WrestleMania 34: Да те разочароват с това, което си искал


WWE знаят как възможно най-изкусно да разочароват интернет феновете, т.нар. "смаркове". Номерът е просто да им дадат това, което искат. Искате примери? Ето ги примерите:

  • От години пишехме как Undertaker vs. John Cena е един от последните "големи" мачове, които Гробаря може да има. Получихме си го.
  • Искахме Braun Strowman шампион. Шампион е.
  • Обяснявахме как Шинсуке Накамура vs. AJ Styles е "dream match", но никога няма да го видим на WrestleMania. Получихме и него.
  • Не искахме Роман Рейнс отново да става шампион. Е, не стана.

WWE отговориха и на трите желания, но по свой начин. Cena vs. Taker се случи след особен, едностранчив build и беше по-скоро сегмент, отколкото мач. Да са доволни феновете на Тейкър, че не си е отишъл завинаги след загубата от Рейнс, и да пируват хейтърите над Сина над неговата клада. Изненада и разочарование се редуваха около този "мач" като деня и нощта - от тичането на Сина зад кулисите през появата на Elias до може би най-неочаквания скуаш в историята.

Цялата отборна дивизия отнесе страхотна подигравка заради това, че Строумън и едно невръстно хлапе (син на съдия) спечелиха титлите в RAW от един от най-добрите отбори за последната година. Дори някой джобър щеше да е по-добра опция. Случилото се на Мания не беше развлекателно - беше една голяма гавра на WWE със собствения им продукт, титли и служители. WWE инатливо вредят на кечистите си, които публиката приема за свои идоли и подкрепя - за справка: Русев.

Накамура и Стайлс поднесоха такъв мач, какъвто му беше и градежът - разочароващ. Нямаше напрежение, нямаше истинска драма, а единственият запомнящ се момент дойде след края на мача. Жалко е, че hype-ът около японецът вече тотално се размива. За Махал, например, си знаеш от самото начало, че е разочарование. При Накамура това е неприятна изненада.

И стигаме до един от най-слабите главни мачове в историята на WrestleMania. Не мога да си обясня каква историята искаха да разкажат - че Рейнс е някакъв свръхчовек, по-супер и от Супермен, който не се отказва след пет (шест?) F5. Дори streak-ът на Тейкър си замина след три, но Роман трябваше да бъде по-силен... преди да падне. Ужасен мач с твърде много финишъри, който публиката досъсипа (но с право) чрез освирквания и скандирания "This is awful". Не разбирам накъде върви насоката с Universal титлата, Леснър и Рейнс, честно казано и не ми пука особено. Което е лошо, тъй като това трябва да е най-важната вражда в компанията.

Но най-важната вражда всъщност беше Gargano vs. Ciampa. Ангажираща вражда с най-истинския "добър герой" и най-противния "злодей", която получи чудесна кулминация на NXT Takeover: New Orleans - по-доброто кеч шоу в WrestleMania уикенда за поредна година

Е, WrestleMania 34 имаше и своите доста добри неща. Тройният мач за ИК титлата и победата на Сет Ролинс; емоционалния сблъсък между Шарлът и Асука, с чийто резултат се оказа, че нямам проблем, даже беше впечатляващ; Mixed Match мача, в който Ронда Раузи надскочи очакванията ми, а с помощта на публиката тя, Стефани, Енгъл и ННН направиха един развлекателен сблъсък с няколко паметни моменти. 

Но като цяло за трета поредна година след края на WrestleMania съм по-скоро разочарован. Тази година обаче съм умен - така се случи, че все още не съм гледал Cody vs. Kenny Omega от ROH Supercard of Honor. Сега се отдавам на тази кулминация на друга наистина грабваща история, защото по света има качествен кеч - макар и извън най-голямото кеч-шоу за годината.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Едно DaDa Aniventure приключение

Няма как да не се сетя за въодушевения Билбо Бегинс на Мартин Фрийман, който подтичва, докато произнася "I'm going on an adve...