Читателски истории: На "втора среща" с Монцаро Муркато (а Абъркромби ни свети)


Корицата е важна.

Това трябва да е основна мантра за всеки книжен издател у нас, но, за съжаление, все още не е, макар да се наблюдава един приятен прогрес в тази насока. Но позволете, скъпи блогочетци, да се аргументирам защо винаги съм бил на мнение, че при книгите е важно не само съдържанието, но и опаковката. За да не е скучно, ще го направя с кратка история, измъкната от томовете с почти две десетилетия бирови читателски истории.

Някъде през 2011-а обикалях из една от по-големите книжарници в Пловдив. Прескачах от рафт на рафт в търсене, а очите ми трескаво инспектираха заглавия и автори в търсене на онази книга, която ще привлече вниманието ми и ще заслужи част от и без това скромните студентски средства.

И тогава видях "Отмъщението на Монца" на Джо Абъркромби.

Казвам го сякаш е било любов от пръв поглед, но не беше. По това време Абъркромби - сега любимец - бе едно напълно непознато име за мен. Книгата привлече вниманието ми с по-скоро грозноватата си корица - отблъскващо кафяво и калпава картинка на някаква бойна, поразголена девойка, сякаш свалена от някой любителски сайт за фентъзи илюстрации.

Обяснимо е защо върнах книгата на рафта и реших, че която и да е тази Монца и за каквото и да си отмъщава, ще се оправи и без моята помощ.

Ей така една лоша корица можеше да ми отнеме всички бъдещи часове, прекарани в (изпълнени с насилие, но не особено славни) приключения из Кръга на света на Абъркромби. Малко по-късно все пак събрах смелост да прочета нещо от автора. Започнах с първата книга от трилогията му "Първия закон" - "Гласът на острието", както всички нови читатели трябва да правят според мен.

Знаех, че поемам ангажимент да прочета още поне две книги, но бях изкушен не само от първата глава, но и от откъса, публикуван онлайн. И, разбира се, от наистина чудесната корица. И нормално - трилогията беше дело на "Колибри", а БАРД някак се бяха добрали само до "Отмъщението на Монца" и не бяха вложили същото старание. Всъщност не бяха вложили кой знае какво старание като цяло. То не беше само корицата, а и хартията, имаше разлики в превода...

Преглъщаме едно клиширано "Случват се и такива неща". Но все пак съм се замислял колко ли хора са се отказвали от идеята да четат нещо на Абъркромби заради вида на тази книга. Трябваше да минат 7 години, за да получим едно много по-адекватно изглеждащо издание на първото самостоятелно творение на този шизофреничен майстор на перото. "Сиела", за моя радост, вдъхнаха нов живот на книгата с нова корица, дело на Дамян Дамянов.

И ей така, няколко лета по-късно, аз пак крача редом с Монцаро Муркато, Тръпката, Коска и Дружелюбния. С помощта на Абъркромби скачам от главата на единия в тази на другия, съпреживявам историята от различни ъгли и се ядосвам, че този автор не е толкова продуктивен, колкото е примерно подвижната пишеща машина Сандърсън.

За книгата съм писал и след първия прочит, но все пак се повтарям с надеждата, че някой все още незаразен със синдрома "циничен фен на Глокта и компания", може и да се тръшне в леглото, заобиколен от романите на Абъркромби. Лесно се почва...

Както казах, най-добре е това да стане с първата книга - "Гласът на острието". Но ако не ви се поема ангажимент за изчитането на цяла трилогия, "Отмъщението на Монца" е първата самостоятелна книга във фентъзи света на Първия закон и също е добър вариант да тествате дали писането на автора ви е по вкуса.

Монца, тази от заглавието, е доста кадърен наемник и военноначалник. Такива обаче не са радват на почитта на господарите си, защото са потенциална заплаха за властта. Така тя бива предадена - пребита, наръгана и оставена да умре, което, както се досещате, е достатъчно основание да стигнем до момента с "отмъщението на Монца". В него тя не е сама - пътят й я среща с индивиди с различни физически, умствени и морални качества, които не са част от социалните върхове. Не са и по средата. Да речем, че не са далеч от дъното...

Но именно това ги прави различни и интересни. Абъркромби отново разказва една история за амбиция, власт, отмъщение (е, дори в заглавието е... поне в българския му превод) и като цяло - грозната страна на живота.

Прави го обаче по онзи чудесен абъркромбски начин, който ме спечели преди години и който продължава да ме печели и до днес. След "Половин свят" вторият прочит на "Отмъщението на Монца" дойде като едно естествено завръщане в оригиналния фентъзи свят на автора. Разпали гладът ми за още от него, което накара изтормозените ми от херния черва да закъркорят. Хищно чакам "Половин война", а догодина, живи и здрави, и първата книга от новата трилогия.

Която, надявам се, ще е с хубави корици. Защото "корицата е важна".

Още за книгите на Джо Абъркромби:

1 коментар:

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Книги: "Денят на Чакала" на Фредерик Форсайт

Ако в един момент се озовете в читателска криза и нямате никакво желание да продължите със сегашното си четиво, сменете книгата. Ако и т...