-пренебрегнатите. Там все пак е сигурно, че ще получим нов шампион. Mustafa Ali vs. Cedric Alexander е сблъсъкът за Cruiserweight титлата, който може да се окаже един от най-добрите мачове за цялата вечер (ден?). Подобно на Aries vs. Neville миналата година. Жалкото е, че едва ли много хора ще го видят. 205 Live има още много път да извърви след рестарта си, но поне посоката е добра. А Седрик се очертава като нов шампион, макар че винаги подобни коронясвания имат леко сладко-горчив привкус, когато не са дошли след победа над шампиона.

Двете кралски битки пък събират в себе си не само джобъри и lower midcard-ъри, но и хора с успехи през изминалата година. Това ги прави поне любопитни. При женския Battle Royal имаме "вградена" постепенно развиващата се прото-вражда между Бейли и Саша Бенкс, така че и двете са опции за победител. Това само ще добави нов елемент към историята им. Друг вариант за мен е Кармела, защото ми се струва редно всеки MITB победител да бъде граден със значими победи. Между другото, очаквам накрая тя да кашира куфарчето си срещу шампионката на RAW, но може би няма да го направи още на WM.

В мъжкия Battle Royal имаме Барън Корбин, Долф Зиглър, Мат Харди, вероятно и Брей Уаят - хора, които получиха доста внимание през годината, но накрая пропаднаха до дъното заради огромния ростър и препълнения кард. Това е шансът им за изкупление, но само един ще може да се облажи с победа. Опасявам се, че WWE отново ще заложат на някоя неприятна изненада, ала Моджо Райли (какво стана с него, FFS). Друг, по-добър вариант за мен би бил някой завръщащ се след контузия кечист да спечели трофея. Кхъм, Джо, кхъм. Или любимецът ми от детството Кейн! Ако не стане кмет на Knox County, поне ще има утешителна награда. В общи линии мачовете в Kickoff-a изобщо не са "лошите мачове", а най-незначителните в очите на WWE (а вероятно и на феновете). Но и те ще добавят към магията на Мания по свой си начин.

Аз ви желая приятно гледане и продължавам с ROH Supercard of Honor и NXT Takeover. А може и да споделя (видео?) мнение за тях, ако ми остане някакво време. Ако ли не - приятно гледане на WrestleMania 34! И не забравяйте да си направите великденско кечаджийска трапеза.

Бирени пророкувания за WrestleMania (34!): Part timer-и и рокенрол

Човек дори зле да живее накрая идва нова WrestleMania.

Ето, че сме на прага най-голямото шоу на WWE за 2018-а и е време да започнем да планираме как и къде ще го гледаме. Аз за поредна година ще се отдам на тихата атмосфера на родния дом, ще се възползвам от огромния телевизор на баща му и ще си скалъпя поредната трапеза - закуска и обяд в едно, придружени с питие и обичайните боклуци за чопкане.

Но ние, кеч-феновете, освен да планираме подобни неща, имаме и вредния навик да правим прогнози за изхода на мачовете на големите шоута. Ще се отдам на този вреден навик и тази година, като поради склонността ми към словоблудство, "Прогнозите на Бирето" този път ще дойдат при вас поне в 2 части. Но това е хубаво нещо - значи, че имам какво да кажа.

Преди да започнем, държа да отбележа, че през последните седмици следях и чаках с много по-голям интерес на шоуто "Being the Elite" на Bullet Club в YouTube, отколкото епизодите на RAW и Smackdown. Това показва две неща: колко грабващ е продукта на WWE за мен в този момент; как кечът придобива нови форми за достигане, привличане и задържане на фенове.

Няма да крия: двата мача, за които съм най-развълнуван за натоварения с големи кеч събития уикенд, са Tomasio Ciampa vs. Johnny Gargano (NXT Takeover) и Kenny Omega vs. Cody (ROH Supercard of Honor). За мен това са сблъсъци с по-добра история, изграждане и герои от всичко в карда на WrestleMania, което малко ме натъжава, но същевременно е повод за радост, че кечът се "разширява". Препоръчвам ви да се докоснете до тези шоута, а да не се ограничавате само до голямото W и голямото М.


На Червената планета: Големи мачове с липсващи звезди

За по-голямо удобство ще разгледам мачовете спрямо двете седмични шоута. Започваме по ред на номерата с RAW, където положението и тази година е такова, че в най-важните истории са замесени part-timer-и, сиреч кечисти, които се бият веднъж на три месеца/шест месеца/година.

Започвам с единственото нещо, което успя да ме надъха истински за WrestleMania преди няколко седмици - John Cena vs. Undertaker. Мач, който дни преди шоуто не е сигурно дали ще получим. WWE подходиха по много странен начин тук. Брилянтно ни заблудиха, че подобен сблъсък е невъзможен, въртяха Сина из какви ли не опити за "достигане до Мания", за да се върне накрая той пак на предизвикателството към Тейкър.

Отплата на този не чак толкова лош build обаче нямаше. Гробаря така и не се появи - нито в "мъртвата" си версия, нито в рокерската си такава. За мнозина това все още е dream мач, а и нека го признаем - един от големите сблъсъци, които WWE могат да ни дадат на Mania. Проблемите са два. Първо, може би наистина е позакъснял. Сина вече си взима дълги почивки, ала Скалата 2001-2002. За Тейкър пък и самите ние се чудим пенсиониран ли е, или не.

Вторият и по-голям проблем е, че това чудене не получава ясен отговор. Да, мачът е голям, но той дори не е обявен официално. Според мен има възможност дори да не видим такъв, а най-много да се разминем с някаква конфронтация на ринга и намек "очаквайте следващата година". Ако все пак Гробарят се появи и се стигне до някакъв изненадващ мач на момента (имам своите съмнения), залагам твърдо на негова победа. Аурата на Тейкър се позагуби с вече две загуби на Mania, такава от Сина след цялата драма около "пенсионирането" ще е прекалена. Това е мач без последствия, само за забавление. Нека поне не ни ядосват с него.

А колко, ох, колко ще маркна, ако Тейкър излезе под звуците на Rollin'. Маркска му работа.

Помните ли вие, че имаме и Universal Champion и той се казва Брок Леснър? I 'member, макар че самият Леснър може и да е забравил. За Roman Reigns vs. Brock Lesnar нямам много за казване. За този мач се спекулира от една година, за съжаление, спекулациите се оказаха верни. Царуването на Брок с титлата имаше един два ярки момента (SummerSlam и мача с Джо), но като цяло беше разочарование, обида за титлата и останалите кечисти. Радвам се, че на този насилствен reign ще бъде сложен край, макар да не мога да се зарадвам, че отново ни пробутват Роман като голямата си звезда.

Изграждането на враждата не беше особено ангажиращо. Брок го нямаше и Роман ни казваше това, сякаш не го знаем. Направиха номера с белезниците и изненадващо появилия се хийл, който сме гледали доста пъти през годините. Дори тези неща не направиха Рейнс по-симпатичен, но все пак в бъдещето виждам нов шампион. Дори това, че е братовчед на Скалата обаче не може да ме накара да го харесвам повече.

Ако трябва да бъдем оптимисти, можем да се надяваме на истинска изненада - трети човек (макар че е неоправдано от гледна точка на историята), а не на това Брок да запази. Време е това мъчение с царуването му да свърши, колкото и да го предпочитам пред Роман.

Преди да достигнем до третия "голям" мач с участието, разбира се, на part-timer-и, нека погледнем червения undercard. Там имаме мач за женската титла - Alexa Bliss vs. Nia Jax. По принцип съм "за" бърз скуош от страна на Джакс, но ми се струва малко вероятно и двете женски титли да сменят притежателите си.

Още повече, че отборните трябва да ги сменят. Браун Строуман изобщо не беше за мач за отборната титла и сякаш в последния момент му намериха място. The Bar станаха доста добър отбор за последната година, но вече доскучават. Строуман и партньорът му ще освежат отборната дивизия на RAW, която взе да изостава. Но и тук налице са проблеми: толкова ли не успяха да изградят истински отбор за 1 година, който да предизвика шампионите на Mania? Защо трябваше да крият партньора на Строуман? Най-големият проблем ще е, ако Браун няма партньор и вземе титлите сам, което ще е подигравка с всички тимове в компанията. Що се отнася до партньора му: залагам на Elias.

Тройният мач за интерконтиненталната титла - The Miz vs. Seth Rollins vs. Finn Balor, е нещо, което ще гледам с интерес и има потенциала да е един от най-добрите мачове на WM34, ако му се даде достатъчно време. Миз е достатъчно кадърен с качествени противници, а Балър и Ролинс са точно такива. Всъщност развитието на тази история беше доста прилично, а мачът също не би трябвало да разочарова. Ще се радвам на победа и на Ролинс, и на Балър, като залагам на първия заради впечатлението, което ми прави от Rumble-a насам и новата му целеустременост. Но доколкото познаваме WWE, шансовете Миз да запази изобщо не са малки.

Стигаме и до Triple H/Stephanie McMahon vs. Kurt Angle/Ronda Rousey. От една страна съм ОК, че вързаха истории от предходна Mania и последния Survivor Series с подписването на Ронда и търканията между Стефани и Енгъл. От друга - Трите Хикса срещу Кърт Енгъл на "Кечмания" през 2018-а?!? Осъзнавате колко нелепо звучи, надявам се. Да, носи носталгия към времената на висенето пред bTV, но това беше преди 18 години. Цяло едно пълнолетие WWE сякаш не са изградили други двама, които да са подходящи за участие в този мач.

Ясно е едно - всички ще "носят" Ронда и ще се опитат да направят така, че тя да изглежда поне прилично на ринга. Очаквания към качеството на мача нямам, само се надявам да не е огромен провал с оглед на това колко много разчитат на бившата ММА fighter-ка. Победата, естествено, отива при нея и "завръщащия се" на голямата сцена Енгъл.

С това прогнозите ми за "червените" мачове на WrestleMania 34 завършва. Може би съм ви звучал твърде песимистично, но реално не е така - оптимист съм, че дори без да ме е грижа за изхода на повечето мачове, те ще се получат добре и ще се забавлявам. Просто когато тръгнеш да мислиш за тях, първо в главата ти изскачат негативите и какво можеше да е бъде.

До следващия път, когато ще разгледаме и синята порция от WM34!

Какво чета... (02.04.18)


2 април събира в себе си много неща. Това е един чудесен пролетен ден, дори когато София се намира под похлупак от облаци, а вятър тормози всички видове растителност и осмелили се да покажат муцуните си навън човеци; рожден ден на уважаемия блоготворец, aka Аз; по линия на предното - истинската Коледа (сори, сори, вери сори, джийзъс фенс); не на последно място 2 април е и ден на чудеса...

...защото най-накрая стигнахме до поредната страница във виртуалния читателски дневник на Бирко!

Преди едва няколко дни се захванах с онова масивно, дребношрифтово фентъзи епичище на Брандън Сандърсън - "Заклеващия". Отлагам я от премиерата й през есента на миналата година, но с времето сякаш е станала дори по-вкусна, подобно на вино (не, че пия вино, че да знам, де). Въпреки лекото объркване покрай това кой персонаж къде се намира след невероятния финал на предната книга, бързо се ориентирах и се потопих в най-добрата за мен поредица на Сандърсън, която реално ме спечели и като негов почитател. 

Макар в първите 100-ина страници да няма много действие, проличава, че персонажите вече са на един друг level (трудно ми е да не сравнявам елементи от книгата с фентъзи RPG). Именно по-солидните и запомнящи се герои са нещото, което хваля в тази поредица на автора, а вече го няма и другия минус за мен - прекалено еднообразния фон на Пустите равнини. 

Сандърсън ни праща и на други места в бруления от ветровете свят Рошар, като даже ми е трудно да си ги представя след над 2000 страници Пусти равнини, Пусти равнини и като цяло - пусти равнини. Няма ги вече, о, богове!

Това е книга трета от "Летописите на светлината на бурята", така че учтиво припомням, че съм ви говорил за първата книга "Пътят на кралете" тук, а за втората ("Сияйни слова") направих едно импровизирано видео преди няколко години.

Дозата разнообразие в момента се изразява чрез "Труден за убиване" - първият ми досег с Лий Чайлд и прословутия негов герой Джак Ричър. Книгата започва малко странно - Ричър е отвлечен по погрешка, просто защото е кавалер - помогна на контузена млада жена да излезе от химическото чистене, а няколко минути по-късно беше заключен с белезници за нея. Една от онези абсурдни случайности, които някои автори обичат. Намесват се и ФБР, а същевременно тече втора сюжетна линия с някакъв сбъркан тип, който избива строителните работници, изграждащи за него някакъв странен мини-затвор. Частници, братче...

Не съм наистина грабнат, но Чайлд пише достатъчно добре, че да имам намерение да довърша книгата. Единственият ми проблем е, че без да съм гледал филма с Том Круз, мозъкът ми просто свързва името "Джак Ричър" с него. Наистина неприятно...

"Труден за убиване" всъщност е една от няколкото стари книги, които взех от благотворителна разпродажба в "Читалището". Бяха в кашона "too old, too гнусни", но човек като види Реймънд Чандлър няма как да не го уважи. Точно така - последните две вече завършени книжлета са стари сборници на любимия ми автор на детективски истории. Издавани са от "Колибри" в началото на 90-те и бърза проверка показа, че съдържат по-ранни негови разкази. В тях главен герои е не култовият Филип Марлоу, а сходни по характер детективи с други имена. С творчеството на Чандлър нещата са малко объркани, да.

Важното е, че сборниците - "Испанска кръв" и "Убиец в дъжда", запълниха няколко пътувания с метрото - малки са и лесни за носене, а разказите се четат бързо. Винаги има труп; детектив, който за свой лош късмет се заема с разследването; и много алкохол, който да помага в това разследване. Ето друго характерно за Чандлър - докато го четеш, наистина много ти се допива.

Набързо прочетох и хоръра "Великия бог Пан" на Артър Макън, но то не е трудно, имайки предвид, че е по-малко от 200 стр. с приложенията. Но няма да пиша за нея, при условие, че тя е на фокус в брой 15 на "С книги под завивките".

С други творби не ми върви така добре. Продължавам да се радвам, че "Лед" на Яцек Дукай се появи на български, но това алтернативноисторическо фентъзи е истинско предизвикателство не само заради габаритите си (1000+), но и тежката съдържание - философските размисли на главния герой, второстепенни и дори третостепенни персонажи. До степен, в която трябва просто да му отделиш една седмица, за да го изчетеш от-до. Да, обаче я нямам, така че вероятно ще се мъкнем с тази книга до следващата зима. Спирам да я споменавам, докато не я довърша.

На пауза е и "Американски психар", в която брокер от Уолстрийт убива и яде хора. Да, вероятно сте гледали филма с Крисчън Бейл, който е една сдъвкана и приятна за консумация версия. С книгата не е толкова лесно. Усещането, че страница след страница не се случва нищо значимо (още не съм стигнал до касапниците) и почти липсващото описание на който и да е от героите ми пречи да се "закрепя" към творбата на Брет Ийстън Елис. За втори пореден път я подхващам, но и тя ще чака "по-добри времена". С някои книги просто се получава по-трудно.

Все пак съвсем скоро мисля да започна и фентъзито "Половин свят" на любимия Джо Абъркромби, така че ще заформя едно трио от четива за следващите няколко седмици. Втората книга от поредицата "Разбито море" (за първата четете тук), с която Абъркромби си почива от света на Първия закон, най-сетне се появи на български, а, както челите го знаят, малко Абъркромби от време на време гарантира добро читателско настроение. 

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...