Комикси: "Jack Eridon: Крадецът на спомени" от Константин Витков-Титис

Някои неща в този живот изискват топки. Едно от тях е да нарисуваш и да се опиташ да издадеш комикс в България. 

И ето, че пролетта на 2018-а ни донесе цяла, завършена графична новела - "Jack Eridon: Крадецът на спомени". Латиницата да не ви залъгва - комиксът е изцяло български, дело на художника Констатин Витков-Титис. 

Приятната изненада в случая е, че вместо да се (ни) мъчи с това да издава брой по брой, Титис ни дава една напълно завършена история, събрана в повече от 120 страници.

"Jack Eridon: Крадецът на спомени" ни изпраща повече от половин век напред в бъдещето, в т.нар. Мегаполис 6. Джак, същият от заглавието, работи като частен детектив. От онези, готините, които стоят с крака върху бюрото и чакат някоя изпаднала в беда красавица да дойде да търси помощта им. Такава се появява и в офиса на Джак - с красиво лице и сериозни смущения в паметта. Бидейки пич (и професионалист, разбира се), Джак се заема със случая. 

Тук обаче не говорим за една чейсово-чандлърска детективска история, защото Джак има една специфична характеристика, която го отличава от другите частни детективи. Той може да се превръща в масивен, син и почти неуязвим демон, който е способен да откъсне човешка глава с един-единствен удар. 

Това му предимство, ала Джекил и Хайд или Хълк, обаче няма да му е от кой знае каква полза в търсенето на "Крадецът на спомени". Освен физически стълкновения с противници от всякакъв размер и произход, Джак ще трябва да разчита и на малко old school детективска работа и помощта на най-разнообразни индивиди - от партньора му/домашен любимец до страдащ от психично разстройство дядка, който "познава едни хора" (любимият ми второстепенен персонаж).

Може би го карам да звучи някак наивно и весело, но "Jack Eridon" е по-скоро мрачна графична новела, за което много спомага арта. Константин Витков-Титис има свой характерен стил на рисуване, с който бях свикнал отдавна от рисунките, които публикува във Facebook. Стилът му е леко анимационен, но същевременно груб, което доста приляга на историята, която е написал.

И като съм почнал с визуалната част - много добро впечатление ми направи и оцветяването. Именно цветовете дават живота на един комикс, а Соня Анастосова тук се е справила много добре - в голяма степен залага на по-убити цветове, подходящи за тази особено смесица между cyberpunk и neo-noir бъдеще с азиатски мотиви. 

"Jack Eridon" не само визуално съчетава различни идеи. При писането Титис е черпил вдъхновение от свои различни страсти, което се усеща както в елементите и развитието на историята, така и в някои персонажи. Имаме неща, характерни за детективските романи; имаме митологичен мотив и исторически препратки; налице са малко "неприятности", сякаш изскочили от Малкия Китай, а за финал се усеща влиянието и на Hellboy (по-силно в началото, нататък вече не прави почти никакво впечатление).

Графичната новела обаче успява да е оригинална, въпреки смесването на толкова влияния, а може би и точно заради това. Най-големият й плюс (ще повтарям и потретвам) си остава това, че "Jack Eridon: Крадецът на спомени" разказва една цяла, завършена история. Около случая, който Джак разследва, научаваме отделни факти за неговото собствено минало - кой го е отгледал, как контролира демонската си страна, какви врагове си е спечелил. От тази гледна точка някои събития на пръв поглед изглеждат "залепени" към развитието на основната история около "Крадецът на спомени", но впоследствие става ясно, че Титис просто посява зърната за една по-мащабна история и евентуално продължение.

Но това не бива да ви притеснява - случващото се тук има достатъчно ясен финал и няма да ви се налага да чакате с години "следващ брой". Графичната новела може и да има своите малки недостатъци, но някои може дори да не ги забележат. А и по-важното в случая е подвигът и това, че резултатът е много добър.

Защото основната задача е изпълнена - в края на краищата за Джак Еридън ти пука. А именно това трябва да се постига с всеки главен персонаж във всяка художествена творба. За това помагат и дизайна му, и онова "не му пука, но всъщност ми пука" поведение на бунтарите, които винаги привличат симпатии. А, да, и фактът, че ако реши, може да започне да къса крайници.

Този петък, 13 декември, "Студио Арт Лайн" организират и премиера в Художествената академия, която ще се опитам да посетя. Защото продължавам да твърдя, че комиксите в България трябва да се подкрепят. Особено когато са си наши. 

Та може и да се видим там. И какъвто съм си филмар, ако нося ръкавица, молете се да не я свалям *insertcreepylaughterhere*

1 коментар:

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Riot, а не Carnage, ще е злодеят във филма Venom (SDCC'18)

Една от големите загадки около филма "Venom" с Том Харди вече има своя отговор. Симбиотът Riot ще е злодеят в историята, ста...