Защо, бе, Marvel?!?

Скъпи блогочетци, разчитам на факта, че повечето от вас не живеят в пещера (не Пещера, там имам верни другари) и знаят, че това чудо "Avengers: Infinity War", което е като банкомат на анаболи, е базирано на чудесни книжки с картинки, aka комикси.

Бирко обича комиксите и всеки който някога през живота си е отварял този блог знае това. Бирко също така има явен сантимент към филмите по тях. Бирко сега ще спре да пише в трето лице и ще ви каже, че има проблем с компанията, която е роден дом на много от супергероите, които гледаме днес в кината - Marvel.

Защото Marvel са дебили. Обичам ги, както обичам DC и всеки творчески настроен писател/художник на този свят, осмелил се да твори комикси. Това обаче не променя факта, че Marvel са дебили.

Филмите по комиксите им правят милиарди, милиони хора по света се запознават с героите им и сякаш няма по-подходящ момент Marvel Comics да се стегнат и да направят комиксите си по-привлекателни за тази нова, потенциална публика. Те обаче са на мнение, че е достатъчно през година да си рестартират поредиците (брой #1 продава по-добре от брой #648, факт) и да са политкоректни до повръщане. Същевременно комиксите им са както посредствени като качество, така и объркващи дори за нърдове като мен, които знаят твърде много за това. Какво остава за Пешо/Питър/Пиер, който за пръв път посяга към комикс.

В последните седмици съм на сериозна комикс диета и реших да понаваксам с някои от нещата, които Marvel правят (през останалото време чета най-вече великолепния "Batman" на невероятния Tom King *сърчице*). Искаше ми се да видя, че покрай успеха на "Avengers: Infinity War" в кината, тепърва стартиращата лавина с "Deadpool 2" и идващия през октомври "Venom" и в комиксите им оживление и най-вече качество, тъй като последните им няколко event-а (големи истории, развиващи се в няколко поредици с много герои) дори не си ги спомням.

Ем... греда.

Предлагам ви кратките си впечатления от това, което изчетох:

AVENGERS #1-2 - Тук идеята в основата си е добра - да събереш Iron Man, Captain America и Тhor (приличаш повече на Крис Хемсуърт, разбира се) и да ги сложиш в основата на рестартирания (отново) екип на Отмъстителите. Но да е ясно - говорим за тези персонажи, които хората познават от филмите. Може би не знаете, но доскоро Железният човек беше чернокожо момиче, под името "Капитан Америка" се подвизаваше Falcon от филмите, а Тор беше... умиращата от рак приятелка на Тор - Джейн (във филма я играеше Натали Портман). PC Principal вероятно е бил много доволен...*

Но ето, че Тони Старк, Стив Роджърс и Тор Одинсон отново са в ролите си и стоят в един бар. Не, не е виц, това е част от комикса. Стоят си в бара и обсъждат нещо от рода на "трябва да се съберем отново и ние да сме в центъра на Отмъстителите, защото така (ще се изкарат повече пари) е редно". Едни буболечки изскачат нейде от земните недра, мъртви гиганти почват да валят от небето и тримата се събират, за да бранят Земята. Отново - концепцията не е лоша, но писането е мързеливо и неоригинално, а артът е леко детински. Нищо не те кара да посегнеш към втори брой, но аз посегнах. 

Не открих нещо по-добро. Вместо това политкоректността отново се показа - към новите Отмъстители ще се присъединяват НОВАТА She-Hulk, НОВИЯТ Ghost Rider, Dr. Strange, Black Panther и Captain Marvel (все така предпочитаща да докосва женска плът). И как да пропуснат последните трима покрай филмовите им участия, минали и предстоящи.

Стойте настрана. Наистина. Има по-добри истории с Avengers от последните години, които да прочетете. За момента съветът ми е да изгледате пак филмите и да потърсите някоя от тези стари истории. Толкова.

THE AMAZING SPIDER-MAN #797-799 - Питър Паркър отново е беден, отново има лични проблеми и по петите му отново е великият Норман Озборн, по-познат ви като Зеления Гоблин. Този път обаче цветът е различен - Озборн се съюзява със симбиота Carnage (без Клетъс Касиди) и двамата заедно се превръщат в... Червения гоблин. Нелоша идея, която обаче не впечатлява с изпълнение. 

Тези броеве на Спайдър-мен са изключително натоварващи дори за по-редовните читатели с огромния брой поддържащи персонажи - лелята на Паркър, бившия му шеф, настоящия му шеф, секретарката, бившата му, колегите, другата му бивша, най-добрия му приятел, жената на най-добрия му приятел, децата им... Ужасно натоварващо е, наистина. 


Всичко това превръща комикса в една обемна сапунена опера, в която ти е трудно да се фокусираш върху "добрия" и "лошия", а точно това би трябвало да е идеята преди "големия сблъсък" в #800. Ще прочета броя, но в предходните, които трябва да го изградят, не открих нищо, което да ме накара да искам да продължа нататък.


VENOMIZED #1 - Venom е третият ми по любимост комиксов злодей и съм развълнуван за филма, който се задава. Marvel обаче не знаят какво да го правят. Пращаха го в космоса, превърнаха го в специален агент, а накрая върнаха симбиота върху оригиналния му носител - Еди Брок. Последното може би не е лоша идея, когато искаш да започнеш на чисто, но те не се спряха там. Вместо това прекалиха с извънземните симбиоти. Така стигаме до историята, в която армия от супергерои, покрити от зли симбиоти, напада Земята в цел да превърне тукашните супергерои в такива. СИМБИОТ ПАРТИ!

Твърде много. Това са двете думи, с които ми е най-лесно да опиша Venomized. Колкото и да харесвам концепцията за симбиотите, сливащи се с хора и сеещи хаос, и с тях, като с всичко останало, не трябва да се прекалява, иначе готиното се губи.

VENOM #1 - И стигаме до единственото сравнително добро нещо, което прочетох скоро от Marvel. Естествено, в него се усеща опит да бъдат привлечени нови читатели покрай предстоящия филм с Том Харди. 


Акцентът отново е върху Еди Брок, по-дългокос и неподдържан, тъй да се каже. Живеейки мизерно и отшелнически, Еди се опитва да контролира симбиота си и да го накара да наранява само лоши хора. Да влияеш върху прищевките на хищен извънземен организъм обаче се оказва трудна задача, особено когато симбиотът започва да се побърква.

За това има обяснима причина. Marvel се осмеляват да доукрасят историята на вселената си като разкриват, че симбиоти и преди са бродили по Земята. Добавете към това намеците за симбиотска религия и нещата стават доста странни, но и любопитни. Достатъчни, че заедно с приятния арт да ме накарат да се оглеждам за втория брой.

Като цяло обаче досегът ми с Marvel ме разочарова и не ме зашлеви с нещо наистина добро, което да изтрие спомените за ужасно слабия Civil War 2 и да ме накара отново да искам да наваксам с всичките им важни поредици. Не, че DC са по-различни - Dark Knights: Metal се оказа едно мъчение, което въпреки някои готини мигове, представляваше надпревара по смукане на неща от пръстите, в което писателят Скот Снайдър се състезава със себе си и винаги успява да се надмине. 


Добре, че го има Том Кинг. Четете Batman.

* Който е хванал South Park намека, да се хай-файвне от мен.

Нейде из горските дебри на Благоевград с книги в ръце

"In time, you will know what it's like to lose", Танос.

Най-сполучливият филмов злодей (с логична мотивация) на Marvel е много прав. С годините човек все повече започва да губи... време. За едно или друго нещо. Работа, личен живот, достатъчно сън, време за хранене, сериали, влог, книги, кеч... Накрая все някое бива ощетено. Като например блогът ти.

Здравейте, скъпи блогочетци! Г-н Отново-се-оправдавам-че-не-съм-писал-отдавна е тук, за да вдъхнем един майски живот на най-свидното ми място в интернет и да започна лека-полека да изливам всички неща, които искам да ви кажа. Темите са натрупани, но когато по цял ден пишеш (за да си изкарваш прехраната), някак не ти се пише чак толкова, когато се прибереш вкъщи.

Но няма как да не вдигна отново завесата зад перипетиите около книжния ни влог "С книги под завивките", който трябва да започнете да следите, ако вече не го правите (АБОНИРАЙТЕ СЕ, БЕ!). В противен случай ще се съберат пак 15 броя, за които да трябва да ви пиша едновременно...

Последният към момента, 19-и брой, ни завари в Благоевград. Прекарахме почти цял уикенд там и дори носехме апарата с нас, но така и не съобразихме да вземем статив. И по-добре - само щяхме да го мъкнем.

Вместо това прибегнахме до телефона на Темз, който снима достатъчно прилично, а и от доста време ми се искаше да изкараме влога навън, сред природата и да експериментираме с повече с "мобилни кадри". Да, жертваш малко качество на продукцията, но й вдъхваш и малко непринуденост и живот.



Алеята "Бачиново" определено е хубава черта на Благоевград и страхотно място за разпускане. Тъжно е, че все нямаме време да прекараме един цял ден там.

Малко преди да се шмугнем сред дърветата, за да запишем броя, отметнах няколко страници от "Призракът на Александър Волф". Комбинацията от шумоленето на листата на дърветата и близката река, придружено с някоя друга пееща птичка и съвсем рядко с човешки гласове, е магическо допълнение към четенето. Препоръчвам. Да, на диван и под завивките също е хубаво, но сред природата четенето добива ново измерение и върви много по-гладко, особено ако около вас е спокойно.

Със снимането в гората може би смутихме някои от минувачите, особено с някои от абсурдните пози при снимките (по-мъчните кадри ги няма в крайния вариант, съжалявам). Но поне вече знам, че влогът се получава сполучливо и с телефон, което ще го направи по-мобилен и ще позволи да ви показваме доста повече неща. И не, не съм забравил, че трябва да запиша нова песен за интрото. Просто чакам изгодния момент.

В предходния брой опитахме и друго ново като поставихме пред камерата не конкретна книга, а авторът й. При това американец. За който е пропуснал - ето как Пиърс Браун избра победителя в първата ни игра, който си спечели копие на фантастиката "Червен изгрев" с автограф.



Вече ви е ясно, че освен всичките ми останали таланти и природни дадености, съм и доста удобно бюро. За зрителите го правим.

Играта беше приятна и доста лесна за организиране, надявам се, че победителката да е доволна. Някак неприятно е само чувството, че не можеш да раздадеш книги на всички. Но в крайна сметка зарадвахме някого, обърнахме внимание на поредицата (която може би ще продължа някой ден), на автора (от чието име Темз се умори след толкова ангажименти покрай него) и разчупихме броевете. Същото, за което ви говорих и предния път.

Снимахме частта с Пиърс Браун в една книжарница в София. Малко преди да започнем бяхме седнали в кафето отвън и той обясняваше как ще ходи да гледа Avengers: Infinity War в България, защото го е страх някой в Twitter да не му спойлне нещо. Тогава мина някакво момиче, май беше с майка си, което се осмели да дойде и да му поиска автограф. Темз им направи и снимка. Репликата на момичето "You made my day!" ми се заби в главата - как дори един млад писател може да повлияе с книгите си на други, доста по-млади от него хора. Да ги спечели на своя страна и на страната на четенето. И като се появи в родната им страна, да ги изненада случайно по улицата. Това е хубава мисъл.

А вие взимайте пример от това момиче и се осмелявайте да поздравявате хората, които ви вдъхновяват, когато ги видите. Така се създават спомени, а и разбирате дали някой е фул ъф шит или наистина е този, когото гледате/слушате/четете.

Отплеснах се. Задкулисни подробности трябваше да ви издавам. Монтирах 18-и брой на пода в хола ни, легнал върху две възглавници, докато Темз беше някъде навън. Оказа се, че софтуерът, с който монтирам, е с една версия по-ранен от този, който щеше да ми позволи лесно да сложа субтитри. Та не беше лесно и отне време. Трябва да сте ми благодарни, пак заповядайте. Следващият път, когато каним чужд автор, Темз ще пише и поставя субтитрите.

Вече мислим за следващия брой (макар и не толкова усилено, колкото ми се иска), трупаме идеи и за това как ще се възползваме от пътуването до Барселона, за да запишем нещо и там. Но дотогава трябва да понапреднем в испанския, защото домакините ни (airbnb, bay-bay!) не говорят английски, а само с "holla" няма да стигнем далеч.

Това беше за този път от задкулисната дневникоподобна поредица "Изпод завивките". Или "Откровенията на монтажистчето", още не съм се спрял на име. Но вие си знаете - абонирате се за влога, харесвате страницата във Facebook и пращате някой линк за наше видео на приятели с текст "Relationship goals!". Хехе.

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...