Нейде из горските дебри на Благоевград с книги в ръце

"In time, you will know what it's like to lose", Танос.

Най-сполучливият филмов злодей (с логична мотивация) на Marvel е много прав. С годините човек все повече започва да губи... време. За едно или друго нещо. Работа, личен живот, достатъчно сън, време за хранене, сериали, влог, книги, кеч... Накрая все някое бива ощетено. Като например блогът ти.

Здравейте, скъпи блогочетци! Г-н Отново-се-оправдавам-че-не-съм-писал-отдавна е тук, за да вдъхнем един майски живот на най-свидното ми място в интернет и да започна лека-полека да изливам всички неща, които искам да ви кажа. Темите са натрупани, но когато по цял ден пишеш (за да си изкарваш прехраната), някак не ти се пише чак толкова, когато се прибереш вкъщи.

Но няма как да не вдигна отново завесата зад перипетиите около книжния ни влог "С книги под завивките", който трябва да започнете да следите, ако вече не го правите (АБОНИРАЙТЕ СЕ, БЕ!). В противен случай ще се съберат пак 15 броя, за които да трябва да ви пиша едновременно...

Последният към момента, 19-и брой, ни завари в Благоевград. Прекарахме почти цял уикенд там и дори носехме апарата с нас, но така и не съобразихме да вземем статив. И по-добре - само щяхме да го мъкнем.

Вместо това прибегнахме до телефона на Темз, който снима достатъчно прилично, а и от доста време ми се искаше да изкараме влога навън, сред природата и да експериментираме с повече с "мобилни кадри". Да, жертваш малко качество на продукцията, но й вдъхваш и малко непринуденост и живот.



Алеята "Бачиново" определено е хубава черта на Благоевград и страхотно място за разпускане. Тъжно е, че все нямаме време да прекараме един цял ден там.

Малко преди да се шмугнем сред дърветата, за да запишем броя, отметнах няколко страници от "Призракът на Александър Волф". Комбинацията от шумоленето на листата на дърветата и близката река, придружено с някоя друга пееща птичка и съвсем рядко с човешки гласове, е магическо допълнение към четенето. Препоръчвам. Да, на диван и под завивките също е хубаво, но сред природата четенето добива ново измерение и върви много по-гладко, особено ако около вас е спокойно.

Със снимането в гората може би смутихме някои от минувачите, особено с някои от абсурдните пози при снимките (по-мъчните кадри ги няма в крайния вариант, съжалявам). Но поне вече знам, че влогът се получава сполучливо и с телефон, което ще го направи по-мобилен и ще позволи да ви показваме доста повече неща. И не, не съм забравил, че трябва да запиша нова песен за интрото. Просто чакам изгодния момент.

В предходния брой опитахме и друго ново като поставихме пред камерата не конкретна книга, а авторът й. При това американец. За който е пропуснал - ето как Пиърс Браун избра победителя в първата ни игра, който си спечели копие на фантастиката "Червен изгрев" с автограф.



Вече ви е ясно, че освен всичките ми останали таланти и природни дадености, съм и доста удобно бюро. За зрителите го правим.

Играта беше приятна и доста лесна за организиране, надявам се, че победителката да е доволна. Някак неприятно е само чувството, че не можеш да раздадеш книги на всички. Но в крайна сметка зарадвахме някого, обърнахме внимание на поредицата (която може би ще продължа някой ден), на автора (от чието име Темз се умори след толкова ангажименти покрай него) и разчупихме броевете. Същото, за което ви говорих и предния път.

Снимахме частта с Пиърс Браун в една книжарница в София. Малко преди да започнем бяхме седнали в кафето отвън и той обясняваше как ще ходи да гледа Avengers: Infinity War в България, защото го е страх някой в Twitter да не му спойлне нещо. Тогава мина някакво момиче, май беше с майка си, което се осмели да дойде и да му поиска автограф. Темз им направи и снимка. Репликата на момичето "You made my day!" ми се заби в главата - как дори един млад писател може да повлияе с книгите си на други, доста по-млади от него хора. Да ги спечели на своя страна и на страната на четенето. И като се появи в родната им страна, да ги изненада случайно по улицата. Това е хубава мисъл.

А вие взимайте пример от това момиче и се осмелявайте да поздравявате хората, които ви вдъхновяват, когато ги видите. Така се създават спомени, а и разбирате дали някой е фул ъф шит или наистина е този, когото гледате/слушате/четете.

Отплеснах се. Задкулисни подробности трябваше да ви издавам. Монтирах 18-и брой на пода в хола ни, легнал върху две възглавници, докато Темз беше някъде навън. Оказа се, че софтуерът, с който монтирам, е с една версия по-ранен от този, който щеше да ми позволи лесно да сложа субтитри. Та не беше лесно и отне време. Трябва да сте ми благодарни, пак заповядайте. Следващият път, когато каним чужд автор, Темз ще пише и поставя субтитрите.

Вече мислим за следващия брой (макар и не толкова усилено, колкото ми се иска), трупаме идеи и за това как ще се възползваме от пътуването до Барселона, за да запишем нещо и там. Но дотогава трябва да понапреднем в испанския, защото домакините ни (airbnb, bay-bay!) не говорят английски, а само с "holla" няма да стигнем далеч.

Това беше за този път от задкулисната дневникоподобна поредица "Изпод завивките". Или "Откровенията на монтажистчето", още не съм се спрял на име. Но вие си знаете - абонирате се за влога, харесвате страницата във Facebook и пращате някой линк за наше видео на приятели с текст "Relationship goals!". Хехе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Guest Booker: Моят Survivor Series 2018 - Част 1: Мачовете на RAW

След посредственото Crown Jewel PPV и тази година за не-знам-кой-си път ще гледаме Survivor Series, посветен на темата RAW vs. Smackdown. К...