Книги: "Половин война" на Джо Абъркромби


Внимавай какво си пожелаваш.

Няма как да не се сетя за тази всенародна мъдрост след като така ентусиазирано исках нова доза от творчеството на фентъзи писателя Джо Абъркромби. Тя дойде по-рано от очакваното с последната книга от страничната* му трилогия "Разбито море" - "Половин война"

Книга, която хем е нещо на Абъркромби, хем не е. Има ги циничните и склонни към интриги и насилие персонажи. Има ги и обратите, при които най-често планове се провалят по грандиозен начин. И въпреки всичко нещо сякаш липсва...

Да се разберем от самото начало - ако сте чели първите две книги ("Полукрал" и "Половин свят"), то знаете, че поредицата изобщо не е лоша. Напротив, добра е, макар да напомня на олекотена, по-младежка версия на романите на Абъркромби за Кръга на света. Лично аз останах със смесени чувства от "Полукрал" и бях приятно изненадан от "Половин свят". 

Третата книга не успя да даде наклони везните на нито една страна, с което мнението ми за трилогията сякаш ще остане в полето на "ОК е, но като за начало по-скоро прочетете другото от автора".

"Половин война" най-накрая ни доближава до края на конфликта между кралствата около Разбито море. Армиите на Върховния крал сеят смърт и разруха, а единственият шанс да бъдат спрени те се крие в крехкия съюз между доскорошните враждуващите кралства Гетланд и Ванстерланд. Нужен обаче е балансьор, който да уравновеси еготата на техните владетели. Сакатият с едната ръка, но все пак изключително талантлив кукловод отец Ярви, двигател на действието от първата книга насам, не може да изиграе тази роля, тъй като е твърде свързан с Гетланд. Но на сцената се появява една млада принцеса без кралство, която се оказва от изненадваща полза за плановете му.

Ако тя не свърши работа, винаги ги има "древните" оръжия на "елфите", които могат да засипят врага с олово.

Да, още във втората книга Абъркромби намекна (абе, направо си каза), че "Разбито море" всъщност е една постапокалиптична фентъзи трилогия. 

Тук това се потвърждава, но не ни се дават така желаните подробности за случилия се катаклизъм или нещо "уау" в тази насока, което да те остави без дъх. Можете да разчитате обаче на една фентъзи битка (или по-скоро клане), която ще се различава доста от представите ви за битките (кланетата) в този тъй кървав жанр.

Принцесата, която споменах по-горе, е един и от новите главни герои. Абъркромби продължава с традицията всяка книга от трилогията да има нови основни персонажи, от чиято гледна точка да бъде разказана историята. Тук обаче те не са толкова "симпатични" и запомнящи се. Основният проблем е твърде предвидимото им развитие от началото до края на книгата.

Бързо се предусеща, че принцесата трябва да се научи какво е да си истински владетел, че бесният младеж, обичащ насилието, ще трябва да стане нещо повече от придворно хапещо псе, както и че разкъсваният между любовта и обещаното му бляскаво бъдеще чирак на Ярви ще трябва да избира какъв път да поеме.

Плюс е, че и тримата са тийнейджъри, които твърде рано трябва да се справят с предизвикателствата в живота на възрастните. Подобни главни герои, мисля, биха се харесали на техните връстници, които преминават през сходни житейски мъки. Казвам "мисля", защото уважаемото Бире вече е по-близо до трийсетака, отколкото до тийнейджърските си лета. Може би и заради това новото трио главни герои не ми допадна толкова.

Същевременно отец Ярви продължава да е свързващото звено между трите книги и може би най-интересното нещо в тях. Това е персонажът, върху който се крепи цялата трилогия и който истински се развива от първата книга досега. Еволюцията му не е задължително към добро, но точно това я прави убедителна. Хитрите персонажи с физически недъг, които знаят как да постигнат своето напук на всички "здрави", са специалитете на Абъркромби (за справка: великолепният Глокта от "Първият закон").

Обратите в "Половин война" са налице, но тук някои от тях са твърде предвидими. Умират персонажите, които очакваш да умрат; случват се нещата, които очакваш да се случат; а дори когато някоя сцена (сексуална, например) би трябвало истински да те изненада, не успява, защото Абъркромби леко се повтаря и вече си чел същото в друг негов роман.

Финалният обрат (разбира се, че има такъв) също не завърта действието на достатъчно градуси - вече е имало твърде много трохи, които да ти помогнат да се досетиш какво ще ти кажат последните няколко страници.

Добри думи заслужава визуалното оформление на книгата. Кориците на "Разбито море" дават общ облик на трите книги и ги различават достатъчно от другите произведения на Абъркромби. За съжаление, усеща се бързината книгата да излезе толкова бързо след позабавилия се превод на "Половин война" - пропуснати точки, разместени букви и пр. грешки на някои страници се набиват твърде много на очи.

От всичко казано не трябва да излиза, че "Половин война" е лоша книга. Не, тя е приличен завършек на трилогията и вече знаете, че задължително трябва да я прочетете, ако сте чели предните две. Просто страда от "синдрома на третия филм" - вторият може и да е по-добър от оригинала, но третият не успява да вдигне нивото още повече.

Съветът ми остава - ако ще започвате да четете Абъркромби, направете го както си му е реда - от трилогията "Първият закон", а след това и самостоятелните книги за Кръга на света. Трилогията "Разбито море" е по-скоро за фенове, които искат да поддържат апетита си до следващото завръщане в основния свят на Абъкромби, както и за по-млади читатели, които с тази трилогия могат да се подготвят за останалото творчество на автора.

Издателство: "Колибри"
Брой страници: 394
Корици: меки

* Действието в "Разбито море" се развива в друг фентъзи свят, различен от Кръга на света от останалите книги на автора.

Книги: "Денят на Чакала" на Фредерик Форсайт


Ако в един момент се озовете в читателска криза и нямате никакво желание да продължите със сегашното си четиво, сменете книгата. Ако и това не помогне, направо сменете жанра. При мен се получи. През последните три седмици съм се посветил на трилъри като един от тях ми направи силно впечатление.

"Денят на Чакала" на Фредерик Форсайт за мен беше първи досег до творчеството на автора, но от онези, които бързо ти подсказват, че няма да са последни. 

До Форсайт се добрах съвсем случайно при посещение при родителите на любимата. Оплаках се на баща й, че с Лий Чайлд - друг популярен автор на трилъри, но от САЩ, хич не се разбираме. 

"Чел ли си Форсайт?", попита ме той. 

Поклатих глава, при което той изрови от библиотеката си едно копие на "Денят на Чакала" - издание от "Златната колекция на XX век", която "Труд" разпространяваха преди няколко години. Чудесно издание, между другото, и ви препоръчвам да четете него, ако си го намерите. Бърза справка показа, че има такова и на БАРД, но не съм оптимист с оглед на това колко пъти техни издания са се оказвали в една или друга степен разочароващи. Все пак се надявам в този случай да е различно.

Самата книга започва с разказ за реален опит за убийството на френския президент Шарл дьо Гол в началото на '60-те. Опитът се проваля, а организаторите на атентата от групировката ОАС трябва бързо да се покрият.

Тук историята поема по измислен от автора път. Новият лидер на организацията осъзнава, че единственият шанс дьо Гол да бъде премахнат е да се използва външен човек - наемен убиец, който няма никаква връзка с останалите членове на ОАС, не може да бъде предаден от двойните агенти сред тях и не е в списъците на френските тайни служби. С много усилия е намерен такъв индивид и той е изпратен по петите на най-могъщия човек във Франция по онова време.

От този момент нататък книгата се разделя на два отделния разказа. От едната страна имаме подготовката на убиеца с кодово име "Чакала", който бавно проучва своята цел и възможните места за изпълнение на задачата като същевременно парченце по парченце сглобява сложния план за осъществяване на атентата. От другата имаме един френски детектив, натоварен от властите с тежката задача да предотврати един атентат, за който не се знае абсолютно нищо освен кодовото име на потенциалния извършител.

Думата, с която ми е най-лесно да опиша писането на Форсайт, е "методично". Ясни изречения без излишна украса и без бързане. Авторът пише по същия начин, по който вършат работата си героите му, и лично за мен това се оказа изключително притегателно и удобно за четене. Същевременно съзнавам, че трудно ще се хареса на някои почитатели на... нека я наречем по-абстрактната литература.

Форсайт е достатъчно уверен, за да каже на читателя от самото начало дали атентатът срещу дьо Гол ще бъде успешен или не. Но въпреки това продължаваш да четеш, за да разбереш как точно се стига до развръзката, а пътят е дълъг, разнообразен и увлекателен. 

Авторът ти показва как е действал тогава светът на нелегалните поръчки. Същевременно демонстрира и как сътрудничеството между службите може да се осъществява на чисто човешко, а не формално ниво. Има го, разбира се, и политическия елемент, който понякога е по-скоро пречка.

С лека тъга затворих последната корица на "Денят на Чакала". Без съмнение това е една от най-допадналите ми книги от всички, които минаха през ръцете и очите ми тази година, и ви я препоръчвам без значение какви са жанровите ви предпочитания.

Държа да отбележа, че покрай нея насъбрах воля да довърша и "Труден за убиване" на гореспоменатия Лий Чайлд, която ме мъчеше вече няколко месеца и не на шега я прекръстих на "Трудна за дочитане". Въпреки факта, че последните стотина страници са изпълнени с повече действие и наличието на някои любопитни идеи, първата ми среща с книгите на Чайлд и неговия прословут герой Джак Ричър беше сериозен провал.

В по-голямата си част книгата ми беше мудна и еднообразна. За съжаление дочитането й след "Денят на Чакала" в някаква степен беше още по-сложно, защото осезаемо усетих разликата в писането на двамата автори. А лично на мен Форсайт ми допадна много повече. 

Толкова, че вече смених прочетената книга с "Парламентьорът", пак от него.

С книги под завивките в Барселона, от цяла една година и вече с книжна котка

Почти два месеца минаха от последния поглед зад кулисите на книжния влог, който с любимата ми създаваме. С радост отчитам, че юни и юли са били изпъстрени със съдържание за "С книги под завивките", че и със събития.

Като се започне от пътуването ни (и броя) до Барселона, мине се през това, че най-накрая си взехме котка и се стигне до това, че влогът стана на една година. Така че сега ще ви залея с клипове и бележки по тях, но да караме поред на "излъчванията".

Започваме с брой 21 (аз все още си ги броя), който беше посветен на фентъзи жанра. Този път нямаше монтажни фокуси, за да накарам Темз да изчезва и да се появява отново с други дрехи и грим за секунди, но за сметка на това успях да съм достатъчно мирен, че роклята и да остане цяла. Поне до края на броя... 

И в случай, че някой се чуди - спряхме камерата, няма запис.


Трудно е да говориш за две книги от поредица, както направих аз тук. На първо време го има въпросът - ами ако зрителят не е чел нищо от "Вещерът" на Анджей Сапковски? Какво го интересува мнението ми за книги V и VI? 

С оглед на това, че харесвам жанра, а за него дългите поредици са характерни, няма как да избегна напълно представянето на поредната книга от фентъзи поредицата X. Заради това предпочитам да спомена с кои книги може да започне новия читател, както припомних и тук за "Вещерът", като същевременно се старая да не издавам твърде много информация за сюжета на конкретните книги, за които говоря. 

Прави ми впечатление и интересът към young adult-a "Училище за добро и зло" на Соман Чейнани, чиято втора книга - "Свят на принцове", Темз представи в този брой. Не само, че самата тя прочете книгите стряскащо бързо (ясно е, че това не е точно нейният тип литература и все пак...), но и едно чудесно малко момиче, на което имам честта да съм батко, също е харесало поредицата. Да, може никога не отворя тази книга, но щом кара ученици да четат, мога само да дам одобрението си с палец нагоре ала агент Купър.


За следващия брой беше малко по-трудно. Екскурзията до Барселона беше планирана отдавна, както и желанието ми да разнообразим броя с отделни клипове с телефон от различни места - както от самия град, така и от самолета. Големият въпрос беше как да ги вмъкнем в едно логично цяло, когато снимаш на парче. Още повече, че от разглеждане не ни остана възможност да запишем самия брой там и разказът за книгите беше скалъпен набързо една вечер след прибирането ни, за да мога да се захвана възможно най-бързо с монтажа.

Надявам се и вие да сте доволни от резултата. Получи се един разчупен туристически брой, в който става дума не само за книги. В този ред на мисли - наистина приятно е чувството да си в даден град и да четеш книга, действието в която се развива в него. Дори записах клип на улицата, на която според "Сянката на вятъра" на Сафон се намира книжарницата на бащата на главния герой. Този клип обаче така и не влезе в броя, може би заради това, че няколко пъти бях прекъсван от тъмнокожи субекти, предлагащи незаконни субстанции по La Rambla. Отказвах учтиво, но един полюбопитства какво точно чакам в края на улицата.

"Приятелката ми да излезе от магазина на ъгъла", отвърнах. В интерес на истината, тя излезе от магазина сравнително бързо и, шокиращо, без нищо купено. Но след завръщането ни най-накрая се сдоби с котка, както става ясно в края на броя.


Котката беше едно от предизвикателствата на следващия, 23 брой. Не само, че не беше в настроение за гушене и висене пред камера (той никога не е), но и прояви солиден интерес към апарата и книгите, докато подготвях кадрите за пресечки. Поради това и почти няма кадър с книга без лапа и мустаката муцуна в него...

Да не пропускаме и фактът, че Томас изяде и част от хартиената корица на "Заклеващия" на Брандън Сандърсън. Отново стана така, че говорих за поредна (в случая трета) част от фентъзи поредица, но след половингодишни мъки трябваше да отбележа факта, че най-сетне съм я довършил. Махате едни 300-400 страници пълнеж и това става една доста стабилна книга. Сега е малко мудна и отегчителна на места с изключение, разбира се, на традиционно зрелищния финал. 

Ето още една причина да се говори за поредици - за да се обясни на читателите, че понякога не е нужно да бързат за следващата книга. Но спокойно, ще понамаля приказките за фентъзи книги, защото в последно време самият аз се разнообразявам с други жанрове.


Покрай всичко описано по-горе "С книги под завивките" взе, че стана на една година. Каквото имахме да казваме по въпроса сме го казали във видеото. То не беше качвано във Facebook, а е само за абонатите в YouTube, така че сега е удобен момент да ви припомня - абонирайте се за нашия канал.

Докато избистряхме следващия брой се озовахме на пикник в Благоевград със Софи от "Foodie Boulevard" и приятеля й. Отдавна планирахме да я включим в някой от броевете и тук се получи под формата на едно доста приятно интервю за книги, готвене и храна. Темз първоначално се чудеше какво да пита София, но изведнъж започна да бълва въпрос след въпрос и се наложи монтажната ножица малко да поиграе. 

Тук се сблъсках и с ново предизвикателство - пак се наложи да снимам с телефон и то на открито, поради което тресенето на места беше ужасно. Warp stabilizer е много полезен ефект на Premiere, който препоръчвам, защото тук направи чудеса в стабилизирането на картината, която виждате. 


Освен всичко друго отново подаряваме книга с автограф, този път тази на Софи. Условието е в края на клипа, така че коментирайте и може да изтеглим и вас. 

Дотогава изпълнете всички онези неща, които ви препоръчвам всеки път - присъединете се към онези над 2500 души, които са харесали страницата ни във Facebook, абонирайте се за канала ни в YouTube, потърсете ни в Instagram, за да се радвате на секси книжни снимки, и ни препоръчайте на приятели, за да ни се радват и те.

Ние ще продължим да препоръчваме книги, по възможност дори по-често. А аз няма да чакам два месеца за тези публикации, защото иначе стават с дължината на разказ...

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...